Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, **.12.2016
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети декември\ през две хиляди и шестнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Анелия Маркова
мл.с. Мария Долапчиева
при секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдия Симеонова гр.дело №
1701 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.**6 и сл. от ГПК/отм./,
във връзка с пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
С решение № 4** от 04.02.2016 г. по гр.д. №
3493/2015 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение е отменил влязлото в сила
решение от 07.04.2005 г. по гр.д. № 187/2003 г. на СГС на основание чл.303,
ал.1, т.1 ГПК и върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на СГС.
Производството е по реда на чл.**6 и сл. от ГПК/отм./,
във връзка с пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
С решение от **.07.2002
г. по гр.д. № 4671/2001 г., СРС, ГО, 45 състав е отхвърлил исковете по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, предявени от от В.Ф.В. и Г.Ф.Ю. чрез адв.З. М. против Х.Н.К., Т.В.К.,
Е.Х.Ч.-Б., Д.Ц.Б., М.П.Ю. и М. Д. В. за правото на собственост върху дворното
място представляващо парцел XXI-456 в кв.126 ,м.”Лоценец”,с площ от 510 кв.м. при граници
на парцела :ул."******",парцел ХХ-457,парцел XVI-455 и парцел XXII-452, като неоснователни. Разпределено
е ползването на осн. чл.32, ал.2 ЗС на дворното
място представляващо парцел XXI-456 в кв.126 м.”Лозенец”,с площ от 510 кв.м. ,при граници
на парцела.ул.’’******”,парцел ХХ-457,парцел XVI-455 и парцел XXII- 452, по молбата
предявена от Х.Н.К. и Т.В.К. против Е.Х. Ч.-Б., М.П.Ю., М. Д. В., В.Ф.В. и Г.Ф.Ю.
както следва: по вариант № 1-а от
последното допълнително заключение на тройната съдебно-техническа
експертиза, отразен на скицата на лист 162
от делото за същия вариант и съгласно обясненията към вариант на лист 161 от
делото, като скицата и обясненията са неразделна част от това решение. Бил е отхвърлен е иска по чл.32, ал.2 от ЗС
за разпределение на дворното място представляващо парцел XXI-
456 в кв.126 м. „Лозенец” с площ
от 510 кв.м. при граници на парцела:ул.”******”,парцел ХХ-457,парцел XVI-455
и парцел XXII-452
по молбата предявена от Х.Н.К.
и Т.В.К. против Д.Ц.Б. ***, като неоснователен.
Първоначално решението е било обжавално с две въззивни
жалби:
Решението е било обжалвано с въззивна жалба в частта, с която е разпределено
ползването на дворното място от Х.Н.К.,
починал в хода на настоящето произодство и оставил наследници Т.В.К., Е.Х.Т. и В.Х.К. и Т.В.К. с
оплакването, че същото е незаконосъобразно като молят да се разпредели ползването по
вариант II от тройната техническа експертиза, в подвариантите му ІІ-а и ІІ-б с
полигони ХЧШЩЪЮ/към ул.“******“ и ГТПЖ/
в югозападната част в дъното на двора, т.е. на въззивниците и ответниците Ч.и,
изразили заедно с въззивниците изричното съгласие за съползване/ да се
определят за ползване западните обединени части от имота в дъното на парцела и
към лицевата част на парцела. В съдебно заседание на 31.05.2016 г. е било
извършено оттегляне на тази въззивна жалба и съдът е прекратил производството
по нея.
Решението е
обжалвано с въззивна жалба в частта, с която са отхвърлени исковете по
чл.97 ал.1 от ГПК/отм./ от Г.Ф.Ю., М. Д. В., В. Ф.В. и М.П.Ю. с мотиви, изложени във въззивната жалба. Твърдят, че
съдът не се е занимал с правния статут на дворното място, че не е имало
одържавяване на мястото, че липсва отчуждителна преписка за него и за лицето
Цана Ф. не е съставен акт за държавна
собственост, че няма данни за каквато и да било одържавяване. Твърдят, че до **99
г. изобщо не е бил съставен АДС или АОС за процесния имот, че е
незаконосъобразна преценката на съда относно доказателствената стойност на
съставения през **99 г. Акт № 4258 от 04.08.**99 г. за частна общинска
собственост, като тази доказателствена стойност е била оборена в процеса. Този
акт не установява никакво придобивно основание в полза на общината или
държавата. Общината не е била собственик на процесното място, поради което не е
могла да прехвърли идеални части от процесното място в полза на Х.К./ договор
за продажба от 29.12.**99 г./ и Е.Ч.- Б.
/ договор за продажба от 10.03.**99 г./ и те също не са собственици на
претендираните от тях идеални части от имота. Считат, че решението по иска
относно разпределение ползването е процесуално недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а производството прекратено. Сочат, че е налице етажна собственост,
което изключва разпределеиие на ползването на дворното място по реда на чл.32
ЗС. Дори и да не е налице ЕС, искът би бил неоснователен, тъй като собственици
на дворното място са единствено ищците по инцидентния установителен иск /ИУИ/ и
останалите страни нямат основание да искат разпределение на ползването. Ползването на дворното място, в което е изградена
няколкоетажна сграда е практически невъзможно във всеки един от вариантите,
предложени от вещите лица. Съдът не е съобразил и наличието на трайни
насаждения в имота, тяхното естество и предназначение, както и кои от тези
насаждения са под специална закрила.
Въззиваемите
по тази въззивна жалба Х.Н.К., починал в хода на настоящето производство и
оставил наследници Т.В.К., Е.Х.Т. и В.Х.К. оспорват същата.
Въззиваемите
Е.Ч.-Б., Д.Ц.Б. и СО оспорват ИУИ.
Настоящата
инстанция намира, че производството по въззивната жалба на М.В., починал в хода на производството и оставил като наследник Филин М.В. и М.Ю., с която обжалват отхвърлянето на ИУИ е недопустима поради
липса на правен интерес, тъй като спрямо тях искът по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен,
поради което производстото по делото по въззивната жалба на тези двама
жалбоподатели следва да бъде прекратено.
Съдът констатира,
че въззивната жалба, с която са отхвърлени исковете по чл.97,
ал.1 от ГПК/отм./ е
подадена в срока по чл.**7 от ГПК/отм./ от надлежни страни и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са
искове/ИУИ/ по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и по чл.32, ал.2 от ЗС.
Ищците Х.Н.К./сега
починал/ и Т.В.К. твърдят, че притежават в режим на СИО апартамент № 3 на ІІІ етаж от жилищна сграда, намираща се в гр.
София, ул. “******” № **, построена в парцел XXI-456, в кв. 126 по плана на м. “Долни Лозенец” - източна
част / бивш парцел ІІ, кв. 126/, съгласно нот.акт № 41, том VI, дело 1041/71г.
С договор № РД-56-2834/29.12.**99г., сключен с кмета на СО придобили и 27,35% ид.ч. от дворното място,
представляващо парцел XXI-456 от кв. 126, м. “Лозенец”, с площ от 510 кв.м., при граници на парцела: ул.
“******”, парцел ХХ-457, парцел XVI-455 и парцел ХХП-452.
Ответниците Е.Х.Ч.-Б.
и Д.Ц.Б. притежавали апартамент № 2
на ІІ етаж от жилищната сграда, съгласно нот. акт № 10, том I., дело № 635/93г.
С договор от 2000г. Е.Х.Ч. - Б. закупила от СО и 27, 84 % идч. от дворното място. Притежател на останалите 44, 81 %
ид.ч. от правото на собственост върху дворното място била Столична община.
Ответниците М.
Д. В. и В.Ф.В. притежавали апартамент №
1 на I етаж от жилищната сграда заедно със съответстващото право на строеж
върху дворното място.
Ответницата Г.Ф.Ю.
и М.П.Ю. притежавали апартамент № 4
на IV етаж от жилищната сграда в същото дворно място, ведно със съответното
право на строеж. Ответниците В. и Ю. преградили дворното място, поставили
метална врата и ограничили достъпа на останалите собственици до предната част
от мястото. Към момента само В. и Ю. ползвали дворното място като градина и за
разходки на кучатата им. Поради това ищците молят съда да постанови решение, с
което да разпредели ползването на
дворното място между страните, съобразно правата им.
Ответниците М.
Д. В., В.Ф.В., Г.Ф.Ю. и М.П.Ю. са оспорили исковете. Твърдели са, че ищците и отв. Б. не
са собственици на дворното място, тъй като Столична община не е била негов
собственик и не е могла да им прехвърли права, които не притежава. Освен това
договорите за прехвърляне
на правото на собственост върху имота от общината на ищците и на отв. Б. били
нищожни, тъй като не били налице основанията на § 27 от ПЗР на ЗИДЗС, §1 и §2
от ПЗР на ПМС от **96г. и чл. 70 от Наредбата за реда за придобиване,
стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество. Договорите
противоречали на закона и поради това, че идеалните части от процесното дворно място, посочени в тях, не
съответствали на стойностите на притежаваните от К. и Б. обекти в сградата към
момента на завършване на строителството. Ответниците Г.Ф.Ю. и В.Ф.В.
претендират, че само те са собственици на целия имот. По силата на нотариален
акт от **47г. тяхната майка Ц.Д. Ф., по време на брака й с Ф.В.Ф. придобила
правото на собственост върху дворного място, находящо се на ул. “******” № **,
съставляващо тогава парцел ІІ от кв 126 по плана на гр. София, м. “Долни
Лозенец”, с площ от 510 кв.м.
Ответниците Г.Ю. и В.В. са предявили инцидентни установителни искове срещу Х.Н.К.,
Т.В.К., Е.Х.Ч.-Б., Д.Ц.Б., СО, М.П.Ю. и М. Д. В. с твърдението, че те
единствено са собственици на процесното дворно място като единствени наследници
на починалата си майка Ц.Д. Ф., която е притежавала дворното място.
Ответниците М.В.
и М.Ю. не са оспорили инцидентните установителни искове.
Ответницата Е.Х.Ч.-Б.
не е взела становище по исковете. Ответникът Д.Ц.Б. не е оспорил исковете по чл.
32, ал.2 ЗС. Заявил е желае да се разпредели ползването на дворното място.
Оспорил е инцидентните установителни искове за право на собственост.
Столична община чрез процесуалния си представител не е възразила да се допусне
разпределение на дворното място. Оспорила е инцидентите установителни искове, с
твърдението, че притежава 44, 81% ид.ч. от имота.
Ищците Х.Н.К.
и Т.В.К. по предявения иск с правно осование чл.32, ал.2 ЗС са оспорили инцидентните
установителни искове.
Съдът
констатира следното:
С нотариален акт № 200, том XIV, per.
2800, дело № 2660 от 27.10.**47г. М.И. Б. продава на Ц. Ф.В.- Ф. собственото си празно място в гр. София, м. “Долни
Лозенец”, ул. “******” №**, съставляващо урегулиран парцел ІІ, кв.12б по плана
на гр. София, с пространство 510 кв.м. по документи и 504 кв.м. по скица, при
съседи: ул. “******”, продавачката, К. и др. Ц.Д. Ф. е починала на 13.02.**82г.
и е оставила за наследници съпруг Ф.В.Ф. - починал през **85г. и дъщери Г.Ф.Ю. и В.Ф.В., съгласно
удостоверение № 207а от 16.10.**91г. на Ленински РНС. Г.Ф.Ю. е подписала
декларация за идентичност на имената на Ц. Ф.В.-Ф. и Ц.Д. Ф..
Представен е
оценителен протокол на СГНС-СУ Жилищно строителство от 05.01.**59г., на
комисия, назначена със заповед на председателя на ИК на СГНС № **2 от 03.12.**58г.,
на осн. решение на Изпълкома по протокол № 40, ст.51 от 27.11.**58г. за
извършване на оценка на отчужден по реда на ЗПИНМ имот, находящ се на ул. “******”
№ **, кв.126, парцел ІІ, м. “Лозенец”, собственост на Ц. Ф.Ф.. Оценено е дворно
място от 515, 20 кв.м. и едноетажна масивна сградаа, застроена **48г., както и
подобрения. Препис от протокола е изпратен на Ц. Ф.Ф. с придружително писмо от
29.05.**59г.
Съгласно
протокол № 8 от 12.03.**59г., ст.57 на СГНС - ВИК е взето решение да се
надстрои сградата на ул. “******” № **, парцел ІІ, кв.126, м. “Лозенец”,
отчужден съгласно чл. 55 а от ЗПИНМ, с още два етажа. Предвидено е изпълнението
на строежа да стане по реда на груповото строителство със средствата и за
нуждите на Х.
Н. К. и Х. П. Ч., които имат тиражирани заеми.
С акт № 4829 от 16.12.**63г. е обявен и
зает за държавен, на осн. чл.20, ал.2 от НСМДТ, апартамент в партера на ул. “******”
№ **. Имотът е възложен безвъзмездно на Ленински РНС, с постановление от 28.11.**63г.
на съдебен изпълнител, V район при СНС. В този смисъл е служебна бележка от
22.12.**63г. От удостоверение на СО-район “Лозенец” от 10.12.**96г. също се
установява, че на осн. чл. 20, ал.2 от Наредбата за събиране на местни данъци и
такси е одържавен с АДС 4829/2724-нов от
16.12.**63г. партерен апартамент, находящ се на ул. “******” № **, бивша
собственост на Ф.В.Ф.. По изп. дело № 5860/56г. е изнесен на публична продан и
е продаден на М. Д. В. с договор за покупко- продажба от 27.04.**68г. С
цитирания договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно НПЖДЖФПНС М. Д.
В. купува апартамент на 1-ви етаж, в жилищната сграда на ул. “******” № **,
заедно с 29,68% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
дворното място. М. Д. В. е сключил граждански брак с В.Ф.В. на 03.06.**56г.,
съгласно констатацията на съда от 20.11.2001г., направена в о.з. по оригинала
на удостоверението за граждански брак.
Съгласно
договор от 06.09.**69г.СУ”Жилшцно строителство” при СГНС се задължава да
построи върху дьржавна земя, парцел ІІ, кв.126, м. “Лозенец”, ул. “******” № **
жилищна сграда по архитектурен план и одобрена проекто-сметна документация,
като за сметка на Г.Ф.Ф. е построяването на жилище № 4, с избено помещение № 1
и таванско помещение №4.
С нотариален акт № 40, том VI, дело №
1040/71г. от 17.06.**71г. Г.Ф.Ю. и П.Д.Ю.
са признати за собственици на апартамент № 4, ет.4 от сградата на ул. “******”
№ **, заедно с 15, 18% ид.ч. от общите части на сградата, построена върху
дьржавна земя и от правото на строеж върху нея. Между страните не се спори, че П.Д.Ю.
е починал и М.П.Ю. е родена от брака между Г.Ф.Ю. и него.
С нотариален акт № 41, том VI, дело №
1041/**71г. от 17.06.**71г. на I нотариус при СНС Х.Н.К. е признат за собственик на основание чл. 55-г ЗПИНМ на ап. № 3, ет.З, ул. „******” № **,
заедно с 27, 35% иди от общите части на сградата, построена върху дьржавна земя
- парцел
ІІ, кв. 126, м. “Лозенец”. Видно от удостоверение № 92 на ОбНС гр. Разлог Х.Н.К.
и Т.В. П. са сключили граждански брак на 31.12.**53г.
С договор от
29.12.**99г., на основание заповед № РД-56-2602/02.12.**99г. и § 27 ПЗР на
ЗИДЗС и §1 и 2 от ПЗР на ПМС 235/**96г. и чл. 70 от Наредбата за придобиване,
стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, Столична община продава на Х.Н.К. 27, 35% идч. от недвижим имот,
частна общинска собственост, актуван с АОС № 4258/04.08.**99г. на район
“Лозенец”, представляващ парцел XXI-456 от кв. 126, м. “Лозенец”, с площ от 510 кв.м., при
граници на парцела: ул. “******”, парцел ХХ-457, парцел XVI-455
и парцел XXII-452,
по плана на гр. София, одобрен
със заповед № РД-50- 636/25.07.**95г., находящ се в гр. София, ул. “******” № **.
С нотариален акт № 10, том IV1
дело № 635 от **93г. Е.Х.Ч.-Б. е призната за собственик по
наследство и съдебна делба на ап. № 2
в гр. София, ул. “******” № **, заедно с 27,84%
ид.ч. от общите части на сградата, построена върху дьржавна земя, съставляваща
парцел п. кк. i м. “Лозенец”, по плана на гр. София и толкова идч. от правото на строеж
върху земята. Между страните на се спори, че в хода на процеса, на
09.11.2001г., е починал Х. П. Ч., който съгласно цитирания нотариален акт е
имал учредено право на ползване върху част от апартамента.
С договор от
10.03.2000г. на основание заповед № РД-56-2602/02.12.**99г. и заповед №
РД-56-223/07.02.2000г. и § 27 ПЗР на ЗИДЗС и §1 и 2 от ПЗР на ПМС 235/**96г. и
чл. 70 от Наредбата за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с
общинско имущество, Столична община
продава на Е.Х.Ч.-Б. 27, 84% ид.ч. от недвижим имот, частна общинска
собственост, актуван с АОС № 4258/04.08.**99г. на район “Лозенец”,
представляващ парцел XXI- 456 от кв. 126, м. “Лозенец”, с площ от 510 кв.м.,
при граници на парцела: ул. “******”, парцел ХХ-457, парцел XVI-455
и парцел ХХП-452, по плана на
гр. София, одобрен със заповед № РД-50-636/25.07.**95г., находящ се в гр.
София, ул. “******” № **. Видно от удостоверение от 09.05.2001г. на СО-район
“Средец” Д.Ц.Б. и Е.Х.Ч. са сключили граждански брак на 06.01.**76г.
На 04.08.**99г.
е съставен АОС № 4258 от 04.08.**99г.
за парцел XXI-456 от кв.126, от 510 кв.м., на осн. чл. 2, ал.1, т.4 и чл. 5 ЗОС. В акта е
отбелязано, че върху имота е отстъпено право на надстрояване и пристрояване на Х.К.
и Х. П. Ч., съгласно договор от 20.06.**60г.
В архивите
на отдел “Общинска собственост” - район “Лозенец” няма данни за одържавяване на
парцел П, кв.126, м. “Лозенец”. От удостоверение № ДИ16/73/15.12.**92г на ТОА
“Лозенец”, отдел “ДИ” се установява, че отчуждителна преписка на името на Ц. Д.
Ф. няма, няма и акт за дьржавна собственост на името на бивш собственик Ц. Д. Ф..***
от 06.01.2002г. се установява, че за процесния имот не се съхранява АДС в
актовите книги на района. От писмо на СО-район “Триадица” от 05.11.2001г. се
установява, че в азбучните книш на отдел “Общинска собственост” - район
“Триадица” няма вписана отчуждителна преписка на името на Ц. Д. Ф. и Ф.В.Ф.. От
писмо на СО-район “Лозенец” от 05.11.2001г. се установява, че липсва
отчуждително-обезщетигелна преписка и договор за отстъпено право на строеж,
съхранявани в архивите на отдел “Кадастър и регулация”
и отдел “Общинска собственост”. От удостоверение от 05.03.**96г. на СО-район
“Средец” се установява, че не е открит акт за дьржавна собственост, съставен за
процесния имот. От писмо № 1**4-Г-38/07.10.**96г. се установява, че
отчуждителна преписка № 238/**58г. не се съхранява в техническия отдел на
управление “ОНИ”
Представен е
отказ на кмета на СГО № РД-54-113 от 05.04.**94г. по искане от **92г. на Г.Ю. и
В.В. за отмяна на отчуждаване на ид.ч. от парцел П, кв. 126, м. “Лозенец”, ул.
“******” № **, отчужден по пр. ДИ248/**58г., за надстрояване на заварената
сграда с още два етажа. В мотивите се приема, че мероприятието, за което е
отчужден имота, е реализирано. По жалбата срещу отказа е образувано адм. дело №
641/**94г. на СГС, Ш-А отделение. Жалбата е отхвърлена, като в мотивите си
съдът е приел, че идеални части от имота са отчуждени по реда на,чл. 55а и сл.
вр. чл.54а ЗПИНМ за надстрояване и мероприятието е реализирано. Пред съда са
били представени решението по протокол от 12.03.**59г., ст.57 и оценителен
протокол от отчуждителната перписка. Решението е оставено в сила от ВАС, IV
отд., с решение по адм. Дело № 1348/**98г.от 12.06.**98г., като съдът в
мотивите си е приел, че бившите собственици са получили обезщетение за имота.
С
определение от 26.11.2001г. СГС, Ш-ж отделение е прекратил прозводството по АХД
№ 1637/2000г., като недопустимо. Производството е било образувано по жалба
срещу отказ на областния управител за отмяна на отчуждаване.
По делото пред
СРС са били назначени единични и
тройна СТЕ, като от заключението на единична съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в гр. София, ул.”******”
№ ** и представлява застроено дворно място - парцел XXI-456, с площ от 510 кв.м., съгласно сега действащия план на
местността. Имотът е идентичен с парцел ІІ от кв.126, м. “Долни Лозенец” с площ от 510 кв.м.,
съгласно нот. акт № 200 от **47г. Експертизата предлага два варианта за
разпределение на ползването, като предвижда части за ползване от Е.Х., от ищеца
К. и обща част за ползване от останалите ответници, както и обща част за достъп
до сградата. Допълнителното заключение на назначената единична експертиза дава още три варианта за
разпределение на ползването, съгласно приложените скици, с означение на
трайните насаждения в имота. Вариантите предвиждат места за общо ползване от К.
и Б. и съответно от В. и Ю.. Петият вариант отразява разпределение при условие,
че собствениците на цялото дворно място са ищците по инцидентните установителни
искове.
От
заключението на тройната съдебно-техническа
еспертиза се установява, че процесният имот представлява парцел XXI-456,
кв.126, м. “Лозенец”, София, с
площ от 510 кв.м., в който е построена четириетажната масивна сграда със
сутерен на застроена площ от 256,66 кв.м. Сградата е ситуирана на калкан по
североизточната граница на парцела и навътре от уличната регулационна линия.
Дворното място е благоустроено. Заградено е с масивна ограда по вътрешните
регулационни линии.
Към улицата и между предния двор и прехода към задния двор има ажурни огради.
Свободните площи са заети от трева, декоративни дървета и овошки.
Комуникационните площи са настлани с каменни плочи. Денивеладията на терена в
задния двор е преодоляна със стоманобетонова подпорна стена. Представени са три
варианта за полване. Вариантите предвиждат места за общо
ползване от К. и Б. и съответно от В. и Ю.. Третият вариант отразява разпределение при условие, че
собствениците на цялото дворно място са ищците по инцидентните установителни
искове. Допълнителните заключения на тройната
съдебно-техническа експертиза предлагат още осем варианта за разпределение на
ползването. Последните четири варианта са съобразени с изричното желание на Г.Ю.
и М.Ю. всяка от тях да получи отделен реален дял за ползване. Стълбите в
задната част на двора, които съществуват на място, с оглед денивелацията, са
предвидени за съвместно ползване на лицата, които получават съответните места,
до които стълбите осигуряват достъп.
По направените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция намира
следното:
Както бе
посочено по-горе, Г.Ю. и В.В. са
предявили инцидентни установителни
искове/ИУИ/ срещу Х.Н.К., Т.В.К., Е.Х.Ч.-Б., Д.Ц.Б., СО, М.П.Ю. и М. Д. В.
с твърдението, че те единствено са собственици на процесното дворно място като
единствени наследници на починалата си майка Ц.Д. Ф., която е притежавала
дворното място.
Относно
искът срещу Х.Н.К.,
Т.В.К., Е.Х.Ч.-Б., Д.Ц.Б. и СО, настоящата инстанция приема следното:
С нотариален акт № 200, том XIV, per. 2800, дело № 2660 от 27.10.**47г. М.И.
Б. продава на Ц. Ф.В.- Ф.
собственото си празно място в гр. София, м. “Долни Лозенец”, ул. “******” № **,
съставляващо урегулиран парцел ІІ, кв.12б по плана на гр. София, с пространство
510 кв.м. по документи и 504 кв.м. по скица, при съседи: ул. “******”,
продавачката, К. и др. Ц.Д. Ф. е починала на 13.02.**82г. и е оставила за
наследници съпруг Ф.В.Ф. - починал през **85г. и дъщери Г.Ф.Ю. и В.Ф.В., съгласно удостоверение № 207а от 16.10.**91г.
на Ленински РНС. Г.Ф.Ю. е подписала декларация за идентичност на имената на Ц. Ф.В.-Ф.
и Ц.Д. Ф.. Ищците Г.Ф.Ю. и В.Ф.В. са твърдели, че собствеността на парцел ХХІ-456
от кв.126, м.“Лозенец“, с площ от 510 кв.м. се е запазила в лицето на тяхната наследодатЕ.Ц. Ф., а след нейната
смърт е преминала по наследство в тяхна полза, тъй като имотът не е бил отчуждаван през **59 г.
Извършената
отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК от ВКС, ІV ГО на влязлото в сила
решение от 07.04.2005 г. по гр.д. № 187/2003 г. на СГС, е по повод валидността
на заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на Областния управител на София област, с която на ищците по грд. №
187/2003г. на СГС-В.Ф.В. и Г.Ф.Ю. е отказано
възстановяване правото на собственост поради редовно извършено отчуждаване по реда на ЗПИНМ. С решение № 7552 от 04.06.2014 г. по адм.дело №
16883/2013 г. на ІІІ-то отделение на ВАС е потвърдено решение по адм.д. №
1637/2000 г. на СГС, с което е оставена без уважение жалбата на В.Ф.В. и Г.Ф.Ю.
срещу заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на Областния управител на София област, с която им е отказано
възстановяване правото на собственост върху парцел с площ от 510 кв.м.,
съставляващ ХХІ-456 от кв.126, м.“Лозенец“, гр.София. В решението на ВАС е прието,
че отчуждението на имота по реда на ЗПИНМ е извършено по законоустановения ред,
като обезщетението на собствениците е изплатено-средствата за обезщетение на
собствениците на имота са им били преведени в ДСК с платежно нареждане от м.юли
**60 г., а изплащането на обезщетението удостоверено с писмо на Директора на
дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ на СО. Настоящата инстанция, след като взе
предвид тези обстоятелства и новото доказателство-влязлата в сила заповед № РД-22-073 от 30.05.2000 г. на
Областния управител на София област,
която удостоверява със задължителна за гражданския съд сила валидността на отказа за възстановяване
правото на собственост, поради редовно извършване на отчуждаване по реда на
ЗПИНМ, приема, че започналата през **59 г.процудура по отчуждаването по реда на
ЗПИНМ е била завършена със заплащане на обезщетение на собствениците на имота. От
изброените писмени доказателства е видно, че идеалните части от имота са
отчуждени по реда на чл.55 а и сл. вр. чл.54 а ЗПИНМ за надстрояване и
мероприятието е било реализирано. Бил е издаден АОС, в последствие общината е
продала идеални части от имота, собственици на имота са участващите страни в
производстово.
ИУИ се
явяват неоснователни и правилно са били отхвърлени от районния съд. В тази част
решението следва да бъде потвъдено.
По въззивната жалба на Х.Н.К. и Т.В.К. по чл.32, ал.2 ЗС, досежно разпределяне ползването на дворното
място, производството е било прекратено, както бе посочено по-горе с влязло в
сила определение.
Въззиваемите по тази въззивна жалба са Е.Ч.-Б., Г.Ю., В.В., М.Ю. и М.В., починал в
хода на производството оставил наследник
Ф.М.В., които оспорват въззивната жалба. В.В. и Г.Ф.Ю. развиват доводи за
незаконосъобразност на разпределението на ползването, молят да бъде отменено и
да бъде отхвърлен иска в тази част, като се развиват доводи във въззивнита им жалба.
Ето защо съдът намира, че следва да се произнесе по искът по чл.32, ал.2 ЗС.
Решението на СРС, с което е
отхвърлено искането по чл.32, ал.2 от ЗС на Х.Н.К. и Т.В.К. срещу Д.Ц.Б. и СО, като необжалвано е влязло
в сила, поради което тези страни не се явяват въззиваеми в тази част.
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС представлява средство за осъществяване на
администрация в граждански правоотношения с цел да се създаде правна промяна в
служенето с общата вещ. Редът, предвиден
в тази разпоредба по принцип е неприложим за разпределение ползването върху
вещи, представляващи общи части на етажна собственост, каквато обща част е
процесния имот.
Според практиката на ВКС,
обективирана в решение № 1332/**76г. на І г.о., решение № 1247/**76 г. на І г.о., решение № 18**/**94
г.на ІV г.о. и решение № 2639/**73 г. на І г.о., според които
спорът за разпределение ползването на съсобственото дворно място следва да се
разгледа по реда на чл.32, ал.2 ЗС, както когато в мястото има хоризонтално
разположени в реална собственост сгради, така и когато в него има изградена
в етажна собственост сграда, тъй като предмет на
разпределението е площ, на която предназначението не е да обслужва етажната собственост, т.е. не се явява обща част по
смисъла на чл.38 от ЗС, а да задоволява други стопански нужди. В конкретния казус различните етажни собственици
притежават различни по обем права
върху дворното място. Една част са негови собственици-Х.Н.К. и Т.В.К.-27,35 % ид.ч. от процесния имот, друга
част са носители на правото на строеж-Е.Х.Ч.-Б.-27,84 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място и 27,84 ид.ч. от голата собственост върху имота в режим на СИО с Д.Ц.Б..
М. Д. В. и Венселина Ф.В. са придобили 29,63
% ид.ч. от правото на строеж, Г.Ф.Ю.
и съпругът й П.Д.Ю. са придобили 15,18 %
ид.ч. от правото на строеж. Трета част като Д.Б. и СО притежават само голата
собственост върху имота, като СО е притежател на 44,81 % ид.ч. от правото на
собственост върху дворното място. .
Искът по чл.32, ал.2 ЗС е неоснователен когато е предявен от лице, което не
е съсобственик, или когато разпределението на ползването е невъзможно поради вида и характеристиката на съсобствената
вещ, или невъзможността да се разпредели ползването поради прекалено малката свободна площ и невъзможността да се
обособят дялове от нея. Както е посочено
в реш. № 185/03.08.2012 г. по гр.д. №
1380/2010 г., І ГО на ВКС, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи
с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Известно е и от правната
доктрина, и от съдебната практика, че разпределението на ползването на
съсобствената вещ може да се извърши по два начина - чрез предоставяне на
реална част от нея за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва
едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й последователно
за ползване на всеки съсобственик за определен период. Въпросът по кой от двата
начина следва да се разпредели ползването е обусловен от вида и
предназначението на вещта. В съдебната практика се приема, че когато се касае
за движима вещ, обикновено по-удобно е да се извърши разпределение на
ползването по време, а когато се касае за недвижим имот - чрез предоставяне на
реална част на всеки съсобственик. Когато обаче видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот
не позволяват да бъде ползван реално от повече съсобственици, а
разпределянето на ползването между тях по време се явява неудобно, искът по чл. 32, ал. 2 ЗС подлежи на отхвърляне, защото съдът
не може да предостави имота за ползване на един съсобственик и да лиши от
ползване останалите. В тези случаи отношенията между съсобствениците следва да бъдат
уредени по друг ред/ чл. 30, ал. 1 ЗС, чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 34 ЗС/.
В конкретния казус, районният съд е приел, че от
четирите представени проекта най-подходящ е вариант І-а. Приел е за
целесъобразно плодоносните дръвчета да останат на мястото за ползване на този,
който ги е засадил. В първата въззивна инстанция по гр.д. № 187/2003 г. е била
назначена съдебно агрономическа експертиза, според която всички приложени
скици на разделяне за ползване в процесния имот, не отразяват реално
използването на трайните, горските и декоративните видове. Не е възможно
правилното разпределение на толкова много парцелчета и разпределението на трайните,
горските и декоративните видове, тъй като от едните видове има материални блага, а от
другите-естетическа наслада. Била е изслушана и СТЕ, която след изслушване на съдебно агрономическа експертиза, да даде заключение за
възможностите за разпределение на ползването на имота при отчитане на трайните
насаждения в него. Вещото лице е посочило, че при определяне квотите на
ползване се получават съвсем малки квадратури, като най-фрапираща е площта на М.Ю.-4
кв.м./общо във вътрешния и предния двор/. При това положение при поделянето биха се получили съвсем малки
парцелчета, с форма на остроъгълни многоъгълници. Те не биха могли да се обработват
без да се пречи на съседа. Заключението е, че
не е възможно разделянето на ползване на имота между всички съделители,
предвид малките квадратури, които налагат образуването на съвсем малки
парцелчета, с остри ъгли и неправилна форма. Наличието на толкова много
насаждения прави задачата неизпълнима, тъй като няма начин те да останат
незасегнати при евентуално делене.
При тези данни, настоящата инстанция приема, че разпределението на ползването е невъзможно поради вида и
характеристиката на съсобствената вещ, при която е невъзможно разделянето на
ползване на имота между всичките съделители предвид малките
квадратури, които налагат образуването на съвсем малки парцелчета, с остри ъгли
и неправилна форма, поради невъзможността да се разпредели ползването поради
прекалено малката свободна площ и
невъзможността да се обособят дялове от нея, както и наличието на толкова много насаждения, което прави задачата неизпълнима, тъй като няма
начин те да останат незасегнати при евентуално делене.
Ето защо решението на СРС в частта, в която е разпределено ползването по
чл.32, ал.2 от ЗС следва да бъде отменено и вместо него да бъде постаонвено
друго, с което да бъде отхвърлено искането на Х.Н.К. и Т.В.К. за разпределяне
ползването на осн. чл.32, ал.2 ЗС на дворното място представляващо парцел XXI-456 в кв.126 м.”Лозенец”,с площ от 510 кв.м., при граници
на парцела.ул.’’******”, парцел ХХ-457,парцел XVI-455 и парцел XXII- 452 срещу Е.Х. Ч.-Б., М.П.Ю., Ф.М.В., В.Ф.В. и Г.Ф.Ю.,
като неоснователно.
При този изход на спора въззивниците би следвало да заплатят на въззиваемите страни Е.Ч. и Д.Б. разноски за
настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение, но по делото
липсват данни за заплатено от тях адвокатско възнаграждение, поради което
такова не се присъжда.
Въззивниците Г.Ф.Ю. и В. Ф.В. следва да заплатят на
въззиваемите страни Е.Т., В.К. и Т.К.
направените разноски за настоящето производство във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение от **.07.2002 г. по
гр.дело № 4675/01г. на СРС, ІІ ГО, 45 с-в в частта, в която СРС, ГО, 45 състав е разпределил ползването на осн. чл.32, ал.2 ЗС на дворното място представляващо парцел XXI-456 в кв.126 м.”Лозенец”,с площ от 510 кв.м. ,при граници
на парцела.ул.’’******”,парцел ХХ-457,парцел XVI-455 и парцел XXII- 452, по молбата
предявена от Х.Н.К. и Т.В.К. против Е.Х. Ч.-Б., М.П.Ю., Ф.М.В., В.Ф.В. и Г.Ф.Ю.
както следва: по вариант № 1-а от
последното допълнително заключение на тройната съдебно-техническа
експертиза, отразен на скицата на лист 162
от делото за същия вариант и съгласно обясненията към вариант на лист 161 от
делото, като скицата и обясненията са неразделна част от това решение, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Х.Н.К., починал в хода на производството и оставил
наследници Т.В.К., Е.Х.Т. и В.Х.К. и Т.В.К. за разпределяне
ползването на осн. чл.32, ал.2 ЗС на дворното място представляващо парцел XXI-456 в кв.126 м.”Лозенец”,с площ от 510 кв.м., при граници
на парцела.ул.’’******”,парцел ХХ-457,парцел XVI-455 и парцел XXII- 452 срещу Е.Х. Ч.-Б., М.П.Ю., Ф.М.В., В.Ф.В. и Г.Ф.Ю.,
като неоснователно.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от **.07.2002 г. по
гр.дело № 4675/01г. на СРС, ІІ ГО, 45 с-в в частта, в която СРС, ГО, 45 състав е отхвърлил исковете по чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, предявени от В.Ф.В. и Г.Ф.Ю. чрез адв.З. М. против Х.Н.К., починал в хода на
производството и оставил наследници Т.В.К., Е.Х.Т. и В.Х.К., Т.В.К., Елка Х.Ч.-Б.,
Д.Ц.Б., М.П.Ю. и М. Д. В., починал в хода на произоводстото и оставил наследник
Ф.М.В. за правото на собственост върху дворното място представляващо парцел XXI-456
в кв.126 ,м.”Лоценец”, с площ
от 510 кв.м. при граници на парцела :ул."******",парцел ХХ-457,парцел
XVI-455 и парцел XXII-452, като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №
1701/16 г. на СГС, ГО ,ІІІ-„б“ въззивен състав по отношение на въззивната жалба
на М.П.Ю. и Ф.М.В., като наследник на починалия в хода на производстото М. Добрев В. срещу решение от **.07.2002 г. по гр.дело № 4675/01г. на СРС,
ІІ ГО, 45 с-в, с която се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен инцидентния установителен иск по
чл.97, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ф.Ю., ЕГН *********** и В. Ф.В. да
заплатят на въззиваемите страни Е.Х.Т.,
ЕГН **********, В. Х.К., ЕГН **********
и Т.В.К., ЕГН ********** направените разноски за настоящето производство във
вид на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението
може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.