Р Е Ш Е Н И Е
№ 244
гр. Нови пазар, 23.07.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 458 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно евентуално съединени искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължима сума от 19,80лв., представляваща главница, за незаплатена ползвана далекосъобщителна услуга по договор за далекоъсобщителна услуга ***/14.01.2015 г., както и иск по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 612 лв., представляваща сбор от начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договор за далекоъсобщителна услуга ***/14.01.2015 г.
Ищецът сочи, че по силата на сключен между него и ответникът договор с индивидуален потребителски номер М ***/14.01.2015 г. на ответникът са предоставени далекосъобщителни услуги с тарифен план, съгласно Приложение №1 към договора.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 26 от ОУ на мобилният оператор, заплащането на услугата се извършва въз основа на месечна фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението за плащане на дължимите суми.
В срока на действие на договора, ищецът е издал за абоната следните фактури:
Фактура № ***/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 19.80лв.
Сметка № ***/24.06.2015 г., с падеж на плащане 24.06.2015 г. за отчетен период от 16.05.2015 г. до 15.06.2015 г. за сумата от 268,56лв., представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора и
Сметка № ***/24.06.2015 г., с падеж на плащане 24.06.2015 г. за отчетен период от 16.05.2015 г. до 15.06.2015 г. в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора от 343,44лв.
Ищецът сочи, че съгласно т. 34а-34в ог Общите условия ищецът има право да получава всички дължими суми в срок. Ищецът сочи, че Договорът по отношение на услугите е прекратен по вина на ответника, поради което е начислена неустойка, която е регламентирана в договора за предоставяне на мобилни услуги към датата на поодписването му и в Общите условия - чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ.
Предвид на горното и на основание чл. 22.3.5 от ОУ и чл. 26.4 от ОУ, ищецът моли съда да осъди ответника, да заплати сумата от 19,80 лв. неплатена главница и за сумата от 612,00в., представляваща сбор от начислени неустойки за прекратяването на договора.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответникът е редовно уведомен за воденото спрямо него дело, същия е получил лично изпратените с разпореждането на съда книжа – искова молба и доказателства, но не е представил в изискуемия от закона срок писмен отговор по иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 14.01.2015 г. между „Мобилтел” ЕАД, л. 18-20 от делото, в качеството му на оператор и ответника е бил сключен договор за мобилни услуги № ***, с който на ответника са предоставени далекосъобщителни услуги за избран мобилен номер и избран тарифен план съгл.
Съгласно Приложение №1 към договора, л. 21и следв. от делото, тарифният план на абоната е от 9,90лв. С нарочно допълнително приложение от 14.01.2015 г.към Приложение №1 от договора, ответникът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, с Условията за продажба от разстояние. Съгласно приложение №1 към договора, сключено на 14.01.2015 г. е включена и цифрова телевиЗ.Стандартен пакет, на месечна вноска от 16,90лв.
Съгласно приложение №1 към договора, е включено към тарифният план на абоната на месечна вноска от 11,90лв. за цифрова телевиЗ.Икономичен пакет. Срокът да договореното по приложението изтича на 14.01.2017 г.
В срокът на действието на договора ищецът е издал фактура № ***/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 19.80лв.
Съгласно тази фактура на абоната са начислени за плащане 0,00лв. за такси и услуги и 42,05лв. за месечни такси, лизингови вноски и др., от които е направена отстъпка и дължимата сума е 19,80лв. От приложение А към тази фактура се установява, че това са суми за ползваната ТV услуга, договорена с договора.
Друга фактура ищецът не е представил по делото.
От приложената по делото Сметка № 0***/24.06.2015 г. се установява, че на името на ответника е калкулирана неустойка с единична цена 178,56лв., както и неустойка устройство с единична цена 90лв. Общото задължение е в размер на 268,56лв.
По делото е приложена и още една Сметка № ***/24.06.2015 г. (от същата както първата сметка дата), с падеж на плащане 24.06.2015 г. в която е начислена неустойка устройство в размер на 90лв. и неустойка в размер на 253,44лв. Общата сума е в размер на 343,44лв.
Съдът намира, че тези документи, представляващи „сметка“ не установяват наличието на обвързваща облигационна връзка между ищеца и ответника, касателно посочените в исковата молба и приложените договори обвързаности. Начисленият за неустойка могат да произтичат от други облигационни взаимоотношения между посочените в тях лица. Същите не отразяват по достоверен начин наличието на неизпълнени конкретни задължения въз основа на които се дължат неустойки, поради което същите нямат предмет и с това тези сметки не представляват първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал2 и чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСчет.
От така приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че единствено годен документ, установяващ наличието на задължение, произтичащо от сключения между страните договор е издадената фактура № ***/19.01.2015 г., с падеж на плащане 03.02.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги на стойност от 19.80лв., които ответникът дължи на ищеца по делото.
Съдът намира, че искът на ищеца по чл. 79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан за главницата в размер на 19,80лв.
Относно искът за неустойка на основание чл. 92 от ЗЗД в размер на 612лв. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Претендираната от ищеца неустойка се обосновава с това, че ответникът е дал съгласие и е декларирал, че е запознат н Общите условия на оператора за предоставяните от него услуги, с Условията за продажба от разстояние. Това се удостоверява с допълнителното приложение от 14.01.2015 г.към Приложение №1 от договора, както с разпоредбата на чл. 54 от ОУ, която дава право на ищеца едностранно да прекрати договора за предоставяните услуги, съгл. чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да плати стойността на потребените услуги по издадените фактури. Ищецът се позовава на т.5.3 от приложение №1 към договора, но в този текст е посочено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си по това приложение, договора или ОУ, и договорът бъде предсрочно прекратен, операторът има право да прекрати договора по отношение на всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички месечни вноски без отстъпки, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения срок за ползване. Самите Общи условия, действали към датата на подписване на договора са приложени по делото, но те нямат пряко обвързващо страните по делото и по договора действие, което да поражда соченото от ищеца задължение за ответника за заплащане на неустойка, т.к те не са били индивидуално договорени от страните при подписването на договора и конкретно от ответника и той не е могъл и не е бил в състояние да влияе по някакъв начин върху тях.
Съдът счита,
че клаузата по т.5.3.1 от Приложение № 1 от договора се
явява неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл. 143, т.5 от
ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, въведена в Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният
съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая като потребител на далекосъобщителна услуга той се ползва от
защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна
клауза се съдържа в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП.
Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е визирана
хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета (чл. 3), според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението
на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай,
че неустоечната клауза е част от съдържанието на
сключения между страните Договор за мобилни услуги на договор ***/14.01.2015
г. между „Мобилтел” ЕАД и ответника. Съгласно начина
на изготвяне на тези договори и посоченото в тях на стр.3/4 в т.5.3.1
последният абзац, както и Допълнението към Приложение №1 –декларация – съгласие,
показва, че те са предварително изготвени, без възможности потребителят дори да
обсъжда посоченото в тях относно неустойката, която доставчикът на услугите би
претендирал в случай на неизпълнение на задълженията по договора. В този
смисъл съгласно чл. 146, ал.2 от
ЗЗП, доколкото тези клаузи не
са индивидуално уговорени, т.к са били изготвени предварително и поради това
потребителят, ответник по делото, не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина
на попълването му от представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е
осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови
условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по
отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по т. 5.3.1
от договора не е индивидуално уговорена и като неравноправна, не поражда
задължения за ответника.
Поради това, че за всички претендирани от ищеца неустойки, дължим за предсрочното прекратяване на договор ***/14.01.2015 г., за сумата от 612лв., искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
По чл.
81 от ГПК, относно разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани
разноски, както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна
такса в размер на 100.00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 180.00 лв. с
вкл.ДДС.
От направените по настоящето дело разноски в
общ размер на 280лв., ответникът следва да заплати 8,77лв.
Предвид на обстоятелството, че ноторно известен факт е че ищцовото
дружество е променило наименованието си, след извършена служебна справка в ТР
се установява, че то е „А1 България“ ЕАД при същия ЕИК, както и представителна
власт, то съдът счита, че това обстоятелство следва да се вземе предвид на
основание чл. 235, ал.3 от ГПК и в диспозитива на
настоящето решение да се впише новото наименование на ищеца.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, З.З. М.с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 19,80лв.
(деветнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща главница за потребени и неизплатени далекосъобщителни услуги по договор
***/14.01.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
92 от ЗЗД, предявен
от „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против Зия З. М.с ЕГН ********** ***, за сумата от 612лв. (шестстотин и дванадесет лева),
представляващи неустойка по договор ***/14.01.2015 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Зия З. М.с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Младост, ж.к.“Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 8,77лв.(осем лева седемдесет и седем стотинки) разноски
по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова