№ 8486
гр. С., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110154152 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 288152/12.09.2024г. на СРС,
подадена от Х. Д. Д. срещу П. Д. Д..
Ищецът Х. Д. Д. чрез адв. Н. К. – АК-С., е предявил срещу ответницата П. Д. Д.
искове, както следва:
иск с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо
ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент в град С.,
ж.к. „********“, бл. 4а, ет. 4, ап. 12, идентификатор 68134.1376.2060.6.12 по
кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и
сервизни помещения, с площ от 102,71 кв.м. /при описани съседни имоти/, ведно с
избено помещение № 12 с площ от 7,66 кв.м. /при описани съседи/ и заедно с 4,9136%
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления
имот, като ответницата бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху така
описания имот;
иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата от 1250,00 лева /частично от 30000,00 лева/,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка
на ищеца чрез обитаване без основание на процесния собствен на ищеца имот за
периода м.09.2019г.-м.09.2024г., ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /12.09.2024г./ до окончателното ú изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт №
3/18.10.2004г., т. 3, рег. № 21220, дело № 349/2004г. на Нотариус № *** – Р.Р., е придобил
собствеността върху описания по-горе имот. Ответницата, която била негова сестра, от
години и към момента на предявяване на иска живеела в имота без правно основание /наем
или друго споразумение/, с което ищецът бивал лишен от възможността да ползва имота си
1
и да реализира доходи от него. Многократно той правил опити да я убеди да освободи
имота, включително с нотариална покана от 04.04.2024г., но тя категорично отказвала,
проявявайки дори грубо отношение. Тъй като ищецът бил собственик на имота, а
ответницата го владеела без правно основание, то за него бил налице интерес от предявяване
на ревандикационен иск. Наред с това за ищеца се пораждало и правото да получи от нея
обезщетение за това, че тя неоснователно се обогатила за негова сметка, ползвайки през
процесния период жилището му, съответно лишавайки ищеца от възможност да реализира
доходи от него, например пазарен наем от 500,00 лева месечно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответницата П. Д. Д. чрез адв. И. З. – АК-С., е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 36231/03.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава, че ищецът е собственик на описания в исковата молба
недвижим имот, но отбелязва, че той е само негов „гол собственик“, тъй като дарителите –
родители на страните, били запазили със същия нотариален акт за себе си пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху имота. Този факт „удобно“ бил изпуснат от
ищеца в исковата молба, а т. ІІ от нотариалния акт със съответното съдържание липсвала
изцяло в представеното от ищцовата страна заверено копие. Дарителите Д. и В. Д.и и към
момента живеели в апартамента като ползватели, заедно с дъщеря си П. Д.. Като ползватели
те имали пълно право да я допуснат да живее при тях. Отбелязва се, че описаната в исковата
молба нотариална покана не е получавана от ответницата, но, дори и да било иначе, този
факт бил без значение за делото.
В насроченото по делото публично съдебно заседание на 08.04.2025г. ищецът не се
явява, като се представлява от адв. Н. В. – АК-С.. По инициатива на ищцовата страна е
допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск по чл. 108 ЗС в
установителен такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК, като в тази връзка по делото ищецът иска
от ответницата единствено установяване на правото му на собственост върху имота.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е оттеглен, с оглед на което съдът с определение от същата дата,
влязло в сила, е прекратил производството по делото в тази му част. Ответницата не се
явява, като се представлява от адв. И. З. – АК-С., която заявява, че не оспорва факта, че
ищецът е собственик на процесния имот. В устните състезания по делото, проведени в
заседание на 29.04.2025г., ищецът чрез адв. В. поддържа искането за постановяване на
решение при признание на иска, а ответницата чрез адв. З. потвърждава това искане. Всяка
от страните претендира разноски по делото.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения
с нея иск и становището на ответницата, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
В настоящия случай ответницата е заявила, че не оспорва ищецът да е собственик на
процесния имот. В съдебното заседание, проведено на 08.04.2025г., съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като
съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното признание.
Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се приеме, че
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, като признанието изхожда от надлежно оправомощен
процесуален представител (л.49), съдът намира, че следва да уважи при условията на чл.
237 ГПК предявения иск.
По разноските:
2
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски,
включително с оглед нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК, имат и двете страни. Ответницата е
заявила възражение, че не е дала повод за делото, признала е иска, а производството срещу
нея е частично прекратено поради оттегляне на иска. Поради това моли разноските по
делото да бъдат възложени изцяло на ищеца.
Възражението е основателно. От една страна производството по делото срещу
ответницата е частично прекратено поради оттегляне на иска, поради което тя на собствено
основание има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. От друга страна тя е
признала исканията на насрещната страна, като не са събрани доказателства тя по някакъв
начин да е оспорвала правата на ищеца, съответно да е дала повод за завеждане на делото.
Поради това разноски в полза на ищеца не се следват, сторените от него такива следва да
останат за негова сметка, а в полза на ответницата следва да се присъдят разноски за
заплатено възнаграждение на адвокат в размер от 850,00 лева. С оглед естеството на спора
и хода на производството възражението за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение е неоснователно, още повече, че ищецът сам претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в пъти по-висок размер /2400,00 лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
П. Д. Д., ЕГН **********, от град С., че Х. Д. Д., ЕГН **********, от град С., е собственик
на недвижим имот – апартамент в град С., ж.к. „********“, бл. 4а, вх. В, ет. 4, ап. 12,
идентификатор 68134.1376.2060.6.12 по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-48/12.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящ се от три
стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, с площ от 102,71 кв.м., ведно с избено
помещение № 12 с площ от 7,66 кв.м. и при съседи: мазе № 11, мазе № 13, коридор и мазе от
бл. 3, и заедно с 4,9136% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот.
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН **********, от град С., да заплати на П. Д. Д., ЕГН
**********, от град С., на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК, сумата от 850,00 лева,
представляваща разноски по делото на първа инстанция (гр.д. № 54152/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3