Решение по дело №802/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Б. Б., против Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, в частта „не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище“.

В жалбата се твърди, че оспорената част от приложението от Наредбата била приета при допуснато в хода на производството съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Счита се, че текстът е в разрез с разпоредбата на чл.71, т.1 Закона за местните данъци и такси, тъй като законът не поставял ограничения за вида на имота, предмет на освобождаване от сметосъбиране и сметоизвозване. Освен това, Общински съвет – Димитровград не спазил административнопроизводствените правила по чл.26 и чл.28 от ЗНА, тъй като не публикувал проекта на наредбата на сайта на общината 30 дни преди нейното приемане. Липсвал доклад и анализ на оспорения текст за съответствие с правото на Европейския съюз, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет. Отбелязва се, че след забележки от общинския съветник К., проектът бил преработен в хода на производството, а допълнителната докладна записка на кмета на община Димитровград не била публикувана на сайта на Общината.

С оглед изложеното в жалбата се претендира отмяна на оспорения текст и и присъждане на сторените деловодни разноски.

В съдебно заседание пълномощникът на оспорващия поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът, Общински съвет – Димитровград, в представени от представляващия го съпроводително писмо и становище, навежда доводи за неоснователност на оспорването. Моли, в случай на уважаване на жалбата адвокатският хонорара на пълномощника на жалбоподателя да бъде намален до нормативно предвидения минимум с оглед ниска фактическа и правна сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира оспорването за основателно.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. (рег.индекс №ОбС-07-63/09.03.2023г.), /л.62/, кметът на община Димитровград, на основание чл.9 от ЗМДТ и чл.21, ал.1 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), предложил на Общински съвет – Димитровград да приеме решение, с което да измени Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в отделни нейни части, сред които е и чл.21, ал.5 от Наредбата, като предложеният текст е следният: „За имоти, които няма да се ползват през цялата следваща година и не са основни жилища, не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване на подалите декларация по образец до 31 декември на предходната година /съгласно Приложение 6/. За придобитите през годината имоти декларацията се подава в 2-месечен срок от датата на придобиването им“. Към докладната записка е представен проект на Приложение 6 към чл.21, ал.5 от Наредбата, представляващо Декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ и чл.21, ал.5 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, в която е посочено, че „Не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище.“.

Видно от публикуваните на публично достъпния официален уеб сайт на Община Димитровград проекти на нормативни актове (https://www.dimitrovgrad.bg/bg/proekti-na-normativni-aktove/), докладната записка на кмета на община Димитровград е била публикувана на 20.02.2023г. Датата на публикуване се установява и от представената по делото разпечатка от сайта на Община Димитровград (л.70).

Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г., съответно проектът за изменение на Наредбата и Приложение 6, представляващо Декларация, са били предмет на разглеждане от постоянни комисии при Общински съвет – Димитровград, които са изразили положително становище, като ПК по „законност и обществен ред“ е определила проекта за законосъобразен и е предложила в наименованието на декларацията да отпадне „чл.71 т.2 от ЗМДТ“. Становищата на ПК са постъпили в Общински съвет – Димитровград в периода 14.03.-16.03.2023г. – л.71.

На 21.03.2023г. в Общински съвет – Димитровград е постъпило Допълнение към Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. с рег.индекс РД-28-125#1/21.03.2023г. (рег.индекс №ОбС-07-63#1/21.03.2023г.), /л.74/. Видно е, че с тази докладна записка е предложено изменение в текста на чл.21, ал.5 от Наредбата, като съдържанието е следното: „За освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, задължените лица подават в Община Димитровград, в срок до 31 декември на предходната година, декларация по образец съгласно Приложение 6.“. С допълнението Приложение 6 към чл.21, ал.5 от Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, първоначално предложеният текст – „Не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище.“, не е променен.

По делото няма данни за публикуваните на сайта на Община Димитровград на Допълнение към Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. с рег.индекс РД-28-125#1/21.03.2023г., а от извършена от съда справка на този сайт се установява, че е такава докладна е налице в списъка на „Проекти на нормативни актове“, но липсва текстово съдържание – вж. https://www.dimitrovgrad.bg/bg/proekti-na-normativni-aktove/dopalnenie-kam-dokladna-zapiska-za-proekt-na-naredba-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-naredba-10-za-opredelyaneto-i-administriraneto-na-mestnite-taksi-i-tseni-na-uslugi-na-teritoriyata-na-obshtina-dimitrovgrad.

В Справка по чл.26 от Закона за нормативните актове (ЗНА), рег.индекс ОбС-07-63#2/22.03.2023 (л.73), са отразени постъпилите по проекта на Наредбата предложения от ПК по „законност и обществен ред“ и от В. К., които са били приети. Справката е била публикувана на сайта на Община Димитровград на 22.03.2023г.

На 23.03.2023г. е било проведено заседание на Общински съвет – Димитровград, документирано в Протокол №43 от същата дата (л.54), при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на общината за приемане на решение, с което да се измени Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в отделни нейни части.

По време на заседанието на колективния орган е обсъдена и приета промяна на предложения проект на декларация по Приложение 6 към чл.24, ал.1 от Наредбата, която не касае оспорения пред съда текст (вж. л.56 и 57 от делото).

По повод Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. е прието Решение № 1017, с което на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.11, ал.3, чл.8, ал.1, във вр. с чл.9 от ЗМДТ, чл.26 и чл.28 от ЗНА, чл.76, ал.3 и чл.79 АПК, Общински съвет – Димитровград е приел Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, предвиждаща изменение на чл.21 от Наредбата, като се променя ал.5 от нея, чийто текст гласи „За освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година, задължените лица подават в Община Димитровград, в срок до 31 декември на предходната година, декларация по образец съгласно Приложение 6.“. Съответно прието и е Приложение 6 към Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в която е обективиран оспореният текст, а именно: „Не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище“.

Решението, с което са приети измененията е гласувано, както следва: 28 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 5 гласа „въздържали се“, от общо 33-ма гласували.

Прави впечатление, че текстът на Приложение 6 към Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, изцяло се припокрива като съдържание с предложения от кмета на община Димитровград текст с Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. и с Допълнение към Докладна записка № РД-28-125/09.03.2023г. с рег.индекс РД-28-125#1/21.03.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

С оглед факта, че оспореният текст, макар и част от съдържанието на декларация, представлява приложение към наредба, приета от общински съвет, съдът приема, че предмет на оспорване е текст от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на община Димитровград.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорване. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, видно от представените от жалбоподателя заверени копия на документи, същият притежава недвижим имот в гр.Димитровград и като такъв е адресат на приетия от Общински съвет – Димитровград текст на Приложение 6 към Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград.

Оспорването пред съда е частично и касае текст на Приложение 6 към Наредбата, респ. декларацията, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения.

С оглед горното, Наредбата като цяло и от която се оспорва текст от приета с нея декларация, следва да се приеме за издадена от компетентен орган – Общински съвет Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че текстът на Приложение 6 към Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, е приет с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум, с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. при спазване на изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА.

Спазени са изискванията за форма на административния акт, част от който е оспореният текст.

Не се установява нарушение на административнопроизводствените правила в ход на приемане на Наредбата. Процедурата е протекла съобразно изискването по чл.26, ал.2 от ЗНА за публикуване на проекта за приемане на Наредбата в официалния сайт на Общината Димитровград. Докладната записка на кмета на община Димитровград е била публикувана на 20.02.2023г. на официалния сайт не представляваната от него институция, т.е. спазен е срокът по чл.26, ал.4 от ЗНА за депозиране на евентуални предложения и становища по проекта преди разглеждането му на заседанието на общинския съвет. Налице е изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.3 от АПК за публикуване на окончателния текст на Наредбата на официалния сайт на Общината.

Непубликуването на допълнителната докладна записка на кмета на община Димитровград на сайта на Общината в случая не е довело до нарушаване на административнопроизводствените правила. Това е така, защото оспореният в настоящото производство текст от Декларация по чл.21, ал.5 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград е бил предложен на общинския съвет за приемане още с първата докладна записка на кмета и този текст не е променян с последвалото допълнение на докладната (вж. л.67 и 77). Следователно заинтересованите страни са имали възможност да се запознаят с подготвяния за приемане текст в срока по чл.26, ал.4 от ЗНА с оглед публикуването на първата докладна записка на кмета на официалния сайт на Община Димитровград.

Не е налице неспазване от страна на ответника на предвиденото в чл.28, ал.2 от ЗНА. Изпълнението на изискванията на посочената норма е видно от съдържанието на докладната записка на кмета на община Димитровград и макар това относимо съдържание да не е изчерпателно, в конкретния случай не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради неспазване на изискванията на обсъжданата норма.

Относно спазването на материалния закон съдът намира следното:

В разпоредбата на чл.71 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) ясно е посочено в кои случаи не се събира такса битови отпадъци за съответната услуга, респ. налице е освобождаване от такса, а именно: за услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; за услугата по чл.62, т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; за услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Оспореният текст от Декларация по чл.21, ал.5 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград предвижда, че „не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище“.

С чл.8, ал.5 от ЗМДТ законодателят е предвидил общинският съвет да определя с наредбата по чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Според записаното в чл.8, ал.6 от ЗМДТ, общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси по ред, определен с наредбата по чл. 9.

Ясно е, че с последно цитираните два законови текста на общинския съвет е делегирано само правомощието да определи реда, по който да бъде упражнено правото на освобождаване от заплащане на такса. В случая обаче с процесния текст от декларацията, общинският съвет е предвидил допълнително условие за освобождаване от такса, несъществуващо в закона – имотът за който се иска освобождаване да не е основано жилище. Въвеждайки посоченото изискване колективният орган е упражнил предоставената му компетентност по чл.8, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ в противоречие със закона. Последният не прави разлика относно вида на жилищните имоти, с оглед на тяхното ползване – като основно или друго жилище. В оспорения текст такава разлика очевидно е налице, което е недопустимо.

Предвиденото от Общински съвет – Димитровград допълнително изискване освобождаване от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване да не се извършва, ако имотът е основно жилище, въвежда ограничение на правата на гражданите, а и е в размер с чл.12 ЗНА. Регламентираното от местния нормотворец в подзаконовия нормативен акт е в противоречие с нормата на чл.71 от ЗДМТ. С дописаното условие, различно от установените в ЗМДТ, ответникът на практика е преуредил обществените отношения, регулирани от нормативен акт от по-висока степен, с което е нарушил правилото на чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК.

Предвид горното, настоящия съдебен състав намира, че подадената жалба следва да бъде уважена, респ. оспореният текст - „не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище“, от приложение 6 към по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, представляващо декларация, следва да се отмени.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, платими от ответника. Същите се доказват пред съда в общ размер на 1040 лева, от които 10 лева – държавна такса за образуване на делото и разглеждане на жалбата, 30 лева – такса за обявяване на оспорването в Държавен вестник, и 1000 лева – адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираните такси за извършените преводи, същите не представляват разход по водене на делото и поради това няма как да бъдат присъдени от съда.

Молбата на ответника адвокатският хонорар на пълномощника на жалбоподателя да бъде намален до нормативно предвидения минимум с оглед ниска фактическа и правна сложност на делото не е релевантна с оглед факта, че претендираният размер за адвокатско възнаграждение е минималният по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, представляващо декларация, в частта съдържаща следния текст: „не се извършва освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако имотът е основно жилище“.

ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да заплати на П.Т.З., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1040.00 (хиляда и четиридесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

	Председател:
	Членове: