Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на пети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от
съдията Петкова
в.гр. дело № 879 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
на “Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, против решение №1416/05.04.2019г. по гр. д. №17888/18г.
на ВРС, ХLІІІ-ти
с-в, с което е прието за установено в отношенията между страните, че „Морски
дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец,
община Аврен, ул. „Архангел Михаил“ № 18, представлявано от Ж. С. Желязков,
чрез адв. К.Т. ***, със съдебен адрес *** /партер – вътрешен двор/ и въззивника, че последният дължи на ищеца
„Морски Дюнер„ ЕООД, в качество на частен правоприемник на А. П. К. – С., ЕГН **********,
сумата от 347,90 лева - представляваща
платена без правно основание сума за недоставена и непотребна ел.енергия по
фактура № **********/2.10.2018 г., представляваща корекция на сметка за периода
от 19.08.2018г. до 27.09.2018г., начислена служебно по „Констативен протокол“
за обект с абонатен номер ********** и кл.номер **********, с адрес на
потребление гр. Варна, м-ст „Сотира“ №/бл. 668 – жилище, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.10.2018 г. до
окончателното й изплащане на осн. чл.55 ЗЗД, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и
образувано ч.гр.д. № 16387/2018 г. по описа на ВРС, ХVI – ти състав, на
основание чл. 422 ,ал.1,вр. чл. 415, ал.1 ГПК , вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД . В жалбата
се излагат основания за отмяна на решението, като се твърди, че е било налице
основание за извършване на корекция. Извършена е проверка и съставен
констативен протокол – установено е неправомерно присъединяване. Налице е
хипотезата на чл.48п ал.1 т.1 б. „Б“ от ПИКЕЕ. Моли решението да бъде отменено
и искът отхвърлен.
Въззиваемата страна „Морски дюнер“ ЕООД е депозирала писмен отговор в
срока по чл.263 ГПК, с който оспорва жалбата.
По предмета на така предявения
иск с правно основание чл.422 ГПК се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът „Морски
дюнер“ ЕООД излага, че на 30.10.2018 г. подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК пред РС Варна, като било
образувано ч.гр.д. № 16 387/2018 по описа на съда, 16-ти състав. Съдът уважил
искането на заявителя и била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК като длъжникът – ответник в исковото производство,
подал възражение по чл. 414 ГПК В едномесечния срок е подадена настоящата искова
молба. Посочено е още, че вземането на ищцовото дружество произтича от следните
обстоятелства: Съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. А. П. К. – С., ЕГН **********
прехвърлила своето вземане от длъжника „Енерго – Про Продажби“ АД в размер на
347,90 лв., представляващо платена без основание стойност на коригирана
потребена ел.енергия на обект с абонатен номер ********** и кл. № **********, с
адрес на потребление гр. Варна, Вилна зона, местност Сотира №/ бл.668 – ЖИЛИЩЕ,
за което била издадена фактура № **********/2.10.2018 г. за периода 19.08.2018
г. - 27.09.2018 г, на „Морски дюнер“ ЕООД ЕИК *********. Уведомлението за
извършената цесия, твърди ищцовата страна, изходящо от цедента, било изпратено
на 17.10.2018 г. на длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД и получило вх.№
4966180/22.10.2018 г. Обстоятелствата на които се основава иска са следните:
Ищцовата страна твърди, че претенцията на ответното дружество, обективирана в
посочената фактура, била неоснователна. Твърди се, че всички действия по
определянето и изчисляването на корекцонната сума били извършени едностранно,
без представител на абоната или на самия абонат и въобще без да е ясно какви са
констатациите на „Енерго Про Мрежи“ АД – т.е. на служителите извършили
проверката на СТИ. Към момента се твърди, че не били представени данни и
документи, от които да е видно от кога, при какви обстоятелства било
констатирано твърдяното неточно измерване на потребена ел.енергия и как е
формирана претендираната сума. Отделно от горното се сочи, че само служители на
трето неучастващо в спора лице –„Енерго - Про Мрежи“ АД имат достъп до СТИ,
респ. и съгласно ОУ само това дружество следвала до носи отговорност по реда на
чл. 50 ЗЗД, но не и абоната. Излага се,
че не е присъствал и представител на полицията. Оспорват се констатациите в протокола, че през
СТИ, предмет на проверката е преминало твърдяното от ответника количество
ел.енергия, че е съществува нерегламентирана намеса в схемата на свързване; че
не е имало данни в сумарния регистър на СТИ при демонтажа на СТИ и че СТИ е
предадено за експертиза. Отбелязано е още, че процесното СТИ не е СМАРТ, а от
там и направен извод, че сметката на потребителя можела да бъде увеличена
колкото пъти поиска ответното дружество. Оспорен е начина, методиката и
основанието на фактурата от 2.10.2018 г.; Излага се, че служителите на „Енерго
- Про МРЕЖИ“ АД не са разполагали с правомощия да извършват проверки на СТИ. В
условията на евентуалност ищцовата страна сочи, че дори и да се приеме, че към
датата на проверката на СТИ е имало възможност за едностранна корекция на
сметката на абоната, ползващ процесното СТИ, то КП не отговарял на изискванията на чл. 47 ПИКЕЕ.
При горните твърдения е отправено и искането да бъде прието за установено, че
ответното дружество дължи на ищеца „Морски Дюнер“ ЕООД, в качеството му на
частен правоприемник на А. П. К. – С., ЕГН ********** сумата от 347,90 лв.
представляваща платена без правно основание за недоставена и непотребна
ел.енергия по фактура № **********/2.10.2018 г.представляваща корекция на
сметка за периода от 19.08.2018 г. до 27.09.2018 г. (за общо 365 дни
–неправилно вписано) , начислена служебно по „Констативен протокол“ за обект с
абонатен номер ********** и кл.номер **********, с адрес на потребление
гр.Варна,м-ст „Сотира“ №/бл. 668 – жилище, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.10.2018 г. до окончателното й
изплащане на осн. чл.55 ЗЗД, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 16387/2018 г. по описа на ВРС, ХVI – ти
състав. Обективирано е и искане при уважаване на иска да бъдат присъдени в
полза на ищцовата страна разноските по делото, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131
от ГПК, ответникът по иска е оспорил същия като неоснователен. Сочи, че е
налице правно основание за възникване на оспорваното материално право–
вземането на ответното дружество към ищеца за потребена ел.енергия на стойност
347,90 лв. конкретизирано по размер по фактура № **********/2.10.2018 г.
Процесната сума представлявала цената на коригираното със справката за корекция
от 28.09.2018 г. количество ел.енергия за периода от 19.08.2018 г. до
27.09.2018г. Сочи се, че между абоната А. П. К. – С. и ответното дружество
съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което абонатът е
потребител на ел.енергия, доставяна от ответното дружество. В конкретния случай
корекцията била извършена по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1 Б ПИКЕЕ. Ответното
дружество, в качеството си на страна по облигационното правоотношение и в
рамките на предоставената му лицензия, добросъвестно осигурявало непрекъснато
необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр.Варна,
Вилна зона, м-ст „Сотира“ №/бл. 668 - жилище, с абонатен № ********** и
клиентски № **********. На 27.09.2018г. била извършена техническа проверка от
служители на „Електроразпределение Север“ АД на средството за търговско
измерване - електромер с фабричен № 1125071210591422, което обслужвало обекта
на посочения по-горе адрес. Техническата проверка на СТИ била извършена от
служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама свидетели.
В изпълнение на изискванията на разпоредбата на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ,
служителите на „Електроразпределение Север“ АД, които извършили проверката на
посочения адрес, подали сигнал до органите на полицията, като бил получен отказ
да бъде изпратена оперативна група на адреса. Не съществувал правен механизъм, който
да задължавал органите на полицията при подаден сигнал на телефон 112, да
изпращат оперативна група на мястото на проверката.Служителите на
електроразпределителното дружество нямали правомощия да задължат органите на
МВР да присъстват на самата проверка.За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол №1202383/27.09.2018 г. Съгласно констатациите в протокола:
цитат:„По време на проверката се установи наличието на извършено неправомерно
присъединение - прикачен проводник - мост между вход и изход на клемореда на
СТИ, осъществено чрез меден проводник със сечение 6 мм2. По този начин
консумираната ел.енергия през проводника не преминава през СТИ, не се измерва
от СТИ и съответно не се заплаща. Измерено отклонение от класа на точност Е=
-минус73,24% – сочи ответната страна
било установено, че СТИ отчита с отрицателна грешка „-73,24%“ от класа си на
точност. В Констативния протокол било отбелязано, че цитат: „Демонтиран е
неправомерно присъединен проводник - мост - Възстановена правилна схема на свързване.“.При
така изложеното е подчертано, че „Електроразпределение Север“ АД нямало вменено
задължение предварително да известява потребителите за проверките, които
извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху средствата за търговско измерване. Във връзка
с направените констатации, „Електроразпределение Север“ АД съставило Справката
за корекция от 28.09.2018 г. Поради невъзможността неотчетената част от
потребената енергия да бъдела точно измерена била приложена корекционна
процедура за фикционно изчисление на доставеното количество енергия за 90 дни
/един отчетен период/ по одобрената от КЕВР методика в изпълнение на чл. 48 от
ПИКЕЕ. На 02.10.2018 г. с оглед изчисленията извършени в Справката за корекция
ответното дружество издало фактура № **********/02.10.2018 г., с което била
определена цената на електрическата енергия, потребена от 19.08.2018 г. до
27.09.2018г., а именно 347,90 лв.
Ответникът прави
възражения затова, че договорът за продажба на вземане от 16.10.2018 г. бил
нищожен на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради
липсата на съгласие. Ищецът не бил носител на правото, което се претендирало,
тъй като не бил придобил вземането, предмет на производството, доколкото
договорът от 16.10.2018 г. бил подписан за цедента от пълномощник, без да се
представя пълномощно, установяващо изрично упълномощаване относно сключване на
договори за прехвърляне на вземане от името на А. П. К.-С., както и за
уведомяване на длъжника относно тях. Липсата на съгласие на цедента за
сключване на договора за прехвърляне на вземането, изразяващо се в надлежно
упълномощаване на сключилото договора лице, водела до недействителност на тази
сделка по смисъла на чл. 42, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗЗД,
съответно същата не била породила каквито и да било правни последици и
цесионерът не бил придобил правата по вземането, описано в договора. В този
смисъл, ответната страна твърди и че не е надлежно уведомена за извършената
цесия съгласно разпоредбата на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД предвид обстоятелството, че
уведомлението било изпратено също от пълномощник, който не притежавал
представителна власт.
В раздел III от отговора
на искова молба ответната страна твърди,че договорът за продажба на вземане от
16.10.2018г. бил нищожен на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД, поради липсата на
предмет, поради несъществуване на прехвърленото вземане. Видно било от договора
за цесия, приложен към исковата молба /договор за прехвърляне на вземане от
16.10.2018г./, че със същия се прехвърляло вземане в размер на 347,90 лв.
произтичащо от разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а именно, че
същото представлявало платена сума при начална липса на основание за това.
Доколкото правно основание за плащане на процесната сума било съществуващото
между страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия
и извършена доставка на такава, в полза на праводателя на ищеца не било налице
вземане по първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. В този
смисъл,според ответната страна ищецът не бил носител на правото, което
претендирал, тъй като не бил придобил вземането, предмет на производството. В
този смисъл прехвърленото вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване при
начална липса на основание за плащане, не съществувало в полза на цедента нито
преди, нито към датата на сключване на договора от 16.10.2018г.
ВОС като съобрази становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
С Разпореждане № 42 819/31.10.2018 г. по гр.д. № 17888/18г. по описа на
ВРС съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение № 8164/31.10.2018 г.,
с която длъжникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
представлявано от П.С., Я. Д. и Г. К., е осъден да заплати на кредитора „МОРСКИ
ДЮНЕР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Здравец
9137, община Аврен, област Варна, ул.Свети Архангел Михаил №18, представлявано
от Живко Желязков, сумата от 347,90 лв., представляваща платена без основание
сума за коригирана стойност на ел.енергия на обект с абонатен №********** и
клиентски №**********, с адрес на потребление: град Варна, Вилна зона, м-ст
Сотира №668 – жилище, с титуляр на партидата А. П. К. – С. за периода
19.08.2018г. – 27.09.2018г., за което е издадена фактура №**********/02.10.2018г.
Съгласно договор за цесия, сключен на 16.10.2018г. между „Морски дюнер“
ЕООД и А. П. К. – С., последната прехвърля на ищеца своето вземане за сумата от
347,90 лв., представляваща платена без основание сума за коригирана стойност на
ел.енергия на обект с абонатен №********** и клиентски №**********, с адрес на
потребление: град Варна, Вилна зона, м-ст Сотира №668 – жилищена „Морски дюнер“
ЕООД. Длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е редовно уведомен с уведомление,
изпратено на 17.10.2018г. и получено от „Енерго-Про Продажби“ АД, с
вх.№4966180/22.10.2018г.. В самата заповед заповедният съд е вписал, че
вземането произтича от следните обстоятелства: платена без основание сума за
коригирана стойност на ел.енергия на обект с абонатен №********** и клиентски
№**********, с адрес на потребление: град Варна, Вилна зона, м-ст Сотира №668 –
жилище, с титуляр на партидата А. П. К. – С. за периода 19.08.2018г. –
27.09.2018г., за което е издадена фактура №**********/02.10.2018г., като
съгласно договор за цесия сключен на 16.10.2018г. между „Морски дюнер“ ЕООД и А.
П. К. – С., последният е прехвърлил своето вземане на „Морски дюнер“ ЕООД, за
което длъжникът „Енерго-Про Продажби” АД е редовно уведомен с уведомление
изпратено на 17.10.2018г. и е получено от „Енерго-Про Продажби“ АД, на 22.10.2018г.
Срещу издадената заповед,
длъжникът е депозирал възражение в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В едномесечния срок е депозиран иска по чл.422 ГПК от ищцовото
дружество.
Видно от Констативен протокол № 1202383/27.09.2018г., на посочената дата
е извършена проверка от служители на –„Електроразпределение СЕВЕР„ АД са
извършили проверка на електромера (СТИ ), обслужващ обекта на потребление на ел.енергия,
находящ се на адрес – гр.Варна, Вилна зона Варна, местност „Сотира“. Проверката
е била извършена в присъствието на двамата свидетели, без участието на
потребителя или негов представител. При
проверката е установено следното:
При разпломбиране на капака на клемния блок на СТИ е бил
установен прикачен проводник (мост ) между вход и изход на токовите
схеми на СТИ – тип ПВ 6мм2. По този начин консумираната ел.енергия не се
измервала от СТИ в цялост и не се заплащала, а мостът бил свален и възстановена
правилната схема на свързване от страна на извършилите проверката – служителите
на „ЕРП Север“ АД . По време на проверката също е било и измерено отклонение от
класа на точност на електромера с
отрицателна величина 73,24 % .
Поради нарушената схема на свързване е бил подаден сигнал до телефон
112. Отразено е, че на място не е отишъл екип на полицията. Затова и проверката
е била извършена без органите на реда. Свидетелката О. потвърждава описаните в
протокола обстоятелства.
При тези констатации от страна на ЕРП Север АД е била издадена
Справка от дата 01.10.2018 г.за корекция
при неизмерване , неправилно и или неточно измерване на ел-енергия , като в
самата справка е вписано, че корекцията е извършена в съответствие с чл. 48
,ал.1т. 1 б. Б ПИКЕЕ а заверено за
вярност с оригинала копие на справката е приобщено на л. 41 –ви от делото. От
вписаното в справката се вижда, че за период от 40 дни от 19.08.2018 –
27.09.2018 г. на потребителя на ел.енергия, ползващ проверения на дата
27.9.2018 г. електромер е било служебно определено количество от 1760 кВТч
ел.енергия. От приложената на л. 42 – ри в заверено за вярност с оригинала
копие на данъчна фактура се констатира,че ответното дружество „Енерго- Про
Продажби“ АД на дата 2.10.2018 г. е
издало към абоната К. С. фактурата на
обща стойност с ДДС от 347,90 лева, стойност
на 1760 кВТч ел.енергия за периода
от 19.8.2018 г. до 27.9.2018г. с посочен краен срок на плащане
12.10.2018 г. Сумата от точно 347,90 лева няма спор че е платена като този факт
се констатира и от разписката от дата 12.10.2018 г. съставена в 15,21 ч .,
чрез ползване на услугите на „Еаsy Pay“.
Въз основа на заключението на инж.Върбанов се установява, че процесното
количество в размер на 1760 kWh може
реално да бъде доставено до абоната с оглед пропускателна способност на
електромера и тази на присъединителното съоръжение–автоматичен предпазител. Извършените
изчисления по корекционната процедура са математически верни и в съответствие с
утвърдената методология на чл. 48, ал.1, т.1, Б ПИКЕЕ. Изчисленията в Справката
№ 49 662/28.09.2018 г. ,направени по пропускателната способност на неправомерно
монтирания мост между фазовите клеми в клемореда на СТИ, който мост е бил със
сечение 6мм2 а допустимия продължителен ток на проводника 50 ампера .
От разпита на в.л. Върбанов , на зададен от съда въпрос вещото лице
отговоря ясно, че в случая има намеса в
схемата на свързване, както и че не би могло да се установи кой е направил това
вмешателството, както и кога е било извършено. Единственото, което е меродавно,
обяснява още вещото лице е, ако
електромерът е занесен в Българския институт по метрология и тогава се определя
именно наистина точният измерител.
Предвид така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За
да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК е основателен,
в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и
пълно, при наличието на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия,
както и че праводателят по същата е платил процесната сума като стойност на потребена,
но незаплатена ел. енергия за процесния обект на потребление с абонатен
№********** и клиентски №**********, с адрес на потребление: град Варна, Вилна
зона, м-ст Сотира №668 – жилище, с титуляр на партидата А. П. К. – С. за периода
19.08.2018г. до 27.09.2018г.
В тежест на ответника – въззивник е да установи
чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице
е основание да задържи платената сума.
Въз основа
събраните доказателства съдът намира договора за прехвърляне на вземане от дата
16.10.2018 год. за валиден. Предмет на прехвърляне по същото е съществуващо,
макар и спорно вземане, представляващо вземане от неоснователно обогатяване –
платена без основание /при начална липса на основание/ от цедента К. стойност
на потребена, но неплатена ел. енергия за периода от 19.08.2018г. до 27.09.2018г.
По делото не се спори, че праводателят на ищцовото
дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в приложимата
редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът, където е бил
монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Установено е
също, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 347,90
лева, съставляваща стойността на служебно начисленото му количество ел. енергия
за посочения период.
Спорно е
налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника
служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период, като основание за
платената му от ищеца сума.
Неоснователно е възражението относно нищожността на
извършената цесия. Доколкото предмет на договор за цесия могат да бъдат
всякакви вземания, включително и такива за бъдещи и неизискуеми вземания, както
и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне, то по
аналогия и спорните права могат да бъдат цедирани при постигната между страните
уговорка. Спорното вземане е прехвърлимо и респективно е годен предмет на договор
за цесия. От момента на даването, доколкото същото е осъществено при
първоначална липса на основание, настъпва и изискуемостта за връщане на
даденото. Т.е., към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал
съществуващо вземане към ответника.
Цесията е съобщена от цедента чрез неговия
пълномощник съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез
начисляването му като корекция в цената, дължима от цедента за реално доставена
и консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго-
снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли
в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената
дата е обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на
Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51
от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3
от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно
и вод¬но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г.,
и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015
г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев
Чилингиров, „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК
********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1,
ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на
количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част,
отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по
описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България
Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.
48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ,
действие запазват само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на
предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и
процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма,
обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и
действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи
използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и
допустимите граници на грешката. Изложеното мотивира настоящият състав да
направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря
на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за
енергетиката предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно,
съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2,
ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от
ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на
ал. 2 ЗЕ следва, че корекционните процедури следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ,
а не в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните
процедури /принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции
на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерва на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/
следва да са установени именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са
и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр.
54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според които общите условия съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2,
т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите,
условията, редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са
регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се налага изводът, че
единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер
за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и
принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче
действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в
присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи
неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката,
в какъв акт следва да я обективира. При липса на такива правила доказване
наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде
осъществено. Недопустимо е приложение на общите правила за доказване на
определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на
еленергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е
посредством предвидените в ГПК доказателствени средства- свидетелски показания
напр., да бъде установяван факта на констатираното неточно измерване. Същото е
и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на
специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр.,
съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници
на грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които
се регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било
регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на
специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в специалния закон,
така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че
липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за
установяване на предпоставките за извършване на корекцията, води до
невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да бъде
направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и
потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това основание.
При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна
промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките
за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на
чл.48 ПИКЕЕ, на която се позовава ответното дружество. Затова и сумата от 347,90
лева, начислена на соченото основание, подлежи на връщане. Предявеният
положителен установителен иск, че ответното дружество дължи на цесионера
„Морски дюнер“ ЕООД сумата от 347,90 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното
искане и представения договор за правна защита и съдействие въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сума в размер на 300 лв.,
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1416/05.04.2019г. по гр. д. №17888/18г. на
ВРС, ХLІІІ-ти с-в.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на „Морски
дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Здравец,
община Аврен, ул. „Архангел Михаил“ № 18, представлявано от Ж. С. Ж., сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща
направени пред инстанциите съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.