РЕШЕНИЕ № 260051
гр. Габрово 16.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски
окръжен съд в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: И. Димова
при секретаря Веселина Венкова като изслуша докладваното
от съдията Димова гр. д. № 17 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество, с правно основание чл. 74 и сл. от ЗОПДНПИ /отм./.
В мотивираното си искане Комисията
за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество,
чрез председателя й П.Г.Д.предявява иск срещу Д.Х.Х., с адрес
***, Х.П.Х., и настоящ адрес ***; С.Р.Х.,и
настоящ адрес *** и „Д. - ДХ” ЕООД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. ”Л.” №**,
представлявано от едноличния собственик на капитала Х.П.Х. за отнемане в полза
на държавата на имущество на обща стойност 511 597,72 лв., за което се твърди,
че е придобито по престъпен начин.
Наведени са твърдения, че
ответникът Д.Х.Х. е осъден с присъда № 48 от 18.10.2016 по НОХД № 28/2016 г., изменена
с решение № 90 от 25.04.2017 г. по ВНОХД № 363/2016 г. по описа на ВтАС.
Решението на Великотърновски апелативен съд е потвърдено с Решение № 217 от
07.11.2017 по КНД № 634/2017 г., ІІ н.о. на ВКС. Присъдата е влязла в сила на
07.11.2017 г., за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Твърди се, че престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 17 от ЗОПДНПИ.
Съвкупността от придобитото от Д.Х., Х.Х., С.Х. и „Д. - ДХ” ЕООД през
проверявания период имущество, възлиза на 511 595,72 лв.
В
мотивираното искане Комисията
сочи, че при извършените от нея проверки за обстоятелствата относно проверяваните
лица са събрани писмени доказателства съдържащи данни за извод,
че съвкупността от придобитото имущество през проверявания период:
07.03.2006 г. - 07.03.2016 г.,
значително надвишава установените
от законни източници доходи на лицето
и е налице основание за презумиране,
че имуществото е придобито
от престъпна дейност.
Предмет на отнемане в исковото производство е имущество на стойност 511
595,72 лв., тъй като е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ във вр. с § 1,
т .7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./. Твърдят, че са налице предпоставките, визирани в чл. 62
във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, чл. 65, чл. 66, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ Претендира
се да се отнеме в полза на държавата следното имущество:
1. От Д.Х.Х., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ
(отм.):
Сумата в размер на 10 500 лв.,
представляваща вземане на Д.Х.Х., от И. Ю.В., Сумата в размер на 21 977 лв.,
представляваща направени вноски по спестовна сметка „Без ограничения" в
лева с IВАN *** открита в „Райфайзенбанк България" АД.
Сумата в размер на 430,05 лв.,
представляваща начислени лихви по спестовна сметка „Без ограничения" в
лева с IВАN *** открита в „Райфайзенбанк България" АД.
Сумата в размер на 20 000 лв.,
представляваща направени вноски по спестовен влог в лева с IВАN *** открита в
„ОББ" АД.
Сумата в размер на 739,72 лв.,
представляваща начислени лихви по спестовен влог в лева с *** открита в
„ОББ" АД.
Сумата в размер на 52 998 лв.,
представляваща върнат заем, преведен по сметка спестовен влог в лева с *** открита
в „ОББ" АД.
Сумата в размер на 15 889,37 лв.,
представляваща вноски по застрахователни премии (застраховка живот), преведени
по сметка спестовен влог в лева с *** открита в „ОББ" АД.
Сумата в размер на 2 670,12 лв.,
представляваща вноски по застрахователни премии (застраховка живот), преведени
по сметка спестовен влог в лева с *** открита в „ОББ" АД.
Сумата в размер на 3 100 лв.,
представляващи вноски от трети лица, преведени по сметка спестовен влог в лева
с *** открита в „ОББ" АД.
Сумата в размер на 21 700 лв.,
представляваща направени вноски по разплащателна сметка в лева № *** открита в
„ОББ" АД.
Сумата в общ размер на 31 000 лв.,
представляваща разлика между, прехвърлени и върнати средства от и към сметките
на ЕТ на родителите на проверяваното лице, по разплащателна сметка в лева № ***
открита в „ОББ" АД.
Сумата в общ размер на 21 900 лв.,
представляваща част от прехвърлени средства от сметките на ЕТ „Д. - Д.Х."
през 2008 г. по разплащателна сметка в лева № *** открита в „ОББ" АД.
Сумата в общ размер на 3 097,74 лв.,
представляваща прехвърлени средства от сметките на ЕТ на родителите на
проверяваното лице, по разплащателна сметка в лева № *** открита в „ОББ"
АД.
Сумата в общ размер на 627,72 лв.,
представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в лева № *** открита в
„ОББ" АД.
Сумата в общ размер на 16 500 лв.,
представляваща вноски по разплащателна сметка в лева № *** открита в „ОББ"
АД.
Сумата в размер на 2 000 лв.,
представляваща главница по договор за заем с К.К.В.
Сумата в размер на 3 900 евро с
левова равностойност 7 628 лева, представляваща предоставен заем по договор с К.К.В.
Сумата в размер на 2 000 лв.,
представляваща главница по договор за заем с М.А.М.
Сумата в размер на 3 900 евро
с левова равностойност 7 628 лева, представляваща предоставен заем по договор с
М.А.М.
Сумата в размер на 3 900 евро
с левова равностойност 7 628 лева, представляваща предоставен заем по договор с
Н.Б.Б..
Сумата в размер на 3 900 евро
с левова равностойност 7 628 лева, представляваща предоставен заем по договор с
Я.Й.Й..
Сумата в размер на 7 800 лв.,
представляваща предоставен заем по договор с Р.Д.М.
Сумата в размер на 50 000 лв.,
представляваща предоставен заем по договор с С.Д.С..
2. От Д.Х.Х., ЕГН **********
на основание чл.72 във вр. е чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ
(отм.):
Сумата в размер на 7 600 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил,
марка „С.", Рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа
регистрация - *** г.
Сумата в размер на 6 500 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил,
марка „С.", Рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа
регистрация - *** г.
3. От Х.П.Х., на
основание чл. 65, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
Равностойността на 180 дяла от
по 100 лв. всеки, на обща стойност от 18 000 лв., представляващи капитала на „Д.
- ДХ" ЕООД, ЕИК ***.
4. От С.Р.Х., на
основание чл. 65, вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/
ХХ-77 /двадесет римско тире седемдесет и седем/ от кв. 23 /двадесет и три/ по
плана на село Х., общ. Севлиево, без административен адрес, целият с площ 1 650
кв.м. /хиляда шестотин и петдесет кв.м./, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***,
УПИ ***, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 52
кв.м., ПЛЕВНЯ и СУШИЛНА, придобит с нотариален акт за дарение на недвижим имот ***г.,
том V. рег***, дело ***от ***г. (Акт***, том 5, д.№ ***., Вх.Рег.№ *** от ***г.
на СВ- гр. Севлиево).
Данъчната оценка на имота е в
размер на 4 067,10 лв.
Пазарната стойност на имота
към настоящия момент е в размер на 12 000 лева.
5. От „Д. - ДХ" ЕООД, ЕИК
***на основание чл. 66, ал. 2, във вр. с чл. 65, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ
(отм.):
Колесен трактор, автобагер,
марка „***", модел „***", Рег.№ ***, рама № ***. двигател № ***, дата
на първа регистрация- ***г.
Пазарна стойност на колесения
трактор към настоящия момент е 70 000 лв.
Колесен трактор, автобагер.
марка „***", модел „***", Рег.№ **. рама № **, двигател № **, дата на
първа регистрация - **г.
Пазарна стойност на колесения
трактор към настоящия момент- 75 000 лв.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответниците, в който се оспорва направеното искане. Твърдят, че:
- не притежават имущество на
значителна стойност;
- не е налице значително
несъответствие между притежаваното имущество и законните доходи на Д.Х.Х.;
- изводите на ищеца са
направени при непълнота на доказателствата, липсата на обективност, съществена
изопачаване на действителната фактическа обстановка и превратно интерпретиране
на събраната информация, поради което неправилни и неверни са твърденията им;
- оспорват всички направени
оценки;
- придобитото имущество не е
със средства от установената престъпна дейност, т.е липсва изискуемата от
закона връзка;
- не е налице обосновано
предположение по отношение на искането за отнемане на имущество, да е придобито
именно с приходите от установената престъпна дейност;
- в петитума на два пъти се
иска отнемането на една и съща сума от по 50 000,00 лв. от Д.Х.;
- искането на комисията следва
да бъде намалено най-малко с 137 510,00 лв.;
- не са признати дарените от
родителите на Д.Х. суми, които са в размер на 127 000,00 лв.;
- твърдят, че Д. Х. е получил
цялата сума от разпределената печалба, реализирана от дружеството „Д. -
ДХ" ЕООД през периода 2013-2015 г., която сума е в размер на 32 900,00
лв.;
- исковата претенция следва да
бъде намалена с обща сума от 297 410,00 лв., като остатъка от претенцията по
отношение отнемането на парични средства би останал в размер от 25 031,72
лв., което е извън хипотезата на
"значително несъответствие";
- доходите и разходите, както
и имущественото състояние на ответниците- Х.Х., С.Х. и „Д. - ДХ" ЕООД не
са били предмет на проверка, не са изследвани, съответно няма доказателства за
техния размер, поради което няма как и не следва да се правят правни изводи за
съответните или не доходи, съобразно имуществото им, съответно на разходите на
тези лица през проверявания период, за да се твърди, че следва от тях да се
отнеме конкретно имущество, сочено в петитума на исковата молба. Исковата молба
по отношение на тях е недопустима;
-имущественото състояние на „Д.
- ДХ" ЕООД не е изследвано, следователно не може да се иска отнемане на
равностойността на 180 дяла от по 1000,00 лв. всеки на обща стойност 18 000,00
лв., представляваща капитала на дружеството. Хр. Х. е декларирал произхода на
средствата, с които е придобил дяловете;
- оспорва се искането за
отнемана не две моторни превозни средства от „Д. - ДХ" ЕООД, като считат,
че оценката им е многократно завишена;
- оспорват твърденията, че
синът им не е имал законен източник на средства;
- твърдят, че исковата
претенция e неоснователна по размер и по отношение непризнатите
дарени суми от родителите на Д.Х., които през проверявания период са
предоставили на сина си парична сума за издръжка на дейността му в общ размер
от 127 000,00 лв., като тази сума не е намерила отражения в направения анализ
при проверката. Твърдят, че Д.Х. е получил и цялата сума от разпределената
печалба реализирана от дружеството "Д. - ДХ" ЕООД през периода
2013-2015 г., която сума е в размер на 32 900,00 лв.
Оспорват всички направени
констатации и изводи на КПКОНПИ, тъй като не е налице значително несъответствие
между имуществото и нетния доход на Д.Х., за което се твърди, че е привлечен
като обвиняем. Не е налице основание за образуване на настоящото производство
срещу ответниците Х.Х. и "Д. - ДХ" ЕООД, съответно не е налице
придобито имущество от тях, което подлежи на отнемане в полза на държавата, за
придобиването на което дори да има съмнения за незаконно придобиване от тяхна
страна.
В заключение обобщават, че
предявените искове са неоснователни.
С определение № 343 от 04.06.2018
г. по настоящото дело, съдът е оставил без разглеждане предявените искове, като
недопустими и е прекратил производството по делото.
С определение № 268 от 19.07.2018
г. постановено по в.ч.гр.д. № 327/2018 г. по описа на ВтАС, апелативният съд е
отменил определението за прекратяване и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, като е приел, че срокът за предварителната
проверка по чл. 27 от ЗОПДНПИ /отм./ не преклудира възможностите за доказване и
не погасява правото на държавата да иска отнемане на съответното имущество.
Преклузивен е срокът за упражняване на правото на иск, а при бездействие
правото на иск се преклудира, като производството по предявения иск е
недопустимо. Срокът по 27 от ЗОПДНПИ /отм./ е инструктивен срок за събиране на
доказателства.
Предвид изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения, наведените доводи и предявения петитум, съдът
квалифицира иска с правно основание по чл. 74
ЗОПДНПИ /отм./.
С решение № 455 от 24.02.2021 г. на КПКОНПИ цената на
иска е определена на 456 504,70 лв., както следва:
Исковете предявени срещу Д.Х.Х. са на стойност 327
616,70 лв.;
Исковете предявени срещу С.Р.Х. са на стойност 14 400,00
лв.;
Искът предявен срещу С.Р.Х., Д.Х.Х. и П.Х.Х. са на
стойност 18 000,00 лв.;
Исковете предявени срещу „Д.-ДХ“ ЕООД са на стойност
96 488,00 лв.
Допуснато е изменение на цената на иска с протоколно определение
от 16.04.2021 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № 130 от
07.03.2018 г., КПКОНПИ е взела решение да се внесе искане в Окръжен съд –
Габрово за отнемане в полза на държавата на сумата от 511 595,72 лв. от ответниците
по делото. Въз основа на това решение е образувано настоящото производство. Подадената
искова молба е вписана в Служба вписване под № 178, т. 1, вх.рег. №
587/16.03.2018 г., парт.кн. № 12584, 12585. Обявлението за образуваното исково
производство е публикувано в ДВ, бр. 36/27.04.2018 г. на стр. 76-78 от него,
съгласно изискването на чл. 76 от ЗОПДНПИ /отм./. В срока определен от съда,
няма предявени претенции от трети лица.
Не е спорно по делото, че по
отношение на Д.Х.Х. има влязла в сила присъда по НОХД № 28/2016 г. по описа на
Габровски окръжен съд. С присъда № 48 от 18.10.2016 г. Д.Х. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.
252, ал. 2 от НК.
От представените по делото доказателства е видно, че с
решение № 90 от 25.04.2017 г. по ВНОХД № 363/2016 г. по описа на Апелативен съд
– Велико Търново деянието е преквалифицирано, като лицето е признато за невинен
за извършване на престъплението в периода от м. Ноември 2011 г. до 01.03.2012
г., както и по обвинението да е получил значителни неправомерни доходи под
формата на уговорена лихва по предоставените кредити в общ размер на 19 072,50
лв. и да е причинил на С.С.значителни вреди в размер на 17 972,50 лв., като на
основание чл. 304 от НК го е оправдал по обвинението в тази част и за извършено
престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК. Решението на Великотърновски апелативен
съд е потвърдено с Решение № 217 от 07.11.2017 по КНД № 634/2017 г., ІІ н.о. на
ВКС. Присъдата е влязла в сила на 07.11.2017 г. Престъплението попада в обхвата
на чл. 22, ал. 1, т. 17 от ЗОПДНПИ.
Проверката по чл. 21, ал.2
от ЗОПДНПИ срещу Д.Х.Х. е образувана за периода 07.03.2006 г. - 07.03.2016 г., съобразно чл. 27, ал. 3
от ЗОПДНПИ /отм./.
В хода на същата, с оглед установяване имуществото и
доходите на лицето, са извършени: справки в Национална база данни
"Население", Търговския регистър, НИС-Сиела, НС ИКАР, АИС „КАТ“, ГД
„Морска администрация“, ЦРОЗ, „Централен депозитар“ АД, Агенция „Митници“, Патентно
ведомство и са изготвени запитвания до Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация, ОД на МВР сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР
сектор „КИАД“, ТД на НАП, Дирекция „Местни данъци и такси“ и всички централни
офиси на банки в страната.
От направени справки в Търговския регистър е видно, че
проверяваното лице Д.Х.Х. участва в собствеността и управлението на „Д.- ДХ“
ЕООД, ЕИК ***, учредено на 07.05.2009 г., с капитал 5 000,00 лв., като
стойността на ефективно внесения капитал е 5 000,00 лв.
Собствеността върху дружеството е прехвърлена на Х.П.Х.
на 06.06.2013 г., когато е възникнало основанието за прехвърляне на
дружествения дял. Капиталът е бил в размер на 18 000,00 лв., от които внесени
18 000,00 лв. След смъртта на собственика Х.П.Х., негово собственик отново
става Д.Х.Х.. Прехвърлянето на собствеността е станало в периода на проверката
07.03.2006 г. – 07.03.2016 г.
Ответникът Д.Х. е регистриран и като едноличен
търговец с ЕТ “Д. – Д.Х.“, ЕИК *** по ф.д. № 1645/1993 г. по описа на ГОС и е
пререгистриран в ТР на 23.10.2010 г., със седалище и адрес на управление: гр. Габров,
но според данните от проверката не притежава движимо или недвижимо имущество в
качеството си на ЕТ.
Предвид разпоредбата на чл. 75 от
ЗОПДНПИ като ответници по настоящото производство са
конституирани:
Д.Х.Х., Х.П.Х., С.Р.Х., и контролираното през процесния
период от проверяваното лице търговско дружество – „Д. - ДХ” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от едноличния собственик на капитала Х.П.Х.. В хода на
производство последният е починал на 18.05.2020 г. Същият е заличен като страна
в производството. Конституирани са като
ответници– правоприемници, наследниците С.Р.Х., П.Х.Х. и Д.Х.Х..
За установяване на твърдените в искането
обстоятелства, касаещи стойността на придобитото от проверяваното лице
имущество, са допуснати: съдебно техническа експертиза за оценка на недвижимите
имоти, съдебна автотехническа експертиза за оценка на МПС и
съдебно-икономическа експертиза. За установяване на сочените в писмения отговор
източници на доходи на ответниците, по делото са допуснати и приети задачи към
експертизите, поставени от ответниците, изслушани са показания на свидетели и
са приети писмени доказателства.
С решение № 455 от 24.02.2021 г. КПКОНПИ е приела, че
на основание чл. 214 от ГПК следва да се внесе искане пред Окръжен съд –
Габрово за намаление на цената на предявения иск за отнемане на незаконно
придобитото имущество срещу ответника Д.Х.Х., С.Р.Х., Х.П.Х. и „Д.- ДХ“ ЕООД,
като цената на иска е намалена на 456 504,70 лв.
С протоколно определение от 16.04.2021 г., съдът е
допуснал изменение на иска в частта за неговия размер, който да се счита
предявен за сумата 456 504,70 лв.
При извършената проверка на
имуществото, придобито от ответниците е установено следното:
С нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 20, том 2, рег. ***, дело № 211/2009 г. / Акт № 115, том 3,
д. № 486/2009 г., вх.рег. № 1785/07.05.2009 г. на СВ – гр. Севлиево/, Х. К. Н.,
Д. К. С. и Н. К. Н. продават на Д.Х.Х. собствения си недвижим имот, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ ХХ-77
/двадесет римско тире седемдесет и седем/ от кв. 23 /двадесет и три/ по плана
на село Х., общ. Севлиево, без административен адрес, целият с площ 1 650 кв.м.
/хиляда шестстотин и петдесет кв.м./, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ
***, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 52 кв.м.,
ПЛЕВНЯ и СУШИЛНА, придобит с нотариален акт за дарение на недвижим имот ***г.,
том V. рег***, дело ***от ***г. (Акт***, том 5, д.№ ***., Вх.Рег.№ *** от ***г.
на СВ- гр. Севлиево) за сумата от 4 100,00 лв.
Данъчната оценка на имота е в размер
на 4 067,10 лв. Пазарната стойност на имота към момента на придобиването е в
размер на 10 000,00 лв., а към момента на завеждане на иска – 09.03.2018 г. е в
размер на 12 000 лева. Комисията претендира отнемането на имота от С.Х..
При извършената проверка са били
установени други вписвания по партидата на проверяваното лице Д.Х.:
С вх.рег. № 2062/30.06.2015 г., №
149, т.1, парт.кн., стр. 96482, по описа на СВ гр. Севлиево е вписана възбрана
върху недвижим имот, собственост на И. В., наложена възбрана върху недвижим
имот, с разпореждане по изп. Д. № 20157330400358, по описа на ЧСИ Г.Н.,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.12.2014 г. от РС –
гр. Севлиево на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1168/2014 г. на РС - Севлиево по молба на Д.Х.Х. срещу длъжника И. Ю.В., ЕГН **********,
който е осъден да заплати парично задължение в общ размер на 12 801,82 лв., от
които 10 500,00 лв.- главница, дължима по договор за заем от 25.08.2009 г. с
падеж на плащане -25.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.11.2014 г. до окончателното плащане на вземането. Ищецът е
включил сумата от 10 500,00 лв. в частта „Имущество“ на анализа. Претендира се
отнемането му от ответника Д.Х..
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, се установява, че пазарната стойност на УПИ
ХХ-77 от кв. 23 по плана на село Х., община Севлиево, целият с площ от 1650
кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ 52 кв.м.,
плевня 85 кв.м. и сушина 42 кв.м., придобит от Д.Х. е в размер на 9 400,00 лв.
към датата на придобиване – 07.05.2009 г., а към датата на внасяне на исковата
молба в съда /09.03.2018 г./- 14 400,00
лв.
От поставената допълнителна задача,
вещото лице е дало заключение, че необходимите разходи във връзка с извършеното
преустройство на жилищна сграда, построена в УПИ ХХ-77 от кв. 23 по плана на с.
Х., направени в периода на придобиването му – 2009 г. до края на проверявания
период 07.03.2016 г. възлизат на 4 970,00 лв., като през 2013 г. направените
разходи за ремонт са били 1 943,00 лв., през
2014 г. – 937,00 лв. и през 2015 г. – 2 090,00 лв. Сумите са дадени с
включен ДДС.
Съдът кредитира заключенията по техническата експертиза
предвид специалните знания на вещото лице и данните.
От представените справки се установява, че през
проверявания период първият ответник е придобил следните моторни превозни
средства:
Придобитите преди периода и разпродадени в рамките на
проверявания период МПС са: Колесен трактор „***“, рег.№ ***, рама № ***,
двигател № ***, дата на първа регистрация – **** г., дата на регистрация на
името на Д.Х. - *** г. /преди началото
на проверявания период/. Тракторът е продаден на 11.04.2007 г. за сумата от
200,00 лв., а пазарната стойност към момента на отчуждаването му е 3 500,00 лв.
ищецът не претендира сумата от продажбата на трактора да се отнема в полза на
държавата.
По време на проверявания период е придобит лек
автомобил „С.“, рег. № **, рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация -*** г., придобит с нотариално заверен договор от *** г. за сумата от 1 000,00 лв.,
на ** г. автомобилът е бил продаден за сумата от 700,00 лв. с нотариално
заверен договор. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиването
бил 10 500,00 лв., а към момента на разпореждане 7 600,00 лв.
От заключението на приетата съдебно- автотехническа
експертиза се установява, че пазарната стойност на автомобила е в размер на 5
349,00 лв. към датата на придобиване, а към датата на отчуждаване цената е 3 663,00
лв.
Придобит е и лек автомобил „С.“, рег. № ***, рама № ***, двигател ***, дата на първа регистрация – *** г. е
закупен с нотариално заверен договор от 22.07.2013 г. за сумата от 300,00 лв.
Продаден е на „Д. - ДХ” ЕООД за сумата от 450,00 лв. Според ищеца пазарната
стойност на автомобила към момента на закупуването му е била 6 500,00 лв., а
към датата на отчуждаването 6 500,00 лв.
От заключението на вещото лице се установява, че
пазарната стойност на автомобила към датата на придобиване 22.07.2013 г. е била
2 510,00 лв., а към датата на отчуждаване 14.11.2013 г. е 2 300,00 лв.
Колесен трактор, автобагер, марка „***“, модел „***“,
рег. № ***, рама № ***, двигател № ***, дата на първа регистрация – ***г.,
закупен нов на 01.02.2007 г. от „И.г - НМ“ ООД, София за сумата от 66 000,00
лв. с ДДС платена по фактура № 93 от 01.02.2007 г. На 23.11.2010 г. Д.Х.Х. продава
автобагера на „Д. - ДХ” ЕООД за сумата от 2 000,00 лв. Вещото лице
е определило пазарна цена към датата на внасяне на исковата молба в размер на
43 446,00 лв.
Колесен трактор, автобагер, марка „***“, модел „***“,
рег. № **, рама № **, двигател № **, дата на първа регистрация – **г., закупен
нов на **г. от „И. - НМ“ ООД, София за сумата от 22 500,00 лв. с ДДС, платена
по фактура № *** от 19.02.2008 г. На 23.11.2010 г. „Д. - ДХ” ЕООД продава
автобагера на „Д. - ДХ” ЕООД за сумата от 2 000,00 лв. Вещото лице
е определило пазарната стойност на колесния трактор към датата на внасяне на
исковата молба в размер на 53 042 лв.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че тъй като
са липсвали данни за възрастта на автобагерите „***“ той е направил оценката им
като нови. Приел е указаните цени по
фактури относно определяне на цена на заместителна стойност. Фактурата не е за
нов багер, това са „рециклирани машини“ и тяхната стойност по фактура
съответства на пазарната.
По делото са разпитани свидетелите П.Х.Х., преди да се
конституира като ответник, Л. П. Й., сестра на ответника Х.Х. и П.М.В..
Свидетелката Х., която е сестра на първия ответник и
дъщеря на втория и третия ответник свидетелства, че през периода 2007 г. - 2011
г. е заминала да работи в ****. През този период за сина й се грижил брат й Д.Х..
В този период родителите им много пъти са им дарявали средства на нея и брат й.
Навремето баба й и дядо й са гледали животни и са изкарвали доста пари и в
последствие, когато са починали са ги намирали скрити в дрехи. Тези пари са си
ги поделили, като своя дял Х. е предала на брат си. Било е преди да замине за ***,
до 2006 г. Парите са стигали да се купи един апартамент в центъра на Севлиево.
Винаги са били задружни във финансово отношение четиримата – майка й, баща й,
брат й и тя. Преди пенсионирането баща й е взимал добра заплата и винаги им е
помагал на двамата. Всичките пари, които е изкарвала в *** е изпращала на брат
си чрез банкова сметка ***. Единство е имала доверие на брат си. В *** е имала
нищожни разходи. Свидетелства, че родителите им са дали големи суми на брат й
на три пъти – през 2005 г., през 2006 г. и през 2007 г., преди да замине за ***.
Брат й е поел фирмата на баща им. Трябвало е да купи машини – багер, с който да работи. Не си
спомня другите две дарения да са имали конкретна цел. Присъствала е, когато са
дарявали пари на брат й. Дала е своя дял, за да се купят багери за фирмата,
която е наследил от баща им. Изпращала е пари от ***, които са били много
повече от нужната издръжка за сина й. Докато е била в *** е давала и
апартамента си под наем, от където е издържала сина си. Фирмата е била създадена
след пенсионирането на баща й, където е работила и майка й, също след
пенсионирането си. Свидетелства, че знае, че и двамата имат регистрирани
еднолични търговци.
От свидетелските показания на св. Л. Й. се установява,
че през 1971 г. майка й /майката на свидетелката и ответника Хр. Х./ е получила
наследство от Америка, от неин чичо. Сумата е била голяма. След смъртта на
майка й тези пари са били дадени на брат й, тя нищо не е получила, защото
тогава е била още ученичка и за нея се е грижил брат й. Баща им починал
по-рано. С тези пари е искал да помогне на сина си Д., който да купи багери,
камиони, за да може да работи. Знае, че багерите са два и че брат й е давал
пари на сина си.
Свидетелката В. установява, че от 2008 г. е водила редовно
счетоводството на фирмата „Д. - ДХ” ЕООД. Всяка година е имало натрупана
печалба и се е разпределяла, но документално това е било направено през 2016 г.
Парите от печалбата е получавал Д.Х.Х.. Всяка година са му били изплащани тези пари в
брой. Не е плащан данък за тези пари в годините. Парите е изплащала на Д.Х. със
знанието на собственика на дружеството Х.Х..
Допусната е съдебно икономическа експертиза, която
дава заключение по поставените от страните въпроси.
От заключението на вещото лице се установи, че вноските,
които е направил Д.Х. по личните си банкови сметки са в размер на 142 095,20
лв. От трети лица е получил банкови преводи на стойност 204 325,71 лв.
Прибавени към таблицата с доходите, приходите и източниците на финансиране,
общата им сума се установява в размер на 559 036,71 лв.
Банковите преводи от предприятията на родителите на Д.Х.
за проверявания период са 108 000,00 лв. /76 000,00 лв. от ЕТ „С. –С.Х.“ и 32
000,00 лв. от ЕТ „П.“/. От родителите са дарели още 127 000,00 лв., които са
поставени в графата „Дарени средства от родителите“. Прибавени тези стойности
към таблицата с доходите, приходите и източниците на финансиране, общата им
сума се установява в размер на 559 036,71 лв.
В
допълнителното заключение на вещото лице е поставен въпроса за промяна на
„несъответствието“, ако се приеме, че сумата от 66 000,00 лв. е дарена целево
за закупуване на МПС. Според него, тази сума се включва в сумата от дарените
127 000,00 лв. и като излиза сумата от 66 000,00 лв., на нейно място се
трансформира друг актив – багер. В този случай общата стойност на имуществото
към датата на придобиване на автобагера не се променя.
Според
изчисленията на вещото лице сумата на предоставените
кредити е в размер на 150 000,00 лв., а получените лихви по тях са в размер на 1 100,00 лв. /2008 г. –
300,00 лв. и 2011 г. – 800,00 лв./.
Доходите на ответника, изчислени по допълнителните
задачи на ответника са в размер на 559 036,71 лв., като в тях са включени:
вноските по банкови сметки в размер на 142 095,20 лв.; дарените средства от
родителите на Д.Х. в общ размер на 127 000,00 лв.; възстановените средства от Апелативен
съд – Велико Търново в размер на 4 500,00 лв.; получен дивидент от „Д. - ДХ”
ЕООД от 32 000,00 лв.; получените по банков път средства от родителите и
предприятията на родителите в размер на 108 000,00 лв.; получени банкови преводи от трети лица, извън
предприятията на родителите му в размер на 96 325,71 лв.; размерът на
обичайните и извънредни разходи са в размер на 248 876,76 лв., като в тях не са
били включени – предоставен заем в размер на 10 500,00 лв. на И. В., С.С.–
намаление от 30 000,00 лв.; посочените като предоставени заеми през 2010 г. на К.В.– 9627,73 лв., М.А.–
9627,73 лв., Н.Б.– 7627,73 лв. и Я.Й.– 7627,73 лв.
По зададените задачи от ответника, вещото лице е
изчислило стойността на имуществото, придобито от ответника за процесния период
в три варианта.
Съдът приема за най-достоверен третия вариант /л.2564-2567/,
при който стойността на имуществото към 07.03. 2016 г. включва наличното към
тази дата имущество, в т.ч. и дарения недвижим имот в с. Х.. Тя не включва
стойността на отчужденото за процесния период и потребено имущество. Разликата
между стойността на имуществото в началото на периода и стойността на
имуществото в края на периода се изчислява на 128 597,16 лв. Ответникът Д.Х. се
е обогатил за десет годишния период с имущество на стойност 128 597,16 лв. /132
197,80 лв. – 3600,64 лв. =128 597,16 лв./.
Изчисленията по задачите на ответниците в този трети
вариант, показват, че в края на периода несъответствието между нетния доход на Д.Х.
и стойността на имуществото, с което се е обогатил е отрицателна величина от
„-57 978,02 лв.“.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
несъответствието е в размер на 77 978,02 лв., което е само по отношение на
ответника Д.Х..
В следствие на
приетото заключение, ищецът е депозирал молба за изменение на иска и Решение №
455 от 24.02.2021 г. на КПКОНПИ. С молбата се прави искане за намаляване на
исковата претенция от 511 595,72 лв. на 456 504,70 лв., като:
От Д.Х.Х., на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл.
141 от ЗПКОНПИ: Сумата от 10 500,00 лв. – вземане от И. Ю.В.; сумата от
21977,00 лв. – направени вноски по спестовна сметка в „Райфайзенбанк България“
АД; сумата от 430,05 лв. – лихви по спестовна сметка „Райфайзенбанк България“
АД; сумата от 20 000,00 лв. – направени вноски по спестовен влог в ОББ АД;
сумата от 739,72 лв. – начислени лихви по спестовен влог в ОББ АД; сумата в
размер на 52 998,00 лв.- върнат заем , превед по сметка спестовен влог в лева в
ОББ АД; сумата 15902,41 лв. – вноски по застрахователни премии, преведени по
сметка спестовен влог в ОББ АД; сума в размер на 2670,12 лв. -вноски по
застрахователни премии, преведени по сметка спестовен влог в ОББ АД; сума в
размер на 2670,12 лв.; сумата 3100,00 лв.- вноски от трети лица преведени
по сметка
спестовен влог в ОББ АД; сума в размер на 21700,00 лв. – направени вноски по
разплащателна сметка в лева в ОББ АД; сумата от 31000,00 лв.- представляваща
разлика между прехвърлени и върнати средства от и към сметки на ЕТ на
родителите на проверяваното лице по разплащателна сметка в лева в ОББ АД; сума
в общ размер на 21 900,00 лв. – прехвърлени и върнати средства от сметките на ЕТ“Д.
– Д.Х.“ през 2008 г. по разплащателната сметка в ОББ АД; сумата в общ размер на
16500,00 лв., представляваща вноски по разплащателната сметка в ОББ АД; сумата
2 000,00 лв. – главница по договор за заем с М.А.М.; сумата в размер на 3
900,00 евро с левова равностойност7627,73 лв., представляваща предоставен заем
на М.А.М.; сумата в размер на 3900,00 евро с левова равностойност 7627,73 лв.,
предоставен заем по договор с Н.Б.Б.; сумата от 3900,00 евро с левова
равностойност от 7627,73 лв., предоставен заем по договор с Я.Й.Й.; сумата от 7
000,00 лв., - заем по договор с Р.Д. М.; сумата от 50 000,00 лв. – предоставен
заем по договор със С.Д.С.; сумата от 7000,00 лв.- допълнителни вноски,
направени в капитала на „Д. - ДХ” ЕООД.
От Д.Х.Х., на основание чл. 151, във р. с чл. 142,ал.
2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ: сумата от 3 663,00 – пазарната стойност
на лек автомобил марка „С.“ , рег. № *** и сумата от 2 300,00 лв. – пазарната
стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „С.“ , с рег. № ***
От на С.Р.Х., Д.Х.Х. и П.Х.Х., на основание чл. 144
във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ: равностойността на 180 дяла от по 100,00 лв.
всеки на обща стойност от 18 000,00 лв., представляващи капитала на „Д. - ДХ”
ЕООД.
От С.Р.Х. , на основание чл. 144 във р. с чл. 142, ал.
2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ ХХ-77
/двадесет римско тире седемдесет и седем/ от кв. 23 /двадесет и три/ по плана
на село Х., общ. Севлиево, без административен адрес, целият с площ 1 650 кв.м.
/хиляда шестстотин и петдесет кв.м./, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ
***, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ 52 кв.м.,
ПЛЕВНЯ и СУШИЛНА, придобит с нотариален акт за дарение на недвижим имот ***г.,
том V. рег***, дело ***от ***г. (Акт***, том 5, д.№ ***., Вх.Рег.№ *** от ***г.
на СВ- гр. Севлиево). Данъчната оценка на имота е 4 067,10 лв. Пазарната
стойност на имота е в размер на 14400,00 лв.
От „Д. - ДХ” ЕООД, на основание чл. 145, ал. 2 във
р. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ: Колесен трактор,
автобагер, „***“ рег. № ***с пазарна стойност 43 446,00 лв. и колесен трактор,
автобагер, „***, с рег. № ***с пазарна стойност 53042,00 лв.
Окончателната
цена иска е 456 504,70 лв., както следва:
Исковете, предявени срещу Д.Х. Д.
възлизат на обща стойност 327 616,70 лв.;
Исковете, предявени срещу С.Р.Х. възлизат на обща
стойност 14 400,00 лв.;
Искът, предявен срещу С.Р.Х., Д.Х.Х. и П.Х.Х. възлизат
на стойност 18 000,00 лв.;
Исковете,
предявени срещу „Д. – ДХ“ ЕООД възлизат на обща стойност 96 488,00 лв.
Фактическата обстановка е установена и от приетите по
делото писмени доказателства.
Във връзка с
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предметът на иска е по чл. 74 от
ЗОПДНПИ /отм./. На отнемане по реда на ЗОПДНПИ /отм./ подлежи
наличното имущество на проверявания и свързаните с него лица, когато са налице
предвидените в закона предпоставки.
По реда чл.62-63 от ЗОПДНПИ /отм./се отнема в полза на
държавата имущество, което е незаконно придобито, когато е невъзможно да се
отнеме обособено имущество, отнема се паричната му равностойност, определена по
пазарна цена към момента на предявяване
на иск по чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, когато лицето е привлечено като
обвиняем в престъпление по чл.22, ал.1,
т.1-25, както и в случаите по чл. 22, ал. 2, т. 1-5 и ал.3, т. 1-3 от
ЗОПДНПИ /отм./.
Обоснованото предположение, че дадено имущество е
незаконно придобито е налице, когато се установи значително несъответствие в
имуществото на проверявано лице, като имуществото се оценява по действителната
му стойност към момента на неговото придобиване или оценяване, а оборването на
това предположение се допуска във всеки случай. По силата на този закон,
правото на държавата да отнеме имущество възниква от следния фактически състав:
наличието на обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и
значително несъответствие между притежаваното имущество и законните доходи на
лицето. В процедурата по ЗОПДНПИ /отм./ не е е необходима да се търси и
установява връзка между престъпната дейност и придобитото имущество - чл.21.
Съгласно практиката на ВКС, в Определение № 560 от
23.06.2016 г. по гр.д. № 1964/2016 г., ІІІ г.о на ВКС, „ собственост с
незаконен произход е, когато същият не може да бъде оправдан с правно
допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство“.
Предпоставката за отнемането е: установяването дали
между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на
проверявания период е налице разлика и каква е тя. Отнемането може да бъде
извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило
в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в
§1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ /отм./. След установяване на превишение се изследва дали
даден доход има законен характер. При наличие на несъответствие е възможно
отнемане. Несъответствието е налице, когато превишението не се дължи на получен
през проверявания период законен доход. Основанието за отнемане е несъответствието
да е значително, т.е разликата в края на проверявания период и нетния доход да
надвишава 150 000,00 лв. за целия проверяван период.
В началото на периода /07.03.2006 г./ се установи, че Д.Х.
е притежавал имущество на стойност 3 600,64 лв. Няма твърдения на ищеца към
края на периода в притежанието на ответника имущество на каква стойност е било
налично.
В края
на периода в имуществото на проверяваното лице, попадат недвижимия имот в село Х.
на стойност 14 400,00 лв., дяловете в „Д.-ДХ“ ЕООД на стойност 18 000,00 лв., колесен
трактор автобагер, марка „***“, с рег. № *** с пазарна стойност 43 446 лв.,
колесен трактор, автобагер, марка „***“, с рег. № ***с пазарна стойност към
датата на внасяне на исковата молба в съда 53 042,00 лв., сумата от 139,50 лв.
налична по банкова сметка ***,50 лв.
Реализираните нетни доходи за процесния период са в
размер на 37 479,96 лв., а обичайните разходи в размер на 83 856,76 лв. Съдът не приема подхода на Комисията за изчисляване на обичайните и
извънредни разходи за издръжка на проверяваните лица и в този смисъл не
възприема заключението на вещото лице, изготвено съобразно методиката на
Комисията. При оценяване на обичайните разходи за домакинството на
проверяваните лица трябва да се изхожда от действителния начин на живот и личен
стандарт, а не директно да се прилага средния разход по данни на НСИ, защото
законът не предвижда подобен унифициран подход. Трябва да се вземе предвид, че
ответникът Д.Х. е живял в едно домакинство със своите родители.
Не без значение са и реализираните доходи и
спестявания от страна на родителите на Д.Х., които са привлечени като ответници
по настоящото производство, както и направените дарения от тяхна страна по
отношение на сина им. Съдът не споделя становището на ищеца, че твърденията за
направените дарения са недоказани. За същите С. и Х.Х. са подали декларация по
реда на чл. 57 от закона и са дали обяснения.
По делото тези декларации са представени и в тях се
отразено, че родителите на Д.Х. са направили дарения в проверявания период в
размер на 123 900,00 лв. В декларацията от 15.01. 2018 г., С.Х., декларира, че
е предоставила на сина си сумата от 48 000 лв. След направено искане за
предоставяне на сведения, Х. е дала обяснения по реда на чл. 28, ал. 2 от
ЗОПДНПИ, като е посочила, че за периода
2009 г. – 2012 г. в лично качество и в качеството й на ЕТ „С.- С.Х.“ е
предоставил парични средства на сина си Д.Х.Х. в размер на 42 000,00 лв. Сумата
е в резултат на спестените парични средства от заплата през последните 14-15
години.
Декларация по
реда на чл. 57 от ЗОПДНПИ /отм./ е подал и Х.П.Х., като е декларирал, че 49
000,00 лв. – собствени средства. Дал е обяснения по реда на чл. 28, ал. 2 от
ЗОПДНПИ /отм./, Х. е дал обяснения и сведения, че лично и в качеството му на
едноличен търговец ЕТ “П.- Х.П.“ е дал парични средства на сина си Д.Х. в
размер на 85 000,00 лв., които средства е предоставил като дарения в периода
2000 г. – 2012 г. вкл. Спестяванията се в резултат на 40 г. му трудов стаж,
като през цялото време е заемал длъжността Началник в Предприятието „М.“ – гр.
Габрово. Получавал е висока заплата и е имал възможност да заделя лични
средства. При пенсионирането си е натрупал 100 000,00 лв. Давал е пари на сина
си, за да упражнява търговската си дейност, за закупуване на материали,
суровини, машини и съоръжения. Не е създавал документация, защото са семейство.
От приложеното удостоверение с изх. № 1013-07-59-1/16.11.2016 г. се установява,
че Х.П.Х. в началото на периода е бил вече пенсионер и получавал лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В заключението на вещото лице на л. 2453 от делото, са посочени
получаваните от него суми по години за периода 07.03.2006 г. -07.03.2016 г.
В периода 2013 г.-31.12.2015 г. е предоставил на сина
си сумата от 32 900,00 лв., представляваща разпределената печалба от дейността
на „Д.-ДХ“ ЕООД.
При извършената проверка комисията не е зачела
направените дарения от родителите на Х. в общ размер на 123 900,00 лв.
От
показанията на св. П.Х., се установява, че родители й много често са давали
големи суми на брат й, а тя му е изпращала спестените от нея пари. Родителите й
са разполагали със средства и са подпомагали Д.Х., но винаги с нейно знание.
Парите са били оставени в наследство от баба й и дядо й, които приживе са
гледали животни. Сумата е била такава, че е можело да си купиш апартамент в
центъра на гр. Севлиево. Брат й е гледал и сина й, чиято издръжка се е
осигурявала от месечния наем на дадения под наем апартамент.
Традициите в страната ни са,че дори и когато децата
работят, независимо от възрастта им, те биват подпомагани от родителите си, ако
последните имат възможност да сторят това.
По делото има доказателства за изплатена печалба от
„Спортен тотализатор“ в размер на 10 000,00 лв. на 27.10.2008 г. и на 27.02.2009
г. – 1 000,00 лв. печалба /удостоверение
изх. № 4 от 02.01.2018 г., находящо се на л.2165 от делото/.
Във връзка с горното, по направените искания по пера,
съдът приема следното:
По отношение
на Д.Х.Х..
Комисията претендира от Д.Х. да се отнема сума в
размер на 10 500,00 лв., представляваща вземане от И. Ю.В. на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 във вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ /отм./, тъй като не е установен законен
източник. От доказателствата по делото се установява, че лицето И. В. от гр.
Севлиево дължи на Д.Х. сумата от 10 500,00 лв. – главница по договор за заем от
25.08.2009 г. с падеж на плащане 25.08.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.11.2014 г. до окончателното плащане на вземането. За
вземането е издаден изпълнителен лист на 19.12.2014 г. /л.56/. Комисията е
включила сумата от 10 500,00 лв. в частта „Имущество на анализа“.
През 2009 г. е установено, че доходите на Х. са били в
размер на 1 154,18 лв. /л.2399/, а обичайните му разходи в размер на 4833,35
лв. /3 362,00 лв. - по данни от НСИ + 156,55 лв. –платени МДТ+160,00 лв.- такса
в АВ+9,6 лв. – банкови такси+178,00 лв.- платени застрахователни премии по
застрахователни продукти+967,20 лв.- разходи за осигурителни вноски и данък
върху доходите/.
В същото време, по делото е установено с надлежните
доказателства, че в този период, в който е предоставен заема, бащата на Д.Х., Х.Х.
вече е бил пенсионер и е имал спестявания в размер, в който да може да
предостави на сина си тази сума. За наличните средства, получени чрез
спестявания и дарени на сина му, Х.Х. е подписал декларация по реда на чл. 57
от ЗОПДНПИ /отм./.
В няколко пера, комисията претендира да се отнеме от Д.Х.,
суми представляващи вноски по банкови сметки или лихви по сметки, както следва:
- Сума в размер на 21 977,00 лв., представляващи
направени вноски по спестовна сметка „Без ограничения“ в лева с IBAN ***, открита в „Райфайзенбанк България“ АД. Сметката е била открита на
10.07.2008 г. и актива към 07.03.2016 г. при откриване на сметката са били
прехвърлени 21 980,71 лв. от сметка с IBAN ***то лице.
Изтеглена е сума в размер на 22 400,00 лв.Начислената лихва е в размер на
565,84 лв. Салдото в края на периода е 139,50 лв. Съдът намира, че искането е
основателно до размера на салдото в края на периода в размер на 139,50 лв.;
- Сума в размер на 430,05 лв., представляваща
начислени лихви по спестовна сметка „Без ограничени“ в лева с IBAN *** „Райфайзенбанк България“ АД;
- Сумата в размер на 20 000,00 лв., представляваща
направени вноски по спестовен влог в лева с IBAN ***, открита на 25.03.2004 г. /преди проверявания период/ и активен към
момента на извършване на проверката. За периода 07.03.2006 г.-13.12.2009 г.
сметката е била без движение, след което Д.Х. внася на каса сумата от 70 000,00
лв., от които 30 000,00 лв. на 14.12.2009 г. и 40 000,00 лв. на 16.12.2009 г. С
тези суми на 16.12.2009 г. са открити три депозита – един от 50 000,00 лв. и
два по 10 000,00 лв. На 15.05.2010 г. двата депозита от по 10 000,00 лв. са
закрити, изплатени са лихви в размер на 739,72 лв. /по 369,86 лв. на депозит/ и
на каса е изтеглена сумата от 20 000,00 лв.
След като на 15.05.2010 г. депозитите са били закрити
претендирната сума от 20 000,00 лв. към края на проверката не е била налична
или трансформирана в патримониума на проверяваното лице;
- Претендира се за отнемане сума в размер на 739,72
лв., представляваща начислени лихви по спестовен влог в лева с IBAN ***. Сумата не е била налична по банковата сметка към края на проверявания
период, а и не се доказа тя да е трансформирана в друго имущество;
- Сумата в размер на 52 998,00 лв., представляваща
върнат заем, преведен по сметка спестовен влог в лева с IBAN ***. Депозитът от 50 000,00 лв., за периода 16.12.2009 г.-22.05.2013 г. е
подновяван девет пъти. На 22.05.2013 г. депозитът е бил окончателно закрит.
Тази сума е част от сумата, която Д.Х. предоставя на заем на Г. К. Й. на
31.05.2013 г. – заем в размер на 53 000,00 лв. Заемът е върнат на 03.06.2013 г.
в размер на 52 988,00 лв. В случая е налице трасформация на имущество, като
изтегления депозит е даден в заем на лицето К. и в последствие на 03.06.2013 г.
е закупена валута на стойност 52 825,50 лв. През 2013 г., проверяваното лице е
имало доходи в размер на 2074,48 лв.- от трудови правоотношения; 396,33 лв.-
получени обезщетения от застрахователни компании; 2300,00 лв.- от продажбата на
лек автомобил „С.“, с рег. № ***; 9 000,00 лв. – продадени дялове от „Д.-ДХ“
ЕООД; 176,22 лв.- изплатени обезщетения за временна неработоспособност от НОИ.
Получени са лихви от банкови операции в размер на 2 785,34 лв. Общо доходите
възлизат на 16 732,36 лв. /л.2441/. Първоначалният депозит е бил открит 2009 г.
Разходите за 2013 г. на Д.Х. са в размер на 10 522,93 лв. По делото няма данни
дали дали посочената банкова сметка ***. Няма данни и къде е постъпила
трансформираната сума в закупена валута в размер на 52 825,50 лв. Съдът намира,
че след като не е доказано, че по банкова сметка *** ***а са налице 52 825,50 лв. в края на периода, същите не
са имущество по смисъла, заложен в ЗОПДНПИ /отм./;
- Сумата в размер на 15 902,41 лв., представляващи
вноски по застрахователни премии
/застраховка живот/, преведени по сметка спестовен влог в лева с IBAN ***. В
исковата молба е посочена сумата от 15 889,37 лв. като застрахователни премии
на „О.“. Същото не е извършило плащания в полза на Д.Х.. Тази сума не се
доказа, че към края на проверката е била налична в посочената банкова сметка, ***;
- Сумата в размер на 2 670,12 лв., представляващи
вноски по застрахователни премии /застраховка живот/, преведени по сметка спестовен
влог в лева с IBAN ***. Това са вноски по застрахователни премии към „Граве
България ЖЗД“ ЕАД. Преведени са по банкова сметка, *** периода не е била
установена. Само е посочено, че банковата сметка е била активна;
- Сумата в размер на 3 100,00 лв., представляваща
вноски от трети лица преведени по сметка спестовен влог в лева с IBAN ***. Тези
вноски са направени през 2015 г. от С. Д. З. и И. З. с посочено основание –
захранване на сметка. Те са били преведени по сметка, чието салдо в края на
периода не е било установено в хода на проверката, за да може да се приеме, че
са наличните по банковата сметка;
- Сумата от 21 700,00 лв., представляваща направени
вноски по разплащателна сметка в лева № ***, открита в ОББ АД. Сметката е
открита на 08.07.2008 г. и закрита на 04.06.2013 г. Към края на извършване на
проверката банковата сметка е била закрита;
- Сумата в общ размер на 31 000,00 лв., представляваща
разлика между прехвърлените и върнатите средства от и към сметки на ЕТ на
родителите на проверяваното лице по разплащателна сметка в лева № ***, открита
в ОББ АД. Банковата сметка, по която е била преведена сумата е била закрита към
края на проверката;
- Сумата от 21 900,00 лв., представляваща част от
прехвърлените средства от сметките на ЕТ „Д. – Д.Х.“ през 2008 г. по
разплащателна сметка в лева № ***, открита в ОББ АД. Сметката е била закрита на
04.06.2013 г., т.е към края на проверявания период същата не е била активна;
- Сумата в общ размер на 3 097,74 лв., представляваща
прехвърлени средства от ЕТ на родителите на проверяваното лице по разплащателна
сметка в лева № ***, открита в ОББ АД. Сметката е била закрита към края на
проверката 07.03.2016 г., не е установена трансформация на имуществото по нея;
- Сума в размер на 627,72 лв., представляваща
начислени лихви по разплащателна сметка в лева № ***, открита в ОББ АД, която е
била закрита на 04.06.2013 г.;
- Сума в размер на 627,72 лв., представляваща
начислени лихви по разплащателна сметка в лева № ***, открита в ОББ АД и
закрита на 04.06.2013 г.;
- Сума в размер на 16 500,00 лв., представляваща
вноски по разплащателна сметка в лева № ***, открита в ОББ АД. Отново,
претендираната сума е била преведена по закрита към края на проверката банкова
сметка.
Изброените суми представляват парични средства, които
са изразходвани и не са налични в края на проверявания период – 07.03.2016 г.,
доколкото не е установено да са трасформирани в реални активи или да се намират
по сметка на проверяваното лице, поради което не попадат в предметния обхват на
чл. 62 и чл. 63, ал.2 от закона и не подлежат на отнемане.
Според споделената от настоящия състав практика на
ВКС, и по –конкретно на Определение № 749 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр.д. №
1928/2020 г., ІІІ г.о., тези парични средства могат да бъдат третирани като
преминали през патримониума на проверяваното лице, т.е не са в негово притежание
в края на изследвания период. В този смисъл е и Определение № 425 от 31.05.2019
г. на ВКС по гр.д. № 171/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС. В мотивите на същото, ВКС се
е позовава и на Решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. на
Конституционния съд, според което на изследване подлежи имущество, с което
проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличаването
му през периода от законни средства, които са били в наличност у лицето или в
негови сметки в определен момента, но не се установява да са налице и в края на
периода, не са имущество по смисъла, заложен в ЗОПДНПИ /отм./.
На следващо място, Комисията претендира да се отнемат
суми от първия ответник, които представляват главници по договор за заем, както
следва:
- Сумата в размер на на 2 000,00 лв., представляваща
главница по договор за заем с К.К.В. За вземането е бил издаден изпълнителен
лист на 10.10.2014 г. Комисията не е установила данни за връщане на
предоставения заем. Няма данни и за трансформация на това имущество;
- Сумата в размер на 3 900 евро с левова
равностойност 7 627,73 лв.,
представляваща предоставен заем по договор с К.К.В. Тази сума е била
предоставена от Д.Х. на К.В.на 15.09.2010 г. със срок на ползване до 15.09.2011
г. По време на проверката не е установено сумата да е била върната. В хода на
проверката също така не е установено тази сума да е била трансформирана в
реален актив на ответника Х.;
- Сумата в размер на 2 000,00 лв. представляваща
главница по договор за заем с М.А.М.. За
тази сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 823/2014 г. по описа на РС – Севлиево в полза на Д.Х..
Няма данни за образувано изпълнително дело или сумата да е била върната на
заемодателя Х.. Това имущество не е било налично в края на периода или да е
било трансформирано в реален актив;
- Сумата в размер на 3 900,00 евро с левова
равностойност 7 627,73 лв., представляваща предоставен заем по договор с М.А.М.. С договор за заем е била
предоставена тази сума на 15.09.2010 г., за срок от една година. По делото няма
доказателства сумата да е била върната или трансформирана;
- Сумата в размер на 3 900,00 евро с левова равностойност
от 7 627,73 лв., представляваща предоставен заем по договор с Н.Б.Б., която не
е налична в края на периода и не е трансформирана в реално имущество;
- Сумата в
размер на 3 900,00 евро с левова равностойност от 7627,73 лв., представляваща
предоставен заем по договор с Я.Й.Й.. Договорът е сключен на 15.09.2010 г., със
срок до 15.09.2011 г. Няма данни по делото да е върнат или да е образувано
изпълнително дело. По делото не се установи тази сума да налична по банкова
сметка ***;
По отношение на описаните суми, дадени в заем, съдът
приема, че това имущество към края на периода не е било налично, доколкото не е
установено да е трансформирано в реални активи или да се намира по сметка на
проверяваното лице или на лицата по чл. 63, чл. 64, чл. 65, чл. 66 и чл. 67 от
ЗОПДНПИ /отм./. Тези средства не попадат в предметния обхват на чл. 62 и чл.
63, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и не подлежат на отнемане, те се третират само като
преминали през имуществото на проверявания, тъй като не са негово притежание в
края на изследвания период.
Следващите суми, представляват дадени от ответника Д.Х.
заеми на трети лица, които са били предмет на НОХД № 28/2016 г. по описа на
ГОС, а именно:
- Сумата в размер на 7 000,00 лв., представляваща
предоставен заем по договор с Р.Д.М. Тази сума е била предмет на НОХД № 28/2016
г. по описа на ГОС, с която Д.Х. е бил признат за виновен за престъпление по
чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че през 2011 г. два пъти предоставял
парични заеми на Р.М. за обща сума 7 000,00 лв., върнати му били 7 800,00 лв.,
като 800,00 лв. представлявали уговорена лихва по заемите. През 2011 г., Д.Х.
дава заем на два пъти на Р.М. на 31.08.2011 г. в размер на 2 000,00 лв. и на
30.09.2011 г. в размер на 5 000,00 лв.;
- Сума в размер на 50 000,00 лв., представляваща предоставен
заем по договор със С.Д.С.. С присъда № 48 от 18.10.2016 г. по НОХД № 28/2016
г. по описа на ГОС, Д.Х. е признат за виновен за престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК за това, че през м. Май
2011 г. в гр. Габрово предоставил паричен заем на С.С.в размер на 50 000,00
лв., като за обезпечение с нотариален акт № 104 от 11.05.2011 г. бил прехвърлен
апартамент в гр. Габрово, ул. „С.“ № 7, собственост на СД „АГ С.“,
представлявано от С.С.на дружество „Д.-ДХ“ ЕООД, представлявано от Д.Х. и за допълнително обезпечение била издадена и
запис на заповед за сумата от 45 000,00 евро, с левова равностойност в размер
на 88 012,35 лв.
Съдът намира, че не трябва да се приемат като доходи
на лицето от законна дейност сумите по върнатите заеми, за които е установено с
влязла в сила присъда, че са били предоставени на Р.М. и на С.С.и са предмет на
престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК, за които лицето е осъдено, тъй като тези
доходи са част от доходите във връзка с осъществената престъпна дейност по даване
на заеми срещу лихва и връщането на чистия заем без лихвата не може да бъде
приет като законен източник на средства.
Претендира се отнемането на сумата в размер на 7 000,00
лв., представляваща допълнителни вноски, направени в капитала на „Д.-ДХ“ ЕООД. От
заключението на вещото лице на л. 2532 се установява, че в доходите на
ответника се включва и сумата от 7000,00 лв., посочена в „Отчета за паричните
потоци за 2011 г.“ като върната на собственика на капитала на „Д.-ДХ“ ЕООД. По
делото не е установено тази сума да е била внесена в банкова сметка или да е трансформирана
в реално имущество, което да подлежи на отнемане.
Комисията претендира от Д.Х. да се отнеме сума в
размер на 3 663,00 лв. представляваща
пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „С.“, рег.
№ ***, с дата на първа регистрация – *** г. и сумата в размер на 2 300,00 лв.,
представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил,
марка „С.“, рег. № ***, дата на първа регистрация -02.02.1999 г.
Двата автомобила са били отчуждени преди края на
проверката – 07.03.2016 г. Според практиката на ВКС /решение № 129 от
08.06.2015 г. по гр.д. № 5526/2013 г., ІV г.о. на ВКС; Определение № 187 от
26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС; Определение № 97 от
18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ІV г.о. на ВКС; Определение №
137/02.11.2018 г. по гр.д. № 2507/2017 г. на ІV г.о. на ВКС/, предмет на
отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е
прехвърлено. Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да
се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено,
нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Незаконно придобито
имущество може да е само имуществото влязло в патримониума на проверяваното
лице през изследвания период, което е налично в края на периода /Определение №
425 от 31.05.2019 г. на ВКС по гр.д. № 171/2019 г. , ІІІ г.о./.
Във връзка с горното не подлежи на отнемане
претендираната сума в размер на 3663,00 лв. и сумата от 2 300,00 лв.
От С.Р.Х., Д.Х.Х.
и П.Х.Х., като правоприемници на
починалия в хода на производството Х.Х., на основание чл. 144 във вр. с чл.
142, ал. 2, т. 1 във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ се претендира отнемането на 180
дяла от по 100 лв. всеки, на обща стойност 18 000,00 лв., представляващи
капитала на „Д.- ДХ“ ЕООД.
От направената справка в Търговския регистър по
партидата на дружеството се установи, че към края на проверявания период
капитала на дружеството е в размер на 18000,00 лв.
Искането за отнемането на сумата от 18 000,00 лв.,
представляваща стойността на придобитите 180 дяла, всеки от които на стойност 100,00
лв. от капитала на „Д.- ДХ“ ЕООД, собственост на Д.Х., съдът намира за
неоснователно. Съгласно практиката на ВКС и по-точно Решение № 187/13.12.2018
г. постановено по гр.д. № 1180/2018 г. на ІV г.о., с факта на на заплащане на
дяловата вноска, съдружникът става собственик на дружествен дял и направената
първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при
прекратяване на участието на съдружник в дружеството с ограничена отговорност.
Не може да се приеми, че за целите на отнемането на незаконно придобито
имущество направената първоначална вноска в капитала на дружеството следва да
се приеме за имущество по смисъла на чл. 127 от ТЗ, което да подлежи на
отнемане.
От С.Р.Х., на основание чл. 144 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1
във вр. чл. 141 от ЗПКОНПИ се претендира отнемането на УПИ ХХ-77 от кв. 23 по
плана на с. Х. с пазарна стойност на имота 14 400,00 лв. Имотът е наличен към
края на проверявания период.
От „Д.- ДХ“
ЕООД, на основание чл. 145, ал. 2 във
вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ се претендира отнемането
на колесен трактор, автобагер, марка „***“, модел „***“, рег. №***, с пазарна
стойност 43 446,00 лв. и колесен трактор, автобагер, марка „***“, модел „***“,
рег. № ***на сотйност 53042,00 лв. Двата автобагера са налични и са в
имуществото на дружеството към края на проверявания период.
В §1, ал. 7 от ЗОПДНПИ /отм./ е посочено значението на
понятието „значително несъответствие“ – онзи размер на несъответствието между
имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000,00 лв., а след изменението
– 150 000,00 лв., за целия проверяван период.
За проверявания период стойността на имуществото,
което е било придобито от Д.Х. е в размер на 132 197,80 лв., като в него е
включено и дарения имот в село Х., така както е прието във Вариант 3 на л. 2567
от заключението на вещото лице.
Разликата в стойността на имуществото в началото на периода и в неговия
край е в размер на 128 597,16 лв. Именно и това е стойността на обогатяването
на Д.Х. за десет годишния период. При този вариант на експертизата, вещото лице
е изчислило, че несъответствие по смисъла на закона е в размер на 77 978,02
лв., което е само по отношение на ответника Д.Х..
Във връзка с горното съдът намира, че предявения иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора се дължат разноски на
ответниците, по представения списък на разноските в размер на 5 750,00 лв.
Претендирани са 12 000,00 лв. адвокатски хонорар, с добавени още 1 200,00 лв.
Видно от договор за правна защита и съдействие на л. 2149 е договорен
адвокатски хонорар в размер на 12 000,00 лв., като платената сума е 5 000,00
лв., други доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение
няма по делото. Дължи се и сумата за платени депозити за вещи лица в размер на
750,00 лв.
По така предявения иск в размер на 456 504,70 лв. се
дължи държавна такса по сметка на ГОС в размер на 18 260,18 лв., която също е в
тежест на ищеца.
По изложените съображения Габровски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество- Териториална дирекция
Велико Търново, ЕИК
*********, с адрес: гр. Велико Търново, пл. „Център 2“, сградата на Областен
управител, ет. 2, ст. 211а срещу Д.Х.Х., с
адрес ***, С.Р.Х., и настоящ адрес ***, и „Д. - ДХ” ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, ул. ”Л.” № **, представлявано от едноличния
собственик на капитала Х.П.Х., както и срещу Д.Х.Х., С.Р.Х.,
и П.Х.Х., конституирани в процеса като
правоприемници на Х.П.Х., починал на *** г. за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 456 504,70 лв.
/четиристотин петдесет и шест хиляди петстотин и четири лева и 70 ст./, за
което се твърди, че е придобито по престъпен начин, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество- Териториална
дирекция Велико Търново, ЕИК *********, с адрес: гр. велико Търново, пл. „Център
2“, сградата на Областен управител, ет. 2, ст. 211а да заплати по сметка на
Габровски окръжен съд сумата от 18 260,18 лв. /осемнадесет хиляди двеста и
шестдесет лева и 18 ст./ - дължима държавна такса и още 5,00 лв. /пет лева/ при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество- Териториална
дирекция Велико Търново, ЕИК *********, с адрес: гр. Велико Търново, пл.
„Център 2“, сградата на Областен управител, ет. 2, ст. 211а да заплати на Д.Х.Х.,
с адрес *** сумата от 5 750,00 лв. /пет хиляди седемстотин и петдесет лева/ –
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: