№ 55
гр. Плевен , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря А.Й.Д.
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500148 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение №260001 / 04.01.2021г. постановено по гр.д.№ 8041/ 2019г.
ПлРС ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от ***
Плевен ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.Плевен ,
ул.*** № 128 против Й. В. Х. , ЕГН-*** с постоянен адрес в гр.София
ж.к.“*** „ № 71 ,вх.Б ет.3 ап. 30 ,с правно осн. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД общо
за сумата 1051,72лв.
Това решение е съобщено на „*** – Плевен“ ЕАД на
13.01.2021г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 21.01.2021г. е подадена въззивна жалба от „*** Плевен“ ЕАД
,чрез процесуалния му представител юрк.Ц. В. , срещу това решение на РС-
Плевен .
При проверката, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата, е редовна. Внесена е определената от РС-Плевен д.т. за въззивно
обжалване.Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се
състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е
1
от пълномощника на жалбоподателя. Представен е бил препис за връчване на
другата страна по делото и той е бил връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263
ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна,чрез особения и представител
адв.С. М. , според когото въззивната жалба не е основателна.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно
решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,но по съществото на спора неправилно решение ,което
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото
следва да бъде отменено и вместо него въззивната инстанция следва да
постанови друго решение по съществото на правния спор.
С въззивната жалба се поддържат на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК
доказателствени искания,които са били направени пред РС-Плевен още с
исковата молба и с допълнителна писмена молба преди с.з. ,но по които се
твърди ,че РС-Плевен не се е произнесъл.
Плевенски окръжен съд констатира ,че действително е било направено
своевременно с исковата молба доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза , а с последващи две молби , подадени преди
първото и единствено по делото съдебно заседание, е било направено и
доказателствено искане за допускане и на съдебно-техническа експертиза.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза ПлРС изобщо
не се е произнесъл нито с определението си по чл. 146, ал. 6 от ГПК ,нито
пък по-късно в първото и единствено по делото съдебно заседание. Другото
доказателствено искане –за съдебно-техническа експертиза пък е оставено без
уважение с мотива ,че „ не било задължително да се назначава такава
експертиза „.
Според Плевенски окръжен съд са налице процесуални нарушения
,допуснати от РС-Плевен в резултат на които не са били събрани относими
към спора доказателства.С оглед изрично заявеното от ответника / чрез
особения му представител адв.Сл.М. / с писмения отговор на исковата молба
изрично оспорване на иска както по основание ,така и по размер ,и дадените
указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса,ищецът е
направил своевременно горните две доказателствени искания,които са
напълно относими към предмета на делото и ще способстват за неговото
изясняване. В т.см. според въззивната инстанция действително са налице
условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК и подновените с въззивната жалба
доказателствени искания на *** ПЛЕВЕН ЕАД следва да бъдат уважени .С
оглед на това Плевенски окръжен съд е допуснал изслушване на двете
експертизи .
2
Въз основа на доказателствения материал по делото се установява ,че
ответникът Й. В. Х. е единственият наследник по закон на починалата на
21.04.2015г. негова майка Ц.С. Х.а ,която пък е била собственик на
процесния недвижим имот ,находящ се в гр.Плевен , ул.“ *** „ № 6 вх. А , ап.
30 ,който имот е топлоснабден ,като част от етажната собственост
,формирана в сградата на посочения административен адрес. Собствеността
на Ц. Х.а по отношение на имота се установява от представения от ищеца
нотариален акт № 94/ 10.08.1994г. на нотариус при Плевенски районен съд с
който тя е призната за собственик на това жилище ,получено от нея като
обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ. Налице е също
така изрична молба от Ц. Х.а до управителя на „*** Плевен „ ООД от
28.10.1994г. за откриване на партида на нейно име за плащане на отопление
за процесния недвижим имот. В т.см. до смъртта и на 21.04.2015г. , тя като
собственик на топлоснабден имот дължи заплащане на ползваната
топлоенергия.Това нейно задължение е натрупано за периода от 01.11.2014г.
до 21.04.2015г. , а след смъртта и преминава в патримониума на нейния
единствен наследник – сина и Й. В. Х.,който следва да отговаря за неговото
плащане,доколкото няма възражения и доказателства същият да се е отказал
от наследството на Ц. Х.а. От друга страна пък ,след смъртта на Ц. Х.а на
21.04.2015г. , собственик на процесния апартамент е станал самият ответник
Й. В. Х./доколкото няма нито твърдения от негова страна ,нито доказателства
за това да е отчуждил недвижимия имот/ ,който на това основание също така
дължи заплащане на консумираната в жилището топлоенергия. В този
смисъл ответникът притежава качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ ,тъй като между него и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна
енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни
актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи
условия,които са приложени по делото на РС-Плевен на л.47-50 от делото.
От изложеното дотук се налага извода ,че ответникът Й. В. Х. е
собственик на процесния топлоснабден имот,който е част от етажна
собственост на посочения по-горе административен адрес в гр.Плевен и който
поради съществуващото валидно облигационно правоотношение с ***
Плевен ЕАД относно жилищния имот в топлофицирана сграда – етажна
собственост, дължи заплащане на доставената и консумирана в имота му
топлинна енергия.
Количеството и цената на доставената топлинна енергия за процесния
имот за периода 01.11.2014г. до 31.01.2019г. се установяват с помощта на
допуснатите от съда съдебно-техническа и съдебно счетоводна
експертизи,които са базирани на събраните по делото доказателства за
потреблението на топлинна енергия за процесния период.
Вещото лице инж.Й. сочи в заключението си ,че извършеното
разпределение на ТЕ е направено съгласно Методика за разпределение на
3
топлинна енергия в сгради етажна собственост ,приложение към чл. 61,ал.1
от Наредба за топлоснабдяване № 16-334/ 06.04.2007г. и че разпределението
на топлинната енергия е извършено правилно и в съответствие с действащата
нормативна база . Вещото лице също така сочи ,че топломерът е монтиран
съгласно техническите изисквания на производителя и че за процесния
период са били извършени необходимите метрологични проверки на
търговския прибор за измерване на ТЕ, т.е. от това се налага извод ,че няма
основание да се твърди ,че потребителят е бил ощетен при изчисляване
количеството на потребената за процесния имот топлоенергия.
Съдебно-икономическата експертиза пък изцяло потвърждава дължимостта
на предявените от ищеца вземания ,както следва : главница за ползвана
топлоенергия в размер на 822,27 лв. за процесния период , сумата 229,45 лв.
– лихва за забава върху тази главница за периода от 05.01.2015г. до
04.12.2019г. Вещото лице потвърждава ,че не са били извършвани каквито и
да било плащания за конкретния абонатен номер за процесния имот .
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че
обжалваното решение на РС-Плевен следва да бъде отменено , а вместо него
да се постанови друго по съществото на спора ,с което предявените
обективно съединени осъдителни искове по чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД
да бъдат изцяло уважени.
С оглед този изход на делото, следва да се присъдят в полза на ищеца,/той и
въззивник / направените от него деловодни разноски ,както за първата
инстанция ,така и за въззивната инстанция.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло обжалваното решение №260001 / 04.01.2021г., постановено
по гр.д.№ 8041/ 2019г. на ПлРС,като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Й. В. Х. , ЕГН-*** с постоянен адрес в гр.София ж.к.“*** „ №
71 ,вх.Б ет.3 ап. 30 на осн. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да заплати на „***
ПЛЕВЕН „ ЕАД , ЕИК- ***,със седалище и адрес на управление – гр.Плевен ,
ул.“*** „ №128 сумите, както следва :
1. Сумата 822,27 лв. - главница, представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г.до 30.04.2019г.
,ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба-16.12.2019г. до окончателното и изплащане .
2. Сумата 229,45лв., представляваща лихва за забава за периода от
05.01.2015г. до 04.12.2019г.
ОСЪЖДА Й. В. Х. , ЕГН-*** с постоянен адрес в гр.София ж.к.“*** „ №
71 ,вх.Б ет.3 ап. 30 на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на „*** ПЛЕВЕН
4
„ ЕАД , ЕИК- ***,със седалище и адрес на управление – гр.Плевен , ул.“*** „
№128 направените от „*** Плевен„ЕАД деловодни разноски които според
представения списък по чл. 80 от ГПК и според доказателствата за тяхното
извършване са, както следва : 514 лв. за първата инстанция и 1004 лв. за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280,ал. 3 т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5