№ 12339
гр. София, 22.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110150968 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л. 49/ срещу О. И. М., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 279.75лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата, 39.01лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
17.08.2023г., 51.97лв. – дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата и 11.07лв. – мораторна лихва за периода 16.10.2020г. –
17.08.2023г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на процесния
апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
изразява становище, че признава заявените от ищеца искови претенции, като сочи, че
претендираните с исковата молба суми са заплатени, като към отговора е приложено и
1
платежно нареждане.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че
сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № ****** е била
присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно
ап. 38, находящ се в /адрес/, е бил топлофициран, че през исковия период ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия в количеството и с качеството посочено в
исковата молба на индивидуализираната стойност, че е извършена и не е заплатена
доставена услуга дялово разпределение на посочената стойност за
индивидуализирания период, както и че ответникът е в забава в изплащането на
претендираните суми.
С оглед извършените в хода на процеса плащания от страна на ответника по
сметката на ищцовото дружество, съдът, с протоколно определение от 14.06.2024г., е
допълнил доклада, като е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че О. М. е заплатила в хода на процеса всички претендирани от „Т.С.“
ЕАД, суми за главница и мораторна лихва, с изключение на претендираните разноски.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на
процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД,
поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал
повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
поради което на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца
сумата от 300.00лв. – разноски, от които 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и 200.00лв. – държавни такси по четирите обективно кумулативно
съединени искови претенции.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
ответника, че доколкото е формулирал признание на иска и не е дал повод за
завеждане на делото, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, „ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.“
Смисълът на нормата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца (вж. Определение № 1061 от 07.03.2024
г. по к. ч. гр. д. № 672/2024 г., ІV г. о., ВКС).
В процесния случай претенцията за топлинна енергия е заявена за периода
05.2020г. – 17.08.2023г., а за дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г.
Ответникът О. М., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е собственик на процесния апартамент
по силата на наследствено правоприемство от 12.09.2020г. / датата на смъртта на
наследодателя й Б. А. Д./, тоест почти през целия исков период жилището е било
собственост на ответника, а не както се твърди в отговора на исковата молба, че е
2
ползвано от наследодателя, тъй като същият е починал м.09.2020г.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно
през исковия период О. М. е имала качеството потребител на топлинна енергия.
За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени
с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, респективно изискуемостта настъпва с
изтичане на определения срок, а не след връчване на издадените от „Т.С.“ ЕАД,
фактури.
С оглед изложеното твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане
на делото, доколкото не са му връчени приложените по делото фактури, нито е
уведомяван допълнително за задълженията, са ирелевантни за преценка дали лицето е
дало повод за завеждане на спора, доколкото връчването на фактурата или
уведомяването за задължението не обуславят изискуемостта на вземанията, а
изискуемостта настъпва след изтичане на 45-дневния срок по чл. 33 от ОУ на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
За пълнота следва да се посочи, че задълженията на наследодателя на ответника
за част от исковия период / м.05.2020г. – 12.09.2020г./ преминават с наследствената
маса към наследника с откриването на наследството – арг. от чл. 48 ЗН, респективно О.
М. отговаря и за задълженията, оставени от наследодателя й.
На следващо място по отношение на възражението на ответника, че цената на
иска е 381.80лв., респективно дължимата се държавна такса следвало да се определи в
размер на 50.00лв., а не в размер на 200.00лв., съдът намира следното:
В процесуалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1 ГПК е законоустановено, че
за предявени с една молба искове в защита на един интерес, се събира една държавна
такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. В ал. 2 на
цитираната норма е прието, че за предявени с една молба искове в защита на различни
интереси, минимална такса се събира от всички интереси.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените от ищцовото дружество
искови претенции срещу ответника, представляват такива в защита на различни
интереси по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК, доколкото са предявени различни по
характера си вземания / главница и мораторна лихва/, т. е. налице са различни
интереси, поради което се дължи отделна държавна такса по всеки един от
предявените обективно кумулативно съединени искове / в този смисъл Решение №
262162 от 1.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4569/2020 г., Решение № 264533 от
7.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10320/2020 г., Решение № 264505 от 7.07.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 332/2021 г., Определение № 3969 от 14.02.2019 г. на СГС по в. гр. д.
№ 2075/2019 г. /.
По изложената аргументация и доколкото предмет на настоящото производство
са четири обективно кумулативно съединени иска, и при съобразяване цената на
отделните искове, съдът е определил държавна такса в общ размер 200.00лв. / по
50.00лв. за всеки иск /.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, срещу О. И. М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
3
ответника да заплати на ищеца сумите както следва: 279.75лв. – доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., до обект с
абонатен № ******, представляващ ап. 38, находящ се в /адрес/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023г. до окончателно
изплащане на сумата, 39.01лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. –
17.08.2023г., 51.97лв. – дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2023г. до
окончателно изплащане на сумата и 11.07лв. – мораторна лихва за периода
16.10.2020г. – 17.08.2023г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА О. И. М. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 300.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната
на ищеца „Т.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4