№ 2832
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100511853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12057/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2377/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 173 състав, е признато за установено на основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Г. Ц., ЕГН **********, дължи на "Х.Д." ЕООД, ЕИК *******,
сумата от 12530 лева, дължима по Договор от 20.04.2018г. за обслужване и лечение на
А.Г.Ц. за периода 02.07.2019г.-23.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.05.2022г.) до окончателното
изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за горницата над 12530 лева до пълния
му предявен размер от 17196 лева.
Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство "Х.Д." ЕООД. В
жалбата се поддържа, че решението в посочената част е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на материалния закон.
Твърди се, че цената на предоставената услуга за всеки пациент и период е различна в
зависимост от здравословното състояние на пациента за съответния период, респ.
стойността на вложените консумативи. Поддържа се, че цената на предоставената
услуга не е константна, като стойността на предоставените услуги се установявала от
представените ПКО и изготвената СЧЕ. Отделно се сочи, че ответницата изобщо не е
оспорвала стойността на предоставените услуги, а е твърдяла погасяване на
възникналите задължения посредством представените с исковата молба ПКО. Моли се
за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявения иск,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
Постъпил е отговор на подадената въззивната жалба от ответника в
1
първоинстанционното производство Ц. Г. Ц., в който подадената въззивна жалба се
оспорва.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Ц. Г. Ц.. В жалбата
се поддържа, че още с исковата молба са представени и приети като доказателства 27
броя квитанции към приходни касови ордери, които представляват разписки за
получени суми от дружеството, платени от Ц. Ц.. Твърди се, че е без значение
обстоятелството, че разписките са в държане на ищеца, доколкото съществено е
тяхното съдържание, което удостоверява заплащане на всички претендирани от ищеца
суми. Оспорват се изводите на приетата ССчЕ, доколкото същата била изготвена по
твърдения на ищеца и съдържала в себе си правни, а не фактически изводи.
Въззивницата - ответник поддържа, че е изпълнила своите задължения по договора,
поради което и предявеният иск е неоснователен. Моли се за отмяна на решението в
обжалваната част, отхвърляне в цялост на предявения иск и присъждане на сторените
по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за
приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за
неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Пред първоинстанционния съд е представен договор от 20.04.2018 г., сключен
между Ц. Г. Ц., наречена "представител" /възложител/ на А.Г.Ц., наречен "ползващо
лице", и "Х.Д." ЕООД, наречен "изпълнител", по силата на който възложителят възлага
на изпълнителя да оказва срещу заплащане медицинско обслужване на
представляваното от възложителя лице, конкретизирано по характер, ред и условия по
договора и приложенията към него. Договорът е сключен за срок от 15 дни, считано от
подписването му, като, ако възложителят не предприеме необходимите действия
пациентът да напусне хосписа в този срок, действието му се счита за продължено.
Изпълнителят се е задължил да осигури на ползващото се лице медицинско
обслужване, включващо лекарско наблюдение, сестринско и санитарно обслужване,
рехабилитация и храна. Стойността на същото се определя съобразно ценоразписа на
изпълнителя. Възложителят се задължава да заплати на изпълнителя при подписване
на договора сумата от 525,00 лева, представляваща стойността на медицинското
обслужване за периода 20.04.2018г.-04.05.2018г.
По същество представеният договор представлява договор за изработка по
смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, по силата на който ищецът срещу договорено
възнаграждение е следвало да извършва медицинско обслужване по отношение на
лицето А.Г.Ц., срещу насрещно договорено възнаграждение от страна на възложителя
Ц. Г. Ц..
Договорът за изработка е консесуален и неформален, доколкото законът не
2
поставя изискване за спазване на определена форма, като е достатъчно страните да
постигнат съгласие относно съществените елементи на договора. В случая страните са
сключили договора в писмена форма, като са постигнали съгласие по съществените
елементи на договора – а именно конкретните задължения на изпълнителя и насрещно
дължимото възнаграждение от възложителя.
Между страните не е спорно, че са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по сключения договор за периода 02.07.2019г.-23.06.2020г. Не е
спорно също така, че ищецът е изпълнявал задълженията си съобразно сключения
договор. Не е спорно също така дължимата цена за извършената услуга, доколкото
фактическото твърдение на ответника е, че е заплатил с представените към исковата
молба ПКО дължимите суми, т.е. не се оспорва възникване на задължението в
претендирания размер, а се твърди неговото погасяване. Съгласно чл.153 ГПК на
доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото, поради което и
въззивната инстанция приема, че в тежест на ответника е възникнало задължение за
заплащане на сумата от 17196 лева за процесния период въз основа на договора от
20.04.2018 г.
Относно наведеното с отговора на исковата молба и поддържано в подадената
въззивна жалба твърдение от страна на въззивника-ответник Ц. Г. Ц., че е заплатила
всички начислени и дължими суми, за което са били съставени приходни разходни
ордери, приложени към подадената искова молба, съдът намира следното: към
исковата молба са представени 27 броя квитанции към приходни касови ордери,
съставени от ищцовото дружество, в които са отразени дължими суми от ищцата по
процесния договор за всеки съответен период. Приходния касов ордер е частен
свидетелстващ документ, удостоверява стоящ извън документа факт – а именно
получаване на определена парична сума. Приходния касов ордер обичайно се състои
от две части, като квитанцията е за лицето внесло парите в касата. Удостоверяването
на плащането се извършва с фактическото предаване на документа /квитанцията/ на
платеца, в който документ издателят признава получаването на съответната сума. В
конкретния случай е безспорно, че документите са в държане на ищеца, който ги е
представил по делото, поради което и твърдението за погасяването на дълга от страна
на въззивника-ответник Ц. Г. Ц. е недоказано. Приетата пред първоинстанционния съд
СЧЕ установява, че в счетоводството на ищцовото дружество липсва отразяване на
плащане по изготвените квитанции и изобщо по сключения между страните договор за
исковия период. Предварителното изготвяне на квитанции е обичайна практика, която
цели да обезпечи възможността при плащане на каса от задълженото лице, да се
предаде съответния документ, още повече в ситуация, в която размерът на
задължението е различен за всеки период и обуславен от вида и извършеното
количество услуги съобразно договореното. Отделно от всичко изложеното,
представянето на документи от ищеца за погасяване на претендираното с исковата
молба вземане противоречи и на формалната житейска логика.
По изложените съображения и съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за пълния
предявен размер от 17196 лв.
С оглед частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск за сумата над 12530 до пълния предявен размер от 17196 лв. и искът
да бъде уважен и в тази част. В останалата част първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
3
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която в полза на
ответника са присъдени разноски за първоинстанционното и заповедното
производство. С оглед уважаването в цялост на предявените искове, на въззивника –
ищец следва да се присъдят допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер от 838,35 лв., както и допълнителни разноски по ч.гр.д. №
24909/2022 г. на СРС, ГО, 173 състав в размер от 240,45 лв. За въззивното
производство на въззивника – ищец следва да се присъдят разноски в размер от 93,32
лв. за внесена д.т.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12057/07.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2377/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 173 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от "Х.Д."
ЕООД, ЕИК *******, срещу Ц. Г. Ц., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за горницата над 12530 лева до пълния му предявен
размер от 17196 лева, дължима по Договор от 20.04.2018г. за обслужване и лечение на
А.Г.Ц. за периода 02.07.2019г.-23.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (12.05.2022г.) до окончателното
изплащане, в частта, в която "Х.Д." ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на Ц. Г.
Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 157,16 лева,
представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 24909/2022г. на СРС),
както и в частта, в която "Х.Д." ЕООД, ЕИК *******, е осъден да заплати на Ц. Г. Ц.,
ЕГН **********, сумата от 628,64 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство, и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Г. Ц.,
ЕГН **********, дължи на "Х.Д." ЕООД, ЕИК *******, сумата от още 4666 лв.
/горницата над 12530 лева до пълния му предявен размер от 17196 лева/, дължима по
Договор от 20.04.2018г. за обслужване и лечение на А.Г.Ц. за периода 02.07.2019г.-
23.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (12.05.2022г.) до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение от 06.06.2022 г. по ч.гр.д. №24909/2022 г. на СРС, ГО,
173 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12057/07.07.2023 г., постановено по гр.д. №
2377/2023 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав, в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422,ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Г. Ц., ЕГН
**********, дължи на "Х.Д." ЕООД, ЕИК *******, сумата от 12530 лева, дължима по
Договор от 20.04.2018г. за обслужване и лечение на А.Г.Ц. за периода 02.07.2019г.-
23.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (12.05.2022г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на
4
"Х.Д." ЕООД, ЕИК *******, допълнително разноски за първоинстанционното
производство в размер от 838,35 лв., допълнителни разноски по ч.гр.д. № 24909/2022 г.
на СРС, ГО, 173 състав в размер от 240,45 лв., както и разноски за въззивното
производство в размер от 93,32 лв.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5