№ 40
гр. Смолян, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова
Събинска
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Валентина Т. Бошнякова Събинска Търговско
дело № 20225400900060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 286 – чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл. 367 от
ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Образувано е по обективно съединени искове, предявени от „О. Е.”
ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. У., ул. „М. Ю.” № *, с
ЕИК *****, представлявано от управителя А. Д. С., депозирани чрез адв. К. И.
срещу О. С., с адрес: гр. С., бул. „Б.“ № **, с БУЛСТАТ ****, представлявана
от Кмета Н. М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца дължимите
компенсации по чл. 3, т. 6 от Договор за възлагане на обществен превоз на
пътници от 01.07.2003 г. за периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер на
156 337 лв., от които: 1/ 40 020 лв. за 2017 г. – от м. септември до м. декември
вкл., а от тях 8 492 лв. за ученически карти и 31 528 лв. за пенсионерски карти
и 2/ 116 317 лв. за 2018 г., а от тях 19 654 лв. за ученически карти и 96 663 лв.
за пенсионерски карти, както и лихва в общ размер на 15 865 лв. за периода
01.10.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, ведно с разноските по делото.
Ищецът твърди, че на 01.07.2003 г. в качеството си на изпълнител е
сключил с ответника - възложител договор за възлагане на обществен превоз
1
на пътници, за обслужване на автолиниите по общинската, областната и
републиканската транспортна схема от квотата на О. С.. Посочено е, че
срокът на договора е 5 г., но все още е в сила, тъй като нов конкурс със същия
предмет не е провеждан, не е сключван договор с друг превозвач и ищцовото
дружество надлежно изпълнява задълженията си. Наведени са доводи, че
ответникът се е задължил по силата на чл. 3, т. 6 от процесния договор, както
и на основание Наредба № */15.03.2002 г. да компенсира ищцовото дружество
за намаленията, с които същото продава билети, карти и извършва превози в
полза на общината, която компенсация представлява разликата между цената
на билета/картата, на която се закупува от ученик или пенсионер и реалната
цена на съответния билет/карта.
Изложени са аргументи, че общината е сключила договор, подобен на
процесния, с „Р. е.“ АД, с което дружество ищецът съвместно осъществява
транспортната дейност, уредена в Анекс от 22.10.2012 г., според който
акционерното дружество изпълнява подготовка, издаване и продажба на
картите, а приходите от продажбите се разпределят помежду им
пропорционално на изминатия от съответния превозвач пробег.
На следващо място е посочено, че разпределението на компенсациите
по транспортни схеми е следвало да се уреди с общината с анекс, но поради
неподписването на такъв, се прилагат разпоредбите на договора, като между
страните е възприет следният механизъм: за изплащане на компенсациите,
касаещи ученици и пенсионери общината ползва средства от републиканския
бюджет до размера, определен в чл. 8 и чл. 9 от Наредба № */31.03.2006 г.,
които суми са изплатени изцяло на ищеца, а за разликата до пълния размер на
намалението – от общинския бюджет, като само за учениците общината е
заплатила част от дължимите компенсации, поради което исковата претенция
касае дължимия остатък до пълната себестойност на картите за пенсионери и
неплатената разлика от този остатък за картите за ученици.
Ищецът е обективирал становище, че претенцията за главница не е
погасена по давност, тъй като вземането не представлява периодично
плащане, а задължението на общината за компенсация на абонаментните
карти, издавани от превозвача на правоимащите лица е в зависимост от
отделните договори за превоз, сключени с тези лица. Като основание за
дължимост на претендираната лихва са посочени месечните разчети. Също
2
така е изложено, че в Постановление № 66/15.04.1991 г. са предвидени
минимални задължителни намаления, като превозвачите могат да правят и
по-големи намаления, когато считат това за икономически целесъобразно.
Наведени са аргументи, че Общинският съвет – С. ежегодно с Решение
№ 510/29.06.2017 г. и Решение № 668/06.02.2018 г. е приемал бюджет на
общината за съответната година, в който са предвидени средства за
компенсиране на намаленията на пътуванията на ученици и пенсионери в
градския транспорт, както следва: за 2017 г. – 45 000 лв. и за 2018 г. – 45 000
лв.
На следващо място е отразено, че с влязлото в сила Решение №
36/11.02.2013 г. по т. д. № 193/2013 г. по описа на ОС – Смолян, потвърдено
от АС – Пловдив, постановено между същите страни, общината е признала
задължението си за компенсация на продадените карти до размера на
реалната стойност на всяка една от тях по същия договор, но за предходен
период.
Релевирано е искане за осъждане на О. С. за заплащане на
претендираните суми за периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г., произтичащи от
сключения между страните Договор от 01.07.2003 г., дължимата законова
лихва върху главницата за периода 01.10.2021 г. – 30.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото.
В предвидения от закона срок ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил предявените искове по основание и размер, като е навел
доводи, че действително на 01.07.2003 г. е сключил с ищцовото дружество
Договор за възлагане на обществен превоз на пътници, но за процесния
период общината не е поела задължение за заплащане пълната стойност на
продадените карти и билети на посочените категории лица. Посочено е, че
такова задължение не е възникнало и по силата на Постановление №
66/15.04.1991 г. на МС за определяне минимални размери на намаленията на
превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани, тъй
като в него е предвидено, че намаленията в цените и безплатните пътувания
са за сметка на превозвачите, като компенсациите са до размера на
определените за тази цел средства в държавния бюджет, в какъвто смисъл са
и Наредба № */31.03.2006 г. /отм. 2015 г./ и Наредба от 29.03.2015 г.
3
Направен е извод, че ищецът, както и останалите превозвачи, не
изпълнява процесния договор на загуба в продължение на 20 г., тъй като не е
предприел никакви действия по неговото прекратяване и предвид
получаваните компенсации както от държавния бюджет, така и допълнителни
компенсации по решение на общинския съвет.
Наведени са доводи, че няма подписан анекс във връзка с разпределяне
на компенсациите, но между страните има установени правила и механизъм
на плащане – депозиране на справки от превозвачите за изминатите
километри, въз основа на което се определя квотата от броя на продадените
абонаментни карти, а от тази справка се определят дължимите компенсациите
от държавния и от общинския бюджет. Посочено е, че общинският съвет
приема предварително решения, включващи по 6 лв. компенсация за
продаваните с намаление карти, в който смисъл са и влезлите в сила решения
по т. д. № 193/2011 г. и т. д. № 16/2013 г. по описа на ОС - Смолян.
На следващо място ответникът е изложил аргументи, че за процесния
период ищецът е правил по-големи от нормативно установените намаления на
абонаментните карти, предвидени в чл. 19, т. 5 и т. 6 от Наредбата от
29.06.2015 г. и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Постановление № 66/1991 г.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност /3-годишна/
досежно претендираната главница и за недължимост на претендираната
лихва, поради липса на определен падеж и отправена покана за плащане.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искови претенции и за
присъждане на разноските по делото.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата
молба, допълнителната искова молба, писмения отговор и допълнителния
писмен отговор, както и становището на страните по делото и обсъди
доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от
фактическа страна следното:
Възникналите между страните облигационни правоотношения са
обективирани в Договор от 01.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на
пътници, с който О. С. в качеството на възложител и „О. Е.“ ООД, гр. Смолян
в качеството на изпълнител са се договорили търговското дружество да
извърши обществен превоз на пътници по утвърдените маршрутни
разписания на конкретно посочени автобусни линии, за срок от 5 години,
4
считано от датата на подписване на договора и до приключването на конкурс
за възлагне на обществен превоз на пътници със сключване на договор със
спечелилия участник, какъвто конкурс обаче към настоящия момент не е
проведен. В чл. 3.6 от този договор е предвидено, че „възложителят се
задължава да разпределя компенсациите от съответните намаления за
градските и междуселищни пътувания на превозвача, обслужващ съответната
транспортна схема. Разпределението се уговаря с Анекс към настоящия
договор“, като такъв анекс страните не са подписали.
Безспорно по делото е, че стойността на компенсацията за процесния
период, дължима от републиканския бюджет, както и фактурираните от
ищцовото дружество суми, са изплатени от страна на ответника.
С влязлото в сила Решение № 36/11.02.2013 г. по гр. д. № 193/2011 г. по
описа на ОС – Смолян частично са уважени и частично са отхвърлени
предявените от „О. Е.” ООД, гр. Смолян срещу О. С. искове за присъждане на
суми по Договор от 01.07.2003 г. по конкретно изброени фактури.
С Решение № 375/03.10.2013 г. по т. д. № 16/2013 г. по описа на ОС –
Смолян О. С. е осъдена да заплати на „О. Е.” ООД, гр. Смолян сумата в
размер на общо 110 334.28 лв., от които 90 520.60 лв. главница 19 813.68 лв.
лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането
на исковата молба /27.02.2013 г./ до окончателното й изплащане,
представляващи неизплатени задължения, обективирани в сключения между
страните Договор от 01.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на
пътници и в конкретно изброените 69 фактури, като исковете за разликата
над присъдените до претендираните размери са отхвърлени, като
неоснователни и производството по делото е прекратено в частта за разликата
над 20 746.62 лв. мораторни лихви до претендираните 20 872.04 лв.
мораторни лихви, поради частичен отказ от иск. Решението не е обжалвано и
е влязло в сила.
Общински съвет – С. е взел следните решения, с които е приел бюджета
на общината за съответната година, като е утвърдил и суми за компенсиране,
а именно: Решение № 510/29.06.2017 г. – 45 000 лв. досежно намаленията на
пътуванията в градския транспорт и Решение № 668/06.02.2018 г. - 45 000 лв.
досежно намаленията на пътуванията в градския транспорт за ученици.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е
5
установило, че за периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. ищцовото дружество е
предоставяло транспортни услуги на съответните категории пътници, като за
всеки месец е издавало справка за абонаментните карти /общ брой и
припадащ се дял/ с намалени цени на ученици и дължима сума за
компенсиране, въз основа на които е издавало и съответните фактури,
респективно по счетоводни данни няма неизплатени от О. С. суми по
издадени от ищцовото дружество фактури, касаещи намаленията по
абонаментните карти.
На следващо място вещото лице е посочило, че за процесния период
минималното намаление на цената на абонаментна карта за ученици,
определено по Наредба, приета с ПМС № 163/29.06.2015 г. е 30 %,
равностойно на 15 лв., а „О. Е.“ ООД, гр. Смолян е продавало картите на
ученици с намаление от 50 % или на цена 25 лв., като компонентите за една
карта за ученик са: 1/ 25 лв. - сума, заплащана от ученика /определя се от
превозвачите/; 2/ 6.20 лв. - компенсация, заплащана от МФ /нормативно
определена/; 3/ 6 лв. - компенсация, заплащана от О. С. /определя се с
решение на общинския съвет/ и 4/ 12.80 лв. - некомпенсирана част /зависи от
сумата, заплащана от ученика и от пълната стойност на картата/, която до
процесния период е оставала за сметка на превозвача и която за процесния
период е в размер на общо 21 258 лв. По същия начин вещото лице е
направило изчисленията и досежно картите за пенсионери - минималното
намаление на цената на абонаментна карта за тях, определено по наредбата е
20 %, равностойно на 10 лв., а „О. Е.“ ООД, гр. Смолян е продавало картите
на пенсионери с намаление от 76 % или на цена 12 лв., като компонентите за
една карта за пенсионер са: 1/ 12 лв. - сума, заплащана от пенсионера
/определя се от превозвачите/; 2/ 3.95 лв. - компенсация, заплащана от МФ
/нормативно определена/ и 3/ 34.05 лв. - некомпенсирана част /зависи от
сумата, заплащана от пенсионера и от пълната стойност на картата/, която до
процесния период е оставала за сметка на превозвача и която за процесния
период е в размер на общо 128 267 лв. Според направените в заключението
изчисления некомпенсираната част до пълната стойност на картите за
процесния период, в случай, че цената, заплащана от ученици, съответно
пенсионери е била определена на база минимално нормативно намаление, е в
размер на общо 3 363 лв. за ученици и 22 791 лв. за пенсионери.
Вещото лице е констатирало, че претендираните неплатени остатъчни
6
стойности не са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни по делото и
е изчислило законната лихва за процесния период върху главницата от
149 525 лв., а именно: в размер на 15 161.39 лв.
При разпита в съдебно заседание вещото лице заявява, че цената за
общата стойност на картата е определена съвместно от превозвачите и
общината през 2011 г. и не е променяна, като не може да каже категорично
как и от кого е определена стойността, подлежаща на заплащане от
съответните категории лица /ученици и пенсионери/.
При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен
съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално
правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от
търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна.
Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е
подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи, които обуславят
неоснователноста на предявените искове:
Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
по делото, обективирано в Договор от 01.07.2003 г. за възлагане на обществен
превоз на пътници, което се признава от тях, обуславя взаимните и насрещни
им права и задължения. Предмет на възникналия правен спор са
компенсациите на намаленията на пътуванията на ученици и пенсионери за
разликата над размера, изплатен от републиканския бюджет и съответните
предвидени в общинския бюджет суми до пълния размер на ползваното
намаление. В чл. 3.6 от процесния договор е уредено задължението на
възложителя да разпределя компенсациите от съответните намаления на
превозвача, който обслужва съответната транспортна схема, като самото
разпределение следва да бъде уговорено с отделен анекс, какъвто безспорно
липсва.
В случая следва да бъде направено отграничение между задължение за
разпределение на компенсациите, каквото О. С. е поела, и задължение за
компенсиране на намаленията, респективно задължение за заплащане на
компенсациите, което не е уговорено с процесния договор. Тълкуване в
обратния смисъл /равнозначност между разпределение и компенсиране,
заплащане/ би било против волята на страните. Освен това, клаузата на чл. 3.6
7
от договора касае разпределение на компенсациите от съответните намаления
за градските и междуселищни пътувания на превозвача. Това не означава
разпределение на сумите за компенсации от републиканския и от общинския
бюджет, не означава също така и определяне на некомпенсираната част от
намаленията на пътуванията на ученици и пенсионери. Смисълът на думата
„разпределение“ не включва сам по себе си и осигуряване на средствата за
това разпределение.
На следващо място в цитираната клауза на договора изрично е
предвидено, че поетото от общината задължение за разпределение на
компенсациите следва да бъде уговорено с анекс, чиято форма за
действителност е писмена, по аргумент на чл. 10 от същия договор.
Следователно всякакви устни уговорки, налични практики, начини на
процедиране и др. подобни, касаещи компенсирането на намаленията, се
явяват недействителни и не следва да бъдат взети предвид.
С влезлите в сила Решение № 36/11.02.2013 г. по гр. д. № 193/2011 г. и
Решение № 375/03.10.2013 г. по т. д. № 16/2013 г. по описа на ОС – Смолян О.
С. е осъдена да заплати на „О. Е.” ООД, гр. Смолян определени суми,
представляващи неизплатени задължения по сключения между страните
Договор от 01.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници, които
задължения са обективирани в конкретно изброени фактури. По тези две дела
обаче е налице освен процесният договор, също така и издадени фактури с
посочени в тях суми, подписани и осчетоводени и от двете договарящи
страни, т. е. направени са допълнителни волеизявления, които дори и да не са
обективирани в отделен анекс, са материализирани в писмена форма. При
това, тези суми не представляват цялата некомпенсирана част на картите за
ученици и пенсионери до пълната им стойност. Именно в допълнително
предприетите от двете страни действия /фактурирането и осчетоводяването
на компенсациите, поети от страна на О. С./ се състои и разликата между
спора, предмет на настоящата искова претенция и този, разрешен с двете
цитирани по-горе решения.
В настоящото производство страните са заявили, че няма неплатени
суми, предмет на издадените от ищеца фактури за процесния период, касаещ
намаленията на абонаментните карти. В този смисъл е и констатацията на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което също така
8
сочи, че неизплатените остатъчни стойности, предмет на настоящото
производство не са осчетоводени в нито една от страните по делото, както и
че доколкото знае никога не е имало компенсация до пълната стойност на
картите.
От друга страна подзаконовата нормативна уредба въвежда принципа,
че намаленията за извършените при специален ценови режим и безплатни
пътнически превози на правоимащите лица са за сметка на превозвачите, като
предвидените в републиканския бюджет суми представляват частична
компенсация под формата на ограничена субсидия, целяща понижаване на
икономическите загуби от изпълнението на това нормативно установено
задължение на превозвачите, а не пълно възмездяване с публични средства.
Съгласно чл. 2 от Постановление № 66/15.04.1991 г. на МС за
определяне минимални размери на намаленията на превозните цени по
автомобилния транспорт на някои групи граждани, предвидените намаления
в цените на абонаментните карти и безплатните пътувания по чл. 1 от същото
постановление са за сметка на фирмите, като държавата ги компенсира до
размера на определените за тази цел средства в държавния бюджет.
По същия начин е уреден този въпрос и в Наредба от 29.03.2015 г. за
условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените
приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по
нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи
за извършване на превозите.
Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая и разпоредбата на
чл. 70 от наредбата от 2015 г. не е неприложима, тъй като не е налице
предвидения в нея фактически състав, а именно: ако според сключените
договори превозвачите са поели допълнителни задължения или по-големи
намаления на цените за пътуване от нормативно определените, разликата се
заплаща със средства от бюджета на съответните общини.
Следва да бъде отбелязано, че в чл. 19, т. 5 и т. 6 от цитираната по-горе
наредба е предвиден размерът, подлежащ на компенсиране на превозвачите
на извършените безплатни и по намалени цени превози, а именно: 30 % за
9
ученици, респективно 20 % за пенсионери. Ищецът обаче е продавал през
процесния период картите на ученици с намаление от 50 %, респективно на
пенсионери - с намаление от 76 %, т. е. доста над нормативно предвиденото
процентно намаление, като писмена договорка в този смисъл с О. С., от която
се търси пълната некомпенсирана част на картите, няма.
Следователно пълното компенсиране на превозвача със средства от
държавния и общинския бюджет не е нито договорено, нито нормативно
уредено в настоящия случай. Предвидените компенсации се заплащат чрез
общината, но със средства от републиканския бюджет, като размерът им не
следва да се определя като сбор от сумата на намаленията, съобразно броя на
издадените абонаментни карти, а е регламентиран в цитираните по-горе
постановление и наредба. Ответникът отговаря за заплащането на
компенсациите до размера на сумата, която е преведена по неговата сметка от
държавния бюджет, но не и със собствени средства от общинския бюджет.
Решенията, с които Общински съвет – С. е утвърдил суми за
компенсиране, касаещи процесния период, не обективира ликвидно и
изискуемо задължение за общината към ищцовото дружество, както и към
останалите автобусни превозвачи, като освен това липсва конкретизация за
начина и условията за изплащането му. В горния смисъл е и константната
съдебна практика – Решение № 405/22.04.2005 г. на ВКС, II о, ТК по гр. д. №
702/2004 г., Решение № 411/01.11.2012 г. на ОС – Ст. Загора по т. д. №
183/2012 г., потвърдено с Решение № 421/01.08.2013 г. по в. т. д. № 1594/2012
г. на АС – Пловдив, Решение № 1118/08.10.2014 г. на ОС – София по т. д. №
265/2013 г., потвърдено с Решение № 150/21.01.2016 г. по в. т. д. № 21/2015 г.
на АС – София, Решение № 2/01.04.2016 г. на АС – София по в. т. д. №
4561/2014 г., Решение № 52/26.05.2015 г. на ОС – Ловеч по т. д. № 81/2014 г.,
потвърдено с Решение № 315/11.12.2015 г. по в. т. д. № 264/2015 г. на АС – В.
Търново и др.
При съвкупната преценка и анализ на доказателствата може да се
направи обоснован извод, че не е налице твърдяното задължение на О. С. по
силата на чл. 3, т. 6 от процесния Договор от 01.07.2003 г. за възлагане на
обществен превоз на пътници да заплати на ищцовото дружество пълната
компенсация, представляваща разликата между цената на билета/картата, на
която се закупува от ученик или пенсионер и реалната цена на съответния
10
билет/карта. Изрична клауза с такова съдържание няма, като не следва да се
допуска и заобикаляне на закона при тълкуване на смисъла на думата
„разпределя“ от чл. 3, т. 6 от договора. Повече от 14 години /от подписване на
процесния договор до 01.09.2017 г./, вкл. и до момента няма сключено между
страните допълнително споразумение или анекс, няма прекратяване на
процесния договор, няма и осчетоводяване на претендираните суми в
счетоводствата на поне една от страните по делото. Налице е едностранно
увеличаване /от ищеца – превозвач/ на процента на намаленията, на които са
били продавани картите на ученици и пенсионери през процесния период – от
30 % на 50 %, респективно от 20 % на 76 %, които разлики са претендирани в
парична равностойност от О. С., а тя от своя страна извън договорните си
отношения е предприела действия за подпомагане в известна степен на
местните превозвачи /предвиждане на суми в размер на 45 000 лв. при
приемане на бюджета за съответната година за компенсиране на намаленията
на пътуванията в градския транспорт/.
На следващо място такова задължение за пълно компенсиране липсва и
по силата на нормативен акт. Дори изрично е уредено, че предвидените
намаления в цените на абонаментните карти и безплатните пътувания са за
сметка на фирмите.
Тези обстоятелства от своя страна и с оглед последиците от
доказателствената тежест за ищеца обуславят неоснователността и
недоказаността на исковата претенция, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода на делото, както и
направеното искане за заплащане на разноски, „О. Е.” ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. С., кв. У., ул. „М. Ю.” № *, с ЕИК *****,
представлявано от управителя А. Д. С. следва да заплати на О. С., с адрес: гр.
С., бул. „Б.“ № **, с БУЛСТАТ ****, представлявана от Кмета Н. М.
направените от нея разноски в размер на общо 6 450 лв. /шест хиляди
четиристотин и петдесет лева/, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от горното, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 286 – чл. 288 от ТЗ, във
вр. с чл. 367 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени при условията на
кумулативно обективно съединяване от „О. Е.” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. У., ул. „М. Ю.” № *, с ЕИК *****, представлявано от
управителя А. Д. С., чрез адв. К. И. срещу О. С., с адрес: гр. С., бул. „Б.“ №
**, с БУЛСТАТ ****, представлявана от Кмета Н. М. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца дължимите компенсации по чл. 3, т. 6 от
Договор за възлагане на обществен превоз на пътници от 01.07.2003 г. за
периода 01.09.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер на 156 337 лв., от които: 1/
40 020 лв. за 2017 г. – от м. септември до м. декември вкл., а от тях 8 492 лв.
за ученически карти и 31 528 лв. за пенсионерски карти и 2/ 116 317 лв. за
2018 г., а от тях 19 654 лв. за ученически карти и 96 663 лв. за пенсионерски
карти, както и лихва в общ размер на 15 865 лв. за периода 01.10.2021 г. –
30.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „О. Е.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.
У., ул. „М. Ю.” № *, с ЕИК *****, представлявано от управителя А. Д. С. да
заплати на О. С., с адрес: гр. С., бул. „Б.“ № **, с БУЛСТАТ ****,
представлявана от Кмета Н. М. направените от нея разноски в размер на общо
6 450 лв. /шест хиляди четиристотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
12