П Р О
Т О К О Л
Град София, 15.10.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
Секретар:
Димитрина Димитрова
Прокурор:
Г. Мирчев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Щерева НЧД № 3445 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 12.20 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Г.Ц.М., нередовно призован, няма върнат отрязък от връчена
призовка, участва
в съдебното заседание чрез онлайн видео връзка чрез програмата „Skype“ от
помещение в Затвора-София.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София, редовно призован, се представлява от инспектор Т.Г.,
която участва в
съдебното заседание чрез онлайн видео връзка чрез програмата „Skype“ от
помещение в Затвора-София.
СЪДЪТ докладва на страните, че по факс, по делото са постъпили
справка за периода, който осъденият М. е изтърпял фактически от наказанието,
заради което е настанен в Затвора – София, както и за остатъка от наказанието
му към днешна дата, а също и заповед на началника на затвора за упълномощаване
на инспектор Г. да представлява началника на затвора.
СЪДЪТ разясни на осъдения М. правото му да се запознае с всички
материали по делото, както и правото му на защитник.
ОСЪДЕНИЯТ:
Не съм получил никакви преписи от документи, нито съм получил призовка за
съдебното заседание. Не желая да бъда представляван от адвокат. Запознах се с
документите, те ми бяха представени от инспектор Г.. Няма нужда да се
запознавам отделно с тях. Нека да се гледа делото. Моля само като приключи
делото да ми изпратите документите, които съм поискал с молбата си.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР
Г.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения по данните от личното му досие:
Г.Ц.М.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
осъждан, работи като санитар в медицинския център към затвора, с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в
настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ:
Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да правим отводи на състава на съда, секретаря и прокурора. Нямам искания
по реда на следствието. Нямам доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР
Г.: Няма да правим отводи на състава на съда, секретаря и прокурора. Нямам
искания по реда на следствието. Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ:
Предполагам, че администрацията е представила всички мои документи по делото.
Има едно писмо от фирмата, където работех, че пак ще ме върнат на работа като
изляза от затвора, но мисля, че това писмо трябва да го има по делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъдения М. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
/ПРОЧЕТЕ
СЕ/
ОСЪДЕНИЯТ:
Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства. Моля да приеме днес
представените такива.
ИНСПЕКТОР
Г.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства, освен вече
представените от мен такива.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим други доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и
представените по факс доказателства от представителя на затвора.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам за неоснователна молбата на осъдения Г.М., предвид отрицателното
становище на началника на Затвора-София и отрицателния доклад от инспектор „Социална
дейност и възпитателна работа“. Намирам, че е налице само първата, предвидена в
закона, формална предпоставка, а именно осъденият към настоящия момента безспорно
е изтърпял повече от половината от наложеното му едно общо и най-тежко наказание
в размер на 15 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 1 от НК. Не е налице материалната предпоставка по чл. 70,
ал. 1 от НК, а именно към настоящия момент не са налице данни за поправяне на
лицето в рамките на местата за лишаване от свобода, като целите на наказанието
не са изпълнени в своята цялост. Все още се наблюдават проблемни зони в частта
на отношение към извършеното правонарушение и умения за мислене, поради което
корекционната работа с лицето следва да продължи. Не е осъществена и прогресивната
система при изпълнение на наказанието. Режимът му от строг на общ е променен едва
на 18.03.2020 г., като същият все още не е заменен на лек режим и рискът от
сериозни вреди за обществото към настоящия момент е в средни стойности.
ИНСПЕКТОР
Г.: Становището на началника на затвора е, че първата предпоставка по чл. 70 НК, а именно лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание е налице. Но не е налице втората кумулативно дадена
предпоставка, а именно данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение. Намирам, че такива доказателства не са налице, тъй
като целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36 НК, не са изпълнени в
своята цялост. Предвид тежестта и характера на извършеното нарушение,
становището на началника е отрицателно.
ОСЪДЕНИЯТ:
Няма какво друго да добавя. За тези 11 години, които съм бил в затвора, искам
да кажа, че съм осъзнал вината си. Награждаван съм. Около 3 години не се е
работило по моето досие. Едва тази година започна да се работи и ми беше
променен режимът, затова и ми намалиха точките. Не е моя вината, че не се е
работило по моето досие, просто такива бяха разпоредбите на бившия началник на
затвора. Аз работя, явно има доверие в мен ръководството, след като ме
назначиха почти веднага на работа. Дори спасих живота на един човек миналата
седмица. Друго няма какво да кажа.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ:
Моля да ме освободите условно предсрочно.
Съдът се оттегля на съвещание за
постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след съвещание, намери за установено следното:
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК и е образувано по молба на осъдения Г.Ц.М. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, заради което той се
намира в затворническо общежитие към Затвора - София.
Видно
от представените доказателства по неговото лично и трудово досие, считано от
м.06.2016 г. той се намира в Затвора-София, след като в България е била приета
за изпълнение присъда, наложена на М., от Трибунала на Букурещ, Второ
наказателно отделение, с № 902 от 21.12.2010 г., като актът, с който тя е
приспособена за изпълнение към законодателството на Република България е определение,
постановено от СГС по НЧД № 1987/2016 г., в сила от 30.12.2016 г. След приспособяването
на присъдата българският съд е преценил, че съответната квалификация на
престъплението по българския наказателен кодекс е по чл. 242, ал. 2 и чл. 354а,
ал. 2, изр. 1 от НК.
Видно
от справката, която е представена от затвора, към днешна дата М. ще е изтърпял фактически
10 години, 9 месеца и 7 дни, като след приспадането на дните от работа, остатъкът
му възлиза на 3 години, 3 месеца и 24 дни. При това положение очевидно е налице
първата измежду предпоставките по чл. 70 НК, а именно – осъденият е изтърпял
повече от половината от наказанието му.
Според
настоящия съдебен състав е налице и втората от предпоставките по чл. 70 НК, а
именно с поведението си осъденият е дал доказателства за своето трайно
поправяне и превъзпитание и не е необходимо повече да престоява в затвора. Този
свой извод съдът изгради на обективните данни, които са налични, както в
доклада на ИСДВР А., така и в личното затворническо досие на М.. От тези доказателства
може да се направи извод, че, както в условията на престоя в румънския затвор,
така и след трансферирането му в България от 2016 г. насам, същият е показвал
само положителни характеристики на своята личност чрез поведението, което е
имал при изтърпяване на наказанието, в отношенията с останалите лишени от
свобода и с администрацията, в неговата трудова ангажираност, винаги когато е
имал възможност за това, и в участието му в различни дейности на
администрацията, които са насочени към неговата социална реинтеграция и увеличаване
на неговите знания и умения.
Всички
тези обстоятелства са посочени в доклада на ИСДВР и доказателства за тях са
налични по делото, включително и от определение на СГС по НЧД № 93/2018 г.,
може да се направи извод, от съобразителната част на акта, че и от румънска
страна по това НЧД са били представени доказателства за участието на осъдения в
20 възпитателни дейности за времето от 2010 година до 2012 година, в 59
възпитателни дейности за 2014 година. Понастоящем е посочено, че той е завършил
курс по английски и за компютърна грамотност в началото на 2020 година. Неговото
поведение е било оценявано от администрацията само с награди, като не е бил
нито веднъж наказван. Макар че по досието му се съдържат заповеди за наказания,
след внимателна проверка се констатира, че те се отнасят до лицето Г. Ц. Г. и
очевидно по погрешка са приложени към досието на М..
Всички
тези обстоятелства правилно са довели до намаляване на първоначално дадената
оценка на риска от рецидив в средна стойност от 42 точки на 32 точки. В доклада
е посочено, че не се отчитат ясно изразени дефицити в зоните на нужди. Посочено
е, че той приема отговорността за деянието, има ясна мотивация за промяна,
готов е да бъде част от обществото, има благоприятна семейна среда и възможност
да се интегрира от гледа точка на това, че е имал трудова ангажираност преди
осъждането си. Посочено е в доклада, че има добри умения за разпределение на
средствата, няма допълнителна криминализация, доколкото не е бил осъждан преди
това деяние. Няма никакви прояви на безразсъдно и рисково поведение, критичен е
към вредния ефект при употребата на алкохол, няма никакви прояви на враждебност
и дискриминация и осъзнава последствията от собствените си действия.
При
това положение за настоящия съдебен състав е напълно необоснован крайния извод
на ИСДВР, че има липса на достатъчно доказателства за поправяне в зоната умения
за мислене. Очевидно е, че с цялото си поведение в ежедневието в
пенитенциарното заведение, осъденият показва напълно логично, позитивно и
конструктивно отношение както към останалите лица около себе си, така и към
своите задължения, а също така и към нуждата да се развива в положителен
аспект, за да може да стане отново пълноценна част от обществото и да се
завърне в социалния живот по един адекватен начин. Няма нито един елемент от
поведението му, който да сочи, че има необходимост неговите права да бъдат
ограничавани допълнително, за да може допълнително да се поправя и
превъзпитава.
Обстоятелството,
че режимът му не е изменен все още на лек, по никакъв начин не стои в силите,
възможностите и волята на осъдения, а е изцяло въпрос на решение на
затворническата администрация, така че и липсата на такова решение не може да
се тълкува във вреда на осъдения, при наличието на толкова много негови
положителни дейности, които в конкретния случай се изразяват не просто в
съобразяване с правилата за поведение в мястото за лишаване от свобода и в
уважително отношение към администрацията, но те се изразяват и в активно насочени
дейности на осъденият да се усъвършенства като знания и умения, което винаги
трябва да бъде поощрявано и подкрепяно, както и от администрацията, така и в
това производство от съда. Всъщност, от данните по досието на М. личи, че той
се в възползвал от всички възможности, предоставени му от органа по изпълнение
на наказанието, за да демонстрира себе си като личност, която е променила
отношението си към извършеното престъпно деяние и че от него може да се очаква
да води един законосъобразен и общественополезен живот, ако бъде освободен, и в
тези условия не разполага с други средства, с които да докаже тази своя
промяна, търсена от закона за преценката на преосмисленото му поведение.
По
отношение на остатъка от наказанието, което възлиза на малко повече от 3 години,
специално трябва да се посочи, че той не може да бъде единствено основание за
отказ за постановяване на условно предсрочно освобождаване. Освен всичко друго,
на фона на изключително високото наказание, което му е наложено в Румъния, този
остатък е една сравнително малка част, така че в този конкретен случай съдът
намери, че с цялото си поведение, както в румънския затвор, така и в България, М.
е демонстрирал изключително добра дисциплина и желание за самоусъвършенстване,
честно и отговорно отношение към труда, самокритичност за извършеното и са
налице всички основания да се очаква, че ако бъде освободен, той не би извършил
престъпление или друго противообществено деяние.
Ето
защо настоящият съдебен състав прецени, че трябва да уважи молбата на осъдения,
като постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието му. По отношение на изпитателния срок, същият не може да бъде точно
определен към настоящия момент, защото определението може да се изпълнява едва
след влизането му в сила и затова остатъкът трябва да възлиза на периода, който
ще предстои за изтърпяване на осъдения след влизането в сила на определението и
след фактическото му освобождаване. В продължение на три години от изпитателния
срок съдът приема, че е разумно, все пак, заради тежкото престъпление, за което
М. е осъден, да се изпълнява пробационна мярка, която да бъде „задължителни
срещи с пробационен служител“.
Така
мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъдения Г.Ц.М.,
ЕГН **********, от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване
от свобода“ от 15 години, наложено му по НЧД № 1987/16 г. по описа на СГС, с което е
приета за изпълнение присъда № 902
от 21.12.2010 г. от Трибунала на Букурещ, Република Румъния.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка за изтърпяване
на наказанието, отчетен към датата на влизане в сила на настоящото определение
и освобождаването на осъдения.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 70, ал. 6, изр. 2 НК, спрямо
осъдения Г.Ц.М. да се изпълнява пробационна мярка „задължителна срещи с
пробационен служител“ за срок от 3 години.
Определението
може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Софийския
апелативен съд по реда на глава 22 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, приключило в 13:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: