№ 40
гр. Бургас, 19.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Мартин Д. Данчев
Светла М. Цолова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600316 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим З. Д. З., се явява лично и с упълномощения
си защитник адв. Б. К..
Жалбоподателката подсъдима М. Х. О., се явява лично и с
упълномощения си защитник адв. Д. Г..
Не се явява гражданският ищец Е. Д. Т.-Г., редовно призована. За
същата се явява упълномощеният повереник адв. С. К..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Х..
АДВ. К.: С молба от 8.07.2024 г. подсъдимият З. е направил изрично
волеизявление, за това, че аз работя не в негов интерес, поради което е
помолил да бъда освободен като ангажиран защитник. Това волеизявление
спрямо мен малко е некоректно.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не поддържам молбата, която съм подал и в която
съм изложил мнение, че адв. К. работи против моите интереси и съм поискал
служебен защитник. Тогава бях подведен. Към настоящия момент заявявам, че
желая защитата ми да продължи да бъде осъществявана от адв. Б. К..
АДВ. К.: В такъв случай ще продължа да бъда защитник на подсъдимия
1
З..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази
обстоятелството, че неявяването на гражданския ищец, който е редовно
призован и не е посочил уважителна причина за отсъствието си, не е пречка за
разглеждане на делото, приема, че са налице условията за разглеждане на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
Съдът докладва изискани служебно и приложени справки за съдимост
на двамата подсъдими.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да представям допълнителни доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства.
АДВ.К.: Няма да соча други доказателства.
АДВ Г.: Няма да представям доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ З.: Няма да представям доказателства.
ПОДСЪДИМАТА Д.: Няма да соча доказателства.
2
Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства, както и
получените справки за съдимост на двамата подсъдими.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство
е инициирано по въззивни жалби на подс. З. и подс. Д., като първият от тях
счита, че при определяне на наказанието съдът не е взел предвид всички
обстоятелства, а именно и такива, които са смекчаващи, поради което и му е
определил завишено наказание лишаване от свобода. Той изтъква още, че
съдът не му е дал процесуална възможност да възстанови сумата, с която са
ощетили пострадалата, като това също рефлектирало върху определения му
размер на наказанието.
Подсъдимата Д. в жалбата сочи бланкетно, че са допуснати нарушения
на процесуалните правила, като не се посочват точно какви, както и че въз
основа на допуснатите процесуални нарушения се е стигнало до нарушение на
материалния закон и същата неоснователно е призната за виновна за деянието,
за което е осъдена, като желае да бъде оправдана. Алтернативно, ако съдът
счете, че не са налице тези основания, желае да й бъде намалено наложеното
наказание лишаване от свобода.
Считам, че и двете въззивни жалби са неоснователни. На първо място,
както в досъдебното производство, така и във фазата на съдебното следствие
на процеса, не са допуснати процесуални нарушения, които да са нарушили
правото на защита на подсъдимите и след като няма процесуални нарушения,
считам, че и материалният закон не е нарушен.
Подсъдимият е имал достатъчно време от повдигане на обвинението до
3
разглеждане на делото в първоинстанционния съд и до настоящия момент, ако
е имал желание и финансова възможност, да възстанови причинените от
деянието имуществени вреди на пострадалата, но това до този момент не е
сторил. Считам, че спрямо него е приложен правилно материалният закон, тъй
като видно от всички доказателства по делото – гласни и писмени такива, са
налице категорични доказателства относно извършената от подсъдимите
престъпна деятелност, макар З. да оспорва това. Вследствие на задълбочен
анализ, което е видно от мотивите на първоинстанционния съд, намирам за
правилно определено наказанието лишаване от свобода за срок от 5 години,
като съдът е съобразил както активното участие на З. в деянието, за което е
признат за виновен, така и неговата личност, като се има предвид предишните
му осъждания. С оглед на тези обстоятелства съдът е определил един среден
размер на наказанието лишаване от свобода и съответно е редуцирал същото,
поради ползването от подсъдимия на привилегията по чл. 372 НПК.
Поради това считам, че не е нарушен материалният закон, наказанието
е съобразено както с интензивността на деянието, така и с личността на
подсъдимия, поради което предлагам да оставите без уважение въззивната
жалба на подс. З..
Относно въззивната жалба на подс. Д. също я считам за неоснователна.
Както посочих по отношение жалбата на подс. З., така и по отношение
жалбата на Д., не са допуснати в целия наказателен процес спрямо тях
процесуални нарушения, които да им нарушат правото на защита. Всички
доказателства са събрани по законоустановения ред, те взаимно се допълват и
водят до единствения правилен извод, до който е достигнал и
първоинстанционният съд, като е изложил подробен анализ на
доказателствата в мотивите към присъдата. Видно е, че подсъдимата е
извършила деянието, в което е призната за виновна. Съдът е отчел факта, че
към онзи момент тя не е била осъждана и е предприела действия относно
възстановяването на причинените от деянието вреди, като е възстановила една
втора от същите. Съдът след като й е определил наказание лишаване от
свобода, е редуцирал същото и е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от
НК, като е намалил с една трета наказанието лишаване от свобода - на 2
години и 8 месеца. Предвид факта, че подсъдимата не е осъждана и
съобразявайки нейното участие в деянието, както и възстановяването на част
4
от причинените вреди, съдът е отложил изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от 3 години.
Предвид факта, че не са допуснати процесуални нарушения, правилно е
приложен материалният закон, обсъдени са всички факти и доказателства
относно извършеното престъпно деяние и личността на подсъдимите, считам
присъдата за законосъобразна, обоснована и справедлива, поради което
предлагам да не уважавате въззивните жалби на подсъдимите и да потвърдите
присъдата.
За гражданската част считам, макар и да няма протест и жалба срещу
нея, че неправилно съдът е постановил възстановяването на цялата сума от
5692 лева, като не е взел предвид възстановените от подс. Д. суми в размер на
2580 лева. Предлагам в тази част да промените присъдата, като намалите
размера на присъденото обезщетение.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите обжалвания
първоинстанционен акт. Материалният закон е приложен правилно, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По наше мнение
наказанията на всеки един от подсъдимите е индивидуализирано в
съответствие с приноса на всеки един от тях.
Що се отнася до гражданската част – факт е, че половината от сумата е
възстановена, в това няма никакво съмнение и ние сме представили писмени
документи в тази насока. Тук предоставям на преценката на съда, дали следва
да сподели становището на окръжния съд, че тъй като става въпрос за
солидарна отговорност, трябва да бъде присъдена цялата сума, съответно при
изпълнението като последица да се търси предварително изпълнение само на
неплатената част или пък да измените присъдата в тази част.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата на моя
подзащитен, въпреки че не съм я изготвил аз и тя съдържа приоритетно негово
волеизявление. Досежно неговите претенции изтъквам, че същият се е
признал за виновен и е имал желание да възстанови сумата - обект на
гражданската част, но поради факта, че е бил задържан и му е била
препятствана възможността да се снабди с необходимите средства, същият не
е могъл да възстанови сумата, поради което и самото първоинстанционно
5
производство протече по реда на особените правила, където също
съществуваше индиция, че същият се е признал за виновен и желае да
възстанови сумата. Според мен при определяне размера на наказанието
първоинстанционният съд не е оценил смекчаващите вината обстоятелства, а
именно самопризнанията на подсъдимия и желанието му да възстанови
сумата. Доколкото мога да направя някакъв извод за желанието на подсъдимия
от въззивната жалба, считам, че същият желае отмяна на присъдата и връщане
на производството на първата инстанция, за да може да възстанови сумата на
пострадалата и да сключи споразумение, макар че тези му права вече са
преклудирани.
На следващ ред, подсъдимият желае наказанието му да бъде намалено,
поради което, моля след като прецените събраните по делото доказателства –
писмени и гласни, да измените първоинстанционната присъда с намаляване на
наказанията.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, на първо място поддържам
жалбата, макар и бланкетна. Там съм посочил трите основания за иницииране
на въззивното производство.
Както пред първата инстанция, така и сега ще бъда кратък относно
искането ни за оправдаване на подсъдимата. Според защитата, независимо от
диференцираната процедура и наличието на самопризнания в тази връзка,
липсват доказателства, които според нас, ще доведат до осъждане на моята
подзащитна и от тази гледна точка искаме оправдаване.
Основното ни искане е за намаляване на наказанието лишаване от
свобода. Причините за така наложеното наказание са описани в мотивите на
стр. 8-9, но от самите тях аз лично не можах да разбера, каква е волята на
първостепенния съд. Самите мотиви по наказанията са хаотични. Ще цитирам
само едно изречени от мотивите. На стр. 8, абзац 2 от горе на долу, изречение
последно, първостепенният съд твърди, че моята подзащитна е осъждана през
2012 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, като сочи съответния лист в ДП,
т.е. „ към настоящия момент следва да бъде третирана като реабилитирана по
право“. Не знам кой юрист би написал нещо подобно. Лицето е или
реабилитирано и неосъждано или е осъждано. Аз трети вариант не виждам.
Само на това основание трябва да се върне делото. Това е липса на ясни
мотиви, което води до връщане на делото на първостепенния съд. Да не
6
говорим за гражданската част на присъдата и мотивите към нея. Всички сме
обърнали внимание на нея. Недопустимо е при условие, че ние сме
възстановили парите, да бъдем осъдени солидарно да заплатим цялата сума.
При това доказателствата за това обстоятелство са налични и дълго време
съдът бави производството заради другото подсъдимо лице за да му
предостави възможност да възстанови половината от сумата. Ние нямаме
каквато и да е вина за бавене на производството.
В раздела от мотиви, където е определено наказанието, не мога да
разбера волята на първостепенния съд. Не разбрах каква е причината за
налагане на конкретното наказание лишаване от свобода. Не виждам
обсъждане на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и с това се
различавам от мнението на представителя на държавното обвинение. Аз съм
ги казал тези обстоятелства и пред първата инстанция и сега ще ги
преповторя. Подзащитната ми е неосъждана, съдействала е изцяло на
органите на разследването, има самопризнания от нейна страна, възстановила
е половината от сумата, каквато беше договорката при започване на
разглеждането на делото, тя не е отсъствала от съдебните заседания и не е
причина за това дълго протакане на производството пред първостепенния съд.
Тогава въз основа на какви отегчаващи обстоятелства й се налага такова по
размер наказание лишаване от свобода? Според нас има наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въпреки, че при внимателен
прочит на делото, се установява, че нейното участие е странично. Да, в
действителност, тя е намерила картата, но тя не е извършила нито една от
трансакциите. Да, основно нейното поведение е допринесло за осъществяване
на престъплението, защото, ако тя не беше намерила въпросната карта,
нямаше да се стигне до нейното използване и изтеглянето на парите. Но да й
се наложи такова високо наказание, особено при сравнение с другото
наложено наказание на другия подсъдим, смятам, че е некоректно, при това
без мотиви. Изключително завишено е наказанието. Съдът следваше да
приложи чл. 55 от НК, като наложи на подсъдимата наказание лишаване от
свобода под предвидения от закона минимум, а на основание чл. 55, ал. 3 НК
да не налага глоба. Има достатъчно доказателства, че подсъдимата е майка на
четири деца и има много тежко финансово състояние. В случая няма пречка
глобата да не бъде налагана. От тази гледна точка считам, че наказание
лишаване от свобода при прилагане на чл. от 55 НК под предвидения от закона
7
минимум е правилно определеното наказание. Такова наказание всъщност
поиска и представителят на държавното обвинение пред първостепенния съд.
Прокурорът поиска две години лишаване от свобода с три години изпитателен
срок, а не това, което пише докладчикът по делото. Според мен наказание
лишаване от свобода под минимума и неналагане на глоба, би било
справедливо и ще изпълни целите на специалната и генералната превенция.
Поради тази причина алтернативно искам съдът да се произнесе по този
начин.
За мен има процесуални нарушения, които посочих. Това беше и
причината да поискам евентуално връщане на делото за ново разглеждане, ако
съдебният състав прецени, че те са такива, които няма как да бъдат отстранени
в настоящото производство с оглед нарушаване правото на защита. А това са
липса на ясни мотиви. Вие не можете да изчистите липса на мотиви, които
според мен специално в посочените страници мотивите отсъстват. От тази
гледна точка алтернативно искаме евентуално да се върне делото за ново
разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд. Справедливо за нас
наказание е една година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок без
налагане на наказанието глоба.
РЕПЛИКА на ПРОКУРОРА: След изслушване пледоарията на
защитника на подсъдимата Д., аз променям становището си по нейната жалба.
Считам, че действително за Д. са налице условията на чл. 55 НК, тъй като тя
наистина е съдействала изцяло за разкриване на обективната истина. На
следващо място, възстановила е по собствено желание половината от
причинената вреда. Поради това намирам, че са налице основания както за
намаляване на наказанието лишаване от свобода, така и за неналагане на
предвиденото кумулативно наказание глоба.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия З.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ З. З.: Моля да ми бъде дадена
възможност да внеса сумата, за да мога да сключа споразумение или
присъдата ми да бъде намалена, тъй като считам, че 5 години лишаване от
свобода е прекалено високо наказание.
8
Съдът дава право на лична защита на подсъдимата Д.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМАТА М. Д.: Поддържам това, което
каза моят адвокат. Искам да ми се намали наказанието лишаване от свобода и
да не ми се налага глоба.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимите.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ З.: Моля за намаляване на
присъдата или връщане на делото за да имам възможност да възстановя
сумата.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА Д.: Моля да ми бъде
намалено наказанието лишаване от свобода и да не ми се налага глоба.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9