№ 21
гр. Пазарджик , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201283 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. З. А., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Х.Б.“ №
62, против Електронен фиш Серия К № 2152200 от 12.05.2018 г. издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин)
лева.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на ЕФ, поради допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично,
но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и в становището си по същество излага подробни съображения в
подкрепа на искането за отмяна на ЕФ. Претендира присъждане в полза на
жалбоподателката на разноски за заплатен адвокатски хонорар.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По делото е
депозирано писмено становище, с което се иска ЕФ да бъде потвърден, а жалбата да
1
бъде отхвърлена като необоснована и неоснователна, с изложени подробни
съображения. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство и възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид
изложеното в нея и аргументите в становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено
следното:
Жалбоподателката е санкционирана за това, че на 12.05.2018 г., в 17,19 часа, в
гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ с посока на движение към кръстовище с
ул. „Димитър Греков“, е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е
движила с превишена скорост от 90 км/час, при максимално допустима за движение в
населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано
техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb.
Системата отчела движение със скорост именно от 90 км/час, т.е. превишение на
скоростта от 40 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е
възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателката. Така се
формирало превишението от 37 км/час.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил издаден против
жалбоподателката на основание чл.188 ал.1 от ЗДП, т.е. в качеството й на собственик
на процесното МПС. ЕФ бил връчен лично на санкционираното лице на 22.04.2020 г.,
видно от разписка за връчването му (л.12). Жалбата против фиша е подадена чрез
наказващия орган до съда лично от санкционираното лице по пощата на 23.04.2020 г.,
видно от пощенското клеймо на плика (л.3), т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, при
което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- снимки,
изведена от АТСС и снимка на разположението на АТСС към протокола за
използването му, както и от показанията на свидетелите И. Р. и Р. А., които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
2
Първо следва да се каже, че атакуваният ЕФ е изправен от гледна точка на
своето съдържание като реквизити и издателя си. Не се оспорва обстоятелството, че
лекият автомобил заснет с АТСС е собственост на жалбоподателката К. З.. В този
смисъл са и данните за собственост и регистрация на МПС (на гърба на ЕФ).
В хода на административнонаказателното производство обаче не се доказа
безспорно, до степен на несъмненост фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателката по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
От показанията на св. Р. А.- съпруг на жалбоподателката, става ясно, че
процесният автомобил независимо, че е собственост на жалбоподателката се ползва
като семеен автомобил- от него, дъщеря му, зет му и свята му. След предявяване на
снимките от АТСС, свидетелят заяви категорично, че на въпросната дата той е
управлявал автомобила. Това обстоятелство бе констатирано и от съда. Св. А. поясни
още, че след като ЕФ е бил връчен на съпругата му, поради непредоставянето на
снимките от АТСС, обстоятелството че автомобилът е семеен и се управлява от
няколко лица, както и изминалия дълъг период от време (почти 2 години- бел. моя), не
е било възможно да се установи кой е бил водачът му при засичане на нарушението и
съответно да бъде депозирана декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП. В този смисъл е било
подаденото от жалбоподателката възражение до наказващия орган, в което е посочила,
че не е управлявала въпросното МПС на инкриминираната дата, тъй като от години не
управлява автомобил, а същият се ползвал от други членове на семейството, но именно
поради липсата на предоставени снимки, до които е поискан достъп и отдалечеността
във времето я възпрепятстват да посочи кой е бил водачът на автомобила. Това
възражение не е било взето предвид от наказващия орган, макар и да не е спазена
процедурата по чл.189 ал.4 от ЗДвП. За невъзможността да бъде подадена декларация
са посочени изчерпателно обективните обстоятелства и пречки за това. Затова и е
поискано от наказващия орган да представи снимков материал, по който
жалбоподателката да установи водача и да изпълни задължението си по деклариране на
пълните обстоятелства по предоставянето на автомобила на процесната дата. С
посоченото във възраженията наказващия орган не се е съобразил, като не е изследвал
верността на твърденията, изложени в същото (л.13), като едновременно с това да
установи кое лице е било водач на автомобила, респ. е извършило нарушението, още
повече че разполага със снимковия материал от АТСС, от който ясно личи, че водач на
автомобила е лице от мъжки пол. Предвид на установеното от посочените
доказателства, че жалбоподателката не е управлявала на процесната дата процесното
МПС, то тя не е извършила и вмененото й нарушение. Като я е санкционирал с
атакувания ЕФ, наказващият орган е сторил това необосновано и неправилно.
Посоченото води до незаконосъобразност на ЕФ и е също самостоятелно и достатъчно
основание за неговата отмяна, поради което съдът не намира за нужно да обсъжда
3
други доводи по същество.
Само за пълно следва да се посочи, че съдът не споделя направеното от
процесуалния представител на въззивника възражение за допуснато СПН, изразяващо
се в непълнота и неяснота на описанието на нарушението досежно обстоятелството за
неговото местоизвършване и по-конкретно посоката на движение. Вярно е че, в
описанието на нарушението в ЕФ е посочено, че мястото на нарушението е в гр.
Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“, което обстоятелство се установява и от
доказателствата по делото (снимки от АТСС, Протокол за използване на АТСС и
показанията на св. И. Р.. За посока на движение в описанието на нарушението е
записано буквално „с посока на движение към кръстовище с ул. Димитър Греков“.
Така посочената посока действително внася неяснота, тъй като движението по
булеварда към кръстовището с ул. „Димитър Греков“ може да бъде в две посоки- към
ул. „Пловдивска“ кръговото кръстовище на бензиностанция „ОМВ“ и към бул.
„България“ кръговото кръстовище при бензиностанция „ШЕЛ“ (моста на р. Марица).
Тази посока обаче може да бъде установена и същата се установи от доказателствата
по делото- снимките от АТСС и показанията на св. Р., от които стана ясно, че посоката
на движение е към бул. „България“ кръговото кръстовище при бензиностанция „ШЕЛ“
(моста на р. Марица). Освен това чрез посочените GPS-координати на снимките може
лесно да бъде установено мястото на извършване на нарушението с голяма точност и
при проверка в Гугъл карти служебно от съда от същото се установи, че мястото и
посоката на движени отговарят на направената констатация и от горепосочените
доказателства. В този смисъл е и съдебната практика, като само за пример може да се
посочи Решение № 1018/16.12.2020 г. на Административен съд Пазарджик по КАНД №
1138/2020 г.
При този изход на делото- отмяна на ЕФ, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на
сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Искането е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на
такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.30), от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателката е заплатила в брой на адвокат
К. У. от ПзАК. При това положение ОДМВР Пазарджик, (органът издал ЕФ) следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателката посочените по-
горе съдебни разноски, като направеното от страна на пълномощника на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на претендираните разноски следва да се остави
без уважение, тъй като претендираният адвокатски хонорар е в минимален размер,
предвиден в разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство и същото следва да се остави без уважение.
По изложените по-горе съображения Районен съд Пазарджик, в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2152200 от 12.05.2018 г. издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на К. З. А., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Х.Б.“
№ 62, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА ЗАПЛАТИ
на К. З. А., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Х.Б.“ № 62, разноски в размер на 300
(триста) лева- за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на наказващия орган-
ОДМВР- Пазарджик за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му, пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5