Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
състав в публично заседание проведено на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 1833/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Община Варна,
срещу Решение № 921/10.05.2019г., постановено по н.а.х.д. № 5614/2018г. на
Варненския районен съд, първи състав, с което е отменено наказателно
постановление № 268/30.07.2018г. на Заместник кмета на Община – Варна, с което
на Д.А.А., ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в размер
на 50.00 лева на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
В жалбата се поддържа, че обжалваното
решение е постановено при наличието на касационните основания по чл.348, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че
некоректно административнонаказващият орган е констатирал нарушението и е
отнесъл фактите към хипотезата на разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП. Счита,
че фактическата обстановка е изяснена, поради което не е било ограничено
правото на защита на наказаното лице, ясна е правната квалификация, правилно е
посочено и основанието за налагане на санкция. Направено е искане за отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
Ответникът не изразява становище по
касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е отменено наказателно постановление № № 268/30.07.2018г. на
Заместник кмета на Община – Варна, с което на Д.А.А., ЕГН:********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.178е от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
За да отмени наказателното постановление, въззивният
съд е счел за недоказано осъществяването на фактическия състав на
административно нарушение по смисъла на чл.15, ал.7 от ЗДвП, аргументирайки се
с липсата на доказателства за неправомерно паркиране от страна на А. и за
мястото определено от административнонаказващия орган като „градина“.
Настоящата инстанция с оглед възраженията в
касационната жалба и при служебна проверка на атакувания съдебен акт,
установява допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.7 от ЗДвП,
забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове,
градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. В
обжалваното решение липсва преценка от въззивната инстанция относно мястото на
паркиране, посочено в наказателното постановление като „градина“, където е било
констатирано нарушението. Относими за преценка по отношение общото
предназначение на конкретната територия и в частност доколко същата
представлява или не „зелена зона“ са разпоредбите на чл.103 и чл.107 от ЗУТ.
Съгласно чл.103, ал.2 от ЗУТ, Общите устройствени планове определят
преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни
части на териториите, обхванати от плана. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗУТ с Общия
устройствен план на град с неговото землище или на селищно образувание с национално
значение се определят „територии за паркове и градини“. В настоящия случай
доколко процесната територия е с предназначение за „паркове и градини“ или е
отразена в ОУП като „зелени площи“, може да даде самият ОУП при неговото
щателно изследване, което не е сторено от въззивната инстанция. При наличието
на специална законова регламентация, указваща реда, начина и документите, определящи
конкретното предназначение на териториите, или части от тях, позоваването от
страна на въззивната инстанция на: „неясно на какъв принцип е преценено, че
един автомобил е паркиран върху тревна или зелена площ, описана в НП като
„градина“ е несъстоятелно и недопустимо.
При това
обстоятелство обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да бъде върнато
на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва съобразно
изложената нормативна уредба да изясни какво е конкретното предназначение на
процесната територия, включва ли се същата в територията, отредена за паркове и
градини, изпълнена ли е на място. Едва след внимателна проверка на всички
доказателства съобразно разпоредбата на чл.107 от НПК, съдът следва да изложи
възприетите от него въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
релевантни факти, да опише безпротиворечиво изпълнителното деяние, да мотивира
възприетата от него правна квалификация относно изпълнителното деяние е
възможен извод относно наличието на нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, респ.
извършено ли е то от наказаното лице.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 и
чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд
– Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 921 от 10.05.2019г.
на Районен съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 5614/2019г., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: