Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. Габрово, 14.01.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 215 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искова молба на М.Д.К. *** с искане за обявяване нищожността на Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия.
Родовата подсъдност на спора е разрешена с Определение № 17057 от 12.12.2019 година по адм. дело № 12352/2019 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия.
Ищцата М.К. твърди, че Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ – 5-членен състав не било съобразено с факта, че в законния едногодишен срок е направила искане за отмяна на издадените с процесуални нарушения съдебни решения по адм. дело № 1737/2012 на ВАС, ІІ отделение и адм. дело № 6908/2012 на ВАС – 5-чл. състав, с които се потвърждавала заповедта за премахване на жилищната ѝ сграда: искането за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 на ВАС, ІІ отделение е направено 6 месеца след издаването му в Допълнение на ПЗ /бел. на съда – вероятно се има предвид писмена защита/ по адм. дело № 6908/2012 на ВАС – 5-чл. състав; искането за отмяна на Решение № 12032 от 01.10.2012 година по адм. дело № 6908/2012 на ВАС – 5-чл. състав е направено 3 дни след издаването му – на 03.10.2012 година пред ВАС – 7-чл. състав – повод за образуване на адм. дело № 13006/2012 година на ВАС-7-чл. състав.
Ищцата се явява лично в открито съдебно заседание, поддържа исковата претенция, развива съображенията си за нейната основателност в хода по същество и в писмени бележки /л. 75-79 и л. 81/.
Ответната страна - Началник на Регионална дирекция на национален строителен контрол – Габрово – гр. Габрово /предвид настъпилите структурни промени в ДНСК от 2011 година до настоящия момент – чл. 7 и 8 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, приет с ПМС № 5 от 20.01.2010 година, отменен от 01.06.2019 година, и чл. 7 и 8 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, приет с ПМС № 127 от 22.05.2019 година/, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание; в депозиран по делото отговор на исковата молба, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, се оспорва исковата претенция, развиват се подробни доводи за нейната неоснователност и недоказаност, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ; заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ е постановено в производство по чл. 237 и сл. от АПК, от 5-членен състав – ІІ колегия с председател Георги Чолаков и членове: Таня Радкова, Галина Солакова, Илияна Дойчева и Стефка Кемалова, който съдебен състав е отменил определението за даване ход по същество, постановено в открито съдебно заседание на 14.02.2019 година, оставил е без разглеждане поради просрочие молбата на М.Д.К. *** за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС, ІІ отделение, с което е оставено в сила Решение № 127 от 06.12.2011 година по адм. дело № 154/2011 година на Административен съд – Габрово и е прекратил производството по адм. дело № 14878/2018 година по описа на ВАС. Определението е окончателно.
До постановяване на Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ се е стигнало след като с Решение № 127 от 06.12.2011 година по адм. дело № 154/2011 година на Административен съд – Габрово, оставено в сила с Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС, ІІ отделение, е отхвърлена жалбата на М.К. против Заповед № ДК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 година на Началника на РДНСК –СЦР, с която заповед е наредено да бъдат премахнати незаконните части от строеж „Основен ремонт по чл. 148 ППЗТСУ за подмяна на дървена покривна конструкция с бетонова плоча и уширение жилищна сграда“, находящ се в имот, който е собственост на К.. На 18.07.2018 година М.К. е депозирала адресирана до ВАС – 7-членен състав молба за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС. Образувано е адм. дело № 12492/2018 година, по което 7-членен състав се е произнесъл с Определение № 15006 от 05.12.2018 година, с което е отменил определението си от 15.11.2018 година за даване ход на делото по същество, оставил е без разглеждане искането на К. за отмяна на горепосоченото влязло в сила съдебно решение, прекратил е производството по делото и е изпратил искането за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС на заместник-председателя на ВАС и председател на втора колегия за администриране, като в мотивите на определението е посочено, че искането следва да бъде разгледано от петчленен състав на съда.
Настоящият съдебен състав намира, че искането на М.Д.К. *** с искане за обявяване нищожността на Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия е допустимо – посоченото определение предвид неговия окончателен характер не е било предмет на съдебен контрол по реда на АПК. Искът е насочен срещу конкретен ответник, посочен от ищцата – административният орган, респ. неговият пръвоприемник, издал Заповед № ДК-02-СЦР-30 от 02.05.2011 година на Началника на РДНСК – Северен централен район, когото ищцата е посочила още в молба с вх. № СДА-01-1728 от 23.09.2020 година /л. 27 от делото/. Правният интерес от обявяване нищожността на посоченото в искането определение се обуславя от това, че с определението е оставена без разглеждане молбата на М.Д.К. *** за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС, ІІ отделение, с което е преградено по-нататъшното развитие на производството по реда на чл. 237 и сл. от АПК – препятствано е разглеждането по същество на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт и постановяването на решение, с което евентуално искането да бъде уважено, да бъде отменено посоченото съдебно решение и да се възстанови висящността на производството пред ВАС по адм. дело № 1737/2012 година по касационно оспорване на първоинстанционното съдебно решение, неблагоприятно по своя резултат за К.. Съгласно чл. 128а, ал. 1 от АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно.
В закона не е посочено кога един съдебен акт е нищожен, но в правната теория и съдебната практика еднозначно и последователно се приема, че нищожни са тези решения, респ. определения на съда, които страдат от толкова съществени пороци, свързани с надлежността на постановилия го правораздавателен орган, с пределите на правораздавателната власт на съда и формата на акта, че те се отразяват на валидността на съдебния акт. Такива са съдебните актове, постановени от съд в ненадлежен състав или от лице, което не е овластено да издава съдебни актове; актове, постановени по въпроси, които са извън правораздавателната власт на съда; абсолютно неразбираемите съдебни актове или такива, които не са в писмена форма, или не са подписани от болшинството от членовете на дадения съдебен състав. За да се прецени като нищожен даден съдебен акт, той трябва да е засегнат от толкова съществен порок, респ. пороци, че да не може да породи правни последици.
В хода на настоящото производство нито се твърдят от ищцата, нито се установяват от съда факти и обстоятелства, водещи до извода, че Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия е засегнато от някой от пороците, посочени по-горе и по тази причина е нищожно. Определението е постановено в писмена форма, с изложени ясни мотиви и диспозитив, от надлежен съдебен орган, който е бил в изискуемия 5-членен състав съгласно чл. 243 от АПК. Определението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в производство по чл. 237 и сл. от АПК, има необходимото съдържание: дата и място на постановяването му; посочване на съда, съдебния състав и на страните; № на делото, по което е постановено определението; мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда; какво постановява съдът; подлежи ли на обжалване, ако да – пред кой съд и в какъв срок, като в случая определението е окончателно по аргумент от чл. 244, ал. 3 от АПК; подписи на съдиите. Видно от разпределението на съдиите по състави за разглеждане на делата на 14.02.2019 година, именно петимата избрани съдии са разгледали искането на М.К. в открито съдебно заседание на 14.02.2019 година и са постановили Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия, подписано от всички членове на съдебния състав.
Твърдението на ищцата, че искането за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 на ВАС, ІІ отделение е направено 6 месеца след издаването му в Допълнение на ПЗ /бел. на съда – вероятно се има предвид писмена защита/ по адм. дело № 6908/2012 на ВАС – 5-чл. състав, с който факт процесното определение, чиято нищожност се претендира, не било съобразено, касае правилността на Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия, която обаче стои извън предмета на настоящото исково производство, обхващащ единствено валидността на съдебния акт, но не и неговата недопустимост или неправилност. Само за прецизност и пълнота на изложението следва да се посочи, че по адм. дело № 6908/2012 на ВАС – 5-чл. състав е разгледано искане на К. за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС на основание чл. 239, т. 3 и 4 от АПК; допълнение към писмена защита /л. 50-51 от адм. дело № 7308/2019 на АССГ не се съдържа в адм. дело № 6908/2012 на ВАС – 5-чл. състав, като липсват доказателства въобще за депозирането ѝ във ВАС, а съдържанието ѝ се тълкува превратно от ищцата, като не може да се направи извод, че с нея е направено искане за отмяна на Решение № 4508 от 28.03.2012 година по адм. дело № 1737/2012 година на ВАС на основание чл. 239, т. 5 от АПК, каквото искане е било заявено едва на 18.07.2018 година и разгледано по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявения иск за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съдът съобразява обстоятелството, че от ответната страна е депозиран само отговор на исковата молба, изготвен от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, но не е осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание; производството, макар обременено с множество книжа, не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което не е налице основание за присъждане на претендирания от страната максимален размер от 200 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.К. *** иск за обявяване нищожността на Определение № 3195 от 06.03.2019 година по адм. дело № 14878 от 2018 година на ВАС на РБ – 5-членен състав – ІІ колегия.
ОСЪЖДА М.Д.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Дирекция за национален строителен контрол - София сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно оспорване пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: