Р Е Ш
Е Н И Е № 319
Град Несебър, 19.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 273 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “Е.Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** бряг – изток, хотел Европа, представлявано от управителя П.В.М., против Наказателно постановление № 43569 от 15.02.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” в К.з.з.н.п. с което на основание чл.208 във връзка с чл.114, т.2 от Закона за туризма му е наложена Имуществена санкция в размер на 1 000 лева. Жалбоподателят счита обжалваното постановление за незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че след като е посочена като нарушена само бланкетната норма на чл.114, т.2 от Закона за туризма без съответната норма от наредбата по чл.121, ал.5 от Закона за туризма, която регламентира дължимото поведение, е нарушено правото му на защита, изразяващо се в невъзможността да разбере какво конкретно нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Това обстоятелство счита за самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Наличието на обособена достъпна хотелска стая с необходимото оборудване за инвалиди не е било предвидено като изискване към категорията хотели “три звезди”, а другото констатирано обстоятелство – липса на обезопасени контакти в санитарните възли, вменено като нарушение, не е прецизирано, поради което неясна остава волята на наказващия орган дали в санитарните възли има контакти, които не са обезопасени, или въобще липсват такива и в кои помещения. За констатираната липса на обезопасени контакти в санитарните възли, длъжностните лица са били длъжни на основание чл.64, ал.3 от Закона за туризма да дадат задължитени предписания със срок на изпитване, а като не е сторил това е действал в нарушение. Като нарушена посочва и разпоредбата на чл.43 от ЗАНН след като в акта е следвало да бъдат вписани двама свидетели, вместо един, който освен това също е служител в КЗП-РД-Бургас. Моли наказателното постановление да бъде отменено, включително и поради маловажност на деянието.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата и посочва, че при издаване на наказателното постановление е нарушен чл.18 от ЗАНН, тъй като е наложено едно наказание за констатираните две нарушения, както и че за същото нарушение по чл.114, т.2 от Закона за туризма жалбоподателят вече е бил наказан с друго влязло в сила Наказателно постановление.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 04.09.2018г. в 18:30 часа в хотел “Европа” в к.к. Слънчев бряг, стопанисван от “Е.Р.” ЕООД, е била извършена проверка от Р.Л.С. – главен инспектор в КЗП-РД-Бургас, и Соня Николова Петкова – сътрудник в КЗП-РД-Бургас. За резултатите от проверката е бил съставен Констативен протокол № К-2639346 / 04.09.2018г., подписан от представител на жалбоподателя, според който хотелът е с категоризация “три звезди” – Удостоверение № РК-19-10070 от 12.10.2015г., разполага със 156 стаи, 299 легла, и са открити следните несъответствия: 1) Няма обособена и оборудвана стая за инвалиди, и 2) В санитарния възел на всички помещения няма безопасен контакт. Наредено било на управителя на дружеството да се яви лично или чрез упълномощено лице на 10.09.2018г. в 11:30 часа в сградата на “СЛЪНЧЕВ БРЯГ” АД в к.к. Слънчев бряг. Тези две несъответствия при съставянето на акта за установяване на административно нарушение били отчетени като нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма. Препис от акта е бил връчен на упълномощен представител на търговеца, който като писмени възражения е посочил, при съставянето и връчването на акта, че за същото нарушение вече му е бил съставен и връчен АУАН от Министерството на туризма.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството-жалбоподател е представил и подробни писмени възражения с идентичните доводи, съдържащи се в жалбата срещу издаденото наказателно постановление.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на “Е.Р.” ЕООД, *** е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ на основание чл.208 от ЗТ за нарушениято по чл.114, т.2 от ЗТ.
Констатациите, посочени в акта, вменени като нарушения на жалбоподателя, се установяват от показанията свидетеля Р.Л.С. – актосъставителя, която поддържа описаното от нея в акта и констативния протокол.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена от лице имащо
правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения седемдневен
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН – НП е връчено н 01.03.2019г., а жалбата срещу него
е подадена на 08.03.2019г.
Относно становището на процесуалния представител на жалбоподателя в хода по същество, че АУАН е бил незаконосъобразен, тъй като в посочен само един свидетел, съдът счита за необходимо да посочи следвано: ЗАНН урежда четири категории свидетели, които удостоверяват различни факти и обстоятелства и които е допустимо да присъстват при съставяне на АУАН и да го подпишат. Първата – свидетели, присъствали при извършване на нарушението, втората – свидетели, присъствали при установяване на нарушението, третата – свидетели, присъствали при съставянето на акта, които могат да бъдат както лицата от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата група свидетели, това са свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, възползвайки се от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. За валидността на акта за установяване на нарушението е достатъчно да е посочен и подписан от един свидетел. Употребата в закона на множество число за свидетели в случая не налага посочването на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани, което е с оглед доказване фактическите констатации, описани в акта при евентуално оспорване на наказателното постановление. Липсата на втори свидетел е нарушение, но не е съществено, тъй като допускането му не се е отразило на правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Затова твърдяното от жалбоподателя нарушение като основание за отмяна не е съществено и не може да обуслови отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Съдът не споделя и становището на жалбоподателя, въведено в съдебно заседание за нарушение по чл.18 от ЗАНН, защото в акта и НП е описано едно нарушение по чл.114, т.2 от ЗТ, за което му е наложена една санкция (Решение № 1693/25.10.2016г. по КАНД № 1411/2016г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 283/06.02.2015г. по КНАХД № 1796/2014г. на Адм. съд – Бургас).
Разпоредбата на чл.114, т.2 от ЗТ въвежда задължение на лицата, извършващи хотелиерство и ресторантьорство в туристически обекти по ЗТ, да предоставят туристически услуги, отговарящи на определената категория на туристически обект по чл.121, ал.5 от ЗТ, а именно Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията (обв. ДВ, бр.65/25.08.2015г.). В НП нарушенията са квалифицирани непълно, което нарушава правото на защита на страната. Сочената за нарушена разпоредба на чл.114, т.2 от ЗТ е бланкетна и не съдържа правило за поведение. Според същата лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти, са длъжни да предоставят услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно изискванията на наредбата по чл.121, ал.5. В тежест на административно наказващия орган е да индивидуализира текстовете от закона, които са били нарушени. Принципът на законоустановеност на административното наказание е несъвместим с неточности, непълноти и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконосъобразни административни санкции. В конкретиката на фактите – в НП не е индивидуализирана наредбата, издадена на основание чл.121, ал.5 от ЗТ – с пълно наименование и конкретно нарушени текстове за изисквания, които не са съобразени от предоставящия туристически услуги (неосъществено дължимо поведение). Цифровата правна квалификация не подлежи на текстово тълкуване с оглед описанието на нарушението, предвид изричното изискване на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Именно цитираният поздаконов нормативен акт регламентира конкретните задължения към лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство, поради което и нормата на чл.114, т.2 от ЗТ препраща към Наредбата по чл.121, ал.5 от ЗТ. От изложеното следва, че за да бъде удовлетворено изискването за пълна правна квалификация на деянието, в АУАН и НП е следвало да бъде посочено конкретно задължение по Наредбата, което дружеството не е изпълнило, доколкото административното обвинение е формулирано именно в тази насока. (Решение № 2430/21.12.2018г. по КНАД № 2181/2018г. по описа на Административен съд – Бургас). По този начин при издаване на НП е допуснато нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, която норма предвижда, че НП трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Липсата на законово определен реквизит на НП представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което като правна последица обуславя неговата незаконосъобразност, което пък е основание единствено за отмяна на атакуваното НП.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43569 от 15.02.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” в К.з.з.н.п. с което на основание чл.208 от Закона за туризма, на “Е.Р.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** бряг – изток, хотел Европа, представлявано от управителя П.В.М., е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.114, т.2 от Закона за туризма, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: