Решение по дело №11826/2020 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 30.09.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Мария Малоселска

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11826 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците П.С. П.-Д.с ЕГН********** и А.С.П. с ЕГН********** срещу решение №161448 от 27.07.2020г. по гр.д.№1874/2020г. по описа на СРС, 126 състав, в частта му с която се признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца „С.в.”АД, ЕИК********, всеки от тях сумата от 840,35 лева- цена на ВиК услуги, доставени в периода от 18.05.2017г. до 12.10.2019г. в апартамент №22 в гр.София, бул.„********за който е открита съдебна сметка №**********, ведно със законната лихва от 06.11.2019г. до погасяване на задължението и всеки то тях сумата от 92,19 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.06.2017г. до 12.10.2019г. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца всеки от тях по 169,77 лева  разноски в исковото и заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника П.С.П. 101,78 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство, а на ответника А.С.Б.254,44 лева адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочат, че имотът не се ползва постоянно, единият от ответниците живее постоянно в чужбина, а другият- в друг град. Твърдят, че количествата вода са начислявани „на база“, без да е установено на какво основание и за колко лица, както и да е бил отказан достъп за отчитане на водомерите. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „С.в."АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК и не е взел становище до приключване на устните състезания.  

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК  услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, е представил с исковата молба справки от Службата по вписвания по персоналните партиди на ответниците, от които е видно че процесният имот е собственост на ответниците, а това обстоятелство не се и оспорва от последните.  

Липсват обаче каквито и да било доказателства за реално потребена от ответниците вода в процесния имот и съответно- за предоставени от ищеца услуги. Представени са единствено и само фактури, и то във въззивната инстанция по реда на чл.190 от ГПК, поради което и независимо от представянето на фактурите ищецът следва да понесе последиците на преклузията по чл.143, ал.3 от ГПК. От друга страна, фактурата сама по себе си като вторичен счетоводен документ, не може да установи наличието на реално предоставени услуги и задължение за плащане, при липсата на каквито и да било първични счетоводни документи (отчети, констативни протоколи и др.).

Видно от заключението на вещото лице по комплексната ССТЕ задължението на ответниците за процесния период е начислено от ищеца не след реален отчет, а „на база“, за двама обитатели. Липсват доказателства за това на какво основание ищецът е приел, че имотът се ползва от двама обитатели (което е различно от двама собственици).

С оглед гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната от ответниците част, а исковете- отхвърлени изцяло.

При този изход на спора ответниците имат право на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът П.С. П.е направил разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 100 лева за държавна такса за въззивното производство. Настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение в заповедното производство и счита, че същото следва да бъде намалено до сумата от 200 лева, поради което ответникът П. П.има право общо на 300 лева за разноски, като следва с настоящото решение да му се присъдят още 98,22 лева, освен вече присъдените от първоинстанционния съд 101,78 лева. Ответницата А.П. е направила разноски в размер на по 500 лева за адвокатско възнаграждение в заповедното и първоинстанционното исково производство, които предвид ниската фактическа и правна сложност на спора следва да бъдат намалени съответно на 200 лева и 300 лева. Липсват данни за сторени разноски във въззивното производство, поради което на А.П. следва да се присъдят още 245,56 лева, освен вече присъдените от първоинстанционния съд 254,44 лева.     

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

 

         Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение №161448 от 27.07.2020г. по гр.д.№1874/2020г. по описа на СРС, 126 състав В ЧАСТТА С КОЯТО се признава за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца „С.в.”АД, ЕИК********, всеки от тях сумата от 840,35 лева- цена на ВиК услуги, доставени в периода от 18.05.2017г. до 12.10.2019г. в апартамент №22 в гр.София, бул.„********за който е открита съдебна сметка №**********, ведно със законната лихва от 06.11.2019г. до погасяване на задължението и всеки то тях сумата от 92,19 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.06.2017г. до 12.10.2019г. (пункт 1 и пункт 2 от обжалваното решение), както и в частите с които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото (пункт 3 и пункт 4 от диспозитива на обжалваното решение), вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „С.в.”АД, ЕИК******** срещу П.С. П.-Д.с ЕГН********** и А.С.П. с ЕГН********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите от по 840,35 лева срещу всеки от тях- цена на ВиК услуги, доставени в периода от 18.05.2017г. до 12.10.2019г. в апартамент №22 в гр.София, бул.„********за който е открита съдебна сметка №**********, ведно със законната лихва от 06.11.2019г. до погасяване на задължението и за сумите от по 92,19 лева срещу всеки от тях- обезщетения за забава в размер на законната лихва за периода от 18.06.2017г. до 12.10.2019г.

ОСЪЖДА „С.в.”АД, ЕИК******** да заплати на П.С. П.-Д.с ЕГН********** сумата от още 98,22 лева (деветдесет и осем лева и 22 стотинки)- разноски за двете съдебни инстанции, освен вече присъдените от първоинстанционния съд 101,78 лева.

ОСЪЖДА „С.в.”АД, ЕИК******** да заплати на А.С.П. с ЕГН********** сумата от още 245,56 лева (двеста четиридесет и пет лева и 56 стотинки)- разноски в заповедното и първоинстанционното исково производство, освен вече присъдените от първоинстанционния съд 254,44 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.