ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3017
Варна, 27.10.2023 г.
Административният
съд – Варна XVIII състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело №
20237050701413 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.Й. ***,
против Писмо на Директор Дирекция „УСКОР“ рег.№ УСКОР23000241ПР_003ВН от
30.05.2023г., с което е оставено без разглеждане подадено от него
възражение рег.№ УСКОР23000241ПР_002ВН/10.05.2023г.
С писмо с.д. № 15167/26.10.2023г. от ответника е
представена административната преписка.
Съдът, съобразявайки и Определение № 889726.09.2023г.
по адм.д. № 8961/2023г. на ВАС, счита жалбата за редовна, като приведена в
съответствие с изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. По нейната допустимост,
съобрази следното:
От представените писмени документи се установява, че
по постъпили Сигнал с рег.№ УСКОР220018032ВН/31.08.2022г. и Сигнал
с рег.№ УСКОР22001803ВН_001ВН/28.09.2022г., от С.Й., с подписка от собственици
и живущи на адрес ул.“В.“ № ., вх.. и „.“, в Община Варна, Дирекция „УСКОР“ е заведена
преписка, касаеща сграда с идентификатор 10135.2558.104.3, с посочения
административен адрес. Сигналите са за извършване на незаконно строителство -
ремонтни дейности в помещение с иден. …., с твърдения, че в следствие на СМР е премахнат
конструктивен елемент на сградата, както и че обекта не е разрешен за ползване
по надлежния ред.
Във връзка с образуваната по сигналите преписка
допълнително са изискани информация и документи от администрация на район
„Приморски“, от третото лице – възложител и са извършени провери на място.
Предприетите действия от Дирекция „УСКОР“ и резултатите от проверките са обективирани
в писма рег.№ УСКОР22001803ВН_002ВН от 04.10.2022г. /л.15/ и рег.№
ДОИ22000128ПР_008ВН от 16.01.2023г. /л.22/. В същите е посочено, че ремонтните
дейности не засягат носещ елемент. Касае за текущ ремонт, за който не се
изисква разрешение за строеж. В представеното от възложителя конструктивно
становище е посочено, че обекта е изпълнен в съответствие с Разрешение за
строеж № 56/02.03.2000г. Във връзка с възражението, че същия не се полза по
предназначение, е посочено, че към момента на проверките все още текат ремонтни
дейности.
От Директор Дирекция „УСКОР“ е изпратено писмо рег.№
ДОИ22000128ПР_008ВН/ 16.01.2023г. /л.22/ до Главния архитект на район
„Приморски“, с копие до сигналоподателя, в което е посочено, че по отношение
твърденията за извършени ремонтни дейности, са извършени проверки по документи
и на място от отдел „Строителен контрол“, като за резултатите са уведомени
подателя на сигнала и заинтересованите институции, а в частта в която сигнала
касае предназначението на обекта и начина му на ползване е изискано становище
от Гл.архитект за законосъобразността на ползването, като е посочено, че в хода
на проверките е установено: 1.Издадено РС № 56/02.03.2000г., без да е
представено разрешение за ползване на обекта, но подателят е уведомен, че
съгласно § 21 от ЗР на ЗУТ строежи завършени до 31.03.2001г, но неприети по
надлежния ред са заварени строежи и не подлежат на забрана за ползване; 2.При
проверка на настоящото разпределение на обекта е установено съответствие с
представените от наемателя на обекта одобрен и съгласуван по надлежния ред
проект; 3.Към момента търговския обект функционира като магазин за хранителни
стоки.
Срещу горното писмо, от жалбоподателя Й. е подадена
Възражение с рег.№ УСКО23000241ПР_002ВН/10.05.2023г. /л.28/, , като е настоял
за „незабавно премахване на незаконния строеж“. Именно във връзка с това
възражение е постановено и оспореното по настоящото дело Писмо на Директор
Дирекция „УСКОР“ рег.№ УСКОР23000241ПР_003ВН от 30.05.2023г. В последното е
посочено, че във връзка с подадени от лицето предходни жалби /сигнали/ до Кмета
на общината, от компетентните служители са извършени проверки, за резултатите
от които подателят е уведомен, поради което и доколкото с настоящото възражение
не са представени нови доказателства, същото се оставя без разглеждане, на
основание чл.124 от АПК.
Жалбоподателят твърди, че има правен интерес от
оспорването на това писмо, тъй като е собственик на жилище в сградата, в която
се извършват ремонтните дейности. Твърди, че извършеното представлява незаконно
строителство, което следва да бъде премахнато, а като е отказал да стори това,
Директорът на Дирекция „УСКОР“ е постановил един незаконосъобразен акт
Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът
намира че жалбата, с която е сезиран се явява недопустима, по следните
съображения:
1.В случая е
безспорно, че обжалваното писмо е постановено във връзка с подадените от
жалбоподателя сигнали. Т.е. производството пред Директора на Дирекция „УСКОР“
се е развило по реда на Глава осем, Раздел ІІІ „Сигнали“ от АПК. Такова е и
възприятието на ответника, което ясно личи от оспореното писмо, в което същия
се е позовал на разпоредбата на чл.124 от АПК. Съгласно ал.1 на чл.124 от АПК
сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат,
освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови
факти и обстоятелства.
Алинея 2 на цитираната разпоредба е категорична, че
решението /какъвто характер има и оспореното писмо/, постановено по подаден
сигнал, не подлежи на обжалване. По аргумент на цитираната норма, актът с който
административния орган се произнася по сигнал, не е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В този смисъл недопустимо е и
оспорването на такова произнасяне пред настоящия съд, съгласно нормата на
чл.159 т.1 от АПК.
2.Дори и да се
приеме, че инициираното от Й. производство не е по този ред, а цели издаване на
заповед за спиране, забрана ползването или премахване на незаконно строителство
/чл.195, чл.224, чл.224а и чл.225 от ЗУТ/, то за жалбоподателя отново не е
налице правен интерес. От една страна такива действия не са в правомощията на
настоящия ответник орган, поради което и той не дължи произнасяне в тази
насока. А от друга, не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да
задължава съответния орган да се произнесе по подадено искане като извърши
проверка и постанови заповед по горепосочените текстове от ЗУТ. При упражняване
на правомощията си по този ред, съответния компетентен орган не е обвързан от
наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той действа
служебно, при условията на оперативна самостоятелност. Следователно, при
липсата на възможност такъв орган да бъде правно задължен да постанови акт
касаещ незаконно строителство по искане на трето лице, не е налице и подлежащ
на обжалване отказ.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице годен
за обжалване административен акт, а липсата му води до недопустимост на
съдебното производство. Жалбата се явява процесуално недопустима, поради което
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати,
на основание чл.159 т.1 от АПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на С.Й. ***, против Писмо на Директор Дирекция „УСКОР“ рег.№
УСКОР23000241ПР_003ВН от 30.05.2023г., с което е оставено без разглеждане
подадено от него възражение рег.№ УСКОР23000241ПР_002ВН/10.05.2023г.; и ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 1413/2023г. по описа на Административен съд-Варна,
ХVІІІ състав.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд, в
седмодневен срок от съобщаването му на страните.