№ 27827
гр. С., 27.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110144364 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответницата – К. Т. С., за изменение на
Решение № 1246/24.01.2025 г. по гр. дело № 44364/2022 г. на Софийския
районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските, като на
ответницата се присъдят разноски пропорционално на отхвърления иск по чл.
109 ЗС, или този иск да не се взема предвид, или да се разпределят разноските
по този иск според действителната му цена, както и разноските за адвокат на
ответницата да не се присъждат лично, а на адвоката , тъй като е
защитавана безплатно по чл. 38 ЗАдв.
В молбата се сочи, че съдът не бил преценил правилно резултата от
делото. На първо място се поддържа, че производството по предявения от
ищците негаторен иск е било прекратено и ответницата има право на разноски
по него. Поддържа се и че съдът неправилно е определил пропорцията, от
която се изчисляват разноски, като се поддържа, че цената на всички
предявени искове била 6985,20 лева – цената на предявените искове за
осъждане на парични суми. Цитира се Тълкувателно решение № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС за негаторните искове, което се твърди, че не било спазено при
определяне на цената на негаторния иск, но не се сочи в какво се състои
нарушението. Негаторният иск освен това би следвало да се приеме за такъв с
цена 1000 лева и общият размер на 7985,20 лева, а не приетият от съда 9985,20
лева. Поддържа се, че негаторният иск бил поначало недопустим поради липса
на интерес, и затова разноски по него следвало да се присъдят на ответницата.
Освен това съдът бил приел, че ответницата е защитавана безплатно и затова
ищците следвало да заплатят на адвоката съгласно правилото на чл. 38, ал. 2
ЗАдв, а разноските били присъдени на самата ответница.
В законоустановения срок (започнал да тече на 23.05.2025 г.) ищецът С.
Ц. Ц. е подал отговор по молбата, като поддържа, че е неоснователна.
Посочва, че към датата на подаване на исковата молба ищците са имали
интерес от претенцията по негаторния иск, като единствената причина да не я
1
поддържат е това, че в хода на делото с намеса на общинските власти
ответницата най-накрая е представила искания достъп до имота си, за да се
извърши ремонт. Поради това ответницата е дала повод за завеждане на
делото и следва да дължи разноски. По отношение на това на кого следва да
се присъди възнаграждение се сочи, че съдът присъждал разноски на страните
и ответницата можела да се уговори с адвоката си да му заплати. По
отношение на изчисленията на съда за цената на негаторния иск се поддържа,
че са правилни. Поради това се иска молбата да се остави без уважение.
В законоустановения срок (започнал да тече на 23.05.2025 г.) ищците Р.
С. Ц. и М. Б. Л. не са подали отговор на молбата.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 159 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 48 от същото).
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
На първо място съдът следва да посочи как се разпределя отговорността
за разноски между страните по повод прекратената част от производството по
предявения негаторен иск. Формално при прекратяване на делото съгласно чл.
78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът по иска. Това правило обаче
трайно се тълкува корективно от Върховния касационен съд (ВКС), който
приема, че отговорността се разпределя според причините за това ищецът да
не поддържа иска, като ако към датата на предявяване на иска ищецът е имал
интерес да води съдебно дело, то разноските му се дължат съгласно правилото,
че има право на тях при даден повод от ответника за водене на съдебен процес
– чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази насока ищците правилно цитират Определение №
388/11.07.2017 г. по частно търговско дело № 831/2017 г., I ТО, и цитираната в
него практика, а същото становище се поддържа трайно в практиката на ВКС
и до днес – вж. Определение № 454/03.02.2025 г. по частно гражданско дело №
4254/2024 г., III ГО, и Определение № 3117/17.06.2025 г. по частно гражданско
дело № 2023/2025 г. , III ГО, и цитираната там практика.
Поради това правилно по прекратеното в тази част производство не са
присъдени разноски на ответницата и те остават в нейна тежест.
По отношение на изчислението на цената на исковете и определянето на
пропорцията между уважената и отхвърлената им част, съдът на първо място
следва да посочи, че няма противоречие между подхода му при определяне на
цената на негаторния иск и съдържанието на цитираното от ответника
Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за негаторните искове.
Противно на неясните аргументи на ответника, в т. 1 от цитираното
тълкувателно решение ясно е прието, че негаторният иск е оценяем и съдът е
определил цената му съгласно чл. 70, ал. 3 ГПК на 1000 лева. Няма
2
противоречие с никаква тълкувателна практика.
Оттук насетне действително съдът е допуснал изчислителна грешка,
като при прибавяне на определената цена на негаторния иск от 1000 лева към
цената на предявените осъдителни искове от 6985,20 лева, не е посочил
правилно сбор от 7985,20 лева, а е определил такъв от 9985,20 лева. Тъй като
обаче общата цена на исковете е в знаменателя на уравнението, по което се
изчислява пропорцията на разноските, то при увеличаването му реално се
присъждат по-малко разноски. Това означава, че в случая от изчислителната
грешка на съда са ощетени ищците, тъй като ако размерът на уважените в
тяхна полза искове от 6176,65 лева се раздели на действителната обща цена на
всички искове от 7985,20 лева, се получава, че исковете са уважени за 77,35 %
от размера си, а не за 71,87 %, както е приел съдът в решението. Поради това
ощетени от грешката на съда са ищците, но тъй като те не са поискали
увеличаване на размера на присъдените им разноски, нито намаляване на
размера на присъдените на ответницата разноски, съдът не може да измени
решението си в тази част само по молба на ответника поради забраната
положението на една страна по делото да се влошава след постановяване на
съдебното решение по нейно собствено искане (забрана за reformatio in peius).
В тази насока настоящият съдебен състав намира, че не следва да прилага
мълчаливо практиката на Софийския градски съд – Определение №
9739/24.06.2024 г. по въззивно частно гражданско дело ***519/2024 г., I-б
състав, която в противоречие с този хилядолетен принцип – че страна по дело
не може по силата на своя жалба да постигне влошаване на положението си, е
приела, че може по жалба на страна срещу преценката на
първоинстанционния съд за разноските с искане за присъждане на повече пари
е възможно да се отмени решението по този въпрос, като на жалбоподателя се
присъдят по-малко или никакви разноски.
При това положение съдът не следва да променя размера на
определените разноски, тъй като грешката му не ощетява ответницата.
Основателно е обаче искането на ответницата адвокатското
възнаграждение да се присъди не на нея, а на адвоката . Неоснователни са
аргументите на ищците, че съдът може да присъжда разноски само на
страните, тъй като в чл. 38, ал. 2 ЗАдв изрично е предвидено друго – че
разноските се присъждат на самия адвокат, тъй като защитаваната от него
страна не ги и платила по делото. Съдът в мотивите на решението изрично е
посочил, че определя хонорар по този ред, но не го е присъдил на адвоката на
ответницата, което следва да се поправи. С решението съдът е определил
общи разноски, дължими се на ответницата, и ги е разпределил в тежест на
всеки от ищците според размера на исковете им (в отношение
31,88:34,06:34,06). Следователно наново следва да се преразпределят
поотделно разноските на ищцата лично и на адвоката и тримата ищци да
бъдат осъдени да ги платят в същото отношение.
Припадащите се лично на ищцата разноски са за 600 лева депозит и 8,12
лева – такса за банков превод, или общо 608,12 лева, от които съобразно
приетата за отхвърлена част от исковете от 28,13 % се дължат 171,05 лева,
3
като от тях ищецът С. Ц. Ц. следва да плати 31,88 % или 54,53 лева; ищцата Р.
С. Ц. – 34,06 %, или 58,26 лева, и ищцата М. Б. Л. – също 58,26 лева. Сборът
от трите суми дава 171,05 лева.
Определеното възнаграждение на адвоката на ответницата е 1250 лева,
от които пропорционално на отхвърлената част от исковете адв. И. следва да
получи 28,13 %, или 351,62 лева. Сумата се разпределя съответно в тежест на
ищеца С. Ц. Ц. – 31,88 %, или 112,10 лева; ищцата Р. С. Ц. – 34,06 %, или
119,76 лева, и ищцата М. Б. Л. – също 119,76 лева. Сборът от трите суми дава
351,62 лева.
Изчисленията не се отклоняват от общия размер на възложените на
ищците с решението разноски, които са в размер на сбора от 166,67 лева, 178
лева и 178 лева, или 522,67 лева, като сборът от 351,62 лева и 171,05 лева е
общо 522,67 лева, т.е. при проверка изчисленията на съда са верни.
Така решението по делото следва да се измени, като се отмени в частта,
с която ищецът С. Ц. Ц. е осъден да плати на ответницата сума в размер на
разликата между 54,53 лева и присъдените общо 166,67 лева; ищцата Р. С.
Ц. е осъдена да плати на ответницата сума в размер на разликата между 58,26
лева и присъдените на ответницата общо 178 лева, и с която ищцата М. Б. Л. е
осъдена да плати на ответницата сума в размер на разликата между 58,26 лева
и присъдените на ответницата общо 178 лева. Вместо това ищецът С. Ц. Ц.
следва да плати на адв. И. определените от съда с настоящото определение
112,10 лева; ищцата Р. С. Ц. – 119,76 лева, и ищцата М. Б. Л. – също 119,76
лева
Относно разноските: отделни разноски в производството във връзка с
поправка на решение относно разноските не се дължат поради
несамостоятелния му характер.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по молба на ответницата К.
Т. С. Решение № 1246/24.01.2025 г. по гражданско дело № 44364/2022 г. на
Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
ОТМЕНЯ Решение № 1246/24.01.2025 г. по гражданско дело №
44364/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с която С. Ц.
Ц., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 3, е
осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. Т. С., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 1, сумата в размер
на разликата между 54,53 лева (петдесет и четири лева и 53 стотинки) и
присъдения размер от 166,67 лева (сто шестдесет и шест лева и 67 стотинки)
– разноски по делото.
ОТМЕНЯ Решение № 1246/24.01.2025 г. по гражданско дело №
44364/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с която Р. С.
Ц., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 3, е
4
осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. Т. С., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 1, сумата в размер
на разликата между 58,26 лева (петдесет и осем лева и 26 стотинки) и
присъдения размер от 178 лева (сто седемдесет и осем лева) – разноски по
делото.
ОТМЕНЯ Решение № 1246/24.01.2025 г. по гражданско дело №
44364/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, В ЧАСТТА, с която М.
Б. Л., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 2, е
осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. Т. С., с ЕГН:
**********, и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 1, сумата в размер
на разликата между 58,26 лева (петдесет и осем лева и 26 стотинки) и
присъдения размер от 178 лева (сто седемдесет и осем лева) – разноски по
делото, и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. Ц. Ц., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 3, да заплати на адв. Н. И. И., с
ЕГН: *********, и адрес на упражняване на дейността според регистъра: С.,
ул. „Б.“ № **********, сумата от 112,10 лева (сто и дванадесет лева и 10
стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. С. Ц., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 3, да заплати на адв. Н. И. И., с
ЕГН: *********, и адрес на упражняване на дейността според регистъра: С.,
ул. „Б.“ № **********, сумата от 119,76 лева (сто и деветнадесет лева и 76
стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Б. Л., с ЕГН: **********,
и адрес: С., ул. „М.Д“ ***, вътрешна къща, ет. 2, да заплати на адв. Н. И. И., с
ЕГН: *********, и адрес на упражняване на дейността според регистъра: С.,
ул. „Б.“ № **********, сумата от 119,76 лева (сто и деветнадесет лева и 76
стотинки) – разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т. С. по чл. 248, ал. 1 ГПК
за изменение на Решение № 1246/24.01.2025 г. по гражданско дело №
44364/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав, по въпросите за
разноските в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5