Присъда по дело №1325/2019 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №42/26.02.2020г. по НЧХД №1325/2019г., изготвени на 20.03.2020г.

 

Постъпила е тъжба от В.Д.К. против подсъдимите С.Д.Д. и Г.В. В.за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Съдът констатира, че с подадената тъжба тъжителят е предявил срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му вреди от деянието по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Съдът счете, че гражданския иск е своевременно предявен, но разглеждането му ще затрудни наказателното производство, поради което не го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и отхвърли искането на частния тъжител да бъде конституиран в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им се наложат съответните наказания. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Не се признават за виновни, дават подробни обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си молят съда да ги оправдае.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

       На 16.04.2019г. подс. С.Д., подс. Г.В. и частният тъжител В.К. тръгнали да пътуват за Франция. Пътували с лек автомобил собственост на частния тъжител. По пътя се сменяли да шофират частния тъжител и подс. Д.. Минавали през Германия и преди да стигнат границата, тъй като частният тъжител направил няколко грешки при управлението на автомобила подс. С.Д. го накарал да спре и да се сменят. Повишили си тон, скарали се и частният тъжител спрял на крайпътна бензиностанция. Двамата подсъдими отишли до тоалетната и тъй като на подс. Д. не му било добре помолил подс. В. да отиде до колата и да му донесе хапчета. След известно време подс. В. се върнал и казал, че частният тъжител е заминал с колата и с натоварения в нея техен багаж. Подс. В. говорил с частния тъжител и му казал да се върне и да им даде дрехите и личните документи. След около два часа частният тъжител се върнал, свалил багажа им и си тръгнал за България.

       По делото е приложено съдебно- медицинско удостоверение, от заключението на което е видно, че при прегледа на 24.04.2019г. пострадалият К. е получил контузия на челото в ляво и в дясно, контузия на гърба на носа, кръвонасядания в двете орбитални области, минимални разкъсно- контузни рани на дясната ушна мида и на шията отзад в дясно, охлузване на дясната предмишница. Описаните увреждания са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

 

       ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

       Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

       Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г.Г., Д. Пенев и Й.Й., тъй като същите са безпротиворечиви, логични,  последователни, взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.

       Съдът кредитира частично показанията на свидетелите Е.К. и В.Д.. Кредитира ги дотолкова, доколкото от тях е видно, че частният тъжител е имал нанесени телесни увреждания през месец април 2019г. когато той е ходил в гр. София, където е бил освидетелстван. Тези показания са дадени от заинтересовани свидетели, св. Костадинова е сестра на частния тъжител и тя описва подробно какво е видяла. Тя разказва какво й е било показано от баща им, какво той и е казал и че й е пускал звукозапис, за който е твърдял, че записаните са подсъдимите С.Д. и Г.В.. Съдът не следва да кредитира и показанията на св. Добрева в пълен обем, тъй като тя твърди, че е в интимни отношения с частния тъжител, че е видяла уврежданията му на следващия ден след като се е бил върнал от чужбина. Преди това бащата на частния тъжител й е бил показал снимка с наранявания по лицето на сина му. Двете свидетелки са заинтересовани от изхода на делото и целят частният тъжител да бъде облагодетелстван ако бъдат признати за виновни подсъдимите. От друга страна те не са очевидци и пресъздават разказаното им от частния тъжител.

Съдът кредитира изцяло обясненията на двамата подсъдими, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

От показанията на свидетелите Г.Г., Д. Пенев и Й.Й. по категоричен начин се установи, че те не са виждали на 17/18.04.2019г. в с. К. на бензиностанцията нито двамата подсъдими, нито частния тъжител. Изложеното в частната тъжба на пострадалия, че инцидента се е случил през нощта на 17/18.04.2019г. на самата бензиностанция, където са били спрели да заредят гориво не се потвърждава от показанията на тези свидетели, които са били на работа и са обслужвали самата бензиностанция през този период. И тримата служители на бензиностанцията категорично твърдят, че през своите смени двамата подсъдими и частния тъжител не са идвали на бензиностанцията, камо ли двамата подсъдими да са нанесли побой на частния тъжител. Съдът счита, че не звучи логично това твърдение, че тримата ще тръгват за чужбина и още преди да излязат от с. К. двамата подсъдими без причина ще набият частния тъжител при положение, че всички пътуват с неговия автомобил, че това е станало на публично място, а се установява, че никой не ги е видял. Ето защо съдът не може да приеме, че такова нещо се е случило и то на посочената от частния тъжител дата на бензиностанцията в с. К.., общ. С...

       Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

       Съдът дава вяра и на вещественото доказателство, представената по делото обща снимка на двамата подсъдими и частния тъжител. От тази снимка се вижда, че е направена преди тръгването им, както твърди подс. В. на 16.04.2019г. в 20 часа и 08 минути. Тази снимка кореспондира с обясненията на двамата подсъдими.

 

       Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

       С частната тъжба частния тъжител В.К. е повдигнал обвинение срещу двамата подсъдими С.Д. и Г.В. за извършено от тях престъпление по чл.130, ал.1 от НК. От доказателствата по делото по несъмнен начин се установи, че действително частния тъжител К. е имал нанесени телесни увреждания, които подробно са описани в съдебно- медицинското удостоверение, издадено в гр. София №298/2019г. По делото не се събраха доказателства, които да доказват, че тези увреждания са му нанесени точно от подсъдимите С.Д. и Г.В. и то на 17/18.04.2019г., както се сочи в самата тъжба. Не се доказа, че това се е случило на бензиностанцията в с. К., общ. С., както се твърди в самата тъжба. Както бе посочено по- горе съдът не кредитира показанията на свидетелките Е.К. и В.Д. в пълен обем, тъй като те преразказват разказаното им от частния тъжител и от неговия баща. Техните показания както бе посочено по- горе съдът може да кредитира в частта, с която описват какви увреждания са били възприети от всяка от тях. В останалата им част, в която твърдят, че знаят че са получени вследствие на побой нанесен на частния тъжител от двамата подсъдими съдът не може да кредитира, тъй като те противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Представляват твърдения, които са им разказани от частния тъжител и както бе посочено те са заинтересовани от изхода на делото, както и самия частен тъжител. Няма свидетели на случил се инцидент на бензиностанцията в с. К., а напротив тримата служители на бензиностанцията категорично потвърдиха в съдебно заседание, че не са виждали нито подсъдимите, нито частния тъжител.  

       Ето защо съдът счете, че двамата подсъдими не следва да носят наказателна отговорност по обвинението повдигнато от частния тъжител с частната тъжба. По делото не се събраха доказателства, които да сочат, че тези наранявания на частния тъжител са нанесени от двамата подсъдими. Ето защо съдът следва да ги признае за невиновни в това, че на 17/18.04.2019г. в с. К., общ.С. в съучастие помежду си като съизвършители са нанесли побой на В.Д.К. като са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота и следва да ги оправдае по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

       Съдът счете, че следва да осъди частния тъжител В.К. да заплати на всеки един от двамата подсъдими направените разноски по делото, а именно на С.Д. сумата от 400 лева, а на Г.В. сумата от 350 лева.

       Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: