Р Е Ш Е Н И Е
№
……………./13.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 955 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от И.С.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.
М.А. от БАК срещу “К.Г.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, офис 2, осъдителни искове с правно основаниечл. 79,
ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца
сумата от 12 000 лева с ДДС /дванадесет
хиляди лева/, представляваща незаплатена
цена за доставка на стоки /1000 бр. дръвчета орех/ по Договор за доставка на
посадъчен материал от 11.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата
от предявяване на исковата молба – 18.01.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата 2159.99 лв. (две хиляди сто петдесет и девет лева и 0.99 ст.)
– обезщетение за забава за периода
от 11.04.2017г. до 18.01.2019 г., върху просрочената главница 12 000 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: по силата на сключен между страните Договор за доставка
на посадъчен материал, ищецът, в качеството му на земеделски производител
доставил на ответника, като купувач стоки – 1000 броя дръвчета орех /900 бр.
сорт Чандлър и 100 бр. сорт Франкет/ на обща стойност
12 000 лева с ДДС. На 11.04.2017г. в гр. В. предал посадъчния материал, за
което бил съставен и подписан приемо - предавателен
протокол от същата дата. Ответникът приел без забележки доставената стока. За
извършената доставка била издадена фактура № 72/03.12.2018г.. Въпреки
приемането на стоките и изправността на ищеца, до настоящия момент ответникът –
купувач не е изпълнил задължението за плащане на дължимата цена на доставените
стоки. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от
получаване на реално изпълнение. Върху просрочената главница ответникът дължи и
обезщетение за забава на плащанията за периода от датата на доставката до
окончателното погасяване на вземането. Ето защо обективира
искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си, както и да
заплати направените разноски по обезпечаване на вземанията в общ размер на 640
лева, извършени по ч.гр.д. 1107/2018г. на РС-Айтос.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на
срока по чл. 131 ГПК, ответникът излага съображения за допустимост и
неоснователност на предявените срещу него искове по същество. Оспорва дължимостта на сумите. Оспорва на посочената дата между
страните да е сключван договор за доставка на посадъчен материал. Твърди, че в
счетоводството на дружеството не е постъпвала фактура № 72/03.12.2018г..
Договорът за доставка и приемо-предавателният
протокол към него не са подписани от упълномощен представител на ответното
дружество. Противопоставя се на извършените от Ю.Н.Ф. от името и за сметка на
дружеството действия без представителна власт. Оспорва ищецът да е доставил
ореховите дръвчета, като навежда доводи, че като данъчно задължено лице, ищецът
е следвало да издаде фактура в 5-дневен срок от данъчното събитие, т.е. от
11.04.2017г., което не е сторил. Моли
за постановяване на решение, с което насочените срещу него искове бъдат
отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Представен е Договор за доставка на
посадъчен материал от 11.04.2017г., сключен между страните по делото, по силата
на който ищецът се е задължил да достави и предаде на купувача-ответник
посадъчен материал/дръвчета орех/ - 1000 броя, от които 900 броя сорт Чандлър и
100 броя сорт Франкет срещу цена от 10 000 лева без
ДДС. Срокът на доставката е 11.04.2017г. /чл.7/. Цената е следвало да бъде
заплатена в деня на доставката /чл.9/. За приемането и предаването на
посадъчния материал се съставя приемателно-предавателен протокол, който се
подписва от представители на двете страни /чл.6.1./.
Видно е от приемо-предавателен
протокол, че на 11.04.2017г. посадъчният материал е предаден на купувача.
Ищецът е издал фактура №****/03.12.2018г.
за сумата 12 000 лева с ДДС по договора за доставка на посадъчен материал
от 11.04.2017г.
Видно от Обратна разписка, фактурата е
получена от ответника /лично от управителя И.Ф./ на 12.12.2018г..
За установяване, че между страните са съществвали и други правоотношения във връзка с доставка на
посадъчен материал, по които стоките са приемани от Ю.Ф., са представени
Договор за доставка на посадъчен материал от 30.03.2018г.; Приемо-предавателен
протокол от 30.03.2018г.; Разписка за прием на пратка от „Еконт“
от дата 31.03.2018г.; Обратна разписка от 31.03.2018г..
За доказване, че при
осъществяване на дейността си “К.Г.” ЕООД е действало чрез пълномощника си Ю.Ф., са представени Решение от
03.12.2015г. за прехвърляне на дружествени дялове; Договор за покупко-продажба
на дружествени дялове; пълномощно /л.151/ и Нареждане за презграничен
превод /л.83/.
От справка от НБД /л.101/ се
установява, че Ю.Ф. и И.Ф. са съпрузи.
В хода на делото са ангажирани
специални знания посредством проведената ССчЕ,
заключението на вещото лице, по която установява следното: фактура № 72/03.12.2018г. е
осчетоводена от ищеца, като е дебитирана сметка 411
„Клиенти" с общата стойност по фактурата - 12 000 лв.; кредитирана е
сметка 701 „Приходи от продажба на продукция" с данъчната основа по
фактурата - 10 000 лв.; кредитирана е сметка 453/2 „Начислен ДДС по
продажби" със стойността на ДДС - 2 000 лв., с което фактурата е надлежно
осчетоводена съобразно счетоводното и данъчно законодателства на датата на
издаване 03.12.2018г. Съобразно осчетоводяването на процесната
фактура, счетоводството на дружеството е водено редовно по хронологичен и
аналитичен признак. От предоставения на вещото лице хронологичен счетоводен регистър
на сметка 401 „Доставчици"
за месец декември 2018г. е видно, че процесната
фактура не е осчетоводена от ответника, не е включена в дневник за покупки и по
нея не е ползван данъчен кредит в размер на 2 000 лв.. Законната
лихва върху сумата от 12 000 лв. за периода от 11.04.2017г. до 18.01.2019г. възлиза
на 2 159.99 лв..
В полза
на ищеца е допуснато задаване на въпроси по реда на
чл.176 ГПК на представляващия ответното
дружество “К.Г.” ЕООД, като
е разпоредено И.Ф. да се яви лично
в съдебно заседание, за да отговори на поставените от страна на ищеца въпроси.
Указани са последиците по
чл.176, ал.3 ГПК, че съдът ще приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които е отказал да отговори без основателна причина, или е дал
уклончиви и неясни отговори, а именно, че Ю.Ф. е бил надлежно упълномощен да
представлява ответното дружество във връзка с договора от 11.04.2017г..
След като съдът
констатира, че са налице предпоставките по чл.176, ал.3 ГПК, на страните е указано, че при постановяване на съдебното
решение съдът ще приложи разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК и ще приеме за
доказани обстоятелствата, за изясняването на които И.Ф. не се е явила да отговори без
основателна причина - че Ю.Ф. е бил надлежно упълномощен да представлява ответното дружество във
връзка с договора от 11.04.2017г..
Ю.Н.Ф. е
направил отказ от свидетелстване по реда на чл.166, ал.1, т.2 ГПК, поради което
е заличен като свидетел по делото.
С оглед дадената възможност на ищеца
за събиране на гласни доказателства, за установяване наведените
от него фактически твърдения досежно предаване на
стоката, е разпитан свидетелят В.М..
В показанията си св. установява, че познава ищеца. Знае, че се занимава с
внос на дръвчета орехови фиданки, които продава в България и чужбина. През
м.април 2017г., ищецът му се обадил и го помолил да му помогне да натовари
орехови дръвчета-фиданки. Дръвчетата били 1000 бр., трябвало да ги закарат с
микробуса при Ю.Ф.,***. Натоварили дръвчетата от разсадника в село Я.. Сортовете
на дръвчетата били чандлър и франкет.
Ю. пратил на ищеца координатите на мястото на доставка. Запознал се на мястото
на доставка с Ю.. Разтоварили дръвчетата и съставили приемо-предавателния
протокол. Ю. казал, че участвал с “К.Г.” ЕООД по евро програми със
субсидии. Приел доставката без забележки. Ореховите дръвчета се сеели
края на м.април.
С оглед дадената възможност на ищеца за събиране на гласни доказателства
за установяване, че практика на ответното дружество е да бъде
представлявано в договорни отношения именно от Ю.Ф., който извършва действия от
името и за сметка на ответника, и че именно той е лицето в това дружество,
което се занимава с доставка, уговорка, организация, реализация и изобщо
обработването на ореховите градини, е разпитан свидетелят С.
С..
Св. С. работи от пролетта на 2018г. във фирма „С. 07“ ЕООД на длъжност
заместник управител. Собственик на фирмата е И.А.. Св. води документацията във
фирмата, разговаря с клиенти, поддържа връзка с тях. Води и разговорите,
свързани дейността му като земеделски производител. След като се запознала с
документите, установила наличие на непогасено задължение от страна на “К.Г.” ЕООД. Задължението било за доставени орехови фиданки – материал, сортове чандлър и франкет 1000 бр. Много
пъти била свидетел на разговори между И.А.и Ю.Ф. във връзка с погасяване на
задължението в размер на 12 000 лева. Месец юли 2018г. се състояла среща в
гр. В., на която присъствала и свидетелката, тогава се запознала лично с Ю.Ф.. Ф.
обещал погасяване на задължението, като казал, че очаква субсидии, които ще
постъпят по сметката на “К.Г.” ЕООД. Следвало в рамките на няколко дни да бъде осъществено плащане към ищеца от “К.Г.” ЕООД. Въпреки обещанията, плащане не било извършено. Последвала уговорка за
втора среща, на която Ф. не се появил. Разговаряли няколко пъти по телефона, като
обещавал плащане на задълженията.
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска,
ищецът следва да докаже наличието на договорни
отношения с ответника, както и собствената си изправност по сключения
договор – извършването на доставка на фактурираната стока. В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение или невиновна невъзможност да изпълни.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ
търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка
с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо
лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза. Договорът за
продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за
неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С
факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и
произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква
задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Съдът приема,
че развиваната от страните дейност е търговска по своя характер, поради което в
отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните по делото
доказателства установяват, че между страните е сключен валиден договор за
покупко-продажба на стоки. Такъв е обективиран в
нарочна писмена форма.
При наличие на сключен между страните
договор за търговска продажба, основните права и задължения на страните се
покриват с тези на обикновената продажба – продавачът дължи прехвърляне на
собствеността и предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е
длъжен да плати цената и да получи стоката.
В процесния
случай, представените договор за доставка на посадъчен материал и приемо - предавателен протокол,
подписани от ответната страна и удостоверяващи неизгодни за нея факти,
установяват изпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката.
Волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за
създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по нея, е
дадено с действията по сключване на договора, приемане на стоките и фактурата,
което приемане безспорно се установи по делото, доколкото фактурата е приета
лично от управителя на дружеството И.Ф..
Ответникът не се е противопоставил на
ищеца по повод приетата фактура. В случай на противопоставяне, ответникът е
следвало да върне на издателя фактурата, като му противопостави конкретни
възражения по сделката.
По отношение на направеното от ответника
възражение за липса на представителна власт на лицето, подписало договора и
протокола, съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, може да
се направи извод за наличието на представителна власт. Отделно от горното
приложение намира правилото на чл. 301 ТЗ. Съгласно въведената с посочената
разпоредба презумпция, извършените от името на търговеца без представителна
власт действия се считат потвърдени, ако търговецът не се противопостави
веднага след узнаването. Моментът на узнаване следва да бъде преценен съобразно
конкретния случай. В настоящия казус, съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира, че търговецът е узнал за подписване на договора и приемо- предавателния протокол, с получаване на фактурата преди
иницииране на процеса през месец декември 2018г. В този смисъл са решение №
46/27.03.2009г. на ВКС, II т.о. и решение № 42/19.04.2010г., II т.о. по реда на
чл. 290 ГПК. Отделно от горното, в случая е приложима и санкцията на чл.176,
ал.3 ГПК, за която ответникът е бил уведомен. Всичко това установява по безсъмнен начин,
че Ю.Ф. е действал като представител на дружеството във връзка с договора от 11.04.2017г., надлежно упълномощен от управителя му И.Ф..
Поради изложеното, съда приема за
доказана по делото изправността на ищеца по сключения договор.
Въпреки доказателствената
тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се
установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца,
произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в договора.
Предявеният иск за сумата 12000 лв. с
ДДС е основателен и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба.
По акцесорния
иск: На осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да
заплати цената на стоките към момента на получаването им или към момента на
получаване на счетоводния документ. При липса на доказателства за осъществено
плащане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД купувачът изпада и
в забава. Ето защо на осн. чл. 86 ЗЗД и с оглед, че
размерът на претендираната лихва е в рамките на
определената по реда на чл. 86, ал. 2 ЗЗД такава от съдебния експерт, искът досежно лихвите е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 2159.99 лв..
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото
исково производство и обезпечителното производство. Съгласно разясненията,
дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска
се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство
по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на
възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са
обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в
хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване
на бъдещи искове или в хода
на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски
по изпълнителното дело, които следва
да се съберат
чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014
г. на ВКС по ч. т. д. №
3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Разноските в обезпечителното
производство, които следва да се възложат в тежест на ответника са както
следва: сумата от 600 лв.- адвокатски хонорар и сумата от 40 лв. – държавна
такса.
Изходът на делото при настоящото
разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане
за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, а
именно: 566.39 лева дължимата и заплатена държавна такса; 25 лева такси за СУ и
200 лева депозит за вещо лице. Липсват към датата на приключване на съдебното
дирене доказателства за извършени разноски под формата на платено
възнаграждение за един адвокат. Така разноските направени в настоящото
производство, които следва да се възложат в тежест на ответника възлизат на 791.39
лева. Сумата в общ размер на 90 лева, внесена за възнаграждение за преводач и
депозит за призоваване на свидетел, подлежи на възстановяване на ищеца, след
посочване на банкова сметка, ***.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “К.Г.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.С.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 12
000 лева с ДДС /дванадесет хиляди лева/, представляваща незаплатена цена за доставка на стоки /1000 бр. дръвчета орех/ по
Договор за доставка на посадъчен материал от 11.04.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба – 18.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата 2159.99 лв. (две хиляди сто петдесет и
девет лева и 0.99 ст.) – обезщетение
за забава за периода от 11.04.2017г. до 18.01.2019 г., върху
просрочената главница 12 000 лева,
на основание чл. 79, ал. 1, пр.
І ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА “К.Г.” ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, офис 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.С.А., ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 791.39 лева /седемстотин
деветдесет и един лева и 0.39 ст./ представляваща реализирани от ищеца
съдебно деловодни разноски под формата на заплатени държавни такси и депозит за
вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 640 лева /шестостотин и четиридесет лева/,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в производството
по обезпечаване на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение
да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: