П Р О Т О К
О Л
2020 година
гр. Разград
Разградският районен съд
наказателен състав
На четвърти
февруари
2020 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ БОРИСОВ
Секретар:
Галя Мавродинова
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от съдията
ЧХ
дело № 371 по описа за 2019 година
На именното повикване в 14.00 часа, се явиха:
ЧАСТНИТЕ ТЪЖИТЕЛИ редовно призовани, явяват се лично и
с повереник адв. К..
ПОДСЪДИМИЯТ редовно призован, явява се лично и със
защитник адв. Е..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Е.: Считам, че са налице процесуални пречки за
даване ход на делото. Считаме, че производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено, тъй като тъжбата не отговаря на условията, визирани в чл. 81,
ал. 3 от НПК. Безспорно е в теорията и в съдебната практика, че този срок по
чл. 81, ал. 3 от НПК е преклузивен. Законодателят е определил началото на този
срок от момента на узнаване от пострадалото лице за извършеното спрямо него
престъпление или втората хипотеза е от момента на уведомяването му от прокурора
затова, че престъплението за което лицето е сезирало Прокуратурата и от
проведеното разследване се установява, че престъплението не е от общ характер.
Считам, че в настоящия случай, а и в самите частни тъжби е посочено, че те още
в деня на инцидента през месец ноември 2018 година са знаели за извършеното
спрямо тях деяние. Отивайки при съдебен лекар, обясняват на него какво се е
случило и от този момент те са имали възможността в продължение на шест месеца
да сезират компетентния орган, за да бъде проведено разследване. Те такова нещо
не са направили. Никого не са сезирали. Единствено по повод жалбата на
подзащитния ми РРП образува ДП № 49/19 г. По това дело подзащитният ми му е
признато правото на пострадало лице, за което има съставен протокол от
разследващия орган. По това производство разпитаната Д.М. на нея изрично
разследващия полицай й е разяснил правата по чл. 121 от НПК. Ако тя или мъжът й
са пострадали по това производство, няма защо да им се разясняват тези права.
Ето защо считам, че втората хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК в случая не е
налице. Никой от двамата пострадали не са сезирали когото и да е било за
извършено спрямо тях престъпление и изведнъж по едно друго производство
прокурорът решава и ги удостоява с това качество на пострадали от престъпление,
което въобще не е предмет на това разследване. В мотивите на решение по
наказателно дело № 520/16 г. на Второ наказателно отделение на ВКС се посочва,
че при всички случаи за да започне да тече срока по чл. 81, ал. 3 от НПК е
необходимо пострадалият да е узнал за престъплението от което е пострадал,
което означава достатъчно знание за извършеното деяние, което да мотивира у
него убеждение, че има право на защита по съдебен ред за накърнените му права. По
аналогичен начин са решавани такива казуси с решение по наказателно дело №
257/10 г. на Трето наказателно отделение, решение по дело 1166/17 г. на Първо
наказателно отделение, решение по наказателно дело № 520/16 г. на Второ наказателно
отделение, решение по въззивно НЧХД № 1032/18 г. на Първи състав на ОС гр.
Бургас, решение по въззивно ЧХД № 38/19 г. на ОС гр. Габрово. Ето защо считам,
че след като не са налице положителните процесуални предпоставки, а именно
частните тъжби са подадени след изтичане на шестмесечния срок, който е
предвиден в първата хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК и считам, че
производството по делото следва да бъде прекратено.
АДВ. К.: Не за първи път този правен спор се изнася
пред съда, като в изнесеното от защитата липсват няколко елемента и те са
следните: че по делото водено по досъдебно
производство са представени документи, точно тези, които се твърди, че ние знаем,
че сме увредени и наранени от този инцидент. Не се държи сметка за основен принцип
кои са поводите за образуването на ДП. Там никъде не пише, че това трябва да е
жалба на някой. Достатъчно данни и т.н. може да се вземат отвсякъде, така че подателят
на жалба са неща, които са ирелевантни за воденото ДП. С новите постановки що
не били образували срещу конкретно лице докато не бъде то обвинено все едно
най-обикновено ДП, в който прокурора може да каже кой е пострадал и кой не е. То има документи за
това, и кога ще ги използва е въпрос на организация на линията на защита, но че
в кориците на ДП има такива медицински документи, че ние сме пострадали и това
обстоятелство е станало известно на водещите, ни дават убеждението да очакваме
от органите на ДП да проведат едно наказателно дело срещу извършителя на
увреждането. В ДП кой е пострадал и кой не казва този, който го ръководи.
Общата идея на законодателя и затова беше предвидено това допълнение
увеличаващо преклузията от 6 месеца точно да може Прокуратурата да прецени кои
са доказаните факти и кой е пострадал. Затова желанието на някоя от страните не
е достатъчно,а на тази фаза ДП единствен компетентен орган да казва е
прокурора. Очакването ни от правосъдието ни дават право на този 6 месечен срок.
Той е даден с нарочен прокурорски акт. Кога сме изкарали медицински е въпрос
фактически, а въпрос юридически е спазването на срока. След като на нас ни е даден 6 месечен срок да
реализираме правата си в ЧНХД точно това е, което е предвидил законодателя. Затова
едно стеснително тълкуване, каквото прави защитата на подсъдимия не може да
намери в случая приложение. При предоставяне на данни както се твърди, че
жалбоподателя е предоставил някаква информация за извършено престъпление, ние
сме представили писмени документи и сме чакали произнасяне по тях. Получавайки
известие, че следва да реализираме правата си по друг ред в друг срок, ние сме
се включили в този срок.
АДВ. Е.: Това, което казва повереника, това все едно
един съд да укаже на страните, че акта подлежи на обжалване в съдебния акт да е
записано така, а той да не подлежи. Приложени били писмени доказателства. По делото
не става ясно кой, кога е представил и кой е приел някакви медицински удостоверения.
Частният тъжител М. по това дело няма абсолютно никакво участие. Нито е
призоваван, нито е разпитван. Считаме, че не са налице предпоставките и на чл.
81, ал. 2 от НПК, т.е. подписите положени под тъжбите не са на частните
тъжители.
СЪДЪТ, за да се произнесе, съобрази следното: Между
страните не е спорно, че на 16.11.2018
година в гр. Разград между частните тъжители
и подсъдимия е възникнал инцидент, който в последствие е посетен от
полицейски служители. По случаят е образувана полицейска проверка, приключила
със снемане на сведение, съставяне на протоколи за предупреждение по отношение
както на частните тъжители, така и на подсъдимия. Резултатът от проверката е
изготвена докладна записка. Всички материали са изпратени в РРП. Съответно,
прокурор в РРП е преценил, че е налице законен повод и с постановление е
образувал досъдебно производство № 1873ЗМ-49/19 г. по описа на РУМВР гр.
Разград за извършено престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1
от НК. Видно от материалите по приложеното към делото ДП са извършени
процесуално следствени действия, разпит на двама свидетели пред съдия, единият
от които настоящия подсъдим С.С. и съжителствата с него Р. П.. До момента на
произнасяне от страна на прокурора с постановление от 22.04.2019 година
усилията на разследващия орган са били да установи от фактическа и правна
страна евентуално извършено престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, във вр.
с ал. 1 от НК. Незнайно защо към момента на постановяване на прокурорския акт,
наблюдаващия делото прокурор е преценил, че в случая се касае за извършено
престъпление по смисъла на чл. 130, ал. 1, евентуално т. 4, пр. 3 от НК, което
се преследва по реда на подаване частна тъжба пред съда и е посочил частните
тъжители като пострадали. От изложеното дотук, съдът намира, че в тази
процесуална ситуация, частните тъжители няма как да черпят права от
образуваното и водено от РРП досъдебно производство. По аргумент от чл. 81, ал.
3 от НПК, частните тъжители още на 16.11.2018 година не само са разбрали, а и
са понесли телесните повреди, за които
твърдят че са осъществени от подсъдимия и от този момент за тях тече шест
месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Евентуално ако бяха подали жалба в
полицията или в прокуратурата за така получените от тях телесни повреди, те
биха се възползвали от развитието на настоящата процедура. Съдът намира, че в
хода на досъдебното производство органът на досъдебното производство няма как
да посочи някого за пострадал от извършено престъпление ако материалната
наказателно правна норма не съдържа това от обективния състав на
престъплението. Прокурорът може да предложи на съдът да признае някого за
пострадал от извършено престъпление и това да стане с крайния влязъл в сила съдебен акт. От
изложеното, съдът намира, че производството по НЧХД № 371/19 г. следва да бъде
прекратено поради недопустимост на подадените частни тъжби, поради неспазване
на срока по чл. 81, ал. 3 от НПК. Мотивиран така, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 371/19 г. по описа
на Разградския районен съд.
ОТМЕНЯ всички процесуални действия, извършени от съда.
ВРЪЩА на частните тъжители веществено доказателство,
представляващо около един метър арматурно желязо ф15 мм
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 190, ал. 1 от НПК осъжда Д.С.М., ЕГН ********** и М.И.М., ЕГН **********, да заплатят на С.Р.С.,
ЕГН ********** сумата от 800.00 лв. представляваща разноски в съдебното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ д-р Д.В. да бъде изплатено
възнаграждение в размер на 300 лв. от внесения от частните тъжители депозит за
изготвените експертни заключения. /изд.
РКО за 300 лв./
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на делото подлежи на
обжалване с частна жалба в седемдневен срок от днес по реда на глава 22 от НПК
пред РОС.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14.25 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: