ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе,
18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 18 май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 342 по описа за 2020
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Л. – 6“ ООД, със седалище и адрес на управление в с. Червен, община Иваново, област Русе,
срещу Акт за прихващане и или възстановяване №
П-03001820047693-004-001/02.04.2020 г., издаден от инспектор по приходите при
ТД на НАП – Варна, ИРМ – Русе.
В открито съдебно заседание по
делото, проведено на 12.05.2022 г. жалбоподателят, на осн. чл. 155, ал. 1 от АПК оттегля подадената жалба, поради което на осн. чл. 159, т. 8 от АПК съдът е
оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, като е
обявил на страните, че по отношение на разноските ще се произнесе с отделен
акт.
При така установеното съдът
намира, че в полза на ответника следва да се присъдят претендирани разноски по делото.
От страна на ответника е
претендирано юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
вр. чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. в размер на 1 140,96 лв.
Предвид изхода от спора в полза
на ответника се дължи присъждане на разноски в размер на 100 лв.
Според чл. 161, ал. 1 изр. 2 ДОПК - на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за
всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат. Нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК се отнася за
случаите, когато спорът е решен по същество - с уважаване или отхвърляне на
жалбата, като в ДОПК не се съдържа уредба на разноските при прекратяване на
делото (определение № 6667/06.06.2016 г. по адм. д. № 6202/2016 г. на ВАС). На
осн. § 2 ДР ДОПК относно правото на разноски при прекратяване на делото,
субсидиарно следва да бъдат прилагани нормите на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК.
При това положение изцяло
съотносимо към разрешаването на този въпрос е Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., съобразно което "В случаите, в
които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното
производство". Тези разноски обаче се определят по правилото на чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 143, ал. 4 (изм.) (в случая ал. 3 – изм. ДВ бр.
15/2021 г.) от АПК, както изрично е посочено и в мотивите на тълкувателното
решение.
От своя страна редакцията на чл.
78, ал. 8 от ГПК след изм. с ДВ бр. 8 от 2017 г. има следното съдържание:
"В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
В този смисъл и неоснователно в
становището на ответника се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение
съобразно правилото на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая разноските следва да
бъдат определени по правилата на Наредбата за заплащането на правна помощ (чл.
25), който подзаконов нормативен акт е приет съобразно изричната законова
делегация на чл. 37 от Закона за правна помощ. При тези съображения
Административен съд – Русе, ІІ-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА „Л.-6“ ООД, със седалище и
адрес на управление в с. Червен, ул. „Баба Тонка“ № 23, да заплати на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Варна сумата 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: