Р Е Ш
Е Н И Е
№ 24.11.2020 г. гр. А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На втори ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 390 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е Е.Р. Р. с ЕГН **********
***, представляван от С.Х.Г. – Т., а ответници са Ю.С.С. с ЕГН **********, А.А.С.
с ЕГН **********, С.С.Х. с ЕГН **********, Х.Ф.С. с ЕГН **********, Е.Ф.С. с
ЕГН **********, всички от с. К., общ. А., като е предявен иск с правно
основание по чл.108 вр. чл.111 вр. чл.15 отм. вр. чл.13 отм. от ЗС.
Поддържа се, че ищецът е
суперфициарен собственик върху общински /стар държавен/ имот, образуващ УПИ № IV – общ. в кв.32 по ПУП на с. К., общ. С площ от 503 кв.м.
съгласно ПУП, одобрен със заповед № 1213 от 17.11.1975 г. на ОНС Бургас.
Правото на строеж е отстъпено по договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя от 15.04.1987 г. на родителите на ищеца, които след реализиране
на правото на строеж му прехвърлили с нотариален акт № 55, том 5, рег. № 7324,
дело № 730 от 21.11.2019 г. построеното ведно с правото на строеж.
Поддържа се, че ответниците
ползват УПИ № V – общ. в кв.32 по ПУП, намиращо се
в съседство на гореописания имот. След геодезическо заснемане се установило, че
владеят и част от последния – оградата е разположена навътре в имота на ищеца
на разстояние близо три метра спрямо дворищнорегулационната линия и така
ответниците са завладели близо 70 кв.м. от източната част на УПИ № IV. Отказват доброволното предаване на на частта, която
владеят без правно основание, поради което ищецът иска постановяване на
решение, с което да бъдат осъдени да му предадат тази част.
Правят се доказателствени искания, като се иска допускане на СТЕ.
В срока за отговор от ответниците е постъпил такъв чрез адв. Ж.А.,
като исковата претенция се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че
ответниците притежават право на строеж в съседния имот, като са построени две
жилищни сгради - десен близнак и ляв
близнак, при разпределение на ползването на дворното място между тях. Спорната
площ се владее от собствениците на десния близнак. В съответствие със
строителните правила и норми жилищната сграда е построена на разстояние минимум
3 м от страничната регулационна линия на съседния парцел УПИ IV – незастроеното дворно място в същия
имот служи за ползване на изградената ограда по предназначение. От годината на
застрояване не са възникнали никакви спорове относно съществуващото фактическо
положение и то не е променяно от 1984 г. Едва през 2019 г. ищецът самоволно
предприел действия по премахване на съществуващата мрежа между двата имота,
прекратени чрез сигнал до полицията. Дари да се приеме, че ответниците ползват
с 70 кв.м. повече, то не произтича от тяхно неоснователно поведение. При това
същите са придобили правото на ползване по давностно владение, а правото на
ищеца е погасено по давност поради неупражняването му повече от 20 години.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа и правна
страна съдът намира следното:
От ищеца е представен договор за
отстъпване на право на строеж върху държавна земя от 15.04.1987 г. в полза на Б.
Р. Р. върху УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А. за построяване на
жилищна сграда. Издадено е разрешение за строеж от 15.12.1988 г. и построената
въз основа на него двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с правото на строеж
върху гореописания имот, е прехвърлена чрез дарение от Б. Р. Р. и съпругата му С.
Л. Р.а на сина им – ищеца Е.Б.Р..
От ответниците са представени са два
броя договори за отстъпване на право на строеж върху държавна земя,
съставляваща УПИ № V в кв.32 по плана на с. К., общ. А.. Няма спор, че правото
на строеж е отстъпено с договор от 04.09.1984 г. в полза на ищеца Ю.С.С. по
време на брака му с А.А.С. върху ½ от парцела за построяване на жилищна
сграда и с договор от 04.09.1984 г. в
полза на Ф. С.С. - праводател на ответниците С.С.Х., Х.Ф.С. и Е.Ф.С. - върху
½ от парцела за построяване на жилищна сграда. Безспорно е също така, че
правото на строеж е реализирано, като са построени две жилищни сгради – десен
близнак, собственост на Ю.С.С. и А.А.С. и ляв близнак, собственост на С.С.Х., Х.Ф.С.
и Е.Ф.С.. Дворът е разделен между тях с вътрешна ограда по дължина на парцела,
като първите владеят частта около десния близнак, граничеща с УПИ № IV, а вторите – частта около левия близнак, граничеща с УПИ
№ VI, като всяка от така обособените
части на владение върху парцела има самостоятелен вход откъм улицата /свид. Ф. Ю.
и К. А./.
Установява се също така от
заключението на вещото лице, вкл. изслушването в съдебно заседание, че
действащият регулационен план на с. К., общ. А., е одобрен със Заповед № 1213
от 17.11.1975 г. В него е включен кв.32, в който именно попадат спорните имоти.
Вещото лице сочи, че друг план за кв.32 няма, тъй като се касае до усвоено от
държавата място, което кореспондира с данните по свидетелските показания, че до
преди това на мястото на кв.32 е имало поляна. Общината взела мястото и го
раздала под формата на държавни парцели с отстъпено право на строеж на
нуждаещите се. Така именно възникнал кв.32, като всички парцели в него са с
отстъпено право на строеж върху държавна земя. Поради липса на трасировъчен
карнет и подадени погрешни координати за строителство на сграда в УПИ III се е
получило изместване на парцелните граници на всички УПИ-та на изток. В частност
вещото лице е констатирало, че по отношение на съседните УПИ № IV и УПИ № V
също има изместване, като местоположението на оградата между парцелите не
съвпада с действащата регулационна линия и площ с 68 кв.м. от УПИ № IV е
приобщена към УПИ № V и съответно се владее от ответниците.
Спорната площ от 68 кв.м. е обозначена на скицата към заключението на вещото лице със син химикал – л.80 от делото и е видно, че е заключена и попада между регулационната линия и съществуващата на място ограда между двата съседни парцела - УПИ № IV и УПИ № V в кв.32 по плана на с. К., общ. А., като чрез съществуващата на място ограда е приобщена към площта на УПИ № V, макар да е част от съседния УПИ № IV.
От свидетелските показания
безспорно също се установява, че дворното място в имота на ответниците е
разпределено и обособено между тях на две самостоятелни части по дължина на
парцела. Между така обособените места е поставена масивна ограда, като Ю.С.С. и
съпругата му ползват частта, обслужваща десния близнак, а брат му Х.Ф.С. и
неговото семейство – частта, обслужваща левия близнак. Имотът на ищеца - УПИ № IV
граничи с УПИ № V откъм спорните 68 кв.м., които попадат в обособената част с
десния близнак, собственост на Ю.С.С. и съпругата му А.А.С.. В тази връзка са
данните по заключението на вещото лице, вкл. изслушването му в съдебно
заседание и подробните показания на свидетелите Ф. И. Ю. и К. Р. А., съседи на
страните по делото, като данните изцяло кореспондират с признанието в отговора
на ответниците относно начина, по който се ползва парцела между ответниците и
владението върху спорната площ, осъществявано от собствениците на десния
близнак Ю.С.С. и съпругата му А.А.С..
С оглед гореизложената фактическа обстановка предявеният иск по чл.108
от ЗС против Ю.С.С. и А.А.С. се явява основателен до размера на 68 кв.м от УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А., като съображенията са следните:
Притежанието на право на строеж оправомощава
суперфициаря да предприеме действия по построяване на сградата и да осъществява
владение върху частта от мястото, необходима за извършване на строителството,
до приключването му, а след построяване на обекта – да придобие право на
собственост върху построеното и да ползва частта от мястото, необходима за
ползване на сградата. При отстъпено право на строеж върху държавна земя при
действието на редакцията на чл. 15, ал. 3 от ЗС от
изменението й със ЗИДЗС, обн. ДВ бр. 87/74 г., до отмяната й през 1996 г. /ДВ,
бр. 33/96г./ суперфициарят има право след построяването на сградата да ползва и
цялата незастроена част от земята, а не само частта от нея, представляваща площ
по чл. 64 ЗС - Определение
№398/19.07.2018 по дело №5116/2017 на ВКС, ГК, I г.о. Съгласно задължителната съдебна
практика в Решение № 307 от 13.03.2019
г. по гр.д. № 3844/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о. при отстъпване на правото на
строеж за жилища върху държавни терени в полза на отделни граждани за
задоволяване на нуждите им – чл.15 от ЗС отм., приобретателите придобиват по –
широки правомощия дори от суперфициаря в общия случай по чл.64 от ЗС. Прехвърля
се и правото на ползване върху незастроената част от парцела, което за разлика
от правото на ползване по чл.56 от ЗС няма самостоятелен характер, а е
акцесорно право, включено и производно от суперфициарното, отстъпено от
държавата за съответния парцел, с което го е обременила с оглед неговото
застрояване и за разлика от чл.64 от ЗС собственикът на постройката не е
ограничен в ползването на незастроената част от терена.
В настоящия случай ищецът се легитимира като собственик на правото на строеж върху УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А., придобито от него чрез прехвърляне на собствеността върху изградената постройка, в който случай правото на строеж е неделимо от правото на собственост върху сградата /напр. решение № 153 от 7. 04. 2010 г. по гр. д. № 847/2009 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 675/26. 01. 2011 г. по гр. д. № 656/2009 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 399 от 22. 10. 2010 г. по гр. д. № 715/2010 г. на ВКС, 2 г.о./. Придобитото право на строеж е отстъпено върху държавна земя в периода 1974 г. - 1996 г., поради което и след построяването на сградата ищецът в качеството на суперфициар има право да ползва и цялата незастроена част от земята, а не само частта от нея по чл.64 от ЗС.
Безспорно са налице и останалите предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.108 от ЗС – площ от 68 кв.м. от УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А. попадат в площта, заета от ответниците в качеството на суперфициарни собственици на съседния УПИ № V в кв.32 по плана на с. К., общ. А. и понастоящем се владеят от собствениците на десния близнак, построен в имота - Ю.С.С. и А.А.С..
Съгласно задължителната съдебна практика – вж. ТР № 3 от 14.02.2018 г. по т.д. № 3 / 2017 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 79 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 9/2017 г. на 1-во гр.отд. на ВКС, решение № 246 от 19.03.2010 г. по гр.д. № 615 /2009 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 38 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2685 /2008 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 108 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 296 /2009 г. на ВКС, второ г.о., решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 724 /2011 г. на ВКС, второ г.о.; решение № 159 от 01.07.2014 г. по гр.д. № 1435 /2014 г. на ВКС, първо г.о.; решение № 127 от 25.11.2014 г. по гр.д. № 3190 /2014 г. на ВКС, второ г.о., вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, който срок с изменение на § 1 ЗР на ЗД на ЗС - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., е продължен до 31.12.2022 г. С оглед на това неоснователно е възражението на ответната страна за придобиване на право на ползване върху спорната част с площ от 68 кв.м. от съседния им УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А..
Неоснователно
е възражението на ответната страна, че правото на ползване на ищцовата страна е
погасено по давност поради нереализирането му в 5-годишен срок. Това право на
ползване, уредено в полза на суперфициаря, както в общия случай на чл.64 от ЗС,
така в специалния по чл.15 от ЗС отм., по своето естество е различно от
ограниченото и самостоятелно вещно право на ползване, уредено в чл.56-62 от ЗС.
Както се посочи по-горе съгласно
задължителната съдебна практика - Решение № 307 от 13.03.2019 г. по гр.д. № 3844/2017 г. на
ВКС, ГК, IV г.о. - при
придобито право на строеж, отстъпено върху държавна земя в периода 1974 г. -
1996 г., след построяването на сградата ищецът в качеството на суперфициар има
право да ползва и цялата незастроена част от земята, а не само частта от нея
по чл.64 от ЗС. Прехвърля се и правото на ползване върху незастроената
част от парцела, което за разлика от правото на ползване по чл.56 от ЗС няма
самостоятелен характер, а е акцесорно право, включено и производно от
суперфициарното, отстъпено от държавата за съответния парцел, с което го е
обременила с оглед неговото застрояване и за разлика от чл.64 от ЗС
собственикът на постройката не е ограничен в ползването на незастроената част
от терена. Това право на ползване съществува, докато съществува и постройката -
възниква с факта на построяването на сградата и се погасява с факта на
разрушаването й - в същия смисъл Решение №152/30.09.2015 по дело №1318/2015
на ВКС, ГК, I г.о. В контекста на изложената задължителна съдебна практика, с оглед данните по делото, че строителството
на жилищната сграда е реализирано и сградата съществува, то следователно не е
налице хипотеза на неупражняване на правото на строеж, за да се приеме, че има
погасяване на някое от правомощията, включени в правото на строеж, отстъпено при действието на редакцията на чл. 15, ал. 3 от ЗС от
изменението й със ЗИДЗС, обн. ДВ бр. 87/74 г., до отмяната й през 1996 г. /ДВ,
бр. 33/96 г./ - в случая правото на ползване от ищеца върху незастроената част
от парцела, вкл. по отношение на спорните 68 кв.м.
Неоснователно е също така другото възражение относно
неприложената регулация. Регулацията е първа - със Заповед № 1213 от
17.11.1975 г. е одобрен действащия регулационен план, като в него е включен
кв.32, в който именно попадат спорните имоти. Вещото лице сочи в съдебно
заседание, че друг план за кв.32 няма, тъй като се касае до усвоено от
държавата място, което кореспондира с данните по свидетелските показания, че до
преди това на мястото на кв.32 е имало поляна. От анализа на тези данни, ведно
с констатираното, че въпреки учреденото право на строеж имотите в кв.32, вкл.
процесните такива УПИ № V и УПИ № IV, са държавни/общински и в този смисъл
принадлежат на едно й също лице, следва, че възражението за неприложена
регулация е неоснователно. В случая се касае до имот, собственост на едно лице,
който е урегулиран с повече от един парцел и парцелите са собственост на същото
лице, поради което регулацията се счита приложена от влизането й в сила – Решение № 640/18.10.2010 г. по гр.д. №
398/2009 г., I г.о., ВКС.
Ето защо искът по чл. 108 от ЗС спрямо Ю.С.С. и А.А.С. е доказан и основателен, поради
което следва да бъде уважен и ответниците следва да бъдат осъдени да предадат
на ищеца владението върху спорните 68 кв.м. от УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А..
Исковата претенция против Ю.С.С. и А.А.С. следва да се отхвърли до претендираните 70 кв.м. – изменение на иска не е
направено по надлежния ред по чл.214 от ГПК /до приключване на съдебното дирене
пред първата инстанция/ съобразно данните по заключението на вещото лице, че
спорната част възлиза на 68 кв.м., поради което съдът следва да се произнесе с
отхвърлителен диспозитив за размера над признатите 68 кв.м. до претендираните
70 кв.м.
По отношение на С.С.Х., Х.Ф.С. и Е.Ф.С. исковата претенция с
правно основание по чл.108 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователна, като
съображенията са следните:
Предявената
искова претенция с правно основание по чл.108 от ЗС е за предаване на
владението върху реална част от парцел - площ от
68 кв.м. от УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А.. Спорната площ
от 68 кв.м. е обозначена на скицата към заключението на вещото лице, като от
фактическите твърдения на ответниците, подкрепени от събраните гласни доказателства,
безспорно се установи, че понастоящем същата се владее от ответниците Ю.С.С. и А.А.С.,
които са се установили да живеят в частта от УПИ
№ V в кв.32 по плана на с. К., общ. А., граничеща с процесния УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А..
Ответниците С.С.Х., Х.Ф.С. и Е.Ф.С. са се обособили чрез вътрешна ограда в
другата част на парцела, граничеща с УПИ № VI
в кв.32 по плана на с. К., общ. А., съответно не осъществяват владение върху
процесната реална част с площ от 68 кв.м., намираща се във владение на
ответниците Ю.С.С. и А.А.С.. При положение, че посочените по-горе ответници С.С.Х.,
Х.Ф.С. и Е.Ф.С. не осъществяват фактическо владение върху процесната реална
част, то няма как да бъдат осъдени да предадат и владението върху нея. Ето защо
спрямо ответниците С.С.Х., Х.Ф.С. и Е.Ф.С. не е изпълнена втората предпоставка
за уважаване на исковата претенция по чл.108 от ЗС– владение спрямо процесната
реална част с площ от 68 кв.м. от УПИ № IV
в кв.32 по плана на с. К., общ. А., поради което съответно исковата претенция
спрямо тях следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските: С оглед крайния резултат в тежест на ответниците Ю.С.С. с ЕГН ********** и А.А.С. с ЕГН ********** следва да се възложат сторените от ищеца 80 лева съдебно деловодни разноски /20 лева от общо 50 лева държавна такса и 60 лева от общо 150 лева възнаграждение за вещо лице/, а в тежест на ищеца следва да се възложат 600 лева адвокатско възнаграждение, платено от Х.Ф.С. и 90 лева /от общо 150 лева/ възнаграждение за вещо лице в полза на С.С.Х., Х.Ф.С. с ЕГН **********, Е.Ф.С..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ответниците Ю.С.С. с ЕГН ********** и А.А.С. с ЕГН **********, и двамата от с. К., общ. А., да предадат на ищеца Е.Р. Р. с ЕГН ********** ***, в качеството му на суперфициарен собственик, владението върху площ от 68 кв.м. от УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А., разположена между регулационната линия и съществуващата на място ограда между съседните УПИ № IV и УПИ № V в кв.32 по плана на с. К., общ. А..
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция с правно основание по чл.108 от ЗС спрямо ответниците Ю.С.С. с ЕГН ********** и А.А.С. с ЕГН **********, в останалата част - над уважените 68 кв.м. до претендираните 70 кв.м. от УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция с правно основание по чл.108 от ЗС от Е.Р. Р. с ЕГН ********** *** за осъждане на ответниците С.С.Х. с ЕГН **********, Х.Ф.С. с ЕГН ********** и Е.Ф.С. с ЕГН **********, всички от с. К., общ. А., да му предадат владението върху 70 кв.м. от УПИ № IV в кв.32 по плана на с. К., общ. А..
ОСЪЖДА Ю.С.С. с ЕГН ********** и А.А.С. с ЕГН **********, и двамата от с. К., общ. А., да заплатят на Е.Р. Р. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 80 лева.
ОСЪЖДА Е.Р. Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.С.Х. с ЕГН **********, Х.Ф.С. с ЕГН ********** и Е.Ф.С. с ЕГН **********, и тримата от с. К., общ. А., общо 690 лева разноски, от които: 630 лева за Х.Ф.С. с ЕГН ********** и 60 лева за С.С.Х. с ЕГН ********** и Е.Ф.С. с ЕГН **********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: