№ 891
гр. Варна, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20233110116091 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
94155/13.12.2023 г. от И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „МОТО ПФОЕ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на потребление: гр. София, бул.
„Сливница“ №444, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК с петитум
съдът да приеме за установено, че ищецът в качеството си на длъжник по
изпълнително дело № 20238080400663 по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808,
с район на действие ОС-Варна, не дължи на ответника следните, суми, предмет на
изпълнителен лист от 30.01.2013 г., издаден от Софийски градски съд Т.О. VI-18 с-в по
т.д. № 180/2013 г.:
• 19,48 лв., представляваща неплатена вноска по застраховка „Автокаско“;
• 586,43 лв., представляващ платен от лизингодателя пътен данък;
• 9260,95 лв., представляваща неустойка в размер на пет лизингови вноски;
• 7982,43 лв., представляващи неустойка за просрочие при неплащане на
лизингови вноски;
• 720,00 лв., представляваща обезщетение за разноски за изземване на
автомобила;
• 1730,00 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за процесуална
защита;
• 50,00 лв., представляваща деловодни разноски.
Ищецът твърди, че правото на принудително изпълнение на вземанията предмет
на изпълнителния лист, по който е образувано изпълнително дело № 20238080400663
по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна са
погасени по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
оспорва предявените искове, като счита, че същите са неоснователни и недоказани и
следва да бъдат оставени без уважение, като излага следното:
1
Въз основа на процесния изпълнителен лист „МОТО-ПФОЕ" ЕООД е
образувало изпълнително производство пред ЧСИ Мария Цачева, с рег. № 840 КЧСИ
още на 14.02.2013 г. под № 203/2013 г.
По гореобразуваното изпълнително дело многократно са постъпвали молби от
кредитора, с които е искано извършването на същински изпълнителни действия от
съдебния изпълнител и е прекъсвана давността по отношение на вземанията, съобразно
възприетото в т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на
ВКС, ОСГТК разрешение, че „прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ":
- Молба от 16.04.2015 г. - за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника в „Първа инвестиционнна банка" АД;
- Молба от 05.10.2017 г. - за справка в РБСС и налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника;
- Молба от 05.03.2020 г. - за налагане на запор върху банковата сметка на
длъжника в „Уникредит Булбанк" АД.
Наред с горното излага, че с Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т д. №
3/2020 г., по описа ВКС, ОСГТК Върховния касационен съд е приел, че „погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС".
С оглед даденото тълкуване до момента на постановяване на решението по т. д.
№ 2/2013 г., по описа на ВКС, ОСГТК - 26.06.2015 г. давност за вземанията по
изпълнителното дело не е текла. Така дори и да не бяха извършвани никакви
изпълнителни действия от момента на образуване на изпълнителното дело до
постановяване на тълкувателното решение, петгодишната погасителна давност за
вземанията по изпълнителния лист е започнала да тече най-рано на 26.06.2015 г.
2. На следващо място излага, че ВКС приема, че съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за
принудително изпълнение и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия.
В този смисъл давността за погасяване на вземанията е прекъсвана многократно и към
датата на завеждане на исковете давността за нито едно от вземанията не е изтекла.
Излага ,че дори да е настъпила перемпция по делото в някой момент, то това не
е основание да се приеме, че давността не е прекъсвана. Перемирането е основание за
прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но
то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се
запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ -
той дължи подчинение на представения и намиращ се у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително
производство, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК са от процесуален характер - изпълнителният лист не губи характера си на
2
изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да
съществува. Изрично в този смисъл - Решение № 126 от 28.06.2022 г., по гр. д. №
3409/2021 г., по описа на ВКС, 3 ГО.
С оглед всичко гореизложено счита, че давността, по отношение на вземанията,
за събирането на които е образувано ИД № 20238080400663 г., по описа на ЧСИ Захари
Димитров, рег. № 808 КЧСИ, не е изтекла към настоящия момент и предявения иск
следва да бъде оставен без уважение.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От ответника е представена Молба вх.№3101/14.02.2013 г. по описа на ЧСИ
Мария Цачева, рег. №840, р-н СГС, с посочен номер на ИД №203, депозирана от
„Мото-Пфое“ ЕООД с искане за образуване на изпълнително производство срещу И. Т.
В. въз основа на изп. лист, издаден по т.д. №180/2013 г. на СГС за сумите: 19,48 лв.,
представляваща неплатена вноска по застраховка „Автокаско“; 586,43 лв.,
представляващ платен от лизингодателя пътен данък; 9260,95 лв., представляваща
неустойка в размер на пет лизингови вноски; 7982,43 лв., представляващи неустойка
за просрочие при неплащане на лизингови вноски; 720,00 лв., представляваща
обезщетение за разноски за изземване на автомобила; 1730,00 лв., представляващи
арбитражни разноски и разходи за процесуална защита и 50,00 лв., представляваща
деловодни разноски. В молбата е отправено искане по чл. 18 ЗЧСИ да бъде проучено
длъжниковото имущество и да бъде определен начинът на изпълнение.
Представени са молби от „Мото-Пфое“ ЕООД по изп.д. №203/2013 г. на ЧСИ
Мария Цачева, рег. №840, р-н СГС, както следва: с вх.№3900/16.04.2015 г., в която е
обективирано искане да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника И. Т.
В. в „Първа инвестиционна банка“ АД, с вх. №11979/05.10.2017 г. с искане да бъде
наложен запор на банковите сметки на длъжника, в случай че се открият такива след
справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове и молба вх. №3218/05.03.2020 г. с
искане да бъде наложен запор върху притежаваните от длъжника И. Т. В. банкови
сметки в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от ИД
№20238080400663 г., по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-Варна, видно от което същото е образувано по молба вх.
№16410/13.09.2023 г. по молба на „Мото-Пфое“ ЕООД с искане за образуване на изп.
дело срещу И. Т. В. за събиране на суми по изп. лист, издаден на 30.01.2013 г. по т.д.
№180/2013 г. на СГС за сумите: 19,48 лв., представляваща неплатена вноска по
застраховка „Автокаско“; 586,43 лв., представляващ платен от лизингодателя пътен
данък; 9260,95 лв., представляваща неустойка в размер на пет лизингови вноски;
7982,43 лв., представляващи неустойка за просрочие при неплащане на лизингови
вноски; 720,00 лв., представляваща обезщетение за разноски за изземване на
автомобила; 1730,00 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за
процесуална защита и 50,00 лв., представляваща деловодни разноски. В молбата е
отправено искане по чл.18 ЗЧСИ да бъде проучено длъжниковото имущество и да бъде
определен начинът на изпълнение, както и за налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение, запор на банкови сметки на длъжника и възбрана
на недвижимите имоти на длъжника. Към молбата е приложен изп. лист.
3
Със запорно съобщение изх. №27323/11.12.2023 г. до „Първа инвестиционна
банка“АД е наложен запор на банковите сметки на И. Т. В. в банката. Със запорно
съобщение изх. №27325/11.12.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на И. Т. В.
в „КЕЙ БИ СИ БАНКА БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Със запорно съобщение изх.
№27326/11.12.2023 г. е наложен запор до банковите сметки на И. Т. В. в „АЙКАРТ“
АД. Със запорно съобщение изх. №27328/11.12.2023 г. е наложен запор върху
банковите сметки на ответника в „ПЕЙНЕТИКС“ АД.
По искане за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на И. Т.
В. е вписана възбрана от СВ – Варна върху следния ¼ ид.ч. от ПИ №58445.95.41, с.
Приселци, общ. Аврен, обл. Варна с вх. №8208/20.03.2024 г., акт №164, том ІV, дело
№3556.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.111, б.„в“ от
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за
други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязло в
сила арбитражно решение, в който случай погасителната давност започва да тече от
влизането на решението в сила.
Видно от представения по делото изпълнителен лист, същият е издаден на
30.01.2013 г., въз основа на подлежащо на изпълнение решение от 27.12.2012 г. на
Арбитражния съд при БТПП, или давността за събиране на вземането, предмет на
изпълнителния лист, изтича пет години след постановяване на арбитражното решение-
27.12.2017 г.
Изпълнителното производство по изп. дело №203/2013 г. на ЧСИ Мария Цачева,
рег. №840, р-н СГС е било образувано на 14.02.2013 г.
Съгласно мотивите на т.3 от ТР №2/2023 г. от 04.07.2024 год. на ОСГТК на
Върховния касационен съд на Република България след като е предприето
изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД
свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и
погасителната давност е прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече
нова давност. Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно
перемпция на изпълнителното дело.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на своите
притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от
страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния
процес със своята активност. ни последици. Кредиторът по изпълнително дело,
допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от
полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него санкцията на
чл.433, ал.1, т.8 ГПК е в загуба на възможността да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените
обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
4
искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му
се отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.
За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в
материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните
предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора
за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл.18
ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска
изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е
посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. Върнатата поради
неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този
случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата
за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността,
както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените
права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна -
чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
Видно от представените с отговора на исковата молба четири броя молби - всяка
от тях е годна да прекъсне давността, доколкото в себе си съдържа искане на
кредитора до ЧСИ да предприеме изпълнителни действия по отношение на
длъжниковото имущество и събиране на вземането,каквото е запорът на банкови
сметки на длъжника. Всяко от действията е предприето в период по-малко от пет
години от предходния. Така давността е прекъсвана многократно преди да е изтекла и
е започвала да тече нова давност - с образуване на изпълнителното производство по
изп.д. №203/2013 г. на ЧСИ Мария Цачева от 14.02.2013 г., тъй като в молбата е
обективирано искане по чл. 18 от ЗЧСИ, с молбата от 16.04.2015 г., в която има
обективирано искане за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника И. Т. В.
в „Първа инвестиционна банка“ АД, с молбата от 05.10.2017 г., в която има
обективирано искане за справка за банкови сметки на длъжника и налагане на запор
върху тях и с молбата от 05.03.2020 г., за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. По делото няма данни молбите да са върнати на
взискателя поради неизпълнение на указанията на съдебния изпълнител, поради което
следва да се приеме, че обективираните в тях изпълнителни действия са прекъснали
давността. От последното прекъсване на 05.03.2020 г. до образуването на изп. д.
№663/2023 г. на ЧСИ Захари Димитров са изминали само три години и половина,
поради което не е изтекла погасителната давност за вземането на кредитора. По
образуваното изп.д. №663/2023 г. на ЧСИ Захари Димитров са предприети ред
действия, годни да прекъснат давността, като посочените: отправено искане с молбата
за образуване от 13.09.2023 г. по чл. 18 ЗЧСИ да бъде проучено длъжниковото
имущество и да бъде определен начинът на изпълнение, както и за налагане на запор
върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение, запор на банкови сметки на
длъжника и възбрана на недвижимите имоти на длъжника; налагане на запор на
банковите сметки на И. Т. В. в „Първа инвестиционна банка“АД със запорно
съобщение изх. №27323/11.12.2023 г., налагане на запор на банковите сметки на И. Т.
В. в „КЕЙ БИ СИ БАНКА БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със запорно съобщение изх.
№27325/11.12.2023 г., налагане на запор на банковите сметки на И. Т. В. в „АЙКАРТ“
5
АД със запорно съобщение изх. №27326/11.12.2023 г., налагане на запор върху
банковите сметки на ответника в „ПЕЙНЕТИКС“ АД със запорно съобщение изх.
№27328/11.12.2023 г., налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на И. Т.
В. вписана в СВ – Варна върху следния недвижим имот: ¼ ид.ч. от ПИ №58445.95.41,
с. Приселци, общ. Аврен, обл. Варна с вх. №8208/20.03.2024 г., акт №164, том ІV, дело
№3556.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на
настоящото производство в тежест на ответника беше да установи по пътя на пълно и
главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана
или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение, а в
тежест на ищеца е да установи своите възражения срещу твърденията на ответника за
спиране и прекъсване на давността.
Представеното удостоверение изх.№263-79/16.01.2025 г., в което са посочени
наложените запори върху банковите сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД, вкл.
и по изп.д. №203/2013 г. на ЧСИ Мария Цачева от 25.02.2013 г. не е достатъчно да
обори, че молбата от 05.03.2020 г. (а и останалите три) е прекъснала давността с оглед
на разрешението, дадено с т.3 на ТР №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото не бяха ангажирани други доказателства, от които да се установи, че
исканията за предприемане на изпълнителни действия, обективирани в представените
от ответника молба, по някаква причина не са прекъснали давността.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не установи при условията на
пълно и главно доказване, че правото на принудително изпълнение за вземането на
ответника по процесния изпълнителен лист се е погасило по давност.
С оглед на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ответника, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него съдебно-
деловодни разноски, изразяващи се адвокатско възнаграждение. От ответника е
представен договор за правна защита и съдействие за сумата от 2200 лв. От ищеца е
направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно,
доколкото е по-ниско от изчисленото съобразно с правилата в чл. 7, ал.2, т.3 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което е в размер
на 2250,00 лв. С оглед на горното съдът намира възражението по чл. 78, ал.5 ГПК за
неоснователно, поради което искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на
ответника следва да бъде уважено в пълен размер на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу
„МОТО ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на потребление: гр.
София, бул. „Сливница“ №444 иск с правно основание чл. 439 ГПК с петитум съдът да
приеме за установено, че ищецът И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. в качеството
си на длъжник по изпълнително дело № 20238080400663 по описа на ЧСИ Захари
Димитров с рег.№ 808, с район на действие ОС-Варна, не дължи на ответника „МОТО
ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на потребление: гр. София, бул.
6
„Сливница“ №444 следните суми, предмет на изпълнителен лист от 30.01.2013 г.,
издаден от Софийски градски съд Т.О. VI-18 с-в по т.д. № 180/2013 г.:
• 19,48 лв., представляваща неплатена вноска по застраховка „Автокаско“;
• 586,43 лв., представляващ платен от лизингодателя пътен данък;
• 9260,95 лв., представляваща неустойка в размер на пет лизингови вноски;
• 7982,43 лв., представляващи неустойка за просрочие при неплащане на
лизингови вноски;
• 720,00 лв., представляваща обезщетение за разноски за изземване на
автомобила;
• 1730,00 лв., представляващи арбитражни разноски и разходи за процесуална
защита;
• 50,00 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА И. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на „МОТО
ПФОЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на потребление: гр. София, бул.
„Сливница“ №444 сумата от 2200,00 (две хиляди и двеста) лв. разноски в
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7