РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Радомир, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В..М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20221730100981 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП,
с насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предявен е иск от ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л.., общ. К.., обл. П..,
чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия- П.., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П..,
бул.П.. ш.. №. ет.., ап.. срещу ответника "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.„А. М.“ № ., вх. ., ет. . Офис ., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а
Николова, с който моли съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор №. за
предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2021 г., сключен с "Ф.Б." ЕООД, е нищожен
на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.
Предявен е евентуален иск от ищцата срещу ответника, с който моли съда да
прогласи за нищожен договор за гаранция/ поръчителство, на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД,
вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
Предявен е насрещен иск от „Ф. Б.“ ЕООД срещу ищцата Д. Б. Г. за сумата в общ
размер на 2 310 лв., от които впоследствие неизпълнение от страна на първоначалната ищца.
Същите са станали предсрочно изискуеми на осн. чл.13 от Общите условия приложими към
Договор за потребителски кредит на ищеца „Ф. Б.“ ЕООД.
Моли да бъде присъдена законната лихва върху неизплатената главница от датата на
предявяване на насрещния иск- 10.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
1
Ищецата твърди, че между нея и ответника е сключен Договор № ../20.07.2021 г.,
съгласно който ищцата следва да заплати сумата от 3870 лв., при сума на получаване 3 000
лв. при лихва от 870 лв., при ГПР: 49.60 %, ГЛП: 29%, при срок на кредита от 15 на брой
вноски.
Твърди се, че съгласно чл.5 от Договор № ./20.07.2021 г., ищцата следвало да
сключи Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор №
.. за предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2021 г., по който ищцата следвало да
заплатаи сумата от 2 880 лв.
В установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „Ф.. Б.“ ЕООД е
оспорил исковата молба.
Предявен е насрещен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, с който моли съда да бъде осъдена
ищцата- ответница по насрещния иск да заплати общата дължима сума от 2 310 лв.,
представляваща просрочено задължение по Договор № ..../20.07.2021 г.
Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан, предявения от ищцата Д. Б. Г. иск, по повод на непогасеното й
задължение по процесния договор за кредит - предмет на настоящото производство.
Моли да бъдат присъдени на „Ф.. Б.“ ЕООД направените съдебни и деловодни
разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предоставен Договор № ./20.07.2021 г., според който ищцата Д. Б. Г. е
получила кредит в размер на 3 000 лв., представляващ главница по кредита. Видно от
договора е, че е уговорено кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати
лихвите по кредита на 15 вноски, като ищцата е поела задължение да заплати на ответника
възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 29,00% на годишна база, при ГПР в
размер на 49.60%. Така общата сума, която кредитополучателят е трябвало да заплати, е в
размер на 3 870 лв.
Ищцата сочи, че съгласно чл.5 от Договор № .../20.07.2021 г., следвало да сключи
Договор за гаранция/поръчителство с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № .....за
предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2021 г., по който ищцата следвало да
заплатаи сумата от 2 880 лв.
По повод чл.5 от Договор №.../20.07.2021 г., ответното дружество сочи, че при
кандидатстване, всеки кредитополучател, включително и ищцата в настоящото
производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант/поръчител, предложен
от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита или да посочи поръчител избран
от него.
Въпросната сума е била наредена по каса на Easy pay по искане на ищцата.
До 17.04.2022 г., са постъпвали суми, като след посочената дата кредитополучателят
е спрял да обслужва кредита си, като към настоящият момент ответното дружество сочи, че
задълженията на ищцата възлизат на обща сума от 2 310 лв., която сума включва лихва в
размер на 650.71 лв. и главница в размер на 1 659.29 лв.
Съгласно чл.5 от Договора за кредит, кредитът се обезпечава с Поръчителство
предоставено от......... в полза на Дружеството, с одобряването от Дружеството на
2
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорка свързана с обезпечението не може да
се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението.
Със сключването на настоящия договор Кредитополучателят потвърждава
кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо
лице за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора в процедурата по кандидатстване за
Кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от Кредитора
поръчител дава еднаква възможност на Кредитополучателя да получи кредит при едни и
същи търговски условия. Съгласно чл.3 от Договора за кредит, за целия период на Кредита,
Кредитополучателят следва да върне на Кредитора общо сума в размер на 3870 лева,
представляваща сбор от следните суми:
а) сумата на отпуснатия Кредит, посочен в т. 1 по-горе, в размер на 3000.00 лева;
б) Лихва, в размер на 870.00 лева, при Лихвен процент 29,00 %
Също така в чл.4 от Договора за кредит е упоменато, че общият разход по Кредита е
870.00 и включва сумата по чл. 3, б) по-горе.
Годишният процент на разходите по Кредита е в размер на 49.60, изчислен по реда на
чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл.7 от Договора за кредит, кредитополучателят дава изричното си
съгласие по смисъла на чл.13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Кодът за потвърждение, предоставен му от
Дружеството, който е електронен подпис съгласно чл.13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във
взаимоотношенията ми с Дружеството да има силата на саморъчен подпис.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Сключеният между страните договор № ...от 20.07.2022 г. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние по смисъла на
ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на
специалните закон - ЗПК и ЗПФУР, както и с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на
чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказване на
преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се
3
прилага ЗЕДЕУУ, а преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕУУ
електронният документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28.08.2014 г.), а съгласно чл.3, ал.2 от
ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ
съдържащ електронно изявление.
Договор за кредит №.... от 03.08.2018 г. е подписан от ищцата с електронен подпис по
смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО, тъй като съдържа данни в електронна форма, които се добавят към
други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва - три имена, ЕГН, номер и дата на лична
карта, настоящ адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят
би следвало да има достъп. Съгласно чл.13, ал.4 о т ЗЕДЕУУ правната сила на електронния
подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните. Такава уговорка между страните се съдържа в клаузата на чл.7 от договора,
съгласно която ищецът е дал изричното си съгласие кодът за потвърждение, предоставен от
кредитора, който е електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ във
взаимоотношенията с дружеството да има силата на негов собственоръчен подпис. По
делото е установено, че ищцата е потвърдил получаването на документите и се е съгласила
със сключването на договора. Последното налага да се приеме, че е налице надлежно
изпълнение на специалните изисквания на ЗПФУР за сключване на договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние.
Разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК
въвеждат особени изисквания за валидност на договора за потребителски кредит, чието
неизпълнение води до неговата недействителност съгласно императивната разпоредба на
чл.22 от ЗПК.
Видно от предоставените по делото материали Договор за кредит № ...../20.07.2021 г.
е сключен в писмена форма и съдържа необходимите реквизити на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Спазено е изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит
да съдържа погасителен план, тъй като към същия е приложен погасителен план за
дължимите от кредитополучателя погасителни вноски по падежни дати и размер на всяка
вноска.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
4
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към закона начин. ГПР по кредита според разпоредбата на чл.19, ал.1 от
ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието
"общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗПК и включва
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит не е самоцелно,
а е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата
услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
случая в договора за заем е посочена единствено абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно
разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в
него и как се формира конкретният ГПР от 49.60 %). Не е ясно също така как посоченият
лихвен процент от 29 % участва в ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Целта на чл.11, т.10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това,
следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на
договора за кредит, което съгласно чл.22 от ЗПК води до недействителност не само на тази
клауза, но и на цялото договорно правоотношение поради противоречие със закона.
След разглеждане на материалите по делото настоящия състав на съда прави извод,
че в посочения в договора за потребителски кредит ГЛП от 49.60 %. не е включена сумата от
2 880 лв., представляваща такса за поръчителство по договора за гаранция (поръчителство),
сключен с "Фератум банк", който обезпечава договора за заем, доколкото тази сума по
кредитът се оскъпява значително. С тази допълнителна такса се покриват разходи, които са
свързани с договора за заем и са били предварително известни на кредитора, най-малкото
защото сключването на договора за гаранция (поръчителство) е регламентирано в клаузата
на чл.5 от договора за заем, а също и предвид извършеното плащане на таксата в полза на
кредитора. Поради това стойността на тази такса е следвало да бъде включена в ГПР по
кредита съгласно чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл.19, ал.1 от ЗПК. По този начин макар
формално договорът за паричен заем да съдържа размера на дължимия ГПР, същият
накърнява изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не отразява реалната стойност на
ГПР. По този начин таксата реално оскъпява кредита за поръчителство с около 90 %. Така
5
на практика се стига до заобикаляне на императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за
максималния размер на ГПР по потребителски кредити, който в случая надхвърля
допустимия петкратен размер на законната лихва.
Посочването в договора за заем на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не
отговарят на действителните такива, а са по-ниски, представлява невярна информация,
която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68г, ал.4 от ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.
В този смисъл клаузата за размера на ГПР е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19
от ЗЗП, за което съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи и служебно. На основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП клаузата е нищожна, тъй като по делото липсват твърдения и данни да е
индивидуално уговорена. Напротив от начина, по който е представено съдържанието на
договора, може да се предположи, че същият е бил изготвен предварително от търговеца и в
този вид е бил предложен на потребителя. Поради това когато е сключвал договора,
потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието му.
Нищожността на договора за заем води до нищожност и на договора за гаранция
(поръчителство). Той има акцесорен характер спрямо договора за заем и не може да
съществува самостоятелно, тъй като служи за обезпечаване на задълженията по договора за
заем. В този смисъл разпоредбата на чл.138, ал.2 от ЗЗД предвижда, че поръчителство може
да съществува само за действително задължение. В случая липсват задължения, които да
бъдат обезпечени, което прави договорът за поръчителство нищожен.
Договорът за гаранция (поръчителство) е нищожен и поради липса на основание.
Основанието е типичната и непосредствената правна цел, която се преследва със сключване
на правната сделка. Договорът за поръчителство съгласно чл.138, ал.1 от ЗЗД е акцесорен
договор, по силата на който едно лице се задължава спрямо кредитора на трето лице да
отговаря за изпълнението на задължението на това трето лице. Основанието на договора за
поръчителство е учредяване на лично обезпечение в полза на кредитора. Длъжникът не е
страна по този договор, тъй като за него не съществува защитен от закона интерес от лично
обезпечаване на дълга. В случая липсва най-важният елемент на поръчителството - договор
между кредитора "Ф. Б." ЕООД и поръчителя "Ф. Б.". Поради това сключването на договор
за поръчителство от длъжника е лишено от правно основание, което прави договора
нищожен съгласно чл.26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.
Поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение на поръчителя е
уговорено единствено в интерес на кредитора. То увеличава неимоверно тежестта на
задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за
заем. Налице е следователно явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
срещу задължението за заплащането на възнаграждение на поръчителя потребителят не
получава никаква насрещна престация.
Тази клауза също така е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.20, във връзка с
6
чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като внася значително неравноправие в правоотношението.
Дружеството- поръчител поема задължение да отговаря за задълженията на заемателя в общ
размер на 3 870 лв., срещу което заемателят заплаща възнаграждение в размер на 2 880 лв.,
представляващо 90 % от размера на заема. При това отговорността на поръчителя може
изобщо да не бъде реализирана, ако заемателят добросъвестно изпълни задълженията си по
договора за заем, но въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя.
Освен това отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на заемодателя, което
означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за заем, имуществената
отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. По този начин клаузата на
практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на заемодателя за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията му.
С оглед изложеното съдът приема, че са основателни наведените от ищцата
твърдения за нищожност на договора за заем и договора за гаранция (поръчителство).
Нищожните договори не произвеждат правно действие в отношенията между страните. По
общото правило на чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде
унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от
нея.
По насрещните претенции на "Ф. Б." ЕООД.
Предявен е насрещен иск, с който моли съда да бъде осъдена ищцата- ответница по
насрещния иск да заплати общата дължима сума от 1 451,16 лева представляваща
просрочено задължение по Договор за кредит № ...../20.07.2021 г.
Предвид извода, до който достигна съда предявените от страна на ответника
насрещен иск за заплащането на сумата от 2 310 лв. Представляваща неизплатена част от
главницата.
С оглед товао, че не са ангажирани от старана ан ищцата доказателства относно
заплащането на тази сума и това, че не се спори, че последната е получила договореното,
съдът намира, че първоначалната ищца дължи само чистата сума от 2310 лв., поради което
насрещният иск на първоначалния ответник следва да бъде уважен до тази сума.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената
част на исковата претенция. Предвид това, че ищцата е освободена от такси и разноски,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.М. М. от АК- Пловдив сумата от 300 лв.,
съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действаща към момента на упълномощаването.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС- Р... държавна такса
върху уважената част на иска в размер на 120 лв.
Ответникът по първоначалния иск е направил искане да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, като в оглед размера на
7
уважения иск, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв. В този смисъл ищцата /ответница по насрещния иск/ следва да бъде осъдена да заплати
на ответника /ищец по насрещния иск/ тази сума, в която се включва юрисконсултско
възнаграждение и разноски за внесена държавна такса.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП,
клаузите на чл.3, чл.4 и чл.5, от ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ....20.07.2021 г., сключени между
ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л..., общ. К..., обл. П.., чрез адв.М. В. М.,
Адвокатска колегия- П..., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П..., бул.П... ш.. № ... ет..,
ап.. и ответника "Ф.. Б.." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С..., ул.
„А... М..“ № ., бл. ., вх.., ет. ., ап. Офис 20, представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., в частта в
която е уговорено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 870 лева. /осемстотин и
седемдесет/, при лихвен процент 29%, ГПР в размер на 49.60% и обезпечаване с
Поръчителство предоставено от M. B. в полза на Дружеството
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л., общ. К., обл. П., чрез адв.М. В.
М., Адвокатска колегия- П., с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. шосе № .,
ет.., ап.., да заплати на ответника "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „А. М.“ № ., бл. . вх. ., ет. ., ап. Офис ., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н. по
насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 310 лв. /две хиляди триста и
десет лева/, представляваща главница по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ./20.07.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, смятано от датата на предявяване на насрещния иск-
10.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Л. общ. К. обл. П., чрез адв.М. В. М.,
Адвокатска колегия- П. с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П., бул.П. ш. № ., ет., ап..,
да заплати на ответника "Ф. Б." ЕООД, ЕИК:... със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Ал.М.“ № ., бл. ., вх. . ет. ., ап. Офис ., сумата от 300 лв. /триста лева/- направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „А. М.“ № ., бл. ., вх. . ет. ., ап. Офис ., представлявано от И. В.а Д. и Д.. В.а Н.., да
заплати на адв.М. В. М., Адвокатска колегия- Пловдив, с адрес на кантора и съдебен
адресат: гр.Пловдив, бул.П.. № ., ет., ап., адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
/триста лева/.
ОСЪЖДА ответника "Ф. Б." ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „А. М.." № .., бл. ., вх. . ет. ., ап. Офис ., представлявано от И. В.а Д. и Д. В.а Н., да
заплати по сметка на РС- Р..сумата от 50 лв. /петдесет лева/- държавна такса върху иска по
чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9