Определение по дело №191/2021 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ ……………………………., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав, в закрито заседание на  25.01.2021г. в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

         

                  

като разгледа докладваното от съдията   частно административно дело № 191 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по реда на чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.60 ал.5 и ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. 

Делото е образувано  по искане на  „Хранителница“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителите  Петя Динева Кръстева и Б.Т.В. срещу разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед № 19-ФК/21.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка по чл.186 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – магазин „Хранителница“, находящ се в гр.Варна,  ул.“Василаки Пападополу“ №50, стопанисван от  „Хранителница“ ООД за срок от 14 дни, в еднодневендневен срок, считано от датата на връчване на заповедта на 25.01.2021г.

Според разпоредбата на чл.188 от Закона за данък върху добавена стойност,  принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1 от същия закон подлежи на предварително изпълнение при условията на Административнопроцесуалния кодекс. Това от своя страна означава, че предварителното изпълнение не е допуснато от самия закон, а е налице хипотезата по чл.60 ал.1 от АПК. Ето защо, самия административен орган е включил изрично разпореждане по чл.60 от АПК в цитираната по-горе заповед.

Следователно, тежестта на доказване лежи върху административния орган, който трябва да ангажира доказателства относно обстоятелствата, посочени в чл.60 ал.1 от АПК, а именно, че предварителното изпълнение е за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или е налице опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта,  или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда от обществена значимост.

В разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на принудителната административна мярка съдържа общи фрази и необосновани твърдения, като е цитирана само на хипотезата – засягане на важен държавен интерес по  чл.60 ал.1 от АПК без посочване на конкретна обосновка  за съществуването на основателно съмнение, че действително ще бъде накърнен важен държавен интерес,  което прави разпореждането за предварително изпълнение немотивирано. Разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДДС изисква заповедта, с която се налага принудителната административна мярка да бъде мотивирана. Използването на общи изрази не замества липсата на конкретни факти, касаещи защитата на важен държавен или обществен интерес, или опасността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или  вероятността от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда. Това затрудняват съда да направи проверка за наличие на материалните предпоставки за допускане на предварително изпълнение, регламентирани в чл.60 ал.1 от АПК. По правилата на правото, всяко едно твърдение подлежи на доказване, което поради равенството на страните в съдебното производство /чл.8 от АПК/  важи със същата сила и за органа по приходите. Видно от разпоредбите на  чл.186 и на чл.185 от ЗДДС актовете за установяване на административни нарушения не се ползват с предварителна доказателствена сила до доказване на противното, каквато например е предвидена в чл.416 ал.1 от Кодекса на труда или чл. 189 ал.2 от Закона за движение по пътищата. Следователно, органът по приходите трябва да обоснове приложението на чл.60 ал.1 от АПК със съответните доказателства, което не е сторено.

При налагането на принудителна административна мярка, съгласно чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания,  трябва да са налице доказателства за обективна противоправност на деянието, за да се цели  предотвратяване  и преустановяване на  административното  нарушение  изпълнено чрез него, или да са настъпили вредни последици от конкретното административно нарушение, които да бъдат отстранени чрез административната принуда или има непосредствена опасност от настъпване на такива. Наложената принудителна мярка не е свързана с преустановяване на административно нарушение, защото заповедта е издадена на 21.01.2021г. и връчена  на 25.01.2021г., след като проверката е била извършена на 13.01.2021г. Няма данни за опасност търговеца да извърши други нарушения, тъй като не са представени доказателства за системното му неспазване на данъчното законодателство, поради което не може да се приеме, че мярката е предотвратяваща бъдещо административно нарушение. Липсват доказателства за настъпили вредни последици от нарушението, за да се приеме, че мярката е свързана с отстраняването им. При тази изначална недоказаност на предпоставките за прилагането ѝ, допуснатото предварително изпълнение е напълно незаконосъобразно.

Обжалваното разпореждане нарушава материалния закон до степен, че  запечатването на търговския обект е мярка, която нарушава принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК и по този начин ще бъдат засегнати права и законни интереси на  „Хранителница“ ООД в по-голяма степен от необходимото за целта. Този принцип е ясно отражение на принципа за справедлив процес, посочен в чл.6 от Европейската конвенция за основните права и свободи, ратифицирана от Република България. Съдебната практика е категорична, че неспазването на чл.6 от АПК обуславя материална незаконосъобразност на упражнените от административния орган правомощия, които той има задължение да положи по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

Най-важното, разпореждането по чл.60 ал.1 от ЗДДС за предварително изпълнение предвижда запечатването на обекта да се извърши на 26.01.2021г. – на следващия ден след връчване на заповедта на 25.01.2021г., преди да са изтекли трите  дни по  чл.60 ал.5 от АПК от съобщаването, в които същото може  да бъде обжалвано, което представлява грубо нарушение на конституционното право на оспорване на индивидуалния административен акт – чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, който подлежи на обжалване, поради което е самостоятелно основание за отмяната му. Противоречието с конституционна норма по чл.120 ал.2 във връзка с чл.5 ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България обосновава нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и по смисъла на чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Воден от изложеното и на основание чл.186 ал.4 от ДОПК във връзка с чл.60 ал.7 във връзка с ал.2 от АПК  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед №19-ФК/21.01.2021г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в  ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна мярка по чл.186 ал.1  от Закона за данък върху добавената стойност, изразяваща се в запечатване на търговски обект – магазин „Хранителница“, находящ се в гр.Варна, ул.“Василаки Пападополу“ №50, стопанисван от „Хранителница“ ООД с ЕИК *********, представлявано от управителите Петя Динева Кръстева и Б.Т.В..

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

Определението да бъде съобщено на жалбоподателя по телефона, посочен в жалбата и това да се отбележи по делото.

 

Настоящото определение да бъде изпратено на  ел. поща на ТД на НАП - Варна, като бъде приложено копие от записа на изпращане.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: