Решение по дело №360/2021 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ №311

гр. Враца, 08.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори  състав, в публично заседание на 20.09.2021 г., през две хиляди двадесети първа година, в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ  адм. дело № 360 по описа на АдмС – Враца за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е  образувано по чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.284-286  Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ .

Образувано е въз основа на Иск /Искова Молба/ от 04.03.2021г. от К.Д.И., да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД“ИН“/ към Министъра на правосъдието /МП/ - гр. София, да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени в периода 01.01.2018г.-27.06.2019г. неимуществени вреди, довели до влошаване на **, вследствие пребиваването му в З. – *** и проявено грубо и унизително държане, нарушаване на личната му кореспонденция, лъжесвидетелстване, както и психически тормоз към него от страна на * К.К. и двама ** под давление на К. и проявено бездействие от ръководството на затвора.

Пред съда иска се поддържа изцяло от ищеца лично и чрез служебен адвокат -  * Д.К. ***, както в лична писмена защита. Твърдят се нарушения на чл.16 ал.8 от ППЗИНЗС и чл.46 т.3 от ППЗИНЗС, на чл.291 т.5 и чл.293 т.3 от ППЗИНЗС, на чл.3 ал.2 и чл.66 ал.1 от ЗИНЗС – подаване на многобройни жалби до различни институции срещу ИСДВР К., наличие на явен конфликт помежду им,  проявено бездействие от ответника, причиняване на вреди и причинно следствена връзка между вредите и нарушенията, чувство за незащитеност, безпомощност и безсилие.

Ответника ГДИН, чрез процесуален представител * Н.Б., в ПИСМЕН ОТГОВОР оспорва иска изцяло, като недопустим, неоснователен и недоказан, и иска оставянето му без уважение. В писмено СТАНОВИЩЕ от ответника, от друг процесуален представител * Г.Х., по същество, се сочи, че иска е неоснователен и недоказан, иска се оставянето му без уважение и присъждане на разноски.

Участващият в делото прокурор дава заключение за недоказаност  на исковата  претенция,  в частта им, за проявено грубо отношение от страна на администрацията и  нарушаване на правилата за лична кореспонденция. В частта за проявено бездействие на администрацията, че има данни за подавани множество сигнали, но няма данни за причинно-следствената връзка за причинените вреди. Дава становище за оставяне исковата претенция без уважение, като неоснователна и недоказана. 

Административният съд,анализирайки събраните по делото  писмени и гласни  доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищеца К.Д.И. е постъпил първоначално в З. – *** на 06.07.2005 г. за изтърпяване на наказание „**“, за извършено престъпление. След това е преместван в З.-*** на 20.04.2007г., в З.-*** на 09.10.2015г., отново в З.-*** на 08.05.2018г., отново в З.-*** на 06.06.2018г. Преведен е в З.-*** на 27.06.2019г., а след това в З.-*** на 17.05.2021г. Същия е водил и води множество дела срещу ГДИН.     

През периода от 01.01.2016г. до 27.06.2019г. на жалбоподателя К.Д.И. не са налагани дисциплинарни наказания.

Поставен на „*“ режим на 15.04.2008г. и на „*“ режим на 16.09.2015г. Замяната на режима е регламентирана в чл.66 ал.1 от ЗИНЗС. На основание чл.198 ал.1 от ЗИНЗС е продължавано изтърпяването при „*“ режим.

Съгласно План на присъдата на * К.Д.И. за 2017г. и 2018г. са поставени задачи, ежемесечно с беседи при ИСДВР, за прецизиране на контактите и съхраняване на позитивните такива, както и повишаване на мотивацията за спазване на ПВР.

Съгласно приложени извадки от Дневник молби и затворени писма на ** за 2019г. в З.-***, К.И. е подал на 28.02.2019 г. молба до * С. „да се премести * К.К.“ и молба до * * „молба за амб. листове“, а от Дневник за предложенията, сигналите и молбите  от 2019 г. жалбоподателя е подавал жалба срещу * К.К., на 08.05.2019г., като в З.-*** не се съхраняват оригинали или копия на подадените молби и жалби.

По НЧХд № 2/2019г. по описа на РС-Кюстендил, с Разпореждане от 07.02.2019г. съдът е  прекратил наказателно производство образувано по тъжба на К.И. срещу * К.К. за няколко твърдяни деяния за периода от 23.10.2017г. до 08.05.2018г. Основания за прекратяването е, че за три от частните обвинения на тъжителя, тъжбата е подадена извън шест месечния срок, а за едно от тях не разкрива признаците от състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.

През 2019г. в РС-Кюстендил са заведени още две наказателни дела с тъжител К.Д.И., а именно с № 33/2019г и с № 812/2019г., също прекратени, съответно на 22.01.2019г. и на 17.12.2019г. Няма данни за предмета и ответната страна по тези наказателни дела. Има образувано и едно ч.гр.д. № 20201520101487/22.08.2020г., със страни К.И. – *, Н-ка на З.-*** – друго и ГД“ИН“ – ответник, което е прекратено на 16.11.2020г. и изпратено по подсъдност на АдмС-Кюстендил.

На 29.02.2019г. жалбоподателя К.Д.И. подал подробна Жалба до Н-ка на ГДИН, заведена с вх. № Ж-205/08.03.2019г. за ред нарушения – неиздаване на изходящи номера на негови писма и жалби, липса на лекарства, дълго чакане за направление и амбулаторни листове, твърдения за проявен ** към него от * К. и ** И. и Г.,  и бездействие от страна на * * А.. Поискал е да се вземат мерки срещу служителите, както и е поискал записващо устройство за да запише разговорите на подчинените му служители, които според него злепоставят правосъдната система в Република България.              

На 14.01.2019г. жалбоподателя К.И. подал Жалба до Окръжния Прокурор на гр.Кюстендил, заведена с вх. № 148/22.01.2019г.  с множество оплаквания за нарушаване на кореспонденцията му, лъжесвидетелстване и заплахи към него от страна на ИСДВР К.. С Постановление от 22.01.2019г. преписката е изпратена по компетентност на  РП-Дупница.

С Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство /ДП/ от 24.02.2020г. прокурор при Районна Прокуратура – Дупница, е отказано по жалба на К.Д., да се образува ДП срещу друг ** Ж.И. за лъжесвидетелстване, като по преписката са снети обяснения от К.К.. Основание за отказа е  несъбиране на данни за извършено престъпление от общ характер.               

На 11.03.2019г. е подал Жалба до * К., изпълняваща длъжността * З. ***, с вх. № 210/11.03.2019г. против * „Б.“ за провокативно и обидно държане към него. Отговорено е с писмо, че е обърнато внимание на служителя от ***, като е акцентирано за стриктното спазване на чл.294 от ППЗИНЗС.

С Постановление от 24.07.2019г. на прокурор при Районна Прокуратура – Дупница, е отказано по жалба на К.Д.И., да се образува ДП за нарушаване на лична кореспонденция, отваряне на негово писмо от страна на * К.. Основание за отказа е също несъбиране на данни за извършено престъпление от общ характер.

С Постановление от 03.04.2020г. на прокурор при Районна Прокуратура – Кюстендил, е отказано по жалба на К.Д.И., да се образува ДП за престъпления по чл.290 от НК /лъжесвидетелстване/ или чл.286 ал.1 от НК /набедяване в престъпление/  спрямо К.К., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

По делото по искане на ищеца беше разпитан свидетеля И.П.Д., **, пребиваващ в З.-***, а по искане на прокурора * К.Л.К., * /*****/  в З.-***.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

При така установената фактическа обстановка  съдът намира от правна страна, че предявеният  иск е ДОПУСТИМ, тъй като  е предявен от  лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконо-съобразни действия и бездействия на лица от администрацията  на З. – ***. Съдът намира, че  ответникът Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към МП - София е легитимиран да отговаря по предявения иск. ГДИН е специализирана административна структура, юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София. Дирекцията упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на З.-*** представлява административна дейност доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложено наказание „**“  не се изразява само с прилагане на предвидените  в закона ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността  по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на лишените от свобода лица и изпълнението на техните задължения съобразно правното им положение и статут. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или  бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма е посочено, че лишените  от свобода не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко  или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието  за нарушение по смисъла  първата алинея с посочване на конкретни хипотези. За да бъде квалифицирано едно  бездействие или действие като  незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение  на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение да е регламентирано в нормативен акт.

В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София се явява изцяло НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затвор-ническата администрация. На обезщетение подлежат действително настъпи-лите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.

Не се доказаха твърденията на ищеца К.И. за проявено грубо отношение към него от страна на служители на З.-***, конкретно *** св.К.К. и **. В исковата молба и писмената защита няма конкретизация на твърдяното грубо отношение, в какво именно се е изразявало то. Действително са подавани молби и жалби до различни институции - ръководството на затвора, ръководителя на ГДИН, прокуратура и съд, но по тях са извършвани проверки и не е установено твърдяното. Разпитаните двама свидетели И.Д. и К.К. също не установиха грубо отношение от служители на затвора към ищеца К.И.. С постановления на прокуратурата са постановени откази за образуване на досъдебни производства по жалби на ищеца И., поради липса на данни за извършено престъпление. Не се доказа и твърдяното нарушено право на лична кореспонденция на ищеца И. и лъжесви-детелстване на св.К.К., както и склоняване на * му Ж.И.И. да му открадне от шкафа папки с документи и да лъже-свидетелства. В тази насока има и произнасяне на прокуратурата, с отказ от образуване на досъдебно производство поради несъбиране на данни за извършено престъпление от общ характер. Свидетелите също не установяват тези твърдяни обстоятелства, а напротив,  ги опровергават. Не се установи на ищеца К.И. да са прилагани мерки, които да са имали за цел унижаване на човешкото му достойнство или служителите да не са изпълнявали обективно служебните си задължения спрямо него. Сочената разпоредба на чл.16 ал.8 от ППЗИНЗС гласи, че при констатиране на психологическа несъвместимост на държавния служител с изискванията на заеманата длъжност и негодност да изпълнява служебните си задължения същият се предлага за оценка на изпълнението на длъжността. Същото фактически може да стане по преценка на ръководител, а не по лично мнение на лишен от свобода, като няма данни в тази насока от ръководството да е предприемана процедура за оценка на изпълнението на длъжността на св.К.. Разпоредбата на чл.46 т.3 от ППЗИНЗС сочи, че преместването на лишените от свобода от една група в друга, става по нареждане на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или други лишени от свобода, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода. По делото има данни, че ищеца К.И. е искал да бъде преместен в друга група или да му бъден сменен *, но същото е по преценка на началника на затвора, а не по желание на лишения от свобода и явно е преценено, от началника, че няма основания за приложението на чл.46 т.3 от ППЗИНЗС. Съгласно чл.291 ППЗИНЗС надзорно-охранителния състав в местата за лишаване от свобода има шест основни задачи, като по т.5 е да осигурява защитата, безопасността и сигурността на затворниците. В случая няма данни по делото за нарушение в тази насока. По чл.293 т.3 от ППЗИЗС за успешно изпълнение на задачите от надзорно-охранителния състав се изисква познаване на оперативната обстановка и умения за правилни действия при изпълнение на поставените задачи. В тази насока също няма събрани доказателства по делото за нарушения. Разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС сочи, че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като съгласно ал.2 от тази разпоредба, за нарушения на ал.1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Не се събраха доказателства по делото, че ищеца К.И. е поставен в неблагоприятни условия да изтърпява наказанието лишаване от свобода, или пък спрямо него да са проявени действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото му достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗИНЗС сочи кога първоначалния  режим на изтърпяване на наказание лишаване от свобода може да бъде заменен с по-лек, което е правомощие на н-ка на затвора, при определени условия относно срока на изтърпяното наказание и наличие на добро поведение,  и когато л.св. покаже, че се е поправил. Действително се установи по делото, че за периода от 01.01.2016г. до 27.06.2019г. на жалбоподателя К. И. не са налагани дисциплинарни наказания, но няма и данни да е награждаван, и преценката за приложението на чл.66 ал.1 от ЗИНЗС е на началника на затвора.

Не се доказва от събраните доказателства по делото  - писмени и гласни, че е проявено към ищеца К.И., грубо и унизително държане, нарушаване на личната му кореспонденция, лъжесвидетелстване спрямо него, както и психически тормоз към него от страна на * К. К. и двама ** под давление на К., и проявено бездействие от ръководството на затвора. Не се установи и ищеца К.И. да е получил усложнения в **. ………………………………………………………………………………………………

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….. От всичко изложено по-горе, както и от доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили някакви неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на З.-***, довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на служители на З.-***. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.    

При осъществяване на правно-регламентирана дейност от длъжностните лица от З. - ***, не се установи същите да са нарушили чл. 3 от ЗИНЗС и чл.66 от ЗИНЗС. Не се доказа накърняване на правото на ищеца К.И., като лишен от свобода, на хуманното отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск.

С оглед на изложеното, искът на ищеца К.Д.И. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“-София към МП за присъждане на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева – обезщетение за  неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в З. – ***, нарушаващи правата му по ЗИНЗС, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.И., понастоящем в З. ***, иск срещу ГД “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” – гр. София, към МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО, за заплащане на сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. – ***, за посочения период 01.01.2018г.-27.06.2019г., като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.     

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

          

АДМ. СЪДИЯ: