Р Е Ш Е Н И Е № 197
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.
Видин, 20.03.2020г.
Районен съд
гр. Видин, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети февруари две
хиляди и двадесета година в състав :
Председател:
Владимир Крумов
Съдебни
заседатели:
Членове:
при секретаря П. Каменова и в
присъствието на прокурора .................................. след като разгледа
докладваното от съдия Крумов гр. дело № 1693 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, против Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***.
Твърди се от ищцовото дружество, че с Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX – 14264768, ответната страна била дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 16.02.2018г. ответникът активирал предоставената му от ищцовото дружество кредитна карта № CARD - 15639012 с максимален кредитен лимит в размер на 1 000,00лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством различни транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства и др. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответната страна преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.06.2018г., когато било последното плащане по нея, като балансът бил в размер на минус 1 096,70лв. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта е в общ размер на 1 096,70лв., представляващо използвана главница в размер на 886,54лв., както и договорна лихва от 01.06.2018г. (първа пропусната вноска) до 06.12.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума, в размер на 210,16лв. Ответната страна дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 16,57лв. за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като било образувано гр. дело № 514 / 2019г. по описа на Районен съд Видин. По делото е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за исковите суми на въведеното основание. Заповедта за изпълнение била връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите в размер на 886,54лв. – главница, сумата от 210,16лв. – представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018г. до 06.12.2018г., сумата от 16,57лв. – законна лихва
за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва считана от подаване на заявлението по
чл. 410 до окончателното изплащане. Иска разноски по
заповедното производство и разноски по настоящето производство.
При условие на евентуалност са
предявени осъдителни искове относно процесните суми.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Ответната страна не се е явила в откритото съдебно заседание. Не е правила доказателствени искания.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
На 15.09.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и ответната страна, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX -15264768. Съгласно чл. 12 от договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че всички задължения, свързани с ползването на кредитна карта, ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта. Съгласно чл. 15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на кредитния лимит кредитополучателя следва да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването му. Съгласно Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX -15264768, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000,00лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 1- во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено, че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1 000,00 лева минималната погасителна вноска е 60,00лева. По делото е приложен препис на последна покана от 13.12.2018г. от ищцовото дружество до ответната страна относно преустановени плащанията по вноските на 01.06.2018г. и че дължи процесните суми. Няма данни поканата да е връчена на ответната страна. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. Видин на 19.02.2019г. като е образувано гр.д. № 514 / 2019г. по описа на Районен съд гр. Видин. По делото е издадена Заповед № 428 - РЗ за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.02.2019г., с която е разпоредено ответната страна да заплати на ищеца процесните суми на въведеното основание. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил настоящите искове.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна :
Предявените искове са допустими. Заповедта за изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като за ищеца възниква правен интерес от предявяване на искове за установяване на вземанията си по заповедното производство.
По същество исковете са неоснователни. Към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е била настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане. Съгласно чл. 20 от процесния договор, при неплащане на една
или повече месечни погасителни вноски кредиторът блокира кредитната карта. В
случай, че плащане не бъде извършено в рамките на два месеца от
последното плащане се прилага разпоредбата на чл. 3 – вземането става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. По този въпрос с ТР № 4 от
19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по прилагане
на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен
иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2
ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Настоящият съдебен състав, на
основание посоченото тълкувателно решение намира, че в
случая не е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в
заявлението, поради липсата на доказателства за отправено към него изявление от
страна на ищеца, че последният счита процесното вземане за предсрочно
изискуемо. По делото няма
доказателства, че последна покана от 13.12.2018г. от ищцовото дружество до ответната
страна е изпратена на
последната. Предвид това към
момента на подаване на процесното заявление не е била настъпила изискуемостта
на претендираното с него вземане. Последното води до неоснователност на исковете по чл.
422 ГПК, тъй като той има за предмет да установи изискуемост и дължимост на
оспореното вземане.
Поради неоснователност на
главните искове, съдът дължи произнасяне по предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове.
Съгласно приетото в т.11б от ТР
№4/18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искът по чл. 422 ГПК се
разглежда по правилата на общия исков процес, като приложението на разпоредбите
за отклонение във връзка с предмета на делото не е изрично изключена от
законодателя. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност,
от която процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай /в
същия смисъл и решение №141/06.11.2014г. по т.д.№2706/2013г. на ВКС,I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
По предявените осъдителни искове с подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление
в този смисъл. За разлика от установителното исково производство по чл.422 от ГПК, предмет на което е съществуване на вземането към минал момент - към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, при което субективното право на кредитора следва да е
надлежно упражнено и да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в
производство по осъдителен иск исковата молба има характера на уведомление и
покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост / Решение №139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Ето защо в настоящия случай и по така предявените осъдителни искове следва да се приеме, че нарочно волеизявление за обявяване
на вземането за предсрочно изискуемо е достигнало до знанието на ответника с връчване
на препис от исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
съществували облигационни отношения във връзка с предоставен от ищцовото
дружество в полза на ответника револвиращ потребителски кредит. В качеството си
на кредитополучател ответникът е усвоил суми по кредита, но не е изпълнил
договорните си задължения по погасяването му по начина и в сроковете, уговорени
между страните, поради което е възникнала изискуемост на цялото задължение
ведно с обезщетение за забава.
Ответната страна не е ангажирала по делото доказателства за
погасяване на задължението си по договора или за настъпването на други
правопогасяващи обстоятелства.
Поради горното, предявените
осъдителни искове са основателни в заявените размери и като такива следва да
бъдат уважени изцяло.
На ищеца
следва да се присъди сумата в общ размер на 225,00лева разноски в настоящето производство. Разноски в заповедното
производство не следва да се присъждат предвид неоснователността на установителните
искове.
Воден
от горното Съдът,
Р
Е Ш И :
Отхвърля предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. №
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сгр. 14, против Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
че БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, има вземания
спрямо Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, за сумите от: 886,54лева -
главница, 210,16лева – договорна лихва от 01.06.2018г. до 06.12.2018г., 16,57лева
– обезщетение за забава от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., както и законната
лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като
неоснователни.
Осъжда Н.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, сумите от : 886,54лева
- главница, 210,16лева – договорна лихва от 01.06.2018г. до 06.12.2018г.,
16,57лева – обезщетение за забава от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., както и
законната лихва върху главницата, считана от датата на предявяване на исковете
– 20.06.2019г. до изплащане на
вземането.
Осъжда Н.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сгр. 14, сумата от
225,00лева направени разноски в настоящето производство, като искането в
останалата част отхвърля като неоснователно.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок
считан от връчването му на страните.
Районен
съдия :