Р Е Ш Е Н И Е
№1404
гр. Пловдив, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното
от председателя Мариана Шотева адм. дело № 857 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на А.П.Ч., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” (ГДИН) - София, ***за присъждане на сумата в размер на 100 000
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от
16.03.2022 г. до 30.03.2023 г., изразяващи се в душевни болки и страдания, в резултат
от неразрешаване от Началника на Затвора Пловдив на ищеца да присъства на
погребението на брат си.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявената претенция за неоснователна и
недоказана, поради което настоява за нейното отхвърляне. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Ищецът А.П.Ч.
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив при „строг“ режим,
където е постъпил на 06.08.2019 г.
От негово име,
чрез пълномощник адв. А.Н., е депозирана молба вх. № 2190/21.03.2022 г. по
описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, с която се иска да бъде разпоредено
организирането и участието на л.св. Ч. в погребението на брат му С.П.Ч., което
се сочи, че принципно е организирано за 21.03.2022 г. следобед в с. Крумово,
община „Родопи“. Към молбата е приложено Медицинско свидетелство за смърт,
издадено от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД (л. 37 и сл.).
Така
депозираната молба с писмо изх. № 2190/2021 г. от 21.03.2022 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Пловдив е изпратена до Началника на Затвора Пловдив,
входирана в Затвора Пловдив на същата дата, за преценка да бъде конвоиран за
присъствие на погребение л.св. Ч. (л. 33).
Изискани от
Началника на Затвора Пловдив са в тази връзка обяснения от редица длъжностни
лица, като по делото са налични такива от:
- НС „НОД“ гл.
инсп. Г. и С., съгласно които поради това, че погребението е извън пределите на
гр. Пловдив, не е в правомощията на служителите от Затвора Пловдив да
осъществят конвоя (л. 33);
- ИСДВР инсп. Т.
Ц., съгласно които поради факта, че погребението ще бъде извън пределите на гр.
Пловдив и не е възможен конвой до мястото за погребение, подкрепя предложението
на инспектор – психолог Н. Г. да се проведе семейна среща извън времето за
свиждане с майката Р. С. в присъствието на служители (л. 31);
- ИСРЗ НССДВР Н.
Г., съгласно което погребението е извън Пловдив и не е в правомощията на
затвора (л. 31).
Съгласно
Докладна записка рег. № 1425/22.03.2022 г. на инспектор – психолог Н. Г. и
ИСДВР Т. Ц., предвид трагичен случай в семейството на л.св. Ч. (суицид на брат
му), са били проведени разговори с него, тъй като на 21.03.2022 г. той не е
могъл да присъства на погребението, което се е състояло извън Пловдив,
проведена е кризисна интервенция от психолог, предвид повишен суициден риск. Във
връзка с влошеното му психично състояние, е организирана семейна среща с
майката Р. С., с цел взаимно да се успокоят, срещата се е провела на 22.03.2022
г. от 14,00 часа в залата за свиждане. Изразява се становище, че подобна среща
би намалила напрежението на л.св. (л. 32).
По депозираната
молба вх. № 2190/21.03.2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив, с
която се иска да бъде разпоредено организирането и участието на л.св. Ч. в
погребението на брат му С.П.Ч., няма данни да е налице произнасяне от Окръжния
прокурор на Окръжна прокуратура – Пловдив, както и от Началника на Затвора
Пловдив.
Като свидетели по
делото са разпитани Ю.М.А. и Р. С. С..
От показанията
на свидетеля А. се установява, че същият познава ищеца от затвора, където са
били заедно, знае, че неговия брат е починал през месец март и не му е било
разрешено да присъства на погребението. Не знае защо не му е било разрешено да
присъства на погребението, но твърди, че видимо ищецът не е бил добре, споделил
е, че не му разрешават, защото имал по-малка присъда, казал е, че не може да
повярва, че брат му е починал, след като не е отишъл на погребението и цял
живот ще си мисли, че е жив. Свидетелят е видял ищеца първите два-три дни да е
в това състояние, след това не е бил постоянно до него, тъй като самият той има
здравословни проблеми.
От показанията
на свидетелката С. – майка на ищеца се установява, че ищецът е отгледал брат
си, разликата им е била 7 години, но не са го пуснали на погребението, защото
не можело да отиде извън града, но ако погребението е било в Пловдив, е можело.
Погребението е било в с. Крумово, ищецът се е чувствал много зле от това, че не
са го пуснали, емоционално е бил зле, но свидетелката не може да обясни, още
след погребението се е чула с ищеца, той и сега не бил добре от този факт, че
не бил пуснат на погребението на брат си. Твърди, че в затвора никой не работел
с ищеца, г-жа Ц.не работела с него, а би трябвало, казали са й, че г-жа Ц.с
никого не работи, не само с ищеца.
Съдът приема
свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с
оглед на всички други данни по делото.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковия
период има процесуална легитимация да отговаря по предявения иск, като изводът
дали същият е такъв и в материалноправно отношение (по възникване на
фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с
решението по същество на правния спор.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. Установените в Част Седма от
ЗИНЗС правила също не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на
исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на
администрацията да бъдат отменени като незаконосъобразни с административен или
съдебен акт. За да е налице фактическо бездействие обаче, е необходимо да има
неизвършване на такива действия, които административният орган е длъжен да
извърши по силата на конкретна правна норма. Бездействието е незаконосъобразно,
когато е извършено в противоречие с предписано от нормативен акт задължение,
т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото от правната норма
активно такова.
За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.
Липсата на
който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване
правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се
реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, в т.ч. и по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС.
От данните по
делото се установява, а и не е спорно между страните, че ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ при строг режим и както към 16.03.2022 г.
(датата на смъртта на неговия брат), така и към 21.03.2022 г. (датата на
погребението), този режим е бил факт.
Според
действащото законодателство възможността да се получи разрешение за излизане от
затвора може да се реализира чрез прекъсване изпълнението на наказанието по
реда на НПК или чрез разрешаване на свиждане извън затвора или на домашен
отпуск по реда на ЗИНЗС.
Така, съгласно чл.
447 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода“ може да бъде прекъснато, наред с други основания и при изключителни
причини от семеен характер (каквато причина може да се приеме, че представлява
смъртта, респ. погребението на брата на л.св.). Прекъсването е възложено в
компетентност на окръжния прокурор, който в случая е бил сезиран с молба вх. №
2190/21.03.2022 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пловдив. По тази молба,
както вече се посочи и по-горе, няма данни да е налице произнасяне. Независимо
от това, последиците от произнасянето в положителен или отрицателен смисъл,
респ. непроизнасянето, не могат да бъдат вменени в отговорност на ответника -
ГДИН, дори да нарушават правото на ищеца на зачитане на личния и семеен живот,
предвидено в чл. 8 от ЕКПЧ, защото прокуратурата е правозащитен орган и нейната
отговорност се реализира по друг процесуален ред.
Разрешаването на
свиждане извън затвора или на домашен отпуск пък, е предвидено в разпоредбата
на чл. 98 от ЗИНЗС, където в ал. 1 е предвидено, че за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат
да бъдат поощрявани със: свиждане с близките извън затвора, затворническото
общежитие или поправителния дом за срок до 12 часа (т. 6); месечен домашен
отпуск до две денонощия (т. 7); домашен отпуск до 5 денонощия (т. 8); ползване
на годишната почивка извън затворническите общежития от открит тип (т. 9).
Разпоредбата на ал. 5 на чл. 98 от ЗИНЗС предвижда, че със свиждания извън
съответното място за лишаване от свобода могат да бъдат наградени лишените от
свобода, които изтърпяват наказание в затворнически общежития от открит тип или
са поставени на общ режим и изтърпяват наказание в затвор или в затворнически
общежития от закрит тип. А с месечен домашен отпуск до две денонощия могат да
бъдат наградени лишените от свобода на общ режим, които изтърпяват наказание в
затворническите общежития от открит тип. Лишените от свобода на лек режим
ползват месечния домашен отпуск до две денонощия по право (ал. 6 на чл. 98 от ЗИНЗС). С ползването на годишната почивка извън затворническото общежитие от
открит тип, съгласно ал. 7 на чл. 98 от ЗИНЗС, могат да бъдат наградени
лишените от свобода на лек режим. Наградата включва ползването на целия размер на
годишната почивка или част от нея, определена от началника на съответния
затвор. Наградата домашен отпуск до 5 денонощия не може да се дава на лишени от
свобода на строг режим, ако не са изтърпели фактически повече от една година от
наложеното им наказание (чл. 98, ал. 8 от ЗИНЗС). И най-сетне, съгласно чл. 98,
ал. 9 от ЗИНЗС, лишените от свобода, които изтърпяват наказанието на специален
режим, не могат да бъдат награждавани с домашен отпуск.
При тази
нормативна уредба, според настоящия съдебен състав, в случая не се касае изобщо
за действие или бездействие на администрацията на Затвора Пловдив, а за необходимост
от волеизявление на административен орган по аргумент от разпоредбата на чл.
99, ал. 1 от ЗИНЗС, в която е регламентирано наградите да се дават със заповед
на началника на затвора.
На първо място,
по делото нито се твърди, нито се представят доказателства ищецът да е подал
молба до Началника на Затвора Пловдив за домашен отпуск или разрешаване на
свиждане извън затвора.
На следващо,
дори и да се приеме, че Началникът на Затвора Пловдив е бил сезиран с молбата,
изпратена от Окръжна прокуратура – Пловдив за преценка л.св. Ч. да присъства на
погребението на брат си, доколкото по тази молба няма данни да е налице произнасяне,
следва извод за наличие на формиран мълчалив отказ (по силата на чл. 21, ал. 1
от АПК, приравнен на индивидуален административен акт), за който също няма
данни да е бил оспорен в съответния срок. А съгласно разпоредбата на чл. 204,
ал. 1 от АПК, иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния
акт по съответния ред, следователно искът в този му аспект, би бил недопустим. Принципно
няма пречка административният акт да бъде подложен на контрол в настоящото
производство, но такова искане не е отправено, а съдът не може да се произнася
извън пределите на исковата молба. Отделно от това, към датата на подаване на
исковата молба - 30.03.2023 г., повече от една година след депозиране на
молбата пред Окръжна прокуратура – Пловдив, е изтекъл и срокът за обжалване на
този отказ.
Доколкото в
настоящото производство не се установи и доказа незаконосъобразна
административна дейност от страна на служители на ответника, не е налице
първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата. Това представлява
самостоятелно основание за отхвърляне на предявения по реда на ЗИНЗС иск от А.П.Ч.
за обезщетение на причинени неимуществени вреди, макар такива несъмнено да са
били претърпени предвид преживяната от него изключително тежка житейска
ситуация. Това от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на
свидетелските показания.
С оглед изхода
на спора и претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по ЗИНЗС, а в чл. 286, ал.
2 от същия закон не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10,
ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС,
която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски, следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на А.П.Ч., ЕГН **********,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ***за присъждане на
сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в периода от 16.03.2022 г. до 30.03.2023 г., изразяващи се
в душевни болки и страдания, в резултат от неразрешаване от Началника на
Затвора Пловдив на ищеца да присъства на погребението на брат си.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, ***за присъждане на
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: