Определение по дело №117/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 122
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Елена Русева Арнаучкова
Дело: 20225000500117
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500117 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл.278 ГПК.
С Определение № 283/04.02.2022г., постановено по гр.д.№ 1844/2020г.
по описа на ОС - П., се оставя без уважение искането на ответника СТ. Л. Ш.
за конституиране като негова подпомагаща страна на ЗК„Л.И.“ АД.
Срещу Определение № 283/04.02.2022г., постановено по гр.д.№
1844/2020г. по описа на ОС - П., е подадена частна жалба, вх.№
3825/11.02.2022г. от СТ. Л. Ш., ЕГН **********, чрез пълномощник и
съдебен адресат адв.Д.П., с оплаквания за незаконосъобразност, искане за
отмяна и за постановяване на друго, с което да се допусне исканото
привличане.
Частната жалба се оспорва с постъпилия в срок писмен отговор, вх.№
6231/09.03.2022г., от насрещната въззиваема страна, „А.“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от Е.Г., чрез юрисконсулт Л.П., иска се
потвърждаване на обжалваното определение.
Постъпилата въззивната частна жалба е допустима, като подадена
против подлежащо на въззивно обжалване определение на
първоинстанционен окръжен съд от съдебния район по чл.274, ал.1, т.2, във с
чл.220, изр.2 ГПК, в законния срок, от активно процесуално легитимирано
лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна по съдържание и
приложения и след като е изпълнена процедурата за изпращане на препис от
1
жалбата за отговор до насрещната страна, поради което се поставя на
разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , въз основа на оплакванията
в частната жалба и оспорванията в писмения отговор и, след като извърши
дължимата цялостна служебна проверка за законосъобразност на
обжалваното определение, намира следното:
Производството, в което е постановено обжалваното определение, гр.д.
№ 1844/2020г. по описа на ОС - П., е образувано въз основа на искова молба,
вх.№ № 39 166/09.07.2020г.по описа на Регистратурата на РС - П., подадена
от ищец „А.“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответник СТ. Л. Ш., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове за обезщетение за
репариране на имуществени вреди в размер на 27 638лв., съизмеримо с
придобивната стойност по фактура от 22.06.2016г.на специален автомобил
марка „М.“ модел „У.“ с рег. № ** **** **, собственост на ищцовото
дружество„А.“ ЕАД, който е бил значително увреден в пряка причинна връзка
с престъплението, за което ответникът е признат за виновен и осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 2923/2018г. по описа на РС - П., изменена с
Решение № 29/13.02.2019г. по ВНОХД № 2117/2018г. по описа на ОС - П., за
това, че, на 17.05.2017г., при управление на МПС е нарушил правилата за
движение, чл.58, т.3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди на посочения специален автомобил на ищцовото
дружество, и е бил бракуван, тъй като е бил неподлежащ на ремонт и е било
невъзможно да бъде ползван по предназначението си, както и за обезщетение
за забавено заплащане на главницата в размер на 17 463.38лв.
Ответникът не е подал в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на ИМ,
но с молба, вх.№25071/04.11.2020г., е поискал възстановяване на срока за
подаване на отговор на ИМ, която е била оставена без уважение с протоколно
определение от 07.12.2021г. на първоинстанционния съд, но същото е било
отменено с Определение № 54/01.02.2022г., постановено по приложеното
възз.ч.гр.д.№27/2022г. по описа на АС - Пловдив, и е постановено друго, с
което срокът за подаване на отговор на ИМ е възстановен.
В приложения към молбата за възстановяване на срока за подаване на
отговор на ИМ писмен отговор на ИМ (л.25) е обективирано искане на
ответника, с правно основание чл.64, ал.2 от ГПК, за привличане на ЗК„Л.И.“
2
АД, като негова подпомагаща страна, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност/ГО за управлявания от ответника товарен
автомобил към 17.05.2017г.Правният интерес от привличането е обоснован, с
оглед „възможността за регресен процес“.
За да остави без уважение искането за привличане,
първоинстанционният съд е приел, че същото е неоснователно, тъй като
ответникът нито е посочил основанието, на което ще предяви регресен иск
срещу посоченото застрахователно дружество, нито „какъв точно ще е този
иск“, поради което не може да се извърши следващата се преценка за
интереса „от встъпването на подпомагаща страна“.
В частната жалба допълнително се уточнява, че правният интерес от
привличането на застрахователя на гражданската отговорност на ответника е
предвид изричната разпоредба на чл.430, ал.2 от КЗ, както и, с оглед
възможността на ответника, при неблагоприятен за него изход от делото, да
предяви регресен иск срещу застрахователя, чиято отговорност е договорна и
функционално свързана с отговорността на застрахования.Въведени са в
частната жалба и оплаквания, че преди постановяване на обжалваното
определение първоинстанционният съд не е изпълнил правомощията си да
даде възможност на ответника да уточни и мотивира искането си за
привличане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните
съображения:
Основателно е оплакването в частната жалба, че обжалваното
определение е незаконосъобразно, като постановено без първоинстанционния
съд да у изпълнил правомощията си да укаже на ответника да мотивира по-
подробно искането за привличане.
Приема се, че, в случая, искането на ответника за привличане за участие
като негова подпомагаща страна в инициирания от увреденото лице исков
процес на застрахователя на гражданската си отговорност, е допустимо и
основателно, поради което следва да бъде уважено, поради следните
съображения:
Съгласно чл.219 от ГПК, всяка от главните страни в процеса, при
наличие на правен интерес за привличащата главна страна, може да поиска
привличане за участие на подпомагаща страна в чуждия исков процес между
3
главните страни, независимо от волята на подпомагащата страна, като
искането за привличане е допустимо да се направи в предвидения в
процесуалния закон преклузивен срок, който за ответника е до подаване на
отговора на ИМ.
Привличането е средство за защита и право на привличащата страна,
което се използва, когато третото лице, макар, че може да встъпи като
подпомагаща страна, не го прави, тъй като се опасява от неблагоприятен
изход на делото, при който ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна
от силата на мотивите.Привличането дава защита на привличащия, тъй като
чрез привличането се цели с помощта на привлеченото трето лице да се
улесни защитата на привличащия срещу насрещната страна.Привличането е и
процесуално право на привличащия, чрез което той цели, при неблагоприятен
изход на делото, да подчини третото лице на силата на мотивите, за да се
обезпечи правното положение на привличащия в следващи процеси, водени
между него и третото лице.Привличането най-често се използва, когато
привличащата страна има обратен иск против третото лице, но с това не се
изчерпват възможните хипотези, като искането за привличането е
основателно и, когато същото ще улесни защита на ответника по делото
и/или, при евентуално неблагоприятен за него изход от делото, ще обезпечи
правното положение на привличащия в последващи процеси между него и
подпомагащата страна. Кръгът от лицата, които могат да бъдат привлечени са
същите лица, които по своя инициатива могат да встъпят, поради което
същите материално-правни отношения, които дават повод за встъпване, са и
основание за привличане.
В разглеждания случай, искането за привличане е заявено в
преклузивния за ответника срок, с отговора на ИМ, срокът за подаване на
който е възстановен от съда, поради което същото е допустимо.
На ответника следва да се признае правен интерес от привличането,
който произтича от това да подчини третото лице-застрахователя на
гражданската отговорност/ГО на задължителната сила на мотивите на
решението по предявените срещу него искове, на основание чл. 223, ал. 2 от
ГПК, както и от изричната разпоредба на чл.430, ал.2 от КЗ, чието
систематично място е в Глава 41 Застраховане на Гражданска отговорност,
съгласно която при предявен съдебен иск от увреденото лице застрахованият
4
е длъжен в законовия срок да иска привличане на застрахователя в процеса,
когато това е допустимо от закона.
При несъвпадане с крайните изводи в обжалваното определение, като
незаконосъобразно, същото се отменя и се постановява друго, с което
искането за привличане се уважава.
С оглед този резултат, по арг. от чл.220, изр.2 ГПК, настоящото
въззивно определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 283/04.02.2022г., постановено по гр.д.№
1844/2020г. по описа на ОС - П., и вместо него постановява:
ДОПУСКА привличането на ЗК„Л.И.“ АД по гр.д.№ 1844/2020г. по
описа на ОС - П. като подпомагаща страна ответника СТ. Л. Ш., ЕГН
**********.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5