№ 10055
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20221110139084 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявени от А. З. А. с ЕГН ********** срещу *** с ЕИК *** и „*** с
ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
22285/2021г. на СРС, 57 състав. Исковете реално са два и се претендират разделно от всеки
ответник поодтелно както следва: срещу *** се иска да се признае за установено, че дължи
на ищеца сумата 15,24 лева, представляващо платена от него към ответника възнаградителна
лихва по недействителен Договор за паричен заем № *** и отделно срещу „*** се иска да се
признае за установено, че дължи на ищеца сумата 92,76 лева, представляващи платена от
него към този ответник възнаграждение за поръчителство по недействителен договор по
Договор за паричен заем № *** Претендира законната лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и разноски в настоящото и в заповедното
производство. Ищецът иска присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.,
формулирано като искане в Списъка с разноски по чл. 80 от ГПК.
Ответникът *** оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен.
Ответникът „***, взема становище за неоснователност на исковете.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали на 16.07.2020 г. А. З. А. е сключил договор за паричен
заем № ***, съгласно който ответникът *** се е съгласило да му отпусне паричен заем в
размер на 300 лева за срок от 12 седмици. Заемната сума се дължи на 21 на брой вноски
1
съгласно погасителен план с първа погасителна вноска на 25.07.2020г. и последна
погасителна вноска на 10.10.2020г. Всяка от вноските е в общ размер на 34 лева, включвайки
в себе си главница по кредита от 23,96 лв., лихва и възнаграждение за поръчителство в
размер на 7,73 лв. Съгласно чл. 4 от този договор заемодателят задължава заемателя да
предостави едно от следните обезпечения: в т. 1 е посочено две физически лица, които
трябва да отговарят на следните изисквания - да представят служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му
доход да е в размер на 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ***, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от „Редовен“. В т. 2 се посочва, че обезпечение може да се предостави чрез банкова гаранция
с бенефициер-заемодателя със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор, а в т. 3 - одобрено от заемодателя дружество-
поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
На същата дата, ищецът и вторият ответник по делото са сключили договор за
поръчителство, съгласно който „*** предоставя обезпечение на заема под формата на
възмездно поръчителство. За поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение
на поръчителя в размер на 92.76 лева, дължимо на вноски - всяка в размер на по 7,73 лв.
Всяка вноска е дължима на датата на падежа на вноските по договора за паричен заем.
От приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че А. З. А. е платил
по процесния договор за заем и договор за поръчителство сума в размер на общо 408 лева.
Сумата е платена еднократно на 30.09.2020 г. С платената сума са били погасени главница по
договор за заем в размер на 300 лева, възнаградителна лихва по договора за заем в размер на
15,24 лева, както и възнаграждение за поръчителство в размер на 92,76 лева.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1
ЗЗП, съгласно чиято разпоредба „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не се предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са налице данни,
опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и задоволяване на
нуждата от потребителски блага. Преценката относно действителността на процесния
договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както
в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия специален закон -
ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
2
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя към момента на сключване на договора, като се вземат предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 45,53%, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Този размер, обаче, не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно
възнаграждението по договора за поръчителство, сключен от доверителя ми с втория
ответник, което се включва в разходите по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДП на ЗПК.
По силата на §1, т.1 от ДП на ЗПК „Общи разходи по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Съдът
приема, че възнаграждението в полза на гаранта представлява разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Доколкото в сключения договор за кредит ГПР не е посочен правилно, то следва, че е налице
нелоялна търговска практика от страна на финансовата институция, „заблуждаваща“ по
смисъла на европейското законодателство. Съдът обаче намира, че в случая се касае само до
недействителност на клаузата, задължаваща потребителя да сключи договор за
поръчителство, а не по отношение на целия договор. Така клаузата за възнаградителна
лихва, платима на кредитора, не е нищожна, нито недействителна. Напротив, съгласно
обичайните търговски практики и пазарния принцип, както и взаимо-еквивалентния
характер на облигационните отношения следва да се отчете, че лихвата е цената на заема,
срещу която той изобщо се дава и е нормално кредиторът да иска връщането й независимо
кога и как се погасява целия заем. Дружеството – ответник *** е търговско и упражнява
дейността по даване на заеми по занятие, а не на приятелски начала. Ако се приеме
обратното – че фирмите за т.нар. бързи кредити дават заеми без лихви, би означавало, че им
забранени от закона действия и / или индици за такива /пране на пари, укриване на доходи и
др./ от някоя от страните по тази сделка.
Договорът за поръчителство може да се счете за нищожен и като такъв без предмет. От
справка в публичния Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска
цел към Агенция по вписванията се установява, че ответниците са свързани лица по смисъла
на §1 от ТЗ. Първият ответник е едноличен собственик на капитала на ***, т.е. поръчителят
е негодно да поръчителства лице, след като патримониума на двете дружества е общ и
поетото от притежаваното дружество задължение е лишено от предмет. На следващо място,
като сключен по повод на договора за паричен заем, то по отношение на договора за
поръчителство приложение намират и разпоредбите на ЗПК, като задължението за
3
възнаграждение в полза на гаранта представлява заобикаляне на императивни правни
разпоредби и цели ГПР и ГЛП по договора за заем да не надвишат законната граница от
50%, т.е. налице е накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Договорът за
поръчителство е неравноправен и на основание чл. 143 от ЗЗП, тъй като води до значително
неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно
и нееквивалентно кредитора по договора за заем.
Плащането на възнаграждението за гаранция не е включено като разход при определянето
на ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на
оповестяваен на разходите по кредита не съответства и нарушава чл.19, ал.1 ЗПК. При
отчитане на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход
действителният ГПР би бил значително завишен.
Доказано е по делото, че ищецът е заплатил и двете суми. По изложеното само за едната
обаче – таксата за поръчителство в размер на 92.76 лева – се доказва дължимост по
наведената недействителност. Тази сума подлежи на връщане от единия ответник – „***. Що
се касае до другия иск – за признаване, че не се дължи сумата 15, 24 лева, съдът намира
искът за неоснователен и така ответникът *** не се установява да дължи сумата.
По разноските
По изхода на делото и на двете страни се следват разноски.
Ищецът е сторил в заповедното такива в размер: 25,00 лева за държавна такса и лева 300,00
лева, или общо 325,00 лева, като от тях се дължат 279,14 лева.
В исковото производство ищецът претендира разноски от една страна за 15,00 лева такси за
съдебни удостоверения, от друга – за 15,00 лева държавна такса по жалба, платени по сметка
на СГС, и най-накрая – иска присъждането на адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл. 38 от ЗАдв. Съдът намира искането за частично основателно. Изследвайки
предпоставките се констатира, че по исковото дело има само Пълномощно за представителна
власт за двамата адвокати – В. Т. и Р. Р.. Няма приложен Договор, в който да е уговорено, че
възнаграждението ще се дължи по посочения ред, нито съответната декларация от
упълномощителя дали същият е близък на адвокатите или е в затруднено материално
състояние. Само при наличие на посочените предпоставки се дължи присъждане на
адвокатски хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдв. Простото посочване в списъка на такава
клауза, и то от самия процесуален представител няма никаква правна стойност. Не се дължат
и поисканите 15,00 лева за издадени съдебни удостоверения. Същите са във връзка с
искането на ищеца за освобождаване от държавна такса и са свързани с вероятната липса на
личен контакт на упълномощения представител със самия ищец А. З. А., а не са разноски по
доказателства по предмета на доказване. Неоснователно е и да се иска присъждането на
заплатената държавна такса 15,00 лева пред СГС. Същата е следвало да се иска пред съда,
разгледал жалбата, а не пред настоящия. По изложеното разноски в исковото производство
не се следват.
4
Всеки от ответниците поотделно е формулирал бланкетно възражение за прекомерност,
позовавайки се на неприложима наредба. Възражението няма конкретен характер, поради
което не подлежи на обсъждане. Иска на свой ред юрисконсултско възнаграждение с
посочен размер от по 360 лева. Определянето на размер на същото става от съда, а не
подлежи на посочване от страната. Затова, настоящият състав, стигайки до извод, че се
дължи 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, но само на ответника ***, срещу който
искът е отхвърлен, като не намира за необходимо да постановява и отхвърлителен
диспозитив за горницата. Спрямо отнетника „*** по уважаването на предявения срещу него
иск в цялост, нему не се дължат разноски. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК този ответник пък
дължи по съразмерност разноските, платени от бюджета на съда за ССЕ – 230,00 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, че „*** с ЕИК ***, и седалище: гр. ***, ДЪЛЖИ на А. З. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата 92,76 /деветдесет и два лв. и 76 стотинки/ лева по Договор за
поръчителство № ***/***, ведно със законната лихва считано от 19.04.2021г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
22285/2021г. на СРС, 57 състав, като признава клаузата за задължаване на потребителя да
заплати възнаграждение за поръчителство към *** за нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10 ЗПК вр. чл. 19 ЗПК и вр. чл. 146 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от А. З. А. ДА СЕ
ПРИЗНАЕ за установено, че *** с ЕИК ***, и седалище: гр. ***, му дължи сумата 15,24 лева
по Договор за паричен заем № ***/***, ведно със законната лихва считано от 19.04.2021г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
22285/2021г. на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на А. З. А. сумата
279,14 /двеста седемдесет и девет лв. и 14 стотинки/ лева разноски в заповедното по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. З. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *** с
ЕИК *** сумата 100,00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. З. А. за присъждане на разноски в настоящото
производство.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „*** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 230,00 /двеста и тридесет/ лева дължими разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6