М О Т И В И
Към присъда по НЧХД № 170/2013 г. по описа на КРС
Наказателното
производство е образувано по повод внесената тъжба от А.Р.Я.,***, с която е
повдигнала обвинение срещу лицата А.К.Р.,***, К.И.К.,*** и Я.И.Д.,*** относно
следното:
-
срещу А.К.Р. *** за това, че на 15.02.2013 г., в
гр. К., П., в качеството му на длъжностно лице- секретар на ТД „*******“ К.,
при условията на посредствено извършителство от И.Д. не е изпълнил влязло в сила съдебно решение
за възстановяване на неправилно уволнен работник, а именно А.Р.Я. ***-
престъпление по чл.172 ал.2 от НК.
-
срещу К.И.К. *** за това, че в периода от
18.02.2013 г. до 21.02.2013 г., в гр. К., П., в качеството му на длъжностно
лице- Председател на Управителния съвет на ТД „*******“ К. не е изпълнил влязло
в сила съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен работник, а
именно А.Р.Я. ***- престъпление по чл.172 ал.2 от НК.
-
срещу Я.И.Д. *** за това, че в периода от
18.02.2013 г. до 21.02.2013 г., в гр. К., П., в качеството и на длъжностно лице
управител на ЕТ „Я.Д.-***, не е
изпълнила влязло в сила съдебно решение за възстановяване на неправилно уволнен
работник, а именно А.Р.Я. ***, като на 19.02.2013 г. деянието е извършено при
условията на посредствено извършителство от И.Д.- престъпление по чл.172 ал.2
от НК.
В съдебно заседание частният
тъжител А.Я. чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа внесената тъжба
и повдигнатите с нея обвинения. Иска се осъждане на тримата подсъдими.
Подсъдимият
А.Р. участва лично в процеса и с упълномощения си защитник- адв. Р.. Лично и
чрез защитника си пледира, че не е извършил престъплението, за което е обвинен
с тъжбата. Иска се от съда да бъде оправдан.
Подсъдимият
К.К. участва лично в процеса, като пледира, че не е извършил престъплението, за
което е обвинен с тъжбата. Иска се от съда да бъде оправдан.
Подсъдимата
Я.Д. участва лично в процеса и с упълномощения си защитник- адв. Р.. Лично и
чрез защитника си пледира, че не е извършила престъплението, за което е обвинен
с тъжбата. Иска се от съда да бъде оправдана.
Съдът,
като обсъди на основание чл. 14 и чл. 18 от НПК всички доказателства, събрани
по делото: обясненията на подсъдимите Р., К. и Д., показанията на свидетелите А.П.,
И.Д., Х.Т., Ц.Ю., дадени устно и непосредствено пред настоящия съдебен състав в
хода на съдебното следствие, прочетените и приети на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства- уведомление за възстановяване на работа, заявление от Я.
до Председателя на ТД „*******“ гр. К., обратна разписка, сметка за нощувка на
хижа „В.Л.“, бележка, подпечатана с печат на хижа „В.Л.“, жалба от Я. до
Председателя на ТД „В.Л.“, бележка, подпечатана с печата на ЕТ „Я.Д.“,
уведомление до ЕТ „Я.Д.“, договор за отдаване под наем на хижа „В.Л.“, два броя
обратни разписки, лично трудово досие на Я., решение № 546 от 27.12.2011 г. по
гр.д. № 926/2011 г. на КРС, решение № 445/19.03.2012 г. по в.гр.д № 424/2012 г.
на ПОС, решение № 393/08.10.2010 г. по гр.д. № 474/2010 г. на КРС, решение №
501/23.12.2009 г. по гр.д.№ 730/2009 г. на КРС, уведомление до Я. от 29.03.2012
г., заявление от Я., устав на ТД „*******“ гр. К., длъжностна характеристика на
длъжността „секретар“ на дружеството, протокол № 2/05.02.2013 г. на УС на ТД „В.Л.“,
писмо от ТД „В.Л.“ до Инспекция по труда гр. Пловдив, отговор на писмото от Д
„ИТ“ гр. Пловдив, справка от ПС К., копие от опис на пощальон, писмо отговор от
ТД „В.Л.“, заповед № 02/01.02.2013 г., два броя трудови договори на Р., решение
№ 282/12.07.2012 г. по гр. Д. № 561/2012 г. на КРС, решение № 1832/03.12.2012
г. по в.гр.д. № 3335/2012 г. на ПОС, справки за съдимост на тримата подсъдими и
характеристични справки, съдът намира за установено следното:
Подсъдимият
А.К.Р., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С., П.. ******. От 2011 г. е
пенсионер. От 01.08.2011 г. до момента заема длъжността „секретар“ на ТД „*******“
гр. К.. Живее постоянно в гр. К.. Не е осъждан и не е криминално проявен.
Подсъдимият
К.И.К., ЕГН ********** е роден на *** г. в с. С., П.. ******* Член е на
управителния съвет на ТД „*******“ гр. К. и председател на дружеството. Живее
постоянно в гр. К.. Не е осъждан и не е криминално проявен.
Подсъдимата
Я.И.Д., ЕГН ********** е родена на *** ***. ******. Осъществява
търговска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ „Я.Д.-***.
Към момента е наемател на хижа „В.Л.“. Има постоянен адрес в гр. Стара Загора,
но живее в гр. К.. Не е осъждана и не е криминално проявена.
Туристическо
дружество „*******“ гр. К. е сдружение с нестопанска цел по смисъла на ЗЮЛНЦ,
което осъществява обществено полезна дейност, като обединява физически и
юридически лица на доброволен принцип. Дружеството било създадено с цел да
популяризира туризма. Съобразно устава на дружеството, управителния му орган
бил управителния съвет, който се представлявал от неговия председател, който бил
председател и на туристическото дружество, негов представител и имал
правомощията да сключва трудови договори и прекратява трудови правоотношения след
решение на управителния съвет. Контролен орган на туристическото дружество бил
контролния съвет, а решенията вземало общото събрание. Председателят на
дружеството в дейността си бил подпомаган от секретар, който представлявал
дружеството пред държавните и общински органи и посетителите, осъществявал
цялостното оперативно ръководство на дружеството и контролирал дейността на
администрацията, туристическите обекти и работещите в тях. Към инкриминирания
период председател на дружеството бил подсъдимия К.К., а длъжността „секретар“
изпълнявал подсъдимият А.Р..
Тъжителката
А.Р.Я. работила в Туристическо дружество „*******“ гр. К. от 06.08.2008 г.,
когато бил сключен трудов договор между нея и дружеството и тя била назначена
на длъжността „хижар“ /управител, домакин на хижа/ на хижа „*******“. Отделни
елементи от трудовото и правоотношение били променяни във времето, като
работното и време- от „пълно работно време“ с допълнително споразумение към
трудовия договор било променено на „ненормиран работен ден“. През 2010 г.
същата била командирована със заповед на работодателя като хижар на хижа „****“.
Съобразно длъжностната характеристика хижарят осъществявал цялостното
ръководство на хижата, включително отговарял за персонала, нает в по- големите
хижи, както и се грижил за настаняването, регистрирането и оказването на необходимите услуги на гостите
и др. При изпълнение на задълженията си носил материална отговорност във връзка
с опазване на повереното му имущество и отчетническа отговорност във връзка с
поверените му парични и материални ценности.
От
2008 г. до 2012 г. тъжителката била уволнявана неколкократно от дружеството.
Със съдебни решения от 2009, 2011 и 2012 г. уволненията и били признати за
незаконни и същата била възстановявана на работа. Последно, с решение № 282/2012
г. по гр.д. № 561/2012 г. на КРС, потвърдено с решение по в.гр.д. № 3335/2012
г. на ПОС поредното уволнение на Я. било признато за незаконно и същата била
възстановена на работа като хижар на хижа „В.Л.“.
Междувременно
туристическото дружество отдало под наем всички свои хижи, сред които била и
хижа „*******“. С договор за наем от 15.05.2012 г. ЕТ „Я.Д.-***, представлявано
от подсъдимата Я.Д. наела хижата за срок от една година, считано от датата на
подписване.
На
04.02.2013 г. тъжителката Я. получила уведомление от КРС, че по силата на
влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 561/2012 г., същата е възстановена
на предишната си работа на длъжност „домакин“ на хижа „В.Л.“ и има двуседмичен
срок от получаване на уведомлението да заеме длъжността.
Получавайки
уведомлението от съда, тъжителката, заедно със свидетеля П.- неин близък,
колега, с когото работила на хижа „В.Л.“ и страна по идентично наказателно
производство с настоящото, също възстановен по силата на съдебно решение на
работното си място на хижата, ходили до офиса на туристическото дружество.
Вратата там обаче била заключена, като имало табела, на която пишело „в отпуск
съм“. На 12.02.2013 г. Я. и П. срещнали на центъра на града подсъдимия Р.-
секретар на туристическото дружество, който говорил с друг човек. Разговор
обаче между тях по повод възстановяването на работа на тъжителката и свидетеля П.
не бил проведен.
Във
връзка с възстановяването си на работа, Я. подала по пощата с обратна разписка
заявление до дружеството, получено от подсъдимия Р. на 14.02.2013 г. В
заявлението тъжителката уведомявала, че считано от 15.02.2013 г. започва работа
като хижар на хижа „В.Л.“. Отбелязала, че съгласно чл.123а ал.1 от КТ трудовото
и правотношение се запазвало и по отношение на наемателя на хижата- ЕТ „Я.Д.-68“
и в тази връзка следвало дружеството да уведоми едноличния търговец за
задълженията си като работодател.
Междувременно
на общо събрание на управителния съвет на туристическо дружество „В.Л.“,
проведено на 05.02.2013 г., бил обсъден въпроса с евентуалното завръщане на Я.
и П. на работа, както и че следва да бъде изпълнено решението на съда. Било
взето решение, в случай, че двамата подадат молби за започване на работа да се
проведе среща с тях, за да се обсъдят техните претенции, както и къде ще бъдат
възстановени на работа, предвид отдадените под аренда обекти на дружеството и
затвореното барче на дружеството в града. Бил обсъден и въпроса, че големият
брой водени от П. и Я. дела срещу дружеството затормозявали бюджета на
дружеството, което налагало решаване на проблема с възстановяването им на
работа без повече дела.
На
11.02.2013 г. било изпратено запитване от страна на дружеството до Дирекция “Инспекция
по труда“ гр. Пловдив, ако тъжителката подаде молба за работа на хижа „В.Л.“,
която е отдадена под аренда, как и по какъв начин ще започне работа и кой ще и
плаща. На 19.02.2013 г. бил получен отговор от Д“ИТ“, с който дружеството било
уведомено, че в случай, че работника, чието трудово правоотношение е
възстановено се яви да започне работа в законоустановения срок, то работодателя
е длъжен да го възстанови на същата длъжност и работно място, там където е
предоставял труд преди уволнението.
До
посочената в заявлението на тъжителката дата за постъпване на работа-
15.02.2013 г., същата не осъществила контакт с работодателя, с който било
прекратено трудовото и правоотношение. На 15.02.2013 г. тъжителката Я. и
свидетеля П. потеглили за хижа „В.Л.“. Пристигнали в хижата около 13,30 ч.,
където заварили свидетеля И.Д., който без да е служител на едноличния търговец-
наемател на хижата бил помолен от подсъдимата Д. да остане и поддържа парното в
хижата, тъй като и се налагало по семейни причини да слезе в града. Подсъдимата
Д. не била в хижата, когато Я. и П. пристигнали там. Тъжителката и свидетеля П.
показали на Д. уведомлението от съда, че са възстановени на работа на работните
си места в хижата, които са заемали преди уволнението. Д. отказал да приеме
документите, като им обяснил , че
няма общо с едноличния търговец или туристическото дружество, но настанил
двамата посетители в едната столова на хижата и им запалил печка. Впоследствие
тъжителката и свидетеля П. поискали от Д. да им издаде бележка, че „по
нареждане на А.Р.- секретар на ТД „В.Л.“ К. събота и неделя са почивни дни за
Ал. П. и А.Я.“. Д. издал исканата бележка, като съдържанието и му било
продиктувано от тъжителката и свидетеля П.. Бележката била подпечатана с печата
на хижа „В.Л.“. П. и Я. останали да пренощуват в хижата, за което заплатили по
искане на Д. сумата от по 11 лв. на човек и получили от същия платежна бележка.
На
следващия ден, след като получили бележката, написана от Д., че събота и неделя
са почивни дни, Я. и П. слезли обратно в гр. К.. На 18.02.2013 г. тъжителката и
свидетеля П. депозирали по пощата жалба до Председателя на ТД „В.Л.“ срещу
действията на ръководството на дружеството по повод изпълнение на съдебното
решение, с което са възстановени на работа. В жалбата си посочили, че
разпорежданията на Р. за работно време и почивни дни били явно
незаконосъобразни и препятствали изпълнението на служебните им задължения.
Отбелязали, че ако на хижата работят лица по трудово правоотношение
разпореждането на съда било основание трудовите правоотношения с тези лица да
се прекратят. Посочили също така, че ако е налице промяна на работодателя,
предвид отдаването под наем на хижата, то трудовото им правоотношение се
запазвало и по отношение на този работодател. На същата дата П. и Я. подали
уведомление и до ЕТ „Я.Д.-68“, че са възстановени на работа и заемат
длъжностите, от които са незаконно уволнени. Предупредили, че ако други лица са
назначени на работа на техните длъжности, то било налице основание да се
прекратят техните трудови правоотношения.
След
като на 18.02.2013 г. Я. и П. пуснали по пощата жалбата и уведомлението,
тръгнали следобеда отново към хижа „В.Л.“. Преспали в гората и в 08 часа на
19.02.2013 г. отишли в хижата. Там
отново ги посрещнал свидетеля Д.. Подсъдимата Д. все още не се била завърнала в
хижата. Тъжителката и свидетеля П. останали на хижата до 16,30 ч., след което
решили, че няма да нощуват там и си тръгнали, като преди това поискали от Д. да
им издаде втора бележка, че са отишли на хижата в 08 часа и в 17 ч. са си
заминали. Тази бележка Д. подпечатал с печата на едноличния търговец.
На
16.02.2013 г., събота, председателят на дружеството- подсъдимият К. ***,
хижарите от хижа „Х.“, от където минали Я. и П. по пътя си за хижа „*******“.
От тях разбрал, че двете лице ходили на хижата, за да започнат работа. На
17.02.2014 г. се свързал със счетоводителя на дружеството, за да обсъдят въпросите,
свързани с възстановяване на двете лица на работа, тъй като по това време дружеството
било отдало обектите си под наем, а туристическата спалня била затворена, като
всички щатове били закрити, с изключение щата „секретар“. След това се свързал
със секретаря на дружеството- подсъдимият Р., който ползвал разрешен годишен
отпуск по това време и го помолил всяка сутрин от 18.02. до 22.02.2013 г. да
пребивава в офиса на дружеството. През останалото време там се изреждали да
стоят и чакат тъжителката и свидетела П. други членове на управителния съвет,
включително и в един от дните К. останал, за да ги чака. Била поставена и
табела на вратата на офиса, на която били написани телефоните на секретаря на
дружеството, с уговорката с председателя, че след позвъняване Р. ще отиде в
офиса до половин час. Били помолени на заседание на 19.02.2013 г. всички
членове на управителния съвет, ако П. или Я. им се обадят да им окажат пълно
съдействие за връзка със счетоводителя на дружеството. За подаденото заявление
за започване на работа от тъжителката председателят на дружеството разбрал на
18.02.2013 г., а жалбата срещу разпорежданията на Р. била получена в
дружеството на 27.02.2014 г. За времето на отпуска си, секретарят на
дружеството Р. продължавал да получава служебната кореспонденция, тъй като
нямало кой друг да я получи. Носил я в дружеството, но не я завеждал, поради
ползвания отпуск. Едва на 18.02.2013 г. Р. отворил писмото с уведомлението на Я.
за започване на работа и се обадил на председателя на дружеството.
На
18.02.2013 г. подсъдимата Д. отишла в офиса на туристическото дружество, за да
заплати месечния наем за хижа „*******“, чийто наемател била. Там, от секретаря
на дружеството Р., тя разбрала, че очакват на работа Я. и П., които били
възстановени от съда. Тъй като до този момент все още лицата не се явили в
дружеството, а Д. била притеснена от наученото, тъй като тя изпълнявала
домакинските задължения на хижата предвид сключения договор за наем, се опитала
да позвъни по телефона на Я. още на същата дата. Въпреки, че Я. вдигнала
телефона си, разговор не бил проведен, поради прекъсване на мобилната връзка. Д.
получила на 21.02.2013 г. уведомлението, подадено от от Я. и П. на 18.02.2013
г. че са възстановени на работа и че трудовото им правоотношение по отношение
на наемателя на обекта, където се намирали работните им места се запазва на
основание чл.123а от КТ. На същата дата бил проведен разговор между Д. и П. по
телефона, в който Д. му заявила, че с тях няма никакви отношения. Същата се
завърнала на хижата след 21.02.2013 г.
Горната
фактическа обстановка се установява безспорно и категорично от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
В
частната тъжба се твърди, че тъжителката Я. била възстановена от съда на заеманата
от нея длъжност в туристическото дружество след отмяна на неправилно уволнение,
а именно „домакин“ на хижа „В.Л.“. На 04.02.2013 г. тъжителката получила
уведомление от съда, че в двуседмичен срок от получаване на съобщението може да
заеме длъжността, на която била възстановена. Тъжителката подала на 14.02.2013
г. заявление, с което уведомила работодателя- туристическо дружество „В.Л.“, че
ще започне работа на възстановената длъжност на 15.02.2013 г. На 15.02.2013 г.,
около 13,45 ч. същата се явила на хижа „В.Л.“ за заемане на длъжността. Хижата
се намирала на 15 км. разстояние от гр. К., в района на Национален парк
„Централен Балкан“. В хижата заварила лицето И.Д., който и предал устни
разпореждания на секретаря на туристическото дружество Р., че в случай, че
желае да остане в хижата след 17 часа следвало да си заплати нощувката.
Тъжителката счела, че Д. под някаква форма представлявал длъжностното лице Р.,
след като предавал негови разпореждания. На същата не и бил позволен достъп до
други помещения в сградата, освен в столовата. Тъжителката заплатила на Д.
сумата от 11 лв. за нощувка, за което и била издадена квитанция- сметка от
името на туристическото дружество. На следващия ден, Д. предал на тъжителката
разпореждане от Р., че датите 16 и 17.02.2013 г. ще бъдат почивни дни за нея,
като следвало да се яви на работа на 18.02.2013 г. от 08 до 17 часа, след което
ако остане в хижата да нощува да заплаща нощувките си. Тъй като счела
разпорежданията на секретаря на дружеството за незаконни, предвид, че имала
подписан анекс към трудов договор за ненормиран работен ден, предвид
местонахождението на работното и място, характера и естеството на работа,
тъжителката подала на 18.02.2013 г. жалба до Председателя на дружеството К.,
като до подаване на процесната тъжба на 22.02.2013 г., отговор от него или
някакви действия към изпълнение на съдебното решение не били предприети.
Тъжителката счела също така, че въпреки писмените и изявления не била издадена
от работодателя заповед за възстановяване на трудовото и правоотношение.
Твърди, че не била уведомена и за промяна на работодателя си. В хода на
воденото от нея гр. дело за незаконно уволнение, същата разбрала, че хижа „В.Л.“
била отдадена под наем на ЕТ „Я.Д.-***, представляван от Я.И.Д.. В тази връзка
тъжителката отправила писмено уведомление за възстановяването си на работа като
„домакин“ на хижа „В.Л.“, тъй като счела, че съобразно чл.123а ал.1 от КТ същият
и бил работодател. На 21.02.2013 г. тъжителката участвала в разговор с Д.,
която и заявила, че нямала никакви правоотношения с нея.
От
събраните по делото доказателства се установяват само част от обстоятелствата,
заявени от тъжителката в подадената от нея тъжба. Безспорно от гласните и
писмени доказателства по делото се установява, че А.Я. е била възстановена по
силата влязло в сила съдебно решение на длъжността „домакин“ на хижа „В.Л.“,
тъй като уволнението и било признато за незаконно. На 04.02.2013 г. същата
получила уведомление от съда, че може в двуседмичен срок да заеме длъжността,
на която е била възстановена. На 14.02.2013 г. тъжителката подала уведомление
до туристическото дружество, че започва работа на възстановената длъжност на
15.02.2013 г. Уведомлението било получено от подсъдимия Р. на същата дата. Безспорно
същата посетила хижата на 15.02. и на 19.02.2013 г. по повод възстановяване на
трудовото и правоотношение. Там провела по този повод разговор със свидетеля И.Д..
Същият издал две бележки, приложени по делото по повод разпореждане на А.Р.
относно работното време и почивните дни на Я., както издал и бележка за
заплатена от Я. нощувка на хижата. Безспорно е установено, че хижа „В.Л.“ била
предоставена под наем на ЕТ „Я.Д.-***, представляван от Я.И.Д.. На 18.02.2013
г. тъжителката уведомила едноличния търговец, който е наемател на хижата за
възстановяването на работа, като уведомлението било получено от Д. на 21.02.2013
г. Безспорно е, че в дните, когато Я. и П. посетили хижата по повод
възстановяването им на работа подсъдимата Д. не е била там.
Посочените обстоятелства се
установяват безпротиворечиво и категорично от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите в
коментираната част напълно съответстват помежду си и съдът ги намира за
добросъвестни и обективни, поради което ги кредитира. Изложените по- горе
обстоятелства се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства-
решение № 282/12.07.2012 г. по гр. Д. № 561/2012 г. на КРС, решение №
1832/03.12.2012 г. по в.гр.д. № 3335/2012 г. на ПОС, уведомление до туристическото
дружество, уведомление до едноличния търговец договор за наем, два броя
бележки, квитанция- сметка, договор за наем.
Налице са и обстоятелства,
твърдени от подсъдимите в обясненията им, които не са оспорени и опровергани от
тъжителката, а именно, че писмото, с което същата е уведомила дружеството, че
започва работа на 15.02.2013 г. е отворено и неговото съдържание е станало
известно на секретаря Р. на 18.02.2014 г., както и че за времето от 18.02.2013
до 22.02.2013 г. в офиса на дружеството е имало негов представител или член на
управителния му съвет, които са очаквали явяването на тъжителката във връзка с
възстановяването и на работа, но същата не се е появила там. Тъй като
обясненията на тримата подсъдими в посочената част не са опровергани и същите
са непротиворечиви помежду си, съдът ги намира за доказани, поради което ги кредитира
досежно посочените обстоятелства.
Налице са противоречия в събраните
гласни доказателства относно няколко обстоятелствата, релевантни към предмета
на делото и свързани с твърдените в тъжбата факти, а именно давано ли е от
подсъдимият Р. разпореждане на свидетеля Д. относно работното време и почивни
дни на тъжителката, по чии почин свидетеля Д. е издал приложените по делото
бележки за давани разпореждания от страна на Р. досежно работно време и почивни
дни на тъжителката, провеждан ли е разговор между свидетеля П. и подсъдимия Р. на 14.02.2013 г. и с какво съдържание. От
една страна са обстоятелствата, твърдени в показанията на свидетеля П., а от
друга страна показанията на свидетеля Д. и обясненията на подсъдимия Р..
От една страна свидетеля П.
твърди, че вечерта на 14.02.2013 г. получил обаждане от подсъдимия Р., който му
казал да предаде и на Я., че работното им време започва от 08 часа сутринта, и
като се качат „горе“ трябвало да си плащат нощувките, а събота и неделя били
почивни дни за тях. На другия ден, когато се качили на хижата свидетелят Д. им
казал, че знае за какво са там, и че Р. му разпоредил събота и неделя да са
почивни дни за тях, като за да напуснат хижата за почивните дни Д. им написал
процесната бележка по предложение на П., че по разпореждане на секретаря Р.
събота и неделя са почивни дни за двамата.
От друга страна свидетелят Д.
твърди, че до появяването на Я. и П. на хижата не е знаел, че те са
възстановени на работа, нито е говорил с някого за това. Не е получавал
разпореждания за двамата от никого, а процесните бележки е издал по искане на Я.
и П., като един от тях двамата му е диктувал съдържанието, дори листите, на
които написал бележките били техни.
Подсъдимият Р. твърди, че
никога и по никакъв повод не е провеждал разговори със свидетеля Д., когото
видял едва в съдебната зала. Категорично отрича да е провеждал разговор по
телефона с П. на 14.02.2013 г., в който да му е определял почивни дни и работно
време.
При така установените
противоречия, преценката за степента на достоверност на всяко от тях следва да
стане чрез анализ на вътрешното съдържание и съпоставяне с останалите
доказателства.
Съдът, обсъждайки показанията
на свидетеля П. отчете близките му отношения с тъжителката Я.. От показанията
му се установява, че двамата поддържат такива отношения. Заедно са работили на
едно и също място, заедно събирали багажа си за хижата, заедно нощували в
планината. Съдът отчита и обстоятелството, че П. е страна по дело с идентичен
предмет като процесното, където има качеството на тъжител. Поради изложените
обстоятелства съдът намира, че свидетеля П. не може да бъде счетен като напълно
непредубеден и незаинтересован от хода на настоящия процес и неговите показания
следва да се обсъждат във връзка с останалите, събрани по делото доказателства.
В този смисъл обсъждайки показания му, съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани частично, в частта им относно обстоятелствата, които се подкрепят
от останалите, кредитирани от съда доказателства. Така неговите показания в
частта им, в която се описва възстановяването на работа на Я., липсата на човек
в офиса на дружеството, който да им приеме документите на 13.02.2014 г.,
качването им два дни- на 15.02. и на 19.02. на хижата, действията по изпращане
на писма и жалби следва да бъдат кредитирани, тъй като са доказани и от други
гласни и писмени доказателства по делото. От друга страна, твърдението на
свидетеля П. за проведен разговор по телефона на 14.02.2013 г. с подсъдимия Р.
не намира опора в събраните по делото доказателства, като такова обстоятелство
не се и твърди от подадената тъжба, поради което съдът не го кредитира. Не
следва да се кредитират и показанията на този свидетел относно действията на Д.
при посещенията им на хижа „В.Л.“, както и по чия инициатива е оформено
съдържанието на издадените от последния бележки. В тази част показанията на
свидетеля П. съдът не кредитира, тъй като отчита същите като израз неговата
заинтересованост от изхода на създалия се казус, включително и по настоящото
производство, а и тези обстоятелства са опровергани от останалите, ползвани от
съда доказателства по делото.
От друга страна, свидетелят Д.,
макар и да се намира в близки отношения с подсъдимата Д., не се доказа да има
такива с подсъдимия Р.. Не се установи и наличие на личен интерес от хода
настоящото дело от страна на свидетеля. В тази връзка съдът намира, че неговите
показания относно липсата на каквито и да било контакти с Р. относно получаване
на разпореждания във връзка с възстановяване на Я. на работа се явяват
обективни и достоверни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те се подкрепят
и от обясненията на подсъдимия Р., които съдът ползва като доказателствено
средство. В тази насока следва да се отчете и обстоятелството, че от хижа „В.Л.“
към инкриминирания период не е имало връзка с града. Действително е имало
сателитен интернет, с който обаче свидетеля отрича да може да борави. Това
обстоятелство се потвърждава и от обясненията на подсъдимата Д., която заявява,
че преди да тръгне за гр. К. изключила интернета, помолена от Д., който не
могъл да се оправя с него. Във връзка с горното съдът кредитира изцяло
показанията на Д., че не е знаел причината за посещението на Я. и П. на хижата.
Кредитира също така и показанията на свидетеля, че съдържанието на издадените
от него бележки са били продиктувани от Я. и П.. Този факт не се оспори от
свидетеля П. в извършената очна ставка, който заявява, че е казал на Д. каква
бележка иска да му се напише и я е счел за потвърждение на дадени му
разпореждания от Р. предната вечер, които двамата с Я. изпълнили.
Съдът констатира и
противоречие между обясненията на подсъдимия Р. и показанията на свидетеля П.
относно обстоятелството провеждан ли е телефонен разговор между тях на
14.02.2013 г., вечерта, в който Р. да е дал разпореждания на П. и Я. относно
почивните им дни и работното време. Доколкото това обстоятелство не може да
бъде потвърдено от други достоверни доказателства по делото, а и двете лица не
могат да се счетат за незаинтересовани от неговия ход, то съдът намира, че в
случая не следва да кредитира показанията на свидетеля в тази им част, като
отчита обстоятелството че твърдения в посока показанията на свидетеля П.
липсват изложени в тъжбата.
По отношение на показанията
на свидетеля П. за проведен разговор между него и подсъдимата Д. на 21.02.2013
г. и доколкото това обстоятелство не се оспорва от другите, кредитирани
доказателства по делото, а и има твърдения за него в тъжбата, то съдът
кредитира в тази им част показанията на свидетеля.
Обсъждайки събраните по
делото доказателства, съдът намира, че същите подкрепят обстоятелствата, които
излага подсъдимия Р. в обясненията си по делото. Обстоятелството, че не са
давани разпореждания от Р. по повод явяването на работа на Я. и П. се подкрепя
от показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира изцяло.
Относно обясненията на
подсъдимите К. и Д., съдът ползва същите при постановяване на присъдата си, тъй
като обстоятелствата, които двамата подсъдими твърдят не са оспорени от
останалите, кредитирани от съда доказателства.
Досежно показанията на
свидетелите Т. и Ю. съдът кредитира същите изцяло, тъй като ги намира за
достоверни и обективни, подкрепени от останалите доказателства по делото,
кредитирани от съда.
Приетата фактическа обстановка се основава и на събраните по делото
писмени доказателства, които съдът ползва при постановяване на присъдата си,
тъй като същите са събрани по надлежния ред и в изискуемата форма, и касаят предмета
на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че тримата
подсъдими не са осъществили престъпния състав на чл.172 ал.2 от НК.
Престъплението по чл.172 ал.2 от НК засяга отношенията, свързани със
защита на трудовите права на гражданите. Изпълнителното му деяние се
осъществява чрез бездействие- неизпълнение на заповед или на влязло в сила
съдебно решение за възстановяване на работа на неправомерно уволнен работник
или служител. Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, и
то такова, което сключва трудовите договори, т.е. ръководителите. В конкретния
случай, тъй като уволненото лице е получило правна защита срещу незаконното
уволнение по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, то предмет на
разглеждане е втората форма на изпълнителното деяние, а именно неизпълнение на
съдебно решение за възстановяване на работа на неправомерно уволнен работник
или служител. Престъпният резултат се заключава в неоткриването на възможност
възстановеният работник да продължи да работи на мястото, на което е
възстановен от съда. От субективна страна престъплението може да се осъществи
само при пряк умисъл.
В конкретния случай е повдигнато обвинение за престъпление по чл.172
ал.2 от НК срещу трима подсъдими- К., Р. и Д..
Съдът намира,
съобразно събраните по делото доказателства, че само две от тях, а именно К. и Д.
могат да бъдат субекти на това престъпление, тъй като имат качеството
длъжностно лице по смисъла на чл.172 ал.2 от НК. К., тъй като съобразно устава
на туристическото дружество и в качеството си на негов председател има
правомощията да сключва трудови договори и да прекратява трудови правоотношения.
Такива правомощия би имала и Д. като едноличен търговец, която е наемател на
обект на туристическото дружество, където се е намирало работното място на
тъжителката, на което е възстановена на работа. В конкретния случай е приложима
нормата на чл.123а ал.1 и 2 от КТ, съгласно която трудовото правоотношение с работника или служителя не
се прекратява при промяна на работодателя в случаите на отдаване на
предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия. В
тези случаи правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от
трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната, се прехвърлят на
новия работодател.
В конкретния случай трудовото правоотношение следва да
се счита за възстановено по отношение на първоначалния работодател-
туристическото дружество, а не на новия- едноличния търговец- наемател. Тъй
като договора за наем е сключен след прекратяване на трудовото правоотношение и
при действието на чл.123 ал.2 от КТ и чл.123а ал.2 от КТ наемателят, към който
е преминала съответната длъжност или трудова функция следва да извърши само фактическото
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност / в този смисъл
задължителна практика на ВКС- решение № 666 от 23.12.2010 г. по гр.д. № 71/2010
г., ІІІ г.о./.
Що се отнася до подсъдимият Р.- секретар на
туристическото дружество, съдът намира, че същият не може да бъде субект на
престъплението, тъй като няма качеството „длъжностно лице“, което изисква
фактическият състав по чл.172 ал.2 от НК. Съобразно приложената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „секретар“ на туристическото дружество,
освен прекия и непосредствен контрол върху работещите в дружеството, няма
правомощията да сключва трудови договори или да прекратява трудови правоотношения.
Съдът не установи и да са му възлагани
такива правомощия. Също така съдът не установи и да е извършил някакви
действия, с които да е попречил на тъжителката Я. да продължи да работи на
длъжността, на която е възстановена по силата на съдебното решение. Във връзка
с гореизложеното, съдът счете, че подсъдимият Р. не е осъществил от обективна и
субективна страна фактическия състав на
престъплението по чл.172 ал.2 от НК, поради което го оправда по повдигнатото му
обвинение в този смисъл.
С тъжбата
е повдигнато обвинение на подсъдимия К. за извършено престъпление по чл.172
ал.2 от НК, тъй като същият в качеството си на председател на туристическото
дружество не отговорил на подадената на 18.02.2013 г. жалба от
тъжителката до него, като се твърди, че отговор не бил получен до подаване на
процесната тъжба на 22.02.2013 г. Не били предприети и действия от негова
страна към изпълнение на съдебното решение за възстановяване, както и не била
издадена заповед за възстановяване на тъжителката и същата не била уведомена за
промяна на работодателя и. Съобразно установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият К. не е осъществил твърдените в
тъжбата престъпни действия. На първо място следва да се отбележи, че подадената
от тъжителката жалба до председателя на туристическото дружество е била
получена, видно от приложената по делото обратна разписка, на 27.02.2013 г.
т.е. към инкриминирания в тъжбата период, подсъдимият К. не е могъл да отговори
на подадената жалба, доколко не е знаел за нейното съществуване. На следващо
място, от доказателствата по делото се установява, че след като подсъдимият е
узнал за намеренията на Я. да започне работа е направил всичко зависещо от
него, за да осигури възможност на тъжителката да се яви в туристическото
дружество като неин предишен работодател, за заяви желанието си да работи на
възстановената длъжност и да представи необходимите документи за оформяне, и най-
вече, за да бъде вписано в трудовата и книжка отмяната на уволнението, което
задължение е вменено, съобразно чл.346 ал.2 от КТ, на работодателя, с който е било
прекратено трудовото правоотношение. Доказва се, че са търсени различни варианти
за осигуряването на възможност същата да може да работи по възстановеното трудово
правоотношение и в този смисъл да се изпълни съдебното решение. Я. обаче не се
е явила при предишния си работодател нито в законоустановения срок, нито след
това, така че да му даде възможност да изпълни съдебното решение и в този
смисъл да я уведоми, че работното място, на което е възстановена на работа вече
се намира в обект, отдаден под наем на друго лице.
Твърдението в тъжбата, че
неиздаването на заповед за възстановяване от страна на работодателя
представлява липса на действие по изпълнение на съдебното решение не се споделя
от съда. Работникът има право да
се яви и да заеме длъжността, от която е незаконно уволнен, като това не е
поставено в зависимост от издаване на някакъв акт на работодателя. Ако такъв
акт е издаден, той има само декларативно значение. Ефектът на възстановяването
не се предпоставя от извършването на каквито и да е действия от страна на
работодателя /в този смисъл решение №
353 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 187/2011 г., IV г. о., ГК/. Т.е. неиздавайки заповед за възстановяване работодателят не би могъл да
препятства изпълнението на съдебното решение, доколкото възстановяването на
работа не е обвързано с издаване на нарочен акт в този смисъл. Във връзка с
гореизложеното, съдът прие, че подсъдимият К. не е осъществил нето от
обективна, нито от субективна страна състава на престъплението по чл.172 ал.2
от НК, поради което и го оправда по повдигнатото му с тъжбата обвинение в този
смисъл.
С тъжбата е повдигнато обвинение на подсъдимата Я.Д.
за това, че при проведен разговор на 21.02.2013 г. относно начина на изпълнение
на трудовите функции на тъжителката, в който участвали подсъдимата Д. и
тъжителката Я., първата заявила, че няма никакви отношения с тъжителката и не
пожелала да уреди този въпрос. Така проведеният разговор съдът намира, че не
може да обуслови наличие на престъпно деяние по чл.172 ал.2 от НК. От събраните
по делото доказателства се установява, че разговор с такова съдържание е воден
на посочената дата по телефона, но между Д. и свидетеля П., за когото все още
не бил изтекъл двуседмичния срок за явяването му пред работодателя. Не се
установява тъжителката, лично да е разговаряла с подсъдимата Д., за да изложи
намеренията си. Безспорно е установено по делото, че подсъдимата Д. е разбрала неофициално
за възстановяването на работа на Я. на длъжността „хижар“ на хижата,
стопанисвана от нея едва на 18.02.2013 г. Същата не е била на хижата, когато Я.
и П. са се качвали с намерение да започнат работа. Едва на 21.02.2013 г. е
получила официално уведомление от тъжителката, че е възстановена от съда на
длъжността, от която е била неправомерно уволнена. От този момент обаче не се
установява тъжителката Я. да се явила, за да заеме фактически длъжността, на
която е възстановена. Предвид гореизложеното, съдът намира, че към
инкриминирания в тъжбата период подсъдимата Д. не е извършила престъплението по
чл.172 ал.2 от НК, а именно да не е изпълнила съдебното решение, с което е
възстановена тъжителката на работата, тъй като подсъдимата не е била надлежно
известена за неговото съществуване, а след уведомлението от страна на тъжителката,
последната не се е явила, за да заеме фактически длъжността, на която е била
възстановена.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимите Р., К.
и Д. за невинни по повдигнатото им обвинение за извършено престъпление по
чл.172 ал.2 от НК и на основание чл.304 от НПК ги оправда.
На основание чл.190 ал.1 от НПК и предвид
постановената оправдателна присъда по отношение на тримата подсъдими, съдът
остави в тежест на честната тъжителка Я. направените от тъжителите Р. и Д.
разноски, представляващи заплатените от тях адвокатски хонорар на защитник в
размер общо на 400 лв., от които сумата от 200 лв., заплатена от подсъдимия Р.
и сумата от 200 лв., заплатена от подсъдимата Д..
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ