Р Е Ш
Е Н И Е
№ 149
гр. Брезник, 21.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 16.10.2019г., II-ри състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Веселин Хайдушки
при секретаря М. Г. като
разгледа гр.дело № 197 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове от “Чез електро България” АД, гр. София, ЕИК********* срещу В.С.П.. Твърди се, че страните са били в облигационно
правоотношение по силата на Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на “Чез електро България” АД, в изпълнение на които в периода 05.08.2016
г. – 05.05.2017г. ищецът е доставял ел.
енергия, консумираната от ответника, без да е
заплатена. По реда на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. д. № 08201/2018 г. на Пернишки районен
съд срещу П. за заплащане на сумите: 276.03 лв. – главница за неизплатена ел.
енергия за периода 05.08.2016 г. – 05.05.2017г.; 48.50 лв. –закона лихва за
забава, считано от 06.10.2016 г. – 09.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
до изплащане на вземането, както и
разноски по заповедното производство в размер на 83,00 лв. Длъжникът е възразил срещу вземането по заповедта
за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от
предявяване на иск с петитум да бъде признато за установено, че ответникът
дължи процесните суми. Претендират се разноски в исковото производство.
Ответникът в указания срок е подал отговор по исковата молба, като оспорва иска по
основание и размер, като заявява, че между ответника и ищцовото дружество няма
облигационна връзка и ответника няма качество на потребител на ел. енергия за
исковия период, тъй като не е собственик или ползвател на посоченото жилище. На
следващо място посочва, че от 2014г. е настанен за постоянно в „*************“ ЕООД в гр. Брезник.
В съдебно заседание
ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание
ответника, оспорва дължимостта на вземането, претендирано от ищцовото
дружество.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество
„ЧЕЗ Електро България“ АД е подало на 20.11.2018 г. до Районен съд Перник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответника В.С.П. за дължими суми за ползвана електрическа енергия за периода от
05.08.2016 г. до 05.05.2017 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. Перник,
ул. „***************“ № **.
Въз основа на това
заявление е образувано ч. гр. д. № 08201/2018 г. по описа на ПРС, по което в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 6166/23.11.2018
г. против длъжника и настоящ ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение ответника В.С.П. е
депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от
съобщаването заявителят „ЧЕЗ Електро България“ АД е предявил настоящия
положителен установителен иск.
По делото са
представени и приети 7 бр. фактури, с получател – ответника В.С.П., както
следва: фактура № ********** от 10.09.2016г. на
стойност 3.01лв. за периода от 05.08.2016г. до 04.09.2016г.; фактура № ********** от 09.10.2016г. на стойност 17.00лв. за
периода от 05.09.2016г. до 05.10.2016г.; фактура № **********
от 10.11.2016г. на стойност 13.85лв. за периода от 06.10.2016г. до
04.11.2016г.; фактура № ********** от 08.12.2016г. на
стойност 0.32лв. за периода от 05.11.2016г. до 05.12.2016г.; фактура № ********** от 11.01.2017г. на стойност 138.73лв. за
периода от 06.12.2016г. до 05.01.2017г.; фактура № ***********
от 10.02.2017г. на стойност 102.90лв. за периода от 06.01.2017г. до
31.01.2017г. и фактура № *********** от 11.05.2017г. на
стойност 0.22лв. за периода от 06.04.2017г. до 06.04.2017г.
Наред с това по
делото са представени и приети Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД, счетоводна справка за
консумация на клиента, издадена от ищцовото дружество, както и справка –
извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания за обект, находящ се в
гр. Перник, ул. „********“ № ** с ИТН: *************,
с отразяване в последната на количеството използвана ел. енергия за периода от
05.08.2016 г. до 05.05.2017 г.
По делото е
представена сл. Бележка в уверение на това, че ответника В.С.П. е настанен в „*********************“ ЕООД на 04.11.2014г., лицето
пребивава постоянно в дома и не го е напускал до 09.07.2019г.
По делото е
изискано служебно от Община Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“, справка
за подадени данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в
гр. Перник, ул. „*************************“ № **. От която е видно, че ответника не фигурира в същата.
Приетото за установено
от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от
процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което
е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с
издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на
вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по
същество искът е неоснователен по следните съображения:
За уважаване на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника електроенергия
срещу задължение на последния да заплаща стойността ù, че е доставил
определено количество електроенергия, посочено в изброените в исковата молба
фактури, единичната цена на потребената ел. енергия, както и общия размер на
претенцията си и начина на начисляването ù и че за ответника е
възникнало задължение за плащане на исковата сума.
За да възникне
задължение за плащане на доставена ел. енергия, то следва на първо място да се
установи качеството на потребител на ответника по иска.
По силата на чл.
98а, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия.
По делото са
представени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЧЕЗ Електро България“ АД. Съгласно чл. 19, ал. 1 от същите потребителят е
длъжен да заплаща потребената електрическа
енергия веднъж месечно, като по
силата на чл. 4, ал. 2 потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа.
От горните
разпоредби следва, че за да се приеме, че ответника е потребител на
електрическа енергия, то трябва да се установи, че е собственик или ползвател
на имот, като ползва ел. енергия за домакинството си.
Предвид събраните
по делото доказателства, съдът намира, че не е установено, че през исковия
период ответника е притежавал качеството потребител на ел. енергия, което е
достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск. По делото липсват
доказателства, от които да може да се направи извода, че ответника е бил
собственик или ползвател на имота за процесния период. Напротив, от представената
справка от община Перник за подадени данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ за
недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. „***************“
№ **, ответника липсва като декларатор на посочения имот. Сам
по себе си фактът, че на името на ответника е открита партида за доставка на
ел. енергия, не е достатъчен, тъй като по делото не е установено въз основа на
какви документи е извършено откриването на партидата.
Предвид изложеното,
неоснователно се твърди в депозираната искова молба, че ответника е страна по
договор за продажба на електрическа енергия, който договор не е прекратен и същият
дължи всички суми, начислени по откритата на негово име партида от момента на
сключване на договора до неговото прекратяване. За да могат да възникнат
облигационни правоотношения между страните, ответника следва да има качеството
на потребител по смисъла на закона, каквито доказателства по делото липсват.
По изложените
съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на
спора на на ищцовото дружество не се дължат разноски. Ответника не е поискал
присъждане на такива.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК: **************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***************“ № *** р-н „*****“, бл. „*******“, „***********“
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника В.С.П., ЕГН:********** с
настоящ адрес: *** дължи сумите: 276.03 лв. – главница за неизплатена ел.
енергия за периода 05.08.2016 г. – 05.05.2017г.; 48.50 лв. –закона лихва за
забава, считано от 06.10.2016 г. – 09.11.2018 г., ведно със законната лихва,
считано момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
до изплащане на вземането, както и
разноски по заповедното производство в размер на 83,00 лв., като неоснователен
и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 08201/2018 г. по описа на РС-Перник да се върне на съответния състав на
ПРС, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: