Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 26.06.2020
година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 26.05. 2020 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА
ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията
БОНЧЕВА
т.дело № 359 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1,
вр.с чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди.
В исковата молба се сочи, че на 04.04.2018г. около 07.15 ч. в гр. С., на
кръстовището на **********, при управление на моторно превозно средство - л.а.
„**********, водачът В. Г. В. е причинил на ищцата С. по непредпазливост
телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата - сътресение на мозъка,
контузия на шията - дисторзио на шията и контузия на гръдния кош.
Посочва се, че ПТП е станало на 04.04.2018г. в гр. С., като около 07.15 ч.
ищцата е управлявала собствения си лек автомобил ******* по бул. ******* и
преминавайки през кръстовището с бул. *******, управляваният от нея автомобил
не е бил пропуснат по пътя с предимство и е бил ударен от л.а. „**********,
който по същото време е извършвал маневра „завой наляво“.
Твърди се, че при удара ищцата се е ударила в областта на гърдите, главата
и шията. Била е прегледана в СО и след направените изследвания била освободена
за домашно лечение. На следващия ден тя отново е потърсила медицинска помощ,
тъй като е повърнала неколкократно, изпитвала силно главоболие, имала болки и
ограничени движения в областта на шията и световъртеж. След проведени
медицински консултации и изследвания й било предписано носене на ортопедична
ортеза - шийна яка за период от 2 седмици. Сочи се, че от изготвеното
съдебномедицинско удостоверение № 89/2018г. се установява, че в резултат на
ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата -
сътресение на мозъка; контузия на шията - дисторизио на шията; контузия на
гръдния кош - кръвонасядане на кожата на гръдния кош.
Твърди се, че пристъпите на главоболие и световъртеж, продължили и след
инцидента и влошили качеството на живот на ищцата дълго време след ПТП.
Инцидентът се е отразил изключително негативно и върху психиката й. След
инцидента тя често си спомняла за него и отново преживявала травмиращата
ситуация, станала тревожна, започнала да изпитва страх от шофиране. Имала и
проблеми със съня - не можела да заспи, а когато заспивала, започвала да сънува
кошмари.
Посочва се, че във връзка с появилите се оплаквания, ищцата е провела
консулатации с невролог, психолог и психиатър. Изготвена й е психологическа
оценка, от която се установило, че в резултат на преживяното тежко стресогенно
събитие - ПТП от 04.04.2018г., е получила посттравматично стресово
разстройство. За да се справи с предизвиканите от стресогенната ситуация симптоми,
ищцата е започнала психотерапевтично лечение, което продължава и към депозиране
на исковата молба. Твърди, че дълго след инцидента е имала високи нива на
напрежение, тревожност и несигурност, като психологът е отчел и влошаване на
качеството й на живот.
Сочи се, че на 15.05.2018г., ищцата е била прегледана и от специалист-
психиатър, който е назначил медикаментозна терапия. След започване на
предписаното лечение, тя е започнала да спи, но продължавала да изпитва страх
от шофиране, а спомените от психотравмата продължавали да се връщат. Поради
тези свои оплаквания, ищцата отново е посетила специалист-психиатър, който и е
препоръчал да продължи медикаментозното лечение.
Твърди, че в резултат на стреса, преживян при ПТП, менструалния цикъл на
ищцата е спрял за около 5 месеца, като по този повод тя била прегледана от
специалист-гинеколог, който установил, че тя е физиологично здрава и й
предписал медикаменти за възстановяване на менструалния цикъл.
Посочва се, че в резултат на ПТП, на притежавания от ищцата л.а. **с peг. №
** са били нанесени материални щети. Съгласно съставения от представител на
ответното дружество опис-заключение, повредените части на автомобила са: предна
броня, халоген - ляв, халоген - десен, решетка за въздух средна, декоративна
решетка, капак халоген- десен, капак халоген- ляв, преден капак, калник преден
- ляв, калник преден - десен, фар - ляв, фар - десен, врата предна - лява,
греда между нитовете, въздушна възглавница - водач, въздушна възглавница -
пътник, ЕБ за управление на възглавниците, колани предни - 2бр., арматурно
табло - горна част, кутия акумулатор, стойка на кутия за акумулатор, казанче
миещо устройство, ключалка на преден капак, кора под радиатори, амортисьор
преден капак, датчик SRS - 2 бр., емблема на декоративна решетка, кори двигател
- лява и дясна, държачи предна броня - 2бр., тампон воден радиатор - горен,
рамка около радиатора, въздухоуловители - ляв и десен, държач фар ляв - 2бр.,
държач фар десен - 2бр., водач под фар - десен, водач под фар - ляв, букса
датчик SRS - 2бр., декоративна кора под челно стъкло, стъкло челно със сензори,
пешеходна греда PVC, декоративна кора над радиатори, дифузьор воден радиатор,
перка ел.вентилатор, радиатор воден, радиатор климатик, водно съединение -
долно, водно съединение - горно, термостат, тръба климатик компресор - купе,
тръба климатик към радиатор, рог - десен, рог - ляв, охладител скоростна кутия,
кутия въздушен филтър, тръба въздушен филтър, букса ел. перка, основа преден
ляв калник, основа преден десен калник, букса минусова клема. Твърди се, че
ищцата е посетила няколко автосервиза, които са дали оферти за закупуване и
монтаж на повредените в резултат на ПТП части на автомобила. Посочва, че от
представеното предложение на „И.С.“ ЕАД, стойността на ремонта на л.а. **с peг.
№ ** с нови части и включени труд и материали е в размер на 23 664.88 лв., като
в офертата не били включени всички повредени части.
От издадената от „С.М.“ ЕООД проформа фактура за цени на повредени
авточасти на л.а. **с peг. № ** е видно, че цялостният ремонт на автомобила ще
струва 28 249.19 лв.
Посочва се, че от съставения протокол за ПТП № 1641701 и от направената
справка от ел.сайт на Г.се установило, че л.а. „********** е с валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/30/117003255543, сключена на 12.12.2017г.със срок
на покритие от 30.12.2017г. до 29.12.2018г. към „З.А.Д.Д.Б.Ж.З..
Твърди се, че на 05.04.2018г., ищцата е заявила пред ответното дружество
претенция за определяне и изплащане на обезщетение за причинените имуществени
вреди по л.а. **с per. № **, като на
03.07.2018г. по банковата й сметка, ответното дружество е заплатило сумата 9 601.51 лв. (девет хиляди шестстотин и един
лева и петдесет и една стотинки). Ищцата счита, че това определеното и
изплатено от ответното застрахователно дружество обезщетение за материалните
щети, нанесени на посочения по-горе лек автомобил е значително по-ниско от
действителната стойност на ремонта на л.а. **с peг. № ** и че ответното дружество следва да заплати
действителното застрахователно обезщетение от 18 647.68 лв. (осемнадесет хиляди
шестстотин четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща разликата между имуществените вреди, нанесени на л.а. „Кия К- 5“
с peг. № ** и вече
заплатеното от ответното дружество обезщетение за тези вреди в размер на 9
601.51лв.
Ищцата твърди, че с молба, получена от ответното дружество на 29.05.2018г.,
е предявила и претенция за определяне и изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди и за направените разходи за лечение,
като за тази претенция ответното дружество е образувало щета №
0801-001178/2018-01. С писмо с изх. №2707 от 12.07.2018г., ответното дружество е уведомило ищцата, че не може да се ангажира с
определяне и изплащане на претендиралото обезщетение и претенцията следва да
бъде отказана.
Съобразно разп. на чл. 498, ал.3 от КЗ ищцата предявява настоящия иск за репариране
на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане - ПТП от 04.04.2018г.
по застраховка „Гражданска отговорност” против ответното застрахователно
дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Ищцата претендира ответното дружество да й заплати неимуществени вреди за
болките и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 04.04.2018 г. в
размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева) за причинените й контузия на главата -
сътресение на мозъка; контузия на шията - дисторизио на шията; контузия на
гръдния кош - кръвонасядане на кожата на гръдния кош и постгравматично стресово
разстройство, както и сумата 18 647.68 лв. (осемнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от разликата между действителните
вреди, нанесени на л.а. **с peг.
№ СТ 343ЗВТ и определеното и заплатеното от ответното дружество застрахователно
обезщетение за тези вреди в размер на 9 601.51лв.
На основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД, моли съда да й присъди и дължимата
законна лихва от датата на непозволеното увреждане 04.04.2018г. върху
претендираните обезщетения.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди З.А.Д.Д.Б.Ж.З.да заплати
на Н.М.С. сумата 7000 лв. (седем хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от нея
ПТП на 04.04.2018г., изразяващи се в причинените й контузия на главата -
сътресение на мозъка; контузия на шията - дисторизио на шията; контузия на
гръдния кош - кръвонасядане на кожата на гръдния кош и посттравматично стресово
разстройство, както и сумата 18 647.68 лв. (осемнадесет хиляди шестстотин
четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща разликата
между действителния размер на имуществените вреди, нанесени на л.а. **с peг. № ** и заплатеното от ответното дружество
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
04.04.2018г. - датата на увреждането до окончателното изплащате на сумите,
както и направените по делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
С отговора на исковата молба
ответникът заявява, че оспорва така предявения иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ (нов), като неоснователен и недоказан и моли да се
постанови решение, с което да се отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и
за адвокатско/ юрисконсултско възнаграждение. Моли също да се отхвърли и
акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и
недоказаност на главния иск. В случай, че съдът приеме иска за основателен, моли
да се намали размерът на обезщетението, тъй като претендираното с исковата
молба е прекомерно завишено и не съответства на практиката на съдилищата по
аналогични случаи за процесния период с оглед критериите за „справедливост” по
смисъла на чл.52 ЗЗД, както и на характера и степента на причинените от
процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на
търпените болки и страдания от ищцата и както и с оглед приноса на ищцата за
настъпване на вредоносните последици от ПТП.
Счита, че искът е допустим, макар и неоснователен и
няма пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
Взема становище по основателността на иска, като твърди, че за да възникне отговорността на З.А.Д.Д.Б.Ж.З.за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е необходимо да
съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на
отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие,
3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и
противоправното поведение и 6) вина. Според ответника, водачът В. Г. В. не е
нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
Правилника за неговото прилагане, съответно и не е причинил процесното ПТП,
така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това, ответникът
сочи, че липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, не са
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което и не следва да се ангажира отговорността на същият
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищците и
предявените срещу ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На второ място, твърди, че претендиралият от ищцата размер на обезщетение
за претърпените имуществени и неимуществени вреди е необосновано прекомерно
завишен. Сочи, че съгласно съдебната практика, понятието „справедливост”, по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да
бъде източник на обогатяване на пострадалото лице.
На следващо място, твърди, че представените с исковата молба медицински
документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи,
обвързани с проследяването на здравословното състояние на пострадалата, липсват
медицински документи относно възстановителните процеси, липсват контролни
прегледи при невролог и травматолог, които са необходими при твърдените
увреждания на Н.С..
Ответникът твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
имуществени и неимуществени вреди на пострадалата е и нейното пътно поведение. Твърди
се, че водачът на пътно превозно средство (ППС) с peг. № ***, марка *** е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която същият е бил длъжен да
контролира непрекъснато ППС, което управлява. Освен това водачът на
горепосоченото ППС е нарушил и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, съгласно
която тя е била длъжна да се движи възможно най-вдясно по платното за движение,
а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента. Пострадалата преди настъпването на ПТП не е намалила скоростта
и не е спряла, когато е възникнала опасност за движението.
Предвид изложеното ответникът твърди, че поведението на водача на ППС марка
*** с peг. № *** е виновно и противоправно.
Твърди, че водачът на марка *** - Н.С., се е движела с висока скорост,
несъобразена с пътните условия и в най-лявата част на пътната лента и поради
тази причина не е успяла да спре или заобиколи срещуположно движещия се л.а.
марка ***с peг. № ***.
Твърди, че ищцата не е съобразила своето поведение със светлинните сигнали
на кръстовището и е преминала на червен сигнал на светофарната уредба, с което
е извършила нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Твърди, че преди да завие или да
започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, С. своевременно не
е подала ясен и достатъчен за възприемане сигнал, с което е извършила нарушение
на чл.26 ЗДвП и по време на ПТП, ищцата е управлявала автомобила си без
поставен предпазен колан. Неизползването на предпазен колан е вид и форма на
причиняването като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което се свързва и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Ответното дружество прави възражение срещу претендирания размер на обезщетение
за имуществени вреди, като сочи, че същият се явява прекомерно завишен и
несъответстващ на средните пазарни цени, по които е възможно да бъде
отремонтиран процесният автомобил. Моли да бъде отчетен фактът, че размерът на
застрахователното обезщетение следва да бъде определен съгласно правилата на
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени от моторни
превозни средства, където изрично е
упоменато, че последната се прилага „като минимална долна граница, в случаите
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на
моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се
определя по експертна оценка”, какъвто е конкретният случай. Съгласно
свидетелството за регистрация на процесното МПС марка *** с per. № ***ставало
дума за автомобил на повече от
Счита, че изплатеното обезщетение в размер на 9 601,51 лв. е напълно
достатъчно, за да покрие стойността на автомобила и пълно и реално обезщетява
претърпените от него вреди.
Възразява срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди, тъй
като същите се явявали неоправдано завишени и дори прекомерни по подробно
изложените съображения.
Възразява срещу искането да бъде присъдена мораторна лихва върху главницата
от датата на увреждането - 04.04.2018 г. до окончателното изплащане на
обезщетението, тъй като посочва, че в случай, че същата лихва е дължима, то тя
се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда. Счита, че лихва не
следва да се присъжда от датата на ПТП - 04.04.2018 г., предвид разпоредбата на
чл. 429 ал. 3 от Кодекса за застраховането. Посочва, че в случай на уважаване на настоящия иск, за
най-ранна дата на
изпадане в забава може да се приеме денят на входиране на исковата молба, като
от същия този момент би се дължала и мораторна лихва за забава.
Посочва, че съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банкова
сметка ***, което желае да получи обезщетение има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането като застрахователят не дължи лихва по чл.
409 КЗ. С претенцията по чл. 380, ал. 1 КЗ не е представена банкова сметка ***,
а само такава на неговия пълномощник. Представянето на сметката на ,друго лице“
на което се извършва застрахователно плащане по смисъла на чл. 338 КЗ следва
задължително да е съпроводено от изрично писмено пълномощно с нотариална
заверка на подписите и изрично уговорени реквизити. Ответникът посочва, че в
настоящия случай такова пълномощно не е представено, поради което и най-ранният
момент, в който застрахователят може да се счита в забава е датата на подаване
на исковата молба. Отделно от изложеното, съгласно чл. 390, ал. КЗ, „преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно
средство, регистрирано в Р.Б., застрахователят изисква от ползвателя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета. В настоящия случай, ответникът сочи, че ако обезщетението бъде определено
в хипотезата на тотална щета, то съгласно константната съдебна практика до
представяне на удостоверение за деререгистрация на МПС застрахователят не дължи
лихва.
Ако се приеме, че е налице забава на застрахователя в по-ранен момент, КЗ
предвиждал други две начални дати за начисляване на законната лихва, а именно:
датата на изтичането на 3-месечния преклузивен срок за произнасяне по
застрахователната претенция или датата на изтичането на срока от 15-работни дни
от представянето на всички доказателства по чл.106, ал. 3 КЗ и двете
представляващи по-късен момент от този на увреждането.
Ответникът оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера
на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по
аргумент за неоснователност на главния иск.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, като приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователните обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ответникът счита,
че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не се е
съобразила с пътната обстановка, посоката на движение, скоростта и разстоянието
до МПС, не се е движила възможно най-вдясно по платното за движение, а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, не е използвала най-дясната
свободна лента. С това си поведение, ищецата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като не е съобразила своето поведение със светлинните
сигнали на кръстовището и е преминала на червен сигнал на светофарната уредба и
преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение
встрани, ищцата своевременно не е подала ясен и достатъчен за възприемане
сигнал. Освен всичко друго, пострадалата е пътувала без поставен предпазен
колан, а неизползването на предпазен колан е вид и форма на причиняването като
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се
свързва и е последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на
тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 04.04.2018г. в гр. С.,
около 07.15 ч. е настъпило ПТП, като ищцата е управлявала собствения си лек
автомобил ******* по бул. ******* и преминавайки през кръстовището с бул. *******,
управляваният от нея автомобил не е бил пропуснат по пътя с предимство и е бил
ударен от л.а. „**********, който по същото време е извършвал маневра „завой
наляво“.
Безспорно е установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение относно собствеността и ползването на л.а. ***,
с рег. № *** по силата на Застрахователна полица №ВС/30/117003255543, сключена
със З.А.Д.Д.Б.Ж.З.на 12.12.2017г., със срок на покритие от 30.12.2017г. до
29.12.2018г.
На 05.04.2018г., ищцата е заявила пред ответното
дружество претенция за определяне и изплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди по л.а. **с per. № **, като на 03.07.2018г. по банковата й сметка,
ответното дружество е заплатило сумата 9 601.51 лв. като е отказало да изплати
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по
делото е назначена и приета съдебна авто-техническа експертиза. От
заключението й се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 04.04.2018г., около
07:15 часа л.а. ***с рег. № ***, управляван от ищцата Н.С., се движил със
скорост около 40 км/ч в посока изток по бул. „Илинденско въстание" в гр. С..
На кръстовището с бул. ***л.а. ***преминал на зелен сигнал на светофара с намерение
да продължи движението си направо, като автомобилът бил разположен в средната
от общо три пътни ленти за движение. В същото време, по същия булевард
(„Илинденско въстание"), със скорост около 30 км/ч в посока запад,
престроен в пътната лента, предназначена за завиване наляво, се движил л.а. ***
с рег. № ***, управляван от водача В. Г. В.,*** предприел маневрата „завиване
наляво" също на зелен сигнал на светофара. Според САТЕ водачът на л.а. „Ф."
не възприел и не пропуснал движещия се срещу него л.а. „К.". Според вещото
лице, водачът на л.а. ***Н.С. не е имала техническа възможност да спре и е настъпил
удар между двете МПС, като за л.а. „Ф." ударът бил страничен - в предната
дясна част на автомобила, в областта на преден десен калник и предна дясна
врата, а за л.а. ***ударът бил в предната челна част. Според експертизата,
вследствие на удара л.а. ***се завъртял на около 90° спрямо първоначалното си
положение по посока на часовниковата стрелка и се позиционирал с предната си
част в посока юг, в зоната на кръстовището, а л.а. „Ф." се завъртял
наляво, обратно на часовниковата стрелка и се позиционирал на югоизточния ъгъл
на кръстовището, разположен върху тротоара. В заключението на САТЕ категорично
се заявява, че водачката на л.а. ***не е имала техническа възможност да
предотврати ПТП, тъй като общото необходимо време за ищцата от момента на
възприемане на опасността до момента на окончателното спиране от 2.8 сек било
по-голямо от времето за движение на л.а. „Ф." от момента, в който е бил
опасност за водачката на л.а. ***до мястото на удара - 0.97 сек., както и
опасната зона за спиране на л.а. ***(при приетата му скорост на движение) от
около 23 м била по-голяма от разстоянието, на което се намирал същият автомобил
до мястото на удара - около 11 м, считано от момента на възникване на
опасността. Според експерта, водачът на л.а. „Ф." е имал техническа
възможност да предотврати ПТП, като при извършването на маневрата „завиване
наляво" пропусне насрещно движещия се л.а. „К.", съобразявайки се със
скоростта му на движение и разстоянието, на което той се намира преди
кръстовището. В САТЕ са описани подробно пътната маркировка и наличните в
участъка на ПТП пътни знаци, като се сочи, че ударът между двете МПС би
настъпил дори ако л.а. ***се е движил възможно най-вдясно на своята пътна
лента. Така, като непосредствени причини, довели до процесното ПТП се изтъкват
субективните действия на водача на л.а. „Ф." В.В., който не пропуснал
насрещно движещия се л.а. ***с водач пострадалата Н.С.. Сочи се, че в
материалите по делото няма данни за технически повреди на двете МПС, които да
са станали повод за процесното ПТП. Вещото лице заявява, че л.а. ***е оборудван
фабрично с предпазни колани- 5 на брой, за всички седалки на пътниците и
водача. Коланите са инерционен тип, триточкови. Сочи се, че предназначението на
предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на
МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията, в случай на внезапно спиране
на МПС. Описано е, че използването на предпазните колани предотвратява
придвижването на намиращите се в автомобила хора по инерция и съответно,
възможното им стълкновение с частите на интериора или с други пасажери, а също
така гарантира, че пасажерът ще се намира в положение, гарантиращо безопасно
отваряне на въздушната възглавница. Сочи се, че предпазният колан се разтяга
малко при рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната
енергия на пътника.
Според експертизата, действителната пазарна стойност на
нанесените по л.а. ***с рег. № ***имуществени вреди вследствие на процесното
ПТП, определена по средни пазарни цени за оригинални авточасти и средна пазарна
стойност на сервизния час, е 31737.92 лв. с ДДС /л.170 от делото/. Такава е
общата стойност, необходима за ремонт на лекия автомобил. Вещото лице сочи, че
към датата на ПТП процесният л.а. ***е бил на 5 години, 4 месеца и 19 дни.
Експертът е изчислил действителната пазарна стойност на л.а. ***към датата на
ПТП, която възлиза на 23 513.00 лв., съгласно Методиката по Наредба №24 за
задължителното застраховане (отм.), като същата стойност е определена при
сравнителен анализ по аналог към процесния период - 04.04.2018г. Сочи се, че е
налице икономически тотална щета, тъй като действителната стойност, необходима
за възстановяване на щетите по л.а. ***надвишава действителната пазарна
стойност от 23 513.00 лв. Според вещото лице, размерът на обезщетение, като от
действителната стойност се приспадне стойността на запазените части в размер на
856.00 лв., е 22619.00 лв., а размерът
на обезщетение, като от действителната стойност 23 513 лв. се приспадне
стойността на автомобила, ако се остави за скрап /сума в размер на 266лв./, то тогава
застрахователното обезщетение е в размер на 23 247.00 лв.
На зададените в с.з въпроси вещото лице е пояснило, че
действителната стойност на автомобила, съгласно методиката по Наредба 24 се
изчислява по каталог „Супер шваке - „Евро шваке". В този каталог няма
еквивалентен на процесния автомобил. В каталога изобщо не фигурира автомобил ***с
втечнен нефтен газ. За да направи изчисление на действителната стойност, вещото
лице е издирило два такива сходни аналога, които са за Европейския пазар,
сходни по модел на годината 2013 г. и по това, че е шестстепенна автоматичната
скоростна кутия и това е сходство с процесния автомобил, но с хибриден
двигател. Изчислила е действителна стойност на два такива варианта. Според извършеното
от вещото лице проучване, процесният автомобил ***е произведен за корейския пазар с втечнен нефтен газ. Това е един
по-рядко срещан автомобил на българския пазар, като автомобилът работи
единствено с газ, за разлика от другите, които имат паралелно и бензинов
двигател. По тази причина не е много търсен и предлаган на българския пазар.
Тъй като действителната стойност на едно МПС е стойността, срещу която може да
се закупи друго МПС със същите характеристики и същото качество или подобно, вещото
лице е направило проучване на пазара на автомобили втора употреба, където е
намерило същите автомобили като вид гориво, само с втечнен нефтен газ и е
определило пазарна стойност по аналог по този начин, тъй като единствено на
пазара има точно такъв вид автомобил.
При оглед на автомобила вещото лице е установило, че има
запазени части на стойност от 1750 лв., тъй като е необходимо те да бъдат
свалени от автомобила е определило, че е необходим труд за демонтаж - общо 14.9
човеко/часа по пазарните цени на труда, а това е стойността 894 лева, която е
необходима, за да бъдат демонтирани частите. Затова е приспаднала от общата
стойност на частите този труд, тъй като на практика без демонтаж е невъзможно
да бъде реализирана частта. В случая вещото лице е остойностило труда за
демонтаж. Така от стойността по пазарни цени на запазените части в размер на
1750 лева е извадена сумата 894 лева труд човеко/час, като е изчислено, че за
запазени части остават 856 лева.
В съдебно заседание експертът е пояснил, че винаги, когато
се задейства предпазния колан при ПТП, той блокира, тъй като това е функцията
му - да предотврати свободното политане на тялото напред. Ако пиропатронът не е
задействан, не би блокирал коланът. Вещото лице е установило при личен оглед на
автомобила, че предпазният колан е сработил, тъй като е блокирал след
задействане на пиропатронът. Обезопасителният колан на водача преминава горе от
ляво рамо към дясната част на волана при първоначалния удар. Тъй като л.а. ***в
резултат на удара се измества на около 90 градуса по време на въртенето на
автомобила тялото на водача, вследствие на центробежните сили, се измества наляво. В този случай предпазният колан не
ограничава движението на тялото встрани. Възможно е тогава да има удар на
водача встрани в горна лява част с части на автомобила, колонка, стъкло на
предна лява врата.
Според вещото лице, за автомобил ***ударът е челен, той е
ударен отпред, при тези удари тялото на водача в случая полита напред,
пристегнато тялото от предпазния колан ограничава движението на тялото, но
главата на водача няма как да бъде задържана и се получават такива камшични
удари напред. Няма данни по делото някоя част от тялото на ищцата да е
контактувала с вътрешната част на интериора на автомобила. Във вътрешната част
на интериора на автомобила, отляво няма вдлъбнати части, но тялото би могло да
контактува с тази част на автомобила, особено с горната част при по-висок ръст
на водача, без да се увреди вътрешността на купето или без да се счупи
стъклото. Още при първоначалния удар има изместване на тялото напред и встрани
и е възможно да контактува с горната част на гредата на вратата.
Вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че е възприело
посочените от него скорости на движение на двата автомобила, като
най-достоверни, тъй като липсват данни за изчисление, не е извършен оглед и
замерване на местопроизшествието, нито е извършен оглед на автомобилите, затова
скоростите са приети. Предвид изместването на автомобилите вещото лице е приело
посочената от нея скорост, като най-достоверна, съобразно изместването на двата
автомобила след удара. Затова скоростите не са изчислени математически, а са
приети. Посочва, че в няма как л.а. ***да се е движил с по-голяма скорост и да
е толкова близко до мястото на удара. Посочва, че механизмът на ПТП би бил
по-различен, както и положението на л.а. „Ф." след удара при по-висока
скорост на движение на л.а. „К.".
С оглед установяване на получените от ищцата вследствие на ПТП физически
увреждания, по делото беше назначена съдебно – медицинската експертиза. От
заключението й се установява, че ищцата при настъпило ПТП на 04.04.2018 година
е получила: Контузия на главата. Сътресение на мозъка. Контузия на шията -
дисторзио /разтягане и навяхване/ на шията. Контузия на гръдния кош.
Установените и описани в медицинската документация травматични увреждания
са от действието на твърди тъпи предмети и напълно отговарят да са получени при
настъпило ПТП, а именно в областта на главата и шията при осъществен камшичен
удар на седащия в купето на катастрофирал автомобил, а в областта на гръдния
кош от рязко притискане от обезопасителен колан, който при удар се пристяга към
точки на гръдния кош.
Тези травматични увреждания са от характера и са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като е осъществен
медикобиологичният признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК.
Според експертизата, в конкретния случай срокът на възстановяване от
травматичните увреждания е в рамките на около 28 дни. Описаните увреждания са в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП. Получените травми при
ищцата напълно отговарят да са при лице с поставен обезопасителен колан в
купето на автомобил при настъпване на ПТП.
Според експертизата, налице е кръвонасядане по гръдния кош, което е
характерно за притискане от обезопасителен колан при настъпило ПТП, като контузията
на шията е също характерно за получаване при същия механизъм.
Оздравителният процес е протекъл с медикаментозно лечение и чрез поставяне
на стабилизираща имобилизационна шийна яка.
Във връзка с травмата на шията е необходимо – препоръчително провеждането
на рехабилитация. Не са налице данни в делото за провеждана рехабилитация. Непровеждането
на рехабилитационни процедури не е забавило възстановителния процес, такива е препоръчително
да бъдат проведени и в по-късен етап при наличие на продължаващи болки, какъвто
е конкретния случай.
Общото състояние на ищцата към момента на прегледа е добро, като е налице
наличие на болков синдром по хода на мускулатурата паравертебрално в областта
на шията.
Според експертизата, не са налице данни за наличие на стара травма в
областта на шията, а в конкретния случай дегенеративни заболявания не се установяват,
още повече става въпрос за лице от женски пол в сравнително млада възраст.
Видно от заключението, липсват данни по делото закупуването на шийна яка.
В упоменатите Лист за преглед на пациент в КДБ/СО няма отразени данни за
оплаквания от главоболие, световъртеж и повръщане.
При първоначалния преглед ищцата не е консултирана с невролог, тъй като
насочващо е била гръдната и коремни болки.
Според експертизата, типът на травмата на главата и шията е камшичен удар.
При тип травма “камшичен удар” няма директен удар на главата, а е налице
политане на тялото напред, застопоряване от предпазния колан, след което рязко
изместване назад на шийния отдел на гръбначния стълб, при което се получава
разтягане и навяхване на мускулатурата и свързващия апарат на и около шийните
прешлени, какъвто се е получил и в конкретния случай.
От заключението на назначената по делото съдебно- психологическа експертиза
се установява, че инцидентът, свързан с ПТП от 04.04.2018г. в гр. С. се е
отразил негативно върху психическото състояние на ищцата. Установяват се високи
нива на тревожност и депресивност, довели до негативни емоционални преживявания
в рамките на разстройство на адаптацията, вследствие на описания в делото
инцидент.
Симптоматиката за пост травматично стресово разстройство, вследствие на ПТП,
е намаляла по интензитет, но негативните изживявания и стрес не са отшумели напълно,
поради което е наложително да продължи психотерапевтичната помощ и подкрепа.
В съдебно заседание от 24.09.2019г., вещото лице-психолог заявява, че по
време на психиатричните изследвания, когато на ищцата били направени тестове,
тестът за тревожност бил с изключително високи стойности - приемало се, че до
45 точки са високите стойности, а ищцата е имала 62 точки. Тестът за
депресивност също бил с много висок показател - 22 точки, а над 11 точки се считало
за изразена тежка депресия, където е наложителна консултацията с психиатър и
медикаментозно лечение. Експертът е заявил, че по делото не е видял издадени
фактури за консултация с психолог, но е видял амбулаторни листове, които са с
печат и в тях е описан посттравматичният стрес, както и че е работено в тази
насока.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото са разпитани свидетели.
От показанията на свидетеля М.К. С., баща на ищцата, се установява, че в деня на процесното ПТП-то, в което е
участвала дъщеря му, през м. април 2018г. сутринта е бил на работа, след 11:30
часа се приготвил да излезе от болницата и да пътува извън града. Обадила се
съпругата му и му казала за ПТП в гр. С.. Св. С. тръгнал в посока към гр. С.,
като пътьом се обадил на ищцата по телефона и разбрал, че тя е повикала мъжа
си, който вече бил там, отишла е до Спешния център в гр. С., прегледали са я,
направили са й изследвания и са я освободили за домашно лечение. Свидетелят посочи,
че пътувайки към гр. С., ги пресрещнал по пътя. Били качили колата на дъщеря му
на транспортен камион, който да докарат колата до гр. С.З.. Свидетелят твърди,
че тогава видял ищцата. Споделя, че дъщеря му била притеснена, но успяла да му каже
за механизма на ПТП. Влизайки в гр. С., в посока ЖП-гара, на кръстовище с три
ленти във всяка от посоките, пострадалата се движела по средна лента при зелен
сигнал на светофарната уредба. При навлизане в самото кръстовище пред нея
излязла внезапно кола, правеща ляв завой и настъпило ПТП. Св. С. твърди, че
ищцата се оплаквала от болки в челото и шията, и в умерена степен от болки в
гръдния кош. Посочва, че ищцата е посетила неврохирург и ортопед. Свидетелят
заяви, че видял документите. Допълни, че дъщеря му имала охлузване с
кръвонасядане в областта на гръдния кош, което означавало, че била с предпазен
колан, в което св. С. посочи, че не се съмнява, тъй като знае как шофира ищцата
и че е много изпълнителна. Свидетелят сподели, че при ищцата болките при
движение в шията продължили доста по-дълго. Първите дни пострадалата имала
напъни за повръщане и повръщане. Наложило се да се проведе лечение с
обездвижване на шията и медикаменти, които й изписали. Свидетелят заявява, че
по-късно разбрал от съпругата си, че дъщеря му имала и други проблеми, като
разреждане и промяна в количеството на менструалния цикъл, което притеснило св.
С., тъй като очаквал да има потомство. Свидетелят посочи, че след инцидента ищцата
не била същата. Заяви, че има един син и три дъщери, като от трите ищцата е
най-мъжкото момиче. Свидетелят сподели, че бил карал пострадалата да му помага,
да отиде някъде с колата, да занесе нещо до баба си и тя го била вършила с
желание. В дните след ПТП, обаче, свидетелят виждал, че ищцата била безучастна
към семейните ангажименти, плаха, неуверена. Не й се говорело за ПТП.
Свидетелят искал да говорят за това, но тя не искала. Всичко минало
благополучно, но според свидетеля, ищцата продължавала да бъде гузна към него,
тъй като когато завършила той й купил колата, която не била евтина, а сега не
ставала за нищо. Св. С. заяви, че той и майката на ищцата са лекари и че
пострадалата няма как да не изпълнява нареждането на лекарите. Допълни, че ищцата
е специализантка, но не си пуснала болнични, а пожелала да си използва годишния
отпуск. Свидетелят твърди, че дъщеря му си обездвижила шията за 3-4 седмици.
Добави, че от опита си като ортопед е установил, че ако не се носи такава яка,
настъпват болки за по-продължителен период от време. Редно било ищцата да бъде
с яка и тя я носела съвсем чинно. Св. С. заяви, че като лекар ортопед поддържал
добре зареден ортопедичен кабинет в гр. С.З., поради което разполагал с такава
и я предоставил на дъщеря си, поради което не са я купували. Според свидетеля,
ищцата отбягвала да шофира и седяла на задната седалка. Св. С. заяви, че след
травмата — на втория, третия, петия, шестия месец, пострадалата бавно и
постепенно започнала да шофира, но с нежелание.
От показанията на свидетелката Р.Н.О.(психолог, когото ищцата е посещавала
след процесното ПТП) се установява, че ищцата е пациент на свидетелката, като
се запознали 4-5 дена след ПТП, преживяното от ищцата. Св. О. твърди, че
пострадалата отишла в нейния кабинет, за да потърси помощ, поради влошаване на психологичното
й състояние. Сочи, че когато ищцата отишла, тя била придружавана, седнала,
изглеждала притеснена, треперела, имала тремор на крайниците. Трудно можела да
сподели случилото се, била тревожна. Свидетелката заяви, че направили беседа,
направили измервания на тревожността, като се установили високи нива на
тревожност. След установяване на психосоматични състояния, като буца в гърлото,
ищцата казала, че има позиви за повръщане, че не се чувства добре. Св. О.
посочи, че насочила пострадалата за наблюдение към психиатър. Свидетелката
поясни, че е когнитивно-поведенчески терапевт и трябвало да работят с
психиатър. Свидетелката заяви, че след ПТП ищцата Н.С. ходела при нея през 5-6
дена, тъй като се налагало да се работи с нея. Ищцата била с нарушени сънища,
със загуба на апетит, имала проблем в това да се движи сама, което вече било
сериозен проблем. Св. О. посочи, че с ищцата се видели за последно през месец
септември 2018г. в кабинета й, но все още се чували по телефона. В моменти, в
които ищцата се чувствала зле, същата споделяла на свидетелката различни
ситуации. Свидетелката твърди, че пострадалата все още не може да шофира сама,
трябвало да шофира с придружител. Св. О. заяви, че в два случая, когато ищцата
била шофирала, получила леко сърцебиене и бучка в гърлото и се обадила на
свидетелката, за да пита дали е част от посттравматичното състояние и кога ще
отмине.
От показанията на свидетеля В. Г. В. (виновният водач на л.а. ***, с рег. №
***) се установява, че по време на инцидента същият идвал от изток на запад и
на кръстовището трябвало да завие наляво. ПТП станало на кръстовището, като
свидетелят заяви, че не знае улиците. Не бил сигурен, но мислел, че инцидентът
станал сутринта. Метеорологичната обстановка била нормална. Видимостта била
добра. Св. В. заяви, че пътят се състои от платна за наляво, направо и надясно
- платното му за движение било с три пътни ленти. Посочи, че колата му е била
изправна, тъй като бил минал годишен технически преглед. Заяви, че се движил с
около 40 км/ч, но не знаел на коя предавка. Не помнел къде се е движил. Посочи,
че сигурно е бил с включени светлини, най-вероятно на къси. Св. В. заяви, че не
забелязал превозното средство, управлявано от ищцата. Сподели, че не помнел
какво е станало след това. Не помнел дали другият автомобил е бил с включени
светлини. Не можел да каже какво е направил и как е станало, нито дали е
задействал спирачката. Не можел да каже и в коя пътна лента станало ПТП.
Свидетелят заяви, че не видял колата, която идвала насреща. Добави, че не си
спомня преди ПТП да е имало други автомобили, които да се движат. Посочи, че
видял в какво състояние е неговият автомобил - бил ударен в дясната част отзад
и челно, обърнат обратно на посоката на движение.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 04.04.2018 г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от
застрахователна полица №BG/30/117003255543, валидна 30.12.2017г. до
29.12.2018г. за сключена застраховка „Гражданска отговорност" в „З.А.Д.Д.Б.Ж.З."
АД.
Съдът намира, че следва да приложи
законовата разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване и намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск
на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
На 05.04.2018г., ищцата е
заявила пред ответното дружество претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди по л.а. **с per. № **, като на
03.07.2018г. по банковата и сметка, ответното дружество е заплатило сумата в
размер на 9 601.51 лв., като е отказало да изплати обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди. Поради това съдът намира, че предявените искове са
допустими.
Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние,
противоправност, вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съдът намира за безспорно установено, че водачът на
застрахования автомобил – В. Г. В., при управление на лек автомобил, л.а. ***,
с рег. № *** е нарушил разпоредби на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, където е посочено, че водачът на ППС, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да навлезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Водачът е нарушил и разпоредбата на чл. 37, ал. 1,
изр. 1 от ЗДвП, съгласно която при завиване наляво за навлизане в
друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В настоящия казус категорично
се установи от заключението на авто – техническата експертиза, че ищцата не е
имала възможност да предотврати настъпването на произшествието. Същевременно се
установи, че водачът на л.а. „Ф." е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, като при извършването на маневрата „завиване наляво" е
следвало да пропусне насрещно движещия се л.а. „К.", съобразявайки се със
скоростта му на движение и разстоянието, на което той се намира преди
кръстовището. Поради това, съдът приема за безспорно, че причината за
настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Ф."
В.В., който не пропуснал насрещно движещия се л.а. ***с водач пострадалата Н.С..
Тези обстоятелства се установяват и от представеното по делото Наказателно
постановление №18-0804-001054, издадено
от МВР –ОДМВР С., Пътна полиция на 18.05.2018г., с което на виновния за ПТП
водач В.В. е наложена глоба на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 вр. с чл.179,
ал.1,т.5, пр.4 от ЗДвП. В наказателното постановление е прието, че е нарушил виновно правилата на чл.37, ал.1 ЗдвП. Наказателното
постановление не е обжалвано от
виновния водач и е влязло в сила.
Поради гореизложените съображения съдът приема, че
деянието на водача на лекия автомобил ***,
с рег. № *** В.В. осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявените
искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера на дължимото
обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид получените увреждания на
здравето, изразяващо се в телесни травми - контузия на главата; сътресение на
мозъка; контузия на шията - дисторзио (разтягане и навяхване) на шията;
контузия на гръдния кош; причинените болки и страдания в резултат на
причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това. Също така
съдът взема предвид и възрастта на пострадалата; продължителността и степента
на претърпените болки и страдания; негативното отражение върху психическото състояние
на Н.М.С., високите нива на тревожност и депресивност, довели до негативни
емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията, вследствие
на настъпилото ПТП, които и към момента не са отшумели напълно, поради което според
вещото лице е наложително да продължи психотерапевтичната помощ и подкрепа. В
случая съдът следва да се съобрази и с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания,
резултат на процесното ПТП, да се възмездят със сумата 7 000 лв. В този размер
съдът намира иска за основателен и доказан и счита, че следва да го уважи
изцяло.
Относно размера на иска за имуществени
вреди, съдът намира следното:
При съдебно предявена претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал.
1 КЗ. Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал.
1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други.
Съгласно нормата на чл. 390, ал.
2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при
което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от
действителната му стойност.
В настоящия случай, от заключението по
съдебно–автотехническата експертиза се установява, че средната пазарна цена на
автомобила възлиза на 23 513 лева. Според заключението, стойността, необходима
за възстановяване на щетите по автомобила е в размер на 31 683, 52 лева.
Или, необходимата стойност за ремонт на автомобила надвишава действителната му
стойност, което налага извода, че е налице хипотезата на тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал.
2 КЗ. От сумата от 23 513 лева следва да бъде приспадната
стойността, която ищцата би получила при предаване на автомобила за скрап – 266
лева, стойността на запазените части, която е 856 лв. и сумата от 9 601,
51 лв., представляваща заплатеното от ответното дружество застрахователно
обезщетение, при което дължимото обезщетение следва да бъде определено в размер
на 12 789, 49 лева. До този размер предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен, като за разликата до предявения
размер от 18 647, 68 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
От
страна на ответното дружество е направено възражение, че ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като не се е съобразила с пътната
обстановка, посоката на движение, скоростта и разстоянието до МПС, не се е
движила възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, не е използвала най-дясната свободна лента. Според
ответника, с това си поведение, ищцата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като не е съобразила своето поведение със светлинните
сигнали на кръстовището и е преминала на червен сигнал на светофарната уредба и
преди да завие или да започне каквато и да е маневра, свързана с отклонение
встрани, ищцата своевременно не е подала ясен и достатъчен за възприемане
сигнал. Според ответника, пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г. Видно от заключението на
съдебна автотехническа експертиза, л.а. ***с рег. № ***, управляван от ищцата Н.С.,
се движил със скорост около 40 км/ч в посока изток по бул. „Илинденско
въстание" в гр. С.. На кръстовището с бул. ***л.а. ***преминал на зелен
сигнал на светофара с намерение да продължи движението си направо, като
автомобилът бил разположен в средната от общо три пътни ленти за движение. В
същото време, по същия булевард („Илинденско въстание"), със скорост около
30 км/ч в посока запад, престроен в пътната лента, предназначена за завиване
наляво, се движил л.а. *** с рег. № ***, управляван от водача В. Г. В.,*** предприел
маневрата „завиване наляво" също на зелен сигнал на светофара. Водачът на
л.а. „Ф." не възприел и не пропуснал движещия се срещу него л.а. „К.".
В експертизата са описани подробно пътната маркировка и наличните в участъка на
ПТП пътни знаци, като е посочено, че ударът между двете МПС би настъпил, дори
ако л.а. ***се е движил възможно най-вдясно на своята пътна лента. Така, като
непосредствени причини, довели до процесното ПТП се изтъкват субективните
действия на водача на л.а. „Ф." В.В., който не пропуснал насрещно движещия
се л.а. ***с водач пострадалата Н.С.. Тези обстоятелства се установяват и от
останалите писмени доказателства- Наказателно постановление №18-0804-001054, издадено от МВР –ОДМВР С.,
Пътна полиция на 18.05.2018г., както и протокол за ПТП
№1641701/04.04.2018г. на МВР-С., както и
от показанията на виновния водач.
При
тези данни съдът приема, че по делото останава недоказани твърденията на
ответника, че ищцата е извършила нарушение на правилата за движение по
пътищата. В настоящия случай, както беше посочено по – горе, водачът на
застрахования автомобил – В. Г. В., при управление на лек автомобил, л.а. ***,
с рег. № *** е нарушил разпоредби на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП и чл. 37, ал.
1, изр. 1 от ЗДвП и е станал причина за процесното ПТП.
Възражението на ответното дружество, че
ищцата е била без предпазен колан, категорично се опровергава от заключението
на съдебно – медицинската експертиза, където е посочено, че получените травми
при ищцата напълно отговарят да са при лице с поставен обезопасителен колан в
купето на автомобил при настъпване на ПТП, както и че е налице кръвонасядане по
гръдния кош, което е характерно за притискане от обезопасителен колан при
настъпило ПТП, като контузия на шията е също характерно за получаване при същия
механизъм.
С оглед изложеното, съдът намира, че възражението
за съпричиняване е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При сега действащия КЗ, отговорността на застрахователя за лихви, дължими
от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от
действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същият не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл. 432 от КЗ
срещу застрахователя.
В настоящия случай, от представените по
делото доказателства е видно, че пред застрахователя е предявена претенция за
заплащане на неимуществени вреди,
която е получена от ответното дружество на 29.05.2018г. Следователно от
29.05.2018г. се дължи лихва по претенцията за неимуществени вреди, като за периода от 04.04.2018 г. до 28.05.2018
г. искът следва да бъде отхвърлен.
По
претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, от представените по делото доказателства е видно,
че пред застрахователя е предявена претенция за заплащане на имуществени вреди на 05.04.2018 г. На 03.07.2018г. ответното
дружество е заплатило по банкова сметка ***.51 лв., поради което съдът намира, че законна лихва се
дължи от 04.07.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като за периода от 05.04.2018 г. до
03.07.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД следва да
заплати на Н.М.С. сумата от 7 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките и страданията в
резултат на претърпяното от нея ПТП на 04.04.2018г., изразяващи се в
причинените й контузия на главата - сътресение на мозъка; контузия на шията -
дисторизио на шията; контузия на гръдния кош - кръвонасядане на кожата на
гръдния кош и посттравматично стресово разстройство, ведно със законна лихва от
29.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като
за периода от 04.04.2018 г. до 28.05.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен.
Ответникът “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД следва да заплати на Н.М.С. 12 789,
49 лв., представляваща разликата между действителният размер на имуществените
вреди, нанесени на л.а. **с peг.
№ ** и заплатеното от ответното дружество застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва от 04.07.2018 г.
до окончателното плащане на сумата, като над сумата от 12 789, 49 лв. до предявения размер от 18 647, 68 лева, ведно със
законната лихва за периода от 05.04.2018г. до 03.07.2018 г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
По отговорността за разноски:
Процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за
намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по
чл. 36 от ЗА, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между
адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в
Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. –830 лв. + 3 %
за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. при материален интерес 25 647, 68 лв. възлиза на 1 299,
43 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страните по
него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв., което не
следва да бъде намалено.
Ответното дружество претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален
размер в представения списък по чл. 80 на стр. 184.
Съдът намира, че в настоящия случай по делото не са
представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай
той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящия случай не са представени каквито и да било
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Т.Х.,
поради което при присъждане на разноските, не следва да бъде включвано
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД следва да заплати на Н.М.С.
сумата от 2 456, 93 лв., представляваща направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ищцата Н.М.С. следва да заплати на “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД сумата от 195,
29 лв., представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
да заплати на Н.М.С., с ЕГН: **********,***,
сумата от 7 000 лв. /седем хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за болките
и страданията в резултат на претърпяното от нея ПТП на 04.04.2018г., изразяващи
се в причинените й контузия на главата - сътресение на мозъка; контузия на
шията - дисторизио на шията; контузия на гръдния кош - кръвонасядане на кожата
на гръдния кош и посттравматично стресово разстройство, ведно със законна лихва
върху сумата от 29.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 04.04.2018 г. до
28.05.2018 г. искът
следва да бъде отхвърлен.
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****да заплати на Н.М.С., с ЕГН: **********,***,
сумата от 12 789, 49 лв. /дванадесет хиляди седемстотин осемдесет и
девет лв. и 49ст./, представляваща разликата между действителния размер на имуществените
вреди, нанесени на л.а. **с peг.
№ ** и заплатеното от “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата
от 12 789, 49 лв. до предявения размер от 18 647, 68 лева, ведно със
законната лихва за периода от 05.04.2018г. до 03.07.2018 г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
да заплати на Н.М.С., с ЕГН: **********,***
сумата от 2 456, 93 лв. /две
хиляди четиристотин петдесет и шест лв. и 93ст./, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.М.С., с ЕГН: **********,*** да
заплати на “З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: ***** сумата от 195, 29
лв. /сто деветдесет и пет лв. и 29ст./, представляваща направените по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: