№ 130
гр. П., 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200887 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У.У.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „А.“ № 14, ет. 1, представлявано от Н.Г., в качеството на управител, против
Наказателно постановление № 42-0002338 от 09.09.2021 г. на Директора на РД "АА" -
София, с което на дружеството жалбоподател, за административно нарушение по чл.7а, ал.2,
пр.3 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляда/
лева.
В Районен съд - П. делото е образувано, след като с Разпореждане № 774/03.11.2021 г.,
постановено по НАХД № 1438/2021 г. по описа на Районен съд гр. Благоевград,
производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на ПРС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания административен акт,
поради нарушение на материалноправните и прецесуалноправните норми. Твърди се, че не
са спазени законоустановените срокове за издаване на акта за установяване на
административното нарушение, което води до порочност на издаденото въз основа на акта
наказателно постановление, както и че дадената от АНО правна квалификация на деянието е
непълна, в резултат на което се ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Сочи се, че е налице нарушение на процесуалноправните разпоредби, изразяващи се в липса
на изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното
нарушение. В условията на евентуалност се възразява, че случаят е маловажен, като се
1
посочват принципните положения за маловажност на случаите, без да се коментира
конкретния случай. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява представител, в депозирано
писмено становище, процесуалният представител на дружеството - адв. М. П.-Б. поддържа
жалбата, релевира допълнителни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт,
като моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира съдебни разноски.
Административнонаказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, но в
придружително писмо, с което жалбата е изпратена в съда, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендираното по делото адвокатско
възнаграждение.
За ТО – П. към РП – Благоевград, призовани в качеството на заинтересована страна,
представител не се явява и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че по повод уведомително писмо с рег. № 12-00-00-
858/7/23.07.2021 г., е извършена тематична проверка на дружеството жалбоподател, в
качеството му на превозвач, с посочен период на проверката от 31.07.2020 г. до 31.10.2020 г.
С Известие с рег. № 12-00-00-858/7/23.07.2021 г. от дружеството жалбоподател са изискани
съответните документи, с които управителят на дружеството е трябвало да се яви в
административната сграда на проверяващия орган за извършване на проверката на
посочената в известието дата. В изпълнение на така дадените указания, на 24.08.2021 г.
около 15:00 часа в гр. Благоевград, в сградата на Областен отдел „Автомобилна
администрация", Благоевград, служителите на РД „АА“ гр. София – свидетелите В. ЕВТ. СТ.
и ИЛ. ИВ. ТР. извършили тематична проверка на превозвача „У.У.Т.“ ЕООД за визирания в
заповедта период.
В хода на проверката, проверяващите установили, че превозвачът притежава лиценз на
Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 17706,
валиден до 03.07.2027 г. Констатирали още, че превозвачът е разпоредил извършването на
международен транспорт на товари на 31.07.2020г. в Р Италия, с товарен автомобил с рег. №
Е 9548 КВ, от водач А.L. /27.08.1978 г./, без същият да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. Нарушението е установено след извършена справка в
информационна система на ИА „АА“ и протокол за проверка на контролните органи на Р
Италия. Констатациите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол
2
за извършена тематична проверка от 24.08.2021 г. с рег. индекс 12-00-00-858/183/24.08.2021
г., с който протокол е запознат и представителят на дружеството, присъствал на проверката.
За така установеното нарушение, на 24.08.2021 г. актосъставителят В. ЕВТ. СТ., в
присъствието на свидетеля ИЛ. ИВ. ТР., съставил на дружеството жалбоподател Акт за
установяване на административно нарушение Серия А-2021 № 295384, в който отразеното
деяние е квалифицирано като нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвПр.
АУАН е предявен и връчен срещу подпис на М.А.П., ЕГН ********** – надлежно
упълномощена от управителя на дружеството жалбоподател, която не е отразила, че има
възражения. Писмени възражения по акта са постъпили в законоустановения тридневен
срок за това – представена е дигитална карта на водача – А.Л., управлявал МПС с рег. № Е
9584 КВ.
Въз основа на така съставения акт, на 09.09.2021 г. Началникът на РД „АА“ - София издал и
обжалваното НП № 42-0002338, с което за описаното административно нарушение по чл.7а,
ал.2, предл.3 от ЗАвПр, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, наложил на дружеството
жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
С нарочно известие, управителят на дружеството е поканен в административната сграда на
наказващия орган за връчване на наказателното постановление. НП е връчено срещу подпис
на пълномощника на управителя на дружеството жалбоподател М.П. на 28.09.2021 г., в
законоустановения срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят В.С. и свидетелят по акта И.Т..
Свид. С. изнася, че извършили тематична проверка по отношение на дружеството
жалбоподател, в резултат на предходно извършена проверка в Италия. Установява, че
проверката е извършена в сградата на наказващия орган въз основа на предварително
изискани от фирмата документи и направени справки в информационния масив на ИА
„АА“, като за резултатите от проверката съставили констативен протокол. Продължава, че в
хода на проверката установили, че водачът, извършил превоза на товари не притежава
удостоверение за психологична годност, поради което, в присъствието на представител на
превозвача съставили акт.
Свид. Т. не излага конкретни факти досежно казуса, като излага, че не си спомня случая и
поддържа написаното в акта. Съдът приема показанията на свидетеля, но доколкото същите
са лишени от каквато и да било конкретика, съдът ги кредитира единствено като
доказателство относно авторството на АУАН.
Към доказателствения материал по делото е приобщена Справка от Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване.
Същата установява, че за лицето А.Л., към момента на извършване на справката – 24.08.2021
г., няма данни, т.е. за лицето няма издадено удостоверение за психологическа годност, както
и не се е явило на изследване.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на събраните по делото
3
писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи – АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 92, ал. 1 вр.
чл. 91 ЗАвП, видно от приложена Длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“ към
Отдел „Контрол“ към РД „АА“ София, а съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗАвП наказателните
постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от определени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед
№ РД-08-30 от 24.01.2020 г. на министъра на ТИТС за определяне на длъжностни лица от
ИААА, които да могат да издават наказателни постановления, като в т. I, т. 6 от нея е
посочен директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация". Видно от
приложена Заповед № 589/30.01.2020 г., Ч.А.К. е преназначен в длъжност Директор на
Регионална дирекция „АА“ – София, следователно издателят на наказателното
постановление има правомощията на наказващ орган.
Съставеният АУАН и издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
Административнонаказателното производство е образувано в тримесечния срок от
откриване на нарушителя, съгласно чл. 34 от ЗАНН – тематичната проверка на дружеството
жалбоподател, когато е констатирано нарушението, респективно е открит нарушителят е
извършена на 24.08.2021 г., когато е съставен и акта срещу дружеството. Същевременно
обаче, както в акта, така и в обжалваното постановление е посочено, че деянието –
извършеният международен транспорт на товари, е осъществен на 31.07.2020 г.
Разпоредбата на чл.34, ал.1, б.“в“, изр.2 ЗАНН предвижда като задължителна предпоставка
за законосъобразното развитие на производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, същото да бъде инициирано в
рамките на законово определения тримесечен преклузивен срок от откриване на нарушителя
или в рамките на една година от извършване на нарушението. Видно от възведеното в акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е
4
извършено на 31.07.2020 г. С оглед законосъобразното развитие на производството, същото
е следвало да бъде образувано в рамките на една година от извършване на нарушението – до
31.07.2021 г. Това обаче не е било направено. Напротив, производството е било образувано с
надлежен акт - АУАН, съставен от компетентен за това орган, но след изтичане на
предвидения в закона срок - една година от извършване на нарушението, преклудиращо
възможността на АНО законосъобразно да ангажира отговорността на нарушителя за
извършеното от него административно нарушение.
Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
административно наказание винаги е съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на обжалвания акт, доколкото в ЗАНН са предвидени като задължителна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализиране на
административнонаказателната отговорност.
Изложеното представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи и
следното:
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление,
като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва
да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно,
съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. Неспазването на така установените
нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт.
В настоящия казус, на първо място, съдът констатира, че в обжалваното наказателно
постановление липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. При описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както в АУАН, така и в НП,
единствено е посочено, че санкционираното дружество е извършило международен
транспорт на товари на 31.07.2020 г. в Р Италия. В случая обаче липсва отразяване и в двата
акта на мястото на извършване на нарушението. Посочено е, че в административната сграда
на ОО „АА“ гр. Благоевград е извършена тематична проверка на дружеството жалбоподател
и какво е установено в хода на проверката – извършен международен транспорт на товари
на съответна дата, но не е посочено мястото на извършване на административното
нарушение. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2 ЗАвПр, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1
5
от същия закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. В случая не е ясно
къде превозвачът – дружеството жалбоподател е допуснал водача – А.Л. до управление на
превозното средство, с което е осъществен международния превоз на товари.
Санкционираният субект е търговско дружество с издаден лиценз на Общността за
извършване на международен превоз на товари и в тази връзка субектът на нарушението е
юридическо лице, поради което мястото, на което наказаното лице е допуснало
извършването на нарушението е неговото седалище и адрес на управление, т.к. работната
организация, комуникацията и логистиката, свързани с предмета на дейност на
юридическото лице, се осъществяват от неговото седалище /Определение № 14 от
05.02.2020 г. на ВКС по ч. н. д. № 17/2020 г., III н. о., НК/, но това обстоятелство не е
посочено в наказателното постановление.
Непосочването на мястото на извършване на нарушението винаги представлява
процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя, същото е от рода на съществените, които водят до опорочаване на
административното производство, съответно до издаването на незаконосъобразен акт.
Паралелно с посоченото, и на собствено основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установиха
всички съществени елементи от обективната страна на нарушението.
АНО в обжалваното наказателно постановление е възприел буквално, че във връзка с
извършваната транспортна дейност на фирмата – дружеството жалбоподател, притежаващ
Лиценз № 17706 /валиден до 03.07.2027 г./, превозвачът е разпоредил извършването на
международен транспорт на товари с водач А.L. /27.08.1978 г./ да управлява товарен
автомобил с рег. № Е 9548 КВ на дата 31.07.2020 г. в Р Италия, без същият да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, видно от направена справка от
информационна система на ИА АА, видно от протокол за проверка на контролните органи
на Р Италия. Описаното деяние е санкционирано съгласно разпоредбата на чл.96г, ал.1,
предл.2 от ЗАвПр - който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое
от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в
размер 3000 лв.
От приложените по делото доказателства, не се доказа по безспорен начин, че соченото за
нарушител дружество е допуснало до управление на превозното средство, с което е
извършен международния превоз на товари, водача А.L.. Не са ангажирани доказателства в
тази насока – нито, че А.L. е бил служител на дружеството жалбоподател към момента сочен
за дата на извършване на нарушението, нито, че същият е управлявал процесното превозно
средство, с което е извършен международният превоз на товари. Видно от разпоредбата, на
базата, на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на превозвача, в
настоящата хипотеза основополагащо е обстоятелството досежно липсата на удостоверение
за психологическа годност на водача извършил международния превоз. Наистина от
6
приложената по делото справка от Регистър на психологическите изследвания на водачите
за явяванията на психологическо изследване е видно, че по отношение на А.Л. няма данни,
т.е. същият не притежава удостоверение за психологическа годност, но в случая от
събраните доказателства по делото не се установява по какъвто и да е начин, че именно той
е бил водачът на превозното средство, с което е осъществен международният превоз.
Освен това, съдът констатира, че е налице разминаване в посочения в акта и в обжалваното
наказателно постановление регистрационен номер на моторното превозно средство, с което
е осъществен международният транспорт на товари и регистрационния номер, посочен в
писмените доказателства, приложени към административната преписка – Известие с Рег. №
12-00-00-858/7/23.07.2021 г. и Констативен протокол за извършена тематична проверка от
24.08.2021 г. с рег. индекс 12-00-00-858/183/24.08.2021 г.
Същевременно, не са ангажирани и доказателства, които да установяват, че дружеството
жалбоподател изобщо е извършило международен транспорт на товари на територията на Р
Италия. АНО сочи, че това обстоятелство е видно от приложен протокол за проверка на
контролните органи на Р Италия, но такъв не е представен по делото.
Следва да се посочи, че в тежест на административнонаказващия орган е да докаже от
обективна страна административното нарушение, съобразно чл.103, ал.1 НПК, приложим по
силата на чл.84 ЗАНН. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП, АНО се основава
на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Но това не е
така в съдебното производство, където нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Правораздаването, особено в частта му касаеща налагане на
административнонаказателни санкции не може да почива на предположения, а следва да се
ръководи единствено от доказани по безспорен начин конкретни и точни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В случая е направено искане за заплащане на разноски в размер 400 лв., за което е
представен списък за разноски, искането е направено своевременно, поради което същото се
явява основателно и следва да бъде уважено, като РД „АА“ - София, гр. София, ул.“Витиня“
№ 1, следва да бъде осъдена да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в
7
размер на 400.00 лева.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0002338 от 09.09.2021 г. на Директора на РД
"АА" - София, с което за извършено нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 ЗАвПр, на основание
чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е наложена на „У.У.Т.“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А.“ № 14, ет. 1, представлявано от
Н.Г., в качеството на управител, „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляда/ лева,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РД „АА“ - София, гр. София, ул."Витиня" № 1, да заплати на „У.У.Т.“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „А.“ № 14, ет. 1, представлявано от
Н.Г., в качеството на управител, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8