№ 42
гр. Момчилград, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на се****аря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100279 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК вр.чл.79 от ЗС.
Ищците Т. Р. М. с ЕГН- **********, и Е. Р. М. с ЕГН- **********, чрез
адв. М. Ч. от АК Кърджали, са предявили иск против Ф. Р. М. с ЕГН-
**********, и А. М. М. с ЕГН- **********, с правно основание чл.124 от
ГПК вр. чл.79 от ЗС.
В исковата молба се твърди, че първият ищец Т. М. и първият ответник
Ф. М. са братя, и са били наследници на баща си Р. М.ов М., а втората ищца
Е. и втората ответница А. са били техни съпруги. Ищците заявяват, че в
периода 1975г.- 1978г. техният баща Р. е построил в с.*****, общ.Джебел,
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с обща застроена площ
140 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, построена в УПИ 1 кв.1 по
плана на с. *****, общ. Джебел, целият с площ 600 кв.м., при граници на
имота: изток-улица, запад-УПИ II, север-улица и юг- урбанизирана територия.
Строителството е започнало през 1975г. и било завършено през 1978г., и
същото е било извършено от баща им Р. М., но в изграждането помагали и
всичките му деца.
Преди да почине, баща им е закупил на третият им брат-Б. Р. М.
жилище-апартамент в гр.Джебел; на сестра им Мукатес закупил апартамент
в гр.Пловдив, а на четвъртият им брат-М. М. дал пари. Къщата, която баща
им Р. М. е построил в с.*****, оставил на него и на съпругата му Е., както и
на ответника Ф. и на неговата съпруга А., за да живеят там двете семейства.
1
В исковата молба се твърди, че през 1985г., ищецът- Т. М. и брат му Ф.
/ответникът/ се разбрали и решили, че ще преградят и обособят жилищната
сграда, като те- ищците, ще живеят в източната половина от къщата,
обособена като самостоятелно жилище с отделен вход, а ответника-Ф. и
неговата съпруга, ще живеят в западната половина от построената от баща
ни жилищна сграда, също обособена като самостоятелно жилище с отделен
вход. Така двамата заедно започнали да преустройват къщата за целите на
уговорката между тях, и изградили в коридора вътрешна тухлена стена и от
него обособили два коридора, както и изградили всеки за своя сметка отделни
външни входове на сградата, през които двете семейства да влизат в своята си
половина от жилищната сграда. Изградили и външни входове в дворното
место и преградили двора с бетонова масивна ограда, по начин по който всеки
да ползва дворното место, съобразно разположението на двете половини от
къщата.
Така през 1985г. ищецът Т. и заедно със съпругата си Е. заживяли в
източната половина от къщата, а ответниците заживяли в западната половина
от къщата. Всяко едно от обособените жилища имало самостоятелен вход,
обособени санитарни възли, спални и кухненски помещения, коридори, като
между двете жилища има и преградна тухлена стена и отделни покриви.
Ищецът Т. М. заедно със съпругата си от 1985г. извършили преустройството,
като обитавали и поддържали своята източна половина от жилищната
сграда, а брат му Ф. от същата година обитавал и поддържал своята западна
половина- като надстроил своята част с още два етажа и ги свързал с
вътрешно стълбище, за което никой от тях двамата ищци не е имал против.
Ищците твърдят, че за целта на самостоятелно обособените жилища и
двамата открили всеки на своите си собствени половини самостоятелни
партиди за електроенергия и вода. Ищецът заявява, че Ф., включително и
преди преустройството, никога не е ползвал неговата източна половина от
сградата, а той- ищецът, никога не е ползвал неговата западна половина.
Ищците през 2022г. решили да се снабдят с нотариален акт за
собственост за тяхното самостоятелно обособено жилище представляващо
източната половина от МЖС, като за целта посетили Общинска
администрация- Джебел и поискали да им бъдат издадени скица и данъчна
оценка. От справка в регистрите на общината, обаче установили, че ответника
две години по-рано през 2020г. се е снабдил с нотариален акт за собственост
на цялата жилищна сграда, ведно с притежаваната от тях източна половина,
обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход. Останал
учуден от поведението му, тъй като никога не са имали пререкания помежду
ни, относно ползването на частите от жилищната сграда, както и относно
собствеността и разположението на притежаваните от нас самостоятелни
жилища. Помислил, че е станала грешка при заснемането на имота и при
издаването на нотариалния акт, за което брат му не е знаел и решил да
поговоря с него. В разговорът им ответникът категорично отрекъл да се е
снабдявал с документ за собственост за неговата част. Това обаче е било
факт, което е било видно от описанието на недвижимия имот, обективиран в
нотариален акт №9, том 2, дело № 209/20г. на Нотариус Григоров, където е
било посочено, че ответника заедно със съпругата си са признати за
собственици на цялата ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
2
обща застроена площ 140 кв.м., вместо само на тяхната половина от имота,
представляваща западната половина от сградата, обособена като
самостоятелно жилище със самостоятелен вход със застроена площ 70 кв.м.
Считали, че ответниците са собственици само на западната половина от
описаната в приложения нотариален акт, жилищната сграда, ведно с
надстроеното над нея, която половина е със следното описание: западна
половина от МЖС със застроена площ 70 кв.м., представляваща самостоятелно
жилище със самостоятелен вход, състояща се от две стаи и коридор, както и на
надстроеният от тях, втори етаж разположен над притежаваната от
ответниците западна половина от сградата, а те-ищците са собственици на:
източната половина от МЖС със застроена площ 70 кв.м., представляваща
самостоятелно жилище със самостоятелен вход състояща се от от две стаи и
коридор, придобити на основание извършено строителство, наследство и
давност вкл. и в режим на СИО. Това било така, тъй като въпреки, че с
началото на построяването на жилищната сграда от 1975г. и завършването и
през 1978г., тя представлявала едноетажна жилищна сграда с обща застроена
площ 140 кв.м., и те- двете семейства на ищците и на ответниците живеели
заедно в периода от 1978 до 1985г., но след като през 1985г. по взаимно
съгласие извършили нова строителство и преустроили сградата, от нея се
обособили две самостоятелни жилища със самостоятелни входове,
разпределени за ползване и живеене между тях- ищците и ответниците.
Ищците заявяват, че притежаваната от тях източна половина, ползвали
добросъвестно за жилищни нужди и владеели със семейството си от 1985г. и
до сега. Само те ищците притежавали ключ от своя имот и никой освен тях и
семейството им не го е ползвал и владял. За Източната половина от
жилищната сграда, обособена като самостоятелно жилище са били
самостоятелно открити партиди за електроенергия и вода на тяхно име.
Владението им над източната половина от сградата е било по силата освен на
наследство и извършено строителство и на института давностно владение.
През годините и понастоящем ищците Т. М. и съпругата му Е. са владеели и
ползвали, както и поддържали, извършвали и още извършваме ремонти и
поддръжка на източната половина от сградата, като всички тези действия
включително и по строителството били извършени през годините лично от
тях, с техни средства със съгласието и без противопоставянето на
ответниците. С издаването на нотариален акт за собственост в полза на
ответниците и за тяхната част от имота, намирали, че същите претендират
права върху притежаваното от тях, а по този начин сериозно се накърнявало
правото им на собственост.
На това основание, за нас се поражда правен интерес от водене на
настоящото дело, а именно да бъде признато за установено по съдебен ред
спрямо ответниците, че те са собственици собственици на описаният по-горе
недв.имот на основание извършено строителство, наследство и давност.
Считат, че ответниците, не могат да се легитимират, като собственици на
претендираната от тях източна половина от жилищната сграда, тъй като,
същите не са построили самостоятелно масивната жилищна сграда
включително и източната половина, обособена като самостоятелно жилище и
освен това никога не са владели и ползвали притежаваната от нас източна
половина от имота, предмет на настоящото производство.
3
Предвид това молят съда да постанови решение, с което на основание
чл.124 от ГПК да бъде признато за установено спрямо ответниците Ф. Р. М. с
ЕГН- ********** и съпругата му А. М. М. с ЕГН-**********, че те- ищците
са собственици на недвижим имот находящ се в с. *****, общ. Джебел,
представляващ: ИЗТОЧНА ПОЛОВИНА на един етаж със застроена площ 70
кв.м., обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход,
състоящо се от две стаи и коридор, която източна половина представлява част
от едноетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ 140 кв.м.
преустроена на две самостоятелни жилища със самостоятелни входове,
построена в УПИ I в кв.1 по плана на с. *****, общ. Джебел с площ 600 кв.м.,
при граници и съседи на имота: изток-улица, запад-УПИ II, север-улица и юг-
урбанизирана територия, на основание извършено строителство, наследство и
давност. Претендират разноски.
В законоустановеният 1- месечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответниците Ф. Р. М. и А. М. М., чрез адв.Р. Х. от АК- Кърджали,
в който се посочва, че исковата молба е недопустима, неоснователна, като
посочват, че са Собственици на Недвижим имот съгласно Н.а. за собственост
върху недвижим имот на основание чл.587 ал.1 от ГПК № 139, том 4, дело №
741/2020г. по описа на Службата по вписванията при PC- Момчилград,
находящ се в с.*****, общ.Джебел, общ.Кърджали, представляващ:
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
140 кв.м. построена на основание учредено право на строеж върху държавен
недвижими имот, представляващ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ I /ткзс/,
кв.1 по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел, обл.Кърджали, одобрен със
заповед № 369 от 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС Кърджали, с
площ от 600 кв.м. при граници на имота : изток- улица, запад-УПИ-2, кв. 1,
север улица, юг-улица.
Ответниците заявяват, че Процесния имот са построили на основание
подадена молба от тях с вх. № 262/ от 27.02.1975г. до УС на ТКЗС „9-ти
септември“, по която молба им било учредено „право на строеж“ върху УПИ
/парцел/ 1, кв.1 с площ от 600,00 кв.м. съгласно решение на УС на ТКЗС „9-ти
септември“ и Заповед № 369 ат 07.03.1974г., като въз основа на тази заповед е
била одобрена частична регулация на с.*****, общ.Джебел, обл.Кърджали.
Ответниците заявяват, че строежа започнали през 1975г. и същият е
приключил през 1978г. След приключването на строежа те се нанесли да
живеят в процесния имот.
Ответниците посочват, че поради факта, че били много деца- брат му Т.
/Тефик/ току що се бил оженил и нямало къде да живее, те го настанили
4
временно, докато се устрои да живее при тях, като му дали да ползва две
стаи, коридор или 1/2 идеална част от процесния имот представляващ
източната част от ЕДНОЕТАЖНАТА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА-
описана по-горе, и за това е плащал наем. Посочват, че през 1989г. Ищецът
Т. /Тефик/ се преместил в гр.Джебел на квартира, а през месец май 1990г. е
заминал за Р.Турция.
Твърдят, че и те заминали за Р.Турция през месец ноември 1989г., като
през 2008г. Т. /Тефик/ се върнал и решил да прави ремонт на процесния имот,
а именно на източната част на ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със обща застроена площ от 140 кв.м. представляваща две стаи и
коридор, и те го предупредили, че имота е тяхна собственост и да не
предприема никакъв ремонт, и по- късно отново решил да направи ремонт
на източната част на процесния имот, като разбил входната врата и е влязъл в
имота им. Ответниците твърдят, че отново го предупредили да не извършва
никакъв ремонт, защото имота техен. Същият започнал да им се заканва, да
ги заплашва, дори дошъл в къщи със сина си да ги бие, и наложило се на
няколко пъти да търсят съдействието на полицията, но той не спирал със
заканите.
Посочват, ответникът се настанил в имота им през 2021г., и по-точно в
източната половина на техният имот- а именно в процесният имот, не ги
допускал спокойно да ползват тази част от имота, заканвал им се и т.н.
Заявяват, че ответникът никога не бил собственик на процесният имот, бил
допуснат от тях да живее под наем, като сега се настанил в тази част,, която
ползвал и оспорвал, че те са собственици на имота, и не им позволявал да
владеят имота. Твърдят, че за да защитят правото си на собственост са завели
искова молба с правно основание чл.108 от ЗС в РС- Момчилград, и било
образувано гр.д. № 401/2021г., по което е било постановено решение № 105/
09.11.2021г., с което е било признато за установено по отношение на ищеца
по настоящото производство Т. М., че те- ответниците по настоящото
производство Ф. М. и А. М. са собственици на 1/2 ид.част от процесният
недв.имот, представляващ източната част от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 140 кв.м., построена на
основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот,
представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел,
одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС-
5
Кърджали, с площ от 600 кв.м, при граница на имота; изток- улица; запад-
УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен в урбанизираната
територия. Със същото решение Т. Р. М. е ОСЪДЕН да предаде на тях-
ответниците по настоящото производство, неоснователно владения от
него недвижим имот– източната част от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 140 кв.м., построена на
основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот,
представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел,
одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС-
Кърджали, с площ от 600 кв.м, при граница на имота; изток- улица; запад-
УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен в урбанизираната
територия.
Посочват също така, че с оглед това решение и законодателството,
влезлите в сила решение имат силата на присъдено нещо. Приемат, че
предявеният иск от ищците е с предмет на делото, идентичен с посоченото
съдебно решение, или последиците от силата на присъдено нещо се явява
непререшаемостта на разрешения спор, като Силата на присъдено нещо
погасявало правото на повторен иск, между същите страни относно същия
спор, съгласно чл.298 ал.1 и сл. от ГПК. Категорично оспорват твърденията
на ищците, че процесния имот е наследствен, че са го придобили по давност
или строили. Всички строителни дейности, преградни стени и други са ги
строили ответниците. Оспорват твърдяното, че процесния имот представлява
обособени самостоятелни жилища, като това не било вярно, т.к. лично те-
ответниците са си оформили имота по този начин и ищците са ползвали под
наем източната част докато заминат за Р.Турция през 1990г. където живеели
постоянно и към настоящия момент.
Заявяват, че съгл. чл.79 ал.1 от ЗС право на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, като друг елемент фактическия състав на давностното
придобиване на недвижим имот не съдържа и в тази насока била съдебната и
тълкувателна практика на съдилищата и ВКС, и ищците никога не са владели
процесният имот. По тези съображения искат да се приеме, че исковата молба
е недопустима и неоснователна съответно, като предлагат да се прекрати
производството по делото, като недопустимо заведено.
6
В съдебно заседание ищците, чрез адв.М.Ч., поддържат исковата молба
така, както е предявена по изложените съображения в съдебно заседание и в
представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита. Претендира
разноски.
Ответниците, чрез адв.Р.Х., намират предявената искова молба за
недопустима и неоснователна, в доводи изложеви в с.з. и в представената по
делата на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното;
С приложеното като доказателство по настоящото производство гр.д. №
401/2021г., по което е било постановено решение № 105/ 09.11.2021г., се
установява, с това Решение е било признато за установено по отношение на
ищеца по настоящото производство Т. Р. М., че ответниците по настоящото
производство Ф. М. и А. М. са собственици на 1/2 ид.част от процесният
недв.имот, представляващ източната част от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 140 кв.м., построена на
основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот,
представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел,
одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС-
Кърджали, с площ от 600 кв.м, при граница на имота; изток- улица; запад-
УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен в урбанизираната
територия. Със същото решение Т. Р. М. е ОСЪДЕН да предаде на тях-
ответниците по настоящото производство, неоснователно владения от
него недвижим имот– източната част от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 140 кв.м., построена на
основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот,
представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел,
одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС-
Кърджали, с площ от 600 кв.м, при граница на имота; изток- улица; запад-
УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен в урбанизираната
територия.
От копие на нот.акт № 9, том 2, рег.№ 1679, н.д. № 209/ 2020г. на
нотариус Гр.Григоров, се установява, че ответниците по настоящото
7
производство са признати на основание писмени документи и чл.587 ал.1 от
ГПК за собственици на недв.имот, в т.ч. и процесният, както следва;
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
140 кв.м., построена на основание учредено право на строеж върху държавен
недвижим имот, представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на
с.*****, общ.Джебел, одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на
Председателя на ИК на ОНС- Кърджали, с площ от 600 кв.м, при граница на
имота; изток- улица; запад- УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен
в урбанизираната територия.
Ищците с исковата молба са представили писмени доказателства; копие
на нот.акт № 9, том 2, рег.№ 1679, н.д. № 209/ 2020г. на нотариус
Гр.Григоров; Скица №42/ 04.08.2022г. на общ.Джебел- Сграда, построена в
УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел, собственост на
отв.Ф. М., с площ от 600 кв.м, при граници на имота; изток- улица; запад-
УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен в урбанизираната
територия /има и записване, че в имота има Едноетажна масивна жилищна
сграда с застр.площ от 140 кв.м./; Удостоверение за дан.оценка на имот от
11.08.2021г. на общ.Джебел, в който имотът /така, както е описан по-горе е
записан на името на ответника Ф. М.- в това удостоверение липсва записване
на други лица като съсобственици на процесният имот.; Справка на името на
ищцата Е. Р. М. за платени в периода от 24.08.2017г. до 25.08.2021г.
консумирани количества вода на обект в с.*****, изд. от „ВиК“- от която се
установява, че същата е абонат на „ВиК“.; Разписка за заплатена ел.енергия,
изд. на абонат на „ЕВН България“ от 21.11.2020г., а именно ищеца Т. М.- и
съответни клиентски талони от ВиК и ЕВН.
По делото са представени копия на Решение на ТКЗС „9-ти
септември“, с което на ищеца Ф.М. / по негова молба вх. № 262/ 27.02.1975г.
тогава с имената Ф. Р.ов М./ е било учредено право на строеж парцел І в кв.1,
по частичната регулация на с.*****, както и Заповед № 369/ 07.03.1974г. на
Председателя на ИК на ОНС- Кърджали е била одобрена частична регулация
на с.*****, общ.Джебел- на посочените парцели / в т.ч. и процесният УПИ/.
Представена е Скица на частичната регулация на с.*****; Проект за
изменение и допълнение на кадастралният план на сграда в ПИ, за който е
образуван УПИ- І, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел, придружен
с обяснителна записка, скица- проект, проект за изменение и допълнение на
8
кадастрален план, геодезическо заснемане, ръчна скица, регистър на
подробните точки.
Ответниците са представили също така и копие на искова молба с
правно основание чл.108 от ЗС, по което е било образувано гр.д.№ 401/21г. на
Рс- Момчилград, по което е постановено гореобсъденото решение № 105/
09.11.2021г.; както и копие на Постановление от 13.05.2022г. на РП-
Кърджали, за отказ да се образува досъдебно производство по преписка,
образувана по жалба на ответниците срещу ищците по настоящото
производство за неизпълнение на цитираното съдебно решение.
Като доказателство е приложено гр.д.№ 401/21г. на Рс- Момчилград,
по което е постановено гореобсъденото решение № 105/ 09.11.2021г., и към
което са приложени почти всички посочени по-горе писмени доказателства,
поради и което съдът намира, че не е наложително тяхното преповтаряне,
освен приложена към делото преписката по издаване на Н.а. № 9, том 2, рег.
№ 1679, н.д. № 209/ 2020г. на нотариус Гр.Григоров- Момчилград. Към
нот.преписка са приложени съответните документи, част от които са
представени и исковата молба, респ.отговора, както и в нея се съдържа и
скица на процесният имот- сградата, за която общинската администрация в
гр.Джебел е отразила, че е собственост на ищеца Ф. Р. М., който към момент
на издаването й /04.08.2020г./ не е имал документ за собственост. В тази
насока са и останалите приложени към преписката документи, и в тях се
съдържа само името на Ф. М. и неговата съпруга А. М. /напр.в
удостоверенията за данъчна оценка/, и никъде в тях не са записани имената на
ищците в настоящото производство.
По делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза със
вещо лице инж.Е. Я., от която се установява, че масивната жилищна сграда е
построена в УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел,
собственост на отв.Ф. М., с площ от 600 кв.м. по нот.акт №.9, том 2, рег. №
1679, н.д. № 209/ 2020г. на нотариус Гр.Григоров- Момчилград. При оглед на
място е установено, че оградената площ на имота е 1 210,84 кв.м., която
условно била разделена с метална мрежа на две, а именно западна част- с
площ от 584,10 кв. и източна част- от 626,74 кв.м.;
Самата масивна жилищна сграда при огледа се установило, че
представлява Двуетажна масивна жилищна сграда от запад и Едноетажна
9
масивна жилищна сграда- от изток, свързани с общ първи етаж с призем 0,9
кв.м., със застроена площ от 146,75 кв.м. – на Първи етаж /състоящ се от два
самостоятелни обекта; Западен /на ответниците/ със самостоятелен вход от
юг и площ от 73,91 кв.м.- състоящ се от стара сграда с площ от 63,52 кв.м и
пристройка към нея от 10,39 кв.м., и Източен /на ищците/ със самостоятелен
вход от юг с площ от 72,84 кв.м.
Вещото лице е посочило, че строителството се реализирано през 1976г.,
а ремонтът на западният обект—през 2015г.
Първоначалното функционално предназначение на обекта е била
еднофамилна жилищна сграда с застроена площ от 140 кв.м., а към момента
на експертизата- сградата е била многофамилна с площ от 216,91 кв.м., както
следва; Двуетажен Западен самостоятелен обект от сградата /на ответниците/
с разгърната застроена площ от 144,07 кв.м./1-ви етаж от 73,91 кв.м. и 2-ри
етаж от 70,16 кв.м., и Едноетажен Източен самостоятелен обект /на ищците/
с площ от 72,84 кв.м.
Вещото лице в своето заключение дава становище, че съгл.чл.40 ал.1
от ЗУТ от така обособените самостоятелни жилища можели да се задоволят
жилищните нужди на две домакинства, като е имало самостоятелни партиди
за ток и вода на името на страните в настоящото производство.
В заключението е посочено също така, че е извършено пристрояване от
10,39 кв.м. и надстрояване от 70,16 кв.м. на двуетажното масивно жилище-
т.е. на ползваната от ответниците Западна част от имота, като самата
надстроена част е била функционално свързана със вътрешно стълбище с тази
част от сградата.
В съдебно заседание вещото лице поддържа своето становище, и което
съдът приема като обосновано изготвено и съобразено със събраните писмени
доказателства.
Като свидетели са разпитани 4- лица, от които единият е брат на
първият ищец и първият ответник, вторият свидетел- е кметът на населеното
място, 3- тият свидетел е роднина по сватовство на ответниците /съпруг на
съпругата на ответника/, а 4-тият свидетел- брат на ответницата.
Първият разпитан по делото свидетел /брат на ищец и ответника/-Б. М.,
посочва, че къщата е построена от техният баща за двамата братя- Т. и Ф.,
които заживели в нея за две-три години, като първоначално къщата е била
10
едноетажна и всеки е ползвал по една половина, като с времето се разбрали да
я поделят и я разделили с вътрешна стена и всеки имал свой вход.
Разделянето се случило преди 10 години и никой нямал претенции, като и
дворът е бил разделен с мрежи. Не знаел защо са започнали да се карат, но е
категоричен, че се разбрали да разделят къщата. Заявява, че Т. не се е местил
на квартира в Джебел. Посочва, че братята му са заминали вероятно през
1989г. в Турция и са идвали и в България. Т. живеел в Турция, и не знаел да е
чупил катинар за да влезе в къщата, както и не знаел през 2008г. жена му да е
идвала за прави ремонт на покрив и Ф. да се противопоставил на това защото
къщата е негова.
Вторият свидетел- М. Сюлейман, кметът на село *****, заявява, че
къщата на страните е пред неговата къща и била построена през 1975 година,
но не знаел кой я построил, т..к. не бил роден. В къщата живеели двамата
братя /Т. в източната част, а Ф.- в Западната част/, като в началото не била
разделена, а била разделена по-късно, но не знаел кога, и коридора бил
разделен със зид и всеки си имал своя вход. Дворът също е бил разделен и
всеки имал свой вход за двора. Ф. направил 2-ри етаж на западната половина
и никой не се противопоставил на това. Не си спомнял Т. да е напускал
къщата и да живял в Джебел и не знаел някой от съседите да я сял лехи в
двора им, като посочва, че той е сял тютюн в половината на Т., и не той-
свидетелят е оградил имот. Двамата братя заминали за Турция през 1989/90г.
и до 2012/13г. никой от тях не живеел в къщата. Съпругата на Т. е идвала от
време на време и никой не й се противопоставял да прави ремонти на къщата.
Токът и водата били прекъснати служебно, а не ответника. Жената на Т. е
дошла по рано и е направила ремонт, а през 2015/16г. направили по-големият
ремонт. Категоричен е че до 89/90г. и двете семейства са живели в къщата, и
всеки в своята част, но не знаел кой и кога е разделил къщата, а след
20212/13г. почнали да идват по-често и всеки е отсядал в своята част. Знаел,
че Ф. е пускал жалби, защото той е връчвал призовките, но не знаел защо са
тези жалби.
Другите двама свидетели- Асъм Емин /баджнак на първият ответник,
респ. съпруг на сестрата на ответницата/ и Махдуд Хасан /брат на
ответницата/ са категорични, че къщата е на Ф., като единият от тях сочи, че
от ТКЗС-то са му дали парцел да построи къщата и той я построил, а те
двамата свидетели са му помагали в строителството. Категорични са, че
11
бащата на ищеца и на ответника, не е строил къщата, като по това време той е
бил овчар, и цялото строителство е било от Ф.. Не е участвал и Т. в
строителството, като по това време е бил ученик. Когато построили къщата тя
е била цяла 140 кв.м. с 4 стаи, и по молба на бащата Т. е бил настанен като
квартирант в къщата докато се оправели. Т. е ползвал 2 стаи, но това е било
временно. Разделянето на къщата е станало според първият от тези свидетели
поради факта, че Т. е приемал много гости, а семейството е имало малки деца.
Не знаели дали Т. е бил предупреден да напусне къщата, но заминал за
Турция през 90-та година и заключил я, и заживял в Турция. Свидетелят
посочва, че след разделянето на къщата всеки е имал свой вход, като Ф. е
направил от своята страна, и това е било от 76-77 година, и всеки имал ключ
за своята част. Жената на Т. се върнала от Турция през 2008г. за да прави
ремонт, но е била предупредена от Ф. да не прави ремонт, а Т. се върнал през
2018г. Ф. е построил и 2-ри етаж. И двамата са категорични, че къщата е на
Ф..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
Съдът, с оглед на гореобсъдените доказателства, намира, че исковата
молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС е неоснователна
и недоказана.
Съдът счита, че исковата претенция е недоказана, т.к. по делото със
събраните по делото се установи, че ответниците са собственици на
процесният недвижим имот– посочената източна част от къщата и дворното
място. Безспорно, обектът на настояшият установителен иск е недвижим
имот, а именно ½ ид.част от процесният имот, представляващ
ИЗТОЧНАТА ПОЛОВИНА на един етаж със застроена площ от 70 кв.м.,
обособена като самостоятелно жилище със самостоятелен вход, състоящо се
от две стаи и коридор, която източна половина представлява част от
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от
140 кв.м., построена на основание учредено право на строеж върху държавен
недвижим имот, представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на
с.*****, общ.Джебел, одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на
Председателя на ИК на ОНС- Кърджали, с площ от 600 кв.м, при граница на
имота; изток- улица; запад- УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен
12
в урбанизираната територия.
Претенцията на ищците е, че същите са собственици на имота по
наследство и давностно владение по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС, както и по
наследство, като съдът, имайки предвид събраните по делото доказателства
приема, че същата е недоказана.
По делото не се установи процесната къща и дворно място, в т.ч. и
претендираните от ищците части да са наследствени, защото не се установи,
че техният общ наследодател- така, както е посочен в исковата молба, да е
имал някакво участие в построяването на къщата в посоченият парцел.
Установи се, че с Решение на ТКЗС „9-ти септември“, на ответника
Ф.М. / по негова молба вх. № 262/ 27.02.1975г. тогава с имената Ф. Р.ов М./ е
било учредено право на строеж парцел І в кв.1, по частичната регулация на
с.*****, както и Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС-
Кърджали е била одобрена частична регулация на с.*****, общ.Джебел- на
посочените парцели / в т.ч. и процесният УПИ/, т.е. правото на строеж е
учредено именно на ответника, а не на бащата на ответника, който е и баща на
ищеца.
Освен това със събраните по делото доказателства, посочени подробно
по-горе е видно, че процесната къща, така, както е описана е построена в
посочения поземлен имот, от ответниците, и най- вече от първият ответник Ф.
М. преди 1989г., а именно в годините 1975-76 година със личен труд и с труда
на своите близки, не е и с участието на ищците, нито пък със участието на
своят баща, който е и баща на ищеца.
По делото не се спори, че след построяването на къщата в нея е заживял
ответникът със своето семейство, както и за определен период е живял и
ищецът, и това е продължило до 1989/90г., но това се е случило със
позволението и съгласието на ответника. Няма спор, че в периода от
построяването на къщата до 89/90г., когато в къщата е заживял и ответникът,
в нея е била извършено разделяне на ползваните от страните помещения със
стена, изградена по средата на коридора и всека част е имало своя отделена
врата, но това не води до извода, че ползвателят на определена част от къщата
е станал собственик на същата, освен ако не е бил собственик на самата къща,
а собственик на къщата е този, който я е построил и това ответникът.
С други думи каза, до към 89/90г. в къщата са живели семействата на
13
ищеца и ответника, като същите след 1989година са заминали за Турция.
Установи се, че до 2012/13година в къщата не е живял за постоянно никой,
като периодично страните са посещавали ползваните от тях помещения, както
и че единият от ищците през 2008г. е дошъл да прави ремонт, на който
първият ответник е възразил и се противопоставил. Няма спор, че
семейството са ищците са направили съответни ремонти по нея, като ремонт
на покрива, но други съществени ремонтни дейности не се установи да са
направени. В същото време ответниците са изградили пристройка в двора,
както и са надстроили с един етаж къщата, в частта, която обичайно са
ползвали.
В същото време от 2012/13 година и двете семейства са почнали да
посещават имота и да остават в него по често, както и че понастоящем всяко
едно от семействата живее в къщата- ищците в източната част, а ответниците
в западната част, като всеки ползва своята част и има достъп до нея от
отделен вход. Отделни входове имат и ползваните от страните части от
дворното място, като самото то е било разделено със мрежа. Установи се, че
за всяка част от имота има открити отделни партиди за ток и вода.
Както и по-горе се посочи, действително е имало ремонти на
ползваните от ищците части, но същите не са установени по вид, или врем,
през което са били извършени, с изключение на ремонта на покрива, за който
ремонт е имало противопоставяне от страна на ответника по делото. Както и
се посочва от единият от свидетелите, който е незаинтересован от изхода на
делото- кмета на населеното място, имало е подадени от ответника жалби
срещу ищеца, и това кметът го знаел, като лице, което връчва призовките.
Със събраните по делото доказателства не се установи с какви
действия ищците са показали своите собственически претенции досежно
процесният имот, освен, че са открити партиди за ток и вода. Не са
установени ремонтните дейности, нито по вид, нито пък по време на тяхното
извършване.
В същото време се установи, че имено на името на първият ответник е
учредено право на строеж на къща в посоченият парцел, че именно той е
реализирал строежа, както и че е извършил пристрояване и надстрояване на
къщата, макар и само на ползваната от него западна част. Установи се, че
2020г., ответниците по делото се снабдили със н.а. нот.акт № 9, том 2, рег.№
14
1679, н.д. № 209/ 2020г. на нотариус Гр.Григоров, с който са признати на
основание писмени документи и чл.587 ал.1 от ГПК за собственици на
недв.имот, в т.ч. и процесният, както следва; ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 140 кв.м., построена на
основание учредено право на строеж върху държавен недвижим имот,
представляващ УПИ- І /ткзс, кв.1, по частичен ПУП на с.*****, общ.Джебел,
одобрен със Заповед № 369/ 07.03.1974г. на Председателя на ИК на ОНС-
Кърджали, с площ от 600 кв.м, при граница на имота; изток- улица; запад-
УПИ ІІ /ткзс в кв.1; север- улица; и юг- друг терен в урбанизираната
територия.
Именно поради обстоятелството, че са собственици същите са завели и
иск по чл.108 от ЗС срещу първият по делото ищец за ревандикация на
процесната източната част, като искът е уважен изцяло с влязло в сила
съдебно решение, което е задължително за страните и за съда, поне по
отношение на първият ищец.
Цитираните и обсъдени по-горе доказателства са основание съда да
приеме за безспорно обстоятелството, че ответниците собственици на имота,
процесният, и в тази насока са обсъдените по-горе доказателства, както
писмени, така и гласни. По делото не са представени никакви писмени
доказателства, че ищците по настоящото производство, са владяли имота за
себе си, а не са обикновени ползватели на същият, като писмените
доказателства, показващи открити партиди за ток и вода, не са достатъчни да
се приеме, че са придобили по силата на давностно владение собствеността
над процесните имоти, така, както е посочено в исковата молба.
Не се установи ищците да са осъществили владение над имота в
срокове по чл.79 от ЗС, без никакво прекъсване, без никакво обезпокояване от
страна на ответниците.
За да се приеме, че някой правен субект ще придобие имота по този ред
следва да са ангажирани доказателства, с които да се установи по безспорен
начин, че същият/същите са осъществявали владението над имотите в
продължение на повече от 10 години, като в това време да са упражнявали
фактическа власт над него и са държали имотите като свои, и това да са
показвали със съответни действия- а такива не установени. Не се установи, че
през претендираните от ищците години владението им над имота не е било
15
обезпокоявано от никого, поради което за тях не е изтекъл съответният
давностен срок, и същите не са станали собственици на имотите на това
основание.
За придобиване правото на собственост над определен недвижим имот
/или съответна идеална част от същата/ се изисква да са настъпили съответни
факти със правно значение- напр. да е осъществена възмездна или
безвъзмездна сделка, да е изтекъл съответен давностен срок и пр.
По делото не са събрани доказателства, че е налице изтекъл давностен
срок в полза на ищците по делото за придобиване на собствеността, поради и
което същите не са станали собственици на процеснияте имоти, предмет на
настоящото производство.
Установи се, че ответниците по настоящия процес основават своите
собственически правомощия върху тези имоти на нот.акт, посочен по-горе,
издаден по реда на чл.587 ал.1 от ГПК- по писмени доказателства, който
съдът намира за правилно и законосъобразно издаде.
Предвид на това съдът намира, че предявената искова молба с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС, за признаване за установено по
отношение на ответниците, че те- ищците са собственици на процесните
недвижими имоти по давност и наследство, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Установи се, че ищците по делото не са
собственици на процесния имот, поради което иска следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, и спрямо двамата ответници по делото.
При този изход на делото ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците солидарно, направените от последните разноски по делото, както
следва; 1 600 лева- адвокатски хонорар /или на всеки един от тях по 800 лева/.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от Т. Р. М. с ЕГН- **********, и Е. Р. М. с
ЕГН- **********, искова молба с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
вр.чл.79 от ЗС, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. Р.
М. с ЕГН- ********** и съпругата му А. М. М. с ЕГН-**********, че те-
ищците са собственици на недвижим имот находящ се в с. *****, общ.
16
Джебел, представляващ: ИЗТОЧНА ПОЛОВИНА на един етаж със
застроена площ 70 кв.м., обособена като самостоятелно жилище със
самостоятелен вход, състоящо се от две стаи и коридор, която източна
половина представлява част от едноетажна масивна жилищна сграда с обща
застроена площ 140 кв.м. преустроена на две самостоятелни жилища със
самостоятелни входове, построена в УПИ I в кв.1 по плана на с. *****, общ.
Джебел с площ 600 кв.м., при граници и съседи на имота: изток-улица, запад-
УПИ II, север-улица и юг- урбанизирана територия, на основание извършено
строителство, наследство и давност.
ОСЪЖДА Т**** Р. М. с ЕГН- **********, и Е. Р. М. с ЕГН- **********,
солидарно да заплатят на ФИ**** Р. М. с ЕГН- ********** и А. М. М. с ЕГН-
**********, сумата в общ размер на 1 600 лева- направени по делото
разноски от тях.
Решението подлежи на въззвивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
17