Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 14.08.2020 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1337 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, във вр. чл. 558,
ал. 5 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на
30.10.2017 г., около 17,00 ч., в с. Ж., общ. З., на път III-623, км 44,000,
водачът Г.Д.П., управлявайки товарен автомобил, марка „М.“, модел „.“, с рег. №
., без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към
момента на ПТП, виновно нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
пешеходката Н.Г.М.- майка на ищеца Д.С.Д.. Вследствие на травмите от
произшествието пострадалата починала на 12.11.2017 г. в болницата в гр. П..
Вината на водача Г.П. била
установена с влязла в сила присъда № .г. по н. о. х. д. № .г. по описа на
Окръжен съд – П..
Ищецът сочи, че е извършил със свои
лични средства разходи във връзка с лечението на майка му Н.М.преди същата да
почине. Отделно, след нейната смърт извършил разходи за нейното погребение и
панихиди, като общият размер на извършените разходи възлизал на 8468,48 лева,
от които 1199,49 лева – разходи за лечение и медидицински
консумативи и 7268,99 лева – разходи за погребение и панихиди.
Иска се от съда осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 8468,48 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие на процесното ПТП, състояло се на 30.10.2017 г.,
представляващи направени разходи за лечение и за закупуване на медидицински консумативи за лечението на майка му Н.Г.М.,
както и разходи за нейното погребение и панихиди, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната
страна е депозирала отговор на исковата молба, с който предявеният иск е
оспорен, като неоснователен и недоказан, с твърдения, че исковата претенция е
прекомерно завишена и направените разходи за лечение, погребение и панихиди
граничели с разхищение, а наред с това представените по делото фактури не
доказвали направените разходи.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез упълномощен представител, поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, изпраща представител, който оспорва иска и моли за неговото
отхвърляне.
Третото лице – помагач Г.Д.П.,
конституиран с определение от 11.02.2020 г., в съдебно заседание чрез
представител по пълномощие изразява становище за неоснователност на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, че с
влязла в сила присъда № .г. по н. о. х. д. № .г. Пернишкият окръжен съд е
признал подсъдимия Г.Д.П. за виновен в това, че на 30.10.2017 г., около 17,00
ч., в с. Ж., общ. З., обл. П. на път III-623, при управление на МПС – товарен автомобил, марка „М.“,
модел „.“, с рег. № ., собственост на В.Г.Д., нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. второ от ЗДвП, като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Н.Г.М.– престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, като му е
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Не се спори и че ищецът Д.Д. е син на починалата Н.М, което се установява и от
приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № .г., издадено от
кметство, с. Ж..
Няма спор между страните, че водачът
Д.П. е управлявал товарен автомобил марка
„М.“, модел „.“, с рег. № ., без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП.
Видно от молба с вх. № .г., ищецът Д.Д., в качеството му на наследник на Н.М, е поискал от Г.
фонд да му бъде заплатена стойността на претърпените имуществени вреди –
медицински разходи и свързаните с тях разходи за консумативи, разходи за
погребение и панихиди в размер на 8468,48 лева, за което са представени и 22
бр. фактури.
По делото няма данни Г. фонд да се е
произнесъл по така подадената молба в срока по чл. 496 КЗ.
От заключението по допуснатата по
делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че всички, представени по
делото от ищеца фактури във връзка с доказване на твърденията за направените
разходи, са осчетоводени като касов приход и са придружени с фискален бон, като
издадените фактури от „Хера 2005“ ЕООД – аптека, гр.
София, аптека „Беа Мареа“,
гр. П. и „Роберто“ ООД, гр. З., са осчетоводени като касов приход с издадени
фискални бонове за всяка фактура и са включени в Дневник продажби за
съответните данъчни периоди в ТД на НАП.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- медицинска експертиза, от заключението по която се установява, че по време на
лечението ѝ в периода от 30.10.2017 г. до 12.11.2017 г. пострадалата Н.М.е
била в тежко общо състояние, дължащо се на получените при ПТП травматични
увреждания, като нейното състояние е налагало използването на медикаменти,
медицински продукти, специализирани храни и санитарно-хигиенни материали от
типа на закупуваните от ищеца, а именно мокри кърпи, памперси, етилов спирт,
кислородна вода, „Нутрифлекс“, „Нутрикомп“,
„Фрезубин“ и „Албунорм“, като посочените в исковата молба разходи за
лечение съответстват на отразените такива в приложените фактури.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.Д.,
който е племенник на ищеца и от чиито показания се установява, че вследствие на
процесното ПТП се е наложило провеждането на лечение
на пострадалата Н.М, като средствата за заплащане на лечението са били
осигурени от ищеца, който заплатил сумата от около 1000 – 1200 лева. Впоследствие
ищецът заплатил и всички разходи, свързани с погребението и панихидите, на
които присъствали над сто човека.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства заедно и поотделно, при съпоставка
и във връзка с неоспорените писмени доказателства, преценявайки ги по реда на
чл. 172 ГПК и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по
делото доказателствен материал. Съдът кредитира и
заключенията по допуснатите и изслушани по делото съдебно – счетоводна и съдебно
- медицинска експертизи, като неоспорени от страните и дадени от вещи лица, в
чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от Кодекса за застраховането е предвидено, че
увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният
фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
Предявеният иск е допустим с оглед обстоятелството,
че по делото са представени доказателства, че Гаранционният фонд е бил сезиран
с искане за определяне и заплащане на обезщетение, като липсват данни за
произнасяне в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.
Предпоставките за ангажиране на
отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди на ищеца са следните: настъпило ПТП на територията на Република България,
причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България
и за което към датата на ПТП няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, като на ищеца, в качеството му на наследник на
починалата Н.М.са причинени имуществени вреди в твърдения размер, които са в
пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на МПС, за което липсва застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
От събраните по делото доказателства
се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно –
транспортно произшествие, причинено от Г.Д.П., в резултат на което е починала
майката на ищеца - Н.Г.М.. Противоправното деяние и
вината на водача П. са установени с влязла в сила присъда № .г. по н. о. х. д №
.г. по описа на ОС - П.. Следователно и на основание чл. 300 ГПК съдът следва
да се съобрази със задължителната сила на присъдата относно това, че описаното
в исковата молба деяние е противоправно и е извършено
виновно от Г.Д.П. при управление на лек автомобил, марка „М.“, модел „.“, с
рег. № ..
Безспорно е също и че за процесното МПС към датата на инцидента не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Спорни между страните са обстоятелствата,
касаещи размера на причинените имуществени вреди и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между тях и противоправното
поведение на водача на товарния автомобил.
С оглед ангажираните по делото
доказателства съдът приема за безспорно доказано, че във връзка с лечението на
неговата майка, а след това и за организацията и провеждането на погребение и
панихиди, ищецът е направил разходи на обща стойност 8468,48 лева, като така
посочената сума е била действително заплатена от ищеца и това се установява от
заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза.
На следващо място, следва да се
посочи, че по делото са налице както писмени, така и гласни доказателства за
направени разходи (фактури и фискални бонове) за закупени материали и
консумативи във връзка с болничния престой на пострадалата. Подробно описаните
в исковата молба по вид и стойност медикаменти, медицински продукти,
специализирани храни и санитарно-хигиенни материали са били нужни както по
количество, така и по качество и те се намират в причинна връзка с причинените
ѝ увреждания, като такова е и заключението на вещото лице, което изрично
е изследвало този въпрос в СМЕ. Наред с това, безспорно, според настоящия
съдебен състав, по отношение на направените разходи, свързани с организацията и
провеждането на погребение на майката на ищеца, е налице причинно-следствена
връзка с поведението на виновния водач, като в този смисъл е и решение №
113/23.11.2012 г. по т. д. № 708/2011 г. на ВКС, ТК, I
т. о.
По отношение на останалите разходи,
направени от ищеца за организацията на панихиди, а именно за закупуването на хляб,
кюфтета, шоколадови бонбони, жито и пр., съдът намира, че между тях и противоправното поведение на водача на товарния автомобил
не е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка, поради което искът
в тази му част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Оттук следва, че искът за
имуществените вреди е доказан до размера на сумата от 2379,99 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в
настоящото производство съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът доказва
направени разноски в размер на 1200,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, от които ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 337,25
лева съразмерно с уважената част от исковете.
Доколкото ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Радомир държавна такса в
размер на 95,20 лева върху уважената част от иска, както и сумата от 71,38 лева
– заплатено възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г. фонд, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.С.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сума в размер на 2379,99 лева (две хиляди триста седемдесет и
девет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано
на 30.10.2017 г., представляващи направени разходи за закупуването на медикаменти, медицински продукти, специализирани храни и
санитарно-хигиенни материали, както и за погребението на Н.Г.М., с ЕГН: **********,
както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 8468,48 лева (осем хиляди
четиристотин шестдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки), като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. фонд, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от
337,25 лева (триста тридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) – направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. фонд, със седалище и адрес
на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Радомирския районен съд в полза на
бюджета на съдебната власт, сумата от 95,20 лева (деветдесет и пет лева и
двадесет стотинки) – държавна такса в производството пред настоящата инстанция,
както и 71,38 лева (седемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) –
възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач Г.Д.П..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.