РЕШЕНИЕ
гр. Кърджали, 29.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на четиринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Невена Калинова
при секретаря Елеонора Георгиева като
разгледа докладваното от съдията гр. N 334/2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
С исковата молба, подадена от К.В.Д. *** срещу „Дофи“
ООД гр.Кърджали, е предявен по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, установителен
иск за парично вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК с цена 2 205.04 лв., представляваща законна лихва в
обезщетение за забавено изпълнение на задължение за връщане на дадена в заем
сума от 16 000 лв. в периода от 18.02.2016г. до 27.06.2017г.. Искът е за
съществуване на вземане по заповед по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 247/2019г. на
РС-Кърджали, по подадено на 18.02.2019г. заявление, която заповед е връчена на
ответника като длъжник и възразена от него по реда на чл.415, ал.1 т.1 от ГПК.Искът е за парично вземане от 2 205.04
лв., което ищецът твърди, че произтича от забава на плащането на дадена на заем
сума по сключен на 28.06.2012г. договор за заем с краен срок за връщането й
31.12.2012г., като дължимостта на сумата от 16 000 лв. е установена с
влязло в сила съдебно решение, с което претендираното обезщетение за забава не
е присъдено, а именно с Решение N
71/14.02.2018г. по гр.дело N 1032/2017г на Районен съд Кърджали. В съдебно заседание ищецът чрез адвокат
пълномощник поддържа иска и претендира разноски по делото.
Ответникът „Дофи“ ООД гр.Кърджали чрез адвокат
пълномощника си оспорва изцяло иска, при
възражение сумата да не е дължима, т.к. от съдържанието на исковата молба не
става ясно дали претендираната лихва е законна или възнаградителна, като се
излагат съответни съображения и за
момента, от който се дължи обезщетението
за забава при дадена в заем сума с оглед разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД, както и с оглед договорката в документа, на който ищецът се позовава като
материализиращ главното вземане на ищеца, а именно от договорена лихва от 1.5%
месечно, както и с оглед съдържанието на влезлия в сила съдебен акт, установяващ дължимост на главното вземане и на съответното вземане,
акцесорно такова, по което с влязло в сила съдебно решение се е произнесъл
първоинстанционният районен съд. Освен това ответникът възразява искът да е
изцяло погасен по давност, претендира за отхвърляне на иска и за разноски по
делото. В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник поддържа
възраженията срещу иска.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
С влязло
в сила Решение N
71/14.02.2018г. по гр.дело N 1032/2017г. на Районен съд Кърджали e признато
за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане за сумата от
16 000 лв., представляваща част от дължима
главница, произтичаща от задължение за
връщане на заем в размер на
20 000 лв. с падеж
31.12.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от 28.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за което
вземане съществува издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение N
381/28.06.2017 г. по ч.гр.дело
N 812/2017 г. по описа на Кърджалийския районен съд, като e отхвърлен иска в останалата му част и за разликата до
предявения размер от 24 640 лв., в частта за претендираната
договорна възнаградителна лихва, изчислена на база 1.5% месечно
в размер на 8 640 лв. за периода
от 27.06.2014 г. до
27.06.2017 г..Решението в установителната му част за съществуване на
паричното вземане от 16 000 лв., ведно със законната лихва
за забава от 28.06.2017г., като необжалвано от
страните е влязло в сила на 10.03.2018г., а в останалата част на 05.11.2018г.
след потвърждаването му с окончателно въззивно решение на ОС-Кърджали.С
посочената в решението заповед по чл.410 от ГПК, влязла в сила след влизане в
сила на решението, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата
16 000 лв., представляваща
част от цялата
дължима сума от 46 000 лв. по договор за
заем, инкорпориран в договор за залог
от 28.06.2012г., ведно със законната лихва
от 28.06.2017г. –датата на подаване на
заявление по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата, като дължимостта на сумата е
обоснована от заповедния съд с това, че длъжникът
като залогодател и заемодател
не е изпълнил в срок задължението си да върне
заета от кредитора парична сума, при което
дължи връщането й, ведно с договорената възнаградителна лихва от 1.5 % месечно, възлизаща на 8 640 лв. за периода
от 27.06.2014г. до
27.06.2017г. върху частично
претендираната главница от 16 000 лв., част от цялата
дължима главница от 46 000 лв..
Договорът за заем е реален
договор и поражда действие от
предаването от заемодателя в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, и когато съгласието за даване на заем е материализирано в предхождащ го
писмен документ, в доказателствена тежест на заемодателя е да установи, че в
изпълнение на постигнатите договорености е предадена на заемателя уговорената
парична сума.
Възнаградителната лихва се дължи от
момента, когато заемателят получи предоставените в заем пари, ако не
е уговорено друго, до изтичане на
срока на действието на договора, т.е. до падежа на договора за заем.Неизпълнението на договор за парично
вземане, в частност на такъв за паричен заем, след срока на уговореното му
действие, поражда право за кредитора да иска изпълнението заедно обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение, и тъй като отговорността за
парично задължение е виновна, то интересът на кредитора е лимитиран в
закона-чл.81, ал.2 от ЗЗД регламентира, че когато длъжникът не разполага с
парични средства за изпълнение на задължението, той не може да се освободи
отговорност, и неизпълнението на задължението му го поставя в забава, когато
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата-чл.86, ал.1
изр.1-во от ГПК, а за действително претърпени вреди в по-висок размер
кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила-чл.86, ал.1
изр.2-ро, вр. чл.82 от ЗЗД.
Правопораждащите вземането от 16 000 лв. факти
са установени-договор за заем, инкорпориран в договор за залог от 28.06.2012г., с падеж 31.12.2012 г., с оглед характера на
исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК, целта на което е да потвърди или
да отрече вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, при посоченото
в същата основание, при което настоящият съд има задължение да зачете влезлите
в сила съдебни актове съгласно чл.297 от ГПК, които имат задължително действие
в отношенията между страните по тях, при недопустимост да ги оспорват чрез
възражения, които да пререшават разрешения спор-чл.298, ал.1, вр. чл.299, ал.1
от ГПК.
Формираната СПН на решението по частичния
иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването
и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право, тъй като искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Без никакво значение е, че в съдебното решение е посочено, че цялото парично вземане по предявения
частичен иск е в размер на 20 000 лв., тъй като непредявената част от
вземането не е предмет на делото и за тази част не се формира сила на пресъдено
нещо /т.1 и т.2 от ТР 3/2016 на ОСГТК на ВКС/.
Несъмнeно е с оглед диспозитива на влязлото в сила съдебно решение
по гр.д. N 1032/2017г. на РС-Кърджали,
потвърждаващ съществуване на вземане от 16 000 лв. със законна лихва от
28.06.2017г., по издадената от РС-Кърджали по ч.гр.д. N 812/2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, че договорът за заем е със срок на действие до 31.12.2012г., а с оглед
този, отричащ вземане за възнаградителна лихва, че допустимо след изтичане на
срока за действие на договора за заем ищецът претендира закъснителна лихва
поради неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума в срок.С оглед
разпоредбата на чл.240, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗД, че възнаградителна лихва по
договор за заем може да се уговаря, то същата се дължи само за периода на
действие на договора за заем, доколкото съгласно чл.71 от ЗЗД кредиторът не
може да иска връщане на заетата сума преди изтичане на срока, когато
задължението за това е срочно, освен при предвидените в текста изключения, като
в случаите на предсрочна изискуемост размерът на вземането на
кредитора по договор за заем
се определя
в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума /главницата/
и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането, и възнаградителна
лихва върху предсрочно падежиралата главница не се дължи, защото тя е уговорена като възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума
за срока на договора/т.2 ТР 3/2017 на ОСГТК на ВКС/, което по арг. за по-силното основание е
относимо и към падежиралото поради изтичане на срока вземане на кредитора.
Изпълнението на длъжника след
настъпване на падежа на срочното
задължение е забавено и за периода от
настъпване на момента на изискуемост до плащането вредите
на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване.
По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва
или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено
друго.
След
изтичане на срока, в който дадената в заем сума подлежи на връщане, и неизпълнение
на задължението за това от длъжника, при липса на други уговорки, кредиторът
има право да претендира обезщетение за забава, което за паричните задължения е
регламентирано в чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД в размер на законната лихва от
деня на забавата, която забава при срочно задължение настъпва след изтичане на
срока-чл.84, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, в случая
след 31.12.2012г., при което ответникът е в забава да върне заетата сума
от 16 000 лв. от 01.01.2013г. Съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД ако срок за
връщане не е уговорен, заетата сума подлежи на връщане в течение на един месец
от поканата.Когато е уговорен срок за връщането, приложими са правилата за
броене на сроковете в ЗЗД.При съобразяване на правилата на чл.70, ал.1 от ЗЗД,
че срокът се смята уговорен в полза на длъжника, и на чл.84, ал.1 изр.1-во, вр.
чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, че за неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата-този, следващ изтичането на срока за изпълнение-чл.72, ал.1 изр.4-то
от ЗЗД, то обезщетение за забава кредиторът може да иска от 01.01.2013г., при
което допустимо и основателно се претендира обезщетение за забава за периода от
18.02.2016г. до 27.06.2017г., предвид, че с решението по гр.д. N 1032/2017г. на РС-Кърджали обезщетение за забава е присъдено от
28.06.2017г.
Съгласно чл.111 б „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност и лихви могат да се претендират до три години преди
предявяване на иска.Възражението за погасяване по давност на иска е
неоснователно.Искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което ищецът
подава в съда на 18.02.2019г., и за периода от 18.02.2016г. до 27.06.2017г.
вземането за закъснителна законна лихва не е погасено по давност.За установяване
на размера на тази лихва за процесния период ищецът представя справка за
законна лихва върху сумата 16 000 лв., възлизаща на 2 205.26 лв., при
което искът е основателен и доказан до претендирания размер от 2 205.04
лв., при липса на твърдения в този период главното задължение да е погасено
изцяло или частично чрез плащане или друг способ на изпълнение, което следва и
от влязлото в сила съдебно решение, установяващо главното вземане към датата на
посочените в него устни прения на 15.01.2018г.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право
на разноски по делото в пълен размер, които в настоящото производство са 44.10
лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, а в заповедното
ч.гр.д. N 247/2019г. на РС-Кърджали са
47.10 лв. за държавна такса и 480 лв. за адвокатско възнаграждение, които се
възложат в тежест на ответника.Уговореното в настоящото производство адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, същото с оглед цената на иска в минимален
размер е 384.35 лв. съгласно чл.7, ал.2 т.2 от
Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но това уговорено в заповедното производство е прекомерно по
размер предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.7,
ал.7 от същата наредба и следва да се намали до сумата от 310 лв., при
основателност на възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното, Районният съд
РЕШИ :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Дофи“ ООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано поотделно
от управителите М.П.Б. и П.Д.Б., съществуване на парично вземане на К.В.Д. с ЕГН **********,***, в размер на сумата 2 205.04 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 18.02.2016г. до 27.06.2017г.. върху невърната в срок до 31.12.2012г. заета сума от
16
000 лв., за което вземане е издадена Заповед N 96/19.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. N 247/2019г. на Районен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА „Дофи“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано поотделно от управителите М.П.Б. и П.Д.Б., да заплати на К.В.Д. с ЕГН **********,***, сумата 444.10
лв. разноски по настоящото производство и сумата 357.10 лв. разноски по заповедното
ч.гр.д. N 247/2019г. на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: