№ 290
гр. Враца, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420103194 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно два обективно съединени иска, както следва: за
причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 200 КТ вр. чл. 52 ЗЗД и за
причинени имуществени вреди с правно основание по чл. 200 КТ.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. А. И., ЕГН
**********, чрез адв. Л. В., против „Мрежови експлоатационен район“ – Монтана –
поделение на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК на поделението
1752013040084.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Трудов договор
№ 9/21.01.2014 г., по силата на който ищецът заемал длъжността „*******“, с място на
работа: ******.
Твърди, че на 11.04.2024 г., около 12:10 часа, по време на работа – при
отстраняване на повреда в гр. Козлодуй, на стълб № 40 на *********“, върху дясната
му ръка паднал монтажен винт и причинил разкъсвания и фрактури. Заявява, че по
време на работа използвал съответните лични предпазни средства – работно облекло,
предпазна каска и колан за цяло тяло /сбруя/. След като завършил ремонтните работи
на височина, ищецът започнал слизане от стълб № 40 по конструктивно изградените
стъпенки. Същевременно групата, работеща от външната страна на стълба, започнала
демонтаж на използваната скоба за подмяна на изолаторните елементи, при който един
от елементите – монтажен винт с тегло около 15 кг паднал и ударил дясната ръка на
ищеца, разкъсал предмишницата му и причинил открита фрактура на двете кости на
1
ръката.
Сочи, че в същия ден бил опериран в Ортопедо-травматологично отделение
при „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, с диагноза „Фрактура аперта антебрахии
декстра. Счупване на други части на костите на предмишницата“, лекуван с
антибиотик, болкоуспокояващи, влИ.ия. На 14.04.2024 г. бил изписан, назначена му
била медикаментозна терапия - обезболяващи и антикоагулант за 30 дни, както и
лечебно-хранителен режим с указания да не се натоварва оперираната ръка за срок от
35 дни.
Сочи, че на 27.05.2024 г. постъпил за физикална терапия и рехабилитация в
„Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД с оплаквания от оток, болка и скованост в горен
десен крайник, затрудняващи движенията и самообслужването. Проведени били
изследвания и била назначена рехабилитационна програма. На 03.06.2024 г. бил
изписан с подобрение.
Твърди, че на 15.07.2024 г. постъпил за втори път за физикална терапия и
рехабилитация в „Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД с оплаквания от оток, болка и
скованост в десен горен крайник, затрудняващи движенията и самообслужването.
Проведени били изследвания и била назначена рехабилитационна програма. На
22.07.2024 г. бил изписан с леко подобрение.
Заявява, че с Декларация за трудова злополука вх. № 5101-11-7 от 15.04.2024 г.
в ТП на НОИ – Монтана, станалата на 11.04.2024 г. злополука била декларирана от
работодателя като трудова и с Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на старши инспектор
по осигуряването при ТП на НОИ - Монтана на основание чл. 60, ал. 1 КСО
декларираната от осигурителя „****“ ЕАД, Управление МЕР Монтана, злополука,
станала със С. А. И., била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждането не било обжалвано от ответното дружество и било влязло в законна
сила на 28.05.2024 г.
Заявява, че на 29.08.2024 г. бил прегледан от съдебен лекар, който след като
извършил преглед, издал СМУ № 310/29.08.2024 г., в което констатирал следното
обективно състояние: На дясна предмишница на границата средна горна трета е
налице лека деформация и по предната и по задната й повърхност има сивкаво
белезникави розови оперативни ръбци, надлъжно разположени с дължина, съответно
20/16 см., като в средна трета и в далечна трета има подобни по характеристика ръбци
от първично заздравели рани с дължина съответно 2.5 и 1.7 см. Заключението е, че се
касае за открито многофрагментарно счупване на десните лъчева и лакътна кости,
които увреждания са причинили трайно затруднение на движенията на горен десен
крайник с оздравителен период около 6-7 месеца. Разкъсно контузна рана в далечен
край на дясна предмишница, което увреждане е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота с оздравителен период от около две седмици. За СМУ
2
ищецът заплатил в касата на МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца сумата от 80 лева. За
закупуване на нивалин ампули, заплатил сумата от 28,37 лева.
Ищецът сочи, че от настъпване на злополуката на 11.04.2024 г. до настоящия
момент включително е в отпуск поради временна неработоспособност. Сочи, че
претърпял една операция под обща анестезия, като в продължение на пет месеца
изпитвал силни болки в дясната ръка, със силно ограничени движения и невъзможност
да движи пострадалата ръка, да се обслужва и да се грижи сам за себе си. Мускулната
сила на пострадалата ръка е намалена, с парастезии на пръстите, непрекъсната болка и
оток, ограничена флексия и екстензия на дясна лакътна става. При преглед на
11.07.2024 г. лекарят констатирал дислокация на фрагментите на пострадалата ръка,
което налагало извършването на втора операция.
Заявява, че и към настоящия момент неговата майка и приятели полагат
непрекъснати грижи за ищеца, който се нуждае от помощ за поддържане на личната си
хигиена и тази в дома, за обличане и събличане, за пазаруване, за всички домакински
дейности, свързани с готвене, миене, почистване. Сочи, че не може да спи и да лежи
на дясната страна, да извършва елементарни дейности, изискващи участие и на двете
ръце. Движенията в дясната ръка са силно ограничени и болезнени, като непрекъснато
носи ортеза за обездвижване. Претърпяната злополука се отразила негативно върху
психическото здраве и състояние на ищеца, който станал неспокоен, тревожен, не
можел да спи, сънувал кошмари и непрекъснато преживявал и се връщал към
случилото се. Силната болка, липсата на пълноценен сън, невъзможността за
елементарно битово самообслужване, довели до емоционално и физическо изтощение,
непрекъснато се притеснявал за това как ще може да изпълнява в бъдеще трудовите си
задължения, тъй като професията му е свързана с височинна работа, качване по
стълбове, където се намират електропроводници, които поддържа и ремонтира, а това
изисква здрави и силни ръце. Започнал да изпада в състояния на панически атаки,
предизвикани от силна тревожност, страх и паника как ще се изглежда животът му в
бъдеще, дали ще може да работи тази професия и какво друго може да върши, как ще
се издържа. Започнал да изпитва страх от падане на предмети и при придвижване на
открити пространства непрекъснато се оглеждал да не падне нещо върху него и да не
го нарани. Всеки по-силен шум, наподобяващ падане на предмет от високо, става
повод за панически атаки. За справяне с тези последици от 15.07.2024 г. до
15.09.20204 г. ищецът посещавал психолог.
Твърди се, че първоначалната остра стресова реакция преминала в
разстройство на адаптацията, тъй като в резултат на операцията и непрекъснатата
болка за ищеца не било възможно да се върне към предишния си начин на живот и
работа. Чувствал се непълноценен, неспособен, безпомощен и в тежест на близките
си. Непрекъснато изпитвал негативни емоции, затворил се в себе си, бил настроен
3
депресивно и се страхувал от падащи предмети, когато излизал навън. Върху ръката на
ищеца останали и два дълги, грозни белега, които непрекъснато го връщали към
случилото се и загрозяват ръката.
Сочи се, че и към момента липсва пълно възстановяване на обема на
движенията, мускулната сила в горен десен крайник и в захвата на пръстите,
продължава да изпитва болка и дискомфорт при движение и спане и има нужда от
помощ в ежедневните си дейности. Заявява, че се нуждае от приемане на
болкоуспокояващи и допълнителна рехабилитация. Предстои му и втора операция, тъй
като има дислокация на фрагментите на пострадалата ръка.
Иска се постановяване на решение, с което ответникът „Мрежови
експлоатационен район“ – Монтана – поделение на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, ЕИК на поделението 1752013040084, да бъде осъден да заплати на
ищеца С. А. И., ЕГН **********, следните суми:
- сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди – болки и страдания от травматичното увреждане, причинено
му на 11.04.2024 г. и представляващо трудова злополука, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането;
- сумата от 108,37 лева, представляваща причинените му от деянието
имуществени вреди, представляващи стойността на закупени лекарства и СМУ, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 08.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, ЕИК *********, с който предявеният иск за неимуществени вреди се
оспорва по размер като прекомерно завишен, а искът за имуществени вреди се оспорва
по основание.
Не оспорва, че между страните съществува трудово правоотношение, като
ищецът заема длъжността „********“, както и че на 11.04.2024 г. при изпълнение на
трудовите му задължение е ударен от монтажен винт по дясната ръка.
Сочи, че съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност,
работата на ищеца се състои в извършване на работи по ремонт, експлоатация и
обслужване на електропроводи 110 kV, 220 kV, 400 kV и прилежащите им съоръжения,
разположени на територията на „Мрежови експлоатационен район“ Монтана, отдел
Враца.
Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Излага твърдения, че на 11.04.2024 г. с Наряд №11-
4
13/11.04.2024 г., в състава на който бил включен и ищецът като член на бригадата, била
извършвана работа по върхова ревизия на електропровод 400 kV „Цънцарени I“, в
участъка от стълб № 1 до стълб № 44, като на стълб № 40 от електропровода била
извършвана подмяна на разрушени изолаторни елементи с използване на специална
скоба. Работите били извършвани от две групи, разположени от двете страни на
стълба. Заявява, че преди допускане за извършване на работата от допускащия В. Г. С.
бил проведен инструктаж на изпълнителя на работата Л. К. Л. и членовете на
бригадата за изпълнение на техническите мерки относно обезопасяването на
работното място, особеностите, реда и последователността за извършване на
ремонтните работи.
Твърди се, че на стълба била извършвана работа от двете страни /по две
отделни опъвателни изолаторни вериги/, като членовете на бригадата били
разпределени на отделни обособени работни места – от едната страна на стълба
подмяна на изолаторните елементи била извършена от ищеца С. А. И. и Н. Д. Д., а от
другата страна на стълба - от В. Г. С. и Д. Н. Д.. Твърди се, че след завършване на
работата на своето място ищецът С. И. и Н. Д. се придвижили за слизане от стълба по
конструктивно изградените стъпенки, докато В. Г. С. и Д. Н. Д. в този момент
довършвали своята работа и демонтирали използваната от тях скоба за подмяна на
изолаторните елементи. При предприетото придвижване за слизане, ищецът бил
ударен в дясната ръка от монтажен винт, който се изхлузил при демонтажа на скобата.
Ответникът смята, че при слизането след приключване на неговата част от
работата, ищецът не е съобразил съществуващите рискови фактори, водещи до
опасност и проявление върху здравето. При предприетото слизане от стълба, на който
се извършва работата, при условие, че слизането се извършва от страната, на която
работи втората група от работници, които в този момент довършват своята работа и не
виждат слизащите под тях колеги, пострадалият е проявил груба небрежност, като не е
оценил риска, конто поема, слизайки под работещите на височина колеги, без да ги
предупреди, че тръгва и да се увери, че те са спрели да работят и изчакват слизащите
под тях безопасно да се придвижат към земята. Твърди, че ищецът е виждал и знаел,
че другата група, качена на стълба, все още работи и демонтира скобата, която се
използва за подмяна на счупените елементи. В резултат на тази груба проява на
небрежност от страна на пострадалия се е стигнало до трудовата злополука. Сочи, че
поведението му е в противоречие с Карта № 21/24.09.2020 г. за идентифициране на
опасностите и оценка на риска за безопасността и здравето на работещите, изготвена
от Служба по трудова медицина за длъжността, с която ищецът е запознат, както и с
чл. 16 и чл. 61, ал. 2, т. 4 от Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби и топлофикационни централи и по електрически мрежи. Сочи, че
ищецът е дългогодишен квалифициран работник в предприятието с над 10-годишен
стаж, преминал периодични обучения и изпити по техника на безопасност и
5
притежава четвърта квалификационна група по безопасност и здраве.
С оглед изложеното, счита претендирания размер на обезщетението за
неимуществени вреди за прекомерно завишен, тъй като не е съобразен с обхвата и
степента на претърпените вреди, както и с обстоятелството, че ищецът е допринесъл
за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди като неоснователен.
Счита, че таксата за издаване на СМУ не представлявала разход по повод лечението на
получените травми вследствие на трудовата злополука, а издаване на СМУ не било
необходимо при липса на спор между страните относно вида на получената травма
вследствие на трудовата злополука. Оспорва дължимостта и на сумата от 28,37 лева,
тъй като от доказателствата не било ясно кога и за какво лечение са изписани ампули
нивалин. Освен това сочи, че въз основа на сключена от работодателя медицинска
застраховка на работниците се изплащат всички разходи за прегледи, изследвания и
лечение и закупуване на лекарства. Заявява, че на 05.06.2024 г. на ищеца било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 983,20 лева от ЗД „ОЗОК Инс“ АД
по медицинската застраховка.
Както е прието в Определение № 23/06.01.2025 г., следва да се приеме
участието на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като страна в процеса, тъй
като последиците от съдебното решение ще възникнат за дружеството. Специалната
правосубектност на работодателя /поделение/ по трудови спорове не изключва
участието като страна в процеса на юридическата личност, в чиято структура е
икономически и организационно обособеното образувание, с което е възникнало
трудовото правоотношение. Трудово правоотношение съществува между ищеца и
организационно обособеното звено в „****“ ЕАД, тъй като това поделение може
самостоятелно да наема работници или служители по трудово правоотношение.
Поделението – работодател може да бъде страна по трудово правоотношение и
съответно страна по трудов спор, но независимо от това кой е конституиран като
страна по трудовия спор – дали работодателят по §1, т. 1 от ДР на КТ, или
работодателят – юридическо лице, последният винаги може да извършва
съдопроизводствени действия, тъй като съдебното решение ще породи правните си
последици (сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие) в
неговата правна сфера (Решение № 301/12.06.2012 г. по гр. д. № 966/2009 г., ВКС, IV г.
о.). Нито правомощията на работодателя – юридическо лице по трудовото
правоотношение, нито процесуалната му легитимация могат да бъдат ограничени от
обстоятелството, че в структурата му съществува организационно обособено
поделение, което може самостоятелно да наема работници. Възможността за
самостоятелно наемане на работници или служители от поделението не съществува
вместо, а наред с възможността на работодателя – юридическо лице. Представляващия
6
юридическото лице разполага с правомощието предоставя правомощия на
ръководителите на съответното звено „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ за
самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и
служителите от звеното. Предоставеният им мандат обаче не дерогира правомощията
на представляващия юридическото лице, който винаги може да извърши и сам
действието, за което е упълномощил другиго. Предвид изложеното, участието на
юридическото лице като страна в процеса по трудов спор не е в нарушение на закона,
тъй като правните последици на решението, дори и постановено по отношение на
негова организационна структура, настъпват в правната сфера на юридическото лице.
В горния смисъл са например Решение № 25/14.03.2022 г. по гр. д. № 1728/2021 г.,
ВКС, III г. о., Определение № 895/05.10.2015 г. по гр. д. № 2550/2015 г., ВКС, III г.о.,
Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г., ВКС, IV г. о., Решение №
310/15.06.2012 г. по гр. д. № 458/2010 г., ВКС, IV г. о., Решение № 301/12.06.2012 г. по
гр. д. № 966/2009 г., ВКС, IV г. о., Решение № 203 от 4.07.2011 г. по гр. д. №177/2010
г., ВКС, IV г. о.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК са признати за безспорни между страните обстоятелствата, че: 1. по силата на
Трудов договор № 9/21.01.2014 г. ищецът заемал при ответника длъжността „*******“,
с място на работа: ******; 2. на 11.04.2024 г. при изпълнение на трудовите му
задължение е ударен от монтажен винт по дясната ръка, причинило описаните от него
увреждания, което 3. по надлежния ред е признато за трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 2 КСО.
Тези обстоятелства се установяват от приетия трудов договор № 09/21.04.2014
г., видно от който считано от 21.04.2014 г. ищецът заема длъжността „********“ при
ответника.
От представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца
длъжност – „*********“ се установяват основните трудови функции, както следва:
текущо поддържане и ремонт на въздушни и кабелни ел. проводи високо напрежение.
При изпълнението им трябва да спазва утвърдените в дружеството правила за
здравословни и безопасни условия на труд и на инструкциите за противопожарна
защита. Да спазва Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически
уредби на електрическите и топлофикационни централи и по електрически мрежи
/ПБЗРЕУЕТЦЕМ/.
Видно от Протокол № 69/08.12.2023 г. за проведен изпит за проверка на
знанията по ПБЗРЕУЕТЦЕМ, ищецът е издържал проведения изпит и потвърждава
7
четвърта квалификационна група.
Видно от извлечение от Книга за инструктаж, на 19.03.2024 г. е проведен
периодичен инструктаж, за което ищецът се е подписал под № 7. С оглед оспорването
на ищеца за извършена поправка в тримесечието, за което се отнася, съдът приема, че
се касае за второ тримесечие. Съгласно Заповед № МЕР-МН-ЗАП-24/04.01.2024 г., т. 6,
периодичен инструктаж се провеждана всеки три месеца, до 10-то число на първия
месец от тримесечието. В случая инструктажът е извършен на 19.03.2024 г. и макар
след десето число, касае второ тримесечие.
Видно от Карта № 21 за идентифициране на опасностите и оценка на риска за
безопасността и здравето на работещите от 24.09.2020 г., изготвена от трудовата
медицина, сред легитимиращите риска фактори от втора степен са опасност от
падащи, излитащи материали, частици, елементи, детайли и др. /т. 3 от заключението/.
Съдът не приема оспорването на ищеца, че не е запознат с документа, тъй като същият
бе представен в оригинал и съдът констатира, че същият се състои от 8 страници, като
на гърба на последната осма страница има ръкописно изписан списък с имена за
запознати с документа и подписи, като под № 9 фигурира името на ищеца, срещу
което има поставен саморъчен подпис.
С декларация за трудова злополука № 12/15.04.2024 г. и с вх. № 5101-11-
7/15.04.2024 г. по описа на ТП – Монтана на НОИ осигурителят е декларирал
злополука, настъпила в 12:10 часа на 11.04.2024 г. на стълб № 40 от електропровод 400
kv „Цънцарени 1“, гр. Козлодуй, където е извършена подмяна на разрушени
изолаторни елементи с използване а специална скоба, като е посочено, че пострадалото
лице е ищецът С. А. И..
Видно от представеното и прието разпореждане № 10/08.05.2024 г. на ТП –
Монтана към НОИ, влязло в сила на 28.05.2024 г., на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване, декларираната злополука вх. № 5101-11-7/15.04.2024 г. от
осигурителя, станала със С. А. И. на 11.04.2024 г., се приема за трудова злополука по
чл. 55, ал. 1 КСО.
От епикриза, издадена от Ортопедо-травматологично отделение при „Първа
частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, е видно, че ищецът е постъпил на 11.04.2024 г. и е
изписан на 15.04.2024 г. с диагноза „Фрактура аперта антебрахии декстр. Счупване на
други части на костите на предмишницата“. Предприето е оперативно лечение, като на
11.04.2024 г. е извършена операция – наместване и метална остеосинтеза. Назначено е
и медикаментозно лечение след изписването.
Видно от 2 бр. епикризи от Физикална и рехабилитационна медицина при
„Първа частна МБАЛ – Враца“ ЕООД, ищецът е приет и провел 2 курса физиотерапия
за времето от 27.05.2024 г. до 03.06.2024 г. и от 15.07.2024 г. до 22.07.2024 г.
Видно от 9 броя болнични листове, ищецът е в отпуск поради временна
8
неработоспособност във връзка с процесното счупване за времето от 14.04.2024 г. до
06.03.2025 г., като страните не спорят, че и към датата на устните състезания –
09.04.2024 г. ищецът все още е в отпуск поради временна неработоспособност
/болничен/.
От СМУ № 310/29.08.2024 г., издадено от д-р Р. А. – съдебен лекар, е видно, че
при прегледа на лицето и от медицинската документация се установява, че на дясна
предмишница на границата средна горна трета е налице лека деформация и по
предната и по задната й повърхност има сивкаво-белезникави розови оперативни
ръбци, надлъжно разположени с дължина съответно 20 см и 16 см, като в средна трета
и в далечна трета има и подобни по характеристика ръбци от първично заздравели
рани с дължина съответно 2,5 см и 1,7 см. Лицето е получило открито
многофрагментно счупване на десните лъчева и лакътна кости, които увреждания са
му причинили трайно затруднение на движенията на горен десен крайник с
оздравителен период от около 6 – 7 месеца, както и разкусно-контузна рана в далечния
край на дясна предмишница, което увреждане му е причинило временно разстройство
на здравето, неопасно за живота с оздравителен период от около 2 седмици. По
механизъм уврежданията отговарят да са получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по време и начин, посочени от освидетелствания.
Видно от Фактура № **********/29.08.2024 г., издадена от МБАЛ „Христо
Ботев“ АД и фискален бон от същата дата, ищецът е заплатил 80 лева за издаване на
СМУ.
Видно от Фактура № **********/15.05.2024 г. и фискален бон от същата дата,
ищецът е заплатил 28,37 лева за ампули „Нивалин“, предписани му с приложеното
копие от рецепта от 15.05.2024 г.
От представеното заключение от 19.09.2024 г., изготвено от Р. Х. П. – психолог,
същият е провел с ищеца 10 индивидуални консултация в периода от 15.07.2024 г. до
15.09.2024 г.
Видно от Наряд № II-13/11.04.2024 г. за работа по въздушни и кабелни
електропроводи, възлови станции и трафопостове, е определен състав на бригадата от
9 човека, сред които и ищецът С. И., отговорен ръководител и допускащ В. С. и
изпълнител на работата Л. Л., наредено е да се извърши върхов оглед и ремонт
окачването на проводниковата линия, подмяна разрушение изолаторни елементи на
обект: Вл 400 „Цънцарени 1 и 2“ от стълб 1 до стълб 44. В наряда са вписани
изпълнените технически мерки за безопасност: прекъсване на електропровода,
поставяне на табели и заземители, извършен е инструктаж на работното място и
всички членове на бригадата са се подписали – ищецът под № 6.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Р.,
В. С., Л. Л. и К. Ц..
9
Показанията на свидетелите Р. и Ц. касаят обстоятелствата, свързани с
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие настъпилата злополука, а
показанията на свидетелите С. и Ц. изясняват механизма на нейното настъпване.
Свидетелката Р. е приятелка на ищеца, като двамата се познават от 10 – 11
години. Знае, че той работи като електромонтьор във фирма в гр. Монтана от над 10
години. Свидетелката посочва, че на 11.04.2025 г. по време на работа тежък предмет
пада и счупва дясната ръка на ищеца. Сочи, че е видяла ищеца в болницата в гр. Враца
два дни след това и ежедневно го посещавала до изписването му, като той се чувствал
ужасно, постоянно изпитвал болка, имал над 30 шева по ръката си и когато видял
ръката си, изпаднал в шок, не можел да я движи и да я сгъва, нито да свива пръстите,
не можел да контролира китката си, не можел изобщо от лакътя надолу да движи и
сгъва ръката. Постоянно ходел с превръзка през врата, която да придържа крайника.
Ищецът не можел да се къпе, да се съблича и облича. След изписването му от
болницата, ищецът се прибрал в дома си, непрекъснато изпитвал силни болки и
приемал обезболяващи и не можел да се справя сам, а всеки ден някой ходел да му
помага – тя или някой от другите им приятели, защото той дори бутилка с вода не
можел да си отвори. Свидетелката му помагала за почистване в дома, за обличане.
Сочи, че два пъти ходил на рехабилитация, но нямало подобрение и се налагало и
втора операция.
Заявява, че освен физически, ищецът не се чувствал добре и психически – бил
депресиран, непрекъснато се страхувал да не падне нещо от високо и да го нарани,
спомнял си за инцидента и постоянно плачел, а свидетелката никога преди това не го
била виждала да плаче. Ставал агресивен, крещял, не искал приятелите му да ходят
при него и да му помагат.
Заявява, че преди инцидента ищецът е бил запален спортист – ходел на фитнес
и се боксирал, а сега вече не може да прави тези неща. Сочи, че той не е същият човек,
преди бил лъчезарен и усмихнат, водел активен начин на живот, а сега е постоянно
тъжен и агресивен, не желае да излиза от дома си, а ако излезе, непрекъснато се
оглежда да не падне нещо отгоре му. Случвало се да се обажда на свидетелката през
нощта, оплаквал се, плачел и се самосъжалявал, че е сакат, че няма да може вече да
работи и как ще се издържа. Страхувал се, че повече няма да може да упражнява
професията си, а той обичал работата си и това допълнително го съсипвало.
Посочва, че по молба на приятелите си ищецът 2 месеца посещавал психолог,
но според свидетелката,това не му помогнало.
Заявява, че майката на ищеца живее в чужбина и на практика той живее сам.
След инцидента тя се прибрала за около месец и пак заминала.
Сочи, че дясната ръка е водещата ръка на ищеца, с нея пише.
10
Свид. Ц. и ищецът са много добри и близки приятели, като двамата са
израснали заедно. Сочи, че ищецът работи като електротехник високо напрежение във
фирма в гр. Монтана от 10-11 години. Заявява, че 11.04.2024 г., около 19:50 г. ищецът
му се обадил по телефона, че е претърпял инцидент на работното място. На следващия
ден свидетелят го посетил в „Първа частна МБАЛ“ в гр. Враца и до изпИ.ето му го
посещавал всеки ден. Носел му храна и от каквото има нужда. Ръката му била в бинт и
цялата в кръв, имал 30-40 шева. Ищецът бил в болницата 3-4 дни, през което време
чувствал силни болки, не можел да се храни сам, да си отвори бутилка с вода. След
изписването му приятели му помогнали да се прибере в дома си, тъй като бил замаян
от загубата на кръв. Сочи, че майка му живее в Италия и не се прибрала веднага след
инцидента, а до нейното прибиране му помагали неговите приятели, като всеки ден
някой от тях ходел при ищеца, а свидетелят ходел всеки ден и му носел готвена храна,
помагал му да почисти жилището, за всичко, дори да ходи до тоалетна. Ищецът ставал
сам от леглото и можел да се придвижва из апартамента, но не можел да се облича, да
се храни, споделял му, че не може да спи, спял по три часа, защото го боляла ръката.
Сочи, че ищецът бил депресиран, не излизал никъде, а когато излезел, се
страхувал, че нещо ще падне и ще го убие. Не можел вече да тренира. Преди
инцидента бил весел, забавен, излизали, а сега нямал нищо общо. Притеснявал се, че
ще го изгонят от работа. Чувствал се притеснен за ръката, за работата. Ходил на
психолог. И сега негови приятели му помагат за пазаруване, но най – вече психически,
подкрепят го емоционално. Сочи, че водещата ръка на ищеца е дясната, а сега много
трудно би могъл дори да си изреже ноктите.
Свидетелите С. и Л. работят при ответника и са колеги с ищеца, като и двамата
са били част от наряда на 11.04.2024 г. и са преки очевидци на злополуката, като свид.
С. е бил горе на стълба, а свид. Л. – долу на въжетата.
Свид. С. разказва, че на 11.04.2024 г. във формираната бригада по наряд той е
бил отговорен ръководител. С групата, която се състояла от 9 човека, сред които
ищецът, Д. Д., Н. Д., Л. Л. и други, трябвало да извършат смяна на изолаторни
елементи на електропровод 400 kV, на име „Цънцарени“, който е разположен от гр.
Козлодуй за Румъния.
Първоначално свидетелят пресъздава механизма и последователността в
работния процес. Сочи, че винаги най – напред се обезопасява електропроводът.
Първо се обаждат на дежурния диспечер в гр. Плевен да изключат електропровода и
да го заземят, да не е под напрежение. След това се попълва нарядът, че е обезопасено,
отбелязва се в колко часа и името на диспечера, който е предал, че е безопасно да
работят. В наряда се записват имената на работниците, които се подписват, че са
запознати, че е безопасно да се работи и могат да пристъпят към работа. Преди да
започнат работа, обсъждат кой къде ще работи и преглеждат работното си облекло.
11
Обяснява, че качването по стълба става по метални стъпала – степенки, които са
заварени за електропровода. Работниците се качват един след друг по тези степенки на
30-40 метра по височината на стълба, като всеки носи въже. След като се качат, се
позиционират – излизат на конзолите, които са на самия стълб, след това сядат на
изолаторните елементи, които са около 27 – 28 броя и седейки върху тях, се
придвижват по тях по двама. След позиционирането връзват въжето с ролка и го
пускат надолу, където са техните колеги, които имат задължение да връзват на въжето
частите за подмяна – първо скобите, след това винтовете и с помощта на въжетата ги
качват нагоре. След като свършат работа, пускат въжетата на земята и слизат по
степенките.
Свидетелят разказва, че на процесната дата за извършването на подмяната на
изолаторните елементи на стълба се качили две групи по двама работници –
свидетелят заедно с Д. Д., който бил нов колега и се учел, а другата група се състояла
от ищеца И. и Н. Д.. Всички били с работно облекло и каски. С. И. заедно с Н. Д.
отишли от другата страна на стълба да сменят счупен изолатор. Свид. С. заедно с Д. Д.
останали на по-близката откъм степенките страна на стълба. Двете групи започнали да
монтират скобите с винтовете. Ищецът и Дойнов свършили с работата преди С. и Д..
Свид. С. видял, че другите са свършили преди тях и вече прехвърляли въжето да
пускат ролката на земята, а той и Д. още работели, тъй като свидетелят обучавал Д. и
били по – бавни. Свидетелят сочи, че всичко се случило много бързо, но помни, че с Д.
започнали да демонтират скобите и при демонтажа единият винт се изхлузил от
скобите и полетял надолу. За части от секундата погледнал надолу и видял, че ищецът
е точно отдолу и силно извикал „Пази се!“, тъй като винтът падал в посока зад врата
на ищеца. Явно чувайки вика, ищецът се преместил наляво с тялото си, но ръката му
останала на най-дебелия винкел и винтът го ударил по ръката. Сочи, че този винт тежи
може би над 12 кг. Заявява, че мястото за слизане съвпадало с местоположението на
неговата група, както и че местоположението на ищеца по време на изпускането на
винта съвпадало с траекторията на падащия винт. Счита, че ако ищецът се е намирал
по – нагоре или по – надолу по степенките, винтът нямало да го удари, но той се
намирал точно в точката, през която преминал винтът.
Свидетелят заявява, че докато са горе и работят, си гледат в ръцете и
същевременно внимават да пазят равновесие, защото елементите, върху които седят,
не са стабилни. Категорично сочи, че двете групи не зависят една от друга и не са
свързани една с друга. Всяка група си има задължения, както и отделни хора долу,
които да й вдигат тези скоби с въжетата. За групата на свидетеля е имало отделни
хора, които помагат долу на въжето, за групата на ищеца – имало други колеги долу.
Заявява, че когато са още долу, се разбират кой какво ще прави, но не се разбират да
си дадат знак, че някоя от групите е свършила. В този случай също не е имало такава
уговорка. Сочи, че по принцип когато са горе, за да комуникират, викат. Но дори и
12
ищецът да му е викнал, че слиза, той не е чул.
С. сочи още, че той направил инструктажа на бригадата преди да започне
работа, като инструктажът включвал, че електропроводът е изключен и че е
обезопасено, работниците да си проверят сбруите – дали карабините са надлежно
закопчани. Също така преговорили как да се реагира, ако при качването на някой му се
завие свят или му се схване крак, както и да се върже с колана, ако на някой му натежи
въжето, за да си почине. Инструктажът включвал и указания на колегите им, които са
долу на земята, да не стоят в полето на работа на работниците, които са горе. Заявява,
че инструктажът не е включвал опасност от падащи предмети, тъй като върху хората,
които се качват на високо, по принцип няма какво да падне, горе няма падащи
предмети.
Заявява, че от върха на стълба се слиза с повишено внимание, като всеки сам
трябва да прецени дали е безопасно да слезе, или може да има опасност. Сочи, че
ищецът не е бил длъжен да изчака групата на свидетеля или да слизат заедно. Никъде
не е записано, че едната група е длъжна да уведоми другата, че са готови, нито да се
изчакват да слизат заедно. Заявява, че всяка група си върши работата и когато е
готова, слиза. Няма разписани правила за последователността за качването и
слизането. Също така сочи, че и за него няма разписано задължение по време на
монтажа да се оглежда. И в случая не се огледал, като бил съсредоточен 100% в
работата и показвал на колегата кое как се прави.
Сочи, че всяка година им се правят изпити по безопасност, както и по
експлоатация през две години. Колегите са с дълъг трудов стаж и познават правилата
за безопасност и взаимно си помагат. Правят им ежедневни и периодични
инструктажи за безопасност. Заявява, че се запознават с инструктажите и се подписват
срещу името си на самия документ. Заявява, че не са се подписвали на празни листове
за инструктажи.
Сочи, че за да се работи тази работа, трябва ръцете, краката и кръстът да са
здрави и силни, трябва да си напълно здрав, за да работиш тази работа.
Свид. Л. Л. сочи, че на 11.04.2024 г. бил изпълнител в бригадата. Ролята на
изпълнителя се състои в това, след като се зададат задачите на членовете,
изпълнителят наблюдава бригадата и дава инструкции какво да се прави. Сочи, че на
11.04.2024 г. бригадата се състояла от около 10 човека, сред които В. С., Д. Д., ищецът
С., И..
Разказва, че първо се обаждат на диспечерката да потвърди, че
електропроводът е изключен и заземен, след това отговорният ръководител им прави
инструктаж, че е изключен и заземен, да използват лични предпазни средства, както и
че трябва да се извърши работа на съответния стълб. Заявява, че преди да започнат
работа, отговорният ръководител на бригадата В. С. им направил инструктаж. След
13
това се подписали в бланката за наряда, че им е направен инструктажът.
Сочи, че като изпълнител на работата се намирал долу на земята, на
транспортното въже на групата на В. С. и Д. Д.. Заявява, че групите били две – в
едната група били В. С. и Д. Д., а той и още един колега били на въжето за тази група.
В другата група били ищецът И. и Н. Д., като И. Б. бил на въжето за тяхната група от
другата страна на стълба.
Докато едните са горе, а другите долу, ако се налага да комуникират, си викат,
но понякога не се чува, защото е високо. Трябва да се крещи много силно, за да се
чуят.
Свидетелят забелязал, че групата на ищеца свършват работа, след това свалил
надолу главата си, за да почине, и когато пак я вдигнал, видял ищецът как вече слиза
по степенките. След това се чули викове отгоре и тръгнал да пада един винт.
Свидетелят видял как винтът пада и удря ищеца по ръката. Сочи, че винтът тежи
около 15 кг и е с дължина около 1 – 1,20 м. Свидетелят закарал ищеца в гр. Козлодуй в
Спешния център. Ищецът казал, че много го боли ръката, самото нараняване не се
виждало през ръкава на блузата, имало кръв.
Свидетелят сочи, че не е чул ищецът и колегата му да викат или да дават
някакъв знак, че са готови и слизат. Свидетелят сочи, че той не дава разрешение кой
да слиза, а преценката си е на всеки работник. Видял, че докато ищецът слиза, другата
група тогава разглобявала самата скоба.
Заявява, че няма писмени правила как да се слиза от стълба. Всеки работник
преценява как да слезе безопасно, след като свърши работата, за която се е качил горе,
като слизането става само по този крак на стълба, по тези степенки, които са само на
едно място на стълба и само от там можеш да се качиш или да слезеш от него.
Сочи още, че във фирмата има писмени правила за безопасност, с които той е
запознат, като в тях няма регламентиран начин на комуникация между работниците по
време на работа, нито има конкретни правила за качване и слизане по време на работа.
Твърди, че няма правила за безопасен монтаж и демонтаж и за сглобяване и
разглобяване на конкретните скоби, има само схеми, които уреждат техническата част.
Всяка година ги изпитват по правилниците, има ежедневни и извънредни
инструктажи.
Съдът кредитира с доверие показанията на всички разпитани свидетели, тъй
като същите са обективни, пълни и непротиворечиви, като допринасят за всестранното
изясняване на всички обстоятелства по делото. Показанията на свидетелите Р. и Ц.
касаят преживяванията на ищеца след злополуката, претърпените от него болки,
страдания и неудобства, както и неговото емоционално състояние, притеснения и
чувства. Освен непротиворечиви, те се подкрепят по категоричен начин от
медицинската документация и становището на вещото лице по СМЕ – от една страна,
14
както и от заключението на СППЕ – от друга, а същевременно не са събрани други
доказателства, които да ги опровергават. Свидетелите са сред най-близките приятели
на ищеца и имат преки и непосредствени лични наблюдения от изписването му от
болничното заведение след операцията, през възстановителния период на счупването,
както и към настоящия момент. Съдът не намира основание да се съмнява в
достоверността на показанията на тези свидетели.
Показанията на другите двама свидетели С. и Л. съдът също кредитира, като
счита, че в пълна степен допринасят за изясняване на механизма на трудовата
злополука. Двамата свидетели подробно разказват пред съда както последователността
от действия в ежедневната им работа, така и подробно хронологията от събития и
действията на работните на процесната дата – 11.04.2024 г. преди и по време на
злополуката.
По делото е прието заключение по СМЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира, в което вещото лице е посочило, че е извършен преглед на ищеца, при
който се установява: леко деформирана дъговидно дясна предмишница.
Постоперативни ръбци откъм лакътна кост - надлъжен 17 см, дорзално - 20 см,
дорзолъчево в близкия край - 1,5 см и ръбец от инцидентна рана - 2,5 см над
стилоидния израстък. Ограничени и болезнени движения в дясна гривнена става - 30-
0-30 градуса в китката. 0 градуса за проносупинация, невъзможна активна екстензия
(разгъване) на пръстите на същата ръка с нарушен захват. Пареза на десния лъчев
нерв. Намалена чувствителност по хода на повърхностния клон на лъчевия нерв. От
направената рьо графия - състояние след счупване на дясна предмишница и ОМ на
лъчева и лакътна кости. Вещото лице сочи, че периодът за възстановяване на подобни
счупвания е от порядъка на 6-8 месеца, като в конкретния случай не е възможно пълно
възстановяване и оздравяване. За в бъдеще се налага оперативна интервенция за
възстановяване на парезата на лъчевия нерв и с това възстановяване на пълноценната
хватателна функция на ръката. Посочения медикамент, закупен и отразен във Фактура
№**********/15.05.2024 г., е бил необходим за лечение на парезата на десния лъчев
нерв. При извършения преглед се установяват ръбцови изменения в областта на дясна
предмишница, получени при злополуката и последващото оперативно лечение, като
същите са с размери между 2,5 см и 20 см.
В проведеното на 26.02.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице
уточнява, че леко деформирана дъговидно дясна предмишница означава, че е леко
деформирана с извивка между лакътя и китката. Сочи, че тази деформация е по-скоро
козметичен дефект, отколкото функционален и се дължи на това, че е имало забавено
срастване на едната кост и тъй като е премахната едната пластина, ищецът е носил
ортеза, която не може да създаде тази стабилност, която създават пластините и от тук
идва изкривяването, което е леко дъговидно.
15
Обяснява, че постоперативните ръбци са белези от външната страна на ръката,
а дорзално и дорзолъчево описват местоположението на тези ръбци. Дорзално
означава гръбно - в горната част и от външната страна на предмишницата, а другият е
от вътрешната - дорзолъчево. Белезите са два, защото са счупени и двете кости на
предмишницата и затова се е наложило по-големи хирургични достъпи. При самото
нараняване е имало и външна рана, това е раната, при която костта е пробила кожата
при счупването. Инцидентните рани са малки, защото те са вследствие на пробИ.ето
на костите от вътре навън.
Посочва, че проносупинацията е способността за завъртане на китката,
въртенето й по оста й нагоре надолу. Пояснява, че в случая китката е в блокаж и
ищецът не може да извърши завъртане на китката. Може единствено да я сгъва на 30
градуса, но не може да сгъне пръстите.
В случая е имало увреда в дълбокия клон на лъчевия нерв, който отговоря за
движението на мускулите на китката и на пръстите. Когато разгъва китката нагоре,
пръстите стоят под ъгъл, не може да ги изпъне изцяло напред. Може да сгъва самите
пръсти, да хваща някои неща, но няма стабилен захват. За писане зависи, може
например да се подпише, но пълноценна функция на пръстите няма. Пояснява още, че
при реконструктивните операции се прехвърлят други мускули и те заместват тези
мускули, които са увредени. Заявява, че може да се направи такава операция на ищеца.
Ако е прекъснат, лъчевият нерв не се възстановява без тази операция. От травмата
нервът при ищеца е размачкан.
Вещото лице сочи, че при ищеца не е възможно пълно възстановяване, поради
увреждането на лъчевия нерв. Самите кости са възстановени, счупването е зараснало,
макар с лека деформация, но заради лъчевия нерв ръката е с нарушена хватателна
функция. Увреждането на нерва в тази си част е свързано с нарушение на функцията на
ръката. Това причинява изтръпване и парастезии - парене, боцкане, като мравучкане.
Болката от счупването е много по-голяма.
Заявява още, че тъй като се касае за открито счупване, това удължава периода
на възстановяване и той е по -дълъг от този, който е посочил в задача 2 (6 до 8 месеца),
тъй като има раздробяване.
Вещото лице е категоричен, че занапред ищецът няма да може да използва
ръката си пълноценно, да носи тежко или да работи такъв тип работа, каквато е
работил по време на злополуката. Това до известна степен може да се възвърне, чрез
оперативна намеса, но не на 100%. Ръката му няма да е 100% същата, както преди
увреждането.
Съдът възприема с доверие заключението на вещото лице, което в пълнота и
подробно е отговорило на поставените му задачи, след запознаване с приложената и
приета по делото медицинска документация и извършен личен преглед на ищеца.
16
Заключението не е оспорено от страните по делото.
По делото е изготвено и заключение по Комплексна психолого-психиатрична
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира. В същото се сочи, че при
изследването ищецът е психомоторно напрегнат, тревожен, със съответна мимика и
пантомимика. Критичен към ситуацията и добре съдействащ на изследването.
Поведението му е подредено. Адекватен е при вербален и невербален контакт.
Правилно ориентиран за време, място, собствена личност и житейска ситуация. Без
сетивни измами и налудна продукция /апсихотичен/. Мисловният процес е правилен
по темп, структура и съдържание. Реагира адекватно на темата на разговора.
Съхранени са активното и пасивното внимание. Паметта и интелекта му са в норма,
съответни на възрастта, социалния опит и образованието на ищеца. И. е уравновесен,
отговорен, сдържан. Не е конфликтен. Има правилно формирана ценностна система.
Резултатите показват повишена степен на тревожност (57 т.). Стойността на скалата на
лъжата е ниска (2 т.), което доказва надеждността на получените от изследванията
резултати.
Вещите лица сочат, че освидетелстваният е преживял психотравма, вследствие
на претърпяна на 11.04.2024 г. травма. Вследствие на това у него е настъпило
психично разстройство – Остра стресова реакция, която е в причинно-следствена
връзка с травмата му от 11.04.2024 г. Острата стресова реакция в И. не е отзвучала до
няколко дни, а е протрахирала – преминала е в Разстройство на адаптацията, тъй като
той не е продължил да води същия начин на живот, както преди травмата.
Разстройство на адаптацията се проявява с оглед невъзможността на пострадалия да се
върне към предишния си начин на живот и работа. Разстройството на адаптацията при
ищеца е продължило повече от шест месеца и след това е преминало в
Посттравматично стресово състояние, което е в причинно-следствена връзка с
претърпяната трудова злополука и получената травма.
Вещите лица констатират, че към момента на освидетелстването И. има
Посттравматично стресово разстройство, което е в причинно-следствена връзка с
травмата му 11.04.2024 г. Към момента на прегледа той е напрегнат, тревожен и
Посттравматичното разстройство не е отзвучало. Той съобщава на вещите лица, че
често сънува кошмарни сънища, стряска се, изпитва страх от това, че не може да
работи, трудно се самообслужва. Посттравматичното стресово разстройство може да
продължи с години.
Други относими доказателства в производството не са ангажирани. Останалите
представени фактури, плащания и кореспонденция със застрахователя по застраховка
„Трудова злополука“ са неотносими и не следва да бъдат обсъждани, тъй като както
заявява процесуалният представител на ответното дружество в проведеното на
26.02.2025 г. открито съдебно заседание, не оспорват и не твърдят сумата от 108,37
17
лева, предмет на иска за обезщетение на имуществени вреди, да е била заплатена на
ищеца, а представените документи касаят други плащания, поради което и същите
като неотносими няма да бъдат обсъждани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания от травматичното
увреждане, причинено му на 11.04.2024 г. и представляващо трудова злополука, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.04.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането;
- с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 108,37 лева, представляваща обезщетение за причинените му от
деянието имуществени вреди, представляващи стойността на закупени лекарства и
такса за издаване на СМУ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за
неимуществени вреди:
Искът е предявен за сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените на ищеца от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, неудобства и затруднения вследствие претърпяното увреждане, прието за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че: е претърпял болки, страдания, неудобства и затруднения от
травматично увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука,
като към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника.
Всички тези елементи от фактическия състав на нормата се установяват по
несъмнен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност, а същите не се и
оспорват от страна на ответното дружество, което оспорва единствено размера на
предявения иск за неимуществени вреди.
На основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено разпореждане № 10/08.05.2024 г., с
което увреждането на здравето на ищеца, вследствие падналия отгоре му монтажен
винт на 11.04.2024 г., е признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен
18
акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в
настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо
законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. второ
ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта,
да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на
лице, участвало в административното производство по издаването му. Страните не
оспорват този административен акт, както и няма спор, че увреждането на здравето на
ищеца е признато по установения в закона ред за трудова злополука, като този факт е
отделен като безспорен между тях с доклада по делото. Гражданският съд е длъжен да
приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността на индивидуалния
административен акт/, че е настъпила злополука по описания в разпореждането начин
и същата съставлява трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им.
Налага се извод, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответното поделение в качеството на работодател на ищеца, като му дължи
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие
настъпилата на 11.04.2024 г. трудова злополука.
Спорният между страните въпрос касае именно размера на дължимото
обезщетение, който ответникът счита за завишен. Следва да се даде отговор на
въпроса какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца
болки, страдания и неудобства. За отговора на този въпрос съдът съобразява следното:
Въз основа на събраните гласни доказателства и от заключенията на вещите
лица по СМЕ и СППЕ, които не бяха оспорени от страните, се установява
настъпването на неимуществени вреди, причинени на ищеца, които се явяват пряка и
непосредствена последица от настъпилата трудова злополука. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение при
съобразяване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно същата, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Регламентираната в раздел І на глава Х КТ имуществена отговорност на
работодателя е безвиновна и разкрива някои специфики в сравнение с регламентацията
на общата гражданска отговорност, но за неуредените в КТ въпроси се прилага
19
гражданското законодателство. Трудовото законодателство предвижда задължение за
работодателя да заплати обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
но не съдържа специални правила за определяне на размера на това обезщетение.
Затова, както и във всички други случаи, в които законът предвижда обезщетяване на
неимуществени вреди, е приложима разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и създадената по
прилагането й практика. Според тази практика, определянето на адекватен паричен
еквивалент на търпени неимуществени вреди става по критерия „справедливост”,
който предполага съобразяване на всички обективно съществуващи и установени по
делото обстоятелства. При определянето на паричния размер на обезщетението съдът
трябва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в ППВС № 4/1968 г., но също така
обществено-икономическите условия в страната /Решение № 139/09.10.2020 г. по гр. д.
№ 873/2020 г., ВКС, IV г. о./.
В т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. са дадени задължителни за съдилищата
указания, според които понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, a като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага имат за своя притежател. В този аспект справедливостта се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение, причинени морални страдания, отражение, което увреждането е
имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, допълнително влошаване състоянието на здравето, прогнози за
бъдещо развитие на увреждането и др. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства –
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди (в който смисъл е и решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. №
2974/2013 г., ВКС, II т.о.).
Тези обективни критерии са доразвити в съдебната практика. Понятието
„справедливост” е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които съда следва да има предвид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: броят и видът на увредите, начин на извършването им и обстоятелствата, при които
са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания. При определяне размера на
20
обезщетението съдът следва да вземе предвид посочените обстоятелства, включително
дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и
проведено лечение, като по този начин съчетано приложи и критериите
продължителност на болките и страданията и последици от уврежданията. При
определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и
неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие, негативното отражение на увреждането
върху психичното здраве на пострадалия, както и възрастта на увредения, отражението
на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в
страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката
на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и
интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания /така напр. Решение
№ 125/27.02.2024 г. по гр. д. № 1983/2023 г., ВКС, IV г.о./.
Критерият по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането. Съгласно съдебната практика, определеното от
съда обезщетение трябва да бъде съобразено и с икономическата обстановка в
страната, като съдът следва да присъди в полза на пострадалия обезщетение,
адекватно на инфлацията в страната, обезценяването на лева и нарастването на цените.
Това становище е застъпено в редица актове на ВКС, като например Решение №
749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г., ВКС, II т. о. и Решение № 189/04.07.2012 г. по
т. д. № 634/2010 г., ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че причинените на ищеца травматични
увреждания: открито счупване на дясната предмишница, т.е. счупване и на двете
кости, които я изграждат /лъчева и лакътна/, несъмнено са му причинили силни
физически болки и страдания. Съдът отчита обстоятелствата, че на ищеца е извършена
оперативна намеса, с болничен престой от 11.04.2024 г. до 15.04.2024 г., след което е
бил приет 2 пъти за рехабилитация с болничен престой от 27.05.2024 г. до 03.06.2024 г.
и от 15.07.2024 г. до 22.07.2024 г. След операцията е носел ортеза, обездвижваща
ръката. Непосредствено след злополуката и по време на възстановителния период на
счупването ищецът изпитвал силни и непрекъснати физически болки, за
облекчаването на които приемал обезболяващи медикаменти. Болката му пречела да
спи.
Оздравителен период за счупените кости е сравнително дълъг – повече от 6-8
месеца, тъй като се касае за открито счупване на предмишницата /счупване и на двете
кости/, като самите кости са възстановени, счупването е зараснало, макар с лека
21
дъговидна деформация - с лека дъговидна извивка между лакътя и китката. Вещото
лице сочи, че тази деформация е по-скоро козметичен дефект, отколкото
функционален.
Не така обаче стои въпросът относно възстановяването на функцията на
ръката, а именно хватателната функция на пръстите и пълноценното движение на
китката. Освен счупването на костите на предмишницата, е налице и пареза на лъчевия
нерв – увреждане в дълбокия клон на лъчевия нерв, който отговоря за движението на
мускулите на китката и на пръстите. Вследствие на това са налице ограничени и
болезнени движения в дясна гривнена става, 0° за проносупинация, което означава
невъзможност да завърти китката по оста й нагоре и надолу, китката е в блокаж, може
единствено да я сгъва навътре на 30°, но не може да сгъне пръстите към китката,
невъзможна е и активна екстензия (разгъване) на пръстите, същите са с нарушен
захват, може да ги сгъва и да хваща някои неща, но няма стабилен захват, поради
което занапред ищецът няма да може да използва ръката си пълноценно, да носи
тежко или да работи такъв тип работа, каквато е работил по време на злополуката.
Вещото лице уточнява, че хватателната функция може да се възвърне до известна
степен чрез последваща оперативна намеса, но не на 100% и ръката му няма да бъде
същата, както преди увреждането.
Следва да се посочи, че се касае за водещата на ищеца дясна ръка, поради
което и на практика той остава трайно неработоспособен човек поради своето
специфично физическо състояние. Макар към настоящия момент да няма решение на
ТЕЛК за намаляване % работоспособност, на практика ищецът е лице с трайно и
необратимо увреждане на дясната си ръка.
Вследствие на оперативната намеса, по дължината на предмишницата му са
останали и два дълги загрозяващи белези от постоперативни ръбци откъм лакътна кост
- надлъжен с дължина 17 см, дорзално - с дължина 20 см, и два по – малки - 1,5 см и
ръбец от инцидентна рана - 2,5 см над стилоидния израстък.
От деня на злополуката и към деня на приключване на устните състезания –
09.04.2025 г. ищецът не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения и е в
отпуск поради временна нетрудоспособност за срок от почти една година – от
14.04.2024 г. до 06.03.2025 г., включително. Както се установи от заключението по
СМЕ, ищецът занапред няма да бъде в състояние да работи същата работа и професия,
а видно от трудовия договор, неговото образование е средно специално - „Монтьор на
електрически мрежи и уредби за високо и ниско напрежение“ и именно по тази
специалност е и упражняваната от него професия. Касае се за млад човек в
трудоспособна възраст, към датата на увреждането ищецът е бил на 47 години.
На следващо място, в резултат от травматичното увреждане, получено при
трудовата злополука, ищецът има затруднения в извършването на ежедневните битови
22
дейности, които са били по – силно изразени в първите месеци след злополуката,
когато не е можел да се грижи за себе си и за домакинството си до степен, че не е
можел сам да си отвори бутилка с вода. Не е можел сам да се храни, облича и съблича.
Заради невъзможността си да се самообслужва и да върши обикновени ежедневни
дейности като чистене, пазаруване, готвене, се е наложило да разчита на ежедневните
грижи и помощ на своите приятели и на своята майка, което за здрав мъж в разцвета
на силите си неизбежно е довело до негативни чувства и емоции.
Най – релевантно за размера на обезщетението е бъдещата прогноза, като
вещото лице посочва, че вследствие на увреждането на лъчевия нерв хватателната
функция на пръстите на дясната му ръка няма да се възстанови никога на 100%. Тези
остатъчни последици несъмнено ще рефлектират по необратим отрицателен начин
върху качеството му на живот, предвид младата му възраст.
Освен физическата травма, съпроводена със силна физическа болка и
ежедневни неудобства при извършването и на най-елементарни дейности, следва да се
отчете и значителният емоционален стрес, който ищецът е изживял по време на
злополуката и на последвалото я лечение и период на възстановяване.
На първо място, уплахата от самото събитие, както и стреса от последвалото
оперативно лечение и престой в болница, невъзможността да се обслужва сам и да
извършва елементарни ежедневни дейности, а след това притеснението дали ще се
възстанови, дали ще може да изпълнява трудовите си задължения, дали ще може да се
издържа финансово.
Увреждането на ръката, изразяващо се в невъзможност да я използва, е довело
до множество негативни чувства и емоции у ищеца – чувство на безпомощност и
непълноценност, чувство на отчаяние и самосъжаление, страх, че няма да се
възстанови и ще бъде инвалид, страх, че няма да може да работи и да се издържа, не
можел да спи, плачел, понякога бил агресивен, не желаел да излиза от дома си, а когато
излезел, се страхувал и се оглеждал за падащи предмети. Страдал, защото не може да
работи, а обичал работата си, не можел и да спортува, а тренирал фитнес от много
години и се боксирал. От весел и жизнерадостен човек станал тъжен, потиснат и
агресивен.
Вещите лица, изготвили СППЕ, сочат, че вследствие злополуката ищецът е
претърпял остра стресова реакция, преминала в разстройство на адаптацията, след
което в посттравматично стресово разстройство, което не е отшумяло и към деня на
изготвяне на заключението, тъй като ищецът не се е възстановил физически и
всичките му страхове продължават да съществуват.
Не на последно място следва да се отчете и икономическата обстановка в
страната. Появата на COVID-19 оказа сериозно влияние и върху инфлацията, като след
пандемията се наблюдава тенденция по нейното бързо ускоряване. Съдът следва да
23
присъди в полза на пострадалия обезщетение, адекватно на инфлацията в страната,
обезценяването на лева /намаляване на покупателната му способност/ и нарастването
на цените. Икономическата конюнктура в страната е неизменно свързана с нивата на
минималната работна заплата в страната. В периода от 2014 г. – 340 лева до 2024 г.
/когато е настъпила злополуката/ се е увеличила до 933 лева или повече от 2,5 пъти. В
този смисъл, следва да се приеме, че MP3 постъпателно расте, а съдебната практика
следва да се съобразява с нейните нива, като постъпателно увеличава и размера на
присъжданите обезщетения.
Определяйки размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че следва да
бъдат съобразени както претърпяните от пострадалия болки и страдания по време на
злополуката и последвалото лечение, така и настъпилите в живота му трайни
негативни последици – загуба на работоспособност в една относително млада
работоспособна възраст /47 години към датата на инцидента/; тежките неудобства в
ежедневния бит; необратимите трайни последици от увреждането; обстоятелството, че
увредената дясна ръка е водеща; загубената хватателна способност на пострадалия
горен крайник, която не се очаква да се възстанови, само възможно да се подобри след
нова операция; негативната промяна в психиката поради необратимостта на
увреждането и изживените силни физически и емоционални страдания.
При определяне размера на справедливото обезщетение съдът съобрази също,
че при загуба на хватателна способност на водеща ръка, за обичайните болки и
страдания като интензитет и продължителност, предвид вида и характера на
увреждането, съдебната практика е определяла сумата от 80 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди /така в Решение № 290/18.11.2015 г. по гр. д. №
15/2015 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 186/21.10.2019 г. по гр. д. № 246/2019 г., ВКС, ІІІ г.
о., Решение № 125/27.02.2024 г. по гр. д. № 1983/2023 г., ВКС, IV г.о., Решение №
189/16.03.2021 г. по гр. д. № 517/2020 г., III г. о./.
Ето защо и с оглед всички гореобсъдени обективни критерии, съдът намира, че
сумата от 80 000 лева представлява справедлив размер на обезщетението, което би
компенсирало преживените от ищеца болки и страдания
Съгласно принципа на диспозитивното начало и указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г., ВКС, ОСГТК, а именно, че
при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от
заявената претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в
петитума на исковата молба, искът следва да се уважи за пълния предявен размер от
50 000 лева, която следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
24
По имуществените вреди:
По иска за причинени имуществени вреди по чл. 200, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че: е направил разходи
за лекарства и за издаване на СМУ в сочения размер във връзка с травматично
увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука, като към
момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника.
Искът е предявен за сумата от 108,37 лева, представляваща причинените на
ищеца от деянието имуществени вреди, представляващи стойността на закупено
лекарство във връзка с лечението и стойност на СМУ.
Ищецът е представил доказателства за общо платена сума в размер на 108,37
лева, както следва:
- Фактура № **********/15.05.2024 г. и фискален бон от 15.05.2024 г. за
закупен медикамент „Нивалин амп. 5 мг“ на стойност 28,37 лева;
Според вещото лице, изготвило СМЕ, е налице причинно-следствена връзка
между уврежданията на ищеца и закупения с представените документи медикамент,
който е бил необходим за лечение на парезата на десния лъчев нерв.
- Фактура № **********/29.08.2024 г. и фискален бон от 29.08.2024 г. за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение на стойност 80 лева.
Същото е във връзка с получените травматични увреждания и представлява
имуществена вреда – разход във връзка с уврежданията.
Следователно искът е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от
108,37 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
08.10.2024 г. до окончателното погасяване на сумата.
По възражението за съпричиняване:
Ответното дружество своeвременно е заявило възражение за съпричиняване с
твърдения за допусната от ищеца груба небрежност, изразяваща се в предприетото от
него слизане от стълба под работещите на него колеги, без да ги предупреди, че тръгва
и без да се увери, че те са спрели да работят и изчакват слизащия ищец.
Съгласно чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ, отговорността на работодателя може да се
намали, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал
груба небрежност.
При липса на легално определение, в доктрината и съдебната практика
/Решение № 184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т.о., Решение № 348 от 11.10.2011
г. по гр. д. № 387/2010 г., IV г. о., Решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о.
25
и цитираната в него практика, Решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III г.о.,
Определение № 244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т.о./ се приема, че груба
небрежност е налице, когато не е положена грижата, която и най-небрежният би
положил в подобна ситуация. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежния
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Формираната съдебна
практика приема, че не всяко нарушение на технологични правила или правила на
безопасност е квалифицируемо като груба небрежност, но поведение, съставляващо
пренебрегване на основни такива за съответната дейност, съставлява груба
небрежност.
В рамките на трудовото правоотношение дължимата грижа се свързва със
спазване правилата на организация на труд и правилата за безопасност и
нарушаването им по начало е предпоставка за отговорно поведение, но не във всички
случаи това има за последица намаляване обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ
/Решение № 79/2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., ВКС, ІV г. о.; Решение от 21.06.2011 г.
по гр. д. № 1248/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д. №
2649/2018 г., ВКС, IV г. о. и др./.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, работодателят, въвел възражение за
съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е
настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на
работата, т. е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да
установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност
на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание
и пренебрегване на основни технологични правила и мерки за безопасност. Изводът за
съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения и
бланкетни твърдения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения
на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в
случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да
положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Преценката за положената
грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила
злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата как е
следвало да процедира и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата. Не
всяко нарушение на правилата за безопасност на труда обуславя приложение на чл.
201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довело до
осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото
26
виновно действие.
Когато проявената небрежност е обикновена, а не груба, не се прилага
намаляването на отговорността на работодателя при условията на чл. 201, ал. 2 КТ.
Доказването на тези обстоятелства и на грубата небрежност е в тежест на
работодателя, който е релевирал възражение по чл. 201, ал. 2, т. 1 КТ
В случая с оглед установените по делото факти настоящият съдебен състав
намира, че ищецът не просто не е допринесъл за настъпване на вредите, а поведението
и действията му са били правомерни и изцяло съобразени както с правилата за
безопасност, така и с обичайната практика на работещите в дружеството, както
изложиха двамата свидетели С. и Л.. Ищецът не е имал задължение да изчаква групата
на свид. С., за да слезе от стълба. Двете работещи горе на стълба групи не са били
свързани по никакъв начин, всяка е отговаряла за определена, предварително
разпределена между групите работа и след завършването й е можела да слезе от
стълба, независимо от другата група, без да е необходимо да изчаква или да ги
уведомява. Ищецът е слязъл именно по монтираните за целта степенки.
Твърденията на ответника за наличие на съпричиняване са изцяло
неоснователни и неподкрепени от събраните доказателства, както и противоречащи на
правилата на житейската логика. В настоящия случай именно групата на свид. С. и
лицето, с което той е работел – Д. Д. са причинили злополуката, изпускайки
монтажния винт от голяма височина. Единствената причината винтът да удари ищеца
е неговото местоположение точно в този момент – че се е намирал точно по
траекторията на падане на винта. Няма как в този случай и при тези обстоятелства да
се говори за допусната от ищеца груба или каквато и да била небрежност.
По делото са събрани многобройно писмени и гласни доказателства относно
обстоятелствата, при които е настъпила процесната злополука. Установен е по
категоричен начин механизмът на нейното настъпване и поведението на ищеца
непосредствено преди и при настъпването й – от една страна, а от друга – поведението
на екипа от свид. С. и работника Д.. В случая както бе посочено, единствената
причина за настъпването на злополуката и респективно за причинените на ищеца
вреди са действията на втората група, които са изпуснали винта в хода на демонтиране
на скоба.
Ищецът не е имал задължение да уведомява другата група, че слиза, нито да
ги изчаква. Двете групи работници са били независими една от друга. Никъде в
представените доказателства не се съдържат правила за безопасност в изложения от
ответника смисъл – че ищецът е трябвало да уведоми свид. С. и работещия с него, че
слиза, да се увери, че са спрели да работят и го изчакват да слезе.
Както сочат двамата свидетели С. и Л., в дружеството няма правила за
безопасност при качване и слизане, а останали правила са били спазени –
27
разпределено е кой къде и какво ще работи, обличане на работното облекло,
обезопасяване на работното място и безопасно извършване на подмяната на
изолаторните елементи.
Освен това тук е мястото да се посочи, че ако такива правила са съществували
или ако работодателят е изисквал комуникация между групите – било то между тези,
които са горе на електропровода помежду си, било с колегите им, които са долу на
земята, то е следвало да осигури надежден начин за осъществяване на тази
комуникация. Както свидетелите С. и Л. сочат, за да комуникират помежду си, се
налагало да викат силно, но понякога разстоянието било твърде голямо и не се чували.
Свид. С. на практика не знае дали ищецът му е извикал, че слиза, дори сочи, че дори и
да му е извикал, не е чул
Горните изводи не се променят и от констатираните в Карта 21 рискови
фактори, нито от това, че ищецът е издържал изпит за безопасност, още по – малко от
това, че щом са проведени всички периодични и ежедневни инструктажи, то ищецът е
нарушил някое правило, след като се е стигнало до злополука. Инструктажите за
безопасност целят именно това – инструктиране и разясняване на правилата за
безопасност. В случая се установи, че такива правила за падане на предмети отвисоко,
докато работните се намират горе на стълба, не съществуват. Не се установяват и
сочените в отговора нарушения на чл. 16 ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
Извършваната от ищеца дейност е била във връзка с изпълняваната от него
работа. Не се установи нарушение на каквито и да е правила за безопасност на труда,
а и извършеното от ищеца действие /слизане от стълба по поставените за целта
степенки/ не може да бъде квалифицирано като груба небрежност.
Ето защо възражението е неоснователно, поради което и обезщетението следва
да се присъди в пълен размер както за неимуществените, така и за имуществените
вреди.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква за ищеца, като съгласно списък по чл. 80 ГПК се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в минимален размер. С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК ищецът е освободен от такси и разноски в производството и не е сторил
други такива.
Видно от Договор за правна защита и съдействие от 24.09.2024 г., сключен
между ищеца и адв. Л. В., последната е предоставила безплатна правна помощ на
ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско
възнаграждение следва да бъде заплатено на адв. В. от ответника. Същото се определя
в минималния предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /преди измененията от 2025 г./. Съгласно чл. 38, ал. 2
28
ЗАдв., съдът определя възнаграждението на адвоката, предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие съгласно ал. 1, в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда другата страна да го заплати. Предявените искове
са оценяеми и за настоящата съдебна инстанция предвид материалния интерес следва
да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 4 658,67 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., в редакцията изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2022
г.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – гр. Враца държавна такса по
двата иска в размер на 2 050 лева, както и сумата от 1 300 лева, представляваща
съдебно деловодни разноски за вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мрежови експлоатационен район“ – Монтана – поделение на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК на поделението 1752013040084, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, бул. „Александър Стамболийски“ № 45,
ДА ЗАПЛАТИ на С. А. И., ЕГН **********, с адрес: ********, следните суми:
- на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 50 000 лева /петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки, страдания, неудобства и затруднения от травматичното увреждане, причинено
му вследствие претърпяна на 11.04.2024 г. злополука, призната за трудова с
Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на Териториално поделение – Монтана на НОИ,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 108,37 лева /сто и осем лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи стойността на закупени лекарства и издаване на съдебно-медицинско
удостоверение, вследствие претърпяна на 11.04.2024 г. злополука, призната за трудова
с Разпореждане № 10/08.05.2024 г. на Териториално поделение – Монтана на НОИ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 08.10.2024 г.
до окончателното погасяване на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата „Мрежови експлоатационен район“ – Монтана – поделение на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК на поделението 1752013040084, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, бул. „Александър Стамболийски“ № 45,
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л. В., личен № **********; с адрес: *******, сумата от 4 658,67
29
лева /четири хиляди шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Мрежови експлоатационен район“
– Монтана – поделение на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК на
поделението 1752013040084, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, бул.
„Александър Стамболийски“ № 45, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – гр. Враца сумата от 3 350 лева /три хиляди триста и
петдесет лева/ - разноски в производството за държавна такса и вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
30