Определение по дело №11903/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 19732
Дата: 25 септември 2018 г.
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20181100111903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 септември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 25.09.2018 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11903/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано по предявен от Е.Д.М. срещу С.Н.С.иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава претенцията си срещу ответника от причинени вреди при правораздавателна дейност, а именно – неразглеждане на искане за изменение на мярка за неотклонение по чл.489 НПК по НЧД №1231/2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл.132 ал.1 Конституцията на РБ, при осъществяването на съдебната власт магистратите не носят гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното от тях не съставлява умишлено престъпление от общ характер. С тази конституционна разпоредба се урежда т.нар. функционален имунитет на магистрата, който гарантира гражданската неотговорност на действащия съдия, прокурор или следовател за действия, извършени от него при изпълнение на служебните му задължения и за постановените от него актове, освен при изрично предвидени от закона изключения - извършеното да представлява умишлено престъпление от общ характер, като в такъв случай процесуалната реализация на отговорността по отношение на магистрата следва да се развие по общия ред. Уреденият функционален имунитет е гаранция за свободното упражняване на магистратската дейност, като на магистрата се гарантира възможност да правораздава - да тълкува и прилага закона по отделните казуси съобразно своето тълкуване на законовите разпоредби, вътрешното си убеждение и доказателствата по делото. Съобразно цитираната конституционна разпоредба магистрат може да носи гражданска и имуществена отговорност на общо основание само за действия, извън кръга на служебните му ангажименти или ако отговорността е породена или е последица от действия, представляващи умишлено престъпление от общ характер.

В настоящия случай, ако се приеме, че се претендират вреди от ответника, в качеството му на работодател на съдия, за извършени действия/бездействия в кръга на неговите функции, доколкото искът срещу прекия причинител е недопустим, недопустим е и искът по чл.49 ЗЗД за вреди от поведение, обхванато от функционалния имунитет на магистрат. Това е така, защото отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл.45 ЗЗД – същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, само при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление, и при липса на възможност за търсене на отговорност от прекия причинител се изключва и възможността такава да се търси и от възложителя на работата по чл.49 ЗЗД. В този смисъл е и трайната практика на ВКС - определение №1263 от 12.11.2015 г. по гр.д. № 5220/15 г. на ВКС, ІV ГО, определение №288 от 10.03.2011 г. по гр.д. №1343/10 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение №43 от 26.02.2015 г. по ч.гр.д. №70/15 г. на ВКС, ІІ ГО и определение №12 от 13.01.2010 г. по ч.гр.д. №3/10 г. на ВКС, ІІІ ГО.

                Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което производството по настоящето дело следва да бъде прекратено.

Воден от гореизложеното и на основание чл.130 ГПК, съдът

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

           

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №11903по описа за 2018 г. на СГС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: