Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.06.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Надежда Масова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2785 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. При условията на евентуалност е предявено възражение за
прихващане с правна квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът - Държавна агенция „Д.р.и в.з.”, твърди, че е специализиран орган на Министерски съвет, който осъществява управлението на държавните резерви и военновременните запаси. Посочва, че на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 22 от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ е възложил съхраняването и опазването на определени държавни резерви и в.з. на ответника „С.П.” АД, с който са сключили договори за това. На 06.10.2008 г. между ищеца и ответника е сключен договор за съхранение на в.з. № 3409, с който на последния са предадени за съхранение, опазване и обновяване млечни продукти, представляващи 53 000 тона кашкавал „Витоша“. На 06.10.2008 г. между ищеца и ответника е сключен втори договор за съхранение на държавни резерви № 3410, с който на последния са предадени за съхранение, опазване и обновяване млечни продукти, представляващи 449 080 тона краве сирене. По силата на двата договора в тежест на ответника, като съхранител, е възникнало задължение да осигурява необходимите условия за спазване на технологичните изисквания при съхраняването на държавните резерви и в.з., които са предмет на сделките, в наличните си складови пощи и съдови вместимости, които са ползваните от него складове, находящи се в гр. Русе, ул. „*****. Ответникът е поел задължение за целия срок на действие на договорите да поддържа наличие на предоставените му за съхранение млечни продукти в уговорените в сделките количества, като те трябва да отговарят и на качествените характеристика за съответния продукт. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения, доколкото при извършени проверки от служители на държавната агенция е констатирано, че липсват 448 049, 6000 кг. краве сирене с качество по БДС, което ответникът се е задължил да съхранява и обновява въз основа на сключения договор № 3410, както и че липсват 53 000 кг. кашкавал „Витоша“ с качество по БДС, който ответникът се е задължил да съхранява и обновява въз основа на сключения договор № 3409. Посочва, че в резултат на това поведение на ответника той е претърпял имуществени вреди, представляващи претърпени загуби от това, че от неговия патримониум са извадени млечни продукти, както следва: 448 049, 6000 кг. краве сирене, което е предоставено за съхранение по договор за съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., чиято стойност е в размер на 3 575 435, 80 лв. и 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, който е предоставено за съхранение по договор за съхранение на в.з. № 3409/ 06.10.2008 г., чиято стойност е в размер на 672 570 лв. Поради изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сума в размер на 3 575 435, 80 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди, които са пряка последица от неизпълнението от ответника на задължението му да съхранява предоставеното му количество млечни продукти, представляващи краве сирене съгласно договор за съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., и които вреди са под формата на претърпени загуби от липсата на 448 049, 6000 кг. краве сирене с качество по БДС, както и сума в размер на 672 570 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди, които са пряка последица от неизпълнението от ответника на задължението му да съхранява предоставеното му количество млечни продукти, представляващи кашкавал „Витоша“ съгласно договор за съхранение на в.з. № 3409/ 06.10.2008 г., и които вреди са под формата на претърпени загуби от липсата на 53 000 кг. кашкавал „Витоша“ с качество по БДС. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът по исковете - „С.П.” АД, ги оспорва. Твърди, че в началото на месец ноември 2017 г. e настъпила авария на хладилните агрегати в хладилните складове, в които се съхраняват стоките, предоставени за съхранение по силата на процесните два договора, сключени с ищеца. С оглед на това и за да изпълни задълженията си по договорите той е предприел действия по преместване на стоките за съхранение в други хладилни складове, за да не се влошат качествата на млечните продукти и да не се развалят. Това е причината за част от липсите, констатирани от служители на Държавна агенция „Д.р.и в.з.”. Ответникът заявява, че считано от 23.04.2015 г. ползва складовата база в гр. Русе на основание договор за пренаемане, сключен с трето лице, което пък има сключен договор за наем с „П.и.б.“ АД, като след аварията на хладилните складове и невъзможността на наемодателя да ги поправи, той е прекратил сключения договор за наем, за което е уведомил ищеца и е отправил искане към него да вдигне стоките, които са предоставени за съхранение в тази база. Ищецът не е предприемал действия за вдигане на стоките, поради което и доколкото ответникът вече не е разполагал с хладилни складове, е отправил предизвестие за прекратяване на договорите за съхранение от 06.10.2008 г. Впоследствие страните са подписали споразумение, в което участва и дружеството „Дунавска млечна компания“ ЕООД, което е наемател на склада и което по силата на това споразумение е поело задължение да съхранява млечните продукти. Ищецът твърди, че на 05.03.2019 г. „П.и.б.“ АД е прекратило сключения договор за наем, с което е прекратена производствена дейност в складовете и е станало невъзможно съхранението на млечните продукти в тях. Поради страх, че продуктите ще се развалят и поради невъзможност за подмяна на мястото за съхранение, ответникът предал млечните продукти на три други дружества, за което ищецът е уведомен. С оглед на това счита, че не следва да носи отговорност за неизпълнение на сключените с ищеца договори. Ответникът заявява в процеса възражение за прихващане между предявените вземания на ищеца и парично вземане, което той твърди, че е възникнало в негова полза към последния за получаване на сума в размер на 447 050, 90 лв., представляваща направени от „С.П.” АД след прекратяване действието на договорите за съхранение от 06.10.2008 г. без възлагане от ищеца разходи за съхранение и опресняване на краве сирене и кашкавал, представляващи държавни резерви и в.з., за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2020 г. Поради изложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Третото лице помагач „П.и.б.“ АД заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли те да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде
установено нaстъпването на всички елементи от
фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1) съществуване на
договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на договорно
задължение от едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за другата
страна, които да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявените осъдителни искове, се сочи наличието на сключени между страните договори, по които за ответника е възникнало задължение за съхраняване на държавните резерви и в.з. в наличните си складови пощи и съдови вместимости в гр. Русе, ул. „*****.
Дейността по планиране,
създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване,
ползване, отчитане, финансиране и контролиране на държавни резерви и в.з. е обществено
значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури задоволяване
потребностите на националното стопанство и населението при кризисна ситуация,
при положение на война, военно или извънредно положение. Ето защо и
обществените отношения, които възникват между отделните правни субекти по повод
извършване на описаните дейности, които са част от процеса на управление на държавни
резерви и в.з., са законово регулирани с императивни правни норми. Такива норми
се съдържат в Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ и
в издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, каквато е
Наредба за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви
и военновременните запаси, приета с с ПМС № 234 от
21.10.2003 г. /Наредбата/.
В чл. 7 и чл. 22
ЗДРВВЗ е предвидено, че съхраняването и опазването на държавните резерви
и военновременните запаси се осъществяват от Държавната агенция
„Д.р.и в.з.“, както и че агенцията може да възлага тази
дейност на външни съхранители - търговци и организации, като взаимоотношенията между тези субекти се уреждат с договор. Именно
такива договори се твърди да са сключени между страните по спора. Този договор
по своята същност представлява такъв за влог, но с оглед спецификата на вещите,
които са негов предмет, е подчинен на специалната уредба, регламентирана в ЗДРВВЗ
и Наредбата, както и на общите норми на ЗЗД, доколкото те не противоречат на специалните
правила. В тази насока е практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК - Решение № 176 от 03.11.2010 г. по т.д. № 118/2010 г. по
описа на ВКС, II т.о. и Решение № 67 от 07.05.2013 г.,
постановено по т.д. № 904/2012 г. по описа на ВКС, І т.о. Задълженията, които
възникват за страните по сключен договор за съхраняването и опазването
на държавните резерви и военновременните запаси, се определят както от уговорките, постигнати по
общо съгласие на страните в съдържанието на сключения между тях договор, но
така също и от правилата, предвидени в императивните разпоредби на ЗДРВВЗ и
издадената въз основа на него наредба.
По делото не е
спорно, че на 06.10.2008 г. между Държавна
агенция „Д.р.и в.з.” /Агенцията/,
като влогодател, и дружеството „С.П.” АД, като влогоприемател, са сключени договор за съхранение на
държавни резерви и договор за съхранение на в.з..
Тези обстоятелства се установяват и от представените в производството два писмени
договора от 06.10.2008 г. и анекси към тях, които са подписани от представители
и на двете страни по сделките и обективират тяхното
съгласие за сключването им със съдържание на правата и задълженията, които
възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите,
такова, каквото е отразено в техните клаузи. Ответникът е направил възражение
за недействителност на договорите поради сключването им при липса на представителна
власт на Агенцията, което обаче е заявено след края на устните състезания по
делото, едва в писмената защита, поради което и не следва да бъде разглеждано.
С договора за съхранение на държавни резерви страните са се съгласили, че Агенцията предава на „С.П.” АД материали, които са нейна собственост, за съхранение и пазене в складовото му помещение, намиращо се в населено място в гр. Русе, бул. „*****. По силата на този договор за ответното дружество е възникнало задължение да съхранява и пази материалите и да ги върне на Агенцията или да ги предаде нa посочено от нея трето лице, а за Агенцията е възникнало насрещно задължение да заплати на ответника възнаграждение за извършените дейности по съхранение. В чл. 1, ал. 1 от договора страните са уговорили, че материалите, които са предмет на сключения договор, са индивидуализирани по групови позиции в Приложение 1, което представлява неразделна част от договора за съхранение и постигнатите с него уговорки също определят съдържанието на правата и задълженията, които възникват за страните по сделката. Съдържанието на Приложение 1 е изменено по обща воля на страните след сключване на договора с няколко подписани от тях анекси, като видно от последния от тях, който е анексът от 10.02.2016 г., вещите, които се предават на ответника за съхранение в негови складове по силата на договора за съхранение на държавни резерви, представляват 449 080 тона краве сирене, имащи характера на държавни резерви съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДРВВЗ.
С договора за съхранение на в.з. от 06.10.2018 г. страните са се съгласили, че Агенцията предава на „С.П.” АД материали, които са нейна собственост, за съхранение и пазене в складовото му помещение, намиращо се в населено място в гр. Русе, бул. „*****. По силата на този договор за ответното дружество е възникнало задължение да съхранява и пази материалите и да ги върне на Агенцията или да ги предаде нa посочено от нея трето лице, а за Агенцията е възникнало насрещно задължение да заплати на ответника възнаграждение за извършените дейности по съхранение. В чл. 1, ал. 1 от договора страните са уговорили, че материалите, които са предмет на сключения договор, са индивидуализирани по групови позиции в Приложение 1, което представлява неразделна част от договора за съхранение и постигнатите с него уговорки също определят съдържанието на правата и задълженията, които възникват за страните по сделката. Съдържанието на Приложение 1 е изменено по обща воля на страните след сключване на договора с няколко подписани от тях анекси, като видно от последния от тях, който е анексът от 10.02.2016 г., вещите, които се предават на ответника за съхранение в негови складове по силата на договора за съхранение на в.з., представляват 53 000 тона кашкавал „Витоша“, имащи характера на в.з. съгласно чл. 3, ал. 1 ЗДРВВЗ.
Договорът за влог е реален, поради което той се счита сключен с предаване на движимите вещи от влогодателя на влогоприемателя. По делото не е спорно, че ищецът е предал на ответното дружество вещите, представляващи 449 080 тона краве сирене и 53 000 тона кашкавал „Витоша“. Това обстоятелство се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника в нито един момент в хода на производството до края на устните състезания. Ответникът е оспорил този факт едва в представената по делото писмена зашита, което обаче не следва да се съобразява, защото е несвоевременно заявено, в момент, в който насрещната страна не може да се запознае с направеното твърдение и да се защити срещу него. Ето защо трябва да се приеме, че по делото се доказва, че между страните по спора са възникнали твърдените облигационни отношения по два договора за влог, които освен на общите правила се подчиняват и на специалните такива, предвидени в ЗДРВВЗ и издадената въз основа на него наредба, доколкото вещите, които са предмет на тези сделки, имат характер на държавни резерви и на в.з..
И в двата
договора за съхранение са налице идентични клаузи, които са тези на чл. 4,
ал. 1 от договорите, с които страните по тях са уговорили срока на действието
им от една година, считано от 01.01.2008 г. В чл. 4,
ал. 2 от всеки от договорите е предвидено, че договорът продължава действието
си за следващите 12 месеца при същите условия, ако един месец преди изтичане на
срока му, нито една от страните не отправи до другата предизвестие за
прекратяването му. По делото няма представени доказателства, че някоя от
страните е изразила изрична воля за прекратяване на сключените договори за
съхранение на държавни резерви и на в.з. до началото на 2017 г., поради което съдът приема, че тяхното
действие е било автоматично продължавано за срок от по 12 месеца съгласно чл.
4, ал. 2 от съдържанието му за всяка година, следваща изтичане на уговорения с
тях срок на действие и следователно те са били действащи за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2017 г. Спорен обаче е въпросът дали
тези договори са били действащи след 31.12.2017 г. и към момента, към който се
твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по тях, от което са
причинени вреди на ищеца. Това е така, тъй като ищецът заявява, че договорите
са имали действие през цялата 2019 г., както и към момента на предявяване на
настоящия иск, а ответното дружество твърди, че те са прекратени в края на 2017
г. в резултат на упражнено от него право да ги прекрати с писмено предизвестие
до другата страна, което е отправено на 08.11.2017 г. Ето защо и съдът преди да
отговори на въпросите дали е налице соченото в исковата молба неизпълнение на
задължения по тези сделки и дали от това са произтекли имуществени вреди за
Агенцията, следва да се произнесе дали описаните договори за съхранение са били
действащи през 2019 г., когато се твърди, че е допуснато неизпълнение от
ответника на задълженията му, възникнали в негова тежест по тях.
В чл. 23, т. 2 от двата договора страните са уговорили, че те се прекратяват с едномесечно, мотивирано, писмено предизвестие от съхранителя. От съдържанието на тази клауза е видно, че с нея страните са предвидили по тяхна обща воля, че в полза на съхранителя по всеки от двата договора за съхранение възниква едно потестативно право да преустанови действието на тези договори занапред, което се упражнява с едномесечно предизвестие, което следва да е писмено и мотивирано и да е изпратено и получено от насрещната страна. На това право съответства и предвиденото в чл. 4, ал. 2 от всеки от договорите друго право за всяка от страните по тях да предотврати настъпването на факта на автоматично продължаване на действието на договорите след изтичане на срока им на действие от 12 месеца, което право се упражнява с отправяне от едната страна до другата на предизвестие за прекратяването им в едномесечен срок преди изтичане на срока на действие на тези договори.
От представените по делото доказателства се установява, че на 08.11.2017 г.
ответникът е изпратил до ищеца писмо с изх. № 44/ 08.112017 г., намиращо се на л. 845 и 846 от
делото, в което се съдържа негово изявление за прекратяване на процесните договори за съхранение на държавни резерви и в.з., което е мотивирано с изтичане на срока на
действие на сключен от съхранителя с трето лице
договор за наем на недвижимите имоти, в които се намират хладилните камери, в
които се съхраняват хранителните продукти, предмет на сделките. Това предизвестие
е отправено от съхранителя на стоките в уговорения в
чл. 4, ал. 2 от всеки от договорите срок за това, поради което и доколкото не
се спори, че то е получено от Агенцията на 09.11.2017 г., което е видно и от посоченото
в писмо от 10.11.2017 г., намиращо се на л. 847 и л. 848 от делото, може да се
заключи, че с него надлежно е упражнено правото, което съгласно договора
възниква за „С.П.” АД, да прекрати сключените договори и да предотврати автоматичното
продължаване на срока им на действие с още 12 месеца от 01.01.2018
г. Установява се обаче, че след отправяне на волеизявлението за прекратяване на
договорите между страните по сделките е разменена допълнителна кореспонденция,
в рамките на която ответникът е изпратил писма до Агенцията, от които е видно,
че не поддържа изявлението си за прекратяване на договорите, а желае да бъде
променено възнаграждението, което получава по тях за извършените действия по
пазене и съхранение на държавните резерви и военновременните запаси. Това е
видно от писмо от 12.12.2017 г., намиращо се на л.
852 и л. 853 от делото. Изразяването от ответника на воля за промяна на съдържанието
на едно от задълженията по сключените договори означава, че тази страна желае
да бъде продължено тяхното действие, което противоречи на изразената преди това
воля за тяхното прекратяване. Ето защо съдът приема, че изявлението за
прекратяване на договорите е оттеглено от „С.П.” АД преди да е породило правно действие по
преустановяване на облигационните връзки между страните /доколкото изявлението
на ответника препятства автоматичното продължаване действието на договорите за
срок от още 12 месеца, то съдът счита, че то поражда действие по прекратяване
на сделките считано от деня, следващ изтичане на 12-месечния срок на действие,
т.е. от 01.01.2018 г./. Следователно с това изявление
процесните два договора за съхранение на държавни
резерви и в.з. не са прекратени, тяхното действие е продължено съгласно чл. 4,
ал. 2 от договорите за цялата 2018 г., както и впоследствие за цялата 2019 г.,
тъй като не се установява до 30.11.2018 г. от ответника да е отправено ново
предизвестие до ищеца за тяхното прекратяване и за нежелание срокът им на
действие да бъде автоматично продължен за нови 12 месеца.
Освен изложеното, трябва да се посочи, че по делото се установява, че
фактът, че сключените между страните договори не са прекратени на 31.12.2017
г., се и признава извънсъдебно от ответното дружество с изявление, обективирано в съдържанието на две тристранни споразумения,
подписани от негов представител на 18.06.2018 г. и на 25.03.2019 г. От съдържанието
на тези две споразумения е видно, че страните по тях, които са ищецът,
ответникът и трето лице, са постигнали съгласие за встъпване на това трето лице
в задълженията на съхранителя по процесните
два договора за съхранение на държавни резерви и в.з..
След като в тези споразумения от „С.П.” АД е изразена воля за изменение на лицата, които са
задължени по процесните договори, това означава, че
този правен субект счита тези договори за действащи към датата на подписване на
споразуменията, т.е. към 18.06.2018 г. и към 25.03.2019 г., защото само един
действащ договор може да бъде изменен по общо съгласие, а не такъв, чието
действие е преустановено занапред. Признаването на обстоятелствата, че
договорите са действащи, а не прекратени към посочените два момента, са факти,
които са неизгодни за ответника в процеса, поради което това признание се
ползва с доказателствена сила, която съдът е длъжен
да зачете.
В обобщение съдът счита, че от представените доказателства се установява,
че сключените на 06.10.2008 г. договор за съхранение на държавни резерви и
договор за съхранение на в.з. са
имали действие до края на 2019 г., до който момент всяка от страните по тях е
била обвързана от изпълнение на задълженията, които са поели с двата договора.
Едно от
основните задължения, което възниква за ответното дружество, в качеството му на
влогоприемател, по процесните
договори за влог, имащи специфичен предмет, е това да съхранява и пази
материалите, собственост на Агенцията, които са му предадени по тези сделки, с
грижата на добър търговец, който не допуска влошаване на качествените им
показатели /чл. 8, т. 5 от съдържанието на двата договора за съхранение/. В
съдържанието на двата договора, както и в Наредбата са предвидени и други
конкретни задължения, които възникват за съхранителя
на материали, представляващи държавни резерви и в.з., които са свързани с
изпълнение на посоченото основно задължение. Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Наредбата за съхранителя възниква задължение да
осигури необходимите условия за спазване на технологичните изисквания при
съхраняването на държавни резерви и в.з. в наличните си складови площи и съдови
вместимости, което задължение цели да не бъде допускано влошаване на
качествените показатели на материалите, които в случая представляват краве
сирене и кашкавал. Клауза за възникване на това задължение в тежест на
ответника е включена и в съдържанието на двата процесни
договора. Това е клаузата на чл. 11 от договорите, в която е посочено, че ответникът
е запознат с изискванията за съхранение на материалите по Приложение 1 от
договора и се задължава да ги съхранява съобразно необходимата технология и при
условия, гарантиращи доброто им опазване. В чл. 16, ал. 1 от Наредбата е предвидено
задължението на съхранителите в съответствие със
сключените договори и регламентираните в техническите условия и стандарти
срокове за съхраняване да обновяват за своя сметка чрез текущи доставки
съхраняваните от тях държавни резерви и в.з. без намаляване на количествата и комплектността на съхраняваните наличности. Тази
разпоредба е възпроизведена и в съдържанието на сключените договори - в чл. 8,
т. 16 от тях, с които клаузи също е установено възникването на това задължение
в тежест на съхранителя на материалите.
Описаните в предходния
абзац задължения са възникнали в тежест на „С.П.” АД със сключването на двата договора през 2008 г.,
като те съществуват за това дружество и през 2019 г., за която година тези
сделки имат действие. Като доказателства по делото са приети два броя
тристранни споразумения към договорите, които са подписани на 18.06.2018 г. и
на 25.03.2019 г., между страните по спора и трето лице „Дунавска млечна
компания“ ЕООД, с които е постигнато съгласие това трето лице да встъпи в
задълженията на ответника по процесните сделки. При
встъпване на трето лице в задълженията на длъжника, отговорността на последния
за тяхното изпълнение не отпада, защото той продължава да отговаря солидарно с
третото лице за изпълнение на всички задължения, които са възникнали за него в
качеството му на съхранител, включително и за
изпълнение на задълженията да извършва дейност по съхранение, опазване и
обновяване на предадените му количества краве сирене и кашкавал, представляващи
държавни резерви и в.з.. Ето защо подписването на тези споразумения не се
отразява на извода за това какви задължения са възникнали за ответника към
19.11.2019 г.
Ищецът твърди, че през 2019 г. ответникът не е изпълнил точно описаните задължения, като неизпълнението се състои в това, че на 19.11.2019 г. е констатирано,
че в складовите помещения, описани в договора, липсва определено количество от
материалите, предадени за съхранение, както следва: липсва 448 049, 60 кг. краве сирене, което да е
налично, да е в срок на годност и с добри качествени показатели, както и липсва
53 000 кг. кашкавал „Витоша“, което
да е налично, да е в срок на годност и с добри качествени показатели. Фактът на неизпълнение на едно договорно задължение е отрицателен такъв и не
подлежи на доказване в гражданския процес, поради което и в тежест на ответника
по делото е да установи положителния факт, който го ползва в процеса, че е
изпълнил възникналите в негова тежест задължения да съхранява и пази материалите, представляващи държавни резерви и в.з.,
състоящи се от 449 080 кг. краве сирене и 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, като и да не допуска влошаване на качествените
им показатели, включително чрез извършване на своевременно обновяване на
количествата сирене и кашкавал преди изтичане на срока им за съхранение чрез
доставяне и замяна на съответните количества новопроизведени
продукти, което включва и доказване на факта, че наличните материали са в срока
за съхранение, установен в приложимите за тях технически условия и стандарти.
Съдът след
извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са
гласни, писмени и заключение на изготвена съдебно техническа експертиза, счита,
че в производството не се доказва, че на
19.11.2019 г. ответникът „С.П.” АД е изпълнил задълженията си по процесните
два договора да има налични за съхранение в ползваните от него складови
помещения в гр. Русе 448 049, 60 кг. краве сирене,
представляващи държавни резерви, които да са в срок на годност и да са с добри качествени показатели, както и 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, представляващи военновремени запаси, които да са в срок на годност и да са с добри качествени показатели. Дори напротив, в резултат на този доказателствен анализ съдът намира, че осъществяването на
този факт се опровергава категорично от ангажираните в производството
доказателства.
На първо място, ще бъде разгледан приетия като писмено доказателство по делото констативен протокол № 40-07-4080/ 19.11.2019 г. Този документ по своя характер представлява частен свидетелстващ документ, защото е подписан от представители на двете страни по процесните два договора за съхранение и удостоверява настъпването на определени факти от обективната действителност, които видно от неговото съдържание са извършване на проверка на 19.11.2019 г. в сградата на млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул. „*****, намерените в складовете на този адрес количества краве сирене и кашкавал, посочената върху опаковките на тези продукти дата на производство, констатираните качествените показатели на откритите в складовете продукти, както и констатираните условия, при които се съхраняват материалите на посочения адрес. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни факти и тя важи в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са подписали документа. От съдържанието на представения констативен протокол и положените под него подписи е видно, че той е подписан от представител на ответното дружество, на което този документ се противопоставя в настоящия процес /положен е подпис от Георги В., който се сочи, че заема определена длъжност в „С.П.” АД/. Ето защо и този констативен протокол има материална доказателствена сила за установените в него факти срещу ответника в производството, която съдът следва да зачете. Протоколът обективира признанието на ответника за настъпване на следните факти, които са отразени в него: 1) на факта, че на 19.11.2019 г. в складовете, намиращи се в сградата на млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул. „*****, са налични 1 030, 40 кг. краве сирене с дата на производство месец януари 2019 г., които са годни за държавен резерв; 2) на факта, че на 19.11.2019 г. в складовете, намиращи се в сградата на млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул. „*****, са налични 47 188 кг. краве сирене, от които 45 404 кг. са такива без поставена маркировка, дата и срок на годност, а 1 784 кг. са с дата на производство месец октомври 2018 г. и към 19.11.2019 г. са с изтекъл срок на годност, който е 12 месеца от датата на производството; 3) на факта, че на 19.11.2019 г. в складовете, намиращи се в сградата на млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул. „*****, са налични 29 899, 905 кг. кашкавал, от които 2 401, 880 кг. са такива без етикет и маркировка, 3 017, 280 кг. са с повече от един етикети, върху които са посочени различни и противоречащи си данни относно срока им на годност, който се разминава с почти година, 18 325, 245 кг. са с дата на производство месец юни, юли и септември 2018 г. и към 19.11.2019 г. са с изтекъл срок на годност, който е 10 месеца от датата на производството, 6 155, 500 кг. са с посочено върху тях, че те са със срок на годност до месец септември и октомври 2019 г., т.е. с изтекъл към 19.11.2019 г. срок на годност. Ето защо и съдът счита изброените факти за доказани в процеса, още повече, че по делото не са събрани никакви други доказателства, които да опровергават тяхното настъпване в обективната действителност. Тези обстоятелства не се опровергават и конкретно от направените от вещото лице Т. изводи в заключението на изготвената от нея съдебно-техническа експертиза. В своето заключение експертът прави изводите си за наличното към 19.11.2019 г. количество сирене и кашкавал в описания в процесните договори склад, за срока му на годност и за неговите качествени показатели въз основа на обстоятелствата, отразени в самия констативен протокол, поради което всъщност ги повтаря, като съдът не кредитира изводите на експерта в частта, в която ревизира част от посочените в протокола факти относно изтеклия срок на годност на част от наличния кашкавал, защото се основават на грешно разчитане на посочените в констативния протокол факти върху опаковката на кашкавала – в констативния протокол е записано, че е открито количество кашкавал, върху опаковката на който е посочено, че е със срок на годност до месец септември и октомври 2019 г., а вещото лице е счело, че върху опаковката е записано, че тези количества кашкавал са от партида месец септември и октомври 2019 г., което обаче не отговаря на съдържанието на протокола, а и на конкретните дати на производство на кашкавала, който е бил наличен в млекопреработвателното предприятие в гр. Русе, които вещото лице Т. посочва в разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание от 10.11.2021 г. /л. 1900 от делото на СГС/.
Обстоятелствата, които са удостоверени в констативния протокол № 40-07-4080/ 19.11.2019 г., не се опровергават и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В разпита си пред съда доведените от ищеца свидетели Т.Т. и К.И. излагат факти, които напълно съответстват на тези, отразени в протокола относно наличното на 19.11.2019 г. в склада, използван от „С.П.” АД, количество кашкавал и сирене, което изпълнява всички изисквания за годност и качество. Те не се опровергават и от показанията на доведените от ответника двама свидетели. В разпита си пред съда свидетелят Свежен Димитров не заявява никакви факти относно наличното количество краве сирене и кашкавал в млекопреработвателното предприятие в гр. Русе, които се съхраняват за Д.р.и в.з. от ответника, нито за качеството на тези продукти. В показанията си свидетелят Георги В. сочи, че в завода в гр. Русе са били налични 32 -33 тона кашкавал, т.е. 32 000 кг.-33 000 кг., както и 87-90 тона сирене, т.е. 87 000 -90 000 кг., но към момент по-ранен момент от 19.11.2019 г. – към месец март 2019 г. и към 21.10.2019 г., като той не изнася никакви факти за качествените показатели на тези материали към 19.11.2019 г., както и дали те са в срок на годност към тази дата. Свидетелите Свежен Димитров и Георги В. не посочват и никакви обстоятелства за датата на производство на намерените към 19.11.2019 г. количества краве сирене и кашкавал в склада в гр. Русе, поради което и от техните показания не се доказват никакви факти, които да опровергават тези, удостоверени в констативния протокол относно наличието на определени количества хранителни материали с изтекъл срок на годност и такива, с неясна дата на производство.
Следователно съдът счита, че по делото се доказва, че към 19.11.2019 г. в описания в процесните два договора склад, находящ се в сградата на млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул. „*****, използвано от ответника, е имало налично единствено 1 030, 40 кг. краве сирене, които са в срок на годност и с добри качествени показатели. В склада към този момент е имало налични и други количества краве сирене и определено количество кашкавал „Витоша“, които обаче не са били в срок на годност. Това се отнася както за количествата краве сирене и кашкавал, за които е установено, че срокът на годност, броен от датата на производството, е изтекъл, така и за количествата краве сирене и кашкавал, върху които липсва поставена маркировка за дата на производство и срок на годност, както и тези с противоречива маркировка, защото за тях не може еднозначно да бъде констатиран момента на изтичане на срока за съхранение, предвид липсата и на представени допълнителни доказателства за датата на производство на тези хранителни продукти от ответника, който носи тежестта за установяване на тези факти. Както беше посочено, в сключените договори и в приложимата нормативна уредба е предвидено задължение за съхранителя до обновява предадените му материали в регламентираните в техническите условия и стандарти срокове за тяхното съхраняване, което означава, че за изпълнение на задълженията му по процесните сделки се приемат само наличните в складовите му пространства количества краве сирене и кашкавал „Витоша“, които са в рамките на сроковете за тяхното съхранени, т.е. в сроковете на годност на продуктите. Ето защо в случая съдът приема, че ответникът е изпълнил единствено част от задължението си по договора за съхранение на държавни резерви, като изпълнението е в размер на 1 030, 40 кг краве сирене и следователно неизпълнението на задължението по този договор е в размер на 448 049, 60 кг. Ответното дружество не е изпълнило изцяло задължението си по договора за съхранение на в.з., тъй като към 19.11.2019 г. в склада в гр. Русе не е имало никакво количество кашкавал „Витоша“, което да е в срока му за съхранение и да е с добри качествени показатели. Неизпълнението на задължението по тази сделка е в размер на 53 000 кг. По делото не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че за периода след 19.11.2019 г. до края на устните състезания ответникът е възстановил липсващите количества краве сирене и кашкавал, които е бил длъжен да съхранява.
„С.П.” АД твърди, че част от количествата сирене и кашкавал, които представляват Д.р.и в.з., към 19.11.2019 г. са били налични в складови бази, различни от тази, намираща се в гр. Русе, ул. „*****, където се извършват действия по тяхното съхраняване от две други юридически лица, с които е сключил договори за влог през 2017 г. За да се приеме обаче, че с количествата материали, съхранявани на място, различно от това, описано в сключените договори, се изпълняват задълженията на „С.П.” АД, възникнали по тези сделки, трябва да се установи, че преместването на материалите е станало по предвидения в съдържанието на договорите ред. С чл. 8, т. 11 от съдържанието на всеки един от двата договора за съхранение от 06.10.2008 г. е уговорено, че за съхранителя възниква задължение да не премества от един в друг склад или складова база съхраняваните материали без писмена заповед на Председателя на Агенцията. Съгласно чл. 8, т. 2 от всеки един от договорите ответникът е поел и задължение да предаде незабавно или в сроковете и по начин, предварително съгласуван с Директора на Териториална дирекция „Държавен резерв“, гр. Велико Търново, на посочено от Агенцията юридическо или физическо лице материалите от Приложение 1 към договорите или на части от тях. При тълкуване на тези две разпоредби във връзката им една с друга се налага извода, че страните по двата договора за съхранение са постигнали съгласие, че ответното дружество може да премества от един склад, ползван от него, в друг такъв склад материалите, които са му предадени за съхранение от Агенцията, само, ако е налице писмена заповед на Председателя на Агенцията, с която се разрешава това действие или се предписва неговото извършване, както и че може да предава на друго лице тези материали само ако това лице е посочено от Агенцията в писмена заповед за това, издадена от Председателя на Агенцията. Само тогава, когато тези условия са спазени, ответникът може да прехвърли предадените му за съхранение държавни резерви и в.з. в склад, различен от този, находящ се в гр. Русе, ул. „*****, както и на което и да било трето за процесните сделки лице, включително и по сключен с такова лице договор за влог. Договаряне на тези изисквания, които ограничават свободата на съхранителя по процесните два договора за съхранение да премества предадените му за съхранение материали, които са държавна собственост, е свързано със специфичното качество на тези материали, с целта, която преследва тяхното съхраняване, която е свързана със задоволяване не на частен, а на конкретен обществен интерес и с това, че тяхното съхраняване е подчинено на определи технологични правила, чието спазване подлежи на контрол по ред, установен в приложимите нормативни актове, поради което не може да се извърши на място и от правен субект, които не са одобрени от Агенцията. Ето защо и в случаите, при които ответникът мести предоставените му сирене и кашкавал, които имат характер на Д.р.и в.з., без да спази изброените условия, които са уговорени в сключените с ищеца договори, той извършва нарушение на тези договори и наличните количества краве сирене и кашкавал, които се съхраняват на места, различни от склада, посочен в договорите и от лице, различно от ответника, не могат да се вземат предвид като такива, с които този правен субект изпълнява основното си задължение по тези сделки.
От ответното дружество не се твърди и не се представят доказателства за това, че е налице заповед на Председателя на Агенцията, която разрешава или предписва предаването през 2017 г. на част от материалите, които са предмет на процесните договори, на двете юридически лица, с които ответникът твърди, че е сключил договори за влог, които са „БКА“ ЕООД и „Сибила 2000“ ЕООД. Не се установява дори и това, че „С.П.” АД е поискало разрешение от Агенцията да извърши предаване на определени количества краве сирене и кашкавал, които съхранява за резерви и в.з., на избраните от него юридически лица преди сключване на договорите за влог с тях. Ето защо дори и в складове на описаните две дружества към 19.11.2019 г. да се съхраняват определени количества краве сирене и кашкавал, предадени им от ответника, както твърди ответникът, те не трябва да се вземат предвид при изчисляване на наличните към тази дата количества материали, които представляват Д.р.и в.з., защото това предаване е станало в нарушение на постигнатите между страните уговорки в сключените два договора за съхранение и в резултат на допуснато от тази страна неизпълнение на нейни задължения по тези сделки. Следователно липсват основания да бъде променен направеният от съда извод за размера на допуснатото от ответника неизпълнение на задълженията му по процесните два договора за съхранение.
С оглед установеното неизпълнение от „С.П.” АД на задълженията му за съхраняване в складовата база в гр. Русе на уговорените с процесните договори по вид и количество хранителни материали, представляващи държавни резерви и военновременно запаси, съдът следва да разгледа направените от това дружество възражения, че неизпълнението не може да му се вмени във вина, тъй като се дължи на обективни събития, както и на забавата на кредитора.
Доколкото договорите за съхранение, сключени на 06.10.2008 г. по своя характер са търговски сделки, то възражението за наличието на обективна невъзможност, освобождаваща длъжникът от отговорност следва да се разгледа при съобразяване на приложимата норма на чл. 306 ТЗ, в която е предвидено, че длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, когато то е причинено от непреодолима сила, която е определена като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
При тълкуване на посочената разпоредба и при съобразяване на практиката на ВКС, постановена в тази връзка по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о., съдът счита, че за да е налице непреодолима сила, която да е основание за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнение на негово договорно задължение, в производството следва да се установи осъществяването на следните елементи от фактическия състав на чл. 306 ТЗ, а именно: 1) настъпване след сключване на договора на обективно събитие; 2) това събитие да има извънреден характер; 3) събитието да е непредвидимо или непредотвратимо, както и 4) наличие на причинна връзка между събитието и неизпълнението от ответника на негово договорно задължение. Установяването на тези обстоятелства в процеса съгласно правилото на чл. 154 ГПК е поставено в доказателствена тежест на страната, която се позовава на непреодолимата сила, която в случая е ответникът.
Събитията, които ответникът твърди да имат обективен характер и да са в пряка причинна връзка с допуснатото от него неизпълнение на договорните му задължения, са две. Първото от тях са настъпили в началото на месец ноември 2017 г. аварии на хладилните агрегати в хладилните складове, в които се съхраняват материалите, представляващи държавни резерви и в.з.. Второто от тях представлява действия на трето лице, в качеството му на наемодател, за прекратяване на сключен договор за наем, по силата на който ответникът ползва складовите площи в гр. Русе, в които съгласно процесните договори е длъжен да съхранява материалите, и за връщане на владението върху тези складове, които действия се сочи да са извършени в периода от месец март 2019 г. до месец октомври 2019 г.
Аварията на съоръжения, представляващи хладилни витрини, е събитие, което е обективно по своя характер. За да бъде квалифицирано това събитие като непреодолима сила, трябва да може да се определи като непредвидимо или непредотвратимо.
Непредвидимостта е свързана с извънредния характер на събитието и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му. Съхраняването на краве сирене и кашкавал безспорно е процес, който изисква осигуряване на складово помещение, в което има съоръжения, осигуряващи поддържането на определени по-ниски температури в помещенията, за да могат да бъдат запазени качествените показатели на тези хранителни стоки. От своя страна използването на хладилна техника за осигуряване на тези условия за съхранение на продуктите за продължителен период от време винаги е свързано с извършване на конкретни действия по поддържане на техниката в изправно състояние, както и на нейния ремонт при авария, която трябва да се определи като внезапно преустановяване на работата на съответното съоръжение поради повреда. Съдът при прилагане на опитните правила счита, че е напълно логично, че всяко едно техническо съоръжение, което се използва за продължителен период от време от датата на неговото производство, се амортизира и получава някакви повреди, които налагат извършване на ремонт, т.е. това са едни обичайни явления при използване на едно съоръжение, каквито са и хладилните агрегати, чрез които се осигурява подходяща температура за съхранение на сирене и кашкавал от ответника в складовата база в гр. Русе, ул. „*****. Ето защо трябва да се заключи, че настъпването на авария на хладилните инсталации в този склад е събитие, което би могло да бъде предвидено при сключване на процесните договори за влог, особено при съобразяване на факта, че влогоприемателят по тях е търговец, който дължи полагане на грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ в изпълнение на своите задължения, която е по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин, защото изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване от него на дейност по занятие. С оглед на това в случая следва да се приеме, че съхранителят на краве сирене и кашкавал, представляващи държавни резерви и в.з., е могъл и е трябвало да предвиди, че е възможно през годините на действие на договора, чийто срок се продължава с 12 месеца в края на всяка изминала година, в която няма изявление за прекратяването му, използваните от него хладилни витрини могат да се повредят внезапно и да се нуждаят от ремонт. Тези обстоятелства е трябвало и е могло да бъдат отчетени от него още към момента на сключване на договорите за съхранение с ищеца и с оглед на тях той е следвало да осигури за целия срок на действие на договора възможността да бъде извършван незабавен ремонт на хладилните съоръжения при тяхната повреда, за да може да изпълни задълженията си за осигуряване на необходимите условия за спазване на технологичните изисквания при съхраняването на държавни резерви и в.з. в наличните си складови площи и съдови вместимости, което възниква за него по силата на чл. 13, ал. 1 от Наредбата и чл. 11 от съдържанието на сключените на 06.10.2008 г. договори. Следователно настъпилата през месец ноември 2017 г. авария на хладилните агрегати в склада в гр. Русе, ул. „*****, представлява събитие, което е предвидимо за ищеца към момента на сключване на процесните договори за съхранение на материали, представляващи държавни резерви и в.з..
Аварията на хладилната инсталация в използваното от ответника складово помещение не притежава и другата от алтернативно предвидените в чл. 306, ал. 2 ТЗ характеристики, за да бъде определена като непреодолима сила, а именно непредотвратимост. В практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. № 1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о., е прието, че непредотвратимостта на събитието се изразява в това, че последиците му не могат да бъдат преодолени от длъжника при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението, която е тази по чл. 302 ТЗ, като възможността за преодоляване на последиците се преценява и при съобразяване на това имало ли е действия, които длъжникът е можело да извърши, за да бъде постигнат този резултат, както преди и по време на настъпване на събитието, но също така и след него.
В случая се установява, че последиците от настъпилата авария, се изразяват в невъзможност предадените за съхранение количества сирене и кашкавал да се съхраняват при оптимални температури, при които се запазват качествените им показатели за срока на годност. Съдът счита, че при полагане на дължимата грижа на добрия търговец, ответникът е можел да предотврати последиците от настъпилата през месец ноември 2017 г. авария в хладилната инсталация в ползвания от него склад в гр. Русе като извърши незабавни действия по ремонт на това съоръжение. При осъществяване на дължимия незабавен ремонт на хладилните агрегати не би се допуснало съхраняването за дълго време при неподходящи температурни условия на предадените му от ищеца количества сирене и кашкавал, които не могат своеволно да бъдат преместени от ответника в други складове и така би се предотвратила тяхната развала. Не се твърди извършването на този ремонт да е бил свързан с определени обективни затруднения, каквото би могло да бъде липсата на конкретна резервна част, която изисква време за доставка и намиране, в който случай може да се разсъждава, че аварията не е била предотвратима при полагане на грижата на добрия търговец. От фактите, изложени от ответника в изпратените от него до ищеца писма, с които го уведомява за аварията, обаче е видно, че тя не е отстранена своевременно, поради нежеланието на тази страна да разходва средства за извършване на ремонта на хладилната система и за нейното ежедневно поддържане, защото това е икономически неизгодно за него. След като последиците от настъпилата през ноември 2017 г. авария, касаещи невъзможността за съхранение на количествата краве сирене и кашкавал, предмет на процесните договори, могат да бъдат преодолени при полагане на дължимата грижа на добрия търговец от ответника и то без да бъдат нарушавани останалите условия по сключения договор, то това събитие не може да се квалифицира като непредотвратимо и съответно не представлява непреодолима сила.
Освен горното съдът счита, че по делото не се доказва да е налице и причинна връзка между настъпването на аварията с хладилните инсталации в ползвания от ответника склад в гр. Русе през месец ноември 2017 г. и неизпълнението от този субект на задължението му за съхраняване и обновяване на предадените му от ищеца количества сирене и кашкавал, което се установява да е допуснато през месец ноември 2019 г. Това е така, тъй като между датата на настъпване на аварията и тази на констатиране на липсите на количества сирене и кашкавал има разлика от две години, като от представени по делото констативни протоколи се установява, че в определен момент през 2019 г., например към 07.08.2019 г., в хладилните зали в млекопреработвателното предприятие в гр. Русе е поддържана температура, която е била в допустимите норми за съхранение на млечни продукти, което означава, че хладилната инсталация е работила и не е била повредена, а авариите по нея, включително и тази от ноември 2017 г. са били отстранени. Това е видно от фактите, удостоверени в констативен протокол № 40-07-2869/ 07.08.2019 г. Ето защо и няма как да се заключи, че аварията, на която ответникът се позовава, е причината, поради която той не е изпълнил задълженията си за съхраняване на част от предадените му от ищеца количества сирене и кашкавал към 19.11.2019 г., а още по-малко пък единствената такава. Това също е основание да се приеме, че аварията, настъпила през 2017 г., не представлява непреодолима сила и не води до освобождаване на „С.П.” АД от отговорност за допуснатото от него неизпълнение.
Второто обективно събитие, на което се позовава ответникът, което е отправено от трето лице изявление за прекратяване на договор за наем на складовото помещение, находящо се в гр. Русе, ул. „***** и ограничаване на достъпа на ответника до него след прекратяване действието на сделката, също не притежава нито една от описаните характеристики, при наличие на които то може да се квалифицира като непреодолима сила.
То не е такова, което да има извънреден характер и неговото настъпване да не може да се предвиди при сключване на процесните договори за съхранение. Това е така, тъй като тогава, когато с договорите е поето задължение предоставените от влогодателя материали да се съхраняват в конкретно посочено в сделките помещение и в срока им на действие влогоприемателят, който е бил собственик на това помещение към момента на сключване на договорите, сам реши да го продаде на трето лице и да го ползва по сключен с новия собственик договор за наем, е напълно предвидимо, че при определени обстоятелства, договорът за наем може да бъде прекратен или развален поради неизпълнение от наемодателя и той да упражни правото си да си върне собствената вещ от наемателя след преустановяване на облигационната връзка, което да доведе до невъзможност у последния да съхранява там предадените му материали и да ги обновява съгласно поетите от него задължения. Ето защо това събитие не може да се определи като непредвидимо. То не е и непреодолимо, защото последиците от него могат да бъдат предотвратени от ответника при полагане на дължимата грижа. Видно от твърденията на наемодателя „Първа инвестиционнна банка“ АД, което дружество е конституирано като трето лице помагач в процеса, договорът за наем на процесното складово помещение, който е сключен с дружество „К.“ ЕООД, което го е преотдало под наем на ответника, е прекратен поради неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане на наемна цена. С оглед на това и прекратяването на действието на този наемен договор е могло да бъде предотвратено чрез изплащане на дължимата на наемодателя наемна цена, което може да бъде направено и от ответника, въпреки че не е страна по договора с „Първа инвестиционнна банка“ АД, по реда на чл. 74 ЗЗД, за да може да не бъде лишаван от възможността да ползва имота по сключения от него договор за пренаемане, като след това встъпи в правата на задълженото за плащане на наема лице и прихване това свое вземане към него със задълженията си за заплащане на наемна цена по договора за пренаемане. Ето защо трябва да се заключи, че при полагане на дължимата грижа на добрия търговец от „С.П.” АД, това дружество е можело да предотврати последиците от прекратяване на договора за наем на складовото помещение, в което се е задължило да съхранява държавните резерви и военновременните запаси, предоставени му за съхранение по сключените договори, поради което и това събитие не може да се квалифицира като непредотвратимо.
След като обективните събития, на които се позовава ответникът, не представляват непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, то този правен субект отговаря за допуснатото от него неизпълнение на задълженията за съхраняване, опазване и опресняване на предадените му хранителни материали, поети със сключените на 06.10.2008 г. два договора за съхранение.
За да се приеме, че е налице забава на кредитора, изразяваща се в неоказване на необходимото съдействие, която съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД представлява обстоятелство, освобождаващо длъжника от последиците от допуснатото от него неизпълнение, следва да се установи, че: 1) изпълнението на поетото договорно задължение е обусловено от определено поведение на кредитора, без което длъжникът не би могъл да изпълни точно и 2) че кредиторът не е предприел това поведение, както и че това негово бездействие е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника.
Задължението, което е поето от ответника „С.П.” АД и за неизпълнение на което се претендира присъждане на обезщетение за вреди, е обвързано от изпълнение от насрещната страна по сделките, която е Агенцията, единствено на възникналото в нейна тежест задължение да предаде вещите, които е уговорено да се съхраняват и пазят в ползваното от ответника складово помещение в гр. Русе, което е от значение и за възникване на самата облигационна връзка между спорещите страни. Това е така, защото няма как да се съхраняват, пазят и обновяват вещи, които не са предадени на влогоприемателя. По силата на процесните договори за съхранение в тежест на Агенцията е възникнало и задължение да заплаща в определен срок възнаграждение на влогоприемателя за съхранение на материалите, което покрива разходите, направени за това. Изпълнението. на задължението на ответника за съхраняване и опресняване на предоставеното му количество материали не е пряко обвързано от изпълнението на това задължение, но доколкото ответникът има нужда от парични средства за поемане на разходите за съхранение и обновяване, то съдът счита, че може да се приеме, че е налице връзка на обусловеност и между тези две задължения и възможността за изпълнение на това, възникнало в тежест на ответника, е предпоставено от изпълнение на това, възникнало в тежест на ищеца за заплащане на възнаграждение. Следователно може да се приеме, че изпълнението на процесното задължение от ответника е поставено в зависимост от поведението на кредитора по изпълнение на посочените негови две задължения, с което той предоставя необходимото съдействие. В случая обаче при заявяване на своето възражение „С.П.” АД не се позовава на допуснато от ищеца неизпълнение на някое от така възникналите в негова тежест задължения, което би могло да бъде основание за извод, че е налице забава от негова страна по смисъла на чл. 95, предл. 2 ЗЗД. Поведението, което се сочи, че представлява неоказване на необходимото съдействие от Агенцията за изпълнение на задължението на ответника, се изразява в непредприемане на действия по приемане или преместване на оставените за съхранение количества краве сирене и кашкавал. Такова задължение обаче не се доказва изобщо да е възникнало в тежест на Агенцията към 19.11.2019 г. Това е така, на първо място, защото, както беше посочено, по делото не се установява към тази дата сключеният между страните договор да е прекратен и следователно за Агенцията няма как да е възникнало задължение да вземе вещите, предмет на договорите за влог поради преустановяване на тяхното действие занапред. Освен това трябва да се посочи, че при тълкуване на нормите на чл. 19, ал. 5 и чл. 24, ал. 5 ЗДРВВЗ се налага извода, че за Агенцията по силата на закона възниква задължение да премести държавните резерви и военновременните запаси от складовете на съхранителя и при хипотезата на тяхното освобождаване, което става в резултат на решение на Министерски съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на Агенцията. В производството не се твърди и не се представят доказателства процесните държавни резерви и в.з. да са освободени по предвидения в закона ред, което означава, че за ищеца не е възникнало задължение да премести стоките по силата на цитираните законови разпоредби. След като в тежест на Агенцията към 19.11.1019 г. не е възникнало задължение да премести предадените на ответника количества кашкавал и краве сирене от ползвания от него склад, то нейното бездействие да стори това не може изобщо да се квалифицира като забава на кредитора и не е основание за освобождаване на длъжника „С.П.” АД от отговорност за причинените вреди от неизпълнението на поетите с процесните договори от 06.10.2008 г. задължения за съхраняване, опазване и опресняване на предадените му по тези сделки хранителни материали. Това дружество трябва да отговаря по правилата на договорната отговорност за причинените на ищеца вреди, които са в пряка причинна връзка с допуснатото неизпълнение.
По делото се установява и това, че на Агенцията са причинени вредите, чието обезщетение се иска, които с оглед изложените в исковата молба твърдения представляват претърпени загуби. Съгласно чл. 4 ЗДРВВЗ държавните резерви и военновременните запаси са частна държавна собственост, като на основание чл. 5, ал. 1 ЗДРВВЗ тяхното управление се осъществява от Държавната агенция „Д.р.и в.з.“, като в нейна тежест е и съхраняването и опазването на тези материали съгласно чл. 17, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 ЗДРВВЗ, които дейности тя може да превъзлага на трети лица. След като Агенцията е правният субект, на който по силата на закона е възложено да съхранява и опазва материалите, представляващи държавни резерви и в.з., които са частна държавна собственост, каквито са и липсващите 448 049, 60 кг. краве сирене и 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, предоставени за съхранение на ответника, то трябва да се приеме, че при липсата на тези материали е налице намаляване на имуществото точно на Агенцията, защото в нейна тежест и за сметка на нейния бюджет възниква задължение да ги възстанови. Претърпените от Агенцията вреди се съизмеряват със стойността на разходите, срещу които вместо липсващите количества краве сирене и кашкавал могат да се закупят други хранителни материали от същия вид и със същото качество, изчислени съобразно средните пазарни цени към датата на настъпване на събитието, тъй като точно с тях се намалява имуществото на държавното учреждение, на което е възложено управлението и опазването на стоките, представляващи частна държавна собственост. Размерът на тези разходи се установява от изводите на вещото лице П.Д., направени по задача 1 от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, като те са както следва: - размерът на разходи по средни пазарни цени за придобиване на краве сирене в размер на 448 049, 60 кг., колкото е посочено, че липсва в исковата молба и което като количество отговаря на доказаните по делото липси, възлиза на сумата от 3 387 254, 98 лв. с ДДС; - размерът на разходи по средни пазарни цени за придобиване на кашкавал „Витоша“ в размер на 53 000 кг., колкото е посочено, че липсва в исковата молба и което като количество отговаря на доказаните по делото липси, възлиза на сумата от 670 344 лв. с ДДС. Размерът на разходите за придобиване на липсващите количества материали не следва да се изчисляват съобразно борсовите цени, както твърди ответникът, тъй като липсва правна норма, която да задължава Агенцията да придобива материали за държавни резерви и в.з. по цени на стоковите борси, а напротив в закона е предвидено, че това се осъществява по реда, предвиден в Закона за обществените поръчки /чл. 10, ал. 3 ЗДРВВЗ/. Следователно размерът на претърпените от Агенцията вреди, които са резултат от допуснатото от ответника неизпълнение на задълженията му по договора за съхранение на държавни резерви, е 3 387 254, 98 лв. с ДДС, а размерът на претърпените от Агенцията вреди, които са резултат от допуснатото от ответника неизпълнение на задълженията му по договора за съхранение на в.з., е 670 344 лв. с ДДС.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД на обезщетяване по правилата на договорната отговорност за вреди подлежат не всички претърпени от кредитора загуби, а само тези, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното задължение от длъжника и които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението, което не е изпълнено в срок. Разходването на средства за придобиване на количествата краве сирене и кашкавал, които са предмет на сключените два договора за влог от 06.10.2008 г. и които липсват, е закономерна и пряка последица от неизпълнението на задължението на ответника да съхранява, пази и опреснява така предадените му материали, защото това неизпълнение е единствената причина, поради която тези разходи се налага да бъдат направени, за да бъде осигурено необходимото количество материали за държавните резерви и в.з., гарантиращо националния интерес. Освен това съдът намира, че е напълно обосновано и предвидимо, че при неизпълнение от ответника на задължението му да съхранява и поддържа в добро качество предадените му за съхранение вещи, от субекта, на който е възложено тяхното управление със закон, трябва да бъдат разходени парични средства за възстановяване на липсващите и некачествени хранителни продукти до количествата, до които е определено, че те ще се служат за Д.р.и в.з. и до които те са предадени за съхранение на ответника. Ето защо и сумата от 3 387 254, 98 лв., с която се е намалило имуществото на ищеца, представлява вреда, която е предвидима и е пряка и непосредствена последица от неизпълнението в срок от ответника на задълженията му по договора за съхранение на държавни резерви от 06.10.2008 г. за съхраняване в складовата база в гр. Русе на 448 049, 60 кг. краве сирене, представляващи държавни резерви, поради което и подлежи на обезщетяване. Сумата от 670 344 лв., с която се е намалило имуществото на ищеца, представлява вреда, която е предвидима и е пряка и непосредствена последица от неизпълнението в срок от ответника на задълженията му по другия договора за съхранение на военновременно запаси от 06.10.2008 г. за съхраняване в складовата база в гр. Русе на 53 000 кг. кашкавал „Витоша“, представляващи военновременно запаси и също подлежи на обезщетяване.
Следователно по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на „С.П.” АД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за частично неизпълнение на задълженията му, възникнали по договора за съхранение на държавни резерви, и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на изправната по договора страна Държавната агенция „Д.р.и в.з.“ обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 3 387 254, 98 лв., както и за пълно неизпълнение на задълженията му, възникнали по договора за съхранение на в.з., и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 670 344 лв.
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, от които да се установява, че е погасил някаква част от тези свои парични задължения чрез плащане. Той обаче заявява в процеса възражение за прихващане между това вземане и парично вземане, което твърди, че е възникнало в негова полза към Агенцията за получаване на сума в размер на 447 050, 90 лв., представляваща разходи за съхранение и опресняване на краве сирене и кашкавал, имащи качеството на държавни резерви и в.з., направени от „С.П.” АД без възлагане от ищеца след прекратяване действието на договорите за съхранение от 06.10.2008 г., за периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2020 г. При съобразяване на твърденията, направени от ответника, на които той основава това свое вземане, които са липса на договор между страните за процесния период и извършване от него на разходи в интерес на ищеца, съдът намира, че той се позовава на фактическия състав на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. Следователно правната квалификация на предявеното с възражението за прихващане субективно право е чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме,
че за ответника е възникнало вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, по делото трябва да
се установи настъпване на следните елементи от фактическия състав на
приложимата правна норма: 1) едно лице да е предприело чужда работа - правни
или материални действия, без тя да му е възложена от лицето, в интерес на което
тя се извършва; 2) у лицето, извършило чуждата работа да съществува намерение
да я управлява и това да е извършено доброволно, а не да е негово задължение по
закон; 3) чуждата работа да е била предприета уместно и да е била добре
управлявана в чужд интерес.
Доколкото, както беше посочено в мотивите по предявения главен осъдителен иск, по делото се доказа, че за периода от месец ноември 2017 г. до 31.12.2019 г. процесните договори за съхранение от 06.10.2008 г. не са били прекратени, били са действащи и като такива са обвързали страните по спора, то трябва да се приеме, че работата по съхранение и опресняване на материалите, представляващи краве сирене и кашкавал, която ответникът твърди, че е извършил, му е била възложена от ищеца по силата на поетите с тези сделки задължения. Това означава, че тази работа не може да се квалифицира изобщо като чужда работа, която да е предприета без възлагане по смисъла на чл. 61 ЗЗД и в полза на ответника не може да възникне изобщо на претендираното извъндоговорно основание вземане за получаване на направените необходими и полезни разноски за съхранение на предадените му от ищеца краве сирене и кашкавал.
Съдът счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало вземане по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., като за достигането до този извод е без значение дали по делото се доказва, че процесните два договора за влог са прекратени, считано от 01.01.2020 г., или не. Това е така, тъй като дори и да се приеме, че договорите са прекратени от началото на 2020 г., защото е направено изявление от „С.П.” АД, че не желае те да продължат действието си за още 12 месеца и иска тяхното прекратяване, то това не води до отпадане на задължението на това дружество да съхранява и опреснява предадените му държавни резерви и в.з., защото това задължение продължава да съществува за него по силата на изричните законови норми на чл. 19, ал. 6 и чл. 24, ал. 6 ЗДРВВЗ, както и на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата, с които е установено правилото, че до реализацията или преместването на държавните резерви и в.з. съхранителите носят отговорност за целостта и състоянието им. Това правило е специално и е свързано със специфичната цел, която преследва дейността по съхраняване на конкретни материали, имащи качеството на държавни резерви и в.з., която е в интерес на обществото и за осигуряване на която законодателят е счел, че въпреки настъпването на факти, които водят до отпадане на задължението на съхранителя по отношение на тези материали, каквито са приемането на решение за тяхното освобождаване или прекратяване на договора, тяхното пазене и опресняване трябва да продължи да се извършва от съхранителя за времето, до което Агенцията организира преместването на материалите в свои складове или в такива на друг външен съхранител или ги продаде. По делото не се твърди материалите, които са предмет на процесните два договора, да са преместени или продадени от Агенцията към 30.04.2020 г., което означава, че дори и тези два договора да са прекратени, считано от 01.01.2020 г., задължението за съхраняване и опресняване на хранителните материали продължава да съществува за ответника по силата на закона до 30.04.220 г., до която дата не е имало и толкова време от прекратяване на договорите, за да се приеме, че бездействайки да премести хранителните материали, ищецът злоупотребява със свои права във вреда на ответника. Това означава, че и за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. извършвайки работа по съхраняване и опресняване на тези материали, ответникът е изпълнявал свои задължения и не е осъществен фактическия състав, при който възниква правото по чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
Освен горното следва да се посочи, че по делото няма и събрани доказателства за това, че за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г. „С.П.” АД реално е направило разходи за съхранение на предадените му от Агенцията по процесните договори количества краве сирене и кашкавал. За да стигне до този извод съдът съобразява посоченото от вещото лице при отговор на трета задача в заключението на изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, приета в съдебно заседание, проведено на 06.04.2022 г. Експертът след извършена проверка в счетоводството на ответника е констатирал, че този търговец е осчетоводил суми като направени разходи за опресняване на количества краве сирене и кашкавал и за тяхното съхранение единствено за периода от м. 11.2017 г. до м. 12.2019 г., но не е констатирал да са осчетоводени някакви разходи за съхранение на тези материали през 2020 г. Други доказателства за това, че ответното дружество е направило някакви разходи за съхранение и опазване на поверените на ищеца за управление държавни резерви и в.з. няма представени по делото. Този факт не се доказва и от приетите като доказателства по делото два броя фактури, в които са отразени задължения на ответника за заплащане на възнаграждение за съхранение на сирене и кашкавал по договори за влог за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., които се намират на л. 1355 и л. 1368 от делото на СГС. Това е така, тъй като тези фактури не са подписани нито от техния издател, нито от ответното дружество, като получател на услугата по съхранение, поради което нямат никаква доказателствена стойност в процеса. Освен това доколкото разходите по тези фактури не са описани от вещото лице в цитираното заключение на изготвената ССЕ като отразени в счетоводството на ответника, то съдът приема, че те не са и осчетоводени от този правен субект, което също е основание да се приеме, че фактурите нямат доказателствена сила за установяване на отразените в тях обстоятелства. По делото липсват и доказателства за реално заплащане на сумите, описани във фактурите, от ответника в полза на доставчика на услуги, поради което не може да се приеме, че посочените в тях разходи са реално извършени.
След като в полза на „С.П.” АД не е възникнало предявеното вземане за
получаване от ищеца на сума в размер на 447 050, 90 лв., представляваща разходи
за съхранение и опресняване на краве сирене и кашкавал, имащи качеството на
държавни резерви и в.з., направени от „С.П.” АД без възлагане от ищеца след
прекратяване действието на договорите за съхранение от 06.10.2008 г., за
периода от месец ноември 2017 г. до месец април 2020 г., то възражението за
прихващане, с което това вземане е предявено в процеса, трябва да се приеме за
неоснователно и като такова не може да доведе до отхвърляне на предявените
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. При
съобразяване на задължителните указания, дадени в мотивите по т. 2 от Тълкувателно
решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът не трябва да се произнася в диспозитива по неоснователното възражение за прихващане.
С оглед всичко изложено се налага крайния извод, че предявеният иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора за съхранение на държавни резерви следва да бъде уважен за сумата от 3 387 254, 98 лв. и трябва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3 575 435, 80 лв., тъй като не се доказа ищецът да е претърпял вреди в размера над 3 575 435, 80 лв. Искът с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за вреди от неизпълнението на договора за съхранение на в.з. следва да бъде уважен за сумата от 670 344 лв. и трябва да се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 672 570 лв., тъй като не се доказа ищецът да е претърпял вреди в размера над 670 344 лв.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените разноски, такива му се следват. Доказаха се реално направени от тази страна разходи за водене на делото в общ размер от 170 920, 23 лв., от които 169 920, 23 лв. – платена държавна такса за предявяване на исковата молба, 550 лв. – депозит за възнаграждение за вещо лице и 450 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в производството, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следва сумата от 163 259, 13 лв.
Искане за присъждане на разноски е направено и от ответника, които му се следва съразмерно на отхвърлената част от исковете. Те са в размер на 8 100 лв., от които 1 100 лв. – депозити за възнаграждения за вещи лица и 7 000 лв. – адвокатско възнаграждение, за което в договора за правна защита и съдействие е изрично записано, че е платено и което отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. При съобразяване на размера на отхвърлената част от предявените искове на ответника се следва сумата от 363, 06 лв.
С оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 162 896, 07 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „С.П.” АД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция „Д.р.и в.з.”, с адрес:
гр. София, ул. „*****, следните суми: на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД сума в размер на 3 387 254, 98 лв. /три милиона триста осемдесет и седем
хиляди двеста петдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за причинените
на Държавна агенция „Д.р.и в.з.” вреди под
формата на претърпени загуби, изразяващи се в стойността на разходите за
възстановяване на 448 049, 60 кг. краве сирене с качество по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението
от „С.П.” АД на задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното
му количество млечни продукти, представляващи 448 049, 60 кг. краве сирене съгласно договор за съхранение
на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., сключен между Държавна агенция „Д.р.и
в.з.” и „С.П.” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2019
г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата
над сумата от 3 387 254, 98 лв. до пълния
предявен размер от 3 575 435, 80 лв., както и на основание чл. 79,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД сума в размер на 670 344 лв.
/шестстотин и седемдесет хиляди триста четиридесет и четири лева/, представляваща обезщетение за причинените
на Държавна агенция „Д.р.и в.з.” вреди под
формата на претърпени загуби, изразяващи се в стойността на разходите за
възстановяване на 53 000 кг. кашкавал „Витоша“ с качество по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението
от „С.П.” АД на задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното
му количество млечни продукти, представляващи 53 000 кг. кашкавал „Витоша“
съгласно договор за съхранение на в.з. № 3409/ 06.10.2008 г., сключен между Държавна
агенция „Д.р.и в.з.” и „С.П.” АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2019
г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата
над сумата от 670 344 лв. до пълния предявен
размер от 672 570 лв.
ОСЪЖДА „С.П.” АД да заплати на Държавна агенция „Д.р.и в.з.” сума в размер на 162 896, 07 лв. /сто шестдесет и две хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и седем стотинки/, представляваща направени разноски по делото, изчислени по компенсация.
Решението е постановено при участие в процеса на „П.и.б.“ АД като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: