Р E Ш Е Н И Е
№
21.05.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 2222
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС.
Ищцата
В.И.Г. твърди в исковата си молба, че била собственик на недвижим имот, придобит по силата на договор за покупко-продажба, материализиран в НА № 170,
том II, рег.№ 1597, дело №
101/21.04.2010г. на нотариус Стефка Чавдарова рег.№ 381, с район на действие PC-Стара Загора, а именно: АПАРТАМЕНТ № 33, находящ се
в град Стара Загора, ул. “Братя Жекови” № 111, вход А, ет.3,
построен върху държавна земя и съгласно кадастралната карта и кадастралния
регистър, одобрени със Заповед № РД- 18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68850.518.553.4.33, находящ се в сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.518.553, който самостоятелен обект е с предназначение
жилище - апартамент с площ от 75,92 кв.м., състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня, клозет, антрета и два балкона, ведно с принадлежащото му избено
помещение № 13, с площ от 4 кв.м., заедно с 1,322% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинско дворно място.
Ищцата закупила описания апартамент от двамата ответници в качеството им
на продавачи и след сделката от 21.04.2010 г. те не й предали ключа от
жилището и останали в имота да живеят без правно основание,
като отказвали да го напуснат. Ищцата ги поканила да й предадат ключа от
апартамента и владението му, видно от нотариална покана рег.№ 8193/27.12.2013г.,
връчена им на 27.12.2013г. От констативен протокол от 13.01.2014г., акт №
6, том I, рег.№ 242/2014г. на нотариус Радка Богданова рег.№ 435 на НК се
установявало, че ответниците не се били явили и не били предали ключа и
владението на апартамента на ищцата.
Поради това ищцата предявила иск по чл.108 от ЗС против двамата
ответници за предаване собствеността и владението на процесния апартамент и на
основание чл.59 от ЗЗД претендирала обезщетение за ползване без основание за
времето от 27.12.2013г. до 21.02.2014г. Исковете били уважени с решение от
29.04.2015г. по гр.д.№ 815/2014г. на PC Стара Загора. Първоинстанционното решение било
отменено с решение № 191/15.06.2016г. по гр.д.№ 1021/2016г. на ОС-Стара
Загора, като по възражение на ответниците договорът за покупко-продажба на
процесния апартамент, предмет на НА № 170, том II, рег.№ 1597, дело №
101/21.04.2010
г. бил признат за нищожен като привиден, а исковете
по чл.108 и чл.59 от ЗЗД били отхвърлени. С Решение № 327/17 от
28.03.2018г. по гр.д.№ 5411/2016г. ВКС, четвърто г.о. било
обезсилено въззивното решение на ОС-Стара Загора в частта
относно прогласената нищожност на покупко-продажбата, отменено било
решението в отхвърлителните му части по исковете по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД. ВКС се произнесъл по съществото на спора, като признал за установено по
отношение на двамата ответници, че ищцата е собственица на процесния
апартамент, осъдил ги да предадат владението на апартамента на нея и да й
платят обезщетение 300 евро за ползване без основание на жилището за периода от
27.12.2013г. до 21.02.2014г.
Въпреки окончателното решение на ВКС ответниците продължавали да
ползват апартамента без основание и без да заплащат обезщетение от сключване на
сделката на 21.04.2010 г. до момента. По описания начин ответниците се
обогатявали, като в пряка връзка с това ищцата обеднявала
поради липса на
плащане на обезщетение за ползването на имота от
ответниците без правно основание.
Поради това за ищцата възниквал правен интерес от предявяване
на иск за заплащане на обезщетение от ответниците.
Първоначалното
искане на ищцата до съда е да постанови решение, с което на основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД да осъди ответниците К.К.В. и В. Д.В. да й заплатят солидарно
обезщетение за ползване без правно основание на АПАРТАМЕНТ № 33 , находящ се в ***в
размер на средния пазарен наем - по 150 евро месечно за времето от 03.05.2013г.
до 26.12.2013г. и за времето от 22.02.2014г. до 03.05.2018г. в общ размер на 8 700 евро с левова равностойност 17 015,72 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване, както и
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетение
за ползване без правно основание за периода от 03.05.2015г. до 02.03.2018г.,
както и направените разноски в производството.
След допуснато изменение на
размерите на исковете по искане на ищцата, с протоколно определение на съда от
28.02.2019 г. окончателната искова
претенция на ищцата е да бъдат осъдени ответниците да й заплатят солидарно обезщетение за ползване без правно основание на АПАРТАМЕНТ №
33 , находящ се в ***в размер общо на сумата от 17387,97 лева за времето от
03.05.2013г. до 26.12.2013г. и за времето от 22.02.2014г. до 03.05.2018г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване,
както и сумата от 4157,35 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на обезщетение за ползване без правно основание за периода от
03.05.2015г. до 02.03.2018г.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците К.К.В. и В.Д.В. са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват исковата претенция като неоснователна. Твърдят, че
договорът за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт №170, том II, рег.№1597, дело № 101/2010г. на
нотариус Стефка Чавдарова, с район на действие Районен съд гр.Стара Загора,
вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 3664, акт №28, том IX, дело №1738 от
21.04.2010г., бил нищожен, тъй като бил привиден. Страните нямали действителна
воля да прехвърлят собствеността по отношение на процесния имот - апартамент №33, находящ се в
***Действителната воля на страните била, чрез извършената привидна сделка на
покупко-продажба да им бъде отпуснат банков кредит, който да се вложи в
стартирането на малък бизнес в Италия от дъщерята на ответниците (продавачи по
привидната сделка) - Р.В.К.и от сестрата на ищцата В.И.Г. - Г.И.Г.. Сестрата на
ищцата Г.И.Г. живяла и работила заедно със семейството на Р.В.К.в Италия в
периода от 2005г. до 2011г. Поради факта, че сумата от изтегления кредит щяла
да се използва от Р.К.и Г.И., то и изплащането на кредита ставало от
семейството на Румяна Костандиева, което било доказано пред съда (пред Окръжен
съд Стара Загора било постановено Решение №434 от 06.11.2015г. на Окръжен
съд-Стара Загора по гр.дело №1419/2015г., което не било допуснато до касационно
обжалване и било влязло в сила). Към настоящия момент съществувало образувано
гражданско дело пред Районен съд-Стара Загора, което било с предмет
установяване и прогласяване на нищожност на покупко-продажба, обективирана в
Нотариален акт №170, том II, рег. №1597, дело № 101/2010г. на нотариус Стефка
Чавдарова с район на действие Районен съд гр.Стара Загора, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. № 3664, акт №28, том IX, дело №1738 от 21.04.2010 г., посоченото
дело било с №2053/2018г., като същото било препратено по компетентност на
Окръжен съд-Стара Загора и към настоящия момент ответниците очаквали
придвижването му. Предвид това ответниците считат, че не бил изпълнен един от
основните елементи на фактическия състав на иска по чл.59 от ЗЗД, а именно
изискването ищецът да е безспорен собственик, поради което самият иск се явявал
неоснователен. Ответниците оспорват правото на собственост на ищецата върху
имота. Следващият елемент от фактическия състав на предявеният иск бил
ползването на имота да е без правно основание – ответниците категорично
оспорват наличието на този елемент от фактическия състав, като твърдят, че имат
основание да владеят имота поради абсолютната симулация на договора за покупко
- продажба. Оспорват и претендирания размер на обезщетението. Твърдят, че са
направили подобрения в имота. отговор като насрещен иск срещу претендираната сума, който включвал правените
подобрения в имота, разходите за поддръжка, заплащането на данъци.
В срока за отговор
ответниците К.К.В. и В.Д.В. са предявили
насрещен иск за заплащане на извършените от тях подобрения в недвижимия имот: апартамент №33, находящ се в гр.***.Претендираните
от тях подобрения се изразявали в следното:
1.
подмяна на плочките в
кухнята;
2.
поставяне на ламиниран
паркет в кухнята;
3.
поставяне на ламиниран
паркет в целия коридор на апартамента;
4.
подмяна на всички плочки в
банята, поставяне на окачен таван, поставяне на хънтър на тръбите, поставяне на
теракот на пода в банята;
5.
поставяне на тапети в целия
апартамент; .
6.
поставяне на желязна входна
врата на апартамента;
7.
замазване на тавана в целия
апартамент;
Стойността на така изброените направени подобрения възлизала на сумата от 10 000 лева. Считат
всичко подробно изброено за подобрение в имота, тъй като с извършването им се
увеличи функционалните качества на апартамента. Безспорно изброените подобрения
били подобрения в имота, защото не биха могли да се отделят от него без да
доведат до съществено увреждане на имота.
Всички посочени подобрения били направени от ищците по насрещния иск със съзнанието, че те са собственици на посочения имот поради факта, че
сключеният договор за покупко-продажба под формата на Нотариален акт №170 том
II, рег.№1597 дело № 101/2010г. на нотариус Стефка Чавдарова с район на
действие Районен съд гр.Стара Загора бил нищожен, сключен при
абсолютна симулация. Именно със съзнанието, че имотът, в
който живеели,
бил техен собствен, двамата ищци по насрещнния иск извършвали посочените подобрения в имота, както и го поддържали по тази причина. Направените подобрения в имота касаели периода м.юли 2010г. -
м.декември 2016г. Ищците по насрещния иск твърдят, че ако съдът приемел,
че ответницата по насрещния иск - В.И.Г. е собственица на спорния имот -
апартамент № 33 в гр.***, то същата щяла да се облагодетелства от направените подобрения.
А с оглед посоченото, следвало да се приеме, че подобренията били
направени от
ищците по насрещния иск К. и В. Великови, в
качеството им
на добросъвестни подобрители.
Искането на ищците по
насрещния иск до районния съд е да постанови решение, с което да осъди ответницата по този иск и ищца по първоначалния иск В.И.Г. да заплати на К.К.В. и В.Д.В. сумата от 10 000лева,
представляваща направени подобрения в имот - апартамент № 33 с адрес: ***, с които се е увеличила
стойността му Претендират за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата по насрещния
иск В.И.Г.,
която счита предявения насрещен иск за недопустим, като неконкретизиран.
По същество счита насрещният иск за неоснователен и недоказан. Твърди, че в жилището не били
извършени изобщо нито едно от твърдените строителни работи, като например -
„подмяна на плочките в кухнята”, „подмяна на всички плочки в банята и окачен таван” и
всички останали т.н. „подобрения”. Доколкото
съществували плочки в банята, в кухнята и другите „подобрения”,
посочени в насрещния иск, те били извършени преди продажбата на апартамента и били
включени в продажната му цена, платена от ответницата по насрещния иск.
Поради това те не подлежали на самостоятелно обезщетяване поради липса на
неоснователно обогатяване от нейна страна.
Ответницата по насрещния
иск представя като доказателства цветни
фотоснимки на процесното жилище, направени след нейния въвод
в жилището с протокол за въвод във владение от 28.05.2018г. на ПЧСИ Елена Г. по
изп.д.№ 1067/2018г. на ЧСИ Гергана Начева per.
№ 765. Видно било,
че жилището освен мръсно и разхвърляно било и изключително неподдържано.
Всички плочки в кухнята и банята, ламинираният паркет, тапетите и
останалото,
било направено преди повече от 20 години
с оглед на неговия вид и модел. Твърдените „подобрения” в насрещния иск били
толкова износени от времето, изхабени и повредени, че нямали
никаква стойност и пазарна цена. Ответницата по насрещния иск оспорва твърдението на ищците по насрещния иск относно периода на извършените
„подобрения”, като твърди, че те са съществували преди извършване на процесната
покупко-пордажба. Според нея насрещният иск бил погасен по давност.
Давностният срок на исковете за неоснователно обогатяване бил 5-годишен и към
момента на подаване на насрещния иск бил изтекъл срокът на
погасителна давност на исковата претенция за обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Това бил самостоятелен факт, годен да обуслови неоснователност на насрещния иск. Ищците по насрещния иск изобщо не уведомили ответницата като собственица на процесния имот, че искат да извършат подобрения в
него и не са получавали нейното съгласие за това.Твърди, че . ищците по насрещния иск не били „подобрители” в процесното жилище, тъй
като не били извършвали претендираните подобрения след закупуване на имота от ответницата. Още повече те не били „добросъвестни подобрители”,
както се твърдяло в насрещния иск. Не били
налице законовите основания, за да се приеме, че същите са били „добросъвестни
подобрители”.
Твърдението им, че са имали съзнанието, че
процесният апартамент е техен, тъй като сделката, с която го били
продали на
ответницата била нищожна като привидна, не било
законово основание да се приеме качеството им на „добросъвестни подобрители”. Въпросът с валидността на процесната сделка и липса на нейна нищожност
като привидна,
бил разрешен окончателно след като ВКС се произнесъл с
решение за нейната валидност. Следователно сделката била
валидна от момента на сключването й. Още повече – ответницата по насрещния
иск винаги и последователно в хода на предишния
съдебен процес с ищците по насрещния иск относно валидността на
покупко-продажбата оспорвала твърдението им, че сделката била нищожна. Поради това те нямали никакво правно основание да считат, че сделката е
нищожна и ако имали подобно съзнание то било без основание и противоправно. От
противоправното си поведение и съзнание ищците не можели да
черпят права. Ищците по насрещния иск предали ключовете от
жилището на ответницата чрез свой пълномощник на извършения въвод във владение с Протокол за
принудително отнемане на недвижим имот от 28.08.2018г. При
извършване на въвода не изразили никакви претенции за заплащане на подобрения,
нито искали да упражнят право на задържане на жилището. Исковата претенция се
появявала като насрещен иск по делото, което показвало, че този иск бил
защитна теза против първоначалния иск, отколкото действителна и обоснована претенция.
Ответницата по насрещния
иск моли съда да отхвърли предявения
насрещен иск като неоснователен и да й присъди направените
разноски по производството за този иск.
В съдебно заседание ищцата
по първоначалния иск поддържа исковата си претенция в размерите, след
допуснатото изменение на предявените искове, като чрез процесуалния си
представител доразвива изложените в исковата молба доводи за основателност на същите
и за неоснователност на насрещния иск.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответниците оспорва исковите претенция и излага
доводи за основателност на насрещния иск за извършени подобрения в процесния
апартамент.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения по делото нотариален акт № 170, том II, рег.№ 1597, дело №
101/21.04.2010г. на нотариус Стефка Чавдарова рег.№ 381, с район на действие PC-Стара Загора (л. 6-7 от делото), ответниците К.К.В. и В.Д.В.
са продали, а ищцата В.И.Г. е закупила следния недвижим имот: апартамент № 33, находящ се в град Стара Загора, ул. “Братя Жекови” №
111, вход А, ет.3, с площ от 75,92 кв.м., , ведно с принадлежащото му избено помещение № 13, с
площ от 4 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място.
Видно от нотариална покана, рег.№ 8193/27.12.2013г. по описа на нотариус Радка
Богданова (л. 8 от делото), връчена на 27.12.2013г. на В.Д.В. в лично качество и със задължение да предаде на К.К.В., В.И.Г. ги
е поканила на 13.01.2014 г. в нотариалната кантора на нотариуса да й предадат
владението на гореописания апартамент, като й предадат ключа за него. Със
същата покана ги е поканила да й заплащат и обезщетение за лишаване от ползване
на имота, считано от 27.12.2013г. в размер на 200 евро месечно. От констативен протокол от 13.01.2014г., акт № 6, том I, рег.№ 242/2014г.
на нотариус Радка Богданова с рег.№ 435 на НК (л. 9 от делото) се
установява, че ответниците не са се явили и не са предали ключа на
апартамента на ищцата.
С влязло в законна сила съдебно решение
№ 327/17 от 28.03.2018г. по гр.д.№ 5411/2016г. по
описа на ВКС, четвърто г.о., (л.24-30 от делото), съдът е признал за
установено по отношение на К.К.В. и В.Д.В., че В.И.Г. е собственик на
гореописания апартамент по силата на договор за покупко – продажба, обективиран
в нотариален акт № 170, том II, рег.№ 1597, дело № 101/21.04.2010г., като ги е осъдил да й предадат владението на
апартамента и да й заплатят обезщетение за ползването му без основание в размер
на 300 евро за периода от 27.12.2013г. – 21.02.2014г. Видно от мотивите на
съдебното решение, съдът е разгледал и приел за неоснователно възражението на К.К.В.
и В.Д.В. за нищожност на процесния договор поради абсолютна симулативност на
същия. К.К.В. и В.Д.В. са предявили това свое възражение и чрез самостоятелен
иск против В.И.Г., като в хода на настоящото дело, спорът е разрешен с влязлото
в законна сила прекратителното разпореждане на ОС – Стара Загора по гр.д. №73/2018г.
за недопустимост на производството, поради това, че този въпрос вече е решен с
влязлото в законна сила решение на ВКС, посочено по – горе, което разпореждане
е потвърдено с определение по ч.гр.д. № 375/2018г. на АС – Пловдив,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 514 от 02.11.2018г. по
ч.гр.д. №3480/2018г. на ВКС (л. 151 от делото).
Видно от представения по делото Протокол за принудително отнемане на
недвижим имот- въвод във владение от 28.05.2018г. (л.51-54 от делото), на
28.05.2018г. е извършен въвод във владение на ищцата в процесния апартамент от
ЧСИ Елена Г., като са били отстранени дотогавашните владелци К.К.В. и В.Д.В..
За изясняване на обстоятелствата по делото са разпитани като свидетели
Стефка Желева Тончева, Динко Грозев Господинов и Румяна В. Костандиева. От
свидетелските показания на св. Тончева се установява, че при покупката на
апартамента през 2010г. дъщеря й (ищцата) не получила ключове от същия, тъй
като ответниците я помолили да останат да живеят там още няколко месеца и тя се
съгласила. След една – две години дъщеря й започнала да подканя ответниците да
й предадат владението на апартамента, но те отказали и така започнали споровете
помежду им, като ответниците освободили същия едва през м. май 2018г., когато
ЧСИ извършил въвод във владение. Тази свидетелката още разказва, че предаденото
на дъщеря й В. жилище било в окаяно състояние – занемарено, неподдържано,
неосвежено. Казва още, че през 2009 г. е ходила в това жилище и когато през 2018г.
отново влязла в него, нямало нищо ново, никаква промяна, всичко било старо,
единственото ново, което видяла било в тоалетната – хънтър и плочки по пода.
Свидетелят Господинов, който бил нает от ищцата да огледа апартамента, тъй като
се занимавал с боядисване и шпаковки и да даде мнение какъв ремонт да се
извърши, разказва, че видял апартамента около м.октомври 2018г. и констатирал,
че тапетите били стари, набръчкани и с петна и били за смяна, на тавана имало
следи от теч, плочките били стари от едно време, банята била с излято корито, а
на пода имало мозайка. Свидетелката Костандиева, дъщеря на ответниците разказва
пък, че лично тя извършила ремонт на жилището и наела майстор, когато била в
България през март – април 2010 г., като всичко труд и материали й струвало
около 10 000 лева. Свидетелката подробно описва извършеното в апартамента - закупила тапети,
боя за прозорците и вратите, теракот, фаянс, вентилатор за тоалетната, хънтър,
пластмасова облицовка за банята, ламиниран паркет- всичко на стойност 9 000
лева, извикала майстор, който направил таваните, сложил теракот, хънтър с
лунички, тоалетна чиния, ламиниран паркет в кухнята и коридора, облицовал
мивките в банята и кухнята, а свидетелката сменила тапетите, боядисала
прозорците и вратите. Същата каза още, че всичко това е било извършено преди
датата на фиктивната покупко – продажбата на апартамента от В., като казва: „след
като беше извършен ремонта, тогава е минала сделката“ – л. 220 от делото, стр.
10, абзац първи от съдебния протокол от 28.02.2019г. Съдът кредитира свидетелските показания и на
тримата свидетели като пълни и логични,
пресъздаващи техни непосредствени впечатления, еднопосочни в отделни свои
части, като не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение тяхната
достоверност. Противоречието в показанията на св. Тончева и св. Костандиева в
частта относно това какво ново е имало направено в апартамента съдът цени като
несъществено, предвид казаното от св. Костандиева, че ремонтът е бил извършен
през м. март – април 2010г. преди нотариалното изповядване на договора за
покупко – продажба, т.е. изминал е значителен период от време преди през 2018г.
св. Тончева да види апартамента.
За определяне на размера на претендираното от ищцата обезщетение за
лишаване от ползване на апартамента и мораторната лихва върху него за
посочените в исковата молба периоди бе допусната съдебно – икономическа
експертиза с вещо лице Г.К., което даде заключение, че средният месечен наем на
апартамент, съвпадащ с параметрите на процесния, за посочените в исковата молба
периоди, е в размер общо на сумата от 17387,97 лева, както за времето от 03.05.2013г. до 26.12.2013г. (сумата е от 2369,03 лева) и за времето от 22.02.2014г. до 03.05.2018г. (сумата е от 15632,24 лева), а
мораторната лихва за тези периоди е 4157,35
лева. Поради това, че вещото лице
заяви в съдебно заседание, че не разполага с оценителска правоспособност за
оценка на недвижи имоти и предвид
направеното оспорване на заключението от процесуалния представител на ответниците
на това основание, съдът допусна повторна съдебна експертиза със същите задачи,
като назначи за вещо лице Г.И., притежаващ оценителска правоспособност за
оценка на недвижими имоти. Видно от заключението на вещото лице по повторната
експертиза, същото е извършило оглед на процесния апартамент, като е приложило
към заключението и направени от него снимки на апартамента при огледа и е определило,
че средният месечен наем на апартамент, съвпадащ с параметрите на оценявания,
за периода от 03.05.2013г. до 26.12.2013г. е в размер на 1680 лева и за периода от 22.02.2014г. до 03.05.2018г. е в размер на
13 775 лева или общо сумата за
двата периода е 15 455 лева, като е изчислило, че мораторната лихва заю
тези перииоди е в размер на 3 467 лева.
Видно от изчисленията на вещите лица и по първоначалната и по повторната
експертизи в частта относно мораторните лихви, и двете вещи лица не са
изчислили лихвите за посочения в исковата молба период от
03.05.2015г. до 02.03.2018г., а са ги изчислили за периодите, за които се претендират обезщетенията
за лишаване от право на ползване, т.е. не са изпълнили правилно втората им
поставена задача.
Гореизложеното относно изчисленията на двете вещи лица, касаещи
мораторните лихви, наложи по делото да бъде назначена допълнителна съдебно –
икономическа експертиза, която да отговори на въпроса за размера на мораторните
лихви за периода от 03.05.2015г. до 02.03.2018г. в два варианта, като изходи
от определените от вещото лице по първоначалната експертиза размери на месечни
наемни цени и като изходи от определените такива от вещото лице по повторната
експертиза. Видно от заключението по тази експертиза, вещото лице В.Н. е
определила за претендирания с исковата молба период 03.05.2015г.
до 02.03.2018г.,
мораторните лихви, както следва: мораторните лихви върху обезщетенията за
ползване в размерите, определени по първоначалната експертиза са 3324,12 лева, а
по повторната експертиза са 2771,52 лева
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Разпоредбата на чл.59 от ЗЗД урежда общия състав на неоснователното
обогатяване, включващ следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняване на друго лице, свързано със съответното обогатяване,
отсъствие на основание за обогатяването и липса на възможност за защита на
обеднелия чрез друг иск. Типичен пример за такова неоснователно обогатяване е
ползването на чужд имот без основание. Съгласно установената съдебна практика
ако ответникът ползва имота без правно
основание отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от
него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика
и обогатяването на ползвателя/държателя са една и съща сума, измерваща се в пазарен
наем за процесния имот, който би получил за спорния период /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/79 г., Пленум на ВС, решение № 587 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
941/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 55 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
652/2011 г., III г. о., ГК и решение № 267 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
13/2013 г., III г. о., ГК, решение №
252 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2014 г., III г. о., ГК, решение №
276/22.10.2013г. по гр.д. № 1172/2012г., ІVг.о., ГК/.
В
случая страните не спорят, а и от събраните доказателства по делото, се
установява по безспорен начин, че на 21.04.2010г. ответниците
са продали имота на ищцата и са останали да го ползват без основание до 28.05.2018г.
Оттук следва, че ответниците дължат на ищцата обезщетение за лишаване от
ползване за претендираните с исковата молба периоди: за времето от 03.05.2013г. до 26.12.2013г. и за времето от
22.02.2014г. до 03.05.2018г. При общия фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД вземането е изискуемо от
деня на получаване на престацията, поради което не следва да бъде отправяна
писмена покана до длъжника / решение № 298/14.12.2011г. по гр.д. № 1502/2010г., II г.о., ГК, решение № 394/27.11.2015г. по гр.д. № 3034/2015г., IV г.о., ГК/.
Що се отнася до размера на претендираното обезщетение
за лишаване от ползване за горепосочените периоди, съдът намира, че следва да
даде вяра на заключението по повторната съдебна експертиза и на база
изчисленията на вещото лице за средния месечен пазарен наем за процесния
апартамент, да го определи за периода от 03.05.2013г. до 26.12.2013г. в размер на 1680 лева и за периода от 22.02.2014г. до 03.05.2018г. в размер на
13 775 лева или общо сумата от 15 455 лева за двата периода,
по следните съображения: Първо, установи се по делото, че вещото лице по първоначалната
съдебно - икономическа експертиза не притежава оценителска правоспособност за
оценка на недвижими имоти. Второ, съдът констатира грешка при изчисленията на
това вещо лице, което е определило, че средният месечен наем на апартамент,
съвпадащ с параметрите на процесния е 17 387,97 лева за двата периода,
посочени от ищцата, която именно и увеличи иска си по чл. 59 ЗЗД до този размер
от 17 387.97 лева. Това обаче не отговаря на посоченото от същото вещо
лице, че средният месечен наем за времето от 03.05.2013г. до 26.12.2013г. е 2369,03
лева, а за времето от
22.02.2014г. до 03.05.2018г. е 15632,24 лева, защото сборът на тези суми прави доста по – висока по
размер сума, а именно сумата от 18 001,27 лева. Трето, вещото лице по
повторната съдебно – икономическа експертиза притежава лиценз за оценителска
правоспособност на недвижими имоти (виж съдебен протокол от 28.02.2018г.),
поради което неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител
на ищцата за липса на компетентност у същото да изготви експертизата. И нещо по
– важно, това вещо лице (за разлика от първото вещото лице) е направило лично
оглед на апартамента, направило е и е приложило снимки на същия и изхождайки от
конкретните характеристики точно на процесния апартамент е дало заключение за
средния месечен наем на апартамента, а не е изхождало само от аналози, както
това е сторило вещото по първата експертиза.Така че съдът намира, че следва да
кредитира заключението на повторната съдебна експертиза в частта относно
отговора на първия поставен въпрос за определяне на средния месечен наем на
апартамента. Това че вещото лице е озаглавило експертизата си като съдебно –
техническа, а не като съдебно – икономическа, каквито възражения прави
процесуалният представител на ищцата, по никакъв начин не се отразява на
правилността на заключението му, защото видно от съдържанието на същото то е
отговорило пълно и точно на поставения въпрос. Съдът не дава вяра и на
първоначалната и на повторната експертизи в частта относно отговора на втория
въпрос за обезщетението за забава, защото и двете вещи лица са изчислили същото
не за периода, посочен в исковата молба, което наложи назначаване на
допълнителна съдебно – икономическа експертиза, която да отговори само на този
втори въпрос.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
ответниците дължат на ищцата обезщетение за ползване на процесния апартамент без
правно основание в размер на 1680 лева за периода от 03.05.2013г. до 26.12.2013г. и в размер на 13 775 лева за периода от 22.02.2014г. до 03.05.2018г. или общо сумата от 15 455 лева за двата периода, като до този размер
следва да бъде уважен предявеният иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, а над този размер до
пълния претендиран размер от 17 387,97 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Що се касае до иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за ползване на процесния
апартамент без правно основание, то за да изпаднат ответниците в забава е
необходимо отправянето на покана за плащане на обезщетение съгласно чл. 84,
ал.2 ЗЗД (решение № 48/10.09.2012г. по гр.д. № 237/2011г., II т.о., ГК). По делото не е спорно, че ответниците с получената от тях на 27.12.2013г. покана са
поканени от ищцата да й заплащат обезщетение за лишаване от ползване на имота,
считано от 27.12.2013г. в размер на 200 евро месечно. В случая ищцата
претендира заплащане на обезщетение за забава върху обезщетението за ползване
на процесния апартамент без правно основание за период от близо три години
назад от подаване на исковата молба и по – точно за периода от 03.05.2015г. до 02.03.2018г.. Вещото лице по допълнителната съдебно - икономическа експертиза,
чието заключение е неоспорено от страните и съдът го кредитира като пълно,
точно и компетентно изготвено, е определило, че за периода от 03.05.2015г. до 02.03.2018г.., отчитайки, че падежът на месечното плащане е 28 – мо число на
следващия месец, мораторните лихви върху обезщетенията за ползване по
повторната експертиза са 2771,52 лева.
Предвид горното предявеният иск с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в размер на 2 771,52 лева за
периода от 03.05.2015г. до
02.03.2018г. и отхвърлен над този размер до пълния
претендиран размер от 4157,35 лева.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 72, ал.1 ЗС за заплащане на сумата от 10 000 лева за
подобрения, извършени от ответниците по първоначалните искове в процесния
апартамент: Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗС урежда правото на добросъвестния
владелец да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е
увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, като чл. 68, ал. 1
ЗС определя владението като държане на чужда вещ с намерение да се свои, а чл.
70 ЗС съдържа дефиниция на
добросъвестния владелец. В случая безспорно се установи, че е правен ремонт от Великови
на процесния апартамент, но че този ремонт е извършен преди договора за покупко
- продажба, по силата на който те са продали апартамента на В.Г.. Именно
дъщерята на Великови –Румяна В. Костандиева, разпитана като свидетелка по
делото, закупила материалите за ремонта и наела майстор да го извърши, вложила
и свой личен труд, разказа, че всичко това е било извършено преди да мине
сделката за покупко – продажба. Следователно ищците по насрещния иск В. и К.
Великови са вложили средства и са извършили ремонт на апартамента си като негови
собственици преди да го продадат на В.Г., а не като владелци и подобрители на
чужд имот. Не се събраха никакви доказателства да са извършвани подобрения в
имота след продажбата на апартамента на В.Г.. Оттук следва неоснователността на
предявения насрещен иск и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските: По първоначалните искове ищцата е направила следните разноски: 1095,63 лева за ДТ (л. 31, 198), 1340 лева – за адвокатско
възнаграждение – (л. 10а), 150 лева – депозит за вещо лице по първоначалната
експертиза (л.132), 100 лева -
възнаграждение за вещо лице по допълнителната експертиза (л. 250). На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените
разноски по първоначалните искове в размер на 1787,27 лева, съразмерно с уважената
част от първоначалните искове. По първоначалните искове ответниците са
направили разноски в размер на 290 лева за възнаграждение за повторната
експертиза. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответниците направените разноски в размер на 97,01 лева, съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
По насрещния иск и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищците по него следва да заплатят на ответницата направените от нея
разноски за процесуално представителство в размер на 850 лева (л. 102).
При присъждането на адвокатските
възнаграждения съдът изхожда само от уговореното по отношение на тях в
договорите за правна помощ, представени по делото. Неоснователни са исканията
на процесуалния представител на ищцата В.Г., наред с тях, да й се присъдят и
пътни и дневни разноски, тъй като
понятието „възнаграждение за един адвокат” обхваща, както възнаграждението на
адвоката за положения труда, така и обезщетението за направените извънредни
разходи – пътни и дневни, които същият прави за защита на доверителя си по
делото (определение № 24/17.02.65 г. по ч.гр.д. № 405/65 г. на II г.о., Гражданско
процесуално право, НИП, издание 2007 г.).
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.К.В.,
ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН **********,***,
да заплатят на В.И.Г., ЕГН **********,***, следните
суми: сумата общо в размер на 15 455 лева, представляваща обезщетение за ползване без
правно основание, за периода от
03.05.2013г. до 26.12.2013г. и
за периода от 22.02.2014г. до
03.05.2018г., на апартамент №33, находящ се в град Стара Загора, улица
Братя Жекови №111, вход А, на трети етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№68850.518.553.4.33, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Стара Загора, одобрени със заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска – 03.05.2018г. до окончателното заплащане на
сумата, както и сумата в размер
на 2 771,52
лева – обезщетение за забава в плащането на
обезщетението за ползване без правно основание на апартамента за
периода от 03.05.2015г. до 02.03.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
59, ал.1 ЗЗД над присъдения размер от 15 455 лева до
пълния претендиран размер от 17 387,97 лева и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД над
присъдения размер от 2 771,52 лева до пълния претендиран размер от 4157,35 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.К.В., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН **********,***, против В.И.Г.,
ЕГН **********,***, иск по чл. 72,
ал.1 ЗС за заплащане на сумата от 10 000 лева за направени от тях в
качеството им на добросъвестни владелци на подобрения в апартамент №33, находящ се в град
Стара Загора, улица Братя Жекови №111, вход А, на трети етаж, съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №68850.518.553.4.33, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени със заповед
№РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.К.В.,
ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН **********,***, да заплатят на В.И.Г., ЕГН
**********,***, сумата в размер на
1787,27 лева, представляваща направените от нея разноски, съразмерно с уважената
част от първоначалните исковете и сумата
в размер на 850 лева, представляваща направените от нея разноски по
насрещния иск.
ОСЪЖДА В.И.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на К.К.В., ЕГН ********** и В.Д.В., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 97,01 лева, представляваща
направените от тях разноски съразмерно с отхвърлената част от първоначалните
искове.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: