О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 655
гр. Пазарджик, 04.12.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на
четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Палова
Членове: 1. Мариана Димитрова
2. Ели Каменова
като разгледа докладваното от мл. съдия
Каменова въззивно гр.д. № 826 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е жалба
от Г.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството му на трето лице по изпълнително
дело № 20188850400770 по описа на ЧСИ Г. Самарджиев, рег. № 885, с район на действие
ПзОС, с която се обжалва въвод във владение на недвижим имот, отразен в
Протокол от 27.09.2019 г., по изп. дело № 20188850400770 по описа на ЧСИ Г.
Самарджиев, рег. № 885, с район на действие ПзОС, като Апартамент със застроена
площ от 51,65 кв.м., състоящ се от коридор, баня и тоалетна, килер, кухня,
дневна със спалня в общо помещение, който апартамент по архитектурен проект
представлява източната част на апартамент № 2, целият със светла площ от 89,95
кв.м., находящ се на първия етаж от жилищната сграда, построена в УПИ XV-3718 в кв. 130 по плана на гр. В., която реална
част от апартамент № 2 е със самостоятелен достъп от стълбищна клетка и включва
следните помещения по архитектурен проект: коридор № 3 с площ от 5,4 кв.м.,
санитарен възел № 6 с площ от 2,7 кв.м., спалня № 4 с площ от 11,5 кв.м.
/преустроена в кухня/, спалня № 5 с площ от 31,2 кв.м. /преустроена в дневна
със спалня/, при съседни на дворното място, в което е построена сградата: от
две страни улици, ПИ № 3720, ПИ № 3719 и ПИ № 3717.
Жалбоподателят
твърди, че е извършен въвод срещу недвижим имот, в който той живее повече от
една година. Излага съображения, че частният съдебен изпълнител не се е
съобразил с разпоредбата на чл. 523, ал. 1 от ГПК, тъй като не е извършил
проверка дали намереното трето лице в имота има качеството на владелец или
държател, откога датира владението, както и да документира начина, по който се
е уверил в тези обстоятелства. Твърди, че е присъствал на въвода, но не е
направил никакви възражения.
Твърди, че в
изпълнителния титул имотът е грешно индивидуализиран, поради което частният
съдебен изпълнител е извършил въвод във владение в друг недвижим имот, а именно
– в апартамент, който се ползва от жалбоподателя от месец август 2018 г.,
поради което намира, че тези действия на ЧСИ са незаконни и извършени при
превишаване на пределите на служебните му правомощия. Посочва описание на
апартамента по изпълнителния титул и на апартамента, в който той живее.
Моли за
отмяна на извършения от частния съдебен изпълнител въвод, като прави искане за
спиране на изпълнението на основание чл. 438 от ГПК с аргументи, че спирането ще гарантира правата му при евентуално
завеждане на владелчески искове. Ангажира писмени доказателства.
В срока по
чл. 436, ал. 3 са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното
дело – Д.С.Ц. ***, с доводи за недопустимост на жалбата. Сочи, че с влязло в
сила на 13.07.2012 г. решение на Районен съд – В., са осъдени длъжниците по
изпълнителното производство да предадат владението върху апартамента, в който е
извършен въвод от страна на ЧСИ, на взискателя по делото. Поддържа, че съгласно
чл. 435, ал. 5 от ГПК право да обжалва въвода е предоставено само на трето
лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението
по което се изпълнява, като в настоящия случай не е налице тази хипотеза,
доколкото жалбоподателят твърди, че владее имота от 2018 г. В тази насока
счита, че жалбата е недопустима и моли за прекратяване на производството.
На следващо
място, ако съдът приеме, че жалбата е допустима, излага съображения, че същата
е неоснователна, тъй като в момента на предаване на владението в имота не е
заварено трето лице, няма данни за такова и в протокола за предаване на
владението не е отразено.
Намира
искането за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК за неоснователно и моли
за оставянето му без уважение. В подкрепа на твърденията си представя писмени
доказателства.
Претендира
разноски в настоящото производство.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви към жалбата, като счита, че същата е недопустима, поради
това, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 435, ал. 5 от ГПК, даващ
възможност на третото лице в изпълнителното производство да обжалва въвод във
владение на недвижим имот. Сочи, че процесния въвод във владение се осъществява
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.03.2013 г., като липсват
доказателства, че жалбоподателят е бил във владение на имота преди предявяване
на иска, решението по което се изпълнява.
На следващо
място намира жалбата за неоснователна, като твърди, че въводът във владение на
27.09.2019 г. е извършен по издадено от община В. копие на архитектурен проект,
като точното определяне и локализиране на апартамента, предмет на въвода, е
направено с помощта на вещо лице. Намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че е извършен въвод във владение в чужд имот, като в протокола
изрично е записано, че апартаментът се намира на първи жилищен етаж. Посочва,
че с влязло в сила решение на Окръжен съд – Пазарджик, касаещо процесния имот,
е прието, че изводът, че жилището, посочено в решението на ВКС, като такова
намиращо се на първи етаж, а не на първи жилищен етаж не може да доведе до
невъзможност за индивидуализация на обекта предвид множеството други
индивидуализиращи го признаци.
Намира, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя,
мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за
установено следното от фактическа страна:
По молба на
взискателя изпълнително дело № 203/2013 г., образувано при ДСИ въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 05.03.2013 г. от Районен съд – В. на основание
съдебно решение по гр.д. № 35 от 2009 г. на Районен съд – В. със страни:
взискател – Д.С.Ц. и длъжници – П.Г.М. и Г.И.М., с предмет на принудително
изпълнение – въвод във владение, е изпратено за продължаване на изпълнителните
действия от ЧСИ Г. Самарджиев, рег. № 885 на КЧСИ.
Делото е
образувано на 10.12.2018 г. под № 20188850400770 по описа на ЧСИ Г. Самарджиев,
като длъжниците са редовно уведомени за прехвърляне на изпълнителното дело.
От
приложените по изпълнителното производство уведомления се установява, че длъжниците
са били редовно уведомени и за насрочения въвод във владение за дата 27.09.2019
г. от 11.00 часа.
На
27.09.2019 г. в присъствието на взискателя Д.С.Ц. лично и чрез адв. А.М.,
адвокат Й.А. –пълномощника на длъжниците П.М. и Г.М. и назначения за вещо лице Б.З.Г.,
е извършен въвод във владение на процесния неджижим имот. В становището на ЧСИ
по подадената жалба е посочено, че на въвода е присъствал и жалбоподателят Г.П.М.,
който не е направил никакви искания. Единственото възражение, отразено в протокола
за въвод във владение, е направено от процесуалния представител на длъжниците,
който е посочил, че въводът е извършен в апартамент, различен от този, посочен
в изпълнителния лист.
Анализът на
така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С нормата на
чл. 435 от ГПК е регламентирано правото на защита срещу незаконосъобразните
действия на съдебните изпълнители по пътя на обжалването им, като посочената
норма е императивна. В посочената разпоредба се въвежда изричен списък на
действията и отказите, които могат да бъдат обжалвани от страните, като в
настоящия случай се обжалва въвод във владение, като жалбоподателят се явява
трето лице. Разпоредбата на чл. 435, ал. 5 от ГПК предвижда, че въвод във
владение може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на
имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Доказването
на легитимацията на жалбоподателя като владелец е елемент от пораждащия правото
на жалба фактически състав.
Доколкото по
делото не е спорно, че въводът във владение е извършен въз основа на
изпълнителен лист от 05.03.2013 г., издаден на основание съдебно решение по
гр.д. № 35 от 2009 г. на Районен съд – В., настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че така подадената жалба се явява процесуално недопустима. В
жалбата се твърди, че имотът се владее от жалбоподателя от 2018 г., а искът,
решението по който се изпълнява, е предявен през 2009 г., и доколкото процесуалната легитимация се определя
от твърденията на жалбоподателя, то при тази хипотеза същият не се явява трето
лице, което е било във владение на имота преди завеждане на ревандикационния
иск по чл. 108 от ЗС, поради което не е активно легитимиран да образува
настоящото производство.
Освен това
към датата на извършване на въвода – 27.09.2019 г., видно от отразеното в
протокола, на място не е намерено трето лице, което да владее имота и не са
заявени права, изключващи правата на взискателя. Твърдението на жалбоподателя,
че е присъствал на въвода, но не е възразил срещу него, което обстоятелство е
потвърдено и от частния съдебен изпълнител, не е основание да се приеме, че
имотът е заварен в владение на жалбоподателя, поради което същият не разполага
с правата по чл. 523 от ГПК. Установи се, че жалбоподателят е син на
ответниците, като в тази насока присъствието му в апартамента по време на
въвода не е било нещо необичайно и е обстоятелство, което само по себе си не
може да доведе автоматично до извода, че същият владее имота, доколкото самият
той не е навел този довод, нито е възразил по някакъв начин срещу извършваното
действие от страна на съдебния изпълнител. Единственото направено възражение при
извършване на въвода и намерило отражение в протокола е от процесуалния
представител на длъжниците, че въводът е извършен в апартамент, различен от
този, посочен в изпълнителния лист.
Предвид
изложените съображения за недопустимост на подадената жалба, съдът намира, че
не следва да бъде разглеждано и направеното искане за спиране на изпълнението
на основание чл. 438 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че подадената жалба с вх. № 13689/07.10.2019
г., по описа на ЧСИ Г. Самарджиев, депозирана от Г.П.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално
недопустима, а производството по нея прекратено.
При този
изход на делото не следва да бъдат присъждани разноски.
По
изложените съображения Окръжен съд - Пазарджик
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 13689/07.10.2019 г., по описа на Частен съдебен
изпълнител Г. Самарджиев, с рег. № 885, с район на действие Окръжен съд –
Пазардик, подадена от Г.П.М., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 826/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в
едноседмичен срок от връчването му.
Председател: Членове: 1.
2.