Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.12.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 2396 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 503905/08.10.2018 г., постановено по гр. д. № 80595/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав, са отхвърлени изцяло предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове за признаване за установено, че „Н.“ ЕООД дължи на „С.и.“ ЕООД, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата от 16 830 лв. - възнаграждение, дължимо за извършени СМР, за което е издаден акт обр. 19 от 28.10.2010 г. и фактура № 170/30.10.2010 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 18.09.2015 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.86 ЗЗД – за сумата от 8 406, 85 лв. - лихва за забава за периода 01.11.2010 г. - 17.09.2015 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 56756/2015 г. на СРС, 71 състав. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2 300 лв. - разноски за производството.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ищеца „С.И.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Процесната фактура е осчетоводена
при ищеца. Ответникът не е представил счетоводни документи на вещото лице, а е
представил само документи за анулиране на процесната
фактура от 2010 г. Анулирането на фактурата 6 години след нейното издаване и
изготвянето на документи във връзка с това е сторено от ответника единствено за
целите на настоящото производство. На вещото лице е представен протокол № 118
без дата, с дата на данъчно събитие от 04.01.2016 г. за анулиране на процесната фактура. Ответникът е представил платежно
нареждане от 31.03.2017 г. за връщане на ползвания ДДС на ТД на НАП - София
град. Ответникът е върнал ползвания ДДС, но е следвало да го върне, ведно с
изтеклите лихви за 6 години. Твърди, че ищцовото
дружество не е запознато с предоставения на вещото лице протокол № 118 и е
узнал за него от експертното заключение. Съгласно чл.116 и чл.117 ЗДДС
ответникът е могъл да анулира фактурата един месец след издаването й, а не
почти 6 години след издаването. Също така при анулиране на фактурата следва да
се уведоми насрещната страна, което не е сторено. С оглед на това счита, че
протоколът за анулиране е съставен за целите на съдебния процес. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „Н.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че
направеното оспорване на приемо - предавателния
протокол от 28.10.2010 г. и фактура № 170/30.10.2010 г. е доказано по делото.
Ищецът не е установил с надлежни доказателства, че са извършени сочените от него
СМР. По делото е доказано, че описаните в исковата молба СМР не са извършени в
обект в гр. Панагюрище. Твърденията на ищеца, че е изпълнил поръчка за
изработване на тръби за климатична инсталация на ишлеме без да представи
договор за това и доказателства да получени материали и приета поръчка за
изработка на детайли за климатична инсталация. По този начин счита, че ищецът
признава, че не е извършил описаните в исковата молба СМР. Моли съда да
потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени установителни искове съответно с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК
вр. чл.266, ал.1 33Д и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с ответника са имали трайни търговски отношения.
Ответникът е възложил на ищеца извършването на СМР за обект Панагюрище. За
извършените СМР е съставен акт образец 19 от 28.10.2010 г., подписан от
представители на двете страни и е издадена данъчна фактура № 170/30.10.2010 г.
за сумата от 16 830 лв. Въпреки отправените многократни покани ответникът не е
платил посочената сума, както и лихвата за забава. За тези вземания е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр. д. № 56756/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 71 състав, срещу която ответникът е депозирал възражение.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника,
че му дължи сумата от 16 830 лв. - главница, сумата от 8 406, 85 лв. - лихва за
забава за периода 01.11.2010 г. - 17.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, като му присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че между страните никога не е
подписван договор за извършване на СМР за изработка на тръбен път за климатична
инсталация с топлоизолация на непосочена сграда в гр. Панагюрище. Описаните в
протокол № 19 дейности не са извършени от ищеца по възлагане на ответника. В приемо - предавателния протокол не са описани какви
конкретни трудови дейности са извършени по т. нар. „тръбен път за климатична
инсталация с хидроизолация“. Представената по делото фактура № 170/30.10.2010
г. не конкретизира характера и видовете работи, нито е посочен конкретния
обект, на който са извършени тези СМР. Твърди, че фактурата не е подписана от Т.К.,
поради което я оспорва, както счита, че не отговаря на изискванията на ЗСчет.
След изтичане на срока за писмен отговор ответникът
е направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираната
лихва за периода 01.11.2010 г. - 17.09.2012 г. в размер на 3 180 лв.
Въз основа на заявление от 18.09.2015 г., подадено от „С.И.“ ЕООД е постановена заповед за изпълнение на парично вземане от 20.10.2015 г. по гр. д. № 56756/2015 г. по описа на СРС, IІ ГО, 71 състав, срещу „Н.“ ЕООД за сумата от 16 830 лв. - главница по фактура № 170/30.10.2010 г., ведно със законната лихва от 18.09.2015 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 8 406, 85 лв. за периода от 01.11.2010 г. до 17.09.2015 г., както и 1 233, 29 лв. - сторени по делото разноски, от които: 504, 74 лв. - държавна такса и 728, 55 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, с което оспорва съществуването на задълженията, за които е постановена същата.
Ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция.
Съгласно представения по делото приемо
- предавателен протокол № 1, образец 19 от 28.10.2010 г., с посочен възложител
„Некстайм“ ЕООД и изпълнител „С.И.“ ЕООД, обект -
изпълнение на СМР за климатична инсталация - сграда гр. Панагюрище,
представителите на възложителя и изпълнителя, след проверка на място
установили, че за периода до 28.10.2010 г. са изпълнени без забележка и
подлежат на заплащане въз основа на този протокол следните видове дейности:
изработка на тръбен път за климатична инсталация с топлоизолация - само труд:
637, 50 при единична цена от 22 - 14 025
лв., а с начислен ДДС - 16 830 лв. Протоколът е подписан от името на
възложителя от Т.К., а от името на изпълнителя - от Любомир Томов.
Съгласно фактура № 170/30.10.2010 г. стойността на
СМР за обект Панагюрище е на стойност от 14 023 лв., а с начислен ДДС - 16 830
лв.
От заключението на вещото лице А.Т.по изслушаната
пред СРС съдебно - счетоводна експертиза се установява, че данъчна фактура №
170/30.10.2010 г. е с посочено основание „СМР за обект Панагюрище“ с данъчна
основа 14 025 лв. и 2 805 лв. ДДС или общо в размер на 16 830
лв. Няма плащане по тази данъчна фактура. При ищеца фактурата е редовно
осчетоводена съгласно изискванията на ЗСчет и ЗДДС и
приложимите счетоводни стандарти. Ответникът не е предоставил възможност за
проверка на осчетоводяването на процесната фактура.
Управителят на ответното дружество е уведомил вещото лице по телефона, че процесната фактура е осчетоводена погрешно, включена е в
дневника за покупки и справка - декларация за ДДС и на това основание
дружеството е ползвало ДДС, но предстои анулиране. На вещото лице е предоставен
протокол № 118, без дата на издаване, с дата на данъчно събитие - 04.01.2016 г.,
с основание чл.116 ЗДДС във връзка с погрешно осчетоводена фактура №
170/30.10.2010 г. за анулиране на стойността на същата в размер на 14 025 лв. и
2 805 лв. ДДС. Съгласно предоставената от ответника счетоводна информация
„Аналитичен регистър за данъчен период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г.,
разглежданата фактура е анулирана и сметка 401 „Задължения към доставчици“ е
намалена със сумата от 14 025 лв., а сметка 453 „ДДС“ - е намалена със сумата
от 2 805 лв. На вещото лице е представено платежно нареждане от 31.03.2017 г.
на ответника за банков превод от 07.04.2017 г. по сметката на ТД на НАП София
град, офис Изток, на сумата от 2 805 лв., с основание ДДС протокол 118.
Ответникът не е предоставил на вещото лице дневник за покупки за данъчен период
м.01.2016 г., за да се прецени дали анулираната данъчна фактура №
170/30.10.2010 г. е отразена с отрицателен знак - изискване при анулиране в
данъчен период, различен от периода на издаване на фактурата. На вещото лице не
е предоставена коригирана справка декларация поради неправилно отразен документ
в отчетните регистри. Ищецът не е запознат с изготвения протокол № 118, в
нарушение на чл.116, т.4 ЗДДС. Заповеди за командироване на работници от ищцовото дружество за изпълнение на дейности на обект в гр.
Панагюрище. Процесната услуга е на ишлеме - с
материал на възложителя и в цената е калкулиран само труд, без материали и
сметка 304 е безпредметна. При ищеца няма осчетоводени разходи за командировка
за обект в гр. Панагюрище.
В проведеното на 26.04.2017 г. открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че след депозиране на експертното заключение
е получило на електронната си поща от ответника коригирана справка – декларация
и дневник „Покупки“ с подписи на главен счетоводител и управител, с поставен
печат, както и уведомление за приемане на данните без подпис и печат за данъчен
период м.03.2017 г., в които е отразено анулираната фактура № 170/30.10.2010 г.
с отрицателен знак. Вещото лице приема, че реда, по който ответникът е извършил
корекцията на отразени неправилно в счетоводните регистри документи, не е
съобразен с изискванията на чл.126, ал.3 ЗДДС и чл.75 ЗКПО от 2013 г. В разглеждания
случай в резултат на анулиране на разглежданата фактура финансовият резултат на
ответника е променен в нарушение на чл.75 ЗКПО, като печалбата е увеличен Това
налага ответникът да уведоми отново съответната ТД на НАП за извършената
корекция на допуснатите счетоводни и данъчни грешки от минали отчетни периоди в
случая 2010 г., а не годината на откриване на грешката. Също така вещото лице
приема, че по отношение на процесната фактура не е
водено редовно счетоводството на ответното дружество.
На 26.04.2017 г. ответникът е депозирал в ТД на НАП
София уведомление във връзка с погрешно осчетоводена фактура № 170/30.10.2010
г. и съставен протокол за анулиране по чл.116 ЗДДС от 01.03.2017 г., който е
включен в ДДС дневниците за м.03.2017 г. на дружеството. По делото е представен
дневник на покупките на ответника за м.03.2017 г.
С определение, постановено в проведеното на
27.09.2017 г. открито съдебно заседание, на основание чл.183 ГПК представените
по делото в заверен препис приемо – предавателен
протокол и фактура № 170/30.10.2010 г., на стр.5 и 6 от делото са изключени от доказателствения материал.
Във връзка с ангажираните след изслушване на
основното експертно заключение писмени доказателства пред СРС е изслушана
допълнителна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице А.Т.. От
допълнителното заключение се установява, че в счетоводните регистри на
ответника са отразени счетоводни операции, с които процесната
фактура, издадена от ищеца за стопанска операция „услуга – СМР“ е анулирана през
м.01.2016 г. Анулирането е отразено в раздел „Задължения към доставчици“ в
пасива на годишния баланс за 2016 г. и в дневника за покупки за данъчен период
м.03.2017 г. В ТД на НАП има данни да внесена сума в размер на 2 805 лв.
на 19.04.2017 г. и анулирана фактура № 170/30.10.2010 г. с отрицателен знак. По
отношение представеното по делото уведомление отговорът от ТД на НАП е бил, че
с посоченото уведомление лицето не съобщава за необходимостта от корекции,
съобразно чл.75 ЗКПО относно отразени неправилно в отчетните регистри документи
от минал отчетен период. Счетоводните записвания в ответното дружество по
сметка 401 „Задължения към доставчици за м.01.2016 г. и дневник покупки за
м.03.2017 г. за анулиране на процесната фактура
отговарят на счетоводните стандарти. Счетоводно процесната
фактура е анулирана.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи,
че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен
иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Налице е спор между страните дали са обвързани от
облигационна връзка или не.
За установяване на спорното правоотношение ищецът е
представил по делото фактура № 170/30.10.2010 г. за СМР за обект Панагюрище на
стойност 16 830 лв. с ДДС, както и приемо –
предавателен протокол за обект – сграда гр. Панагюрище, изпълнение на СМР за
климатична инсталация. Във връзка със своевременно направени оспорвания
автентичността на тези писмени доказателства решаващият съд е изискал на
основание чл.183 ГПК оригиналите или официално заверени преписи от оспорените
документи. Като е констатирал, че в рамките на повторно предоставения на ищеца
срок не са представени оригиналите на посочените документи, представените по
делото преписи са изключени от доказателствения
материал по делото. Жалбоподателят не е изложил оплаквания относно прилагането
на санкционните последици на чл.183, изр.2 ГПК, поради което този въпрос е
извън пределите на въззивния контрол и не следва да
се обсъжда. Ето защо изводи относно наличието на облигационно правоотношение
между страните не могат да се градят върху оспорените от ответника доказателства,
които са изключени от доказателствения материал.
По делото е изслушана основна и
допълнителна съдебно – счетоводни експертизе. От
изготвените експертни заключения, които не са оспорени от страните и съдът
възприема като компетентно дадени, се установи, че няма плащане по процесната данъчна фактура № 170/30.10.2010 г. на стойност
от 16 830 лв. При ищеца фактурата е редовно осчетоводена съгласно изискванията
на ЗСчет и ЗДДС и приложимите счетоводни стандарти. В счетоводните регистри на ответника са отразени
счетоводни операции, с които процесната фактура,
издадена от ищеца за стопанска операция „услуга – СМР“ е анулирана през
м.01.2016 г. Анулирането е отразено в раздел „Задължения към доставчици“ в
пасива на годишния баланс за 2016 г. и в дневника за покупки за данъчен период
м.03.2017 г. В ТД на НАП има данни да внесена сума в размер на 2 805 лв.
на 19.04.2017 г. и анулирана фактура № 170/30.10.2010 г. с отрицателен знак.
Счетоводните записвания в ответното дружество по сметка 401 „Задължения към
доставчици за м.01.2016 г. и дневник покупки за м.03.2017 г. за анулиране на процесната фактура отговарят на счетоводните стандарти.
Счетоводно процесната фактура е анулирана.
Съгласно трайната съдебна практика вписването на фактурата
в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, имащи статут на
търговци, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС
при наличие на данъчна регистрация и ползването на данъчен кредит във връзка с
нея, са обстоятелства, релевантни за установяване възникване на продажбеното
правоотношение, по повод на което е била съставена. Също така фактурата може да
се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като
законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи.
Изложеното се отнася и за договора за изработка. Предпоставка за това е обаче съставената
фактура да съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид
на стоката, респ. услугата, стойност, начин на плащане, имената на лицата,
положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й -
решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 20
от 25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г., на ВКС, ТК, І ТО и др.
В случая съгласно основното експертното заключение процесната фактура е с посочено основание „СМР за
обект Панагюрище“, с данъчна основа 14 025 лв. и 2 805 лв. ДДС или
общо в размер на 16 830 лв. При така описаното основание за издаване на
данъчната фактура не може да се направи обоснован извод за спорното
правоотношение и неговото съдържание – вида на строително-монтажните дейности;
техния обем; конкретния обект, на който са извършени. Същевременно ответникът
своевременно е оспорил тези обстоятелства и те са спорни в отношенията между
страните. Ето защо спорното правоотношение не може да се установи и въз основа
на счетоводните записвания. Същевременно ищецът не е ангажирал други
доказателства в тази насока. С изготвения по реда на чл.140 ГПК доклад на
делото решаващият съд е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест за
установяването на облигационното правоотношение между страните по договор за
изработка със съдържанието, твърдяно в исковата молба. След като ищецът не е доказал
наличието на валидно възникнало правоотношение с ответника, предявеният иск се
явява изцяло неоснователен само на това основание.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че са неоснователни релевираните
от жалбоподателя доводи за ненадлежно анулиране на процесната
данъчна фактура. Съгласно неоспореното от страните допълнително експертно
заключение счетоводните записвания в
ответното дружество по сметка 401 „Задължения към доставчици за м.01.2016 г. и
дневник покупки за м.03.2017 г. за анулиране на процесната
фактура отговарят на счетоводните стандарти, като счетоводно процесната фактура е анулирана. Нужно е да се отбележи, че
дори да са налице допуснати нарушения при счетоводното отразяване на
анулирането на данъчната фактура, това не води до основателност на предявения
иск, тъй като от счетоводно отразената данъчна фактура не могат да се направят
обосновани изводи за възникнала облигационна връзка между страните и нейното
съдържание.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на
2 000 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 07.11.2019 г. за осъществяване на процесуално
представителство на страната във въззивното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
503905/08.10.2018 г., постановено по гр. д. № 80595/2015 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 71 състав.
ОСЪЖД „С.И.“ ЕООД, ЕИК *********, с
адрес ***, да заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, с адрес гр. София, бул. „******
и съдебен адрес *** – адв. Я.В., сумата от 2 000 (две хиляди) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.