РЕШЕНИЕ №
260031
гр.
Кюстендил,
22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН
ВАСИЛЕВ-мл. съдия
При участието на секретаря Л. Николова, като
разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №481/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби, едната с вх. №8026/13.08.2020г. от Д.С.С.,
ЕГН:**********, адрес: ***, чрез адв. А.Р. и въззивна жалба с вх.
№8167/17.08.2020г. от Д.С.Р., ЕГН:**********, адрес: ***, и двете жалби против
решение №438 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. №1376/2019 г. по описа на
Районен съд – Дупница в частта, с която е извършено разпределение ползването на
разпределително антре на приземния етаж на сграда, находяща се в гр. Дупница,
ул. „***“ №***.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е разпределил ползването на разпределително антре, на
приземния етаж на сграда с идент. №68789.18.229, находяща се на адрес: гр.
Дупница, ул. „***” №1***, съобразно
скица вариант II (приложение
№3) към заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. арх. К.С.
– Г. с вх. №5957/23.06.2020г. (л.104 от
гр.д. №1376/2019г. по описа на ДРС) и е отхвърлено искането за разпределяне на
поземлен имот с идент. №68789.18.229, с адрес на имота гр. Дупница, ул. „***” №*** и
подпокривното пространство на построената в имота жилищна сграда с
идентификатор 68789.18.229.1.
Жалбоподателката С. обжалва
решението в частта, в която е разпределено ползването на разпределителното
антре на приземния етаж, като намира същото за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения материалния закон, при превратно тълкуване
на събрания доказателствен материал. Срещу С. бил предявен от Р. иск с правно
основание чл. 32 ал.2 от ЗС с искане съдът да постанови решение, с което да
извърши реално разпределение на ползването на дворното място, съобразено с
изградените гаражи, разпределителното антре на приземния етаж на сградата,
което да бъде съобразено с разположението на зимничните помещения /стаите,
собственост на всяка една от страните/ и подпокривното помещение на сградата,
съобразно квотите на собственост, по надлежно изготвена скица от вещо лице,
която да бъде неразделна част от решението. Не било вярно твърдението, че страните
по спора са в лоши отношение и не могли да се споразумеят за ползването на общите части на сградата и дворното място.
Правилно ДнРС
бил отхвърлил иска в частта му, касаеща реално разпределение на ползването на
поземления имот и подпокривното пространство на къщата, тъй като се установило,
че реалното разпределение на ползването на дворното място и общите части -
подпокривно пространство е извършено от ДРС по гр. д. № 695/2007 год. между
същите страни. От влизане в сила на решението по това дело не били настъпили
съществени промени на обстоятелствата, при които то е било постановено, които
да правят извършеното от съда разпределение на ползването несъответстващо на
настоящето фактическо положение. Страните и към настоящия момент ползвали
общите части на сградата и дворното място съобразно постановеното решение на
ДнРС. Не отговаряло на истината твърдението на свидетелката на ищцовата страна,
че страните не се съобразявали с постановеното решение за реално разпределение
на ползването по делото от 2007 год.
Неправилно съдът
бил разпределил ползването на разпределителното антре на приземния етаж от
сградата, доколкото това не било законосъобразно, нито целесъобразно.
Характерът на това помещение бил такъв, че изключвал възможността да бъде
разпределено реално ползване на части от него на някого от съсобствениците, без
да бъдат засегнати правата на другия. Нямало между страните спор относно
ползването на разпределителното антре, но имало спор дали част от това
разпределително антре е индивидуална собственост на Р.. Допускайки реално
разпределение на ползването на това помещение, ДнРС на практика бил постановил
решение, което влизало в противоречие с решението на КнОС по в. гр. д.
№134/2014г. От диспозитива и от съобразителната част на това решение /влязло в
сила/ можело да се направи извод, че помещението, заснето от в. л. Г. по
настоящото дело като част от индивидуалната собственост на ищцата на този етаж,
всъщност представлявало част от общите части, които следвало да се ползват
съвместно от двете страни и затова Р. била осъдена да не пречи на достъпа на С.
до това помещение и да премахне заключващите го устройства. Заради това,
решението на ДнРС е незаконосъобразно и неправилно.
Искането за
реално разпределение ползването на разпределителното антре на приземния етаж
било неоснователно, тъй като по своето предназначение разпределителното антре
обслужвало не само индивидуалната собственост на всяка от страните на този
етаж, но и цялата сграда, доколкото в същото се намират ВиК-елементи, предназначени
за цялата сграда и не можело да се разпредели ползването на отделни части от
него на всяка от страните, без да се ограничи правото на другата и поради това
подобно разпределение било нецелесъобразно и невъзможно, независимо от
твърденията на вещото лице Г.. Същото искане било правено от С. по делото от
2007 год., но бил направен отказ от иска от нея именно поради тези съображения,
че няма как единият от съсобствениците да ползва конкретна част от антрето, без
да се засегнат правата на другия. Единственият възможен начин на ползване на
това разпределително антре бил съвместното му ползване от двете страни, така,
както се ползва и в момента. Р. целяла заобикаляне на закона, като чрез
предявяване на иск по чл. 32 от ЗС се домогвала да докаже, че част от
съществуващото в момента разпределително антре е нейна индивидуална
собственост. Заключението на вещото лице Г., която била заснела точно тази част
/съществуваща на място като баня и тоалетна/ като нейна /на Р./ индивидуална
собственост, твърдейки, че се била съобразила с план, предоставен и от Р..
Вещото лице не било изпълнило задачата си така, както била поставена - да
издири плана в Община Дупница и след това да даде заключение. Това не било
сторено, въпреки това ДнРС базирало решението си на това заключение, което било
невярно. В заключението си вещото лице давало предложения за изготвяне на
инвестиционен проект за разделяне, т.е. да бъдат обособени като помещения -
индивидуална собственост на страните, части от разпределителното антре - това,
което целяла Р. и което било недопустимо по закон. По този начин се
компрометирало цялото заключение и отделно се излизало извън параметрите на
задачата, зададени от съда. Заснемайки част от тази обща част, като помещение
на Р., вещото лице умишлено не изпълнявало правилно задачата си, което водело
до невярно заключение.
Въпросът за
собствеността на това „спорно помещение“ бил решен със сила на пресъдено нещо
след влизането в сила на решението по в. гр. д. №134/2014 год. по описа на
КнОС, с което било признато, че помещението била обща част. Пререшаването на
този спор чрез предявяване на иск по чл. 32 от ЗС било недопустимо и съдът не
следвало да го допуска. Това искане било и нецелесъобразно, доколкото било
безсмислено да се определя коя от страните от коя страна на това
разпределително антре следва да преминава, за да достигне до индивидуалната си
собственост. Заснемането на сутерена било извършено в отсъствието на С. и
поради това вещото лице било подведено или съзнателно защитавало позицията на
ищцата. Необяснимо било, че в. л. било заснело това помещение, в което се
намирали разпределителни щрангове за чиста вода и канализация, обслужващи
цялата сграда, като индивидуална собственост на ищцата. В него се намирали и
водопроводните съоръжения за сутеренната кухня, дворната чешма, втория етаж от
жилищната сграда и водомерът на С.. Това не било отразено в заключението на Г.
Твърдението, че вратата на процесното помещение била изградена допълнително е
невярно. Разпределението на сутерена било осъществено от родителите на страните
по делото, като били оставени отвори за врати за помещението с общите
водопроводни съоръжения и врата за второ мазе. Това не можело да бъде изпълнено
по-късно, тъй като първият етаж на къщата бил гредоред и всички стени на
сутерена били носещи стени с циментови шапки над вратите и не можели да бъдат
премахвани впоследствие части
от тях, тъй като това би довело дo поддаване на
конструкцията и компрометиране на цялата сграда. В този смисъл предложението на
вещото лице било неправилно.
На тази база се иска постановяване на решение, с което да се отмените
решението на ДнРС в частта, с която е разпределил ползването на
разпределителното антре на приземния етаж на процесната сграда съобразно скица
вариант 2 на в. л. Г.и в частта за разноските, както и да се бъде отхвърлен
предявеният иск като неоснователен. Иска се присъждане на сторените разноски -
адвокатски хонорар за две инстанции и депозит за вещо лице.
Препис от въззивната жалба е изпратен на Р., която в
законоустановения двуседмичен срок е депозирала писмен отговор. С него
възразява срещу основателността на подадената въззивна жалба. Решението на
Районен съд - Дупница, в частта, с която е разпределено ползването на
разпределителното антре в приземния етаж от сградата било правилно. Неправилно
било досежно това, че разпределението на ползването било извършено по вариант
втори - Приложение № 3 от заключението на вещото лице арх. К. Г., а не по
вариант първи - приложение №2 от същото заключение.
Неверни били твърденията във въззивната жалба, че страните ползвали общите части на сградата, съобразно решение на
ДнРС по гр. д. №695/2007г. Съгласно цитираното решение по гр.д.
№695/2007г. на ДнРС, разпределяне ползването на приземния етаж от жилищната
сграда никога не било извършвано. По отношение на него от страна на С. бил
направен отказ от иска, поради което делотo
било прекратено в тази му част и липсвало произнасяне на съда. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установило, че решенията, по водените
между Р. и С. предходни съдебни дела никога не били привеждани в изпълнение.
Тези обстоятелства се потвърждавали от показанията на разпитаната в съдебно
заседание свидетелка М.Р. и от приложеното към писмения отговор срещу исковата
молба решение по гр. д. №695/2007г. на ДнРС.
Неоснователно било твърдението, че разпределяне ползването на
разпределителното антре не е законосъобразно, нито пък целесъобразно и че
характерът на това помещение е такъв, че изключвал възможността да бъде
разпределено реално ползване, без да бъдат засегнати правата на някого от
съсобствениците.
Видно било от доказателства по делото - нотариални актове за
собственост, че Р. била собственик на зимничните помещения (стаите) на
приземния етаж на сградата откъм съседите Даскалов и М., а С. на зимничните
помещения (стаите) в противоположния край на приземния етаж на сградата откъм
улица „***“, който факт се признавал от С.. От заключението на
в. л. арх. Г. се установявало, че не съществува пречка за реално и
безконфликтно разпределение на ползването на разпределителното антре, без да се
нарушават правата на някого от съсобствениците, докато при липса на такова
разпределение щяло да бъде налице кръстосано ползване и споровете и конфликтите
между Р. и С. щели да продължат.
Помещението, през което минават ВиК елементи на сградата не било част от
разпределителното антре, а било нейно изключителна собственост. Фактът, че това
помещение е индивидуална собственост безспорно се установявало от заключението
на в.л. арх. Гошева и от представеното и прието но делото, официално заверено
от Община Дупница копие на архитектурния проект на сградата, автентичността на
който не била оспорена по надлежния процесуален ред от въззивницата. Съгласно
заключението на арх. Г.и цитирания архитектурен проект това помещение било част
от собственото /на Р./ помещение изба — пералня, което изцяло съвпадало с
описаното като приземна стая в Нотариален акт №***,
том I, рег.№655, дело 27/2004г. на Нотариус А.Р. с рег. №431 на Нотариалната
камара на Р България, с който се легитимирала като собственик.
Помещението, през което преминават водопроводните щрангове, било
обособявано като самостоятелно от собственото на Р. помещение изба - пералня,
за баня и тоалетна от нейните баба и дядо (житейска логика сочела, че следвало
да бъде отделно от стаята, в която същите живеят по силата на запазено право на
пожизнено ползване, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 155,
том I, дело №401/1971 г.) не означавало, че същото представлявало обща част от
сградата. съгласно архитектурния проект на сградата в сутерена не било
предвидено изграждане на баня и тоалетна.
Помещението в приземния етаж, през което преминавали водопроводните
щрангове било част от помещение изба - пералня, което било индивидуална собственост на Р.. Същото се
намирало откъм съседите Д. и М. в която част на приземния етаж С. нямала
собствени помещения. Захранването с електричество и вода на така обособеното
помещение се отчитало от собствените на Р. измервателните уреди, а не от общи
такива и това захранване било извършено с построяването на сградата.
Неоснователно било твърдението на С., че вещото лице или е било
подведено от мен или съвсем съзнателно било приело да защитава каузата ми,
както и че даденото заключение е невярно по смисъла на чл. 291 от НК. Това е
така, защото заключението на арх. Г.било съобразено с нотариалните актове,
които ги легитимирали като собственици и с архитектурния проект на сградата.
При несъгласие със заключението на вещото лице, въззивницата разполагала с
правната възможност да поиска от съда назначаването на тройна експертиза и след
като не била направила това същата не би могла да черпи права от собствената си
процесуална пасивност.
На тази база се иска постановяване на решение, с което да се отхвърли
въззивната жалба като неоснователна и присъждане на направените във въззивната
инстанция разноски.
Жалбоподателката Р. атакува
решението от 27.07.2020 г. на Дупнишкия районен съд по
гр. д. № 1376/2020 г. в частта, с която е извършено разпределение на ползването
на разпределителното антре в приземния етаж на сградата по вариант втори -
Приложение №3 от заключението на вещото лице арх. К.Г.
Намира,
че в обжалваната му част е неправилно и постановено в противоречие със
събраните доказателства. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
най-целесъобразният вариант за разпределение на ползването на разпределителното антре в приземния етаж на сградата е предложеният от
вещото лице арх. К.Г. втори вариант - Приложение №3, тъй като същият не би
създавал на страните пречки, по-големи от обикновените, и дава възможност за по
- пряк достъп до антрето от обща част на сградата.
Този извод на съда бил погрешен, защото
извършеното по този начин разпределение не осигурявало безконфликтно ползване на разпределителното антре в приземния етаж.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на повторната съдебно-техническа експертиза се установило, че зимничните помещения (стаите) на ответницата се намират откъм ул. „***“, а зимничните помещения (стаите), които са моя индивидуална собственост, са разположени
откъм съседите Д.
и М., поради което този вариант на разпределение налагал
кръстосано ползване на разпределителното антре и неудобства за двете страни.
Това кръстосано ползване можело да бъде
елиминирано, като разпределението бъде извършено по вариант първи - приложение №2 от заключението на вещото лице арх. К.Г.. Именно този вариант
в най-голяма степен осигурявал безконфликтно ползване на разпределителното
антре и бил съобразен с разпределението на помещенията, индивидуална
собственост на всяка от страните.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде отменено в обжалваната му част решението на Дупнишки районен съд като неправилно, и да се извърши разпределение на ползването на разпределителното антре в приземния етаж на сградата съгласно вариант първи - приложение №2 от заключението на вещото лице арх. Катя Гошева.
В съдебно заседание страните, редовно
призовани, явяват се процесуалните представители. И двамата искат оставяне без
уважение на въззивните жалби, подадени от насрещната страна и уважаване на
въззивните жалби, подадени от името на техните доверители.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността – разпределение
ползването на съсобствена вещ.
От
нотариален акт /НА/ за продажба на недвижим имот № ***,
том I, дело №401/1971 г. и НА №32, том I, рег. №655, дело №27от 2004 г. /л.5 и л.6 от гр.д. №1376/2019г. по
описа на ДРС/ се установява, че Д.С.Р. е собственик на ½ ид. ч. от УПИ, с
идентификационен №68789.18.229, с административен адрес на имота: гр. Дупница,
ул. „***“ №*** с площ 267
кв.м. по кадастралната карта на Дупница, одобрена със заповед
№300-5-56/30.07.2004 г. на изп. директор на АГКК, както и първи жилищен етаж от
двуетажна сграда /с идентификационен №68789.18.229.1/, ½ ид.ч. от
таванското помещение, както и две зимнични стаи на приземния етаж на сградата
откъм съседите Г.Д. и Н.М..
От
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане №197, том II, дело №991/1993г. и НА за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том I, рег. №1898, дело №478 от 1999 г. / л.7 и л. 8 от
първоинстанционното дело/ се констатира, че Д.С. е собственик на ½ ид.
ч. от УПИ, с идентификационен №68789.18.229, с административен адрес на имота:
гр. Дупница, ул. „***“ №*** с площ 267 кв. м. по кадастралната карта на
Дупница, одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004 г. на изп. директор на АГКК
и втори жилищен етаж от двуетажна сграда с идентификационен №68789.18.229.1,
½ ид.ч. от таванското помещение и две съседни стаи от партера с изглед
към ул. „***“ в гр. Дупница.
По
делото е приобщено още: скица на поземлен имот №15-326178-11.04.2019г., НА за
учредяване на суперфиция №98, том II, дело №689/1962
г., удостоверение за данъчна оценка.
Съгласно
влязло в сила решение от 08.01.2009 г., постановено по гр.д. №695/2007г. на
Районен съд – Дупница е извършено разпределение ползването на процесните дворно място и подпокривно пространство /л.27-30/.
Приложено
по делото е и влязло в сила решение №197 от 20.05.2014г., постановено по гр. д.
№134/2014г. по описа на КОС, с което Д. Р. е осъдена по иск с правно основание
чл. 109 от ЗС да премахне от вратата на банята и санитарен възел на приземния
етаж на процесната сграда и е отхвърлен насрещния иск с пр. основание чл. 109
от ЗС за премахване на водомер от помещение с площ 1,9 кв.м., находящо се на
приземния етаж от същата сграда.
По
делото е назначена съдебно-техническа
експертиза с вх.№401/13.01.2020г., изготвена от вещото лице Л. В., с която са
представени варианти за ползване на ПИ с идентификатор 68789.18.229,
подпокривното пространство в сграда с идентификатор 68789.18.229.1, както и
относно разпределителното антре на приземния етаж в къщата. Същото вещо лице е
изготвило допълнително заключение с вх.№1877/11.02.2020г., в което е отразено,
че помещението, където се намират ВиК-съоръжения – вдясно от входа към
разпределителното антре от стълбищната клетка е самостоятелно и не е част от
помещението, което е собственост на ищцата. Добавено е, че не предлага друг
вариант на разпределение на ползване на разпределителното антре и поддържа
вариантът, показан в приложение №2 към експертно заключение от 13.01.2020г.
В
съдебно заседание от 25.02.2020г. по първоинстанционното дело е назначена нова
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице К.Г. /вх.
№5957/23.06.2020г./, като със заключението са предложени два варианта за реално
разпределение ползването на общите части в сутерена на сградата. В първия
вариант /приложение II, л. 103/
разпределителното антре е разделено изцяло между двете съсобственички, за общи части в сутерена остава единствено
стълбищната клетка. Според втория вариант /приложение III,
л.104/ в разпределителното антре е отделена обща част, от която има достъп до
помещението с ВиК щрангове, а останалото е разделено между страните по спора.
При този вариант се дава възможност за по-пряк достъп до спорното помещение от
общата част на сградата, като площите са изравнени.
По
делото пред ДРС са разпитани свидетелите М.Р., майка на Д.Р. /ищец/ и Н.А. –
сестра на Д.С..
Свидетелката
М.Р. заявява, че спорното помещение е от към страната на ул. „***“ в гр. Дупница. В него живеели нейната майка и
баща, както и самата тя до 11 клас. Водомерът и електричеството са на нейно име
записани в Енергото. Спорът бил за щранговете. Допълнителното помещение се
захранвало от техния електромер. Във въпросното помещение ответникът (С.) имала
водомер, а този на ищците бил изведен до
стълбището на къщата. Помещението не се ползвало от ответницата, а само от Д.Р.,
но всички влизали в него. Сочи още че предишното решение за разпределение ползване
на имота не се спазвало.
Свидетелката
Н.А. заявява, че имало решение, което определяло как да бъдат ползвани имотите
и ново разпределение не било нужно. В сутерена на къщата имало една стая на
тях, една на насрещната страна по спора, по едно мазе, както и обща част,
където била канализацията и водопровода. Д. искала да вземе тази стая за себе
си, а Д.С. нямала претенции за тази стая.
От
правна страна съдът установи следното:
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна и след заплащане на дължимата държавна
такса, процесуално допустима е, поради което съдът пристъпи към разглеждане на
нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Разгледана
по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
На основание чл. 269, изр. второ от ГПК
въззивният съд е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Налице е спорна съдебна администрация, при
което съдът с решението си следва да замести липсата на добра воля между
страните относно ползването на съсобствена вещ. От събраните по делото писмени
доказателства, а и не се спори между страните, че процесното разпределително
антре на приземния етаж от сградата е обща част, като всяка от страните има по
½ ид. ч. от процесното антре, представляващо обща част. Производството по делото е допустимо,
въпреки, че нормата на чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността /ЗС/ визира
разпределението на обща вещ, а не на обща част. В практиката е прието, че
когато общата част касае собственици на етажна собственици, при което дяловете
им в общите части е равен, следва разпределението ползването на общата част да
бъде по пътя на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Така в Решение № 1410/12.06.1995 г. по гр.
д. № 1603/1995 г. на IV г. о. на ВС, Определение № 358/26.05.2005 г. по ч. гр.
д. № 375/2005 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 1715/14.12.2000 г. по гр. д. №
747/2000 г. на IV г. о. на ВКС.
По
оплакването в жалбата на С. за неоснователност на искането за разпределяне
ползването на разпределителното антре:
Доводът е неоснователен, тъй като макар
да се излагат твърдения от страна на С., че липсва спор между страните за
начина на ползване на въпросното рзапределително антре на приземния етаж,
доколкото такова процесуално искане /за разпределние ползването му/ е направено
от насрещната страна, то съдът не може да констатира липса на правен интерес за
предявяване на иска и така да прекрати производството, а следва да намери начин
за разпределяне ползването му, който в максимална
степен да е удовлетворява и двете страни. Правилно е отбелязването, че в
заключението, изготвено по назначената съдебно-техническата експертиза на в.л.
К. Г. с идентичен цвят като индивидуална собственост на Д.Р. е маркирана тоалетната
– първото помещение, вдясно от входа на приземния етаж, с площ от 3,43 кв.
м. Действително от цитираните нотариални
актове и решение №197 от 20.05.2014г.,
постановено по гр. д. №134/2014 г. по описа на КОС, помещението с квадратура
3,43 кв. м., отбелязано като „WC/баня“ на
приложение №2 и №3 от СТЕ, изготвена от в. л. К. Г. представлява обща част и
въпреки некоректното му защриховане с експертизата не е възложено, нито е
посочено, същото помещение да представлява нечия индивидуална собственост. Именно
от характера на помещението – обща част, следва да се търси такъв начин за
разпределение ползването на антрето, че да не се препятства достъпа до него, от
която и да е от страните по спора. Такъв начин е предложен във вариант II от заключението на в. л. К. Г., чрез който и двете
страни ще имат достъп до въпросното помещение /баня/, където се намират и ВиК-
елементите. Тъкмо обратното се постига с вариант I
/л.103 от първоинстанционното дело/, тъй като С. ще бъде възпрепятствана до
достига до сервизното помещение. В този смисъл
вещото лице е изпълнило задачата си – да предложи варианти за ползване на
разпределителното антре, като без значение за изхода на спора /кой от двата
предложени варианта ще бъде избран/ е фактът, че в приложенията към СТЕ е
защриховала обща част по идентичен начин с маркирането на индивидуална част.
Изборът на цветно маркиране в приложенията не променя извода на съда кои стаи
от приземния етаж са индивидуална собственост на всяка от страните по спора и
кои са общите части. Неоснователен е доводът, че прилагайки вариант II от СТЕ щяло да компрометира здравината на сградата,
доколкото щяло да се предизвика разрушаване на носещи стени. Видно от
приложение III, л. 104, не се установява
необходимост във връзка с разпределението да се разрушава която и да е
стена от приземния етаж. По изложените съображения относно начина на изготвяне
на СТЕ от К. Г. то съдът не се съгласява, че експертизата е с невярно заключение,
а е налице известна непрецизност при защриховане на едно от помещенията, но
това не се отразява на изводите на съда и не може да обуслови решение, че
именно това помещение не е обща част, а нечия индивидуална собственост. Т.е. с
определения от ДРС начин на ползване на помещението не се постига конфликт с
решението, постановено по влязло в сила решение №197 от 20.05.2014 г.,
постановено по в. гр. д. №134/2014 г. по описа на КОС, в което е посочено, че
банята на приземния етаж е обща част, а не нечия индивидуална собственост.
По
оплакването във въззивната жалба на Р., затова че съдът следва да избере
вариант I, приложение №2:
Искането е неоснователено, тъй като при
вариант I, приложение №2 от СТЕ, находящ се на л. 103 от
първоинстанционното дело, се постига абсолютното неприемливото разрешение въззивницата
С. да няма достъп до помещението отбелязано като баня с площ 3, 43 кв. м., което, както се посочи по-горе,
а и съгласно влязло в сила решение №197 от 20.05.2014 г., постановено по в. гр.
д. №134/2014 г. по описа на КОС, представлява обща част. Съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 2 от ЗС може да се уговори, частите на сградата, които обслужват
само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи да бъдат общи само
на лицата, чиито помещения обслужват. По делото не са представени
доказателства, от които може да се направи извод, че етажните собственици са
постигнали такава уговорка за процесното помещение. Доколкото с настоящото
решение следва да се замести липсата на добра воля между страните относно
ползването на съсобствена вещ, така че да е в максимална степен удобно
ползването на общите части от съсобствениците, без да се постига препятстване
ползването, то вариант II, приложение №3
към СТЕ, изготвена от в. л. К. Гошева /л.104 от първоинстанционното дело/ и
приподписана от ДРС удовлетворява това условие. Обратното разрешение
/прилагането на вариант I/, означава
неправилно да се постигне резултат противоположен, на поставеното в решение
№197 от 20.05.2014 г., постановено по в. гр. д. №134/2014 г. по описа на КОС,
че помещението баня от приземния етаж е обща част.
Ето
защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил ще потвърди в обжалваната му част решение от 27.07.2020 г.,
постановено по гр. д. №1376/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница, като правилно.
По
обжалваемостта:
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, настоящото
решение, с което съдът се е произнесъл по спор с правно основание чл. 32, ал. 2
от ЗС е окончателно и не подлежи на обжалване.
По разноските:
С оглед изхода на делото и наличието на
въззивни жалби от всяка страна срещу атакуваното решение, то съдът няма да
присъжда разноски.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №438 от 27.07.2020г.,
постановено по гр. д. №1376/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.