Решение по дело №712/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от И. Д. Д. с адрес: с.Пшеничево, общ.Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв.М. Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000720/ 28.07.2024г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като издадена без основание, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че доколкото с мотивирана резолюция № 24-1228-М-000279 от 06.08.2024г. на началник група в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора е било прекратено административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН серия GA, № 1397504/ 28.07.2024г., сочен като фактическо основание за издаване на оспорената Заповед, то не е налице материалноправната предпоставка за прилагане на процесната ПАМ. Иска се отмяна на обжалваната заповед и за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - управление на ППС от водач, който е употребил наркотични вещества или техни аналози. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя в настоящото производство – И. Д. Д., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 1397504 от 28.07.2024г., за това, че на 28.07.2024г. в 16:30 часа в с.Сърнево, общ.Раднево, на северния вход селото в посока юг-север, управлява собствения си лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер], гр.Стара Загора, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-ARBB-0097, който с проба № 03559, извършена в 16:35ч. на 28.07.2024г., е отчел 0.81 промила алкохол. На водача е бил издаден Талон за изследване с бланков № 271681, със залепени седем броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000720/ 28.07.2024г., издадена от началник група в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора, на жалбоподателя И. Д. Д. е принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 28.07.2024г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН вр. с чл.172, ал.1 от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Д. АУАН серия GA, № 1397504 от 28.07.2024г.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1228-000720/ 28.07.2024г г., в т. ч АУАН серия GА № 1397504 от 28.07.2024г..; Резултати от извършени проверки за употреба на алкохол с Алкотест дрегер 7510, сериен номер ARBB0097, за периода 20.05. – 05.09.2024г.; Талон за изследване № 271681, връчен на Д. в 17:20ч. на 28.07.2024г., в който е отразено, че проверяваното лице желае да бъде изследвано за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване.

По делото е представен и Протокол от 31.07.2024г. за извършено химическо лабораторно изследване от БНТЛ при ОДМВР – Стара Загора, в който е отразено, че съдържанието на етилов алкохол в кръвта на изследваното лице – И. Д. Д., е 0,28 промила.

Видно от приложената към преписката мотивирана резолюция № 24-1228-М000279/ 06.08.2024г., съставена от Г. А. - началник група в ОДМВР – Стара Загора, е прекратено административнонаказателното производство по АУАН серия GA, № 1397504 от 28.07.2024г. Като правно основание за това е посочена разпоредбата на чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН – „когато деянието, описано в акта за установяване на административно нарушение, не е извършено или не съставлява нарушение“, а от фактическа страна е обосновано с установеното от ПХЕ № А-209/ 31.07.2024г. съдържание на етилов алкохол в изследваната кръвна проба с краен резултат 0.28 промила.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП № 24-1228-000720/ 28.07.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му със Заповед № 394з-4467/ 23.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000720/ 28.07.2024г на началник група в сектор ПП при ОДМВР – Стара Загора обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 24-1228-000720/ 28.07.2024г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Несъмнено в настоящия случай административният орган е възприел наличието на първата хипотеза на законовата норма, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 28.07.2024 г. на водача И. Д. проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 номер ARВВ 0097, проба № 03559, е отчетен резултат 0,81 промила алкохол в кръвта. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената с техническо средство проба № 3559 за употреба на алкохол /л.26/. На Д. е съставен и АУАН серия GA, № 1397504 от 28.07.2024г., за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство.

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с техническо средство. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а когато лицето не приема показанията на техническото средство, установяването на концентрацията на алкохол се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/. Следователно концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на показанията на техническото средство, но единствено в случаите когато лицето приеме показанията на теста; при отказ да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване /чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г.1 ред. ДВ, бр.81 от 2023г./.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от техническото средство Алкотест дрегер 7510 номер ARВВ 0097 - проба № 03559, се явява оспорен, предвид направеното от И. Д. отбелязване в талон за изследване № 271681 от 28.07.2024 г., издаден съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско и химическо изследване е било изпълнено. Видно е от Протокол за извършено химическо лабораторно изследване № А-209 от 31.07.2024г., че И. Д. е дал кръвна проба, получена за изследване в лабораторията на 28.07.2024г. в 19:44ч. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба за извършване на медицинско и химическо изследване за употреба на алкохол, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за концентрацията на алкохол в кръвта, преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – медицинско и химическо изследване на кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва показанията от техническото средство и в случая И. Д. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 7457 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл. т на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на И. Д. Д. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. Нещо повече – от самия протокол за извършено химическо лабораторно изследване № А-209/ 31.07.2024г. се опровергава отчетеният от техническото средство резултат от 0,81 промила алкохол в кръвта на водача, тъй като установеният при лабораторното изследване резултат е 0,28 на хиляда. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП по отношение на И. Д.. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал кръвна проба за изследване, а именно резултатът от извършеното химическо изследване, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и от чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г., е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП/, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гл. т наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на И. Д..

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-**********/ 28.07.2024г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на И. Д. Д. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на И. Д. Д. сумата от 610.00 лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса и 600.00лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 21.08.2024г.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на И. Д. Д. с адрес: с.Пшеничево, общ.Стара Загора, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1228-000720/ 28.07.2024г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на И. Д. Д., [ЕГН], с адрес: с.Пшеничево, общ.Стара Загора, сумата от 610.00 лв. /шестстотин и десет лева./ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.