№ 1073
гр. София, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба от О. А. срещу протоколно определение на СГС, НО-8
състав по НЧД№3138/21 год., с което е оставена без уважение молбата на А. за условно
предсрочно освобождаване (УПО). Не са представени мотиви.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, атакувания съдебен
акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срока и съответност.
При преценката по същество, въззивният съд намира, че същата е неоснователна,
поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от 03.09.2021 год. СГС, НО-8 състав по НЧД№3138/21
год., е оставил без уважение молбата на жалбоподателя.
Първоинстанционният съд правилно е изследвал материалите по делото, като е
съобразил всички доказателства и е взел становище по наведените възражения.
От една страна, правилно и законосъобразно, първостепенният съд е констатирал, че
1
е налице първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК. Жалбоподателят е осъден
на 4 години „лишаване от свобода“ по НОХД№35/2018 год. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, тъй като към момента на първоинстанционният съдебен акт е изтърпял
фактически 2 години, 2 месеца и 27 дни.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект въззивната инстанция
констатира следното:
На първо място следва да се съобрази, че УПО при наличните предпоставки е право
на всеки осъден, но в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.
Правилно първият съд е съобразил това, че от доказателствата по делото се
установява, че не е налице позитивна промяна, тъй като осъденият не осъзнава това, което е
осъществил, което рефлектира и върху корекционната му дейност. Прави впечатление,
което резонно е акцентирано от решаващия съд, че жалбоподателят е бил осъждан по друго
дело при което преди изтичане на изпитателния срок е извършил и настоящото деяние.
Видно от материалите по делото е, че при осъдения все още съществуват проблемни
зони като начин на живот и обкръжение, управление на финанси и доходи и умения за
мислене с липса на разпознаване на проблемите. В допълнение към настоящият момент,
видно от доклада на ИСДВР - И. е, че не може да се говори за категорично постигане на
резултати, което се подкрепя от оценката на риска, която е непроменена, тъй като А. не се
включва в пълна степен в изпълнение на плана на присъдата. Същият в допълнение е
наказан за нарушение на ЗИНЗС и правилата на ЗО, а рискът от вреди към обществото
остава среден към момента.
От всичко изложено може да се направи извод, че при осъдения все още липсва
2
трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на дефицитните зони
и по този начин не може да се заключи, че са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
э
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СГС, НО-8 състав по НЧД№3138/21
година от 03.09.20121 година.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3