Р
Е Ш Е Н И Е
№
150
Габрово, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на единадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Кънева и с участието на прокурор
А. Александров от Окръжна прокуратура
Габрово, като разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 130 от 2019
година по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх.
№ СДА-01-1718 от 18.11.2019 г., подадена от Д.А.Д. ***, с ЕГН: **********, против съдебно Решение № 447 от 30.10.2019
г., постановено по н.а.х.д. № 735 от 2019 г. по описа на Районен съд Габрово
/РСГ/.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № Г-10-9 от
25.06.2019 г., издадено от началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол /РДНСК/ - Габрово, с което на касатора Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. на основание чл. 232, ал. 2
от Закона за устройство на територията /ЗУТ//, за извършено нарушение на чл.
148, ал. 1 от същия нормативен акт. Касаторът моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и на потвърденото с него НП.
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
Д. е извършил
незаконен строеж: „Основен ремонт на част от жилищна сграда с високо
застрояване – иззиждане на тераса и премахване на фасадна панела с цел
приобщаване на терасата към кухнята на апартамент № 9“ в жилищен блок с административен адрес: гр.
Габрово, ул. „****“ № 20, ет. 3, без издадено разрешение за строеж и без
одобрен инвестиционен проект, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Строежът е
незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от същия нормативен акт. Осъществен
е съставът по чл. 232, ал. 2 от закона.
Строежът е
собственост на касатора Д.А.Д. и на И. А.Д., като жилището се обитава от първия
и е негов постоянен адрес, регистриран в служба ГРАО при Община Габрово. При
извършена на място проверка се установява, че строежът е изпълнен от касатора.
Другият собственик не живее в жилището, а в друг квартал на града.
Нарушението е
констатирано по повод постъпила в РДНСК жалба на съсед относно извършвани СМР в
процесния имот. Проверката е извършена незабавно на следващия ден – 10.05.2019
г., като строежът е посетен на място, в присъствието на собственика Д.Д. и при
нея е установено незаконното строителство, извършено без строително разрешение
и одобрен инвестиционен проект. Строежът е такъв от трета категория.
Незаконното
строителство е започнало на 17.04.2019 г., за която дата се отнася жалбата на
съседа и към момента на проверката на място не е бил завършен. В същия момент
той се е изпълнявал, като на място са намерени инструменти, по дограмата са
стояли още предпазните лепенки.
За горепосоченото
нарушение и на така цитираното нормативно основание на извършителя на
незаконното строителство е наложена глоба от 1000.00 /хиляда/ лв.
В законния срок Д.
е подал жалба до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Липсват
задължителни реквизити за АУАН и НП, предвидени в ЗАНН: дата на извършване на
нарушението, а този елемент е съществен, с оглед проконтролиране за спазване на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и, съответно, допустимост на самото административно-наказателно
производство. Жалбоподателят твърди, че строежът е правен преди повече от
година преди проверката, като за доказателство представя стокова разписка за
закупени на 20.06.2016 г. строителни материали от „Парос“ ООД, Габрово. На
следващо място се твърди наличие на извършено съществено нарушение на
процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП, като същите са връчени на
трети лица, без да са били предявени на самия Д., което е довело до съществено
нарушение на правото му на защита. Получателят на АУАН и НП е притежавал
пълномощно, подписано от жалбоподателя, но то е общо, а не изрично и връчването
на тези документи на това лице нарушават разпоредби от императивен порядък,
като следва да се има предвид, че административно наказателното производство е
строго формално, като при него не се допуска представителство за извършването
на процесуални действия. Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН изрично
предвижда, че когато АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща
на съответната служба за връчване – предявяване и подписване от страна на
неговия адресат. В тези случаи не се предвижда връчване на основанията и по
реда на ГПК, вкл. и на пълномощник. Освен това АУАН и НП са връчени само на
един от съсобствениците на жилището, като няма данни на другия съсобственик да
е било съобщено за извършваната проверка, вкл. и чрез пълномощник. А той същи
се явява възложител на строежа. Нарушено е и изискването по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, т.к. НП е издадено след изтичане на едномесечния срок, предвиден в
разпоредбата.
За да постанови
съдебния си акт, РСГ е счел, че деянието и деецът са установени по безспорен
начин, санкцията е правилно определена и жалбоподателят следва да понесе
неблагоприятните последици от противоправното си поведение. Според съда към
датата на извършената от органите на РДНСК проверка - 10.05.2019 г., основният
ремонт на процесното жилище все още е бил в процес на извършване и не може да
се обсъжда изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН, като се базира на разпита на двама
свидетели, осъществили тази проверка, както и на съставения Констативен
протокол /КП/. Фактът, че през месец юни, 2016 г., жалбоподателят е закупил
строителни материали, по никакъв начин не доказва, че още тогава е бил започнал
и приключил въпросният ремонт и че изобщо тези материали са били предназначени
за ремонт на това жилище. Правилно отговорността е била насочена само към Д.Д.,
тъй като само той живее постоянно на адреса, на който се намира ремонтираното
жилище и той има качеството „възложител“ на СМР. Другото лице няма отношение
към тази дейност, което е потвърдено и от свидетелката И. И.. Съдът не намира,
че са налице процесуални нарушения. При проверката, съставянето и връчването на
АУАН и НП жалбоподателят е бил представляван по силата на пълномощно от И.И.,
като в това пълномощно ясно е посочено, че представителната й власт касае
процесния апартамент и то във връзка с проверката на РДНСК. Не е налице и
твърдян порок– неотразена дата на извършване на нарушението. При незаконен
строеж най-често деянието е продължително и трайно реализирано във времето, а
не еднократно изразено на точно определена дата. По данни на съседа, подал
сигнал до проверяващата институция, както е посочено и изрично в НП, СМР са
започнали още на 17.04.2019 г., като същите са били налице и към датата на
проверката – 10.05.2019 г. Затова не може да се счита, че са изтекли сроковете
за започване на административно наказателното производство по чл. 34 от ЗАНН. Съдът
е обсъдил и евентуалната приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е
изложил мотиви, че в случая нарушението не може да се характеризира като
маловажен случай.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, като иска неговата отмяна в
едно с отмяната на потвърденото с него НП. В жалбата си излага отново мотиви,
свързани с вече изразеното пред първа инстанция негови твърдения за нарушения
на материалния и процесуалния закон. Акцентира се и на това, че не са
представени доказателства, че именно касаторът е възложител на процесния
строеж.
По касационната
жалба е подаден и отговор от страна на ответника, с който същата се оспорва.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява. Същият се представлява от адв. Р.Н., която поддържа жалбата и
прилага допълнително писмено защита по съществото на правния спор, наред с
развитата подробно в проведеното по делото открито съдебно заседание своя теза
против атакувания първоинстанционен съдебен акт и потвърденото с него НП.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата и също
излага подробни аргументи в подкрепа на становището си по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и счита, че следва
да се остави в сила на атакуваното с нея съдебното решение.
Като подадена в
законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден, притежава всички необходими
реквизити. В него нарушението е описано така, както това е сторено в
последствие в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за
естеството на обвинението.
Както АУАН, така и
процесното НП са издадени от компетентни органи и съдържат всички, предвидени
от закона, реквизити. АСГ не споделя становището на касатора, че деянието е
описано непълно и неточно, че липсва посочена дата на извършване. В тази насока
в първоинстанционния съдебен акт се съдържат достатъчно мотиви, които
настоящата съдебна инстанция споделя изцяло, като не счита за нужно да
преповтаря. В допълнение само следва да посочи, че както в Наказателното право,
така и в сферата на административното наказване противоправните деяния са
различни видове, като се ползва подробната и добре развита теоретично тяхна
класификация в сферата на наказателното право. Административно наказателната и
наказателната отговорност се носи все за извършване на неправомерно деяние,
прогласено от закона за наказуемо, като единствената разлика в характеристиката
на деянията е степента им на обществена опасност, която в сферата на
наказателното право е по-голяма. В тази връзка няма основание да не се
възприеме класификацията на деянията на резултатни и такива, на просто
извършване, както и да се отчете, че редица неправомерни деяния могат да се
осъществяват и през продължителен период от
време, като същите могат да се реализират по този начин както с
действие, така и с бездействие и за тях да се ползва наименованието, възприето
от съдебната практика и теорията на наказателното право – продължени деяния.
Такова, например, съвсем логично е нарушението – осъществяване на строеж в
нарушение на различни императивни норми, регламентиращи изисквания към
строежите в Република България, едно от които е при определени условия такъв да
се извършва само след като е бил изрично разрешен на основанията и по реда на специалния
ЗУТ. Незаконният строеж не се извършва чрез еднократно действие, напротив,
дейността предполага трайно, непрекъснато през определен период от време реализиране
на даден състав на деянието. Затова и то се описва не с дата на извършване, а с
период.
Въз основа на
гореизложеното АСГ споделя становището на РСГ, че деянието е очертано като
период на извършване, като е посочена началната му дата – деня, в който съсед е
установил, че е започнал ремонта, така и крайната му дата, която съвпада с деня
на установяване на деянието от страна на правоимащите контролни органи. Дали
реално в този период касаторът е извършвал неразрешена строителна дейност е
друг въпрос – по доказване на деянието от фактическа страна, но това вече няма
отношение към твърдяния процесуален пропуск относно липсващ реквизит в АУАН и
НП.
По делото няма
спор, че в процесния апартамент действително е бил извършен описания ремонт и
че за него не са издадени изискваните от ЗУТ книжа, вкл. разрешение за строеж. Съгласно
цитираната в НП разпоредба на чл. 148, ал. 1 от закона, строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Според другата посочена в
същия акт разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, сроеж или част от него е
незаконен, когато се извършва:… без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Описанието на нарушението съответства на хипотезата на
тези разпоредби и АСГ не намира, че същите са „бланкетни“, както твърди
процесуалният представител на жалбоподателя. Напротив – те са конкретни в достатъчна
степен, за да бъдат правно основание за търсене на административно наказателна
отговорност, наред със санкционната разпоредба, тъй като очертават в достатъчна
степен характеристиките на едно неправомерно поведение, осъществено съчетано –
чрез продължено действие /осъществяване на строеж/ и бездействие/ липса на
предприемане на действия по предварително снабдяване с изискваните от закона
документи. За това деяние визираната като санкционна разпоредба от страна на
АНО – чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, предвижда наказание - глоба от 1 000 до 10 000
лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, за лице - участник в
строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен
строеж. В случая е наложена минимална по размер санкция.
Без значение е
каква е формата на участие на санкционираното лице в незаконното строителство –
дали го извършва сам, натоварило е друг да го извърши в качеството си на
инвеститор или просто допусне извършването на такова в свой имот. Без значение
за всяко нарушение, извършено от всеки конкретен деец, е и това, дали
отговорност за същото е потърсена едновременно и от друго лице. Административно
наказателната отговорност е лична, като в случая за това нарушение
законодателят не се интересува от съизвършителство, евентуално наличие на
сговор или друг вид съвместна дейност при извършването му.
Относно спорната
фактология, касаеща кой и дали е извършвал процесния ремонт по посочения
неправомерен начин, както и дали е налице съществено процесуално нарушение,
свързано с препятстване участието на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице в административно-наказателния
процес, АСГ също направи преглед на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
производство доказателства, от които се установява следната фактическа
обстановка:
На 9.05.2019 г.
съсед на касатора се оплаква писмено в РДНСК за започнало на 17.04.2019 г.
къртене с канго и събаряне на стени в блока в гр. Габрово, на ул. „****“ № 20,
вх. Д, ет. 3, ап. 9. Съседът изразява притеснението си не само от вдигания шум,
но и от това, че дейностите се вършат без надлежно строително разрешение, което
поставя живущите в блока пред опасността
от срутване на стени и загИ.е на хора.
На 10.05.2019 г. на
място е направена проверка от служители на РДНСК, за резултатите от която е
изготвен и приложен по делото КП от тази дата. В него е отразено, че процесният
строеж е реализиран чрез премахването на почти цялата фасадна панела,
парапетната панела на терасата, като е изпълнена ограждаща зидария, а на
челната страна на терасата е монтиран прозорец от ПВЦ дограма. Фасадната панела
е затварящо звено на връзката между подовите и стенни панели в едропанелната
жилищна сграда и участва в укрепването на напречните оси. С премахването й се
нарушава пространствената устойчивост и носимоспособността на цялата сграда.
Освен този КП е
изготвен и Констативен акт № 1 от 5.06.2019 г., като от името на собственика Д.Д.
този акт е подписан от упълномощената И.. В КА е записано, че строежът се
изпълнява от касатора, като той е и негов възложител. Отразено е започването на
строителството – 17.04.2019 г., като дейностите са описани, посочено е
нарушението – същото, като отразеното в НП. КА е официален свидетелстващ
документ, подписан от упълномощен представител на г-н Д. и неоспорен от страна
по делото, поради което следва да бъде отчетена неговата материална
доказателствена сила – да се считат за установени фактите, за които той
свидетелства.
На 5.06.2019 г. е
съставен и Акт № Г-10 на РДНСК за установяване на това нарушение, връчен на
пълномощник на нарушителя – Ива Тотева И..
По делото няма
спор, че Д.Д. е собственик на процесното жилище, заедно с брат си, по силата на
приложен Договор за покупко-продажба на същото от 16.04.1982 г. и видно от
Удостоверение за наследници от 14.05.2019 г.
На 13.05.2019 г.
пълномощник на касатора – И.И., подава писмено заявление в РДНСК, към което
прилага пълномощно и конструктивно заключение от проектант-конструктор. Същата
сочи, че откакто бил закупен този апартамент, в него не бил правен никакъв
ремонт. Желанието на собственика било да подмени ВиК инсталацията, за което бил
започнал ремонт през септември, 2018 г.
С така
представеното нотариално заверено пълномощно Д.Д. упълномощава И. да го
представлява пред всички, като от негово име подписва и получава документи и
декларации, получава информация, нотариални актове и т.н. Също така тя може да
го представлява в качеството му на собственик на процесното жилище, като от
негово име подписва, подава и получава всички необходими документи, получава
информация, декларации и др. и извършва всички необходими и разрешени правни и
фактически действия във връзка със защитата на неговите интереси, като
управлява имота. По отношение на този обект тя може да го представлява и пред
Община Габрово и РНДСК, като представя, получава документи, изказва мнения,
получава наказателни постановления, ИАА за установяване на нарушения, взема
становище по същите и ги обжалва пред компетентните органи, като извършва
всички необходими и разрешени правни и фактически действия. В тази връзка АСГ
споделя изводите на РСГ, че И. е упълномощена да представлява Д. в цялото
административно-наказателно производство, водено от органите на РДНСК –
Габрово, като териториално поделение на ДНСК, вкл. да получава АУАН и НП, да
подава жалби и възражения против тях, когато те касаят процесния имот. ЗАНН не
забранява представителство на привлеченото към административно наказателна
отговорност лице във фазата до съставянето на АУАН и НП. В случая правото на
защита на Д. не е било нарушено, тъй като, видно и от свидетелските показания,
същият лично е бил поканен да се яви в администрацията на проверяващите органи
и да представи конкретни документи, като още на този етап му е било разяснено,
че той осъществява незаконна дейност – строителство без разрешение за строеж.
Същият сам е заявил на проверяващите, че ще изпрати свой представител в РДНСК,
т. к. на него му се налага да пътува в чужбина. С тази цел той е упълномощил и И.,
като я е снабдил с пълномощно с нотариална заверка на подписа си. Пълномощното в
случая не е общо, както се твърди от страната, а съвсем конкретно и обективира
ясно и недвусмислено волята на упълномощителя именно това лице да го
„замени“ при извършването на правни и
фактически действия във връзка с жилището, вкл. и когато се търси
административно-наказателна отговорност от него, като негов собственик и то
специално от органите на РДНСК. Също така следва да се има предвид и това, че
той е имал възможността да оспорва самото НП пред съд, от която ефективно и
своевременно се е възползвал.
От свидетелските
показания на разпитаните служители от РДНСК, осъществили проверката на място,
става ясно, че при нея на 10.05.2019 г. в апартамента бил Д.Д. – сам. На място
установили извършвания ремонт, изразяващ се във вече описаното по-горе, като
при проверката този ремонт бил все още в процес на извършване, който факт е
виден и от приложения снимков материал. В апартамента имало машини за целта. Стаята
била оголена, нямало шпакловки и мазилки. Виждала се разбита предна стена, на
която имало прозорец, като терасата я нямало, а с площта й била увеличена
площта на самата стая. По избитото и разкъртеното личало, че в момента се
работи, както и по наличните инструменти. В тази връзка съдът не може да приеме
твърденията на И., че от закупуването на жилището през 1982 г. в него не е бил
правен ремонт. Проверяващите го попитали за строителни книжа, но той не им
предоставил такива. Обяснил, че щял да пътува в чужбина и щял да упълномощи
някой да го представлява пред РДНСК по повод на жилището. Такъв представител
именно била явилата се по-късно в администрацията И.И., която представила документи
за собственост, но не и строително разрешение или инвестиционен проект. Проверяващите
попитали за строителни книжа и в общината, но и от там не могли да се снабдят с
такива.
В съдебно заседание
разпитаната в качеството й на свидетел И. сочи, че жалбоподателят през месец
май, 2019 г., се бил върнал от чужбина и решил да прави ВиК ремонт на банята си
и тя видяла лично, че той се занимава с това. Относно кухнята и терасата– там
имало мивка, която той смъквал, като събарял и плочки. Изграждането на стената
и остъкляването на прозореца било направено преди три години, като този ремонт
не бил правен от него. Апартаментът е необитаем. На проверката тази свидетелка
не е присъствала. За нея научила от Д. по-късно. АСГ не дава също вяра на тези
свидетелски показания, тъй като, от една страна, те противоречат на показанията
на другите двама свидетели и на отразеното в КА, който самата И. е подписала
без възражения и който официален документ, както бе посочено по-горе, не е
оспорен по делото. Освен това тази свидетелка сочи, че била носила „разрешение
за строеж“, но данни за наличието на такъв документ по делото няма, не са
представени и доказателства, че такъв е бил издаван изобщо. След това, когато й
е напомнено, че разрешение тя не е представяла, заявява, че се е „объркала“. Пред
административния орган е твърдяла, че изобщо ремонт на жилището не е извършвам
от закупуването му, докато в съдебно заседание променя тази си версия, като
вече твърди, че Д. бил ремонтирал ВиК инсталацията в дома си, местел и мивка.
За разлика от
нейните показания, тези, дадени от двамата служители на РДНСК, са логични,
последователни и непротиворечиви и съответстват на останалия събран в хода на
производството доказателствен материал.
Дали в последствие,
след проверката съседи се били подписали, че нямат нищо против изграждането на
терасата, е без значение, тъй като тя е незаконен строеж. По този начин
строежът не може да се узакони, нито нарушението да се заличи от правния мир.
Това, че някога
касаторът е купувал строителни материали, също няма общо с настоящия правен
спор, тъй като не може да се установи за какъв строеж и кога са били ползвани
тези материали.
Защитата на
касатора се стреми да докаже, че е изтекъл срокът за съставяне на АУАН за
процесното деяние, като се опитва да представи доказателства, от които да се
установи, че незаконният строеж е правен преди повече време /три години/.
Всъщност самото строителство е било налично и към момента на проверката през
месец май, 2019 г., т. к. е било незавършено, видно от приложения снимков
материал и обясненията и на тримата свидетели. След като е незавършено, то
самото противоправно деяние е също в процес на извършване и спрямо него не може
да се отече изтекъл срок за започване на административно-наказателно производство.
Административното
нарушение е не само доказано от обективна и субективна страна, но същото
правилно не е оценено от РСГ като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, т.к. не
се характеризира с признаците на такъв състав, а е типично за вида си. Нещо
повече, актосъставителят и АНО изрично са се мотивирали, че такова отстраняване
на стена, на точно това място е опасно, поради което е издадена и заповед за
отстраняване на незаконния строеж и възстановяването му в първоначално
състояние. Деянието създава опасност от настъпване на сериозни вредоносни
последици не само за собствениците на жилището, но и за живущите в сградата и
техните имоти.
В заключение
настоящата съдебна инстанция намира, че в случая нарушението и деецът са
установени по несъмнен начин. АУАН и НП са издадени от компетентни
административни органи при спазване на изискванията за форма и процедура за
тяхното издаване. Санкцията е правилно определена от страна на АНО, като той е
наложил минимално предвидената от законодателя за вида нарушение. Като е
потвърдил това НП, първоинстанционният съд е издал един мотивиран и законосъобразен
съдебен акт, който следва да се остави в сила.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 447 от 30.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 735 от 2019 г. по
описа на Районен съд Габрово, с което е потвърдено Наказателно постановление № Г-10-9
от 25.06.2019 г., издадено от началник на Регионална дирекция за национален
строителен контрол - Габрово, с което на Д.А.Д. ***, с ЕГН: **********, на
основание чл. 232, ал. 2 от Закона за устройство на територията, е наложена
административна санкция – глоба в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. за нарушение
на чл. 148, ал. 1 от същия нормативен акт.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.