РЕШЕНИЕ
№162/07.03.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Светла Иванова ….…..…………………………………. и в присъствието на прокурор …….……………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 627 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба от „МАКСРОЯЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.В.Е., със съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение рег.№32-183737/06.06.2022г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ по Митническа декларация MRN 20BG001008022474R7/21.07.2020г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби, като и немотивирано. Навеждат се доводи за декларирана митническа стойност на внесения от САЩ автомобил, идентична с действителната и договорена цена при закупуване на превозното средство, ведно с разходите за транспорт. Представената пред митническите органи фактура за закупуване на превозното средство съдържала всички необходими реквизити, поради което посочената в нея цена на стоката следвало да се вземе предвид при определянето на митническата ѝ стойност. Налице били и доказателства за реално заплатената сума за транспортиране на автомобила. Представени били също доказателства за заплащане на стойността по фактурата и за заприходяване на стоката и последващата ѝ продажба. От страна на административния орган не били събрани никакви доказателства, опровергаващи декларираната стойност на стоката. Използваната от органа информация за определяне на нова митническа стойност на автомобила била от интернет сайт и представлявала оферта, което не означавало, че реалната продажба на съответното МПС щяла да се извърши на обявената цена. Отбелязването, че автомобилът бил продаден, също не доказвало действителната цена на автомобила. Материалът от този сайт бил предоставен само за обща информация и не следвало да се използва като единствена основа за вземане на решения, без да се използва информация от официални източници. Доказателства за посочената от административния орган цена от 15 000 USD не били събрани, поради което напълно необоснован бил изводът, че това била действително заплатената цена за превозното средство, респ. следвало да служи за определяне на митническата му стойност. Оспорват се и определените от органа разходи от 355.50 USD за транспорт от пристанище Long beach, CA до пристанище Бургас. Определянето на този размер било извършено в противоречие с разпоредбите на член 29, параграф 1 и ален 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс на Съюза, както и на член 70, параграф 1 и член 71, параграф 1, буква д), подточка i) от същия кодекс. Предвид условието на самата доставка – CFR стойност и навло, издадената във връзка с нея фактура, в която били включени елементите, формиращи стойността на доставката, разходът за транспорта на стоката до въвеждането ѝ на територията на Съюза в размер на 500 USD, бил включен в цената на самата доставка. Претендира се отмяна на решението.
В писмена защита се обосновават твърдения за допуснати в административното производство съществени процесуални нарушения. Решението противоречало на материалния закон, защото не било доказано от органа да били възникнали „основателни съмнения“, че декларираната митническа стойност не била действителна. Счита се, че използваната от административния орган информация от интернет сайт, касаеща цената на внесената стока, не може да бъде приета за достоверна. Претендират се деловодни разноски, за които се представя списък.
Ответникът –
Директор на Териториална дирекция „Митница Бургас“ към Агенция „Митници“, в
съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. В писмени бележки излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски. Оспорва
размера на адвокатския хонорар на пълномощника на дружеството жалбоподател. В случай
на отмяна на атакувания акт, иска присъждане на разноски за експертиза в полза
на ТД „Митница Бургас“ с аргумента, че изследваните от експерта обстоятелства
не били оспорени от ответника.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
На 21.07.2020г. от дружеството жалбоподател „МАКСРОЯЛ“ ЕООД, чрез представителя „МИРАМАР“ ЕООД, е била регистрирана митническа декларация (МД) MRN 20BG001008022474R7 (л.70), с която е поставен под режим допускане за свободно обръщение и специален режим – употреба за специфични цели, стока внос от Съединени американски щати, а именно: стока 1/1 – употребяван пътнически автомобил 1 бр., марка – BENTLEY, модел – Continental, тип – GTC, с първа регистрация – 01.01.2007г., цвят – 0, раб. обем – 6000 куб.см., шаси №***, с декларирана митническа стойност – 11 318.45 лева, при нетна цена на стоката – 6500 USD, с обменен курс 1.74130 за 1 USD, разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане – 0 лева, транспортни и застрахователни разходи и разходи за товаро-разтоварни и обработващи операции от мястото на въвеждане на територията на страната до местоназначението на стоките в страната – 0 лева, деклариран метод за определяне на стойността – „договорна стойност“ на внасяните стоки (чл.70 от Кодекса), деклариран размер на мито – 1131.85 лева и на ДДС – 2490.06 лева, декларирани документи: Търговска фактура с реф.номер 2314/20200413, Търговска товарителница: IMP/1969/06/20L3, деклариран Генерален коносамент HLCUBSC2005AZKB1.
На 07.10.2021г. до Д.В.Е., управител на „МАКСРОЯЛ“ ЕООД, е било изпратено писмо рег.№32-318461/07.10.2021г. (л.57) относно извършване на последващ контрол на МД MRN 20BG001008022474R7 от страна на митническите органи. С писмото е било поискано предоставяне на допълнителна информация и доказателства, подробно посочени в него.
Като приложения към писмо вх. №32-337157/25.10.2021г. (л.45), от „МАКСРОЯЛ“ ЕООД са били представени: инвойс-фактура за стойност на автомобила и включен транспорт; извлечение от банкова сметка ***ларация; платежни документи за ДДС и мито; извлечение от счетоводни сметки за заприходяване на стоката; талон на автомобил; фактура за продажба и договор за продажба на МПС; банково извлечени за получен превод. В писмото са обективирани обяснения във връзка с декларираната митническа стойност на внесения автомобил.
В отговор на писмо рег.№32-128832/19.04.2022г., до и.д. Началник на митническо бюро „Свободна зона Бургас“ е било изпратено писмо вх.№32-134202/26.04.2022г. (л.41), към което са били приложени документи, сред които 2 бр. фактури №№ ********** и ********** от дата 13.07.2020г., издадени от „Економу-Интернашанъл Шипинг Ейджънсиз“ ЕООД на клиента „Фрилайн“ ООД, относно: линейна такса инспекция – 34.69 лв.; почистване контейнер – 29.34 лв.; терминални и други пристанищни разходи – 361.82 лв.; такса документация – внос – 68.45 лв., или общо сума 494.30 лева, както и относно разходи за вътрешен транспорт в размер на 269.90 лева, всички дължими по повод корабен превоз (на стока) с коносамент HLCUBSC2005AZKB1, от товарно пристанище Long beach (California) до разтоварно пристанище Varna.
На 09.05.2022г. от служител на „МАКСРОЯЛ“ ЕООД е било получено писмо със съобщение по смисъла на член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) №952/2013) с рег.№32-138720/28.04.2022г. (л.32), в което се посочва, че предстои издаване на решение на директора на ТД „Митница Бургас“, с което ще се определи нов размер на митническата стойност за стоката по МД с MRN 20BG001008022474R7/21.07.2021г. В съобщението са изложени мотивите, на които ще се основава решението и е указана възможност за изразяване на становище.
Под вх.№32-178059/01.06.2022г. в ТД „Митница Бургас“ е било заведено писмено Становище (л.29) от „МАКСРОЯЛ“ ЕООД.
До Директора на ТД „Митница Бургас“ е била адресирана Докладна записка, с която и.д. Началник на МБ „Свободна зона Бургас“, на основание член 29 от Регламент 952/2013 и чл.19, ал.7 от ЗМ, предложил да бъде издадено решение, с което да бъде определен нов размер на митническата стойност на стоката по МД с MRN 20BG001008022474R7/21.07.2021г. и съответно нов размер на дължимите вземания.
С оспореното Решение рег.№32-183737/06.06.2022г. Директорът на Териториална дирекция „Митница Бургас“: 1. на основание член 70, параграф 1 във връзка с член 71, параграф 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) №952/2013г., е определил митническа стойност на стоката по МД с MRN 0BG001008022474R7/21.07.2021г. в размер на 26 815.15 лв.; 2. на основание член 77, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013г., е определил дата на възникване на митническо задължение – 21.07.2020г.; 3. на основание член 85, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. е определил вносно митническо задължение – мито в размер на 2681.52 лв.; 4. на основание чл.55, ал.1 от ЗДДС е определил данъчна основа на внесената стока в размер на 26 676.48 лв.; 5. на основание чл.67, ал.1 от ЗДДС е определил задължение за ДДС при внос в размер на 5935.30 лв.; 6. на основание член 105, параграф 3 и параграф 4 от Регламент (ЕС) №952/2013 и чл.56 от ЗДДС, е определил за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС, общо в размер на 4994.91 лв.; 7. на основание член 77, параграф 3 от Регламент 952/2013г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС, определил „МАКСРОЯЛ” ЕООД като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 1549.67 лв. и на ДДС в размер на 3445.24 лв.; 8. на основание чл.19б, ал.3 от ЗМ във вр. с член 108, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. е определил 10-дневен срок за заплащане на сумите по т.7 от страна на дружеството; 9. на основание чл.19б, ал.1 от ЗМ, във връзка с член 102, параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.60, ал.1 от ЗДДС, е определил датата на връчване на настоящото решение да се счита за дата на уведомяване на длъжника; 10. на основание член 114, параграф 2 от Регламент 952/2013г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС, е определил от датата на възникване на митническото задължение – 21.07.2020г., до датата на уведомяването на длъжника по т.9 да се начислява лихва за забава върху дължимото вносно мито и върху дължимия ДДС; 11. посочил е, че на основание член 114, параграф 1 от Регламент 952/2013г. и чл.59, ал.2 от ЗДДС, се дължи лихва за забава за размера на дължимите вземания, неплатени в срока по т.8; 12. Установил е за досъбиране вземания в размер 4994.91 лв. за вносно мито и ДДС.
Решението е било получено от служител на дружеството жалбоподател на 09.06.2022г., видно от приложеното известие за доставяне.
Съдът, по искане на пълномощника на оспорващото дружество по делото, назначи съдебно-счетоводна експертиза, заключеното по което се прие по делото.
При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, като е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решението е
издадено от компетентен орган. Директорът на Териториална дирекция „Митница
Бургас“ към Агенция „Митници“, притежава качеството „митнически орган“ по
смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и е компетентен съгласно чл.19, ал.1 от ЗМ, да
издава решения от вида на оспореното.
Решението е в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за неговото издаване.
Не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административното производство, приключило с издаване на оспорения акт, като е спазена и разпоредба на член 22, параграф 6, т.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок.
Оспореният акт противоречи на относимите материалноправни разпоредби.
Съгласно член 70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Член 74 от Регламент №952/2013 регламентира вторични методи за определяне на митническата стойност.
Посочените в цитираните норми критерии за определяне на митническата стойност на стоките са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност.
Член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447), дава възможност на митническите органи, при наличието на „основателни съмнения“ за това дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по член 70 параграф 1 от Регламент №952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, като според параграф 2 на член 140, ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.
Според утвърдилата се съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС, безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено действителната воля на страните по съответната покупко-продажба.
В случая, за да отхвърли декларираната митническа стойност като реално платената цена и да определи нова митническа стойност на стоката по процесната МД, Директорът на ТД „Митница Бургас“ посочил, че „основателни съмнения“ по смисъла на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 са възникнали с оглед това, че на ел.страници www.autoauctions.io била открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 05.02.2020г. със статус „продадено“ (SOLD) за автомобил „BENTLEY“ със същия VIN номер на шаси в страната на износа (като този по МД), като публикуваната продажна цена била в размер на 15 000 USD и превишавала декларираната пред митническите органи – 6 500 USD, при допускане за свободно обращение. Крайният извод на ответника е, че идентичните данни при продажбата чрез аукцион и при приложения SALVAGE CERTIFICATE (удостоверение за спазено имущество, л.94) на превозното средство с номер на шаси ***, потвърждавали, че финалната продажна цена била 15 000 USD.
Съдът не споделя извода на административния орган. Този извод е направен въз основа на информация от интернет сайт, без да са били събрани доказателства в нейна подкрепа. Посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила.
В случая от данните и доказателствата по делото става ясно, че митническите органи не са положили достатъчно усилия за установяване на действителната фактическа обстановка, а административният орган е базирал своите изводи единствено на предположения. Видно е от общодостъпните общи условия на сайта, на който е бил проведен процесния аукцион, както и от представената по делото разпечатка от този сайт, че публикуваната на него информация има неофициален и неангажиращ характер. От тези условия става ясно, че информацията на сайта може да не е точна, пълна или актуална. Изрично се посочва, че информацията е обща и не трябва да се разчита или използва като основа за вземане на решения без справка с първични, по-точни, по-пълни или по навременни източници на информация. Освен това, установява се от приложените по административната преписка разпечатки, че информацията за проведения аукцион на автомобил с характеристики, сходни с тези на автомобила от МД, не съдържа достатъчно данни, от които да се направи безспорен извод, че именно жалбоподателят е закупил превозното средство. Също така, достоверни доказателства, потвърждаващи извода на ответника за размера на действително платената цена за автомобил BENTLEY, Continental, GTC, с първа регистрация – 01.01.2007г., обем – 6000 куб.см., шаси №***, не са налице.
В процедурата по определяне на по-високата стойност следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не да прилагат произволно определена или фиктивна такава.
Във всички случи в тежест на органа е при условията на относимото съюзно право да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение, както и да обоснове използвания подход при формиране на крайния си извод. В случая вместо да стори това, административният орган се е позовал на информация, поместена в ненадежден източник на информация, и е определил нова митническа стойност на внесеното превозно средство, като е обосновал фактическия си извод с разпоредбите на член 70, параграф 1 във вр. с член 71, параграф 1, буква „д“, т.i от Регламент (ЕС) №952/2013. Съответно, обосновавайки акта си от правна страна с посочените разпоредби, не е намерил за нужно да обсъди приложимостта и евентуалната необходимост от използване на метод по член 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, което правно действие е в несъответствие с приложимото материално право на Съюза.
Неоснователно е било прието от Директора на ТД „Митница Бургас“, че идентичните данни при продажбата чрез аукцион и тези по приложения SALVAGE CERTIFICATE потвърждават състояла се продажба на автомобила по МД на цена от 15 000 USD. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че това съвпадение не изключва договаряне между купувач и продавач на цена, различна от обявената. Като се има предвид неофициалния характер на информацията в обявата и принципа за свобода на договарянето, закупуването на автомобила на посочената в МД цена е напълно допустима хипотеза и в случая същата се явява доказана, тъй като е подкрепена с декларирана пред официални държавни органи информация, ведно с представените фактура за закупуване и извлечение от банкова сметка.
***ом заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно, ясно и безпристрастно дадено. Вещото лице посочва, че Фактура № 2314/13.04.2020г. е била осчетоводена по сметка 301 на дружеството жалбоподател, след което прехвърлена в сметка 304 – стоки. Операциите били взети през м.03.2021г. (видни били на л.50 от делото). Автомобилът по МД бил заведен в счетоводството като стока за продаване в сметка 304 на стойност 12 450.30 лева, включваща стойност на автомобила, транспорт до гр.Варна – общо 11 318.45 лева (6500 USD), и платеното мито в размер на 1131.85 лева. Налице било плащане на стойността на автомобила към доставчика в размер на 6500 USD по банков път с рег.№ *********, като плащането включвало цената на превозното средство – 6000 USD, и транспорт от гр.Лос Анжелис до гр.Варна – 500 USD. Установено от експерта е, че е налице съответствие между платената цена за доставката на автомобила и декларираната стойност на същия по МД. Други плащания във връзка с доставката към продавача, освен посочените в инвойс № 2314/13.04.2020г., нямало. Автомобилът бил продаден впоследствие – на 11.06.2021г. за 16 500 лева.
Направените и от вещото лице установявания напълно се споделят от съда. Доказателства за опровергаването им, респ. в подкрепа на фактическите изводи на ответника, не се представиха по делото.
В случая, като не е приел декларираната стойност на процесната стока и е определил нова такава, единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за деклариран автомобил в интернет сайт на трета държава, административният орган незаконосъобразно е определил и задължения за доплащане на мито и ДДС. Позовавайки се единствено на информация от сайта www.auoauctions.io, не е изпълнил задължението си за достатъчно обосноваване на т. нар. „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съответно е издал акта си в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, паради което същият следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, основателна се явява претенцията на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски. Същите се доказват в размер на 950 лева, от които: 50 лева – държавна такса за съдебното производство, 300 лева – възнаграждение за вещо лице, и 600 лева – възнаграждение за адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 16.06.2022г. „Оспорването“ на адвокатския хонорар с характер на възражение за прекомерността му, съдът намира за неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв по чл.7, ал.2, т.2 вр. чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. , вкл. и в редакцията на разпоредбата, действаща до изменението й, обнародвано в Д.в. бр.88/2022г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег.№32-183737/06.06.2022г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“ по Митническа декларация MRN 20BG001008022474R7/21.07.2020г.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „МАКСРОЯЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.В.Е., разноски по делото в размер на 950 (деветстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: